Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г



страница4/32
Дата20.07.2018
Размер5.07 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32

Професионалното образование и обучение и висшето образование са другата област от българското образование, в която има нужда от предприемане на действия по посока осигуряване на необходимите умения, които се търсят на пазара на труда. Основните предизвикателства пред ПОО в България са свързани с: недостатъчно ефективното сътрудничество със социално-икономическите партньори; недостатъчно съответствие на предоставяното ПОО с изискванията и потребностите на бизнеса; недостатъчна гъвкавост на системата за справяне с ранното отпадане от училище преди придобиване на професионална квалификация; липса на гъвкави възможности за повторно включване в професионално обучение.

Системата на висшето образование в България обхваща 51 висши училища (37 държавни и 14 частни). Тази мрежа надвишава значително средните показатели на редица съпоставими с България страни от ЕС - като население и територия. Експанзията на висшите училища обаче не се е отразила благоприятно върху качеството и ефективността на образованието - изостава се с развитието на иновативния потенциал на системата. Тя бавно реагира на динамично променящите се изисквания към квалификацията, мотивацията и професионалната кариера на специалистите с висше образование.

Управлението на системата се осъществява на национално и институционално ниво. Държавата има отговорност за разработване и осъществяване на дългосрочна национална политика и създаване на условия за гарантиране на академичната автономия на висшите училища, качеството на подготовка на специалистите и осигуряването на адекватни условия за осъществяване на научни изследвания. Управлението на институциите се осъществява съгласно правомощията за академична автономия на висшите училища, но държавата подпомага развитието на модерно институционално управление чрез разпределение на ресурси на конкурентна основа.

През последните години се наблюдава занижен контрол от страна на държавата върху количествения растеж на мрежата от висши училища, за сметка на качеството на обучението, реализацията на завършващите и ефективността на инвестициите в сектора. Всичко това възпрепятства модернизацията на системата на висшето образование в България и развитието на университетската наука, в съответствие със световните критерии и европейските стандарти. В тази връзка се идентифицира необходимост от конкретни мерки с цел подобряване на качеството, ефективността и достъпността на висшето образование - подобряване (стратегическо и оперативно) на обучението, преподавателската и изследователска дейност в областта на висшето образование, и развитието на е-образование; модернизиране на образователните и обучителни програми, за да отговарят по-добре на нуждите на пазара на труда; насърчаване на професионалното развитие и интегритета на служителите във висшето образование; насърчаване на стратегическото сътрудничество между институциите за висше образование, бизнеса и сектора за научни изследвания, както и връзка с местната/регионална общност; въвеждане на специфични мерки с оглед подобряване на партньорството между образованието и бизнеса; мерки за подобряване на инфраструктурата, оборудване и обзавеждане на висши училища. Върху тази структура следва да се влияе чрез създаване на системи за връзка на търсените на пазара на труда специалности. Към момента най-висок е делът на завършващите икономически специалности, администрация и управление, и право. Показателно е, че по-малко от 30% от завършващите студенти се реализират по съответната професия. На пазара на труда има недостиг на квалифицирани кадри в сферата на педагогическите и инженерните науки, както и в системата на здравеопазването.



Изграждането на устойчива връзка образование-наука-бизнес e основа за развитие на икономика, базирана на знанието и съществена част от реформата във висшето образование. В тази връзка висшето образование и неговата обвързаност с нуждите на пазара на труда играят съществена роля. Данните на Доклада за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум (WEF GCR), показват изоставане на страната по степента на сътрудничество между бизнеса и университетите35. Съгласно доклада на Световна банка за подготовка на Иновационната стратегия за интелигентна специализация въпреки че има млади хора, които създават високотехнологични фирми, те не са свързани с научно изследователските институти и с университетите, в резултат на което няма документирани примери за spin-off компании от научно-изследователските организации с публично финансиране, които да са се разраснали в средни или големи предприятия36.

Ученето през целия живот37 е ключовият фактор за постигане на общата за ЕС цел – конкурентна и динамично развиваща се икономика, базирана на знанието, като съчетава формално образование и обучение, неформално обучение и самостоятелно учене. Предвид заложената европейска цел 15% от лицата да участват в УЦЖ към 2020 г., за ЕС 27 понастоящем този показател е 8.9%, а за България – едва 1.3% за лицата на възраст между 25 – 64 г. през 2011 г. и 1.5% през 2012 г.38

Създадена е система за кариерно ориентиране, осъществени са мерки, свързани с покриване на съвременните изисквания към учебното съдържание, разработена и приета е Националната квалификационна рамка, създадени са и функционират Центрове за насърчаване на предприемачеството във висшите училища.

Сериозен проблем остава прилагането на мерки по отношение на неформалното обучение и самостоятелното учене. Динамиката в социалните и икономически процеси води до развитието на нови и гъвкави форми на придобиване, признаване и валидиране на знания и умения за успешна реализация на трудовия пазар. По отношение на неформалното обучение и самостоятелното учене през 2014 г. в България се очаква да заработи Система за валидиране на неформално и самостоятелно придобити знания, умения и компетентности39.

Друг сериозен проблем за квалификацията на човешките ресурси е ниското ниво на компютърни и интернет умения, което препятства широкото използване на ИКТ и базираните на тях услуги и постигането на цифров растеж. България продължава да изостава от средните показатели за ЕС. По данни от Digital Agenda Scoreboard през 2011 г. само 42% от населението има някакво ниво на компютърни умения и 50% имат интернет умения при средни стойности за ЕС съответно 67% и 73%; лицата с високи компютърни умения са 11% при 27% средно за ЕС, а тези със средни и високи умения са 29.3% при 50.9% средно за ЕС 27. Необходими са интервенции на всички нива на образователната система, както и на системата на квалификация и преквалификация на заети, безработни, хора и групи в неравностойно положение за повишаване на цифровата грамотност на гражданите и избягване на т.нар. цифрово изключване.



Комуникационната инфраструктура, оборудването и специализираните софтуерни приложения, необходими за различни дейности в образователната система и в научните институции, са в голямата си част физически и морално остарели. Въпреки че към момента е осигурена 100% свързаност на всички училища в България към Интернет, все още изостава модернизирането на ИКТ инфраструктурата. Това влияе пряко върху качеството на образователния процес и възпрепятства навлизането на e-образованието. Последната мащабна кампания за реновиране на компютрите в училищата е реализирана в периода 2005-2007 г. в изпълнение на Националната стратегия за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища, когато са доставени над 65 000 компютъра. Въпреки че през 2012 г. започна нов цикъл за обновяване на компютрите в училищата, възможностите позволиха да се оборудват терминални работни места едва в 500 училища на фона на над 2 60040 училища в образователната система. Не са правени никакви сериозни усилия за създаване на модерна облачна инфраструктура, на чиято база да се изградят условия за създаване и достъп до модерно образователно съдържание и създаване на учебна среда, ориентирана към ученика.

Заетост и пазар на труда

Неблагоприятната демографска ситуация определя тенденция в страната за трайно намаляване на населението в трудоспособна възраст и риск за социалните системи. Като последствие от икономическата криза за периода 2008 – 2011 г. се наблюдава понижаване на икономическата активност на лицата на възраст между 15 и 64 години, намаляване на коефициента на заетост и нарастване на коефициента на безработица. През 2012 г. се наблюдава повишаване на икономическата активност, както в следствие на повишаване на заетостта, така и в следствие намаляване на лицата извън работната сила, вкл. и обезкуражените лица, които започват активно да търсят работа.



Негативното развитие по отношение на населението в трудоспособна възраст се дължи на същественото занижаване на коефициента на демографско заместване и интензивния емиграционен процес на лица във възрастовата група 20 – 39 години. Коефициентът на демографско заместване е най-неблагоприятен в Северозападен район и Северен централен район – по 59/100, а със сравнително по–добри стойности – в Южен централен (67/100) и Североизточен район (68/100). Над 75% от населението в трудоспособна възраст (47% от общото население) живее в градовете. В страната е налице негативна тенденция по отношение на възрастовата структура и възпроизводството на трудоспособното население, както и дисбаланс в разпределението на работната сила между градските и селските населени места. Застаряването на работната сила в условия на динамичен пазар на труда с постоянно променящи се изисквания към квалификацията и професионалните умения на заетите, е процес, който поражда необходимостта от непрекъснато повишаване на общия потенциал на работната сила, от една страна чрез учене през целия живот и, от друга, чрез активно стареене на лицата, които продължават да се трудят и в напреднала възраст.

Таблица 5. Основни показатели за пазара на труда в България, 2007-2012 г.







година

Показател

м. ед.

2007

2008

2009

2010

201141

2012

Коефициент на икономическа активност (15+ г.)

%

52.6

53.8

53.0

52.0

52.5

53.1

Коефициент на икономическа активност при лицата на възраст 15 - 64 години

%

66.3

67.8

67.2

66.5

65.9

67.1

Коефициента на демографско заместване

брой

99/100

91/100

82/100

74/100

68/100

64/100

Коефициент на заетост (15-64 г.)

%

61.7

64.0

62.6

59.7

58.4

58.8

Коефициент на заетост (20-64 г.)

%

68.4

70.7

68.8

65.4

62.9

63.0

Коефициент на безработица ( 15+ г.)

%

6.9

5.6

6.8

10.2

11.3

12.3

Коефициент на младежка безработица (15-24 г.)

%

15.1

12.7

16.2

23.2

25.0

28.1

Населението в трудоспособна възраст42 към края на 2012 г. е 61.7% от цялото население, съответно в над-трудоспособна възраст е 24.0%, а в под трудоспособна възраст – 14.3% от населението на страната. Тенденцията е населението в трудоспособна възраст да намалява (2008 г. – 63.2%, 2009 г. – 63.1%, 2010 г. – 62.7%, 2011 – 61.7%) поради отрицателния баланс при възпроизводството на трудовото население и трайно установения процес на емиграция на хора в трудоспособна възраст с цел намиране на по-добра професионална реализация и възможности за по-добро заплащане на труда.

По данни на Евростат общата производителност на труда на един зает за 2011 г. нараства с 2 п.п. спрямо 2010 г. (44%) и 2009 г. (44%), достигайки ниво от 46% спрямо средното за ЕС 27 (= 100%) ниво, което нарежда страната на последно място по този показател. С най-добри стойности e ЮЗР, а във вътрешнорегионален план - областите София, Бургас, Варна и Стара Загора. Нарастването в индекса на производителността се дължи преди всичко на отчитания спад в заетостта на населението и много по-малко на реално нарастване в реализираните абсолютни стойности на доход. Индексът на обща производителност за България (при база 2005 г. = 100) се изменя в периода 2008 – 2011 г. както следва от 110 – 106.8 – 112.5 – 118.5 при средно за ЕС 27 ниво съответно 102.5 – 99.8 – 102.4 – 103.6, на база на което страната се изкачва от 7-мо място през 2009 г. до 3-то през 2011 г.43

По отношение на коефициента на заетост, въпреки предприетите мерки и програми за насърчаване на заетостта през последните години, и в частност тази при жените, все още се наблюдава различие в заетостта между двата пола. Равнището на заетост сред лицата с основно, начално и по-ниско образование е значително по-ниско от общото равнище на заетост.

По отношение на статистически наблюдаваната от ЕК възрастова група 20 – 64 години, коефициентът на заетост в България e намалял с 2.5 п.п. като за 2010 г. е съответно 65.4%, а за 2011 г. – 62.944. Заетостта по полов признак (мъже/жени) в същата възрастова група за двете разглеждани години е съответно – 69.1%/61.7% за 2010 г. и 66%/59.8% за 2011 г.45 За 2012 г. нивото на заетостта в България достига 63.0%, като е по-нисък от средните за ЕС 27 68.5%. Сред районите Югозападният се откроява с най-висок коефициент на заетост – 69.2% през 2012 г., при 58% за Северозападен и 62% за Югоизточен район.

По отношение на структурата на заетостта за лицата на възраст 15 и повече навършени години в периода 2008 - 2012 г. е регистрирана обща тенденция към намаляване броя на наетите лица в частния сектор с 13.2% и самостоятелно заетите лица с 18.9%. Заетостта в сектор „услуги“ нараства, докато броят на заетите в сектори „индустрия“ и „селско, горско стопанство и риболов” намалява. Това се дължи на общия нисък икономически растеж, значителното свиване на бизнеса, особено при МСП и относително бавното възстановяване на вътрешното търсене.

По отношение на заетостта на хора с увреждания в трудоспособна възраст, през 2011 г. заетите лица с „поне един траен здравословен проблем или заболяване” са 368.6 хил., от които 173.5 хил. мъже и 195.1 хил. жени. Безработните лица с този критерий са 58.9 хил., а лицата извън работната сила - 450.8 хил. По данни от анализ на АЗ46 през последните години хората със специфични нужди ускорено отпадат от пазара на труда. Около 90% от хората с трайни увреждания, които работят, имат средно или по-високо образование, като те съставляват малко повече от половината от хората с увреждания в трудоспособна възраст.

Възможностите за устройване на работа на безработните с намалена работоспособност са крайно ограничени. По данни на Агенцията за хората с увреждания за 2010 г. броят на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания е 124, но заетите в тях не надхвърлят 5 хиляди. Предприети са действия за развитието на социалната икономика и подкрепа за социалните предприятия чрез изграждане на подкрепяща среда и реализиране на подходящи дейности, с които са ангажирани лица с увреждания. Към настоящия момент, по данни на АХУ, 1 042 лица с увреждания са заети в специализирани предприятия. Все още липсват достатъчно на брой добри практики за развитие на подобни предприятия. Следва да продължи развитието на подкрепящата среда и подходящи дейности, с които да бъдат ангажирани лица с увреждания, лица с психични заболявания, лица, страдащи от различни зависимости или лица, изтърпели наказание лишаване от свобода.

По отношение на етническата принадлежност, икономически активното население е най-многобройно при българската етническа група (53.5%), следвана от турската етническа група (45.4%) и от ромите (38.8%). В ромската етническа група делът на учащите след 15-годишна възраст и делът на пенсионерите е най-нисък, като икономически неактивни са цели три пети от ромите над 15 години – 61.2%. Въпреки мерките и програмите за насърчаване на заетостта сред ромите през последните години, техният ефект все още не е достатъчно осезаем, като заетостта достига едва 19.5% от всички роми над 15 г.

За 2012 г.47 безработните лица на 15 и повече години са 410.3 хил., като в сравнение с 2010 г. се увеличават с 9.1%. За същия период коефициентът на безработица се увеличава с 1.0 п.п. в сравнение с 2010 г. и достига 12.3%. Коефициентът на безработица за ЕС 27 за 2011 г. е 9.7%, като остава непроменен спрямо 2010 г. и само с 0.7% по-висок спрямо 2009 г. България заема 9-то място по коефициент на безработица в Европейския съюз по данни за 2011 г. и тази негативна картина се запазва и понастоящем.

Броят на обезкуражените лица се увеличава в периода 2008-2011 г. (от 151.9 до 235.2 хил.), но през 2012 г. се наблюдава намаление (на 227.7 хил.), поради предприетите мерки за тяхното активиране и включване в обучения и заетост. Основните причини, поради които лицата извън работната сила желаещи да работят не търсят работа са: посещаване на учебно заведение или курсове за квалификация, недобро здравословно състояние, лични и семейни причини или са т.нар. обезкуражени лица (т.е. смятат, че няма работа в съответната област, нямат необходимото образование, има много безработни или считат, че са твърде млади или твърде стари и няма да могат да си намерят работа).

За 2012 г.48 в структурата на безработицата на лицата на 15 и повече години от гледна точка на възрастовия показател най-висок е делът на лицата във възрастовата група 25 – 34 навършени години (26.5%), следвана от групата на лицата между 35 – 44 навършени години (22.4%). Лицата между 25 – 44 годишна възраст са с установени трудови навици и натрупан определен професионален опит – основни фактори, оказващи влияние върху производителността и ефикасността на труда.

Младежката безработица е съществен проблем за наличието на конкурентоспособна икономика и активно социално включване. България е една от държавите-членки на ЕС с най-висок дял на младите хора между 15 и 24-годишна възраст, които не са нито в образование, нито в обучение, нито в заетост. При средно 12.9% за ЕС 27, стойността на този показател за България е 22.6%. Недостатъчно високото образователно равнище и отдалечеността от пазара на труда излагат младите хора на силен риск от изпадане в бедност. По отношение на младежката безработица до 29-годишна възраст данните към октомври 2013 г. показват регистрирани 75 724 безработни младежи в бюрата по труда, като делът им от общия брой безработни е 20.4%. Приетата през 2012 г. национална инициатива „Работа за младите хора в България”49, насочена към активиране на младите хора без работа, се очаква да доведе до намаляване на равнището на младежка безработица.

Безработицата сред по-възрастните (55-64 г.) е сред проблемите на пазара на труда, който изисква изпълнението на целенасочени програми и мерки за повишаване пригодността за заетост и икономическата активност на целевата група. Коефициентът на безработица във възрастовия интервал 55-64 г. през 2012 г. се увеличава с 1.6 п.п. до 10.4 % спрямо 2011 г. Стойността на коефициента е над средното равнище на ЕС27, което за 2012 г. е 7.3%.



Продължително безработните (от една или повече години), като дял от всички безработни лица намаляват от 55.8% през 2011 г. до 55.2% през 2012 г. Коефициентът на продължителна безработица за ЕС27 нараства от 2.6% през 2008 г. до 4.1% през 2011 г. За България стойностите са 2.9% за 2008 г., 4.8% за 2010 г. и 6.3% за 2011 г., което нарежда страната в първата десетка на страните с най-висок процент на дълготрайна безработица. През 2012 г. коефициентът на продължителна безработица е 6.8%.

Високите нива на безработица във всичките й измерения извеждат следните предизвикателства:



  • липса на ефективна връзка между образование, квалификация и търсене на труд;

  • затруднен преход от образование към първа работа, поради липса на трудови навици сред младежите;

  • създаване на предпоставки за подобряване координацията между институциите на пазара на труда;

  • повишаване на ефективността на стимулите за икономическа активност (възрастни, майки, младежи);

  • ниска трудова мобилност, неизползвани възможности за алтернативни, дистанционни и иновативни форми на заетост.

Относно търсенето и предлагането на пазара на труда на работната сила50 през 2011 г. се наблюдава временно ограничаване на масовите уволнения и неравномерно по време и по отрасли търсене на работна сила. При тези условия на ограничено търсене, заетостта зависи, от една страна, от отрасловата принадлежност и от равнището на квалификация, а от друга страна – от съответствието между професионалните умения и компетентностите на търсещите работа и изискванията на работодателите. Разминаването между нуждите на работодателите от работници с определена квалификация и специалистите, които създава образователната система51, е сериозно, а именно 64% от работодателите се нуждаят от работници с техническо образование, но едва 27% от студентите се обучават в такива специалности.

Подобряването на качеството на работната сила чрез образование и обучение е основна предпоставка за успешната реализация на пазара на труда, повишаване и запазване на заетостта, адаптиране към промените. Недостатъците в професионалната подготовка се отразяват негативно върху икономическите резултати и водят до забавяне на икономическия растеж. Според данни на Агенцията по заетостта към м. октомври 2013 г. 54.3% от регистрираните безработни лица са с основно и по-ниско образование и без квалификация. Това са лица с ниска пригодност за заетост, които трудно намират работа и най-често остават на пазара на труда като продължително безработни. Проблеми с реализацията на пазара на труда имат и лицата, които притежават знания и умения, включително и квалификация, които не се търсят на пазара на труда или не съответстват на изискванията на съвременните работни места. Тези две групи безработни лица формират една от основните целеви групи на активната политика на пазара на труда.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница