Интегриран подход за териториално развитие

Интегриран подход за териториално развитие

• 
  прилагане на новия инструмент „Водено от общностите местно развитие”, включително с многофондово финансиране, чрез програмиране и прилагане на иновативни интегрирани многосекторни стратегии за местно развитие;
  
• 
  продължаващи инвестиции за стимулиране на устойчивото градско развитие въз основа на интегрирани планове за градско възстановяване и за развитие на дефинирани опорни центрове на растеж;
  
• 
  продължаване прилагането на европейско териториално сътрудничество, в т.ч. по Дунавската стратегия на ЕС.
  

За периода 2007 – 2013 г. България за първи път ефективно прилага подхода ЛИДЕР като инструмент за децентрализирано управление и интегрирано местно развитие в селските райони. Първоначално фокусът на мерките в този период е насочен към създаване на местен капацитет за прилагане на подхода и подобряване на местното управление на териториите чрез създаването на местни инициативни групи и изготвяне на стратегии за местно развитие. Това е първият ефективен опит за целенасочена политика за създаване на капацитет и прилагане на финансови инструменти на място в териториите от селските райони. През 2008 г. стартира подготовката за придобиване на умения и постигане на обществена активност в местните общности в селските райони за подобни мерки²¹².

През програмен период 2007 – 2013 България за първи път подкрепя местното развитие и от страна на Европейския фонд за рибарство. Създадени са и оперират 6 местни инициативни рибарски групи, които обхващат териториите на 17 общини, повечето от които спадат към селските райони на страната. В обхвата на МИРГ попадат над 4 053 кв. км. и население от над 104 467 души. В резултат на късното стартиране на прилагането на местните стратегии за развитие и липсата на административен капацитет, както от страна на администрацията, така и от страна на създадените МИРГ, към края на 2012 година са подадени изключително малко проектни предложения. Въпреки късния старт изпълнението на Местните стратегии за развитие се подобрява и се наблюдава значителен напредък. Въз основа на наученото през програмен период 2007 – 2013 ще се предприемат мерки за надграждане на съществуващият капацитет и за повишаване на осведомеността на рибарската общност в рибарските територии. Рибарските общности ще имат реалната възможност да се възползват от новите възможности за подготовка и прилагане на интегрирани многосекторни и многофондови стратегии, чрез които да бъде осигурена допълняемост и синергия в проектите, съобразени с конкретните нужди на съответните територии.

ВОМР ще бъде прилаган „отдолу-нагоре", така че местните общности формулират, избират и одобряват приоритети и стратегия за интегрирано развитие на територията и общностите. ВОМР ще се прилага на териториален принцип – на ниво община или група от съседни общини, като предвиденият обхват на населението е между 10 000 и 150 000 жители.

Основните предизвикателства, които ще бъдат посрещнати с прилагане на ВОМР в програмен период 2014-2020 г., засягат необходимостта от създаване на заетост (вкл. алтернативна) и използване на местния потенциал за растеж, като се цели подобряване качеството на живот и доходите на местното население.

Чрез прилагането на ВОМР се цели постигането на ефект от концентриране на подкрепата върху интервенциите, които имат най-голяма добавена стойност по отношение на преодоляването на икономическите и социалните различия в развитието на териториите. Основните приоритети ще бъдат свързани с:

• 
  Насърчаване на социалното приобщаване и намаляване на бедността (ТЦ 9);
  
• 
  Интегриран подход към околната среда, чрез съхраняване и опазване на околната среда и насърчаване на ресурсната ефективност, вкл. дейности за превенция и управление на риска и за използване потенциала на културното наследство (ТЦ 5 и 6);
  
• 
  Фокусиране върху иновациите чрез насърчаване на въвеждането им в практиката (ТЦ 1);
  
• 
  Насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила (ТЦ 8);
  
• 
  Повишаване на конкурентоспособността на местните икономики и възможности за създаване на местен бизнес, включително чрез диверсификация, алтернативни дейности и устойчиво производство на аквакултури (ТЦ 3);
  
• 
  Подобряване на качеството на образование и повишаване квалификацията на населението (ТЦ 10).
  

• 
  Подкрепа за прилагане на подготвителни дейности;
  
• 
  Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие;
  
• 
  Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи.
  

ВОМР ще се прилага в рамките на селските райони, рибарските райони и териториите със специфични характеристики, определени в Националната концепция за пространствено развитие - черноморското и дунавското крайбрежие, планинските, граничните и селските територии, териториите в риск (екологичен, демографски и икономически) и териториите за опазване на ландшафта, природните и културни ценности. Териториите със специфични характеристики се характеризират с прогресивното намаляване на населението и нереализиран икономически потенциал. За тях е необходимо прилагането на целенасочена политика, включително ясен териториален подход с оглед преодоляване на съществените проблеми и предизвикателства там. Ще се търси също подобряване на връзката между селата и градовете в рамките на тези територии. Целта е да бъде постигната концентрация на средства и осигурено допълване и синергия на интервенциите за балансирано развитие с оглед преодоляване на социалните, икономическите и териториалните различия спрямо останалата част на страната. Подходът няма да се прилага в рамките на градовете, подпомагани от ОПРР по линия на устойчивото градско развитие.

Местните групи ще преценяват дали стратегията ще бъде финансирана от един или от повече ЕСИФ, като тази преценка ще се обуславя от нуждите и потенциала на съответната територия.

При прилагане на местни стратегии за развитие, подкрепени по повече от един фонд и включващи финансиране едновременно по ЕЗФРСР и ЕФМДР, за една и съща по обхват допустима територия ще има ограничение за създаване и одобрение на една местна инициативна група, която за съответната територия да изготви една интегрирана стратегия.

При прилагане на местна стратегия за развитие с финансиране от няколко фонда, но без принос от ЕФМДР, на съответната територия се допуска създаването и одобрението на МИГ и МИРГ, без да се допуска финансиране на едни и същи дейности. В този случай стратегията за местно развитие на МИРГ ще бъде финансирана само по линия на ЕФМДР.

При прилагане на дадена територия на стратегия за местно развитие, финансирана само от ЕЗФРСР и на отделна стратегия, финансирана от ЕФМДР, се допуска създаването и одобрението на МИГ и МИРГ, без да се допуска финансиране на едни и същи дейности.

Първите стратегии се одобряват до две години след одобрението на Споразумението за партньорство. Допълнителни стратегии за водено от общностите местно развитие се одобряват не по-късно от 31 декември 2017 г.

За прилагане на подхода ВОМР ще бъдат заделени 5% от Програмата за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). По линия на ПМДР 2014-2020 планираният финансов ресурс за прилагане на ВОМР е около 17% от бюджета по ЕФМДР. Средствата от ЕСФ и ЕФРР за прилагане на подхода ВОМР ще бъдат в размер на 5% от разпределените средства от оперативни програми ОПИК, ОПРЧР, ОПРР, ОПНОИР, ОПОС.

Въз основа на изградения капацитет и придобития опит от прилагането на подхода ЛИДЕР през програмния период 2007 – 2013 г. отговорен управляващ орган за прилагане на подхода ВОМР ще бъде УО на ПРСР. В това си качество УО на ПРСР ще отговаря за прилагането на подмерките на подхода ВОМР, както следва:

• 
  Помощ за подготвителни дейности - УО на ПРСР отговаря за прилагането на подмярката в тясна координация с всички управляващи органи. Помощ за подготвителни дейности за местни инициативни групи ще се финансира по линия на Европейския фонд за развитие на селските райони, независимо дали същите предвиждат прилагането на стратегия за местно развитие финансирана по този фонд или по повече от един от фондовете. Респективно Помощ за подготвителни дейности за местните инициативни рибарски групи ще се финансира по линия на Европейския фонд за морско дело и рибарство.
  
• 
  Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие - Подборът на стратегии за местно развитие, подадени от МИГ, ще се извършва от УО на ПРСР по едни и същи критерии, като в състава на комисията за избор ще участват представители на всички органи, управляващи средства по линия на ЕФМДР, ЕСФ и ЕФРР. Ако в стратегиите за местно развитие се предвижда финансиране от повече от един фонд, в зависимост от степента на участие на включените фондове се определя и водещият фонд (фондът с най-голямо участие в стратегията за местно развитие). Проектните предложения, одобрени от МИГ се подават за последваща проверка към съответния УО. В случай на проектни предложения, предвиждащи финансиране по повече от един фонд, последващата им проверка ще се извършва от комисия към УО на ПРСР с участници от УО на съответните фондове, включени в тях, Ще бъде осигурен механизъм за допълване на инвестициите и избягване на двойно финансиране на етап оценка на стратегиите за местно развитие и изпълнение на проектите. Изпълнението на отделните проекти в рамките на местните стратегии за развитие ще се изпълняват при спазване изискванията на отделните програми.
  
• 
  Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи - УО на ПРСР отговаря за прилагането на подмярката, като тя ще бъде финансирана по линия на ЕЗФРСР.
  
• 
  Текущи разходи и популяризиране на стратегия за водено от общностите местно развитие - УО на ПРСР отговаря за прилагането на подмярката. Определянето на водещ фонд за покриване на административните разходи на групите ще бъде предлагано на ниво индивидуална стратегия и одобрявано от комисията за оценка и избор на стратегии.
  

При изпълнението на стратегиите за местно развитие по подхода ВОМР ще се прилагат правилата и процедурите за прилагане на всеки един от включените фондове. С цел постигане на максимална ефективност при изпълнението на подхода ВОМР нормативният акт, определящ координацията, ще бъде синхронизиран с правилата и процедурите за прилагане на всеки един от включените фондове.

Към момента не се предвижда прилагане на подхода на интегрирани териториални инвестиции по смисъла на Регламент 1303/2013. Предвижда се целенасочена подкрепа за развитие на Северозападен район (вж. 3.1.6).

В съответствие с Националната концепция за пространствено развитие 2013 – 2025 България предвижда значителна подкрепа от ЕСИФ за интегрирани действия за устойчиво градско развитие през периода 2014-2020 г. с оглед адресиране на икономическите, екологични, демографски и социални предизвикателства в градските райони. С предложения подход за подкрепа на градове, създаващи растеж и работни места по смисъла на чл. 7 от Регламент 1301/2013, балансирано разположени на територията на страната, се цели минимизиране на негативното влияние на миграцията.

Анализите показват, че градовете предоставят основните административни и публични услуги и формират по-голяма част от БВП на общинско и областно ниво. От друга страна през последните години се наблюдава понижаване на качеството на публичните услуги в градовете и намаляване на населението във всички градове в България с изключение на 4 града.

Градските центрове на растеж притежават функционалния и ресурсен потенциал за стимулиране на развитието на прилежащата им територия и имат важна роля за предоставяне на публични услуги. В тях са съсредоточени висшите училища и научните и иновационни центрове, културните институции, както и основната мрежа от обекти на социалната инфраструктура и здравеопазването, предлагащи работни места и основни услуги със значение за повече от една община, като добрите комуникационно-транспортни връзки са от съществено значение.

Развитието на градовете ще допринесе за увеличаване на възможностите им за растеж и ускоряване на реализацията на икономическия, социален и териториален потенциал на заобикалящите ги територии и по-слабо урбанизираните области. Подкрепата ще се фокусира върху набор от приоритетни за развитие качествени социални, здравни, образователни и културни услуги.

Чрез целенасочената държавна политика за градско развитие и подкрепата на идентифицирани градове с потенциал за растеж и заетост се цели подобряване на качеството на живот в градските райони. Националната политика за градско развитие е силно интегрирана в Регионалните планове за развитие за периода 2014-2020 г., които са стратегическите документи на ниво NUTS II. Всеки от шестте плана включва стратегия за пространствено развитие на региона, очертана на базата на модел на умерено полицентрично развитие на мрежата от градове при отчитане на предвижданията на ИПГВР.

Интегрираните действия за устойчиво градско развитие са част от последователна политика насочена към насърчаване на градското развитие в България, посредством стартирането на процеса по разработване на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие през 2010 г. ИПГВР се разработват на базата на наличните стратегически документи, като допринасят за реализацията на заложените в тях цели и приоритети и определят ролята на градовете в по-широк териториален контекст.

Положителният опит от програмен период 2007-2013 ще бъде продължен и надграден с координирано изпълнение на схеми включващи интегрирани действия за градско развитие на национално ниво по отделните програми. Координацията на изпълнението на интегрираните действия ще се осъществява от УО на ОПРР, като одобрението на проектите и последващото изпълнение ще се изпълнява при разделение на функциите между отделните УО.

Концентрация на подкрепата се постига чрез фокусирането върху предварително определени зони за въздействие в градовете: социални зони, зони с публични функции и зони с потенциал за икономическо развитие. Критериите за определяне на „зони с преобладаващ социален характер“ включват високо ниво на бедност, безработица, незадоволителни демографски показатели, лошо състояние на техническа инфраструктура, лошо състояние на сградния фонд и други. В зависимост от конкретната ситуация във всеки град в тези зони са включени квартали с незадоволителни жилищни условия и концентрация на ромско население. Изборът на „зони на публични функции с висока обществена значимост“ се осъществява по следните специфични критерии – концентрация на административни и обществени услуги, в това число състояние и енергийна ефективност на сградния фонд, състояние на техническата инфраструктура, лошо състояние на елементите на градската околна среда, нарушени екологични параметри и други. Критериите за определяне на „зони с потенциал за икономическо развитие“ включват наличие на инвестиционен интерес, концентрация на икономически дейности, наличие на свободни терени за развитие на икономически дейности и на подходяща техническа инфраструктура.

Съществена подкрепа за осигуряване на растеж ще бъде оказана за регенерация и обновяване на стари промишлени зони в градовете, чрез инвестиции в зони с потенциал за икономическо развитие. Тези инвестиции ще включват и функционалните връзки със съседни населени места, които представляват част от системата на обществения градски транспорт. С финансови инструменти изцяло или частично ще се финансират инвестиции в спортна инфраструктура, енергийна ефективност в жилищни сгради и студентски общежития, културна инфраструктура, градска среда, както и зоните с потенциал за икономическо развитие и интегриран градски транспорт.

Съобразно нуждите и потребностите от развитие на градовете, значимостта и ролята на всеки град, ще се степенуват финансовите алокации и потенциалните интервенции за стимулиране на градовете и градското развитие. Отчитайки предизвикателствата и прилагайки подход базиран на идентифицираните нужди, основната част от ресурса за интегрирано градско развитие ще бъде насочен към развитие на големите и средно-големите градове, които са с по-голям потенциал за генериране на растеж и заетост с което ще бъде диференцирана подкрепа и постигната териториална концентрация на средствата. Предвижда се специална концентрация на ресурси по отношение на социални услуги и социално включване, като поне 5 % от средствата за всеки град са насочени към социална инфраструктура, в това число и социални жилища за маргинализирани общности от население, включително и роми.

В допълнение, с оглед развиване на връзките между градовете и селата и осигуряване на балансирано териториално развитие, мерките за устойчиво градско развитие ще насърчават синергията с ПРСР.

България ще продължи да развива активно териториалното сътрудничество по трите компонента на европейското териториално сътрудничество, а именно: програми за двустранно трансгранично сътрудничество (5 програми с всички съседни държави – 2 по ЕФРР и 3 по ИПП), програми за транснационално сътрудничество – „Дунав“ и „Балкани – Средиземно море 2014 – 2020“, програми за междурегионално сътрудничество и съвместна програма за трансгранично сътрудничество „ Черноморски басейн“ по Европейския инструмент за добросъседство и партньорство. Всички тези програми ще имат допълващ характер спрямо националните програми, като акцент се поставя на спецификата при двустранното и многостранното сътрудничество. За периода 2014 - 2020 година България ще продължи да участва в изпълнението на целите на Стратегията на ЕС за Дунавския регион и Стратегията на ЕС за „Син растеж“.

Досега опитът на България показва, че ЕТС има най-силно влияние върху качеството на природната среда и управлението на рисковете, качеството на живот, изграждане на инфраструктура (предимно дребно-мащабна), повишаване на капацитета за съвместно планиране, предоставяне на услуги (вкл. културни) и обучения, туристическа промоция и промоция на сравнителните предимства на районите. За периода 2014-2020 г. на база опита са идентифицирани следните приоритетни сфери за сътрудничество:

• 
  Насърчаване на заетостта и подкрепа за мобилността на работната сила -в допълнение към интервенциите в рамките на националните програми, дейностите по териториално сътрудничество могат да адресират допълнителни и специфични за конкретния район предизвикателства или неоползотворени възможности, например интегриране на трансграничните пазари на труда, включително мобилност през граница, съвместни инициативи за местна заетост и съвместно обучение.
  
• 
  Подкрепа за съвместни дейности по отношение на образованието, уменията и ученето през целия живот чрез - съвместни инициативи за обучение на младите хора и тяхната успешна професионална реализация; обмен на добри практики за намаляване дела на преждевременно напусналите училище; внедряване на успешни нови форми и технологии на обучение, създаване на мрежи между институции, стопански субекти и учебни заведения, обмен на образователни и обучителни практики и стажове, включително разработване и прилагане на съвместни образователни и обучителни програми.
  
• 
  Стимулиране на предприемачеството, преодоляване на структурните проблеми и повишаване на конкурентоспособността чрез насърчаване на предприемачеството - нови технологии и бизнес модели за стимулиране на иновациите, създаване на мрежи между изследователските и технологични центрове в бизнес сектора, сътрудничество в подкрепа на МСП и човешкия капитал.
  
• 
  Насърчаване на социалното приобщаване през граница и борба с бедността, включително насърчаване на равенството между половете и равните възможности в граничните райони.
  
• 
  Опазване на природното и културното богатство – инвестиции в областта на биоразнообразие, „зелен“ растеж и икономика и туризъм. Развитието на „зелени“ инфраструктурни решения ще осигури устойчиво управление на природните ресурси, включително на водите и крайбрежните зони, предотвратяване на наводненията, и ще допринесат за опазване и възстановяване на природата.
  
• 
  Инвестиции в инфраструктура (транспортна, ИКТ) - подкрепа за поддържаща инфраструктура за подобряване на физическото свързване на териториите, включително чрез откриване на нови гранични преходи, мостове, интермодални терминали, логистични центрове и др. Ще се инвестира и в нови форми на комуникация, включващи подобряване на обществения достъп до информационни и комуникационни технологии, включително до трансгранична информация и комуникация.
  
• 
  Разработване на съвместни планове, координирани инвестиции, действия и системи, насочени към ресурсна ефективност, насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенция и управление на риска.
  
• 
  Повишаване на институционалния капацитет и ефективна публична администрация чрез насърчаване на правното и административно-техническо сътрудничество между гражданите, бизнеса и институциите, както и други заинтересовани партньори.
  
• 
  Модернизиране на митническата инфраструктура, оборудването и системите по външните граници на ЕС и на граничните контролно-пропускателни пунктове (въздушни, морски и сухопътни граници); изграждане на административен капацитет с цел осигуряване на благоприятни условия за търговия и борба с трансграничната престъпност.
  
• 
  Международна обмяна на опит, идентифициране и разпространение на добри практики, включително в сферата на устойчивото градско и регионално развитие, доброто управление на програми за териториално сътрудничество, анализ на тенденциите за развитие на територията на Европа и други.
  
• 
  Сфери на интервенция по отношение на крайбрежните и морските икономически дейности, откроени в Стратегията на ЕС за Син растеж, в т. ч. синя енергия, морски, крайбрежен и круизен туризъм, сини биотехнологии и други; дейности за превенция, намаляване и контрол на замърсяването на Черно море.
  

• 
  По отношение на програмата между България и Македония предпочитаните приоритетни области за сътрудничество са в сферата на опазване на околната среда, насърчаване на предприемачеството, развитие на туризма, основан на природното и културно наследство, образователната и социална инфраструктура.
  
• 
  Сходни са предпочитаните приоритетни области за сътрудничество по програмата България – Сърбия. Приоритети като околна среда и превенция на риска, устойчив туризъм и младежи, с дейности, насочени към насърчаване на заетостта, мобилност на работната ръка и борба с бедността са обусловени от факта, че в допустимия трансграничен регион са ситуирани най-слабо развитите области в Европа. Отчитайки факта, че програмната територия попада в обхвата на Стратегията на ЕС за развитие на Дунавския регион, както и връзката между избраните по програмата тематични цели и приоритетните области, подкрепящи основните стълбове на Стратегията в процеса на изпълнението на програмата ще бъдат използвани инструменти, които да осигурят синергичния ефект на програмата със Стратегията.
  
• 
  По отношение на програмата за ТГС между България и Турция анализът на трансграничния регион показва, че предпочитани приоритетни области за сътрудничество са в сферата на укрепване на туристическия сектор чрез използване на природното и културното наследство, опазване на околната среда, превенция на риска, повишаване качеството на живот и подобряване на добросъседските отношения. В допълнение ще бъдат отчетени целите на Стратегията на ЕС за Син растеж и Букурещката конвенция.
  
• 
  На базата на извършените анализи са откроени следните възможни приоритетни области за сътрудничество по програмата за ТГС между Румъния и България: опазване на околната среда и превенция на риска, достъпност, инвестиции за насърчаване на социално-икономическото развитие на региона и насърчаване на заетостта, повишаване на институционалния капацитет и ефективна публична администрация. В рамките на програмния документ е направена ясна връзка между приоритетите на програмата и тези на Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Общата граница - река Дунав - се счита за общ проект за социално и икономическо развитие на региона, за повишаване на конкурентоспособността и заетостта. Програмата ще допринесе за 4-те стълба на Стратегията и за 8 от общо 11 приоритетни области. По този начин избраните тематични цели покриват всички приоритетни области на Стратегията, в които Румъния и България са определени за координатори. Отчитайки, че в допустимата територия на програмата участват два Черноморски региона, програмата ще включва мерки, свързани с интегрираната морска политика и Стратегията на ЕС за Син растеж, а именно: мобилност, интермодалност и устойчив транспорт, опазване на околната среда и устойчиво и управление на риска, икономическо и социално развитие и междуинституционално сътрудничество. Програмата ще подкрепя проекти, които се фокусират върху подходящото използване на морските ресурси и „син растеж“ чрез развитие на крайбрежния туризъм. В тази връзка, програмата ще има добавена стойност чрез активиране на синергията в областта на Източен Дунав/прилежащ Черноморски регион (Black Sea gateway region).
  
• 
  Специфичните нужди на трансграничния регион по програмата за ТГС между Гърция и България, идентифицирани при анализа на изпълнението на програмата през период 2007 - 2013, обуславят приоритетни области за сътрудничество като: опазване на околната среда и превенция на риска, ресурсна ефективност, включително приспособяване към изменението на климата, развитие на природното и културно наследство, устойчив транспорт, повишаване конкурентноспособността на МСП, насърчаване на социалното приобщаване, борба с бедността и всяка форма на дискриминация.
  

Идентифицираните приоритети за сътрудничество по програма Дунав, а именно иновации, околна среда, свързаност и добро управление изцяло попадат в тематичната област на Стратегията на ЕС за развитие на Дунавския регион и гарантират постигането на нейните цели чрез координирани дейности на транснационално ниво. В тази връзка в рамките на Специфична цел 12 се предвижда директна подкрепа за управление и изпълнение на Стратегия.

Интервенциите по цел "Инвестиции за растеж и работни места" и "Европейско териториално сътрудничество” ще се програмират и изпълняват по начин, осигуряващ синергичен ефект и допълняемост между тях. Координация с националните програми ще бъде осигурено чрез координационните механизми посочени в т. 2.1.