Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г



страница7/32
Дата20.07.2018
Размер5.07 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   32

Селскостопанският експорт за периода 2006 - 2011 г. се е увеличил 3.13 пъти97. Делът на аграрния внос и износ до 2007 г. е относително постоянен, но в годините на членство в ЕС нараства и през 2011 г. за износа достига 16.3%, а за вноса – 9.7%. През 2011 г. три групи продукти дават 50% от селскостопанския износ - зърнено-житни, семена от маслодайни култури и тютюн. В сравнение с началото на периода в износа на селскостопански стоки все по-голям дял заемат непреработените продукти98. Броят на земеделските стопанства по данни от преброяването през 2010 г. е 370 490. През периода 2005 -2010 г. техният брой е намалял с 30.7%, като това е за сметка преди всичко на стопанствата с използвана земеделска площ до 2 ха99. Средният размер на стопанство от 5.2 ха през 2005 г. нараства на 12.1 ха за 2010 г., но остава по-малък от средния размер на фермите в ЕС-27 – 14.4 ха100.

Делът на стопанствата до 10 ха представлява 94% от целия брой стопанства. В такива стопанства могат да бъдат произвеждани основно дефицитните за отрасъла продукти – месо, мляко и зеленчуци. Малките по размер стопанства продължават да доминират в необлагодетелстваните и планински територии, както и в райони с интензивно зеленчукопроизводство, овощарство и тютюнопроизводство. Дейността на малките стопанства е от решаващо значение за запазване на формирания ландшафт и на местната култура. Те осигуряват преобладаваща част от работните места и доходите в сектора и по този начин имат незаменим принос за балансираното социално и териториално развитие на страната.

В България има изградени само 10 пазара. Анализът показва, че малкият брой пазари ограничава достъпа на земеделските производители до възможността пряко да продават и рекламират произведената от тях земеделска продукция. Изграждането на пазари, собственост на общините ще стимулира развитието на местния икономически потенциал, ще подобри качеството на живот и ще привлече инвестиции в селските райони.

През 2011 г. площите с биологично земеделие са се увеличили до 26 622 ха или 2.1 пъти спрямо 2009 г. Основният фокус в производството на биологични продукти е поставен върху многогодишните култури, но все по-значимо място намират и зеленчуците и зърнените култури. Към края на 2012 г. тенденцията в броя на регистрираните биологични производители, преработватели и търговци (2 016) остава силно положителна, като техният брой нараства двойно спрямо 2011 г. Биологичното производство в България е в начален стадий на своето развитие, но има потенциал за значително увеличаване на площите, обема и видовете земеделски биологични продукти. Българските биологично произведени продукти имат добра реализация и са конкурентни на европейския пазар, докато пазарът на биопродукти в България може да се определи по-скоро като зараждащ се101.

В България преобладават стопанства с малък икономически размер, като 92% от всички стопанства са със стандартен производствен обем до 8 000 евро. Стопанствата до 4 000 евро обем на своята продукция се отличават със смесена типология на производството. Стопанствата с производствен обем над 250 000 евро са специализирани основно в зърнени и маслодайни култури.

Спрямо предходни преброявания (през 2003 г. и 2007 г.) броят на заетите в сектор селско стопанство намалява, при това с най-висок темп за страните от ЕС. ПЗС’2010 отчита 738 900 постоянно заети със земеделска дейност, чийто труд възлиза на 389 110  ГРЕ102. Най-висок дял на заетост, което представлява 87% от формираните ГРЕ в отрасъла през 2010 г., се отчита в земеделските стопанства на физическите лица, които разчитат предимно на семейна работна сила. В тази структура на заетите, тревога буди фактът, че 29% от всички заети в сектора са хора на възраст над 65 години103. Над 96% от управителите на стопанства притежават само практически и квалификационен опит в земеделието. Едва 1.3% от управителите на стопанства притежават висше образование, като това е секторът с най-нисък дял на работещите с висше образование в националната икономика. Това налага засилване на ролята на системата за доставяне на информация до земеделските производители и повишаване на тяхната квалификация в условията на засилваща се технологизация и модернизация на производството.

Увеличените инвестиции в сектора спомагат за увеличаване на производителността, преобладаващо в зърнопроизводството и в големите стопанства, което води до освобождаване на работна сила и необходимост от диверсифициране на икономиката и създаване на нови работни места в други сектори. Производителността на труда в българското земеделие през 2011 г. (на база БДС и ГРЕ) е около 10 000 лв./ГРЕ, което представлява около 35% от тази на ЕС104.

Потреблението на основен капитал нараства през всички години в сравнение с предприсъединителната 2006 г. Това се дължи на модернизацията на сектора, преди всичко като резултат от приложението на САПАРД и ПРСР (2007-2013 г.). По данни на БНБ за годините между 2006 и 2011 г. делът на кредитите за сектора от общия брой отпуснати кредити е на много ниско равнище - едва 0.15-0.22%, а в стойностно отношение към всички отпуснати кредити за икономиката, тези за селското стопанство са малко над 2%.

Преди присъединяването към ЕС доходите в земеделието са на нива средно с 30% по-ниски в сравнение със след-присъединителния период. Това се дължи най-вече на субсидиите, които през 2011 г. са вече на стойност от 567 млн. евро, което е 13.13% от стойността на селскостопанската продукция и 37% от БДС. Стойността на факторния доход показва стабилност за периода до 2007 г., след което нараства в резултат от увеличаващите се субсидии по линия на ОСП.

За периода 2006-2012 г. средствата за НИРД за селскостопански науки намаляват с 57%, като с основен принос остава държавният сектор. Намаляването на средствата за иновации в сектора влияе отрицателно върху конкурентоспособността на производството и ограничава възможностите на сектора да посрещне новите предизвикателства на климатичните промени, промените в организацията на хранителната верига и т.н.

Съществено място в разпространение на информацията и нововъведенията в отрасъла играе НССЗ, която е единствената специализирана публична консултантска организация с опит и изграден консултантски капацитет. Роля в разработването на нови продукти и нововъведения, както и на директно консултиране на производителите играят и научните институти на ССА, заедно с някои специализирани университети. Там се разработват нови сортове и хибриди растения и породи животни, които са адаптирани към агро-климатичните условия на страната. Само ССА притежава 85% от всички издадени и поддържани сертификати за сортове растения и породи животни в Патентното ведомство. Тази система на аграрната наука може да бъде използвана по-целесъобразно и да послужи като ядро за разработване и трансфер на иновации, научни знания и технологии.

Съществуващата в страната хидромелиоративна инфраструктура включва инженерни системи свързани с напояване, отводняване и защита от вредното въздействие на водите. Изградени са 236 напоителни системи и отделни полета, които обхващат 0.740 млн. ха от които 0.540 млн. ха са годни за напояване. Към настоящият момент поливните площи обхващат средно около 1.5% от обработваемите земи. Отводнителните системи обхващат 0.143 млн. ха105. Хидромелиоративни системи и съоръжения са в критично физическо състояние и влошена функционалност, което води до значителни загуби на поливна вода в линейната инфраструктура и основните съоръжения между 70 - 80%. Формира се висока цена на поливната вода.

Съществуващата значителна разпокъсаност на поземлената собственост в България създава големи трудности пред дългосрочните инвестиции в земеделието и подобряването на почвеното плодородие, което определя необходимостта от ускоряване на мерки за комасацията на земята.

В България съществуват два вида комасация:


  • Комасация на собствеността, при която има смяна на собственост върху парцелите и промени в плановете за земеразделяне и изменение на картите за възстановена собственост.

Политиката на МЗХ е насочена към подпомагане на доброволната комасация чрез подобряване на законовата рамка и напътствия към стопаните. Въз основа на опита в прилагането на пилотни проекти за комасация в Законът за собствеността и ползването на земеделски земи се включиха правила за доброволна комасация. Измененията уреждат процедурите за земеразделяне и изменение на картите за възстановена собственост. Въвеждат се законови разпоредби за включването в проекти за уедряване на държавни и общински земи и се обезпечава създаването на планове за комасация по инициатива на заинтересованите лица (стопани, общини), които освен промяна на границите на земеделските имоти, да включват други мероприятия за устройство на територията, свързани с напояване, инфраструктура, екология. МЗХ разработва наредби за създаването на комасационни планове. Успешно е приключил 1 проект за комасация за 480 ха, в процес на реализация са други 20 проекта за площ около 9 500 ха, като 5 от тях са в напреднала фаза и се очаква да бъдат финализирани. Цялостната реализация на план за комасация отнема от 1 до 4 години, а разходите са 100 000 – 200 000 евро, т.е. 30-60 евро/ха.

  • Комасация на ползването, при която няма смяна на собственост върху парцелите. Комасацията се извършва само за ползване/обработване на земята.

За регламентиране и улесняване на комасация на ползването в ЗСПЗЗ са предвидени различни механизми - сключване на доброволни споразумения или изготвяне на служебни разпределения на ползването на земеделските земи, включително за така наречените „бели петна“ (земи, за които няма подадена декларация кой ще обработва земята). В заложените в закона процедури ясно са описани сроковете, участващите лица и техните функции. Също така изрично е указано, че доброволните споразумения и служебни разпределения са правно основание за ползване. Годишно в 1700 землища (населени места) стартират процедури за комасация на ползването, но не всички приключват успешно.

Комасацията на ползването до голяма степен решава проблемите с разпокъсаността на земята. Доказателства за това са увеличения среден размер на ИЗП на стопанство на 12,1 ха и подобреното усвояване на агроекологичните мерки през последните години от прилагане на ПРСР 2007- 2013. За да се подпомогне процесът, по линия на техническата помощ през 2014 г. е предвиден проект за „Създаване на единна информационна система за мониторинг и предоставяне на е-услуги на земеделските производители“. В информационната система ще бъде включен регистър на земята, регистър на бенефициентите по ПРСР (2014-2020 г.) и др.



Повишената степен на риск определя високата цена на застрахователните услуги за земеделски дейности, което е една от причините за бавното развитие на пазара на селскостопански застраховки. От друга страна, ниският дял на земеделски застраховки се обуславя както от липсата на достатъчно средства, особено при по-малките стопанства, така и от слабата застрахователна култура на фермерите. Въпреки че проявяват известен интерес към застраховане на продукцията си, те не са убедени в ползата от него и са скептични по отношение на застрахователните компании. Не без значение за слабата застрахователна активност в отрасъла е практиката на застрахователните компании да не покриват риска от суша, което е едно от най-често срещаните метеорологични събития в страната. Земеделските производители все още разчитат основно на подкрепа от държавата в случай на бедствие по линия на схемата за държавна помощ за компенсиране на загуби за напълно пропаднали площи, вследствие на природни бедствия или неблагоприятни климатични условия.

Като цяло делът на хранително-вкусова промишленост в БДС за периода 2006-2010 г. се колебае около 3%106. В края на 2010 г. общо наетите в ХВП са 94 457 души или 4.36% от наетите в България. За периода 2008-2010 г. отрасълът свързан с производството на хранителни продукти осигурява заетост на около 81% от наетите в хранителната индустрия, но създава средно 66-67% от добавената стойност в нея, което свидетелства за по-висока трудоемкост на производствата от тази група107.

Недостигът на суровинни ресурси е най-рисковият фактор за развитие и повишаване на конкурентните възможности на основните ни сектори - месна, млечна и консервна. Рискът значително нараства и от ограничения пазар - активният обмен с ЕС е само с 5 страни, две от които заемат над 2/3 от него. Конкурентоспособността на хранителния сектор наред с други фактори ще зависи от продуктовото развитие и нарастването на дела на продуктите с по-висока добавена стойност. Необходимо е интегриране между преработвателите и доставчиците на суровини като условие за производство на качествени и със специфични характеристики хранителни продукти, създаване на възможности за логистична свързаност между доставчици и търговци и скъсяване на пътя до пазара. Трябва да се насърчава сътрудничеството между отделните преработватели и оператори в хранителната индустрия, както и възможностите на самите земеделски производители да създадат свои обединения, които да им позволят да подобрят пазарните си позиции.

Развитието на хранително вкусовата промишленост ще зависи в голяма степен от внедряването на иновации в сектора. Потенциал за увеличаване на конкурентоспособността на преработвателните предприятия има и при оптимизиране на структурата на разходите чрез минимизиране на разходите за енергия. В тази връзка е необходимо приоритетно да бъдат финансирани проекти, свързани с иновации и енергийна ефективност.

Малките стопанства на територията на страната също участват в осигуряването на част от необходимата суровина за хранително – преработвателната промишленост. Като участник в тази верига при тези стопанства са налице по-високи разходи за дистрибуция и по-голяма пазарна сила на посредниците и преработвателите, поради което тези стопанства не получават най-добрата пазарна цена. Факторите, влияещи върху позициите на тези стопанства и адекватната им реакция на пазарните тенденции са: малките партиди, непостоянното качество на продукцията, липсата на умения и знания за маркетинг на продукцията. Проблем за малките стопанства е и липсата на дългосрочни договори с преработватели и търговци на едро за реализиране на произведената продукция.

Факторите, които имат неблагоприятно/ограничаващо въздействие върху развитието на сектор земеделие, са най-общо следните:



  • Раздробена собственост на земите и трудно постигане на дългосрочно ползване на наети земи;

  • Раздробена стопанска структура с неефективно използване на производствените фактори (земя, труд и капитал) поради технологични, управленски и пазарни слабости;

  • Нерешени проблеми в ползването на земята и в стопанисването й и използването на хидромелиоративните съоръжения, които затрудняват секторите с интензивно производство с висока добавена стойност.

  • Затруднен достъп до пазара, особено за малките стопанства. Налице е слаба интеграция между земеделието и преработвателния сектор. Неразвити са „късите вериги“ за доставка на земеделски продукти и ограничен вътрешен пазар за местна продукция и биологично производство.

  • Ограничен достъп до информация, включително за агроекологични дейности, недостатъчни производствени технологии, съвместими с изискванията на конкретни режими в зоните по НАТУРА, както и в зоните, попадащи в обхвата на прилагане на Водната и Нитратната директиви.

  • Слаба диверсификация на стопанската дейност в земеделските стопанства, особено на малките.

  • Ограничен достъп до капитали, необходими за инвестиции, свързани с постигане изискванията на законодателството на ЕС, както и за повишаване мащаба и общата конкурентоспособност на производството. Особено ограничен е достъпът до кредити на малките и средни стопанства.

  • Недостатъчно развити връзки с научните звена и институти; недостатъчни инвестиции в иновации в областта на земеделието и преработката на селскостопанската продукция.

  • Загуба на квалифицирана работна ръка и недостиг на работна сила за извършване на определени технологични операции поради неконкурентно заплащане на труда и условия за живот в селските райони.

  • Неблагоприятни климатични промени и недостатъчната адаптираност, намаляващи устойчивостта на земеделските стопанства. Това се изразява в загуба на продукция и обща конкурентоспособност, необходимост от преминаване към подходящи сортове, адаптирани към климатичните промени и от подобряване на достъпа до поливна вода.

  • Недостатъчно прилагане на производствени методи и технологии, съвместими с опазване на почвеното плодородие и структурата на почвите, опазване от замърсяване на водите, опазване на биоразнообразието и ограничаване емисиите на парникови газове в атмосферата.

Общите изводи са, че в периода 2003-2011 г. земеделието на България преминава през бърза трансформация без стратегическа насоченост, която съответно не постига желаната промяна в структурата, производителността и конкурентостта на повечето земеделски браншове. Все още има неизползван потенциал, поради нестопанисване и нисък дял на напояваните земеделски площи. Допълнителен потенциал ще се реализира при комасацията на земеделски земи и диверсификация извън земеделските дейности.

Горско стопанство

Делът на горското стопанство през годините варира, като през 2010 и 2011 г. се задържа на 0.3% от БДС 108. Горските територии на България към края на 2011 г. заемат 4 148 114 ха109 (37.4%) от територия на страната. От тях 91% са гори.

Към края на 2011 г. разпределението на общата площ на горските територии по видове собственост е следното: държавни – 74.5%110, недържавни - 23.5%, в т.ч. общински – 12%, на частни физически и юридически лица 11%, а останалите са на религиозни организации и гори, създадени върху бивши земеделски земи. По отношение на частните гори основен проблем за управлението им е тяхното фрагментиране.

Горите с основно дърводобивна и средообразуваща функция представляват 61.7% от общата площ на горските територии. Останалата част – 38.3%111, са със основно защитни и специални функции. За периода 2006-2010 г. делът на втората група е нараснал с 6.4%, основно в категорията защитени природни територии. Горските територии, включени в европейската екологична мрежа Натура 2000, са 57% от общата горска площ. По данни на ИАГ за 2010 г. общата площ на защитните гори е 12.5% от общата площ на горските територии в България.

По отношение на опазването на горите като най-сериозен рисков фактор продължава да бъдат горските пожари. За последните 6 години са възникнали 3 624 горски пожара, които са засегнали 61 511.3 ха горски територии, а щетите са за 14.057 млн. лева112. Осигуряване на необходимото техническо оборудване за наблюдение и непосредствено гасене на горски пожари ще бъде решаващо за намаляване на броя и щетите от горски пожари.

В областта на горското стопанство са налице следните специфични предизвикателства пред развитието на сектора:



  • Недостатъчно развити практики за устойчиво стопанисване на горите, управление на запасите от дървесина и въглерод в горската биомаса, включително съхранение на горските генетични ресурси и поддържане на лесистостта в ниските райони чрез нови залесявания.

  • Недостатъчно използване на капацитета на горските екосистеми за добив на дървесна биомаса като възобновяем източник на енергия.

  • Морално и физически остаряла техника и оборудване в дърводобива.

  • Адаптиране на горите към климатичните промени и преодоляване на рисковете от природни бедствия и горски пожари.

Рибно стопанство

Сектор „Рибно стопанство” има специфична позиция и роля за националната икономика. Секторът е сравнително малък, с относителен дял около 0.05% от БВП113, но осигурява заетост на местно равнище, особено в крайбрежните райони, където заема значителен дял в местните икономики. Общият брой на заетите в сектора за 2012 г. е 3 499114 души.

Секторът е с потенциал за развитие поради незадоволеното търсене на риба и рибни продукти в страната заради растящо средногодишно потребление на човек от населението. Този потенциал е преди всичко наличен в развиването и на морски, и сладководни аквакултури. Проблемите пред развитието на сектора се дължат предимно на силната конкуренция от производители от трети страни, в които не се спазват високите европейски изисквания. Поради спецификата на сектора, той продължава да бъде оценяван от финансовите институции като високорисков, което допълнително ограничава достъпа до финансови ресурси за инвестиции.

Риболовен флот. За България, с Регламента за общата политика в областта на рибарството е определен таван от 7 250 БТ и 62 708 kW. Същевременно, към септември 2013 г., риболовният капацитет на българския флот е 6 673.28 БТ и 53 955.71 kW. Съгласно Доклад до ЕК за баланса на риболовният флот и възможностите за риболов сегментът от флота с дължина от 24 до 40 м е балансиран. Всички останали сегменти от флота са небалансирани. Риболовният флот, в по-голямата си част, се състои от стари и икономически неефективни кораби. Наличието на голям дял бездействащи и неоползотворени плавателни съдове в българския риболовен флот е резултат от структурен проблем, който ще продължи да бъде адресиран чрез мерки за неговото преструктуриране като се предприемат действия за подобряване на икономическите резултати чрез прилагане на мерки за диверсификация на дейността и модификация на предназначението на корабите за извършване на дейности, различни от търговски риболов.

Чрез целенасочени дейности през програмният период 2007-2013 г. се изпълнява Националния план за приспособяване на риболовното усилие като е постигнато намаление на капацитета във всички сегменти (например, към септември 2013 г. в сегмент от 18 до 24 м. постигнатото намаление в kW е 25.18%, а в Gt е близо 32%). През 2013 г. е намален капацитета на корабите, като общият бруто тонаж е намален с 473,6 тона и общата мощност е намалена с 3 983,2 kW с прилагането на мярка 1.1 „Публична помощ за постоянно прекратяване на риболовни дейности“. В допълнение, продължава отписването на неактивни риболовни кораби от Корабният регистър.



Рибни запаси и улови. През 2012 г. уловът на риба и други водни организми в Черно море е в размер на 8 074.597 тона. Основните видове, обект на стопански риболов, са рапан и цаца. Състоянието на запасите от калкан остава незадоволително, а той е сред видовете с най-висока цена за реализация и добавена стойност за българския риболовен сектор. Всичко това води до намаляване на уловите на единица риболовно усилие, оттам на приходите и нивата на печалба спрямо непрекъснато увеличаващите се нива на променливите разходи и най-вече разходите за гориво за риболовните кораби. Необходимо е да бъдат предприети мерки за подобряване на събирането на данни за практиката за изхвърляне на нежелания улов при идентифициране на необходимост – подобряване на контрола и подкрепа на инвестиции, които да насърчат риболовците да прекратят тази практика.

Основният проблем по отношение на опазването на околната среда при улова е използването на остарели риболовни уреди с ниска селективност, остарели риболовни кораби с негативно въздействие върху околната среда и замърсяването на черноморските води поради високия антропогенен натиск. В тази връзка е необходимо да бъде насърчавано екологосъобразното рибарство, водещо до подобряване на околната среда. Необходимо е подпомагането на дейностите по управление, възстановяване и наблюдение на обекти по Натура 2000, както и дейности, свързани с риболова по отношение на Натура 2000, въз основа на изготвяната карта на защитените зони в акваторията на Черно море.

С оглед на важността на дейностите по събиране на данни за защитата на морското биоразнообразие и взимайки предвид финансовото изпълнение на Националната програма за събиране, използване и управление на данни в сектор „Рибарство” от последните години, е необходимо да бъдат предприети административни мерки за подобряване на качеството и пълнотата на данните. През 2012 г. България продължи тенденцията за по-стриктно управление и опазване на ресурсите на най-застрашените видове риби, прилагайки Специфичен план за мониторинг и контрол на уловите от калкан, като в него бяха въведени по-стриктни мерки в сравнение с предходната година (намаляване броя на определените пристанища, увеличаване броя на инспекциите на море и в пристанищата, предварителни уведомления). Необходими са повече финансови средства за обезпечаване на дейностите по контрола и за закупуването на технически средства.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   32


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница