Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г

В Доклада за глобална конкурентоспособност 2013-2014 г. на Световния икономически форум България е класирана на 108-мо място от общо 148 страни след оценка на факторите за иновации и съвършенство на бизнеса и на 105-то по показателя за развитие на иновациите. Тези резултати отразяват ниските нива на финансиране на научноизследователската дейност и иновациите (107-мо място по инвестиции на частния сектор в НИРД) и все по-ясно изразената липса на връзка между образованието, научните организации и бизнеса, което поставя страната на 117-то място по взаимодействие между университетите и индустрията в областта на НИРД и иновациите. Според същия доклад страната е на 103-то място по капацитет за иновации и на 96-то по наличие на научни специалисти и експерти в тази сфера.

Аналогични резултати се констатират и при Европейската иновационна класация през 2013 г., в която България заема последно място между страните-членки и е в групата на скромните (плахи) иноватори. Относително силните страни на България се откриват при някои от индикаторите в сферата на човешките ресурси, интелектуалната собственост (страната е на сравнително предни позиции (47 място) по „подадени заявки за патенти”) и икономическите ефекти, а най-слабите резултати са при финансирането и оказването на подкрепа, мрежите и предприемачеството, интелектуалната собственост и иновационните (творческите) резултати, т.е. в едни и същи сфери България показва едновременно и сила, и слабост. Този факт определя иновационната система на страната като небалансирана, а практиката на страните-лидери в иновациите показва, че балансираната иновационна система е условие за успех.

В доклада на Световната банка за разработването на Стратегията за интелигентна специализация на България се констатира, че представянето на България в областта на иновациите през последното десетилетие е незадоволително. Иновационната система на страната работи под потенциала си, независимо дали той е измерен спрямо разходите на системата, продуктите или спрямо приноса на иновациите за икономическия растеж. Посочва се, че икономическият растеж на България зависи от това тя да използва двигателите за конкурентоспособност – иновациите, продуктите и услугите с висока добавена стойност и регионалната специализация.

Иновационната стратегия за интелигентна специализация очертава секторите с потенциал за растеж, в които България има конкурентни предимства. В следващите две години е необходимо да се разработят технологични пътни карти и да се посочат отделни продукти/продуктови групи и водещи технологии, в които България има конкурентни предимства и експортен потенциал и които могат да станат двигатели за развитие, чрез създаване на иновационни клъстери, които да позволят на българската индустрия да намери своето място във веригата на стойността на общия европейски пазар.

Стимулиране на иновационната активност на предприятията не е възможно без развитие на иновационната инфраструктура, която е неделима част от научноизследователската инфраструктура, която трябва да ускори процеса на достигане на добрите идеи до пазара, като намали бариерите пред предприемачите в тяхното развитие.

Необходимо е да се увеличи ефективността на публичните разходи за НИРД, което може да се реализира чрез промяна на подхода на финансиране чрез приоритетно предоставяне на средства на базата на конкурентен принцип. Повишаването на публичните разходи за НИРД не е самоцел и следва да се търси подобряване на качеството на научните изследвания и повишаване на експлоатацията и комерсиализацията на резултатите. Международният опит сочи, че финансирането на конкурентен принцип по-успешно насърчава постигането на върхови постижения в научните изследвания и укрепва сътрудничеството между научноизследователските организации, както и участието на чуждестранни изследователи и фирми. Следва да се отбележи и неблагоприятната структура на разходите, водеща до липса на концентрация на ресурсите. Преобладава институционалната подкрепа за много на брой научни организации при много нисък дял програмно-проектно финансиране. Липсва конкурентна среда и независима външна (международна) експертиза на научните идеи, разработки и резултати. Функционира само един инструмент за подкрепа на изследователски дейности – Фонд „Научни изследвания”, чрез който не могат да бъдат задоволени нуждите на НИРД сектора и липсват други модели и източници на финансиране (частни инвестиции).

Фактор на въздействие на НИРД за развитието на устойчива икономика на знанието е създаването и комерсиализацията на интелектуална собственост. Индикатор за това би следвало да е броят на иновативните продукти и нови технологии на пазара, както и броят на регистрираните патентни заявки на човек от населението. За 2011 г. броят на регистрираните полезни патенти от българска страна в световен мащаб е само 43, а на един милион жители в България се пада по 1.1 патенти⁷⁷. На местно ниво е регистрирано устойчиво покачване на броя постъпили заявки за патенти на изобретения спрямо 2007 г. и през 2011 г. те са 283. Реално обаче това не прави иновационната среда по-добра, тъй като моделът за управление на интелектуалната собственост не е основан на валоризация на научните и иновативни резултати. Малко са научноизследователските организации и университетите, които имат политика и стратегия за реализиране и увеличаване на иновативния си потенциал или политика за интелектуална собственост и правилник за нейното управление, експлоатация и комерсиализация. Липсва и практика за предоставяне на права по управление на тази собственост на трети лица, например фирми, клъстери или друг вид консорциуми, като по този начин се интензифицира предприемчивостта сред научните среди и мотивацията за създаване на нови продукти и услуги.

Обнадеждаваща, но и показателна за наличието на потенциал, е и тенденцията за бързо нарастване на разходите на частния сектор за НИРД след 2005 г. В периода 2005-2012 г. те нарастват средногодишно с 31.2% и достигат 0.39% от БВП в края на периода. Това е добър сигнал за националната икономика, но намаляването на нивата на публичните разходи за НИРД в % от БВП в публичния сектор от 0.35 – 0.24% не може да гарантира необходимото качество на изследванията и поддържане на минимален образователен и научен потенциал за обществото и индустрията. Още повече, че и двете нива са далече под средното за ЕС, съответно 1.27% и 0.75% от БВП през 2011 година.

Бюджетните средства, вложени за проучване, научно-изследователска и развойна дейност, и наука намаляват значително през последните 5 години в сектори като експлоатация на земята, водите и атмосферата (с 33%), развитие на селското и горско стопанство (с 33%). С основен принос за общите инвестиции в НИРД през 2010 - 2012 г. е бизнес секторът, следван от държавния сектор и с доста по-нисък – секторът на висшето образование. Ресурсите и разходите за НИРД са разпределени неравномерно в страната като например през 2012 г. в Югозападен регион е концентриран значителен ресурс за НИРД (86.9% от разходите в бизнес сектора). На другия полюс е Северозападен регион, където в държавния сектор се изразходват едва 3.2% от общите разходи за НИРД, а вложените средства в научни продукти от предприятията са 1.4% от общите разходи на предприятията в страната. В Северен централен се концентрират 0.8% от разходите в държавния сектор и 1.7% от разходите на предприятията, а в Югоизточен регион – 2.5% от разходите в държавния сектор и 2.8% от разходите на предприятията.

Друг важен аспект на регионалния иновационен анализ е свързан с наличната специализация в иновационни дейности, които създават максимална заетост в регионите на страната. Резултатите показват, че с изключение на архитектурните и инженерни дейности, и тези в областта на информационните технологии, преобладава специализацията в нискоиновативните дейности. Като цяло с намаляване на иновативността на икономическите дейности се увеличава специализацията от Югозападен район към Южен централен и Източна България.

Причините за ниския дял разходи за НИРД са разнородни. В частния сектор доминират МСП, а те трудно отделят средства за научни изследвания, не разполагат със собствени технологии и възможности за разработване на иновации с решаващо значение за отделни отрасли или група отрасли, и това води до наличието на слаби връзки между научните изследвания и нуждите на производствения сектор. Според данни на НСИ делът на иновативните предприятия през 2010 г. намалява и е 27.1%. Иновационните дейности намират приложения по-често в предприятията от индустрията, в сравнение с тези от услугите, делът им през 2008 г. възлиза съответно на 36.6% и 22.3%, при 31.1% и 22% през 2010 г.

Друг основен проблем за страната е недостигът на човешки капитал в областта на науката и иновациите и продължаващата дългосрочна тенденция на отлив на младите хора от научна кариера и „изтичането на мозъци” зад граница (48% от емигриралите лица са на възраст между 20 и 39 години, а водещата причина за емигриране е стремеж за намиране на професионална реализация и по-високи доходи). Общият брой на заетите с НИРД през 2012 г. е 21 665 души, а през 2011 г. - 20 810 души⁷⁸. В регионален аспект развитието на иновациите и новите технологии в България е изключително неравномерно – при нива от 2.92% за страната и средно равнище за ЕС27 3.73% на заетите в тези сектори - с най-висок дял на заетите е Югозападен (4.2%), а с най-нисък – Югоизточен район (1.9%).

Високото качество на висшето образование и научните изследвания имат ключова роля за развитието на икономиката на знанието и постигането на интелигентен растеж. Подобряването на качеството на висшето образование в България трябва да се търси чрез повишена конкурентоспособност на ВУ както по отношение на научните и приложните изследвания и разработки, така и чрез развитието на партньорства с бизнеса и държавните институции, ползватели на резултатите от дейността им. През изминалия период редица висши училища и научни организации развиха партньорства с бизнеса (напр. чрез клъстерната организация), създадени бяха центрове за трансфер на технологии, комерсиализирани са продукти след реализация на съвместни изследвания, но е необходимо задълбочаване на този процес. Други предизвикателства в тази сфера са: подобряване на заплащането на труда, което трудно привлича високо ниво преподаватели; изграждане на ефективни механизми за привличане на водещи учени, докторанти и изследователи; подобряване на условията за мобилност – междусекторна и международна; засилване на партньорствата между университетите и научните институти. Все още липсва връзка между висшето образование и бизнеса. Необходимо е включването на изследователския елемент като интегрална част от образованието; на обучението по предприемачество като част от висшето и средното образование; активизиране на дейността по създаване на стартиращи иновативни компании. Тези възможности са подробно развити в два ключови стратегически документа в тази област – Стратегията за интелигентна специализация и Стратегията за висше образование.

В Стратегията за интелигентна специализация са анализирани настоящото състояние и предизвикателствата пред системата на НИРД, както и подходите за подобряване на институционалната система и управлението, създаване на благоприятна за иновации бизнес среда и резултатно-ориентирано финансиране. Към момента научната продукция идва от ограничен брой участници (институти на БАН и няколко ВУ), като задълбочаването на връзките между тези участници е ключово за повишаване на капацитета за научни изследвания и за издигане на качеството на научната продукция на най-високо международно ниво. Териториалното съсредоточаване на съществуващите научни организации в регионален аспект е много неравномерно, в сравнение с екстензивно развитата мрежа от ВУ, като това предизвикателство е адресирано в подготвената актуализирана стратегическа рамка за развитие на висшето образование. Предвиден е регулярен преглед на научния потенциал на ВУ и на научните институти, след извършване на международна оценка на техния научен капацитет и научни резултати през последните 5 години. Задълбочаването на връзките с бизнеса изисква да се преодолее сегашния слаб интерес към възлагане на изследователски и иновативни задачи от страна на бизнеса към научните организации. Добрите практики на някои университети и институти за работа по съвместни проекти с български и международни компании, а също и по създаване на стартиращи фирми, трябва да се задълбочат и разпрострат върху цялата научна мрежа в страната. За тази цел е необходимо да се подобрят на национално ниво схемите за оценяване и финансиране на научни и иновативни проекти, и за защита на интелектуалната собственост на участниците в иновативния процес.

Съгласно Националната пътна карта за научна инфраструктура, научно-изследователската инфраструктура се характеризира с: неравномерно териториално и тематично разпределение и липса на национален каталог или база данни; липса на ясно обособени научни комплекси, поддържащи пълен набор „инфраструктура – квалифициран персонал – модерно оборудване”; липса на периферна инфраструктура, необходима за функционирането на по-крупни научни съоръжения, като модерни научни лаборатории към университетите или динамични изследователски институти; липса на съвременни депозитариуми; неадекватен достъп до международни мрежи и гъвкав инструментариум за финансиране, както и липса на портфолио от фондове за поддръжка или изграждане на научна инфраструктура, в т.ч. и ниска култура на ползване на рискови, гаранционни и заемни механизми.

Важна част от научноизследователската инфраструктура е електронната изследователска инфраструктура (е-инфраструктура), представляваща комплекс от разпределени мощни изчислителни ресурси⁷⁹, които осигуряват електронна среда за съвместно провеждане на НИРД от изследователски организации и отделни изследователи, независимо къде се намират. Като елементи на европейските изследователски е-инфраструктури в България действат Българската изследователска и образователна мрежа⁸⁰, и Националният център за супер компютърни приложения към Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” на МТИТС⁸¹. Тези е-инфраструктури се нуждаят от инвестиционна подкрепа за модернизация и интеграция с европейските изследователски инфраструктури. Те са и много важна технологична предпоставка за успешното участие на българските научно-изследователски институти, университети и високотехнологични фирми в новите програми на ЕС за научни изследвания, технологично развитие и иновации след 2014 г.

Информационни и комуникационни технологии

Националната програма „Цифрова България 2015”⁸² дефинира параметрите за развитие на информационното общество в България и има за цел да подпомогне изпълнението на европейските приоритети и задачи. Националната стратегия за развитие на широколентовия достъп 2012-2015⁸³ е актуализирана и допълнена с разширен времеви хоризонт до 2020 г. Напредъкът по изпълнението на тези стратегически и програмни документи се следи, като се използват комплекса от ключови индикатори Digital Agenda Scoreboard. Координацията на мерките, свързани с цифровия растеж като хоризонтална политика, ще се осъществява от Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“.

Новите тенденции в развитието на ИКТ насочват вниманието към подкрепа за осигуряване на широколентов достъп от следващо поколение със скорост над 30 Mbps, който с потенциала, който притежава, ще съдейства за усъвършенстването на всички аспекти на широколентовата технология и широколентовите услуги.

Достъпът до високоскоростен и свръх високоскоростен интернет, е основополагащата ключова предпоставка за постигането на т.нар. цифров растеж и осигуряването на съвременни електронни услуги за бизнеса и гражданите и има важна роля в икономическото възстановяване и в осигуряването на платформа за подкрепа на иновативността във всички икономически отрасли.

През 2014 г. бе извършено проучване, чиято цел е създаването на национална карта на наличната и планирана инфраструктура за високоскоростен и свръх-високоскоростен достъп до Интернет. Първите карти с информация относно проникването на високоскоростния и свръх-високоскоростния Интернет в България са изготвени от МТИТС^84. В допълнение са създадени карти, отразяващи населени места в т.нар. „бели и сиви зони“⁸⁵.

По данни от проучване по поръчка на ЕК⁸⁶ България изостава спрямо средните европейски стойности за покритие с фиксиран широколентов достъп – като цяло и по–специално в селските райони. България изпреварва средните европейски стойности по отношение на високоскоростен достъп от следващо поколение, но в селските райони⁸⁷ той почти напълно липсва. Повечето райони на ниво NUTS 3 са с покритие над 50%, но в по–голяма част от селските райони едва 10% от домакинствата имат достъп. Най-слабо е покритието в рядко населените предимно селски райони на Северозападния район за планиране.

МТИТС извърши изследване с цел получаване на актуални и достоверни данни, които да отразяват разпространението и използването на продукти и услуги, базирани на информационните и комуникационните технологии⁸⁸. В изследването има специална глава, посветена на развитието на широколентовия достъп в селските райони. Според данните 66% от населените места в селските райони нямат доставчик на базов широколентов достъп, което обхваща близо 30 % от населението.

Необходимостта от широколентов достъп в селските райони е поне толкова голяма, колкото за градските райони, но поради по-ниските гъстота на населението и разполагаем БВП на човек от населението, инвестицията в широколентова инфраструктура от страна на бизнеса се смята за рискова. Въздействието на подобно електронно изключване (на близо 4 000 села в цялата страна) се вижда ясно, тъй като прави тези региони по-отдалечени, по-малко динамични, намалява конкурентоспособността им и привлекателността им за инвеститорите и гражданите. При такава очевидна пазарна неефективност, общественото финансиране може да изиграе важна роля, като работи съвместно с местната власт и с регионите, както и в партньорство с частния сектор⁸⁹.

Дисбалансите по отношение на широколентовото покритие водят и до ниско търсене и използване на интернет и електронни услуги. Факт е, че региони, които изостават в цифровото си развитие, изостават и в своето социално-икономическо развитие. Налице е риск те да останат „информационно откъснати“, което да задълбочи другите различия.

България е сред последните в класацията по отношение на потребители, които редовно или много често използват интернет. По данни на НСИ през 2013 г. само 50% от населението между 16 и 74 години са редовни потребители, т.е. ползват интернет най-малко веднъж седмично, в сравнение с 46% през 2011 г. - доста под средното за ЕС от 70%. Освен това потребителите, които често използват интернет (всеки ден) са 40% от населението, в сравнение с 37% през 2011 г., но по-ниско от средното за ЕС от 59%. Лицата между 16 и 74 години, които никога не са използвали интернет са 40.6% през 2013 г., което е подобрение в сравнение с 42% през 2012 г. и 46% през 2011 г., но е доста над средното ниво за ЕС от 22%. По отношение на хората в неравностойно положение, редовното използване на Интернет през 2012 г. е 30.7% при средно за ЕС – 54%.

Новите данни за ползване на мобилен интернет показват, че България е в долната част на класацията. Само 13% от хората в България имат достъп до интернет чрез мобилни устройства през 2012 г., доста под средното ниво за ЕС от 36%.⁹⁰ Прави впечатление, че само 31% от компаниите са осигурили преносимо устройство за достъп до интернет за своите служители през 2012 г. при средно ниво за ЕС от 48%. Налице е тясна връзка с развитието на платформите и услугите на електронната търговия и на електронното управление.

От страна на предлагането, ограниченото участие на МСП в електронната търговия е следствие от няколко взаимодействащи си фактори, като ограничен достъп до уеб дизайн и ниски нива на ИКТ/компютърни/интернет умения на работната сила.⁹¹

Секторът на ИКТ в България се характеризира с висока жизнеспособност и демонстрира постоянен ръст дори по време на скорошния краткосрочен спад. Секторът има значителен потенциал за иновации и експортно-ориентиран растеж. Tой е равномерно разделен на три основни подсегмента: телекомуникации, които допринасят за 73% от приходите, компютърно програмиране с 14% от приходите, и консултантски и информационни услуги с 6% от приходите. Износът на ИКТ стоки и услуги е нараснал 14 пъти от 2005 г. В момента, ИКТ има 47% от общия износ на бизнес услуги. Друг положителен знак е, че най-големият брой регистрирани патенти в страната са в ИКТ сектора (90% от българските патенти за период от 2001-2010 г.), както и най-голям брой изпълнени научно-развойни проекти, финансирани от Седма рамкова програма на ЕО. Въздействието на тези проекти в националната икономика може да се засили с въвеждане на национални инструменти за съпосочно финансиране и експлоатация на резултатите от тези проекти.

В периода 2006-2011 г. се откроява ясна тенденция на намаляване на дела на селското стопанство в БДС на страната – от 6.7% през 2006 г. до 4.8% през 2011 г. В същото време този показател за ХВП нараства от 3.1% до 3.5%⁹³. Използваната земеделска площ през 2011 г. е намаляла в сравнение с тази през 2006 г.⁹⁴, като намаление се отчита и при площта на пасищата – с 10.5% и трайните насаждения – с 12.1%⁹⁵. Отчита се ръст в обработваемата земя с 4.4% (от 3 090 хил. ха на 3 227 хил. ха) през периода 2006-2011 г., което е за сметка на пасищата и неизползваната земеделска земя. ИЗП на човек от населението средно за ЕС е била 0.348 ха, а за България този показател е 0.397 ха⁹⁶. Относителният дял на растениевъдната продукция нараства от 61.3% в началото на периода на 67.3% в края, докато спадът в относителния дял на животновъдството е около 15%. Това е негативно развитие, защото животновъдството създава по-висока придадена стойност и участва в по-дълга хранителна верига, с по-висока мултипликационна стойност.