Избор и обосновка на тематични цели, основни резултати по тематични цели и по фондове

Идентифицирани слаби места:

• 
  Неадекватна институционална среда – липса на цялостни дългосрочни и специфични национални секторни политики за НИРД и иновации; недостатъчна финансова и междуинституционална подкрепа за създаване и стимулиране на иновациите и създаване и защита на интелектуалната собственост; разпокъсан административен капацитет
  
• 
  Ниски и неефективни инвестиции в НИРД и иновации - нисък дял от БВП за разходи за НИРД в дългосрочен план; неефективни стимули за частния сектор да инвестира и изпълнява НИРД и иновации или да използва резултатите от НИРД на академичните среди; липса на последователни, ориентирани към постигане на националните стратегически цели механизми за разпределяне на публичните разходи
  
• 
  Слабо сътрудничество на различните участници в НИРД и ниска добавена стойност на иновациите
  
• 
  Човешки ресурси - липса на човешки ресурси за НИРД и иновации, в управлението на НИРД и иновациите; наличие на значително изтичане на мозъци на високо образовани и квалифицирани специалисти от областта на НИРД; нисък социален статус и престиж на работата в областта на НИРД.
  

• 
  Инвестиции в НИРД и иновации
  
• 
  Засилване на сътрудничеството за иновации
  

ЕФРР:

• 
  Нарастване с 31.10 % на предприятията, реализирали иновационна дейност
  
• 
  200 подкрепени предприятия, които си сътрудничат с научни организации /други предприятия
  
• 
  подкрепено развитието на технологични паркове, центрове за върхови постижения и центрове за компетентност
  
• 
  20 Подкрепени клъстери за иновации
  
• 
  3 подкрепени лаборатории
  
• 
  30 % разходи за НИРД на предприятията, обхванати от програмата за бизнеса
  
• 
  150 изследователи в подпомогнатите от програмата за бизнеса организации
  

• 
  20 подкрепени Оперативни групи за Европейско партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост
  

Идентифицирани слаби места:

• 
  Ниски нива на достъп до информационни и комуникационни технологии, недостатъчен достъп до широколентови мрежи, особено за определени географски райони и целеви групи в неравностойно положение
  
• 
  Като цяло ниски нива на използване на Интернет от населението и малките и средни предприятия
  
• 
  Недостатъчно навлизане на цифрови услуги, неадекватна и недиверсифицирана по подходящ начин доставка на ИКТ продукти
  

• 
  Подобряване достъпа до информационни и комуникационни технологии
  

• 
  Увеличен дял на селските райони с достъп до и използващи качествени ИКТ
  

Идентифицирани слаби места:

• 
  Ниско ниво на инвестиции (финансови и човешки ресурси)
  
• 
  Недостатъчна възможност за модернизиране
  
• 
  Недостатъчна възможност бързо да се адаптират най-добрите практики в индустрията
  
• 
  Недостатъчна степен на преход към зелени и ресурсно-ефективни производствени технологии
  
• 
  Висока степен на излагане на природни рискове, включително промените в климата (селско стопанство, рибарство и аквакултури)
  
• 
  Прекомерна административна тежест;
  
• 
  Ограничен достъп до международните пазари
  
• 
  Сива икономика, която нарушава конкурентоспособността
  

• 
  Инвестиране в развитие и интернационализация на предприятия, селскостопански и горски стопанства, рибарство и аквакултури за диверсификация на икономическите дейности и подкрепа на бизнеси, създаващи конкурентно предимство за България и сектора;
  
• 
  Инвестиране в подобряване на бизнес средата
  

• 
  Увеличение на предприемаческата активност с 10.2% към 2023 г.
  
• 
  Повишаване на обема на износа на стоки и услуги, реализиран от МСП с 6,82 млрд. евро към 2023 г.
  
• 
  60 подкрепени клъстера
  
• 
  200 МСП, участвали в промоционални дейности
  
• 
  600 сертификата, въведени в подкрепените МСП
  
• 
  2 235 подкрепени проекта за растеж и експорт
  
• 
  10 % дял на износа в общия оборот на подкрепените предприятия
  

• 
  Изграждане и рехабилитация на напоителни съоръжения и отводнителни системи в приоритизирани райони;
  
• 
  Ръст на производителността в аграрния сектор за удовлетворяване на вътрешното търсене на селскостопанска продукция;
  
• 
  Подпомагане на инвестициите в около 4 700 земеделски стопанства;
  
• 
  Навлизане в земеделието на 1 600 млади стопани
  
• 
  650 стопанства включени в мерки за коопериране
  

• 
  Увеличена брутна добавена стойност от сектора „Рибарство и аквакултури”
  

Идентифицирани слаби места:

• 
  Ниска енергийна ефективност в МСП, административни сгради на държавната и общинска администрация, многофамилните жилищни сгради в градовете
  
• 
  Значителен потенциал за използване на енергия от възобновяеми източници, но все още слабо реално използване
  
• 
  Недостатъчни дейности за развитие, трансфер и печеливш маркетинг на иновациите с ниски въглеродни емисии в средносрочен и дългосрочен план
  
• 
  Нарастване дела на личните автомобили в градските превози поради липса на други алтернативи за придвижване и проблеми със задръстванията в по-големите градове
  
• 
  Ниско качество на услугите на градския транспорт, включително остарял подвижен състав, който не отговаря на нормативните изисквания за въглеродни емисии и недостатъчна достъпност до услугите на градския транспорт за хора с увреждания
  

• 
  Подкрепа за енергийната ефективност в сектори индустрия, услуги, транспорт, селско стопанство, рибарство и аквакултури, домакинства;
  
• 
  Увеличаване използването на източници на възобновяема енергия за собствено потребление;
  
• 
  Инвестиции в намаляване на емисиите от парникови газове;
  
• 
  Развиване на екологосъобразни транспортни системи и насърчаване на устойчива градска мобилност, включително интермодална
  

• 
  Дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия: 16 % за 2020 г (спрямо 13.5% за 2010 г.)
  

• 
  Намаляване на енергийната интензивност на икономиката с минимум 5 кг.н.е на 1000 евро/ БВП до 2023 г.
  
• 
  130 000.00 МWh реализирани енергийни спестявания в предприятията
  
• 
  40 000,00 тонове CO₂ екв. намаление на емисиите на парникови газове
  
• 
  Намалено крайното потребление от жилищни, публични и търговски сгради
  
• 
  Намалени въглеродни емисии въз основа на преобладаващ дял на използване на устойчив транспорт в градовете
  
• 
  Увеличен дял на пътуванията с обществения градски транспорт
  
• 
  повишаване на броя пътувания с метро транспорт на 105 000 000 броя/год.
  

• 
  300 000 ха. подпомогната земеделска площ, допринасяща за опазване на биоразнообразието.
  
• 
  60 000 ха. подпомогната земеделска площ, допринасяща за подобряване управлението на водите, торовете и пестицидите.
  

• 
  Увеличен дял на предприятията с нисковъглеродни производства и увеличена енергийна ефективност в рибарските дейности, аквакултурите и преработката
  

Идентифицирани слаби места:

• 
  Отражение на изменението на климата върху: питейно водоснабдяване, селско стопанство, горско стопанство, туризъм, рибарство и аквакултури, потреблението на енергия, свързаните услуги, които определят икономическия потенциал и качеството на живот
  
• 
  Значителни рискове, свързани с изменението на климата - повишена честота на бедствията, засушаване, намаляване годността на културите, навлизане на инвазивни видове и разпространението на атипични инфекциозни заболявания, мащабни свлачищни, срутищни, абразионни, ерозионни и други неблагоприятни геодинамични процеси
  
• 
  Неадекватни мерки за управление на риска, в т.ч. анализ и оценка на риска от природни бедствия, неразвити системи за ранно предупреждение, както и инфраструктурна свързаност за взаимодействие на органите в централната и местна власт
  

• 
  Инвестиционни дейности за превенция и управление на риска от изменението на климата
  
• 
  Обществена политика и изграждане на административен капацитет за адаптиране към изменението на климата
  

• 
  Намален риск от свлачища, наводнения и засушаване
  
• 
  Изграден Национален център за управление на водите в реално време
  
• 
  Изграден капацитет за провеждане на ефективна и ефикасна политика в областта на адаптиране към измененията на климата, превенцията и управлението на риска
  
• 
  Изпълнение на целите за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно европейското законодателство
  

• 
  Създадени и развити култури, устойчиви на климатичните промени
  
• 
  Увеличен дял на земеделските земи под агроекологични практики
  
• 
  Намален риск от наводнения и засушаване
  

Идентифицирани слаби места:

• 
  Недостатъчни усилия и инвестиции в дейности за опазване на околната среда (основно в секторите за управление на водите и отпадъците)
  
• 
  Липса на подходящи мерки на национално равнище и на равнище общини за управление на отпадъците, оползотворяване и рециклиране на битови и строителни отпадъци
  
• 
  Високо ниво на биоразградими битови отпадъци, обезвреждани чрез депониране
  
• 
  Влошено качество на въздуха
  
• 
  Липса на стимули за опазване на биологичното разнообразие
  
• 
  Липса на екстензивен бизнес и дейности, процеси и продукти за повишаване на ефективността на ресурсите
  
• 
  Ниско качество на градската среда и благоустройството в градовете
  
• 
  Нужда от опазване на природното и културно наследство при наличие на уникални недвижими културни ценности
  

• 
  Инвестиции в управлението на водите
  
• 
  Инвестиции в управлението на отпадъците
  
• 
  Инвестиции в ограничаване на вредното влияние върху околната среда, включително в населените места;
  
• 
  Инвестиции за защита на биоразнообразието и природните ресурси;
  
• 
  Мерки за насърчаване на опазването, рационалното и отговорно използване на ресурсите
  
• 
  Мерки за опазване на културното наследство
  

• 
  Повишаване на енергийната ефективност с 25% до 2020 г.
  

• 
  Подобрено състояние по физико-химични показатели и/или биологично състояние на водните тела (35 бр. водни тела)
  
• 
  Изградени инсталации за събиране и третиране на отпадъчни води от населени места в приоритизираните райони
  
• 
  Увеличаване на броя жители с достъп до подобрено пречистване на отпадъчните води с 1 130 000 е.ж.;
  
• 
  Увеличаване на броя жители с достъп до подобрено водоснадбяване с 220 000
  
• 
  Намалено образуване на отпадъци и повишена повторна употреба и рециклиране – с 68% до 2023 г.;
  
• 
  Осигурена информация за подобряване на управлението на водите, вкл. подобряване на системите за мониторинг и информационните системи
  
• 
  Извършени проучвания и оценки за състоянието на водите и значимите въздействия от човешката дейност върху тях
  
• 
  Намаляване на замърсяването на водите от индустрията
  
• 
  Повишен дял на производство на енергия чрез използване на отпадъци
  
• 
  Изпълнени дейности за постигане на целите на НПРД за Натура 2000
  
• 
  61.47% от видовете и 87.05 % от местообитанията с подобрено природозащитно състояние;
  
• 
  Завършен конкурентноспособен туристически продукт, базиран на изведени приоритетни туристически обекти
  
• 
  Подобрена околна среда и качество на атмосферния въздух, включително и в населените места;
  
• 
  Намалени емисии на ФПЧ10/NOx;
  
• 
  Повишени нетни годишни приходи от международен туризъм
  

• 
  Постигнат ръст в биологичното земеделие на база подобрено качество на околната среда и природните ресурси
  
• 
  Подобряване на водоснабдяването на населението и доизграждане на инфраструктура за пречистване на отпадъчните води в селските райони
  
• 
  Подобряване на управлението на водите на 60 хил. ха. земеделски земи
  
• 
  Опазване на биоразнообразието на 304 хил. ха земеделска земя и 24.5 хил. ха горски територии
  
• 
  Намаляване употребата на вода за напояване чрез рехабилитация на напоителни съоръжения с цел намаляване на водните течове от първичната и вторична напоителна инфраструктура.
  

• 
  Създадени условия за екологично устойчиво рибарство; прекратени изхвърляния; постигнат максимален устойчив улов и намалено негативно въздействие от дейности в сектор „Рибно стопанство” върху околната среда
  
• 
  Реконструирана рибарска инфраструктура
  
• 
  Изпълнени дейности за постигане на целите на НПРД за Натура 2000
  

Идентифицирани слаби места:

• 
  Участъци с недостатъчен капацитет и остаряло състояние на транспортната инфраструктура
  
• 
  Недостатъчна свързаност на основната TEN-T мрежа и прилежащите мрежи
  
• 
  Небалансирано разпределение на железниците в България при остарели оперативни и технически параметри на железопътната инфраструктура, включително незадоволително състояние на подвижния състав
  
• 
  Ограничен пренос на товари
  
• 
  Незадоволително общото техническо състояние на пристанищната инфраструктура
  
• 
  Недостатъчни интермодални терминали
  
• 
  Висока смъртност поради пътнотранспортни произшествия и липса на мерки за осигуряване на достъп на хора с увреждания до транспортните услуги
  
• 
  Прекалена зависимост от един източник на доставка на природен газ и неизпълнение на стандарта за инфраструктура n-1
  

• 
  Инвестиране в TEN-Т коридори с качествени и оперативно съвместими системи за транспорт и свързаност с TEN-Т мрежата, включително интермодални връзки
  
• 
  Развиване на екологосъобразни транспортни системи и насърчаване на устойчива регионална мобилност
  
• 
  Изграждане на междусистемни газови връзки в рамките на TEN-E, и по-специално със Сърбия
  

ЕФРР:

• 
  Постигнат преобладаващ дял на използване на устойчив транспорт спрямо общия
  
• 
  Изградена инфраструктура за интермодален и интероперативен транспорт
  
• 
  Увеличаване на интермодални транспортни единици (ITU) превозени с железопътен и воден транспорт с 20% спрямо базовата стойност от 2011 г.
  
• 
  Подобрена свързаност на TEN-T мрежа с републиканската пътна мрежа
  
• 
  Увеличен товаропоток
  
• 
  повишен дял на отсечките от „основната” и „разширената” Транс-европейска железопътна мрежа на територията на страната, оборудвани с модерни системи за сигнализация и телекомуникация
  
• 
  Създаване на условия за физическо функциониране на регионалния газов пазар в югоизточна Европа и диверсификация на доставките на природен газ за България
  
• 
  Повишаване стойността на стандарта за инфраструктура n-1
  

• 
  подобрена интеграция на националната пътна мрежа в тази на ЕС, както и подобряване на връзките със съседните страни
  
• 
  повишено качество на железопътната инфраструктура по „основната” и „разширената” Транс-европейска железопътна мрежа на територията на страната
  
• 
  Насищане на пътната инфраструктура до <50%
  

Идентифицирани слаби места:

• 
  Нисък и намаляващ достъп до заетост
  
• 
  Ниска производителност на труда в сравнение със средната за ЕС
  
• 
  Квалификация на работната сила, недостатъчно съответстваща на потребностите на бизнеса и икономиката
  
• 
  Нисък дял на заетите и безработните, участващи във форми на УЦЖ спрямо средното за ЕС
  
• 
  По-високо равнище на безработица спрямо средното за ЕС
  
• 
  По-висок дял на младежката безработица от средния за ЕС
  
• 
  Високо равнище на безработица сред уязвимите групи (над 50% при ромите)
  
• 
  Високото ниво на отпадналите от училище ученици, което възпроизвежда потенциално безработни
  
• 
  Необходимост от допълнителни условия за удължаване на активния трудов живот на по-възрастните хора
  

• 
  Подкрепа за достъп до заетост за търсещите работа и неактивните хора с ефективни инициативи, подобряване на качеството на работната сила
  
• 
  Интегриране на младите хора, които нито учат, нито работят, на пазара на труда
  

• 
  Заетост сред населението на възраст 20-64 г. - 76% за 2020 г (спрямо 63.9% през 2011)
  
• 
  Намаляване на равнището на безработица сред младежите 15-29 години до 7% през 2020 г.
  
• 
  Постигане на заетост сред по-възрастните (55 – 64 г.) от 53% през 2020 г.
  

• 
  Увеличена ефективна и устойчива заетост и повишена ефикасна производителност на труда, особено сред уязвимите групи и в районите със специфични особености
  

• 
  Увеличена ефективна и устойчива заетост и повишена ефикасна производителност на труда в селските райони
  
• 
  2 300 проекта за развитие на неземеделските сектори на икономиката, водещи до създаването на най-малкото 2500 работни места
  

• 
  Увеличена ефективна заетост и повишена ефикасна производителност на труда в сектора „Рибарство и аквакултури”
  
• 
  Създадени работни места, повишена заетост и мобилност на работната сила извън секторите рибарство и аквакултури.
  

Идентифицирани слаби места:

• 
  Високо и увеличаващо се ниво на бедност
  
• 
  Високо равнище на хората в риск от бедност и/или социално изключване
  
• 
  Бариери за достъп на групите със специални потребности и на хората в най-изостаналите региони до качествени социални, образователни и здравни услуги
  
• 
  Лошо състояние на основните социални услуги в населените места
  
• 
  Необходимост от прилагане на общ цялостен интегриран подход за намаляване на бедността и социалното изключване като двигател на ефективни мерки за борба с бедността и приобщаващ растеж
  
• 
  Липса на социални механизми за повишаване на социалния статус на населението и рехабилитация на социалната инфраструктура
  
• 
  Необходимост от подобряване на инфраструктура за социално включване
  
• 
  Лошо състояние на системата за предоставяне на здравни услуги
  
• 
  Влошен здравен статус на населението
  
• 
  Липса на алтернативи за здравословен начин на живот, за спорт и отдих в населените места и липса на възможности за хората в неравностойно положение за активно участие в социалния живот
  
• 
  Необходимост от продължаване процеса на деинституционализация
  

• 
  Осигуряване на достъпни и качествени услуги за пълноценно социално включване и реализация на права
  
• 
  Подкрепа за активно социално включване на групи със специални потребности и роми
  
• 
  Подкрепа за по-добро качество и достъпност на здравните услуги
  
• 
  Подкрепа за интегрирани мерки, съчетаващи дейности за подобряване жилищните условия на маргинализирани общности като ромите с такива за достъп до заетост, образование, социални и здравни услуги
  
• 
  Институционално развитие за борба с бедността
  

• 
  Намаляване на броя на живеещите в бедност: с 260 хил. души до 2020 г.
  

• 
  Намален брой на хора в институции за социални грижи
  
• 
  Увеличен брой на представителите на маргинализираните групи, включително роми с подобрени жилищни условия
  
• 
  Увеличен дял на модернизираните здравни заведения
  
• 
  Модернизирани центрове за спешна медицинска помощ;
  

• 
  2 500 обхванати от процеса на включващо обучение деца и ученици със специални образователни потребности в системата на народната просвета;
  
• 
  100 образователни институции осигурили подкрепяща среда за включващо обучение
  
• 
  Постигната устойчивост в намаляване на бедността и увеличаване на активното социално включване
  
• 
  Подобрено управление и повишена ефективност на здравната система
  

• 
  Увеличен достъп на населението в селските райони до качествени социални услуги
  
• 
  Подобрено качеството на живот и достъпа до услуги на 1 900 хил. жители на селските райони
  

Идентифицирани слаби места:

• 
  Липсва последователна концепция, както и последователност в качеството и достъпа до образование, обучение и учене през целия живот
  
• 
  Ограничен достъп до неформално обучение
  
• 
  Най-нисък дял в ЕС на участие на възрастни (между 15-64 години) в различни форми на обучение
  
• 
  Ограничен обхват и достъп до обучение и обучителни услуги извън големите градски центрове
  
• 
  Липса на последователна политика за ученето през целия живот и придобиване на умения
  
• 
  Несъответствие между предлаганото образование и потребностите на пазара на труда
  
• 
  Липса на интеграция и координация между институциите в областта на образованието и науката
  
• 
  Силно изоставане на България по разходи за НИРД и образование в БВП
  
• 
  Лошо състояние на образователната и научната инфраструктура
  
• 
  Липса на квалифицирани кадри за НИРД и иновации и капацитет за управлението им
  

• 
  Мерки за намаляване на преждевременното напускане на училище
  
• 
  Мерки за подобряване на качеството, ефективността и достъпността на висшето и равностойно на него образование
  
• 
  Мерки за подобряване качеството на професионално обучение
  
• 
  Развитие на обучение през целия живот
  
• 
  Изграждане на капацитет и управление на човешките ресурси за научни изследвания и иновации
  

• 
  Дял на преждевременно напусналите образователната система: 11% за 2020 г (спрямо 12.5 % през 2012)
  
• 
  Дял на 30-34 годишните със завършено висше или еквивалентно образование: 36% за 2020 г (спрямо 26.9 % през 2012)
  

• 
  Увеличен дял на модернизираните образователни институции
  
• 
  Изградена и модернизирана инфраструктура за образование и обучение
  

• 
  11% дял на преждевременно напусналите училище (ПНУ) от лицата на възраст между 18 и 24 г.
  
• 
  90% деца на възраст от 4 години до започване на училище, обхванати в предучилищно образование
  
• 
  1 620 000 ученици, включени в извънкласни и извънучилищни дейности
  
• 
  10% дял от финансирането за висшите училища, който се формира на база показателите от рейтинговата система към 2023 г.
  
• 
  36% дял от 30-34-годишните с висше образование
  
• 
  1.5 % неграмотни лица на възраст 15-29 г.
  
• 
  20 000 лица, валидирали знания и умения и компетентности
  
• 
  3,30 % лица на възраст 25-64 г., които участват в учене през целия живот
  
• 
  800 000 ученици обхванати от системата за кариерно ориентиране.
  
• 
  50% студенти обхванати от системата за кариерно ориентиране.
  

• 
  Развити и действащи практики на учене през целия живот и професионално обучение в земеделския и горския сектор, които допринасят за устойчива заетост и повишаване на производителността в аграрния сектор
  

Идентифицирани слаби места:

• 
  Дълго време за придобиване на лицензи от предприятията в страната
  
• 
  Висока „сива икономика”
  
• 
  Липса на последователни действия в прилагането на стратегията за управление на човешките ресурси в администрацията
  
• 
  Дълга продължителност на съдебните дела, ниско прилагане на извънсъдебни форми за разрешаване на граждански и търговски спорове
  
• 
  Недостатъчна ефективност на разходните публични политики
  
• 
  Недостатъчно развитие и ниска степен на използване на услугите на електронното управление
  
• 
  Необходимост от подобряване на институционалната среда за по-ефективно разходване на публични средства
  
• 
  Липса на комплексно административно обслужване
  
• 
  Необходимост от подобряване на капацитета на институциите да прогнозират по-добре потребностите на бизнеса от работна сила с определена квалификация, като инструмент за планиране на инвестициите в образование и обучение
  

• 
  Инвестиции за подобряване на ефективността на администрацията и административните услуги
  
• 
  Мерки за намаляване на административната тежест
  
• 
  Подобряване прозрачността на съдебната система и качеството и скоростта на правораздаване
  
• 
  Мерки за ефективно планиране и прилагане на публичните политики на всички нива на държавното управление
  
• 
  Електронно управление и електронно правосъдие
  
• 
  Подобряване на институционална и политическа рамка за насърчаване на заетостта, като предпоставка за устойчив растеж и работни места
  

• 
  Намалено време за предоставяне на административни услуги с 50% спрямо 2013 г.
  
• 
  Увеличен дял на електронизираните регистри и увеличен обмен на данни между тях с 20% спрямо 2013 г.
  
• 
  Нови електронни услуги за гражданите и бизнеса на ниво транзакция – 210 към 2023 г.
  
• 
  Внедрени механизми за граждански контрол – 10 към 2023 г.
  
• 
  Повишена компетентност и ефективност на администрацията - увеличаване дела на служителите, включени в обучение с 10% спрямо 2012 г.
  
• 
  Намаляване на средната продължителност на наказателен и граждански съдебен процес с 10% спрямо 2013 г.
  
• 
  Доизграждане на системата за електронно правосъдие - дял на делата, заведени по електронен път 25% към 2023 г.