Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г



страница19/32
Дата20.07.2018
Размер5.07 Mb.
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   32

Избор и обосновка на тематични цели, основни резултати по тематични цели и по фондове


С РМС 328/25.04.2012 г. са одобрени тематичните цели, чрез които България ще участва в изпълнението на Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и Общата политика в областта на рибарството за периода 2014-2020 г. Националните стратегически документи200 засягат всички единадесет тематични цели. Идентифицирани са три типа критерии за избора на България да прилага ЕСИФ в сферите на всички 11 тематични цели: нужди за развитие, (нормативни) ангажименти като държава-членка и потенциал за развитие, като комбинацията от тях формира обосновката на тематичните цели за страната във връзка с възможностите за финансиране по ЕСИФ.

Обосновка на тематичните цели и основни резултати

Обосновка (идентифицирани слаби места)

Основни области на финансиране

Основни резултати

Тематична цел 1) Засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите

Стратегически приоритет за финансиране 2) Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж

Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014

Идентифицирани слаби места:



      • Неадекватна институционална среда – липса на цялостни дългосрочни и специфични национални секторни политики за НИРД и иновации; недостатъчна финансова и междуинституционална подкрепа за създаване и стимулиране на иновациите и създаване и защита на интелектуалната собственост; разпокъсан административен капацитет

      • Ниски и неефективни инвестиции в НИРД и иновации - нисък дял от БВП за разходи за НИРД в дългосрочен план; неефективни стимули за частния сектор да инвестира и изпълнява НИРД и иновации или да използва резултатите от НИРД на академичните среди; липса на последователни, ориентирани към постигане на националните стратегически цели механизми за разпределяне на публичните разходи

      • Слабо сътрудничество на различните участници в НИРД и ниска добавена стойност на иновациите

      • Човешки ресурси - липса на човешки ресурси за НИРД и иновации, в управлението на НИРД и иновациите; наличие на значително изтичане на мозъци на високо образовани и квалифицирани специалисти от областта на НИРД; нисък социален статус и престиж на работата в областта на НИРД.

      • Инвестиции в НИРД и иновации

      • Засилване на сътрудничеството за иновации

Национална цел по стратегия „Европа 2020“: разходи за НИРД като % от БВП: 1.5% за 2020 г.

ЕФРР:


      • Нарастване с 31.10 % на предприятията, реализирали иновационна дейност

      • 200 подкрепени предприятия, които си сътрудничат с научни организации /други предприятия

      • подкрепено развитието на технологични паркове, центрове за върхови постижения и центрове за компетентност

      • 20 Подкрепени клъстери за иновации

      • 3 подкрепени лаборатории

      • 30 % разходи за НИРД на предприятията, обхванати от програмата за бизнеса

      • 150 изследователи в подпомогнатите от програмата за бизнеса организации

ЕЗФРСР:

      • 20 подкрепени Оперативни групи за Европейско партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост

Тематична цел 2) Подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии и тяхното използване и качество

Стратегически приоритет за финансиране 2) Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж

Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014

Идентифицирани слаби места:



      • Ниски нива на достъп до информационни и комуникационни технологии, недостатъчен достъп до широколентови мрежи, особено за определени географски райони и целеви групи в неравностойно положение

      • Като цяло ниски нива на използване на Интернет от населението и малките и средни предприятия

      • Недостатъчно навлизане на цифрови услуги, неадекватна и недиверсифицирана по подходящ начин доставка на ИКТ продукти

      • Подобряване достъпа до информационни и комуникационни технологии

ЕЗФРСР

      • Увеличен дял на селските райони с достъп до и използващи качествени ИКТ

Тематична цел 3) Повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия и на селскостопанския сектор (за ЕЗФРСР), и на сектора на рибарството и аквакултурите (за ЕФМДР)

Стратегически приоритет за финансиране 2) Научни изследвания, иновации и инвестиции за интелигентен растеж

Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014

Идентифицирани слаби места:



      • Ниско ниво на инвестиции (финансови и човешки ресурси)

      • Недостатъчна възможност за модернизиране

      • Недостатъчна възможност бързо да се адаптират най-добрите практики в индустрията

      • Недостатъчна степен на преход към зелени и ресурсно-ефективни производствени технологии

      • Висока степен на излагане на природни рискове, включително промените в климата (селско стопанство, рибарство и аквакултури)

      • Прекомерна административна тежест;

      • Ограничен достъп до международните пазари

      • Сива икономика, която нарушава конкурентоспособността

      • Инвестиране в развитие и интернационализация на предприятия, селскостопански и горски стопанства, рибарство и аквакултури за диверсификация на икономическите дейности и подкрепа на бизнеси, създаващи конкурентно предимство за България и сектора;

      • Инвестиране в подобряване на бизнес средата

ЕФРР

      • Увеличение на предприемаческата активност с 10.2% към 2023 г.

      • Повишаване на обема на износа на стоки и услуги, реализиран от МСП с 6,82 млрд. евро към 2023 г.

      • 60 подкрепени клъстера

      • 200 МСП, участвали в промоционални дейности

      • 600 сертификата, въведени в подкрепените МСП

      • 2 235 подкрепени проекта за растеж и експорт

      • 10 % дял на износа в общия оборот на подкрепените предприятия

ЕЗФРСР

      • Изграждане и рехабилитация на напоителни съоръжения и отводнителни системи в приоритизирани райони;

      • Ръст на производителността в аграрния сектор за удовлетворяване на вътрешното търсене на селскостопанска продукция;

      • Подпомагане на инвестициите в около 4 700 земеделски стопанства;

      • Навлизане в земеделието на 1 600 млади стопани

      • 650 стопанства включени в мерки за коопериране

ЕФМДР

      • Увеличена брутна добавена стойност от сектора „Рибарство и аквакултури”

Тематична цел 4) Подкрепа за преминаването към нисковъглеродна икономика във всички сектори

Стратегически приоритет за финансиране 3) Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж

Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014

Идентифицирани слаби места:



      • Ниска енергийна ефективност в МСП, административни сгради на държавната и общинска администрация, многофамилните жилищни сгради в градовете

      • Значителен потенциал за използване на енергия от възобновяеми източници, но все още слабо реално използване

      • Недостатъчни дейности за развитие, трансфер и печеливш маркетинг на иновациите с ниски въглеродни емисии в средносрочен и дългосрочен план

      • Нарастване дела на личните автомобили в градските превози поради липса на други алтернативи за придвижване и проблеми със задръстванията в по-големите градове

      • Ниско качество на услугите на градския транспорт, включително остарял подвижен състав, който не отговаря на нормативните изисквания за въглеродни емисии и недостатъчна достъпност до услугите на градския транспорт за хора с увреждания

      • Подкрепа за енергийната ефективност в сектори индустрия, услуги, транспорт, селско стопанство, рибарство и аквакултури, домакинства;

      • Увеличаване използването на източници на възобновяема енергия за собствено потребление;

      • Инвестиции в намаляване на емисиите от парникови газове;

      • Развиване на екологосъобразни транспортни системи и насърчаване на устойчива градска мобилност, включително интермодална

Национални цели по стратегия „Европа 2020“:

      • Дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия: 16 % за 2020 г (спрямо 13.5% за 2010 г.)

ЕФРР

      • Намаляване на енергийната интензивност на икономиката с минимум 5 кг.н.е на 1000 евро/ БВП до 2023 г.

      • 130 000.00 МWh реализирани енергийни спестявания в предприятията

      • 40 000,00 тонове CO2 екв. намаление на емисиите на парникови газове

      • Намалено крайното потребление от жилищни, публични и търговски сгради

      • Намалени въглеродни емисии въз основа на преобладаващ дял на използване на устойчив транспорт в градовете

      • Увеличен дял на пътуванията с обществения градски транспорт

      • повишаване на броя пътувания с метро транспорт на 105 000 000 броя/год.

ЕЗФРСР

      • 300 000 ха. подпомогната земеделска площ, допринасяща за опазване на биоразнообразието.

      • 60 000 ха. подпомогната земеделска площ, допринасяща за подобряване управлението на водите, торовете и пестицидите.

ЕФМДР

      • Увеличен дял на предприятията с нисковъглеродни производства и увеличена енергийна ефективност в рибарските дейности, аквакултурите и преработката

Тематична цел 5) Насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията и управлението на риска

Стратегически приоритет за финансиране 3) Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж

Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020

Идентифицирани слаби места:



      • Отражение на изменението на климата върху: питейно водоснабдяване, селско стопанство, горско стопанство, туризъм, рибарство и аквакултури, потреблението на енергия, свързаните услуги, които определят икономическия потенциал и качеството на живот

      • Значителни рискове, свързани с изменението на климата - повишена честота на бедствията, засушаване, намаляване годността на културите, навлизане на инвазивни видове и разпространението на атипични инфекциозни заболявания, мащабни свлачищни, срутищни, абразионни, ерозионни и други неблагоприятни геодинамични процеси

      • Неадекватни мерки за управление на риска, в т.ч. анализ и оценка на риска от природни бедствия, неразвити системи за ранно предупреждение, както и инфраструктурна свързаност за взаимодействие на органите в централната и местна власт

      • Инвестиционни дейности за превенция и управление на риска от изменението на климата

      • Обществена политика и изграждане на административен капацитет за адаптиране към изменението на климата

ЕФРР и КФ:

      • Намален риск от свлачища, наводнения и засушаване

      • Изграден Национален център за управление на водите в реално време

      • Изграден капацитет за провеждане на ефективна и ефикасна политика в областта на адаптиране към измененията на климата, превенцията и управлението на риска

      • Изпълнение на целите за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно европейското законодателство

ЕЗФРСР:

      • Създадени и развити култури, устойчиви на климатичните промени

      • Увеличен дял на земеделските земи под агроекологични практики

      • Намален риск от наводнения и засушаване

Тематична цел 6) Съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност

Стратегически приоритет за финансиране 3) Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж

Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020

Идентифицирани слаби места:



      • Недостатъчни усилия и инвестиции в дейности за опазване на околната среда (основно в секторите за управление на водите и отпадъците)

      • Липса на подходящи мерки на национално равнище и на равнище общини за управление на отпадъците, оползотворяване и рециклиране на битови и строителни отпадъци

      • Високо ниво на биоразградими битови отпадъци, обезвреждани чрез депониране

      • Влошено качество на въздуха

      • Липса на стимули за опазване на биологичното разнообразие

      • Липса на екстензивен бизнес и дейности, процеси и продукти за повишаване на ефективността на ресурсите

      • Ниско качество на градската среда и благоустройството в градовете

      • Нужда от опазване на природното и културно наследство при наличие на уникални недвижими културни ценности

      • Инвестиции в управлението на водите

      • Инвестиции в управлението на отпадъците

      • Инвестиции в ограничаване на вредното влияние върху околната среда, включително в населените места;

      • Инвестиции за защита на биоразнообразието и природните ресурси;

      • Мерки за насърчаване на опазването, рационалното и отговорно използване на ресурсите

      • Мерки за опазване на културното наследство

Национални цели по стратегия „Европа 2020“:

      • Повишаване на енергийната ефективност с 25% до 2020 г.

ЕФРР и КФ

      • Подобрено състояние по физико-химични показатели и/или биологично състояние на водните тела (35 бр. водни тела)

      • Изградени инсталации за събиране и третиране на отпадъчни води от населени места в приоритизираните райони

      • Увеличаване на броя жители с достъп до подобрено пречистване на отпадъчните води с 1 130 000 е.ж.;

      • Увеличаване на броя жители с достъп до подобрено водоснадбяване с 220 000

      • Намалено образуване на отпадъци и повишена повторна употреба и рециклиране – с 68% до 2023 г.;

      • Осигурена информация за подобряване на управлението на водите, вкл. подобряване на системите за мониторинг и информационните системи

      • Извършени проучвания и оценки за състоянието на водите и значимите въздействия от човешката дейност върху тях

      • Намаляване на замърсяването на водите от индустрията

      • Повишен дял на производство на енергия чрез използване на отпадъци

      • Изпълнени дейности за постигане на целите на НПРД за Натура 2000

      • 61.47% от видовете и 87.05 % от местообитанията с подобрено природозащитно състояние;

      • Завършен конкурентноспособен туристически продукт, базиран на изведени приоритетни туристически обекти

      • Подобрена околна среда и качество на атмосферния въздух, включително и в населените места;

      • Намалени емисии на ФПЧ10/NOx;

      • Повишени нетни годишни приходи от международен туризъм

ЕЗФРСР:

      • Постигнат ръст в биологичното земеделие на база подобрено качество на околната среда и природните ресурси

      • Подобряване на водоснабдяването на населението и доизграждане на инфраструктура за пречистване на отпадъчните води в селските райони

      • Подобряване на управлението на водите на 60 хил. ха. земеделски земи

      • Опазване на биоразнообразието на 304 хил. ха земеделска земя и 24.5 хил. ха горски територии

      • Намаляване употребата на вода за напояване чрез рехабилитация на напоителни съоръжения с цел намаляване на водните течове от първичната и вторична напоителна инфраструктура.

ЕФМДР:

      • Създадени условия за екологично устойчиво рибарство; прекратени изхвърляния; постигнат максимален устойчив улов и намалено негативно въздействие от дейности в сектор „Рибно стопанство” върху околната среда

      • Реконструирана рибарска инфраструктура

      • Изпълнени дейности за постигане на целите на НПРД за Натура 2000

Тематична цел 7) Насърчаване на устойчивия транспорт и премахване на участъците с недостатъчен капацитет във всички ключови мрежови инфраструктури

Стратегически приоритет за финансиране 3) Свързаност и зелена икономика за устойчив растеж

Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014

Идентифицирани слаби места:



      • Участъци с недостатъчен капацитет и остаряло състояние на транспортната инфраструктура

      • Недостатъчна свързаност на основната TEN-T мрежа и прилежащите мрежи

      • Небалансирано разпределение на железниците в България при остарели оперативни и технически параметри на железопътната инфраструктура, включително незадоволително състояние на подвижния състав

      • Ограничен пренос на товари

      • Незадоволително общото техническо състояние на пристанищната инфраструктура

      • Недостатъчни интермодални терминали

      • Висока смъртност поради пътнотранспортни произшествия и липса на мерки за осигуряване на достъп на хора с увреждания до транспортните услуги

      • Прекалена зависимост от един източник на доставка на природен газ и неизпълнение на стандарта за инфраструктура n-1

      • Инвестиране в TEN-Т коридори с качествени и оперативно съвместими системи за транспорт и свързаност с TEN-Т мрежата, включително интермодални връзки

      • Развиване на екологосъобразни транспортни системи и насърчаване на устойчива регионална мобилност

      • Изграждане на междусистемни газови връзки в рамките на TEN-E, и по-специално със Сърбия

Задължителна цел: 10% дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта към 2020 г.

ЕФРР:


      • Постигнат преобладаващ дял на използване на устойчив транспорт спрямо общия

      • Изградена инфраструктура за интермодален и интероперативен транспорт

      • Увеличаване на интермодални транспортни единици (ITU) превозени с железопътен и воден транспорт с 20% спрямо базовата стойност от 2011 г.

      • Подобрена свързаност на TEN-T мрежа с републиканската пътна мрежа

      • Увеличен товаропоток

      • повишен дял на отсечките от „основната” и „разширената” Транс-европейска железопътна мрежа на територията на страната, оборудвани с модерни системи за сигнализация и телекомуникация

      • Създаване на условия за физическо функциониране на регионалния газов пазар в югоизточна Европа и диверсификация на доставките на природен газ за България

      • Повишаване стойността на стандарта за инфраструктура n-1

КФ:

      • подобрена интеграция на националната пътна мрежа в тази на ЕС, както и подобряване на връзките със съседните страни

      • повишено качество на железопътната инфраструктура по „основната” и „разширената” Транс-европейска железопътна мрежа на територията на страната

      • Насищане на пътната инфраструктура до <50%

Тематична цел 8) Насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила

Стратегически приоритет за финансиране 1) Образование, заетост, социално включване и здравеопазване за приобщаващ растеж

Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014

Идентифицирани слаби места:



      • Нисък и намаляващ достъп до заетост

      • Ниска производителност на труда в сравнение със средната за ЕС

      • Квалификация на работната сила, недостатъчно съответстваща на потребностите на бизнеса и икономиката

      • Нисък дял на заетите и безработните, участващи във форми на УЦЖ спрямо средното за ЕС

      • По-високо равнище на безработица спрямо средното за ЕС

      • По-висок дял на младежката безработица от средния за ЕС

      • Високо равнище на безработица сред уязвимите групи (над 50% при ромите)

      • Високото ниво на отпадналите от училище ученици, което възпроизвежда потенциално безработни

      • Необходимост от допълнителни условия за удължаване на активния трудов живот на по-възрастните хора

      • Подкрепа за достъп до заетост за търсещите работа и неактивните хора с ефективни инициативи, подобряване на качеството на работната сила

      • Интегриране на младите хора, които нито учат, нито работят, на пазара на труда

Национални цели по стратегия „Европа 2020“:

      • Заетост сред населението на възраст 20-64 г. - 76% за 2020 г (спрямо 63.9% през 2011)

      • Намаляване на равнището на безработица сред младежите 15-29 години до 7% през 2020 г.

      • Постигане на заетост сред по-възрастните (55 – 64 г.) от 53% през 2020 г.

ЕСФ:

      • Увеличена ефективна и устойчива заетост и повишена ефикасна производителност на труда, особено сред уязвимите групи и в районите със специфични особености

ЕЗФРСР:

      • Увеличена ефективна и устойчива заетост и повишена ефикасна производителност на труда в селските райони

      • 2 300 проекта за развитие на неземеделските сектори на икономиката, водещи до създаването на най-малкото 2500 работни места

ЕФМДР:

      • Увеличена ефективна заетост и повишена ефикасна производителност на труда в сектора „Рибарство и аквакултури”

      • Създадени работни места, повишена заетост и мобилност на работната сила извън секторите рибарство и аквакултури.

Тематична цел 9) Насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността и дискриминацията

Стратегически приоритет за финансиране 1) Образование, заетост, социално включване и здравеопазване за приобщаващ растеж

Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014

Идентифицирани слаби места:



      • Високо и увеличаващо се ниво на бедност

      • Високо равнище на хората в риск от бедност и/или социално изключване

      • Бариери за достъп на групите със специални потребности и на хората в най-изостаналите региони до качествени социални, образователни и здравни услуги

      • Лошо състояние на основните социални услуги в населените места

      • Необходимост от прилагане на общ цялостен интегриран подход за намаляване на бедността и социалното изключване като двигател на ефективни мерки за борба с бедността и приобщаващ растеж

      • Липса на социални механизми за повишаване на социалния статус на населението и рехабилитация на социалната инфраструктура

      • Необходимост от подобряване на инфраструктура за социално включване

      • Лошо състояние на системата за предоставяне на здравни услуги

      • Влошен здравен статус на населението

      • Липса на алтернативи за здравословен начин на живот, за спорт и отдих в населените места и липса на възможности за хората в неравностойно положение за активно участие в социалния живот

      • Необходимост от продължаване процеса на деинституционализация

      • Осигуряване на достъпни и качествени услуги за пълноценно социално включване и реализация на права

      • Подкрепа за активно социално включване на групи със специални потребности и роми

      • Подкрепа за по-добро качество и достъпност на здравните услуги

      • Подкрепа за интегрирани мерки, съчетаващи дейности за подобряване жилищните условия на маргинализирани общности като ромите с такива за достъп до заетост, образование, социални и здравни услуги

      • Институционално развитие за борба с бедността

Национални цели по стратегия „Европа 2020“:

      • Намаляване на броя на живеещите в бедност: с 260 хил. души до 2020 г.

ЕФРР:

      • Намален брой на хора в институции за социални грижи

      • Увеличен брой на представителите на маргинализираните групи, включително роми с подобрени жилищни условия

      • Увеличен дял на модернизираните здравни заведения

      • Модернизирани центрове за спешна медицинска помощ;

ЕСФ:

      • 2 500 обхванати от процеса на включващо обучение деца и ученици със специални образователни потребности в системата на народната просвета;

      • 100 образователни институции осигурили подкрепяща среда за включващо обучение

      • Постигната устойчивост в намаляване на бедността и увеличаване на активното социално включване

      • Подобрено управление и повишена ефективност на здравната система

ЕЗФРСР:

      • Увеличен достъп на населението в селските райони до качествени социални услуги

      • Подобрено качеството на живот и достъпа до услуги на 1 900 хил. жители на селските райони

Тематична цел 10) Инвестиции в образование, обучение и в професионална квалификация за умения и учене през целия живот

Стратегически приоритет за финансиране 1) Образование, заетост, социално включване и здравеопазване за приобщаващ растеж

Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014

Идентифицирани слаби места:



      • Липсва последователна концепция, както и последователност в качеството и достъпа до образование, обучение и учене през целия живот

      • Ограничен достъп до неформално обучение

      • Най-нисък дял в ЕС на участие на възрастни (между 15-64 години) в различни форми на обучение

      • Ограничен обхват и достъп до обучение и обучителни услуги извън големите градски центрове

      • Липса на последователна политика за ученето през целия живот и придобиване на умения

      • Несъответствие между предлаганото образование и потребностите на пазара на труда

      • Липса на интеграция и координация между институциите в областта на образованието и науката

      • Силно изоставане на България по разходи за НИРД и образование в БВП

      • Лошо състояние на образователната и научната инфраструктура

      • Липса на квалифицирани кадри за НИРД и иновации и капацитет за управлението им

      • Мерки за намаляване на преждевременното напускане на училище

      • Мерки за подобряване на качеството, ефективността и достъпността на висшето и равностойно на него образование

      • Мерки за подобряване качеството на професионално обучение

      • Развитие на обучение през целия живот

      • Изграждане на капацитет и управление на човешките ресурси за научни изследвания и иновации

Национални цели по стратегия „Европа 2020“:

      • Дял на преждевременно напусналите образователната система: 11% за 2020 г (спрямо 12.5 % през 2012)

      • Дял на 30-34 годишните със завършено висше или еквивалентно образование: 36% за 2020 г (спрямо 26.9 % през 2012)

ЕФРР:

      • Увеличен дял на модернизираните образователни институции

      • Изградена и модернизирана инфраструктура за образование и обучение

ЕСФ:

      • 11% дял на преждевременно напусналите училище (ПНУ) от лицата на възраст между 18 и 24 г.

      • 90% деца на възраст от 4 години до започване на училище, обхванати в предучилищно образование

      • 1 620 000 ученици, включени в извънкласни и извънучилищни дейности

      • 10% дял от финансирането за висшите училища, който се формира на база показателите от рейтинговата система към 2023 г.

      • 36% дял от 30-34-годишните с висше образование

      • 1.5 % неграмотни лица на възраст 15-29 г.

      • 20 000 лица, валидирали знания и умения и компетентности

      • 3,30 % лица на възраст 25-64 г., които участват в учене през целия живот

      • 800 000 ученици обхванати от системата за кариерно ориентиране.

      • 50% студенти обхванати от системата за кариерно ориентиране.

ЕЗФРСР:

      • Развити и действащи практики на учене през целия живот и професионално обучение в земеделския и горския сектор, които допринасят за устойчива заетост и повишаване на производителността в аграрния сектор

Тематична цел 11) Повишаване на институционалния капацитет на публичните органи и заинтересованите страни и ефективна публична администрация

Стратегически приоритет за финансиране 4) Добро управление и достъп до качествени административни услуги

1) Образование, заетост, социално включване и здравеопазване за приобщаващ растеж

Национален приоритет за развитие съгласно НПР: България 2020 и в съответствие с Препоръките на Съвета за НПР, 2014

Идентифицирани слаби места:



      • Дълго време за придобиване на лицензи от предприятията в страната

      • Висока „сива икономика”

      • Липса на последователни действия в прилагането на стратегията за управление на човешките ресурси в администрацията

      • Дълга продължителност на съдебните дела, ниско прилагане на извънсъдебни форми за разрешаване на граждански и търговски спорове

      • Недостатъчна ефективност на разходните публични политики

      • Недостатъчно развитие и ниска степен на използване на услугите на електронното управление

      • Необходимост от подобряване на институционалната среда за по-ефективно разходване на публични средства

      • Липса на комплексно административно обслужване

      • Необходимост от подобряване на капацитета на институциите да прогнозират по-добре потребностите на бизнеса от работна сила с определена квалификация, като инструмент за планиране на инвестициите в образование и обучение

      • Инвестиции за подобряване на ефективността на администрацията и административните услуги

      • Мерки за намаляване на административната тежест

      • Подобряване прозрачността на съдебната система и качеството и скоростта на правораздаване

      • Мерки за ефективно планиране и прилагане на публичните политики на всички нива на държавното управление

      • Електронно управление и електронно правосъдие

      • Подобряване на институционална и политическа рамка за насърчаване на заетостта, като предпоставка за устойчив растеж и работни места

ЕСФ:

      • Намалено време за предоставяне на административни услуги с 50% спрямо 2013 г.

      • Увеличен дял на електронизираните регистри и увеличен обмен на данни между тях с 20% спрямо 2013 г.

      • Нови електронни услуги за гражданите и бизнеса на ниво транзакция – 210 към 2023 г.

      • Внедрени механизми за граждански контрол – 10 към 2023 г.

      • Повишена компетентност и ефективност на администрацията - увеличаване дела на служителите, включени в обучение с 10% спрямо 2012 г.

      • Намаляване на средната продължителност на наказателен и граждански съдебен процес с 10% спрямо 2013 г.

      • Доизграждане на системата за електронно правосъдие - дял на делата, заведени по електронен път 25% към 2023 г.


1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   32


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница