Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г



страница29/32
Дата20.07.2018
Размер5.07 Mb.
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   32

Макро-регионални и морски стратегии

България участва активно в изпълнението на макрорегионалната стратегия на ЕС за развитие на Дунавския район, както и в работата по изпълнение на Черноморската конвенция.

Проектите в подкрепа на Стратегията ще бъдат част от изпълнението на приложимите финансови инструменти и програми, включително Механизма за свързаност на Европа и Програмата за ТГС България-Румъния, Програмата за ТГС България-Сърбия и транснационална програма „Дунав“. В хода на изпълнение на програмите за териториално сътрудничество приоритетно ще бъдат финансирани дейности, които допринасят за постигане на синергичен ефект с приоритетите на Дунавската стратегия. Резултатите в тази посока ще бъдат отчитани периодично в годишните доклади за изпълнение на програмите. В допълнение, в рамките на националните програми, съфинансирани по ЕСИФ ще бъдат включени проекти, които покриват целите на стратегията.

За изпълнението на Дунавската стратегия са създадени Национален механизъм за координация на участието на България и Българо-румънски междуведомствен комитет за устойчиво развитие на вътрешно-водния транспорт в общия участък на р. Дунав. Създадени са съвместни експертни работни групи по специфични цели към Стратегията за подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав, свързаност, двустранна правна рамка и ЕОТС, и инфраструктура и поддръжка.

Приоритетните области за сътрудничество по съответните програми ще отчитат целите на Стратегията на ЕС за Дунавския регион като по тях се предвижда подкрепа за дейности в сферата на:


  • връзки с мрежата TEN-T, в т. ч. подобряване на корабоплаването по река Дунав, трансграничните връзки и др.;

  • опазване на околната среда, преодоляване на ключовите екологични предизвикателства и рискове, включително развитие на зелена инфраструктура, качество на водите, предотвратяване на наводнения и други;

  • обмен на опит за насърчаване на социалното включване и борба с бедността;

  • подобряване на достъпа до ИКТ и трансфер на технологии;

  • енергийна ефективност и икономика с ниски емисии на въглерод.

В териториалния обхват на Програмата за трансгранично сътрудничество „Черноморски басейн“ попадат два от районите за планиране – Североизточен и Югоизточен. Програмата ще има синергичен ефект със Стратегията на ЕС за Син растеж и Конвенцията за защита на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция).

България отчита изключително значение отдавано на изпълнението на целите на Интегрираната морска политика и Стратегията на ЕС за „Син растеж“. Като Черноморска и Дунавска държава страната притежава определен потенциал за изпълнение на „сините“ политики. За тяхното изпълнение, към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията функционира специално създаден координационен механизъм. Създадена е специална смесена междуведомствена работна група по интегрирана морска политика, обединяваща всички участници в процесът на планиране и изпълнение на сините политики. Областите на интервенция на ЕСИФ, насочени към синия растеж са залегнали в програмите за периода 2014-2020. Отделните инвестиции по ЕСИФ са представени в стратегията по отделните сектори.

България има готовност за изготвяне на национална стратегия за Черно море с цел осигуряване на последователен подход по морските въпроси, подобряване на координацията между политиките, свързани с морето (сини сектори), както и за консолидиране на различните източници на финансиране в съответствие с изискванията на Рамковата директива за морска стратегия на ЕС (MSFD), интегрираната морска политика на ЕС (IMP) и нейните инструменти. Разработването на такава стратегия предполага тясно сътрудничество със заинтересованите страни.

Транснационално сътрудничество в програмите по цел Инвестиции за растеж и работни места

Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” съдържа приоритет транснационално сътрудничество, по който ще се подкрепят дейности за: изготвяне на специфични анализи и изследвания на опита на други държави-членки; обмяна на персонал, включително на заинтересованите страни и целевите групи; обмяна на опит, информация, добри практики и иновативни подходи; изграждане на и/или включване в партньорски мрежи, туининг; съвместно или координирано провеждане на социални експерименти чрез адаптиране и/или валидиране на иновативни модели, практики, услуги, продукти и помощни системи от други държави.

По приоритета за транснационално сътрудничество на Оперативна програма „Наука и образование и за интелигентен растеж” ще се подкрепят дейности в сферата на науката и научните изследвания и разработки, обмяна на добри практики, участие в мрежи за сътрудничество, пилотни и иновативни модели и други.

По Оперативна програма „Добро управление” също се предвижда транснационално сътрудничество, като се акцентира върху държавната администрация и съдебната система и ще се насърчават: обмяна на идеи, добри практики, знания, ноу-хау и персонал чрез съвместно разработване, изпълнение и финансиране на проекти, свързани с провеждането на политики за намаляване на административната тежест, изграждане на ефективна и бизнес ориентирана (централна и местна) публична администрация, повишаване капацитета на съдебната система, в т.ч. електронно правосъдие и други.



3.1.5 Интегриран подход за адресиране на специфичните нужди на географски области, които са най-засегнати от бедността или на целевите групи с най-висок риск от дискриминация или социалното изключване

Използвайки ЕСИФ, България ще приложи интегриран подход, за да окаже подкрепа за хората, в най-голям риск от социално изключване. Анализът на различията откроява като застрашени от риск от дискриминация и/или социално изключване следните групи:



  • хора, живеещи в бедност и материални лишения;

  • икономически неактивни и дълготрайно безработни лица;

  • деца и младежи, в т.ч. настанени в специализираните институции за деца;

  • хора с увреждания, в т.ч. настанени в специализирани институции;

  • възрастни хора, които не могат да разчитат на подкрепата на близки и роднини;

  • представители на уязвими етнически общности като ромите.

В унисон с Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020, подходът, който ще бъде прилаган по отношение подкрепата на хората в риск от бедност и материални лишения, ще бъде основан на идеята за прилагане на „превантивен подход”, т.е. да бъдат предприети действия за отстраняване на причините на бедността и социалното изключване. Стратегията идентифицира като основни причини за изпадане в бедност липсата на заетост и ниското образователно равнище. Ето защо подкрепата от ЕСИФ ще бъде насочена преди всичко към активното включване на пазара на труда на икономически неактивните и дълготрайно безработните лица в трудоспособна възраст, подобряване благосъстоянието на децата и осигуряване на достъпни и качествени услуги за възрастните хора и хората с увреждания, които не могат да разчитат на подкрепа от близки и роднини.

България е една от държавите-членки с най-висок дял на младите хора между 15 и 24-годишна възраст, които не са нито в образование, нито в обучение, нито в заетост и които са една от приоритетните целеви групи, що се отнася до мобилизиране на ЕСИФ за преодоляване на риска от бедност и социално изключване. Подкрепата ще бъде насочена в три направления: (1) активиране на младите хора без работа; (2) повишаване на пригодността за заетост на младите хора на пазара на труда и (3) подкрепа за прехода от образование към заетост. Помощта от ЕСИФ и най-вече ЕСФ, ще бъде мобилизирана за въвеждане на т.нар. „младежка гаранция” – всеки млад човек до 25-годишна възраст трябва да получи предложение за включване в заетост, продължаващо обучение, чиракуване или стажуване не по-късно от четири месеца, считано от регистрацията в бюрото по труда като безработно лице или от момента на напускане на формалната образователна система.

По отношение на подкрепата за представители на етнически общности в риск от социално изключване, ЕСИФ ще подкрепят реализацията на областните стратегии и общинските планове за действие за интегриране на ромите в изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020 г.). Подкрепата ще бъде предоставена основно чрез финансиране на интегрирани проекти с бенефициенти общините и други заинтересовани страни на местно ниво, вкл. за доразвиване на пилотния модел от периода 2007-2013 г. за интегрирани инвестиции за маргинализираните общности, живеещи в социални жилища. Проектите ще бъдат насочени към подобряване достъпа до заетост, образование, качествени социални и здравни услуги и мерки за изграждане на толерантност към етническите различия, популяризиране на културата на различните етноси и др.

Национална контактна точка по изпълнение на Националната стратегия за интегриране на ромите е Секретариатът на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси. Към Съвета е сформирана Комисия за изпълнение на стратегията на Република България за интегриране на ромите (2012 - 2020). В нейния състав влизат представители както на държавните институции, така и на неправителствения сектор. Координатори по всеки един от приоритетите в стратегията, излъчени от неправителствените организации, работят съвместно със съответните представители от секторното министерство.

Към Комисията функционира Междуведомствената работна група за ресурсно подпомагане интеграцията на ромите със средства от фондовете на Европейския съюз, която подпомага общините при планиране на мерки, съфинансирани от ЕСИФ в тази сфера в съответствие с общинските планове за действие за периода 2014-2020.

В Междуведомствената работна група за ресурсно подпомагане интеграцията на ромите със средства от фондовете на Европейския съюз участват представители на Управляващите органи на ОПРЧР, ОПРР, ОПНОИР, ПРСР, ЦКЗ, други компетентни институции, неправителствен организации и др. РГ подпомага процеса на координация на интегрирането интервенции, които засягат две или повече програми/инструменти.

Комисията и Националната контактна точка оказват и методическа подкрепа при изготвянето и изпълнението на областните стратегии и общинските планове за действие за периода 2014 – 2020. Планирането на дейностите за изпълнение на политиката по етническите и интеграционни въпроси на национално ниво се координира от Секретариата на НССЕИВ, на областно и местно ниво – от областните управители, които са председатели на функциониращите във всички административни области съвети за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Мониторингът и оценката на областното планиране се осъществява от Звена за мониторинг и оценка, които са обособени към всяка областна администрация. В звената участват представители на областната администрация и съответните общински администрации и на неправителствения сектор.

Капацитетът за координация на изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите също е обект на интервенции по ЕСИФ. Като част от администрацията на Министерския съвет, Секретариатът на НССЕИВ е включен като конкретен бенефициент на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.”, където се предвижда да се финансира изработването на система за мониторинг и контрол за изпълнението на Националната стратегия. По Оперативна програма „Добро управление“ са предвидени дейности по координация на изпълнението на политики, което създава възможност за реализиране на проекти за създаване на среда за ефективно сътрудничество при разработването, изпълнението и оценката на интеграционните политики; укрепване капацитета на държавната администрация чрез активно формулиране на национални политики и планове в сферата на интеграцията на ромското население; формулиране на подобрени/нови методи и организационни форми за работа по сектори.

Освен това, в унисон с прилагането на т.нар. „мейнстрииминг” подход, различните етнически общности в риск от социално изключване ще бъдат посочвани изрично сред целевите групи на другите операции. Така ще се спази принципът на „ясно определено, но не изключително” таргетиране, който е един от възприетите на ниво ЕС 10 общи базови принципи за ромско включване. Предвижда се и подкрепа за изграждане на подходящ административен капацитет на структурите, отговорни за формирането, изпълнението, координацията на изпълнението, мониторинга и оценката на водещите стратегически документи и политики в областта. Предвижда се реализиране на комплексен и поетапен подход за устойчива интеграция на пазара на труда на уязвимите групи в т.ч. ромите. На лицата ще се предоставят услуги за активиране, посредничество за намиране на работа, като ще се развива диференцирания подход при предоставяне на услугите. Ще се предоставят обучение за ограмотяване и придобиване на професионална квалификация, също така ще се развиват уменията за търсене на работа чрез предоставяне на мотивационно обучение. Съществуват възможности за подобряване на координацията между институциите в процеса на пълната интеграция в обществото и пазара на труда на групите застрашени от изключване, икономически неактивни лица, неравнопоставените групи на пазара на труда в т.ч. ромите. Повишаването на ефективността и резултатността на реализираните мерки ще се реализира чрез подход на съчетаване на индивидуалните потребности и съвместяване на професионалния и семейния живот. Понастоящем се реализират пилотни интегрирани мерки за изграждане на социални жилища (ЕФРР) за представители на групи в неравностойно положение и предоставяне на интегрирани услуги. След анализ на изпълнението и резултатите от този пилотен модел, същият ще бъде мултиплициран през програмен период 2014-2020 г. Времевият хоризонт за изпълнение на проектите е 2015 г., като първи резултати от тях могат да се очакват в края на 2014 г. В същия период ще се финализират и одобряват и общинските планове за интегриране на ромите за периода 2014-2020 г., които се разработват в съответствие с Националната стратегия и са основният инструмент за изпълнение на интеграционната политика. По този начин пилотният модел ще предложи добри практики и технически инструменти за изпълнение на плановете, като при необходимост тези инструменти могат да бъдат доразвити и усъвършенствани предвид натрупания опит. Междуведомствената работна група за ресурсно подпомагане интеграцията на ромите и секретариатът на НССЕИВ ще имат ключова роля както за подпомагане изготвянето на плановете, така и за тяхното изпълнение с подкрепата на ЕСИФ.

Основните потребности, които са идентифицирани при изследване на маргинализираните групи, вкл. ромите, в районите най-силно засегнати от бедност и с най-висок риск от дискриминация, са свързани с максимално обхващане и задържане на ромските деца и ученици в образователната система, осигуряване на качествено образование в мултикултурна образователна среда, осигуряване на равенство в достъпа до качествени здравни услуги и превантивни програми, подобряване и осигуряване на жилищните условия, включително и изграждане и рехабилитация на прилежащата техническа инфраструктура, подобряване на достъпа на ромите до пазара на труда и повишаване на дела на заетите сред тях, създаване на условия за равен достъп на ромската общност до обществения и културен живот.

Съществува концентрация на социални проблеми и висок риск от социално изключване в градските центрове в страната. Основните целеви групи с най-висок риск от дискриминация, към които ще бъдат насочени инвестициите са маргинализираните групи от населението, вкл. роми. В градовете, за които са подготвени ИПГВР, живеят 117 375 граждани, определили се като роми213, които представляват две трети от всички роми, живеещи в градовете и 36.1% от всички роми в страната. Именно поради тази концентрация на ромското население в градските райони мерките за подкрепа на маргинализираните групи, ще се осъществяват на територията най-вече на социалните зони за въздействие в ИПГВР, където са включени квартали с компактно ромско население.

Друга приоритетна област, в която ще бъдат насочени интервенциите от ЕСИФ е свързана с подобряване на социалното и икономическо състояние на хората с увреждания. Основните направления, в които ще се работи, са дефинираните в националната Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания: (1) осигуряване на достъпна среда; (2) промяна на модела на грижа за деца с увреждания от настаняването им в специализирани институции към грижи в семейна среда; (3) гарантиран достъп до качествено образование на хората с увреждания; (4) осигуряване на комплексна медицинска и социална рехабилитация; (5) разширяване възможностите за трудова заетост при хората с увреждания; (6) приоритетно развитие на социалните услуги в общността; (7) осигуряване на равни възможности за спорт, отдих, туризъм и участие в културния живот; (8) повишаване степента на информираност на обществото за проблемите и възможностите на хората с увреждания и промяна в обществените нагласи спрямо тях.

Важен елемент от подкрепата на групите със специфични потребности е процесът на деинституционализация на домовете. Той стартира с проекти, финансирани от предприсъединителните инструменти на ЕС, като е надграден с финансираните в рамките на програмния период 2007-2013 г. интегрирани проекти. Планира се вече стартиралите етапи да бъдат надградени с мерки, финансирани от ЕСИФ през програмен период 2014-2020 г. Предвижда се координирано изпълнение на съвместни схеми финансирани от ЕСФ и ЕФРР при процеса на деинституционализация съгласно Визия за деинституционализация на децата в Република България, Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020 и Национална стратегия за дългосрочна грижа (проект).

Таблица 15. Принос на ЕСИФ за адресиране на специфичните нужди на групите с най-висок риск от дискриминация или социалното изключване


Специфична целева група

Кратко описание на нуждите

ЕСИФ, които ще бъдат използвани

Основни групи действия, които ще бъдат подкрепяни

Програма

Хора в риск от бедност и материални лишения, в т.ч.:

  • икономически неактивни и дълготрайно безработни лица;

  • деца, в т.ч. деца, настанени в институциите;

  • възрастни хора, които не могат да разчитат на подкрепа от близки и роднини.

  • Рискът от бедност е най-висок за децата до 18-годишна възраст - 28.9% и за населението в надтрудоспособна възраст - 30.9%.

  • Според икономическия статус, рискът от бедност е най-висок за безработните (52.2%), както и за пенсионерите (28.3%);

  • Висок е делът на бедност в домакинствата, съставени от едно лице на възраст над 65 години - 61%, в домакинствата на един родител със зависими деца - 35.4%, на двама родители с три или повече зависими деца - 78.2%.

ЕСФ

ЕФРР


  • Реализация на интегрирани подходи за насърчаване участието на пазара на труда на дълготрайно безработни и икономически неактивни лица в трудоспособна възраст, съчетаващи услуги за повишаване пригодността за заетост и индивидуализирани услуги за интеграция, реинтеграция или задържане в заетостта;

  • Предоставяне на подкрепящи услуги, в т.ч. интегрирани междусекторни услуги, за деца (включително интегрирани услуги за ранно детско развитие), младежи, семейства с деца, възрастни хора, хора с увреждания и други и уязвими групи от населението (бездомни лица; лица, страдащи от различни форми на зависимости и др.);

  • Замяна на институционалната грижа за децата с услуги в семейна среда или в общността;

  • Замяна на институционалния модел на грижа за възрастните хора и хората с увреждания с услуги в семейна среда или в общността.

ОП РЧР

ОПРР


Млади хора до 24-годишна възраст, които не са нито в образование, нито в обучение, нито в заетост

  • Основна причина за трудностите при реализацията на младите хора на пазара на труда е липсата на квалификация и ниското образование. Данните на Агенцията по заетостта показват, че през 2011 г. най-многобройна и с най-голям относителен дял спрямо общия брой безработни младежи до 29 г. продължава да е групата на регистрираните младежи без специалност – 63.1 % (63.3 % през 2010 г.). В образователната структура на безработните младежи до 29 г. тези с основно и по-ниско образование запазват най-голям относителен дял, непроменен в сравнение с 2010 г. – 50.3 %.

  • Безработицата сред младежите се отличава и с голяма продължителност. Младежите до 29 г. с престой на пазара на труда над 1 година са 24.4 % в общата съвкупност на безработните младежи.

  • Друга причина за ниските шансове за реализация на пазара на труда е липсата на професионален опит, ключови умения и трудови навици. От друга страна, притежаваната квалификация е по професии с ограничено търсене на пазара на труда.

ЕСФ

ЕЗФРСР


  • Информиране, професионално ориентиране и консултиране на младежите за съществуващите възможности за реализация на пазара на труда;

  • Ранни интервенции, мотивиране и активиране, за да могат младежите да упражнят в пълнота своите права след регистрация като търсещи работа лица;

  • Предоставяне на обучение, съобразено с търсенето на пазара на труда;

  • Предоставяне на възможности за натрупване на професионален опит, в т.ч. чрез чиракуване и стажуване;

  • Предоставяне на стимули на работодателите да наемат млади хора, в т.ч. чрез намаляване на разходите за труд;

  • Укрепване на капацитета на отговорните институции, в т.ч. чрез изграждане на партньорства между тях, социалните партньори и другите заинтересовани страни.

  • Подкрепа за стартиране на самостоятелна стопанска дейност за млади фермери

ОП РЧР

ПРСР








ЕФРР

  • Консултантски услуги и подготовка за стартиращи предприятия;

  • Финансови инструменти за подкрепящ (seed) капитал

  • Подкрепа за стартиращи предприятия

ОПИК

Представители на етнически общности в риск от социално изключване214

  • Пространствена обособеност на ромската етническа общност, в т.ч. в обособени квартали, както в градските, така и в селските райони.

  • Концентрацията води до пространствена изолация и социално изключване, влошаване на жилищните услови, проблеми с достъпа до инфраструктура и базови услуги.

  • Ниска икономическа активност и заетост, висока безработица.

  • По-силно изразено влияние на вредни за здравето фактори, хронични заболявания, по-висок риск от появата на инфекциозни заболявания.

ЕСФ

  • Активиране на икономически неактивни лица, посредничество за намиране на работа, мотивиране, предоставяне на обучение, включване в стажуване, чиракуване, заетост;

  • Предоставяне на социални услуги, в т.ч. интегрирани и междусекторни услуги;

  • Подобряване достъпа до здравеопазване и повишаване на здравната култура на маргинализираните общности, вкл. чрез здравно-информационни кампании;

  • Дейности за развиване на родителски умения и насърчаване на добри практики за грижа за децата;

  • Подкрепа за инициативи за преодоляване на стереотипи, популяризиране на културната идентичност на етнически общности;

  • Подкрепа за изграждане на капацитет на структурите, отговорни за формирането, изпълнението, координацията на изпълнението, мониторинга и оценката на стратегическите документи и политики в областта на интеграцията на етнически общности.

ОП РЧР

Хора с увреждания

  • Ниска икономическа активност и заетост. Преобладаващият дял от хората с увреждания между 15 и 64 г. е извън работната сила. През 2011 г. 51.3% са били икономически неактивни. Само 42.0% от хората с увреждания между 15 и 65 г. са заети. За сметка на това, равнището на безработица е 13.8%, при средно 11.2% за страната като цяло. Тези данни показват нуждата да се предприемат конкретни мерки за улесняване участието, а и задържането на хората с увреждания в заетостта.

  • Броят на лица с увреждания извън работната сила е индикатор, че здравословното състояние за голяма част от тях затруднява участието им на пазара на труда. Този факт предпоставя нуждата от предоставяне на подходящи индивидуализирани услуги (социални, здравни, интегрирани) за профилактика и рехабилитация на уврежданията.

  • Системата за дългосрочна грижа (комплексни, интегрирани здравни и социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания) трябва да бъде разгърнатата, за да отговори на потребностите на все повече нарастващия брой на възрастното население, имащо здравословни проблеми.

  • Проблеми с достъпа за хора с увреждания

ЕСФ

ЕФРР


ЕЗФРСР

  • Информиране, професионално ориентиране и кариерно консултиране за хора с увреждания, регистрирани като търсещи работа лица;

  • Активиране и мотивиране на икономически неактивни или дълготрайно безработни лица с увреждания;

  • Подкрепа за наемането на хора с увреждания в специализираната работна среда – в специализирани предприятия и кооперации за хора с увреждания;

  • Подкрепа за наемането на хора с увреждания в обичайна работна среда, в т.ч. чрез намаляване разходите за труд на работодателите, адаптиране на съществуващите работни места към нуждите на хората с увреждания, въвеждане на гъвкави форми на заетост (напр. дистанционна и надомна работа) и др.

  • Осигуряване на адаптирано спрямо потребностите на лицата с увреждания професионално обучение и обучение по ключови компетентности;

  • Подкрепа за стартиране на самостоятелна стопанска дейност за хора с увреждания;

  • Предоставяне на подкрепящи услуги в общността или в домашна среда за независим живот и личностно развитие на хората с увреждания;

  • Осигуряване на необходимите ресурси за премахване на институционалния модел на грижа за възрастните хора и хората с физически увреждания и умствена изостаналост чрез създаване на мрежа от социални услуги в семейна среда или в среда, близка до семейната.

  • Предвижда се повишаване на достъпността на средата за хора с увреждания, което ще допринесе за подобряване на мобилността като начин за хуманизиране на средата и повишаване шансовете за социално включване на хората в неравностойно положение.

ОП РЧР

ОПРР



ОПРР, ПРСР (за селски райони)

Маргинализирани групи, вкл. роми

  • Липса на адекватни условия на живот на маргинализираните групи от населението, вкл. роми.

  • Идентифицирана нужда да се подобри достъпа до здравни услуги от маргинализирани групи

ЕФРР

  • Подкрепа за осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими и малцинствени групи от населението и други групи в неравностойно положение

  • Инвестиране в здравна и социална инфраструктура, която допринася за понижаване на неравнопоставеността по отношение на здравния статус.

ОПРР

Образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства и от семейства на имигранти и бежанци, хора с увреждания

Въпреки, че през последните години се наблюдава положителна тенденция в стойностите на преждевременно напусналите образованието сред населението на възраст 18 - 24 години съотнесени със средните нива на другите държави-членки на ЕС те са все още незадоволителни. Отчитат се сериозни затруднения, свързани с ранното оценяване на образователните потребности и ранната превенция на обучителните затруднения, с недостига на дидактични материали, учебно-технически средства и апаратура, необходими за обучението на децата и учениците съобразно индивидуалните им потребности и възможности, недостиг на подготвени специалисти за работа с децата и учениците съобразно различните видове увреждания и нарушения, както и недостиг на специалисти в отдалечените и малките селища, недостатъчна подготовка и екипна работа на учителите в детските градини и училищата за работа с деца и ученици със СОП.

ЕСФ

  • мерки за улесняване на достъпа и засилване на мотивацията за включване в образователния процес на малцинствените етнически групи, отпадналите от образователната система, децата в риск от отпадане, децата със специални образователни потребности, като подкрепа за общински и/или училищни програми за подобряване на достъпа и задържане на учениците; ученически стипендии, извънкласни и извънучилищни дейности в подкрепа на задържането и плавен преход от предучилищното възпитание и подготовка към училищното образование

  • Предвижданите дейности съответстват на националните политики в тази сфера, формулирани в редица стратегически документи, както и на европейските инициативи в областта на интеграцията на гражданите на трети страни.

  • Подкрепа за дейностите в Националната стратегия за интегриране на ромите /2012-2020/ и плановете за нейното изпълнение в областта на образователната интеграция;

  • Подкрепа за допълнително обучение по български език за учениците, за които българският език не е майчин;

  • Подкрепа за работа в интеркултурна среда

  • Подкрепа за осигуряване на процеса на приобщаващо образование;

  • Подкрепа за въвеждане на система за ранно оценяване на образователните потребности;

  • Подкрепа на ученици с девиантно поведение за продължаване на образованието и за социално включване;

  • Подкрепа на деца и ученици от тази специфична целева група с изявени дарби в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта.

ОПНОИР

Приобщаващо образование на деца и ученици със специални образователни потребности и с хронични заболявания.

  • Нужда от мерки в областта на приобщаващото образование на деца и ученици със СОП

  • Риск от отпадане на ученици с девиантно поведение и на деца и ученици в риск.

ЕСФ

  • Подкрепа за осигуряване на процеса на приобщаващо образование;

  • Подкрепа за деца и ученици със СОП;

  • Подкрепа за въвеждане на система за ранно оценяване на образователните потребности;

  • Подкрепа на ученици с девиантно поведение за продължаване на образованието и за социално включване;

  • Подкрепа на деца и ученици с изявени дарби в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта.

ОПНОИР
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   32


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница