Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г



страница3/32
Дата20.07.2018
Размер2.2 Mb.
#76658
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32

Фактори, обуславящи растеж


Растеж, основан на човешкия капитал

Демографско развитие

След 1990 г. се формира трайна тенденция на намаляване на броя на населението, като сравнителният анализ на демографското развитие на България и ЕС по ключови показатели показва наличието на общи неблагоприятни тенденции, по-силно изразени в България. Към края на 2012 г.16 населените места в България са 5 278, от които 257 са градове и 5 021 - села. Сто осемдесет и едно населени места са обезлюдени, а в 21.4% от населените места живеят между 1 и 49 души.



Таблица 4. Основни демографски показатели за България за периода 2008-2012 г.

Показател

2008 г.

2009 г.

2010 г.

2011 г.

2012

Гъстота на населението на 1 км2

68.6

68.2

67.7

66.1

65.7

Полово съотношение (брой жени на 1 000 мъже)

1 066

1 067

1 068

1 054

1 055

Коефициент на възрастова зависимост

44.6

45.1

46.0

47.5

48.7

Темп на демографско остаряване

99.5

100.0

101.7

105.6

99.0

Относителен дял на градското от общото население (%)

71.1

71.4

71.6

72.7

72.9

Раждаемост (на 1 000 души)

10.2

10.7

10.0

9.6

9.5

Смъртност (на 1 000 души)

14.5

14.2

14.6

14.7

15.0

Естествен прираст (на 1 000 души)

-4.3

-3.5

-4.6

-5.1

-5.5

Детска смъртност (на 1 000 живородени)

8.6

9.0

9.4

8.5

7.8

Нетен коефициент на възпроизводство

0.71

0.75

0.71

0.72

0.72

Тотален коефициент на плодовитост

1.48

1.57

1.49

1.51

1.50

В сравнение с данните от 2001 г. населението на Република България намалява със 7.1%, а спрямо 2008 г. намалява с 4.3%. Към 31.12.2012 г. населението на страната представлява 1.5% от населението на ЕС, като 72.9% (5 307 868 души) живеят в градовете и 27.1% (1 976 684 души) живеят в селата. В районите в южната част на България е концентрирана по-голямата част от населението (64%), което е важен фактор по отношение на потенциала им за развитие. Близо половината от населението живее в Югозападен и Южен централен район, като населението там е съответно 2 129 хил. (29.2%) и 1 462 хил. души (20.1%). Критично слабо населен е Северозападен район с гъстота на населението – 43.87 души/кв.км. към 31.12.2011 г. при средно 66.0117 за страната. Най-висока степен на гъстота и урбанизация е достигната в Югозападен район.

Общият коефициент на възрастова зависимост (население под 15 и на 65 и повече години съотнесено към населението във възрастта от 15 до 64 години) към 31.12.2011 г. е 47.5%, което е с 1.5 п.п. повече в сравнение с предходната година, като в градовете това съотношение е по-благоприятно – 42.2%, отколкото в селата - 63.9%. Процесът на застаряване засяга всички райони на страната. Силно влошена е възрастовата характеристика на населението в Северозападен и Северен централен райони, където населението на 65+ г. е съответно 23.2% и 20.8%, докато в останалите райони е 17-18%.

Страната има най-неблагоприятни стойности на коефициента на естествен прираст за 2011 г.: -5.1% и се нарежда на последно място по този показател (при средно за ЕС 27 +0.8%), като в сравнение с 2010 г. отрицателният естествен прираст се увеличава с 0.5 п.п. Средният коефициент на естествен прираст за периода 2000 – 2010 г. е -5.0%, при минимална, но положителна средна стойност за ЕС 27 от 0.7% за същия период.

В последните десет години се наблюдава тенденция на засилващ се моноцентризъм, насочен към столицата, концентрация на населението в 7-те големи града и обезлюдяване на големи територии в страната, което води до формиране на регионални и териториални диспропорции в социално-икономическото и демографското развитие на българските райони. Веднъж заселили се в големите градове, по-голямата част от гражданите търсят перспектива и възможности за емиграция към развитите европейски страни.18 Прогнозите са процесите да се засилят, особено след 01.01.2014 г., когато европейският трудов пазар се отваря напълно за българските работници, като се очаква засилен емигрантски поток на висококвалифицирани кадри, като лекари, учители, инженери от България. Това от своя страна ще влоши допълнително конкурентоспособността на българските региони и значително ще намали интелектуалния им и демографски потенциал.

До голяма степен тези негативни тенденции се дължат на влошения облик най-вече на малките и средните градове, което намалява потенциала им да привличат инвестиции и да създават работни места, което създава своеобразен порочен кръг.

По предвиждания на Евростат за периода 2010-2060 г. населението на България ще намалее с близо 27%, а делът на населението над 65 г. ще достигне до над 32.6%19, докато този на децата до 15 г. ще се свие до 13%. По прогнози на Световна банка от 2012 г. към 2050 г. България ще има най-бързо свиващото се население в работоспособна възраст в света. Най-тревожното е, че се очаква населението на възраст между 15 и 24 години да намалее с 41%, което ще окаже директно влияние върху характеристиките и структурата на образователния сектор и пазара на труда, респективно върху цялата икономика.



Здравен статус и здравеопазване

По данни на Световната здравна организация, Обединените нации и Световната банка20 България заема 73-то място от 145 държави за най-здравите нации в света.



Здравен статус

През 2012 г. средната продължителност на живота в България е 74 години или най-ниска в сравнение с 27-те страни членки на ЕС. През 2010 г. общата смъртност е 970 от 100 000 и все още е най-висока в сравнение с останалите членки на ЕС (ECHI, HEIDI). Нивата на смъртност отразяват здравните проблеми на населението свързани с нездравословен начин на живот, небалансирано хранене, нарастваща употреба на цигари и алкохол, рисков сексуален живот, стрес и ниска двигателна активност (СЗО, Здравни системи в преход, България 2007). Запазва се тенденцията смъртността да бъде по-висока в селата, отколкото в градовете. Най-високо е нивото на общата смъртност в СЗР. В структурата на смъртността по причини, продължават да са водещи болестите на органите на кръвообращението – 65.6% и новообразуванията – 16.7%.

Продължава да бъде висок коефициентът на детската смъртност, независимо от изразената положителна тенденция към снижаване – 7.8‰ през 2012 г. при 8.5‰ за 2011 г. (Таблица 4). Въпреки това, детската смъртност остава 2 пъти по-висока, отколкото в ЕС (за 2011 г. - 3.9‰). По данни на Националната здравно-осигурителна каса, 12% от децата не се проследяват от общопрактикуващ лекар/ педиатър. В селата показателят е по-висок от този в градовете. Причини за това могат да се търсят във влошаване на социално-икономическите условия в селата, ограничения достъп до здравни услуги, по-ниското образование и здравна култура. Областите с най-висока детска смъртност са Сливен (16.6‰) и Монтана (14.4‰), а с най-ниска – област Благоевград (2.3‰), Смолян (2.6‰) и област София (4.4‰).

Здравната култура и здравният статус при населението от малцинствените групи са лоши и изискват особено внимание. Около 1/10 от ромското население в страната, включително децата, е инвалидизирано или страда от тежко хронично заболяване. Липсата на превенция, навици и условия за добра хигиена, както и отложения достъп до здравни услуги за тази група население, са сред водещите причини за повишената болестност. По данни от епидемиологично проучване на психичната болестност21, 19.5% от българското население през даден етап от живота си е преживяло психично или поведенческо разстройство. По причина на психично разстройство са загубени 21.6% от всички дни в неработоспособност22. Това обуславя необходимостта от допълнително засилване на предоставянето на услуги в общността, развитие на качеството и достъпа до психично-здравните услуги в страната, осигуреността с квалифицирани специалисти.

Във връзка със здравната култура, по показателя „недостатъчна физическата активност” с най-висок дял сред страните от ЕС е България (82%). Ниската физическа активност е един от основните фактори на риска за възникване на хронични незаразни болести. Спортната инфраструктура в страната се характеризира с морално остарели съоръжения, лоша поддръжка и единични опити за ново строителство на спортни площадки и зали. Недостатъчен е броят на специализираните площадки по местоживеене, на велоалеи и други спортни съоръжения, които предоставят възможности за самостоятелно или организирано практикуване на спорт. Достъпността за хора с увреждания до спортните бази е ограничена или изцяло липсва.

Здравеопазване

По данни на Световната здравна организация общите разходи за здравеопазване за 2010 г. в България възлизат на 6.88% от БВП, при 9.87% средно за ЕС. Делът на публичното финансиране на здравеопазването в България е 53.29% към 46.39% частни през 2012 г23. Неефективното управление на публичните средства допълнително натоварва населението, особено тези с ниски доходи, с относително висок и нарастващ дял частни разходи за здравеопазване (лекарства, изследвания, лечение и профилактика). Болничният сектор разходва 44% от държавния здравен бюджет без да се постига позитивен ефект от гледна точка на смъртността и другите здравни показатели. В контекста на реформата на здравната система, в това число на болничния сектор, съгласно изведените приоритети от Национална здравна стратегия и специфичните препоръки на Съвета (препоръка 4 от препоръките за 2013 г. и препоръка 2 от препоръките за 2014 г.), се идентифицира необходимост от:



  • Подобряване достъпа до здравеопазване;

  • По-добро функциониране на системата за специализация на младите лекари;

  • По-ефективно използване на ресурсите и по-добър баланс между капацитета на болничната помощ и предоставянето на иновативни, интегрирани здравни и социални услуги за възрастни и хронично болни пациенти;

  • Подобряване на остойностяването на здравните услуги чрез обвързване на финансирането на болниците с резултатите и развитие на извънболничната грижа;

  • Подобряване на детското здравеопазване.

През 2012 г. в България практикуват 28 643 лекари със специалност, като 31.3% от тях са в Югозападен район, 9.8% обслужват Северен централен район и 12.4% - СЗР. Осигуреността на системата с човешки ресурси се доближава до средните европейски показатели на фона на прогресивно влошаване на възрастовата структура на медицинските специалисти, недостатъчен брой обучаващи се студенти и увеличаване на броя на медицински специалисти, желаещи да търсят професионална реализация извън страната.

По данни на НСИ и НЦОЗА през 2012 г. в страната има 339 лечебни заведения за болнична помощ (държавни и частни). Най-голяма концентрация на лечебни заведения има в Югозападен район (96), следван от Южен централен (67), а най-малка е тя в Северен централен - 35 и Североизточен – 33, като за последните две години 17 общински болници преустановяват дейността си. Осигуреността на населението с болнични легла през 2012 г. е 66.3 на 10 000 души, при средно нивото в ЕС 27 за 2010 г. - 53.8 на 10 000 души. Предвид това, основните нужди в сектора не са свързани с допълнителна инфраструктура, а са предимно от повишаване на нейното качество и високотехнологична осигуреност, както и от осигуряване на адекватен брой специалисти.

Промотивните и профилактичните мерки са основният фокус на Националната здравна стратегия 2014-2020 г.24 Другият фокус на Стратегията е свързан с осигуряване на качество и ефективност в осигуряване на здравни услуги за подобряване качеството на живот на българските граждани. Идентифицирана е необходимост от прилагане на интегриран подход, чрез който да се развият нови модели за справяне с проблемите, свързани със здравето, достъпа до здравните услуги, нуждите на възрастните хора, развитие и усъвършенстване на профилактични и скринингови програми за социално-значими заболявания, развитие на интегрирани здравно-социални услуги и продължаване процеса на деинституционализация. От ключово значение за осигуряване на качествено здравно обслужване е създаване на високотехнологични звена за диагностика и лечение на социално-значими заболявания, въвеждане на модел за оценка на здравните технологии, оптимизиране на системата за спешна медицинска помощ и трансформиране на неефективни болници за активно лечение в заведения за долекуване на общинско ниво, като се разкриват структури за продължаващо лечение.

Една от сериозните слабости на системата на българското здравеопазване е съществуващият дисбаланс в разпределението на здравните заведения на територията на страната, изразяващ се в отдалечеността на мястото на предлагане на медицинска помощ (първична, специализирана, болнична, спешна и неотложна). В тази връзка, основен приоритет в Здравната стратегия е укрепване и модернизиране на системата за спешна медицинска помощ, като в съответствие с нея е изготвена Концепция за развитие на спешната медицинска помощ, която очертава необходимите мерки за подобряване на функционирането на системата и за осигуряване на нейната устойчивост от гледна точка на комуникации, финансиране и персонал.

Подобряването на достъпа до спешна помощ ще се гарантира чрез мрежа от точки за достъп до спешна помощ на няколко нива: доболнична спешна помощ - чрез приемни и филиали към центровете за спешна помощ в по-малките населени места, болнична спешна помощ, реализирана на 2 нива - в Спешни болнични комплекси и в част от съществуващите Университетски болници и национален спешен център. Финансовата подкрепа на ЕФРР би осигурила инвестиции и възможност за подобряване на достъпа до спешна помощ чрез изграждането на мрежа от точки за достъп до болнична спешна помощ в областните и университетските болници, както и за Националния спешен център.

В България има 5 специализирани болници за долекуване и продължително лечение с 251 легла и 12 специализирани болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация с 980 легла, които са изключително недостатъчни. Леглата за дългосрочна грижа са 1007 (2.2%) при ниска осигуреност на населението – 1.4 на 10 000 души. Анализите показват, че поради липсата на достатъчно развита болнична услуга по продължително лечение болничните лечебни заведения за активно лечение изпълняват тази функция. В тази връзка, реализирането на своевременни мерки за преструктуриране на здравните услуги и приоритизирането на подкрепата към по-качествена извънболнична помощ, интензифицирана болнична помощ в болниците за активно лечение и развитие на продължителното лечение, рехабилитацията, палиативните грижи и дългосрочните грижи е целесъобразен подход допринасящ за намаляване на разходите за скъпоструващото активно лечение на пациентите.

Наличната в здравния сектор информация не се използва достатъчно за целите на наблюдението, оценката и вземането на решения. Това се дължи както на ограниченията на съществуващите информационни системи, които не могат да произведат необходимата информация, така и на липсата на необходимата свързаност между тях. Тези системи трябва да бъдат адаптирани, за да може да се прилага Директивата за трансграничното здравеопазване. Инвестициите в електронното здравеопазване ще бъдат необходими за подобряване управлението на системата и по-добро наблюдение на предлаганите услуги и достъп на пациентите до медицинска грижа, включително в отдалечените региони.

Изведените проблеми поставят на преден план необходимостта от извършване на ключови промени в здравния сектор, изискващи усилия и ресурси за промоция на здравето и повишаване на здравната култура у населението; профилактика на болестите; развитие на капацитета и мотивацията на медицинския персонал, особено в спешната помощ; оптимизация на здравната инфраструктура и модернизацията й чрез нови технологии и оборудване; подобряване на достъпа и равнопоставеността до здравни грижи и услуги за цялото население с акцент върху рискови и уязвими групи.



Образование, обучение и учене през целия живот

Предвид негативните демографски тенденции за страната, нивото на образователните характеристики на населението е ключова предпоставка за качеството на човешкия ресурс. България е класирана на 98-мо място по качество на образователната система общо, на 67-то място по качество на основното образование, на 63-то място по качество на висшето образование и обучението25. Държавните разходи за образование остават относително ниски и варират между 3.8 – 3.5%26 от БВП за последните три години, като показателят за ЕС е 5.4%. Частните разходи за образование за 2010 г. по данни на Евростат са 0.65% от БВП27.

Обвързването на образованието с потребностите на пазара на труда, най-вече частния бизнес и високотехнологичните производства, се явява „тясно място” в устойчивото икономическо развитие на България. Причините са свързани, от една страна, с липсата на определени приоритетни области за развитие на българската икономика и обвързването на приема в българските висши училища с нуждите от специалисти в тези области, и от друга страна, с качеството на самото образование на всички нива, особено професионалното и висшето. Ключови фактори са образователните програми и качеството и мотивацията на преподавателския състав. Страната е сред последните тридесет в световен мащаб по „ниво на подготовка на персонала” в образователната система.

През 2012 г. структурата на населението на възраст 15 - 64 години по степен на завършено образование е следната28: с основно и по-ниско образование са 25.16%, със средно образование – 60.33 %, и с висше образование – 26.5%. Тенденцията е делът на завършващите висше образование да нараства, а броят на хората с основно и по-ниско образование да намалява. По данни за 2011 г.29 40.1% от населението в селата е със средно и висше образование, докато в градовете този процент е 71.6%. Поради влиянието на столицата, най-добрите образователни характеристики на населението в страната има Югозападния район. С относително добри показатели за висше образование са Североизточен (22.6%) и Северен централен район (20.1%). В най-неблагоприятно положение по отношение на образователните характеристики на населението са Югоизточен и Южен централен райони.

Въпреки задоволителното общо образователно равнище на нацията, се наблюдава нарастване на неграмотното население и увеличаване на дела на никога непосещавали училище. 1.2% от населението над 7 години никога не е посещавало училище, а 1.5% от населението на 9 и повече години е неграмотно. Относителният дял на лицата „никога непосещавали училище” е най-висок в Югоизточен (1.9%) и Южен централен (1.3%) райони, а най-нисък в Югозападен район (0.4%). С разумни инвестиции и целеви мерки България може да подобри тези стойности до 2020 г., като съсредоточи националните реформи и използването на европейските фондове за по-продължително и по-активно участие в образователната система.

Сериозна тревога будят все още незадоволителните резултати на българските 15-годишни ученици, участвали в изследването PISA (2012), където на равнище по-ниско от критичното второ в областта на четенето са 39.4% от учениците, в областта на математиката са 43.8%, а в областта на природните науки – 36.9%, което налага продължаващи реформи в стандартите и в учебните програми, както и квалификация на учителите. Макар и в трите изследвани области българските ученици да са показали резултати, по-високи в сравнение с предходното изследване, България все още е сред страните с най-ниски резултати и това потвърждава необходимостта от повишаване на качеството на образованието и подобряване на националните и външни системи за оценка на знанията и уменията на учениците.

Налице са значителни разлики в относителния дял на неграмотните лица при трите основни етнически групи. При самоопределилите се като българи 0.5% са неграмотни, при турската етническа група – 4.7%, и при ромската – 11.8%. 23.2% от децата до 15 години от ромския етнос не учат, като този дял е съответно 11.9% от турската етническа група и 5.6% - от българския етнос. Едва 0.5% от ромите имат висше образование, докато почти половината от тях са с начално или дори незавършено начално образование. Основните причини за тези данни са затруднен физически достъп до училището, финансови и битови проблеми в семейството, културни особености и специфики. Особено тревожен е фактът, че нарастването на неграмотността и увеличаването на дела на отпадащите от училище са съсредоточени в нискодоходни и някои етнически групи от населението30, като неграмотността в редица случаи се съпровожда със социални рискове. Ясно се очертава необходимост от ефективна образователна интеграция при прилагане на мерки както за задържане на децата в образователната система, включително чрез осигуряване на възможности за целодневно обучение, така и за подпомагане на грамотността на населението в трудоспособна възраст с фокус върху групи с висок риск от маргинализация и социално изключване.

За 2012 г. лицата преждевременно напуснали образование и обучение представляват 12.5%31 от населението на 18-24 години. За 2011 г. този процент е 11.8%32, за 2010 г. е 13.9%. Налице е колебание в тенденцията за намаляване на процента. Същият остава висок на фона на общата образователна характеристика на населението и дисбаланса между търсенето и предлагането на квалифицирана работна сила на пазара на труда.

В този контекст следва да се обърне специално внимание и на децата и учениците със специални образователни потребности и достъпа им до образователни услуги. В България са интегрирани повече от 70% от децата със СОП, които имат равни възможности и достъп до образователната система в страната. Въпреки това, наличието на голям процент интегрирани деца със специални потребности не решава основния проблем на България в тази област, а именно след влизането им в образователната система да имат равен шанс за получаване на знания и умения и за ефективна подготовка и обучение за реализирането им като пълноценни граждани на обществото и реализацията им на пазара на труда. Основна бариера пред достъпа до образование на децата със СОП е липсата на достъпна архитектурна среда в повечето учебни заведения, както и липсата на подходяща материално-техническа база, като същевременно не са осигурени възможности за дистанционно обучение. Друг очертаващ се проблем е недостатъчният брой квалифицирани педагогически специалисти за работа с деца със СОП.

В предучилищното образование през 2013 г. са обхванати 83.6% от децата до 6 годишна възраст включително, при 82.1% през 2012 г. (нетен коефициент), като този процент нараства в периода след 2007 г. На практика обаче, в малките и отдалечени населени места постепенно децата остават без достъп до предучилищно образование поради липса на достатъчен брой деца за гарантиране на издръжката, като същевременно в големите градове, където основно се концентрира населението на страната, местата в детските градини не достигат. Наличието на добра материална база, квалифициран персонал и съвременни образователни програми в детските градини са основен фактор за осигуряване на висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст.

Демографските тенденции и общата социално-икономическа картина влияят и върху необходимостта от стратегически реформи в областта на средното образование. Ключов показател е намаляването на броя на учениците от I до XII клас през последните пет години с около 70 хил. души33. В периода след 2007 г., поради финансови и демографски причини, над 400 училища са закрити. Закриването на образователни институции, особено в малки населени места, трябва да бъде съпътствано от прилагане на добри практики с културни институции, читалища, библиотеки. Отделно, в средното образование има нужда и от засилване на ролята и практическата насоченост на обучението в училища, които създават път към заетост за хора, които не влизат в системата на висшето образование. Затова основен акцент на реформите в средното образование остава повишаване качеството на учебното съдържание, на предоставяните образователните услуги, включително чрез подходящи инфраструктурни инвестиции за подобряване на състоянието на сградния фонд и чрез подобряване на равния достъп (подкрепяща среда за деца със СОП) и фокус върху кариерно ориентиране, работа с родителите и достъп до партньорски мрежи с работодатели.

За програмен период 2007-2013 г., основните инфраструктурни дейности бяха свързани основно с въвеждането на мерки за енергийна ефективност. В допълнение към тях е необходимо и обновяване на сградния фонд, включително за безопасна, здравословна и достъпна архитектурна среда.

Отправна точка за осъществяване на реформите в областта на училищното образование е приемането на нов Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка34, който ще адресира някои от най-важните предизвикателства, сред които:


  • ефективен достъп до образование и превенция на отпадането от училище - посредством задължително две годишно предучилищно образование, разширяване обхвата на въвеждане на целодневно обучение, нов вид на училищната система (1-ви-10-ти клас), въвеждане на гъвкави пътеки и форми на образование и обучение;

  • повишаване на качеството на образованието и по-добри образователни резултати - чрез модернизирани учебни планове, стандарти и учебни програми, разработване на система за квалификация и кариерно развитие на педагогическия персонал; въвеждане на цялостна система за управление на качеството, включително скрийнинг в ранна възраст, диагностика на училищната готовност, разширяване на обхвата на външно оценяване чрез въвеждането на понятието „добавена стойност“, ДЗИ на две равнища, инспектиране на институциите в системата, самооценяване и т.н.


Каталог: document library
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Усъвършенстване на системата за оценка на изпълнението
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г
document library -> Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница