Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г



страница30/32
Дата20.07.2018
Размер5.07 Mb.
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   32

3.1.6 Интегриран подход за справяне с демографските предизвикателства на регионите или специфични нужди на географските области

Данните за демографските показатели на страната, представени в раздел 1.1., показват трайни тенденции на намаляване броя и гъстота на населението, нарастващ темп на демографско остаряване и намаляване дела на икономически активното население. Неравновесията в демографското развитие са по-силно изразени на ниво области и общини. През 2011 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст като най-малък е той в областите София-град (-1.1‰), Варна (-1.5‰) и Сливен (-2.0‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са областите Видин, Монтана и Перник, в които той достига съответно -15.2, -12.3 и -11.3‰.

Предвид характеристиките им, два типа райони имат нужда от целенасочен подход:


  • райони с изключително негативни демографски тенденции (обезлюдяване и застаряване);

  • райони с неблагоприятни природни условия и затруднена достъпност (основно планински).

Основната причина за обезлюдяването в селските райони са ниските доходи и високата безработица. Поради това фокусът в селските райони по отношение на справянето с обезлюдяването няма да е в инвестициите в публичната инфраструктура, а в създаването на заетост. ПРСР е фокусирана към мерки, създаващи работни места. По отношение на публичната инфраструктура, която е допълваща мярка при борбата с обезлюдяването, ресурс в селските райони ще бъде насочен не само от ПРСР, но от други програми също, като водещо значение ще имат инвестициите в здравна и образователна инфраструктура на принципа на синергия и допълняемост между програмите, финансирани от ЕСИФ.

Принос в адресиране на нуждите в тази сфера ще имат средствата по линия на общата селскостопанска политика и инвестициите, свързани с развитие на малките и средни предприятия. В тази връзка приоритетно ще се подпомагат по-трудоемки сектори в селското стопанство – животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство и етерично-маслени култури. Подкрепата ще бъде насочена и към създаване и развитие на работни места извън земеделието чрез подкрепа за стартиране и развитие на микропредприятия в селските райони. Допълваща мярка за борба срещу обезлюдяването ще бъде повишаване на качеството на живота чрез подобряване на базовите услуги за населението и инвестиции в публична инфраструктура.

В допълнение, инвестициите, насочени към устойчиво градско развитие ще допринесат за справяне с отрицателните демографски тенденции: създаването на качествена градска среда, предоставяща разнообразни възможности за образование, забавление, спорт, работа и отдих, чрез която да се задържат и привличат високообразованите и квалифицирани млади хора. По този начин в дългосрочен план се създават нови работни места и се предотвратява миграцията на база безработица. Избраният пространствен модел на умерен полицентризъм е най-подходящ за страната с цел да се преодолее риска от задълбочаващ се моноцентризъм, който създава сериозни териториални дисбаланси, засилва миграционните процеси към големите градски центрове и чужбина и ускорява общите негативни демографски тенденции.

Редица неблагоприятни характеристики на българските райони като силно влошени демографски показатели, риск от бедност, високи равнища на миграция, проблеми със заетостта и получаването на качествени социални услуги, с по-висок интензитет се отбелязват в Северозападен район. Обезлюдяването е силно проявено и е резултат в значителна степен от икономически проблеми – липса на заетост, както и на възможността за получаване на качествени образователни, здравни и социални услуги. Северозападният район е с най-нисък размер на БВП на човек от населението от районите в ЕС 27. Характеризира се с изключително силно проявени негативни демографски процеси; най-нисък дял на населението с висше образование, включително сред възрастовата група 24-35 години; най-нисък размер на инвестициите, в т.ч. чуждестранни; най-ниски нива на развитие на предприемачеството (брой МСП на 1 000 д.); най-нисък размер на разходи за НИРД като % от БВП; най-висока степен на уязвимост от климатичните промени, както в страната, така и при регионите на ЕС. Районът има неизползван природен, културен и исторически потенциал. Особено силно изразени са негативните тенденции в областите Видин, Враца и Монтана, където се предвиждат интегрирани мерки за ограничаване на бедността, обезлюдяването на територията, намаляването на риска от социално изключване и като цяло подобряване на качеството на живот в района.

Териториалният подход за целенасочена подкрепа на СЗР по ОП през периода 2014-2020 г. ще се основава на стратегия за целенасочена подкрепа за Северозападния район. Акцентът ще бъде поставен върху използване на местния потенциал при отчитане на основните предизвикателства и проблеми в региона.

Инвестиционните приоритети, подкрепени от ЕСИФ, дават възможност за интервенции, които да помогнат за намаляване на интензитета на проблемите и справяне с неблагоприятните демографски условия:



  • от ЕФРР: подобряване на достъпа до, използването и качеството на ИКТ; развитие и повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия; насърчаването на устойчив транспорт (за справяне с отдалечеността); ВЕИ и ниско-въглеродна икономика; насърчаване на социалното включване и намаляването на бедността (например инвестиции в здравната и социалната инфраструктура); туризъм чрез опазване и развитие на културно-историческото наследство;

  • от ЕСФ: достъп до заетост за търсещите работа; насърчаване на социалното включване (активното включване, подобряване на достъпа до качествени услуги) и други.

Финансирането по ПРСР е основно насочено към планинските и други необлагодетелствани райони в страната, които обхващат около 48% от територията й. Част от тях разполагат с условия за зимен туризъм и са развили съответна достъпност и услуги. Други обаче се нуждаят от подкрепа, основно насочена към земеделските производители в тези райони, където тази дейност е силно затруднена.

Финансирането от ПРСР ще създаде предпоставки за опазване на околната среда, прилагане на добри земеделски практики и повишаване привлекателността. ПРСР ще включва и подкрепа за разнообразяване към дейности извън земеделието, като селски туризъм и други мерки по отношение на публичните услуги в населените места. Чрез финансирането от програмите за териториално сътрудничество също ще се адресират неблагоприятните природни условия в част от пограничните райони.



РАЗДЕЛ 4

    1. ИСУН

Съществуващи функционалности

През програмния период 2007-2013 г. за всички оперативни програми, финансирани от Структурните и Кохезионния фонд, България използва единна информационна система за управление и наблюдение (ИСУН). Системата е реализирана изцяло като Интернет базирано приложение. То се състои от страници за въвеждане и преглед на информация, съдържащи потребителски инструменти, характерни за Интернет страници: падащи менюта, прозорци, области за въвеждане на текст, командни бутони, йерархични списъци, падащи списъци за избор, дати, опциoнни (радио) бутони и др. Системата съхранява пълна история за всички промени в данните и позволява генерирането на исторически справки, както и пълно проследяване на хронологична последователност от промените на записите, всеки от които съдържа доказателство за изпълнено действие в нея. Всички органи, които участват в управлението на оперативни програми, финансирани от Структурните фондове (УО, МЗ, СО, ОО) и всички бенефициенти, използват една информационна система. Процедурите в системата, които всички заинтересовани страни трябва да следват, и използването на единни данни гарантират оперативната съвместимост между тях. Използването на обща информационна система за всички оперативни програми позволява да се осигури достъп до предоставяните от нея електронни услуги на всички бенефициенти.

Софтуерът на системата e разделен на функционални модули, позволяващи модификация, допълване на нови модули или пълна подмяна на модули без необходимост от внасяне на изменения в останалите и в базисния софтуер на системата. Модулите на системата са: Регистрация, Оценка, Договори, Управление на проекти, Финансов модул, Интерфейс със SAP, Интерфейс с ИСАК и АКСТЪР-ПОПАЙ, Интерфейс с ТГС, Модул Наблюдение, Нередности и проверки на място, Параметри, Системна информация, Електронни услуги, Специализирани инструменти, Модул за публична информация, Интерфейс с SFC 2007. Системата е съответства и отговаря за: целостта и поверителността на данните; удостоверяване на подателя в контекста на Директива 1999/93/ЕК; съхранение в съответствие с правилата, определени в съответното законодателство; достъпност извън стандартното работно време (почти 24/7, освен когато се извършва техническа поддръжка); директен достъп на администрация и на бенефициенти чрез интернет интерфейс; защита на правото на неприкосновеност на личните данни на физическите лица и търговска тайна за юридически лица по отношение на обработена информация (според Директива 2002/58/ЕК и Директива 1995/46/ЕК).

В системата са изградени и функционалности, свързани с предоставянето на електронни услуги за кандидати и бенефициенти, които могат да бъдат използвани през програмния период 2014-2020 г. ИСУН позволява електронното подаване на предложения и електронното подаване на отчети за изпълнението на проекти чрез системата. Единственото условие да се използва функционалността на електронните услуги е бенефициентът да има електронен подпис. Системата извършва автоматична проверка на подписа и той може да бъде използван през всички етапи на проекта – от кандидатстването до отчитането, премахвайки нуждата от създаване на потребителски профили на заинтересованите. Това е в съответствие с националните и европейски правила за електронните документи и по-специално законът за Електронните документи и електронни подписи Директива 1999/93/ЕК, според която за да се подсигури автентичността на даден документ, трябва да се използва квалифициран електронен подпис. Това е общоприетото ниво на сигурност в България, като по този начин цялата електронна комуникация между гражданите и администрацията се извършва само с помощта на електронен подпис. Използваните мерки са общи за страната, не са специфични за системата и не представляват допълнителна тежест за никой гражданин, който иска да комуникират по електронен път с администрацията.

България ще продължи да използва настоящото приложение и през периода 2014-2020 г., като в него ще бъдат извършени променени, за да отговаря на новите нормативни изисквания. По този начин ще се минимизират разходите за развитие на приложението, ще се избегне забавяне в стартирането на оперативните програми, свързано с разработването на нова информационна система, ще се минимизира нуждата от провеждане на обучения за потребителите от администрацията и по-голямо внимание ще може да бъде обърнато на обучения за кандидати и бенефициенти. Информационната система, която ще бъде използвана през следващия програмен период, ще носи името ИСУН 2020. Използване на информационна система, която обхваща всички процеси на проектния цикъл, позволява на всички бенефициенти да получат достъп и да бъдат обхванати от предоставяните електронни услуги.

Осигуряването на функционалност за електронно кандидатстване не е включено като изискване към държавите членки, но следва да се отбележи, че създаването и използването на тази функционалност е добре прието от всички участници в процеса и води до допълнително редуциране на административното бреме. България е постигнала напредък в този процес, тъй като електронното кандидатстване се използва в почти всички оперативни програми в периода 2007-2013 г. Освен редуциране на административното бреме на етап подаване на апликационна форма, електронното кандидатстване е много добра предпоставка за осъществяване на цялостна е-комуникация за изпълнението на проекта. Информацията подадена на този етап автоматично се прехвърля в по нататъшните етапи от проектния цикъл и не е необходимо нейното повторно въвеждане. Всеки бенефициент ще може да посочва дали предпочита електронно отчитане чрез системата или отчитане на хартия.

Изградената функционалност за бенефициентите обхваща и етапа на отчитане на изпълняваните проекти. Достъпът на потребителите до системата е Web-базиран — чрез стандартен Web-браузер на потребителските работни станции и не е необходимо да бъде инсталиран никакъв специфичен за системата софтуер. За използването на ИСУН, бенефициентите имат нужда от работна станция с достъп до интернет, периферни устройства като скенери и принтери, до които вече имат достъп. Освен това, те могат да предоставят електронни подписи за да може допълнително служители да въвеждат данни в системата. За да се подаде документ или структурирана информация в ИСУН е необходимо да се подпише документ с цифров подпис и системата да проверява и валидността на подписа. Така подателят удостоверява верността на информацията, която предоставя. При отчитането напредъка по проекта се въвеждат следните видове документи: Технически доклад за напредък, Финансов отчет, Искане за плащане. В техническият доклад за напредъка се въвежда структурирана информация за процедурите за обществени поръчки и договори, индикатори, информация и мерки за публичност, изпълнението на дейностите по проекта, проверки на място и други. Данните, вписани по финансов отчет, позволяват съответният орган да преразгледа финансовото изпълнение на проекта. Бенефициентът трябва да въведе данните за бюджета на проекта, разходите, включени в искането за плащане, фактурите, включени в заявлението, информация за човешките ресурси, използвани при изпълнението на проекта. Системата позволява прикачване на неструктурирани документи като фактури, платежни нареждания, счетоводни документи и др.

Тъй като системата се използва от всички заинтересовани органи, веднъж въведена информация може да се вижда от всички тях, като по този значително намалява административната тежест за бенефициента. Системата има и други полезни функции, улесняващи работата, отворени за всички потребители (органи и бенефициенти): преглед на състоянието на иска за плащане, предварително попълнени форми, които използват вече съхранени данни, автоматични изчисления, предотвратяващи грешки и позволяващи по-бързата работа на потребителя, наличието на досие, автоматични вградени контроли за намаляване, доколкото е възможно, предаването напред и назад на документи, системно генерирани сигнали и послания.



Нужди от развитие на софтуерното приложение

През програмния период 2007-2013 г. структурираната информация, налична в информационната система е ограничена, тъй като тя трябва да се поддържа от всички оперативни програми. В допълнение е налице несъответствие между различните образци на документи, изисквани от управляващите органи, и структурираната информация и образците поддържани в системата. По тази причина е налице практика едновременно с попълването на структурирана информация да се подават и допълнителни документи свързани с отчитането на проекта, които в голяма степен преповтарят информацията въведена в ИСУН 2020. При запазване на до сега съществуващия модел за поддържане само на основна информация в ИСУН 2020, рискът от въвеждане на дадена информация повече от веднъж е висок. За минимизирането на този риск и за цялостното намаляване на административното бреме е необходимо да бъдат създадени единни унифицирани образци на документи, които да бъдат възприети и използвани както от УО на всички оперативни програми, така и да бъдат въведени в информационната система. За осигуряване на нормалната работа на системата и спазването на изискванията за осигуряване на електронна комуникация, като информацията се въвежда само веднъж, е необходимо да бъдат създадени унифицирани образци на следните документи:



  • във връзка с кандидатстването: образец на Формуляр за кандидатстване. За да се преодолеят разликите породени от формулярите на различните ОП-ми ще бъдат създадени унифицирани уеб-форми, обхващащи всички необходими за кандидатстване полета. Информацията в тези форми ще се използва и през целия период на изпълнение на проекта, включително в случите на неговото изменение;

  • във връзка с отчитането: образци на Искане за плащане, Финансов отчет и Технически отчет. Създаването на унифицираните форми ще доведе до минимизиране риска от подаване на една и съща информация за изпълнението на проекта повече от веднъж, ще облекчи бенефициентите, изпълняващи проекти по различни оперативни програми премахвайки разликите между тях и цялостно ще подобри работата на системата.

Използването на електронни услуги предоставя множество възможности за намаляване на разходите, свързани с кандидатстване и отчитане на проекти, подобряване на комуникацията между администрацията и ползвателите на услуги, стандартизиране и опростяване на процесите.. Наличната услуга за електронно отчитане и останалите функционалности на системата обхващат цялата проверка на процеса по искането за плащане, тъй като позволява обработването на искането за плащане от внасянето му до проверката му от УО и включването му в сертифициращия доклад. ИСУН също провежда необходимата електронна одитна пътека, тъй като всички предоставени данни се съхраняват и архивират в системата. Наличната услуга за електронно отчитане осигурява значително намаляване на административното бреме и разходите на бенефициентите, но за да се изпълнят изискванията за E-Кохезия, ще трябва да бъдат въведени допълнителни функционалности.

Към настоящия момент цялата кореспонденция, свързана с изменението на проекти, се осъществява на хартиен носител. Същевременно, след получаването на подобно искане, служителите на УО следва да отразят в системата съответното изменение. Тези обстоятелства водят до забавяне и генериране на допълнителни разходи за бенефициента. И към момента за всяко одобрено изменение на проект в хронологичен ред се поддържа одитна следа за извършените промени. Тъй като изменението е част от изпълнението на проекта, в информационната система следва да се предвидят действия, позволяващи на бенефициентът да модифицира своя проект по електронен път. За целта следва да бъдат изпълнени следните условия:



  • Да се създаде функционалност в ИСУН 2020, позволяваща бенефициентът да изпраща искане за изменение на проект, като за целта се използват наличните в системата данни и на тяхна база се генерира променена апликационна форма;

  • Да се предостави възможност на УО/МЗ да одобри, отхвърли или върне за корекции подаденото искане за промяна по електронен път.

При изпълнението на проект бенефициентът и органите, отговорни за управление и контрол на програмите, комуникират и в други случаи освен при изменението или отчитането на проекти. Типични примери за подобна комуникация са:

  • провеждането на процедура за предварителен контрол на тръжна документация;

  • изпращането на уведомление за наложена финансова корекция;

  • изпращането на уведомление за предстояща проверка или резултатите от проверки на място или одити;

  • искане за предоставяне на информация.

За осигуряване на електронна комуникация в тези и други подобни случаи, ИСУН 2020 следва да предоставя възможност за обмен на официални документи между бенефициента и УО, СО и ОО по електронен път. Функционалността следва да отговаря на изискванията на Закона за електронно управление и наредбите към него, включително за надеждното съвместно поддържане на електронни документи и документи на хартиен носител. Системата следва да предоставя възможност за обмен на структурирани XML документи, документи подписани с електронен подпис и на сканирани копия на документите. Потребителите на системата следва да имат възможност да изпращат и приложения към документите, използвайки системата.

От друга страна, ИСУН 2020 следва да предоставя възможност за обмен на данни с деловодните системи използвани от административните структури потребители на системата, като по този начин ще бъдат спазени националните изисквания за документооборота в административните структури.

Когато всички изброени по-горе функции бъдат въведени ИСУН 2020 ще обхване всички необходими изисквания за информация, включително отчитане на напредъка на проекта, декларацията за разходите и обмена на информация, свързана с управление на проверки и одити. В допълнение системата ще бъде променена, за да се осигури съхраняването на информация в съответствие с изискванията на Регламент 1303/2013.

Използването на електронни услуги няма да бъде задължително за бенефициентите, освен в случаите, когато компетентните органи решат, че конкретните бенефициенти (публични органи) имат необходимия капацитет да използват само електронни услуги. В тези случаи бенефициентът ще може да използва всички функции на ИСУН 2020 за да намали административната тежест, включително и чрез използване на един и същ електронен подпис в заявлението и докладването на етапи, прегледа на състоянието на искане за плащане и др. При използване на системата няма да се използва паралелен поток от документи на хартия и данни между бенефициентите и администрация.



Други действия за осигуряване на електронен обмен на данни

За успешното внедряване на електронен обмен на данни, освен описаните промени в информационната система е необходимо да бъдат предприети и други допълнителни стъпки. Постигането на заложената цел за намаляване на административната тежест по същество произтича не само от функционалността на информационната система, но и от начина за нейното използване от страна на администрацията. В тази връзка е необходимо отделните заинтересовани административни структури, като УО, ОО, СО и други, при планиране и програмиране на работата си, в това число и при изготвяне на съответните нормативни, планови и вътрешни документи, да заложат процесни подходи за намаляване на административната тежест с помощта на ИСУН 2020. Ефективното използване на системата изисква на нея да се гледа не само като на комуникационен канал за осъществяване на кореспонденция, а като на силен функционален инструмент за намаляване на бюрократичните изисквания, както по отношение на работата с бенефициенти, така и в работата между отделните институции. За целта всички институции следва да имат единен координиран подход за използването на ИСУН 2020 и отразяването на нейните функционалности в процедурите им. За да се изпълни „еднократно кодиращия" принцип, изискванията за предоставяне на информация ще бъдат преразгледани, за да се премахнат процедури, в които бенефициентът трябва да подаде вече са представени документ или трябва да представи информация, която вече е влезнала в ИСУН 2020 като допълнителен неструктуриран документ.

За успешното функциониране на една информационна система е необходимо да бъдат осигурени адекватни обучения за нейните потребители. Голяма част от служителите на органите, отговорни за управление и контрол на програмите, са запознати с функционалностите на информационната система и нямат нужда от допълнителни обучения за използването на системата през програмния период 2014-2020 г. Затова обученията за работа с ИСУН 2020 ще бъдат основно насочени към бенефициентите на оперативните програми. Следва да се подчертае, че обучения за бенефициенти вече са провеждани, като те ще се провеждат текущо най-рано до 2015 г.

Описаните мерки, които са необходими с оглед постигане на целта за електронизация на комуникацията при изпълнение на програмите, съфинансирани от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, ще се финансират в рамките на ОПДУ.

Обобщение на планираните действия, за да се позволи електронен обмен на данни между бенефициентите и органите, отговорни за управление и контрол на програмите, съфинансирани от ЕФРР, ЕСФ и КФ, включително индикативни срокове за изпълнението им, е представено в Приложение № 7.


    1. ИСАК

Съществуващи функционалности

В Държавен фонд „Земеделие” за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция е разработена и функционира Интегрирана система за администриране и контрол, която се състои от:



  • система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане – поддържана от Разплащателната агенция;

  • система за идентификация на земеделските парцели – поддържана от Министерството на земеделието и храните;

  • система за идентификация и регистрация на животните – поддържана от Българската агенция по безопасност на храните;

  • интегрирана система за контрол - поддържана от Разплащателната агенция.

В зависимост от степента на контрол посредством информационната система, РА прилага по ЕФГЗ и ЕЗФРСР ИСАК-базирани и не ИСАК-базирани мерки и схеми на подпомагане. Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления, като съпоставя включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните.

Към настоящия момент е създаден интерфейс за осъществяване на електронен обмен на данни между ИСУН, ИСАК и Системата за наблюдение на проекти по ОПРСР – Акстър-Попай (който ще продължи да се прилага през програмен период 2014 – 2020). Интерфейсът между ИСУН и ИСАК обхваща ежедневно предаване на данни чрез xml-файлове от ИСАК и съхраняването им в ИСУН. По този начин има подробна информация за кандидатите, проектите и сключените договори по ОПРСР. Преносът на данните се осъществява чрез ограничен достъп до конфигурирано уеб пространство на сървър, където се съхраняват/достъпват файловете в системата ИСАК. Функционалността на ИСУН е разширена с възможности за извеждане на информация, която се използва от експерт за проверка за двойно финансиране на проекти от ОПРСР. Достъпът на потребители на ИСАК до подобна справка чрез ИСУН е осъществен чрез създадени потребителски профили с права за достъп само до съответната консолидирана информация.

Предвидена е възможност за управление на промените в Информационната система ИСАК при възникване на необходимост от усъвършенстване, надграждане и създаване на нови модули.

1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   32


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница