Макро-регионални и морски стратегии

България участва активно в изпълнението на макрорегионалната стратегия на ЕС за развитие на Дунавския район, както и в работата по изпълнение на Черноморската конвенция.

Проектите в подкрепа на Стратегията ще бъдат част от изпълнението на приложимите финансови инструменти и програми, включително Механизма за свързаност на Европа и Програмата за ТГС България-Румъния, Програмата за ТГС България-Сърбия и транснационална програма „Дунав“. В хода на изпълнение на програмите за териториално сътрудничество приоритетно ще бъдат финансирани дейности, които допринасят за постигане на синергичен ефект с приоритетите на Дунавската стратегия. Резултатите в тази посока ще бъдат отчитани периодично в годишните доклади за изпълнение на програмите. В допълнение, в рамките на националните програми, съфинансирани по ЕСИФ ще бъдат включени проекти, които покриват целите на стратегията.

За изпълнението на Дунавската стратегия са създадени Национален механизъм за координация на участието на България и Българо-румънски междуведомствен комитет за устойчиво развитие на вътрешно-водния транспорт в общия участък на р. Дунав. Създадени са съвместни експертни работни групи по специфични цели към Стратегията за подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на р. Дунав, свързаност, двустранна правна рамка и ЕОТС, и инфраструктура и поддръжка.

Приоритетните области за сътрудничество по съответните програми ще отчитат целите на Стратегията на ЕС за Дунавския регион като по тях се предвижда подкрепа за дейности в сферата на:

• 
  връзки с мрежата TEN-T, в т. ч. подобряване на корабоплаването по река Дунав, трансграничните връзки и др.;
  
• 
  опазване на околната среда, преодоляване на ключовите екологични предизвикателства и рискове, включително развитие на зелена инфраструктура, качество на водите, предотвратяване на наводнения и други;
  
• 
  обмен на опит за насърчаване на социалното включване и борба с бедността;
  
• 
  подобряване на достъпа до ИКТ и трансфер на технологии;
  
• 
  енергийна ефективност и икономика с ниски емисии на въглерод.
  

България отчита изключително значение отдавано на изпълнението на целите на Интегрираната морска политика и Стратегията на ЕС за „Син растеж“. Като Черноморска и Дунавска държава страната притежава определен потенциал за изпълнение на „сините“ политики. За тяхното изпълнение, към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията функционира специално създаден координационен механизъм. Създадена е специална смесена междуведомствена работна група по интегрирана морска политика, обединяваща всички участници в процесът на планиране и изпълнение на сините политики. Областите на интервенция на ЕСИФ, насочени към синия растеж са залегнали в програмите за периода 2014-2020. Отделните инвестиции по ЕСИФ са представени в стратегията по отделните сектори.

България има готовност за изготвяне на национална стратегия за Черно море с цел осигуряване на последователен подход по морските въпроси, подобряване на координацията между политиките, свързани с морето (сини сектори), както и за консолидиране на различните източници на финансиране в съответствие с изискванията на Рамковата директива за морска стратегия на ЕС (MSFD), интегрираната морска политика на ЕС (IMP) и нейните инструменти. Разработването на такава стратегия предполага тясно сътрудничество със заинтересованите страни.

Транснационално сътрудничество в програмите по цел Инвестиции за растеж и работни места

Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” съдържа приоритет транснационално сътрудничество, по който ще се подкрепят дейности за: изготвяне на специфични анализи и изследвания на опита на други държави-членки; обмяна на персонал, включително на заинтересованите страни и целевите групи; обмяна на опит, информация, добри практики и иновативни подходи; изграждане на и/или включване в партньорски мрежи, туининг; съвместно или координирано провеждане на социални експерименти чрез адаптиране и/или валидиране на иновативни модели, практики, услуги, продукти и помощни системи от други държави.

По приоритета за транснационално сътрудничество на Оперативна програма „Наука и образование и за интелигентен растеж” ще се подкрепят дейности в сферата на науката и научните изследвания и разработки, обмяна на добри практики, участие в мрежи за сътрудничество, пилотни и иновативни модели и други.

По Оперативна програма „Добро управление” също се предвижда транснационално сътрудничество, като се акцентира върху държавната администрация и съдебната система и ще се насърчават: обмяна на идеи, добри практики, знания, ноу-хау и персонал чрез съвместно разработване, изпълнение и финансиране на проекти, свързани с провеждането на политики за намаляване на административната тежест, изграждане на ефективна и бизнес ориентирана (централна и местна) публична администрация, повишаване капацитета на съдебната система, в т.ч. електронно правосъдие и други.

Използвайки ЕСИФ, България ще приложи интегриран подход, за да окаже подкрепа за хората, в най-голям риск от социално изключване. Анализът на различията откроява като застрашени от риск от дискриминация и/или социално изключване следните групи:

• 
  хора, живеещи в бедност и материални лишения;
  
• 
  икономически неактивни и дълготрайно безработни лица;
  
• 
  деца и младежи, в т.ч. настанени в специализираните институции за деца;
  
• 
  хора с увреждания, в т.ч. настанени в специализирани институции;
  
• 
  възрастни хора, които не могат да разчитат на подкрепата на близки и роднини;
  
• 
  представители на уязвими етнически общности като ромите.
  

България е една от държавите-членки с най-висок дял на младите хора между 15 и 24-годишна възраст, които не са нито в образование, нито в обучение, нито в заетост и които са една от приоритетните целеви групи, що се отнася до мобилизиране на ЕСИФ за преодоляване на риска от бедност и социално изключване. Подкрепата ще бъде насочена в три направления: (1) активиране на младите хора без работа; (2) повишаване на пригодността за заетост на младите хора на пазара на труда и (3) подкрепа за прехода от образование към заетост. Помощта от ЕСИФ и най-вече ЕСФ, ще бъде мобилизирана за въвеждане на т.нар. „младежка гаранция” – всеки млад човек до 25-годишна възраст трябва да получи предложение за включване в заетост, продължаващо обучение, чиракуване или стажуване не по-късно от четири месеца, считано от регистрацията в бюрото по труда като безработно лице или от момента на напускане на формалната образователна система.

По отношение на подкрепата за представители на етнически общности в риск от социално изключване, ЕСИФ ще подкрепят реализацията на областните стратегии и общинските планове за действие за интегриране на ромите в изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020 г.). Подкрепата ще бъде предоставена основно чрез финансиране на интегрирани проекти с бенефициенти общините и други заинтересовани страни на местно ниво, вкл. за доразвиване на пилотния модел от периода 2007-2013 г. за интегрирани инвестиции за маргинализираните общности, живеещи в социални жилища. Проектите ще бъдат насочени към подобряване достъпа до заетост, образование, качествени социални и здравни услуги и мерки за изграждане на толерантност към етническите различия, популяризиране на културата на различните етноси и др.

Национална контактна точка по изпълнение на Националната стратегия за интегриране на ромите е Секретариатът на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси. Към Съвета е сформирана Комисия за изпълнение на стратегията на Република България за интегриране на ромите (2012 - 2020). В нейния състав влизат представители както на държавните институции, така и на неправителствения сектор. Координатори по всеки един от приоритетите в стратегията, излъчени от неправителствените организации, работят съвместно със съответните представители от секторното министерство.

Към Комисията функционира Междуведомствената работна група за ресурсно подпомагане интеграцията на ромите със средства от фондовете на Европейския съюз, която подпомага общините при планиране на мерки, съфинансирани от ЕСИФ в тази сфера в съответствие с общинските планове за действие за периода 2014-2020.

В Междуведомствената работна група за ресурсно подпомагане интеграцията на ромите със средства от фондовете на Европейския съюз участват представители на Управляващите органи на ОПРЧР, ОПРР, ОПНОИР, ПРСР, ЦКЗ, други компетентни институции, неправителствен организации и др. РГ подпомага процеса на координация на интегрирането интервенции, които засягат две или повече програми/инструменти.

Комисията и Националната контактна точка оказват и методическа подкрепа при изготвянето и изпълнението на областните стратегии и общинските планове за действие за периода 2014 – 2020. Планирането на дейностите за изпълнение на политиката по етническите и интеграционни въпроси на национално ниво се координира от Секретариата на НССЕИВ, на областно и местно ниво – от областните управители, които са председатели на функциониращите във всички административни области съвети за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Мониторингът и оценката на областното планиране се осъществява от Звена за мониторинг и оценка, които са обособени към всяка областна администрация. В звената участват представители на областната администрация и съответните общински администрации и на неправителствения сектор.

Капацитетът за координация на изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите също е обект на интервенции по ЕСИФ. Като част от администрацията на Министерския съвет, Секретариатът на НССЕИВ е включен като конкретен бенефициент на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г.”, където се предвижда да се финансира изработването на система за мониторинг и контрол за изпълнението на Националната стратегия. По Оперативна програма „Добро управление“ са предвидени дейности по координация на изпълнението на политики, което създава възможност за реализиране на проекти за създаване на среда за ефективно сътрудничество при разработването, изпълнението и оценката на интеграционните политики; укрепване капацитета на държавната администрация чрез активно формулиране на национални политики и планове в сферата на интеграцията на ромското население; формулиране на подобрени/нови методи и организационни форми за работа по сектори.

Освен това, в унисон с прилагането на т.нар. „мейнстрииминг” подход, различните етнически общности в риск от социално изключване ще бъдат посочвани изрично сред целевите групи на другите операции. Така ще се спази принципът на „ясно определено, но не изключително” таргетиране, който е един от възприетите на ниво ЕС 10 общи базови принципи за ромско включване. Предвижда се и подкрепа за изграждане на подходящ административен капацитет на структурите, отговорни за формирането, изпълнението, координацията на изпълнението, мониторинга и оценката на водещите стратегически документи и политики в областта. Предвижда се реализиране на комплексен и поетапен подход за устойчива интеграция на пазара на труда на уязвимите групи в т.ч. ромите. На лицата ще се предоставят услуги за активиране, посредничество за намиране на работа, като ще се развива диференцирания подход при предоставяне на услугите. Ще се предоставят обучение за ограмотяване и придобиване на професионална квалификация, също така ще се развиват уменията за търсене на работа чрез предоставяне на мотивационно обучение. Съществуват възможности за подобряване на координацията между институциите в процеса на пълната интеграция в обществото и пазара на труда на групите застрашени от изключване, икономически неактивни лица, неравнопоставените групи на пазара на труда в т.ч. ромите. Повишаването на ефективността и резултатността на реализираните мерки ще се реализира чрез подход на съчетаване на индивидуалните потребности и съвместяване на професионалния и семейния живот. Понастоящем се реализират пилотни интегрирани мерки за изграждане на социални жилища (ЕФРР) за представители на групи в неравностойно положение и предоставяне на интегрирани услуги. След анализ на изпълнението и резултатите от този пилотен модел, същият ще бъде мултиплициран през програмен период 2014-2020 г. Времевият хоризонт за изпълнение на проектите е 2015 г., като първи резултати от тях могат да се очакват в края на 2014 г. В същия период ще се финализират и одобряват и общинските планове за интегриране на ромите за периода 2014-2020 г., които се разработват в съответствие с Националната стратегия и са основният инструмент за изпълнение на интеграционната политика. По този начин пилотният модел ще предложи добри практики и технически инструменти за изпълнение на плановете, като при необходимост тези инструменти могат да бъдат доразвити и усъвършенствани предвид натрупания опит. Междуведомствената работна група за ресурсно подпомагане интеграцията на ромите и секретариатът на НССЕИВ ще имат ключова роля както за подпомагане изготвянето на плановете, така и за тяхното изпълнение с подкрепата на ЕСИФ.

Основните потребности, които са идентифицирани при изследване на маргинализираните групи, вкл. ромите, в районите най-силно засегнати от бедност и с най-висок риск от дискриминация, са свързани с максимално обхващане и задържане на ромските деца и ученици в образователната система, осигуряване на качествено образование в мултикултурна образователна среда, осигуряване на равенство в достъпа до качествени здравни услуги и превантивни програми, подобряване и осигуряване на жилищните условия, включително и изграждане и рехабилитация на прилежащата техническа инфраструктура, подобряване на достъпа на ромите до пазара на труда и повишаване на дела на заетите сред тях, създаване на условия за равен достъп на ромската общност до обществения и културен живот.

Съществува концентрация на социални проблеми и висок риск от социално изключване в градските центрове в страната. Основните целеви групи с най-висок риск от дискриминация, към които ще бъдат насочени инвестициите са маргинализираните групи от населението, вкл. роми. В градовете, за които са подготвени ИПГВР, живеят 117 375 граждани, определили се като роми²¹³, които представляват две трети от всички роми, живеещи в градовете и 36.1% от всички роми в страната. Именно поради тази концентрация на ромското население в градските райони мерките за подкрепа на маргинализираните групи, ще се осъществяват на територията най-вече на социалните зони за въздействие в ИПГВР, където са включени квартали с компактно ромско население.

Друга приоритетна област, в която ще бъдат насочени интервенциите от ЕСИФ е свързана с подобряване на социалното и икономическо състояние на хората с увреждания. Основните направления, в които ще се работи, са дефинираните в националната Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания: (1) осигуряване на достъпна среда; (2) промяна на модела на грижа за деца с увреждания от настаняването им в специализирани институции към грижи в семейна среда; (3) гарантиран достъп до качествено образование на хората с увреждания; (4) осигуряване на комплексна медицинска и социална рехабилитация; (5) разширяване възможностите за трудова заетост при хората с увреждания; (6) приоритетно развитие на социалните услуги в общността; (7) осигуряване на равни възможности за спорт, отдих, туризъм и участие в културния живот; (8) повишаване степента на информираност на обществото за проблемите и възможностите на хората с увреждания и промяна в обществените нагласи спрямо тях.

Важен елемент от подкрепата на групите със специфични потребности е процесът на деинституционализация на домовете. Той стартира с проекти, финансирани от предприсъединителните инструменти на ЕС, като е надграден с финансираните в рамките на програмния период 2007-2013 г. интегрирани проекти. Планира се вече стартиралите етапи да бъдат надградени с мерки, финансирани от ЕСИФ през програмен период 2014-2020 г. Предвижда се координирано изпълнение на съвместни схеми финансирани от ЕСФ и ЕФРР при процеса на деинституционализация съгласно Визия за деинституционализация на децата в Република България, Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020 и Национална стратегия за дългосрочна грижа (проект).

Таблица 15. Принос на ЕСИФ за адресиране на специфичните нужди на групите с най-висок риск от дискриминация или социалното изключване