Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г



страница2/32
Дата20.07.2018
Размер5.07 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32

Анализ на различията, потребностите за развитие и потенциала за растеж и приоритетите за финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове

  1. Въведение


Анализът на различията, потребностите за развитие и потенциала за растеж на Република България е изготвен съобразно Общата стратегическа рамка на Европейския съюз и стъпвайки на социално-икономическите, макроикономическите и секторни анализи1, изготвени за целите на Националната програма за развитие: България 2020; Националната програма за реформи, в изпълнение на Стратегия Европа 2020, актуализация 2014; Конвергентната програма на Република България 2014-2017 г.; Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г.; Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г.; проектите на програми за периода 2014-2020 г., както и приложимите секторни документи2. Анализът отчита и специфичните препоръки на Съвета3, Country Fact Sheet4 за България на ЕК от юни 2013 г. и Позицията на службите на ЕК5.

В обхвата на анализа са включени показатели и критерии от значение за тематичните цели на ЕСИФ, по които България ще работи, и за адресирането от тях на идентифицираните области на несъответствие, потребностите за развитие и възможностите за растеж. Акцент е поставен върху приноса на СП както за изпълнението на НПР: България 2020 като основен документ за развитието на България и на Националната програма за реформи, така и за постигане на общоевропейските приоритети за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и целите за растеж и заетост, формулирани в стратегия Европа 2020.



Таблица 1. Основни цели на развитието на България и ЕС

Показател

Базово(начално) състояние

Национални цели съгласно НПР и НПР: България 2020

Стратегия Европа 2020

Коефициент на заетост на населението на възраст 20—64 години

63.0%, 2012 г. 6

76%

до 75% през 2020 г.

Дял на инвестиции в НИРД от БВП

0.64%, 2012 г. 7

1.50%

3%

Емисии на въглероден диоксид

47.8%, 2010 г. (1988 г.=100%)

Увеличаване на нивата на емисиите парникови газове (GHG) извън ЕСТЕ с не повече от 20% до 2020 г. спрямо 2005 г.

намаляване с 20% (30%)

Дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в страната

16.4%, 2012 г.

16%8

20%

Енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на транспорта

0.3%, 2012 г.

10%




Повишаване на енергийна ефективност




с 25%

с 20%

Дял на преждевременно напуснали училище

12.5%, 2012 г. 9

11%

10% през 2020 г.

Дял на населението на възраст 30 - 34 години със завършено висше образование

26.9%, 2012 г. 10

36%

40% през 2020 г.

Брой на европейските граждани, които живеят в риск от бедност

1 683 хил. души, 2011 г.11

намаляване на броя живеещи в бедност с 260 хил. души

намаление с 25%, или с 20 млн. души
      1. Обща макроикономическа картина


Република България е държава-членка на Европейския съюз от 2007 г., 12-та по площ, 16-та по брой на населението и на 22-во място по БВП през 2013 г. Страната е в режим на валутен борд (обвързващ националната валута с еврото) и се характеризира с индустриализирана, отворена пазарна икономика, средно развит частен сектор и сравнително малък вътрешен пазар.

Таблица 2. Основни макроикономически показатели за Република България12, 13

Показател

м. ед.

2007

2008

2009

2010

2011

2012

2013

Население

брой

7 640 238

7 606 551

7 563 710

7 504 868

7 327 224

7 284 552

7 245 677

БВП по пазарни цени

млн. лв.

60 185

69 295

68 322

70 511

75 308

78 089

78 115

БВП на човек

лв. (евро)

-7 900

(4 000)


9 100

(4 600)


9 000

(4 600)


9 400

(4 800)


10 200

(5 200)


10 700

(5 500)


10 700

(5 500)


БДС по базисни цени

% от БВП

84.0

83.3

85.9

86.1

86.5

85.9

85.9

Средногодишна инфлация (ХИПЦ)

%

7.6

12.0

2.5

3.0

3.4

2.4

0.4

Бюджетен излишък/ дефицит (-)

% от БВП

1.2

1.7

-4.3

-3.1

-2.0

-0.8

-1.5

Външнотърговско салдо на стоки – FOB/CIF

млн.лв.

-16 330.0

-19 343.5

-10 123.8

-7 204.5

-6 144.9

-9 170.8

-7 073.7

По предварителни данни на НСИ растежът на БВП на България през 2013 г. бе 0.9%, при 0,6% за 2012 г. Докато през 2012 г. с положителен принос за икономическия растеж бе вътрешното търсене, то през 2013 г. двигател на БВП бе износът. Крайното потребление се понижи с 1.48%, при ръст от 1.5% през предходната година, като спада се дължеше на реалното намаление на разходите на домакинствата с 2.3%, докато потреблението на правителството се увеличи с 2,5%. През 2013 г. беше регистрирано слабо намаление на разходите за основен капитал (0.3%).

През първото тримесечие на 2014 г. българската икономика нарасна с 1.2% като се наблюдава възстановяване на растежа на потреблението и инвестициите. За цялата 2014 г. се очаква растеж на БВП от 2.1%, движен от вътрешното търсене, при малък положителен принос от нетния износ. В средносрочен план потреблението и инвестициите ще допринесат за ускоряване на икономическия растеж, докато приносът на нетния износ ще бъде отрицателен.

През 2013 г. бе наблюдавана тенденция на съществено забавяне в инфлацията. От средата на годината общият ХИПЦ започна да отчита отрицателни стойности по месеци на годишна база, а дефлацията в края на периода възлезе на 0.9%. Най-съществен принос за това имаха корекциите в административните цени и низходящата тенденция при международните цени на храните и енергийните суровини, както и сравнително слабото вътрешно търсене. Средногодишната инфлация се забави до 0.4%.

В началото на 2014 г. бе наблюдавано ускорение в темпа на дефлация, но през април отрицателното изменение на потребителските цени се сви до 1.3% на годишна база. Средногодишната инфлация през 2014 г. ще бъде отрицателна под влияние на цените от внос. Средногодишната инфлация ще се ускори до 2.4% през 2015 г., след което ще се забави до 1.7–1.8% в периода 2016–2017 г.



Финансовата сметка през 2013 г. бе отрицателна в размер на 1.5 млрд. евро при излишък от 2.2 млрд. евро през 2012 г. Изходящите потоци бяха свързани главно с увеличаване на активите, държани от български банки в чужбина под формата на валута и депозити. Динамиката на портфейлните инвестиции бе предопределяна от еднократни транзакции, а преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) представляваха основният входящ поток по финансовата сметка. ПЧИ остават на по-ниски нива спрямо предкризисния период и се очаква да нараснат до 2.9% от БВП през 2017 г., като ще осигуряват пълно покритие на дефицита по текущата сметка. Същевременно поради сравнително високата ликвидност, която банките поддържат, и в средносрочен период няма да се наблюдават големи входящи финансови потоци в сектора.

Основната цел на паричната политика в България е поддържане на ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица. Постигането на тази цел се осъществява чрез режим на паричен съвет.

Кредитът за частния сектор забави темпа си на растеж на годишна база до 0.2% в края на 2013 г. Основни фактори за динамиката на кредита от страна на търсенето бяха ниската инвестиционна активност на предприятията и липсата на благоприятно развитие на пазара на труд, което ограничава потреблението на домакинствата и допринася за запазването на високата им склонност към спестяване и въздържане от поемането на нови задължения.

В началото на 2014 г. кредитирането започна да се възстановява успоредно с отчетения ръст на частното потребление и инвестициите, както и с положителните данни за пазара на труда. В края на 2014 г. се очаква ръстът на паричното предлагане да достигне 9.2%, като през следващите години ще се колебае в границите от 8.4% до 9%. Темпът на растеж на кредита за частния сектор ще се ускори до 2.9% и ще достигне 5.2% през 2017 г. с постепенно нарастване на приноса на кредитите за домакинствата, предвид очакваното продължаващо възстановяване на вътрешното търсене.



Фискалната рамка за 2014 г. предвижда дефицитът на сектор „Държавно управление” да възлезе на 1.8% от БВП (1.5% за 2013 г.), а брутният дълг да достигне ниво от 18.4 млрд. лв. В частта на разходите е предвидено нарастване на ресурса за национално съ-финансиране по оперативните програми, поради навлизането на изпълнението на програмите в по-напреднал етап, както и увеличение на средствата за социални политики, включително индексиране на пенсиите от юли и увеличение на минималната работна заплата от началото на текущата година.

Същевременно се предвижда данъчната политика да бъде насочена в подкрепа на макроикономическата стабилност и икономическия растеж, подобряването на бюджетните резултати, повишаването на фискалната устойчивост в дългосрочен план, подобряване на бизнес средата и стимулиране на икономическата активност, ограничаване на данъчните измами, както и намаляване на сивата икономика. Тези мерки ще допринесат за поддържане на доверието на чуждестранните инвеститори към българската икономика.

За периода 2009–2012 г. бюджетните разходи на България отбелязват спад с близо 6 п.п. от БВП – третият най-голям спад в ЕС. Успоредно с ограничаване на държавния сектор тече и процес на преразпределение на основните разходни пера по функции в бюджета. Тенденцията е да се разпределят повече средства към сектори с по-висок принос към икономическото развитие за сметка на сектори като сигурност и общи административни служби.

Специфична препоръка 1 на Съвета от одобрените през 2014 г. препоръки, отнасящи се към Националната програма за реформи и Конвергентната програма на Република България, съдържа ключов аспект от макро-икономическото развитие – събираемост на данъците, борба със сивата икономика, както и намаляване на бремето и разходите за спазване на задълженията (т. нар. compliance costs). В тази връзка, България е постигнала сериозен напредък за осигуряването на електронни услуги от данъчната и митническата администрации, както и за въвеждането на други улеснения за гражданите и бизнеса. Сивата икономика обаче остава съществена бариера пред постигането на устойчив икономически растеж. В края на 2012 г. средното ниво на сивата икономика, като процент от БВП на страните в ЕС достига 14.9 %, докато за България то е 31.9 %14 и нарежда страната на първо място по този показател. Сивата икономика и недекларираният труд имат отрицателни последици върху постигането на макроикономическите цели, качеството и производителността на труда и социалното сближаване, намаляват приходите от данъци и пряко се отразяват на недостатъчното финансиране на социалните системи. По проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика“ по ОПРЧР 2007-2013 г. се изготвя композитния индекс „Икономика на светло“. За 2012 г. въпреки кризата данните показват запазване на положителната тенденция на нарастване – от 66.71 за 2011 г. на 67.32 за 2012 г. Динамиката на индекса се дължи на засилване на мерките срещу неформалната икономика, включващи промени в нормативна уредба и в практическото правоприлагане като свързването онлайн на търговски обекти с НАП, възстановяването на митническото дознание и други. От друга страна, се отчита и приносът на функциониращия повече от три години Национален център за ограничаване и превенция на неформалната икономика, където се провеждат масирани национални и регионални медийни кампании, обучения на работодатели, на работници и служители, публикуват се аналитични и информационни материали, поддържа се гореща телефонна линия и се предоставят консултации, предлагат се пакети с нормативни промени в законодателството.

До 2020 г. се очаква темпът на нарастване на икономиката постепенно да се забави, като за периода 2017–2020 г. средният растеж се очаква да възлиза на 2.6%. Ограничаващ фактор за повишението на БВП ще бъде проявлението на задълбочаващите се негативни демографски тенденции, свързани с намаляване на населението в трудоспособна възраст и съответното влияние върху предлагането на труд. Последното ще ограничава потенциала за нарастване на икономиката, тъй като очакваното повишение на участието в работната сила няма да успее да компенсира влошаващите се демографски процеси.

Рисковете, свързани с икономическия растеж в България, до голяма степен зависят от външната среда. Евентуално задълбочаване на спада на икономическата активност в ЕС през 2013 г. и отлагане на възстановяването за 2014 г. ще има директен негативен ефект върху износа и косвен ефект върху потреблението и ПЧИ.



Таблица 3: Макроикономически перспективи15




2013

2013

2014

2015

2016

2017

Показател

Равнище (млн. лв)

Темп на изменение

Темп на изменение

Темп на изменение

Темп на изменение

Темп на изменение

Реален БВП (по цени от предходната година)

78 762

0.9

2.1

2.6

3.4

3.4

Номинален БВП

78 115

0.0

3.3

4.4

5.2

5.2

Компоненти на реалния БВП

Частно потребление

50 209

-2.3

1.3

3.0

4.3

4.4

Правителствено потребление

12 416

2.5

2.4

2.2

2.4

2.3

Бруто образуване на основен капитал

16 648

-0.3

2.1

4.3

5.4

6.0

Изменение на запасите и нетно придобиване на активи (% от БВП)

309

0.4

0.4

0.5

0.5

0.5

Износ на стоки и услуги

56 701

8.9

6.9

5.9

6.1

6.2

Внос на стоки и услуги

57 521

5.7

6.3

6.6

7.1

7.4

Приноси към растежа на реалния БВП (п.п.)

Крайно вътрешно търсене

-

-1.2

1.7

3.2

4.3

4.5

Изменение в запасите и нетно придобиване на активи

-

0.0

0.2

0.0

0.0

0.0

Външен баланс на стоки и услуги

-

-2.0

-0.3

-0.6

-0.9

-1.1
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница