Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г


Под-приоритет: Климат и климатични промени, превенция и управление на риска



страница17/32
Дата20.07.2018
Размер2.2 Mb.
#76658
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   32

Под-приоритет: Климат и климатични промени, превенция и управление на риска

Превенцията и управлението на риска в резултат на климатичните промени, природните и предизвиканите от човешка дейност бедствия, както и развитието на публични политики, стратегии и планове за действие за справяне с природните опасности и за предотвратяване на вредите от природните бедствия се явяват важен приоритет за страната ни191.

В тази връзка в процес на подготовка е „Национална стратегия за адаптация към промените в климата“. Стратегията ще отчете уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени и ще набележи мерките и отговорните институции за тяхното изпълнение.

Със средства по ЕСИФ ще се финансират мерки, насочени към:



  • извършване на необходимите проучвания във връзка с разработването на вторите ПУРН;

  • извършване на оценка на въздействието на климатичните промени върху водните ресурси и осигуряване на необходимата информация за регулярна оценка на индикаторите за засушаване и недостиг на вода;

  • превенция/защита от наводнения чрез изпълнение на мерките от ПУРН като мерки за намаляване на вероятността от наводнения и за намаляване на възможните негативни последици от наводненията във всички сфери на човешката дейност като сгъстяване и модернизиране на мрежата за метеорологичен и хидрометричен мониторинг за получаване на повече и по-надеждни данни за водните количества; планиране, проектиране и изграждане на системи за управление на водите в реално време, подобряване прогнозирането и ранно предупреждение при риск от наводнения; подобряване на институционалното планиране на действията при аварийни ситуации; изграждане на защитни съоръжения и водозадържащи обеми. В рамките на изпълнението на тези задължения ще бъдат изпълнени и част от предвидените в Дунавската стратегия мерки;

  • адаптиране на селското стопанство към измененията на климата, недопускане замърсяване на водите с нитрати, фосфати и пестициди, създаване и въвеждане на по–добри технологии / практики за обработване на почвите, създаване и поддържане на буферни зони;

  • насърчаване на по-малкото използване на азотни торове и пестициди, подобряване на практиките за управление на животновъдството с оглед третиране на животинските отпадъци, както и подпомагане редуването на културите в зависимост от климата; инвестиране в органично земеделие;

  • намаляване на натиска, засягащ почвата: водна ерозия, ветрова ерозия, обезлесяване и вкисляване на почвата; подкрепа за управление и подобряване на качеството на почвите, включително и чрез използване на по-малко интензивни земеделски практики;

  • изграждане на съоръжения за оползотворяване на отделения биогаз;

  • подкрепа за поддържане и опазване на горските ресурси и управление на горите чрез създаване и управление на защитни горски пояси срещу ерозия и пожари;

  • инфраструктурни мерки, допринасящи за управление на рисковете от свлачищни, ерозионни и абразионни процеси;

  • подобряване на управлението на риска от бедствия чрез създаване на единна база-данни за основните видове бедствия и щетите от тях на територията на Република България и чрез модернизиране на техническото оборудване и системите за съхранение и разпространение на данни и карти на риска при бедствия;

  • извършване на обследване за изготвяне на технически паспорти и изпълнението на предписаните в тях мерки за повишаване устойчивостта на сеизмично въздействие – като съпътстващи дейности към инвестиционните мерки;

  • намаляване на последиците от бедствия и промишлени аварии чрез провеждане на специализирано обучение и учения на първите реагиращи и на населението в зоните за аварийно планиране и аварийно реагиране на обектите работещи и/или съхраняващи опасни вещества и материали;

  • повишаване на административния капацитет за намаляване на риска от бедствия, чрез разработване и изпълнение на програми за формирането на експертиза за анализ и оценка на риска от основните видове бедствия и непрекъснатото усъвършенстване на знанията и уменията на отговорните служители;

  • насърчаване на гражданското участие в дейностите по намаляване на риска от бедствия чрез предоставяне на лесно разбираема и достъпна информация относно риска от бедствия и защитата на населението и провеждане на информационни кампании;

  • дейности за намаляване на риска от бедствия чрез инвестиране в развитие на добре оборудвани доброволни формирования, в тяхното обучение и повишаване на квалификацията им.

Под-приоритет: Околна среда и опазване на природното богатство и културно-историческото наследство

България изпитва остра необходимост от инвестиции за по-добро управление на водите с цел постигане на доброто им състояние, по-висока ефективност на водните ресурси и справяне с последствията върху водите от изменението на климата, както и с оглед постигане на съответствие с нормативната база на ЕС. Детайлното описание на комплексния подход е представено в Насоки за интеграция на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата за периода 2014-2020 г.



Управление на водите

Фокусът във водния сектор ще бъде насочен към инвестициите за изграждане на инфраструктура, в изпълнение на одобрената „Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014-2023 г“ и планът за действие към нея, законовите изисквания, вкл. за дейности (мерки) за постигане на добро състояние на пресните и крайбрежните морски води, съгласно Програмите от мерки към ПУРБ. Ще се финансират и редица проучвания и оценки, необходими за разработването на вторите ПУРБ (2015-2021) и третите ПУРБ (2021-2027). По-конкретно, планира се финансиране на следните групи дейности:



Първа група: съществени основни мерки в ПУРБ за пречистването на отпадъчните води от населените места. Задълженията за изграждане на канализационни системи на населените места са определени с Директива 91/271/ЕИО. България планира да подпомогне финансово изграждането на необходимата инфраструктура със средства от ОПОС 2014-2020 г., като средствата ще бъдат насочени към агломерациите с над 10 000 е.ж. Освен осигуряването на необходимото ниво на пречистване, приоритет ще бъде и доизграждане на канализационната мрежа. Предвидените мерки ще отговорят на нуждите от финансиране съгласно ПУРБ и регионалните генерални планове за ВиК, с оглед принос за изпълнение на целите на Стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014-2023 г. Дългосрочните нужди от изграждане и/или реконструкция на ВиК мрежи и съоръжения за пречистване на отпадъчни и/или питейни води ще се определят след разглеждане необходимостта от подготовката на регионални ПИП, изготвени въз основа на регионалните генерални планове. При подготовката и изпълнението на проекти в сектора ще се следва регионалният подход. До 2016 г., в случай, че има проекти, за които може да се докаже, че отговарят на изискванията за регионалния подход, то те биха могли също да се изпълняват с финансиране от оперативна програма „Околна среда“.

Инвестициите в агломерации с под 2 000 е.ж. ще бъдат изпълнявани само там, където пречистването на отпадъчните води е крайно необходимо като допълваща мярка за постигане на добро състояние на водите, съобразно ПУРБ, като финансирането ще е от ПРСР.

С изпълнението на изграждането на ВиК инфраструктура по ОПОС ще се реализират и дейности от приоритетна област „Опазване и възстановяване на водите” от стратегията на ЕС за Дунавския регион.

Втора група: съществени основни мерки от ПУРБ за осигуряване на чиста и безопасна питейна вода за населението. Задълженията произтичат от Директива 98/83/ЕО. Изпълнението им изисква изграждане на съоръжения за пречистване на питейните води, изграждане, реконструкция и модернизация на водопроводна мрежа или - ако е икономически по-ефективно - изграждане на нови водовземни съоръжения. Допълващи мерки са повишаване на ефективността на ползване на водите – за намаляване на загубите на вода във водопреносните мрежи и за изграждане на съоръжения, вкл. зелена инфраструктура за осигуряването на питейна вода в сухите периоди в годината. С тях ще се постигне и намаляване на населените места с нарушено водоснабдяване, както и принос към целите на Стратегия Европа 2020 за ефективно използване на ресурсите и за адаптация към изменението на климата.

Изпълнението на тези мерки ще се финансира основно от ОПОС – фокусът ще са водоснабдителни мрежи и съоръжения (вкл. пречиствателни станции за питейни води и довеждащи водопроводи), които ще осигурят (до)проектиране и (до)изграждане на пълен воден цикъл. Поради предвидените възможности за генериране на приходи и възвръщаемост на инвестициите, се разглеждат възможностите дейности по приоритетна ос „Води“ на оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ да бъдат подкрепяни чрез безвъзмездна финансова помощ и/или финансови инструменти. Конкретен възможен механизъм на финансиране, типът на финансовите инструменти и предвидената безвъзмездна помощ ще зависят от резултатите от предварителната оценка за прилагане на финансови инструменти, съгласно чл. 37, ал. 2 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. ПРСР ще предоставя допълващо финансиране по тези елементи, само там където пречистването на отпадъчните води е крайно необходимо за постигане на добро състояние на водите, съобразно ПУРБ.



Трета група: мерки за намаляване на въздействието от селскостопанската дейност върху водите. Това са мерките за предотвратяване и намаляване на замърсяването с нитрати от земеделски източници, пестициди и други препарати за растителна защита, както и мерките свързани с прилагане на добрите земеделски практики, създаване на буферни зони, хидроморфологични изменения на повърхностните водни тела в резултат или за целите на селскостопанското производство. Тази група мерки ще се финансира от ПРСР.

Четвърта група: мерки за осигуряване на ресурсната ефективност в секторите ВиК, селско стопанство и индустрията, които са и елемент от мерките за адаптация към климатичните промени. Тази група мерки са свързани с намаляване на загубите на вода в съществуващите водоснабдителни (включително напоителни) системи и мрежи и с въвеждането на водоспестяващи технологии и други иновативни решения. ПРСР ще финансира такива мерки в сектор селско стопанство чрез подкрепа за намаляване употребата на вода за напояване чрез рехабилитация на напоителни съоръжения с цел намаляване на водните течове от първичната и вторична напоителна мрежа. Инвестициите в напояване ще бъдат в съответствие с идентифицираните нужди и приоритетите, които ще бъдат посочени в общата стратегия за хидромелиорации. Стратегията ще бъде разработена с консултантската помощ на Международната банка за възстановяване и развитие. В нея ще се очертаят бъдещите политики и принципи за развитие на сектора, както и целите и стратегическите насоки за решаване на приоритетни въпроси.

Също така, в агломерации с под 2000 е.ж., попадащи в селски райони по ПРСР са приоритизирани инвестиции, които отговарят на следните условия:



  • Финансирането за ВиК ще е концентрирано върху водоснабдителния компонент от общата мрежа. Приоритетни са райони с установен или прогнозиран воден стрес (засушаване или недостиг на вода) като ще се финансират мерки за намаляване на загубите на вода.

  • Пречистване на отпадъчни води ще се финансира само в населени места с под 2,000 е.ж., където е налице висока степен на изграденост на канализационна мрежа (между 90% и 100%) и/или отпадъчните води се заустват във водно тяло определено за питейно – битово водоснабдяване или санитарно – охранителна зона;

  • Доизграждане на канализационна мрежа ще се финансира само в населени места с под 2,000 е.ж., където вече е осигурено пречистване на отпадъчни води.

Посочените условия за приоритизиране на практика ще ограничат финансирането на ВиК инфраструктура „на парче” и ще осигурят концентрация на ресурса към инвестициите във ВиК съоръжения с най-висока добавена стойност в селските райони.

Пета група: мерки за намаляване на замърсяването на водите от индустрията - събиране и пречистване на отпадъчните води от индустрията, вкл. въвеждането на иновативни технологии намаляващи емитираните замърсяващи вещества на място в съответното предприятие. Тази група мерки ще се финансира и от ОПИК.

Шеста група: мерки за осигуряване на необходимата информация за подобряване на управлението на водите. Това са мерки за изграждане и оборудване на системи за мониторинг на водите, съответстващи на изискванията на директивите и технологично обезпечаване на мониторинговите изследвания, както и мерки, свързани с изграждането на информационни системи и модели за управление на водите. Тази група мерки ще се подпомага от ОПОС.

Седма група: мерки за реализиране на политиката по водите - извършване на проучвания и оценки за състоянието на водите и значимите въздействия от човешката дейност върху тях. Те са основа за разработване на ПУРБ и ПУРН (в следващия цикъл на планиране), както и за интегриране на мерките от Морската стратегия за постигане на добро състояние на Черно море, която ще е в действие от края на 2015 г.

В посочените по-горе мерки са включени и мерките, осигуряващи подобряване на състоянието на водите във всички райони за басейново управление, които са споделени със съседните държави, включително необходимата трансгранична координация - в рамките на разработване на плановете в изпълнение на РДВ и Директивата за наводненията.



Управление на отпадъците

Бъдещите предизвикателства в сектора са свързани основно с постигане на целите за:



  • предотвратяване образуването на отпадъци,

  • увеличаване на дела на отпадъците, които са преминали през подготовка за повторна употреба и/или през рециклиране

  • намаляване количеството на депонирани биоразградими отпадъци.

Усилията ще се насочат приоритетно към осигуряване на финансиране на мерки съгласно йерархията за управление на отпадъците, при спазване изискванията на Директива 2008/98/ЕО (Рамкова директива за отпадъците).

Съществен ресурс от средствата по ЕСИФ ще бъде насочен към интервенции за по-добро управление на отпадъците, съобразно йерархията за управлението им и с оглед постигане на по-висока ефективност на този ресурс. Инвестициите ще бъдат насочени към дейности по изграждане на центрове за подготовка за повторна употреба и повторна употреба на битови отпадъци изграждане на анаеробни и/или компостиращи инсталации за биоразградими отпадъци и на анаеробни и/или компостиращи инсталации за зелени отпадъци, площадки за предварително третиране.. В допълнение се предвижда изграждането на съоръжения за предварително третиране и инсталации за оползотворяване на отпадъци с добив на енергия, което също ще доведе до намаляване количеството депонирани отпадъци.

Със средства от ЕСИФ ще се финансират и решения от типа „оползотворяване на отпадъци за производство на енергия“. Планира се изпълнение на голям проект, който ще бъде финансиран със средства от ЕФРР - изграждането на инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF – Топлофикация София ЕАД. Проектът дава възможност на "Топлофикация София" за икономия от над 10% от потребявания в момента природен газ и ще покрие нуждите за обезпечаване на базовия товар, като в интервалите на ниска консумация ще акумулира произведената топлинна енергия и ще я реализира в часовете на нарастващо потребление.

Биологично разнообразие и НАТУРА 2000

Чрез ЕСИФ ще се подкрепят мерки от Националната приоритетна рамка за действие за НАТУРА 2000, както и мерки за опазване на биологичното разнообразие. Ще продължат дейностите по проучване и картиране на разпространението и природозащитното състояние на видове и местообитания в защитените зони от НАТУРА 2000 в акваторията на Черно море, както и мерки за тяхното опазване, за да се завърши фазата на изграждане на мрежата НАТУРА 2000. Ще се финансира разработване/актуализация и прилагане на подходящи планове за управление или други планове за развитие, както и подходящи мерки от правно, административно и договорно естество, специално разработени за териториите, с цел да се подпомогне изпълнението на ангажиментите по Директива 92/43/ЕИО. Ще се подкрепят мерки за опазване, поддържане и възстановяване на видове и местообитания (напр. чрез изграждане на зелена инфраструктура), мерки за подкрепа на структурите за управление на мрежата НАТУРА 2000, мерки за подпомагане на заетостта на населението в близост и в Защитените зони, мерки от Националната информационна и комуникационна стратегия за Натура 2000 и др. Предвидена е подкрепа и за системи за мониторинг и докладване на биоразнообразието192, вкл. инвестиции в оборудване.

Мерките за подобряване на природозащитно състояние на видове и местообитания, планирани в НПРД и финансирани от ЕСИФ, ще допринесат за възстановяване на екосистемите в мрежата Натура 2000. Ще се подкрепят мерки, свързани с изпълнението на Стратегията на ЕС за биоразнообразието към 2020 г. – изграждане на зелена инфраструктура, подобряване на знанията за екосистемните услуги и други.

Мерки от НПРД ще бъдат финансирани от ОПРЧР като например: насърчаване създаването на „зелени работни места“ около и в териториите от мрежата Натура 2000, включително и в управлението на ЗЗ.

С цел опазване и възстановяване на морското биологично разнообразие и екосистеми в рамките на устойчивите риболовни дейности ще бъде подпомагано: събирането на отпадъци; изграждането и модернизацията на съоръжения за опазване на морската флора и фауна; подготовката на планове за опазване по отношение на обекти по „Натура 2000“, повишаването на осведомеността по въпросите на околната среда и други. Чрез подпомагането на тези дейности се допринася към изпълнението на Насоките за интегриране на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата и мерките на Националната приоритетна рамка за действие по „Натура 2000“. Подобряването на финансовата обезпеченост на дейностите по събирането на данни за управлението на рибарството и контрола на рибарството, както и повишаването на административния капацитет в тази насока, също ще допринесат за възстановяването на морската среда.

Устойчивата експлоатация на морските води и крайбрежните зони ще се подпомага в изпълнение на Директива за морската стратегическа рамка, за интегрирано управление на крайбрежните зони и морско пространствено планиране, включително чрез свързани дейности за изграждане на капацитет, като част от национална стратегия за Черно море.

Интегрирането на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата за сектора ще бъде постигнато чрез осигуряване на подкрепа за инвестиции в (еко)иновативни и други решения, намаляващи въздействието на аквакултурите върху околната среда като: екстензивни, аквакултури, предоставящи екосистемни услуги, вкл. опазването и подобряването на околната среда, биологичното разнообразие и управлението на ландшафта и традиционните характеристики на зоните, възстановяване наличните изкуствени водоеми/лагуни, използвани за производство на аквакултури, чрез премахване на утайките или евентуални мерки за предотвратяване на отлагането на утайки, подобряване и осъвременяване, свързани със здравето на животните и хуманното отношение към тях, включително закупуване на оборудване за предпазване на стопанствата от диви хищници. Важен акцент в насърчаването на развитието на аквакултурите през периода 2014-2020 г. ще бъде подпомагането на биологичната аквакултура. Тези дейности са включени и в мерките на НПРД.

В рамките на агро-екологичните цели основен приоритет ще бъдат мерките за опазване на биологичното разнообразие в земеделските земи с висока природна стойност и зоните от Натура 2000. Земеделските производители ще бъдат насърчавани за поддържане на ландшафта и извършване на земеделска дейност в необлагодетелстваните райони. Помощта ще бъде насочена и към поддържане на традиционните екстензивни земеделски практики, предотвратяване на ерозионни процеси в почвата и опазване на почвеното плодородие. Ще се подпомагат непродуктивни инвестиции и инвестиции за изграждане на съоръжения за съхранение на оборски тор и правилното му оползотворяване съобразно изискванията на Нитратната директива. Приоритет ще бъде и оползотворяването на потенциала на страната за развитие на биологично земеделие. Ще се подпомага залесяването и устойчивото управление на горските ресурси с акцент върху превенцията на горите от пожари, както и опазването на биоразнообразието при спазване на изискванията на НАТУРА 2000 за гори. За да се подсигури усвояването на агро-екологичните мерки ще се наблегне на подобряване на информираността, обучението и консултациите на земеделските производители по отношение на изискванията за устойчиво управление на природните ресурси. Планира се и финансиране на пилотни и демонстрационни проекти, свързани с прилагането на земеделски дейности, целящи опазването на околната среда.



Качество на атмосферния въздух

Подобряването на качеството на въздуха в градовете (от гледна точка на замърсители) е едно от основните предизвикателства пред нашата страна. Необходимостта от предприемането на строги мерки в тази насока е обусловена от директната свързаност на проблема с човешкото здраве. Предвиденият ресурс от ЕСИФ цели решаване на част от предизвикателствата в сектора, свързани с наднормените нива на фини прахови частици и превишаване на нормите за съдържание на азотен диоксид в атмосферния въздух. С оглед на идентифицираните източници на емисии на замърсяване, усилията ще бъдат насочени приоритетно към финансиране на дейности, които да допринесат за намаляване емисиите на замърсители.

Анализът на изготвените от общините програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми по Закона за чистотата на атмосферния въздух показва преобладаващо влияние на битовото отопление с твърди горива и на транспорта. Съгласно Насоките за интегриране на ПОС и ПИК във фондовете за Кохезионна политика, ОСП и обща рибарска политика за периода 2014 –2020 г., е предвидено финансирането на мерки, свързани с подновяване и разширяване на системите за устойчив градски транспорт, развитие на железопътната система (железопътната TEN-T мрежа) и други мерки, съгласно общинските програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми.

В тази връзка ще се осигури финансиране за интервенции, отнасящи се основно до устойчив и интегриран градски транспорт, отговарящ на европейската нормативна уредба за вредни емисии от двигателите и използване на алтернативни ЕИ в градския транспорт (транспортни средства, които не емитират или емитират по–малки количества прахови частици и намаляват консумацията на енергия), като те са комбинирани с други мерки от общинските програми (напр. създаване на подходящи модели за регулиране на трафика в населените места, където е подходящо). Ще се изпълняват цялостни проекти за интегриран градски транспорт, които на практика ще представляват краткосрочни планове на общините за насърчаване на устойчивата градска мобилност в големите и някои средно големи градове. Специален фокус ще има и върху мерки, насочени към опазване и възстановяване на градската околна среда, които ще имат принос към националната политика за зелена инфраструктура. Обновяването на градската среда пряко ще допринесе и до намаляване на концентрацията на фини прахови частици в градовете, което се явява един от основните екологични проблеми в градските райони.

Ще се финансират и дейности, свързани с развитието на железопътната система, вкл. и мерки, свързани със Столичното метро. Ще се подкрепят и мерки, свързани с укрепване капацитета на институциите, отговорни за прилагане на политиката по опазване на околната среда и необходими за изпълнение на законодателните ангажименти и изисквания. Предвиждат се инвестиции и в дейности по техническо обезпечаване на мониторинга и контрола на компонентите на околната среда - система за мониторинг на въздуха, вкл. инвестиции в оборудване, както и система за инвентаризация на емисии на парникови газове, в т. ч. проучвания за установяване на специфични за страната емисионни фактори и показатели. По този начин ще се гарантира покриване на изискванията на Рамковата конвенция на Обединените Нации по изменение на климата и Протокола от Киото. В допълнение се предвижда подкрепа за разработването на дългосрочни програми и краткосрочни планове за действие, както и подпомагане на общините за разработването на общински програми в секторите „околна среда“ и „изменение на климата“. Други приоритетни мерки за финансиране в тази област са свързани с изграждане на съоръжения за оползотворяване на отделения биогаз (към ПСОВ).

Предмет на финансиране ще бъдат и дейности по газифициране на обекти, когато е препоръчано в обследването за енергийна ефективност, като могат да се финансират и дейности по газифициране на ниво стопанство и преработвателни предприятия от хранително-вкусовата промишленост. Всички тези мерки са необходими за изпълнение на ангажиментите и изискванията към държавите-членки за подобряване качеството на въздуха. Част от интервенциите ще са насочени към намаляване на емисиите на замърсители и като резултат – подобряване качеството на околната среда и в частност на атмосферния въздух.



Културно-историческо наследство и развитие на туризма

Като възможност за създаване на нови работни места, постигане на висока добавена стойност от реализираните инвестиции чрез използване на местния специфичен териториален потенциал ще се инвестира в развитието на туризма чрез подкрепа за опазването, популяризирането и развитието на културното и природното наследство. Идентифицираните туристически общини193 ще бъдат използвани като изходни центрове за развитие на туристическата активност на регионално ниво.

В България има близо 30 хиляди обекти недвижими културни ценности от световно, национално, регионално и местно значение, както и 540 природни забележителности. Анализите и опитът от изпълнението през периода 2007-2013 г. показват, че е по-подходящо да бъдат финансирани ограничен брой, предварително определени културни и природни атракции от национално и световно значение и религиозни обекти, разположени на цялата територия на страната, които могат да бъдат обвързани в регионален туристически продукт и които притежават най-голям потенциал за привличане на туристи и съответно генериране на растеж и алтернативна заетост в регионите. Това ще допринесе за по-фокусирано усвояване на средствата и формиране на завършен конкурентноспособен туристически продукт, базиран на определени туристически атракции, който ще има ще има положителен ефект върху интегрираното устойчиво и балансирано развитие на районите, като ще се избегне частичното финансиране на много обекти и разпиляване на ресурса между много и еднотипни обекти. В тази връзка политиката за регионално развитие ще се съсредоточи върху изведени приоритетни обекти измежду 1 400-те културни ценности от световно и национално значение, както и 25-те природни забележителности и феномени с потенциал за привличане на туристи, изведени в резултат на предварителен анализ. За развитие на културния туризъм и икономически растеж на регионите ще допринесе и подобряването на достъпа до културното наследство чрез дейности по неговата дигитализация като например електронна обработка на движимите културни ценности и поддържане на база данни за тях, дигитализация на библиотеки и осигуряване на достъп до информационни ресурси.

При реализирането на проекти за подобряване на обекти на културно-историческото наследство, в рамките на Тематична цел 6 Съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност, ще бъдат използвани и финансови инструменти.



Засилване на административния капацитет на органите, ангажирани с прилагане на политиката по околна среда

Ще продължат усилията в посока осигуряване ефективното управление на сектор „околна среда“. Приоритетно ще се изпълняват мерки за подпомагане укрепването на капацитета на институциите, отговорни за прилагането на политиката по опазване на околната среда чрез осигуряване на специализирано техническо оборудване, внедряване на информационни системи, необходими за осъществяване на ефективен контрол на компонентите на околната среда, обучения на служителите, обмяна на опит и други.



Приоритет: Добро управление и достъп до качествени административни услуги

Развитието и прилагането на концепцията за „добро управление”, включващо електронното управление и правосъдие, качествените и ефективни услуги за гражданите и бизнеса, както и високото ниво на професионализъм и мотивация на човешки ресурси в администрацията и съдебната система, се явяват ключови предизвикателства за страната ни194.



Под-приоритет: Административна ефективност и електронно управление

Административната реформа през периода 2014-2020 г. ще надгради и мултиплицира вече предприетите действия за подобряване на услугите и оптимизиране на структурите и функциите на администрацията. Средствата от ЕСИФ ще бъдат насочени към оптимизиране на взаимодействието и координацията между структурите на централните, областните и общински администрации; въвеждането на практики и стандарти за управление на качеството и развитието на резултатно-ориентирана администрация. Предмет на финансиране ще бъде и подобряването на качеството и достъпността на административните услуги; намаляването на административната тежест; въвеждането на инструменти и процедури за мониторинг и оценка на публичните политики; управлението и развитието на човешките ресурси в администрацията.

Предвидените мерки и търсените резултати се основават на Стратегията за развитие на държавната администрация 2014-2020 г. и целят изпълнение на четирите й основни стратегически цели за постигане на ефективно управление и върховенство на закона; партньорско управление с гражданите и бизнеса; открито и отговорно управление; професионално и експертно управление. Интервенциите са в съответствие и със Стратегията за развитие на електронното управление в Република България 2014 – 2020 г., както и с Пътната карта към нея. Българските власти предвиждат избор на единна структура, която да притежава необходимата компетентност за осигуряване на пълна функционалност и интегритет на основните системи и ресурси на е-управление, с цел успешна реализация на мерките за цифров растеж.

Осигуряването на ефективност, прозрачност и качество на предоставяните услуги е свързано с необходимостта от осигуряване на условия за електронен обмен на данни и документи с гражданите и бизнеса в рамките на администрацията, адаптиран към потребностите на потребителите и гарантиращ достъпа до регистри, бази данни и информация. Приоритетни за България ще бъдат електронизацията и осигуряването на по-лесен достъп до услуги за гражданите и бизнеса включително чрез комплексно административно обслужване, развитие на електронното управление. Ще се насърчи въвеждането на услуги от типа „епизоди от живота“ и „бизнес събития“. Администрацията ще се насочи към опростяване и рационализиране на административните процедури, както и към осигуряване на оперативна съвместимост между съществуващите системи. Предвижда се осигуряване на лесен и удобен достъп до администрацията за лица от уязвимите групи и такива, пребиваващи в отдалечени райони, като освен физическия достъп до звената за услуги ще се реализират и инициативи за създаване на мобилни групи от служители, които да извършват посещения на място с оглед предоставяне на услуги.

Инвестициите в електронното управление ще бъдат насочени към разработването на методики и инструменти на електронното управление, доизграждането на информационни центрове за данни и възстановяване при бедствие (disaster recovery), дигитализация, цифровизация и осигуряване на оперативната съвместимост на съществуващите основни и допълнителни регистри и архиви в администрацията, разработване на секторни и комплексни електронни услуги за гражданите и бизнеса. Приоритетни сектори са е-правителство, е-здравеопазване, е-образование, е-обществени поръчки, е-митници, системи и услуги на приходните администрации и е-идентификация. Ще бъде осигурена подкрепа и за единния системен интегратор на електронното управление и за надграждане на съществуващия експертен капацитет.

В пътната карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България (2014-2020) е предвидено реализирането на 200 приоритетни административни услуги, които ще допълнят тези, вече разработени в програмния период 2007-2013 г. Тук се включват регистри от ключово значение за предоставянето на комплексни електронни услуги.

Интервенциите ще се приоритизират въз основа на резултатите от проучване относно честотата на използване на административните услуги, готовността за и необходимостта от предоставянето им по електронен път, което се осъществява съвместно от Администрацията на Министерския съвет и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Въведено е задължително изискване всички министерства и техните структури да извършват съгласуване в предварителна фаза на проектите за електронно управление със Съвета за електронно управление. Проектите следва да отговарят на изискванията на Стратегията за развитие на електронното управление, да са включени в пътната карта за нейното реализиране, както и да отговарят на изискванията за оперативна съвместимост. Механизмът на Съвета за електронно управление ще гарантира липса на припокриване на дейности и адекватна приоритизация.

С оглед повишаване на публичността и прозрачността при възлагане на обществени поръчки и гарантиране на възможност за транс-национално възлагане ще се подкрепят мерките за последващо развитие на електронното възлагане.195 Електронизацията на обществените поръчки ще подпомогне предотвратяването на нередности, ще засили прозрачността и ще подобри средата за предприемачество.

В областта на правилното и ефективно възлагане на обществените поръчки ще бъдат насърчавани мерките за196:


  • оптимизиране на предварителния контрол на процедурите, осъществяван от АОП и УО на ОП;

  • осигуряване на възможности за разпространение на добри практики при възлагането на обществени поръчки, включително чрез разработване на стандартизирани документи;

  • оптимизиране на последващия контрол;

  • повишаване ефективността на органите за обжалване на процедурите.

Ще бъдат подкрепени функциите на АОП в областта на методологията и контрола на обществените поръчки, включително единни правила и централизирани указания за възложителите, както и хардуерното и софтуерно обновяване и развитие на Регистъра на обществените поръчки и Портала за обществени поръчки. Тези мерки ще са в съответствие с разработваната Национална стратегия за развитие на сектора на обществените поръчки в България за периода 2014- 2020 г. Ще се подпомогне развитието на капацитет в НСОРБ за подпомагане на малките общински администрации при разработване на документации за обществени поръчки в изпълнение на проекти, финансирани от ЕСИФ. Чрез развитието на Общинския ресурсно-координационен център към НСОРБ ще се търси подобряване на управлението, изпълнението и координацията на проекти от общинските администрации. В рамките на Обучителната академия по ЕСИФ всички екипи за изпълнение на проекти ще преминат обучение по обществени поръчки.

Като една от най-важните стъпки в процеса на оптимизиране на административните дейности ще се подкрепя концентрирането на функции и политики, като същевременно ще се подобрят и условията за поетапна децентрализация на държавното управление. В тази област от ЕСИФ ще бъдат подкрепени инициативи както за извършване на прегледи на публичните политики, така и за изграждане на капацитет за по-добро планиране и изпълнение на политиките и стратегиите, и финансовото им управление. Ще се подкрепи процесът по изграждане на местен капацитет за управление на децентрализирани функции. Ще се подпомогнат общините за по-добро управление на програми и проекти. Най-често предоставяните услуги за бизнеса на общинско ниво ще бъдат стандартизирани и унифицирани и ще бъде създаден референтен модел за ключови общински услуги, с което допълнително ще се намали административната тежест и ще се подобри бизнес средата. Процесът ще бъде координиран от Националното сдружение на общините в Република България.

Подкрепата от фондовете на ЕС ще бъде насочена и към въвеждането на интелигентното регулиране и подобряване на бизнес средата, както и на практики за противодействие на корупцията и справянето със сивата икономика. Ще бъдат предприети мерки за преглед на законодателството и намаляване на административната и регулаторна тежест, включително чрез ограничаване на прекомерното регулиране (gold plating). Ще се окаже активна подкрепа за провеждане на оценки на въздействието (предварителни и последващи), като ще се наблегне и на изграждане на вътрешен капацитет.

Ще бъде подпомогнато създаването на практики за извършване на съвместни проверки от контролни и инспекционни органи. Ще се инвестира и в мерки за по-ефективно функциониране на регулаторните органи, комисиите за защита на конкуренцията и правата на потребителя и други. Ще бъде оказана подкрепа за приходните администрации с оглед повишаване на събираемостта, както и подкрепа за подобряване на събирането на местните приходоизточници.

С подкрепата на фондовете на ЕС се предвижда въвеждане на системи за управление и оценка на изпълнението на всички нива в администрацията, които да са основани на ясни индикатори. Последователно ще се внедряват практики и стандарти за управление на качеството и за повишаване на прозрачността на администрацията.

Ще се насърчава засилване на участието на социално-икономическите партньори и НПО в управлението чрез финансиране на интегрирани проекти за партньорство при разработването, прилагането, мониторинга и оценката на политиките. С подкрепата на фондовете на ЕС ще се ускори „отварянето“ на информационните източници и ще се предоставя достъп до информация, за събирането и генерирането на която са използвани публични средства (open data). Повишената прозрачност ще съдейства за увеличаване на възможностите за ефективен граждански контрол върху дейността на администрацията.

Финансиране от ЕСИФ ще се използва също така за подобряване на управлението на човешките ресурси в администрацията. Ще се предприемат мерки за засилване на професионализацията на държавната служба и кариерното развитие на служителите. Ще се подкрепи въвеждането на по-бързи и ефективни методи за подбор на служители. Ще се подпомогнат дейности при въвеждането на система за приемственост, разширяване на мобилността, развитие на менторските, наставническите и коучинг програми. На институциите ще се окаже подкрепа за реализация на иновативни практики за подобряване на работната среда, както и за привличане, мотивиране и задържане на квалифицираните служители. Ще се предприемат мерки за прилагането и спазването на етични стандарти. Особено внимание ще бъде обърнато на прецизиране на мерките за предотвратяване на конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение. Ще се създадат механизми както за установяване на потребностите от обучение, така и за мониторинг на ефективността на проведените курсове. Ще се инвестира и в повишаване на техническата компетентност на служителите с оглед по-ефективно използване на новите технологии в работата им.

Предвижда се Институтът по публична администрация да се превърне в основната обучителна и изследователска организация в областта на управлението на човешките ресурси в администрацията. ИПА ще обучава всички служители, включително служителите в общинската администрация по отношение на националните политики. Същевременно НСОРБ ще провежда обученията на общинските служители по децентрализираните дейности, като общинска собственост, общински бюджет и общински услуги. Борбата с корупцията и анти-корупционните практики също ще бъдат интегрирани в обученията. В Анализа на потребностите от обучение за служителите в държавната администрация за 2015-2018 г., изготвен от ИПА, се описват основните насоки за развитие на Института за публична администрация, както и основните тенденции, свързани с обучението на служителите.

Ще се насърчат инициативи за въвеждане на екологично отговорна администрация като мерките, свързани с административната ефективност ще включват изграждането на култура и създаването на организация за намаляването на употребата на хартия, за въвеждане на разделно събиране на отпадъците, използване на рециклирана хартия и провеждане на други „зелени инициативи“. Въвеждането на електронното управление ще повиши енергийната ефективност и ще намали емисиите на СО2.

По отношение на политиката по околна среда и политиката по изменение на климата ще бъдат подкрепени дейности за разработване/актуализация на документи, проучвания, анализи, оценки за интегриране на изискванията на ПОС и ПИК; укрепване на административния капацитет, включително обучителни планове и материали и обучения за ефективното изпълнение на ПОС и ПИК, информационни кампании, обмяна на опит с мрежи в други страни-членки на ЕС, информационни системи за ефективно изпълнение на ПОС и ПИК. Ще бъде подкрепено изпълнението на Националната приоритетна рамка за действие за НАТУРА 2000 чрез допълващо финансиране на звеното по управление и координация на НПРД. Ще бъде осигурено финансиране на развитие на ИКТ приложения за управлението на защитените зони от Натура 2000 мрежата. Ще се финансират дейности по мониторинг и проучване, информационни кампании и механизъм за обмен на информация между заинтересованите страни.

Административният капацитет, свързан с изпълнението на интервенциите по ЕСИФ, ще бъде укрепен така, че да даде възможности за успешно стратегическо планиране, координация, управление и реализация на проекти, включително инфраструктурни проекти в областта на ИКТ и иновациите. Интервенциите ще бъдат насочени и към структурите за управлението, координацията, мониторинга, контрола и одита на средствата от ЕСИФ. За намаляване на административната тежест за кандидати и бенефициенти се предвижда въвеждането на цялостна електронна комуникация чрез системата ИСУН 2020. Системата ще бъде надградена с приложения, включително и ГИС (хардуер и софтуер), които ще позволят използването й от широк кръг потребители.

В резултат от инвестициите ще се намалят разходите за администрацията, ще се гарантира прозрачност и проследяемост на процесите, ще се подобри качеството и достъпността на услугите и ще се създадат реални условия за намаляване на корупцията. Най-голям антикорупционен ефект се очаква да имат мерките за „отварянето“ на администрацията и съдебната система, оптимизирането на процесите, с цел минимизиране на субективния фактор, и особено на развитието на електронното управление. Други хоризонтални действия, които имат и значителен потенциален антикорупционен ефект, са въвеждането на „отворени данни“, подобряването на процеса по стратегическо планиране и управление на ресурсите на администрацията и съдебната система, въвеждането на комплексното административно обслужване и на електронни услуги, намаляването на регулаторната и административната тежест, взаимодействието с гражданския сектор и осигуряването на ефективен граждански мониторинг върху дейността на администрацията. Предвиждат се и мерки, насочени специфично към намиране и прилагане на конкретни решения за борба с корупцията, предотвратяване на конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение.



Под-приоритет: Ефективна съдебна система и е-правосъдие

Приоритет ще бъде и продължаването на реформата на съдебната система и повишаване на нейното качество, прозрачност, ефективност и ефикасност197. Това ще бъде постигнато чрез интервенции за:



  • гарантиране наличието на достъпна, достоверна и унифицирана съдебна статистика;

  • изграждане на необходимия капацитет за стратегическо планиране и програмно бюджетиране, управление на процесите в съдебната система, включително адекватна съдебна карта и унифициране на съдебната практика;

  • функциониране на качествени системи за управление на човешките ресурси и натовареността, включително чрез насърчаване на алтернативни способи за решаване на правни спорове (медиация и арбитраж);

  • подобряване на координацията между органите на съдебната власт и другите правоприлагащите органи, както и между съдебната и изпълнителната власт;

  • подобряване на взаимодействието с гражданското общество, което да доведе до по-активното му включване в разработването на политики, засягащи съдебната система, включително прозрачност и комуникация;

  • изграждането на капацитет за управление на проекти, финансирани със средства от ЕС и други финансови източници;

  • разширяване обхвата и подобряване на качеството на обученията (включително задължителните) като част от професионалното и кариерно развитие на магистратите и съдебните служители;

  • разширяване обхвата и подобряване на качеството на обученията за разследващите органи по НПК, както и за лицата, подпомагащи съдебния процес.

Като част от съдебната реформа ще бъде инвестирано в реализацията на компонентите на електронното правосъдие, включително необходимата ИТ инфраструктура. Ще се изградят информационни центрове и облачна инфраструктура, като ще е възможно използването на ресурси от всеки от органите в сектор правосъдие. Ще се изгради единна информационна система на прокуратура, следствие и съдилища, чрез която ще е възможно оперирането само с електронно съдържание в реално време. Ще бъдат подпомагани дейности за развитие на компонентите на е-правосъдие, като известяване на страните по дела, движение на делата и други. Съгласно Концепцията за развитие на електронното правосъдие, приоритетно ще бъдат електронизирани административните и гражданските производства.

Ще се инвестира в технологично обезпечаване на съдебната система, чрез което ще се улесни достъпа на гражданите до правосъдие и ще се намали разхода на време и средства. Чрез планираните инвестиции ще се осигури 24-часов достъп до правосъдие. При наличие на необходимата нормативна база ще се обезпечи използването на видеоконферентни технологии от съдебната система. Предвиждат се инвестиции и за дигитализация и цифровизация на съществуващите архиви в съдебната система и оптимизация на регистрите.

Чрез въвеждането на електронното правосъдие ще се повиши не само достъпа до ефективно правосъдие и качеството на работа на съдебната система в отговор на нуждите на гражданите и бизнеса, но и ще се ускорят реформите по отношение на отчетността и прозрачността, случайното разпределение на делата, натовареността на магистратите и сроковете. Информационните технологии също така имат принос към борбата с корупцията и конфликта на интереси, вътрешната координация и уеднаквяването на съдебната практика.

Съдебното обучение, ще се разшири в посока провеждане на обучения, насочени към противодействие на корупцията, измамите, икономическите престъпления, организираната престъпност, обществените поръчки, финансовите интереси на ЕС, икономическото развитие (включително медиация и други алтернативни способи за разрешаване на правни спорове), както и по-доброто управление на съдебната система.

За тази цел капацитетът на НИП допълнително ще се укрепи в следните направления:


  • Разширяване обхвата на обученията като тематика, форми, количество и аудитория;

  • Развиване на изследователската дейност в сферата на изследване на съдебната практика и администриране на правораздаването за нуждите на обучението;

  • Организационно развитие и управление на качеството в НИП.

Съдебното обучение ще бъде допълнено с други форми на професионално развитие на служителите, като участие в мрежи за сътрудничество и партньорство, обмени и стажове на магистрати и съдебни служители в европейски съдебни, обучителни и други публични институции с цел обмен на добри практики и придобиване на специфична експертиза, където отново НИП ще има основна роля.

    1. Каталог: document library
      document library -> Saveti government bg
      document library -> Saveti government bg
      document library -> Saveti government bg
      document library -> Усъвършенстване на системата за оценка на изпълнението
      document library -> Saveti government bg
      document library -> Saveti government bg
      document library -> Saveti government bg
      document library -> Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г
      document library -> Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания


      Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   32




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница