Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г

Установяването на ефективни комбинирани транспортни вериги е ключов момент в политиката при превозите на товари. Една от основните мерки за устойчиво и балансирано развитие на транспортната система е насърчаването на интермодалността, като възможност за прехвърляне на товари към по-екологосъобразните видове транспорт. Развитието на интермодалните превози е приоритет на националната транспортна политика¹²² и е една от основните цели, заложени в стълб „Свързаност” на Дунавската стратегия. Приоритетните направления на българска територия за развитието на комбинираните превози са:

• 
  Линейни: Видин – София – Кулата/Пловдив – Свиленград (коридор 4); Калотина – София (коридор 10); Гюешево – София – Бургас/Варна (коридор 8); Русе – Димитровград/София/Варна (коридор 7 и 8);
  
• 
  Точкови пристанища: Варна, Бургас, Лом, Видин, Оряхово, Русе;
  
• 
  Интермодални терминали: София, в Югоизточен, Североизточен и Северозападен райони България.
  

Посредством планираното изграждане на интермодални терминали в Русе и Видин ще се създадат условия за оптимално съчетаване и интегриране на различни видове транспорт (вътрешно-воден, железопътен и автомобилен) и ще се осигури възможност за извършване на голям обем товарни превози от Черно море до Централна Европа. Пристанище и ж.п. гара Русе са свързани с пристанище Варна посредством ж.п. линия Русе – Варна, която може да бъде развита като товарен коридор.

Основните предизвикателства, с които големите градове в България се сблъскват в стремежа си за постигането на устойчива градска мобилност, са свързани със задръстванията в градовете в следствие на нарасналия автомобилен трафик; замърсяването на околната среда и вредното влияние на шума; необходимостта от по-ефективно организиране на обществения градски транспорт и подобряване на неговата достъпност, както и повишаване на сигурността и безопасността и като цяло качеството му. Сред факторите, които могат да спомогнат за привличане на пътниците към обществените превозни средства, са повишаване на качеството и максимално облекчен достъп до транспортните услуги, оптимизиране на транспортните схеми, създаване на интегрирани системи за таксуване, координиране на разписанията на различните видове транспорт, както и прилагане на гъвкава тарифна политика. Понастоящем в седемте най-големи български града се изпълняват проекти за реорганизация на транспортните мрежи и закупуване на екологосъобразни транспортни средства.

С високата си превозна способност от 50 хил. пътника в час, метрото осигурява ефективно, бързо и безопасно транспортиране, замествайки значителен брой паралелни линии на надземния транспорт. Посредством разширяването на мрежата на софийското метро се осигурява интермодална връзка между националната ж.п. мрежа, летище София, както и връзки с трамвайната и автобусна мрежи, което допринася за увеличаване на пазарния дял на обществения транспорт. Необходимо е да се осигури разширяването на метрото по третия метродиаметър през програмен период 2014-2020 г. (Ботевградско шосе - бул. Владимир Вазов - ЦГЧ - ж.к. „Овча купел”), което ще направи възможно системата на обществения транспорт в столицата да разшири своето покритие и да отговори на растящото търсене на комбинирани транспортни услуги, в т.ч. ще допринесе за подобряване на качеството на атмосферния въздух в столицата и намаляване на емисиите на парникови газове.

Ефективното използване на ограничените природни ресурси, опазването на околната среда от антропогенно влияние и постигането на редица специфични цели са в основата на постигане на устойчиво развитие. Същевременно делът на разходите за околната среда през 2012 г. е едва 2.2%, при 1.9% през 2011 г. и 1.8% през 2010 г. Общото равнище на развитие на икономиката предопределя и недостатъчния национален ресурс за покриване на идентифицираните нужди.

Общият ресурс от прясна вода, вкл. водите на река Дунав, за 2011 г. се изчислява на 106.6 милиарда м³ или 14 515 м³ на човек. В същото време постоянните ресурси на пресни води при 95% обезпеченост (без водите на р. Дунав) са 7.8 милиарда м³. През 2012 г. най-голямо е количеството на иззетите повърхностни води от индустрията – 72.4%, иззетите води от селско, горско и рибно стопанство – 18.1% и услуги – 0.08%, иззетите от общественото водоснабдяване (ВиК) – 9.5%. През 2012 г. най-голям е процентът иззети подземни води за общественото водоснабдяване (ВиК) – 78.9%, следвано от индустрията – 15.9%, селско, горско и рибно стопанство – 3.3% и услуги – 1.9% . Иззетата вода за охлаждане и производство на електрическа енергия, е 57.2% от общо иззетата вода в България.

Гарантирането на достатъчно водни ресурси и предотвратяването на водните режими е изключително важно за България, предвид високото ниво на загуби на вода във ВиК и напоителните системи (общо 62.72% за 2012 г.). С цел осигуряване на ефективно използване на водите са необходими стратегия за развитие на напояването и прилагане на водоспестяващи технологии както и съществени инвестиции във ВиК и напоителна инфраструктура. Предстои подготовката на обща стратегия за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство и устойчиво управление в напояването, отводняването и защитата от вредното въздействие на водите, със съдействието на Световната банка.

Основният източник на дифузно замърсяване на повърхностните и подземните води е селскостопанската дейност (чрез нитратни и фосфатни съединения, пестициди и други вещества за растителна защита и лечение на животните). За замърсяването спомага и липсата на съоръжения за съхранение на оборски тор, липса на канализация в множество населени места и др. Уязвимите зони по отношение на замърсяване на водите с нитрати са 96 общини или части от тях, което е 34.5% от територията на страната. В този контекст подобряването на системата за мониторинг на водите и изпълнението на мерки за правилното използване и съхранение на органични и минерални торове и препарати за растителна защита са необходимо условие за подобряване на състоянието на водите. Наложително е прилагането на програмата от мерки за ограничаване и ликвидиране на замърсяването от нитрати от земеделски източници в уязвимите зони.

На територията на България има 450 реки и около 1 400 водоема с обем по-голям от 1 млн. м³ и 177 подземни водни тела. Анализът на съществуващите мрежи за мониторинг показва, че станциите за мониторинг на количеството и на качеството, както на валежите и повърхностните води, така и на подземните води са недостатъчни. Необходимо е мрежите за мониторинг да бъдат оптимизирани и модернизирани.

Степента на осигуряване на отвеждането и пречистването на отпадъчните води е сравнително ниска. Процентът на изграденост на канализационната мрежа на населените места за 2011 г. е 61%, а свързаното население е 74%. За периода 2005-2010 г. делът на населението, свързано към ПСОВ нараства с близо 7%, като през 2011 г. достига 55.7%. Населението, свързано с ПСОВ с третично пречистване на водите е 0.5% за 2010 г. (през 2005 г. няма такива станции). Съгласно доклад до ЕК от 2013 г. за прилагане на изискванията на Директива 91/271/ЕИО, в нейния обхват попадат общо 364 агломерации с над 2 000 е.ж. (108 агломерации с над 10 000 е.ж. и 256 агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж). Изискването за пълно събиране на отпадъчните води е изпълнено за 13 агломерации, тези за наличие на биологично пречистване на отпадъчните води – в 77 агломерации, а за отстраняване на биогенните елементи – в 21 агломерации (от общо 100 агломерации с над 10 000 е.ж., които попадат в чувствителни зони). С финансовата подкрепа на ОПОС 2007-2013 г. се изпълняват над 140 проекта, с които ще се изградят над 50 ПСОВ с проектен капацитет над 2.5 млн. е. ж.

Системите за централно водоснабдяване покриват 99% от населението (висок процент за обхват съгласно европейските стандарти). Качеството на питейната вода обикновено отговаря на стандартите. Поради липса на адекватна нормативна база и недостиг на финансиране, водоснабдителната инфраструктура е с високи загуби на вода (60% средно за страната) и е налице режим на водата за около 9% от населението. Над 1 000 км. водоснабдителна мрежа се реконструира със средства от ОПОС 2007-2013 г.

През 2010 г. България изпрати в ЕК първите Планове за управление на речните басейни. Те са основен инструмент за изпълнението на целите на РДВ и изискванията на приложимите директиви в сектор „Води“. Поради недоразвитата система за мониторинг и липсата на национални проучвания и методологии по значими въпроси, свързани с управлението на водите, първите ПУРБ са разработени частично на базата на експертни оценки. ОПОС 2007-2013 г. финансира част от необходимите проучвания за тяхната подготовка.

В момента България изпълнява първите ПУРБ, част от които са и Програмите от мерки за постигане на добро състояние на водите. За тяхното изпълнение са необходими значителни финансови ресурси, вкл. от ЕСИФ.

След одобряване на първите ПУРБ България предприе мерки за попълване на пропуските в тях, включително във връзка с осигуряване на национални методики и подходи при изпълнение на изискванията; мониторинга на всички елементи за качество; осигуряване на нужните данни за оценка на състоянието на водите, вкл. на хидроморфологичните изменения и мерки за смекчаване на ефекта им върху водите; трансграничната координация в Източно и Западнобеломорски райони за басейново управление.

През следващите години предизвикателство за страната ще бъде:

• 
  изпълнението на планираните мерки в първите ПУРБ за четирите района;
  
• 
  изпълнението на редица проучвания и оценки, необходими за разработването на вторите ПУРБ (2015 -2021) и третите ПУРБ (2021-2027);
  
• 
  интегрирането на политиката по водите в селскостопанската, енергийната, регионалната и други политики;
  
• 
  подобряването на трансграничната координация със съседните държави в процеса на разработване на следващите планове.
  

Асоциациите по ВиК не са търговски дружества, не формират и не разпределят печалба. Те не са собственици на ВиК системите. АВиК са създадени с цел да управляват ВиК системите от името на техните собственици в рамките на обособените територии, когато собствеността върху ВиК системите е разделена между държавата и една или повече общини. Асоциациите по ВиК възлагат дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и предоставянето на ВиК услугите на ВиК оператор в обособените територии, в които собствеността върху ВиК системите е разделена между държавата и общините. ВиК операторите осъществяват стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане по реда на Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. ДКЕВР е държавният регулаторен орган в отрасъла, който одобрява бизнес плановете на операторите и утвърждава предложенията за формиране на цените за услугата.

Към настоящия момент с финансиране от оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ се изпълнява проект за укрепването на капацитета на структурите, ангажирани в процеса на реформиране на ВиК сектора и за осигуряване на устойчиво управление на ВиК инфраструктурата в страната. Проектът предвижда да бъдат изпълнени дейности за засилване функциите и изграждане капацитет в ДКЕВР, представяне на предложение за изменение подзаконовата нормативна уредба в частта нива на показателите за качество на ВиК услуги и регулиране на цени и на услуги.

През 2012 г. се одобри Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор в Република България, която предвижда и разработването на 4 отраслови стратегии. С нея се постави основата за реформата във водния сектор. Като част от нейното изпълнение, през 2013 г. се изготви нова Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014 – 2023 г. Стратегията, заедно със съдържащия се в нея план за действие, е одобрена от Министерския съвет¹²³. С приемането на Стратегията от МС, тя става задължителен за изпълнение документ и като такъв обвързва всички ведомства, които са ангажирани с реализирането на реформата в сектор „водоснабдяване и канализация“.

Разработени са 51 регионални генерални планове за ВиК. Тези планове включват интегрирани мерки за осигуряване на съответствие с Директива 91/271/ЕИО и Директива 98/83/ЕО и за устойчивост на ВиК системите. Те ще осигурят регионален подход при планиране и реализиране на инвестициите в агломерациите с над 2000 е.ж. На тяхна база ще бъдат определени окончателните приоритетни инвестиции в отрасъл ВиК. Приоритизирането на планираните инвестиции за отпадъчни води е обвързано с направената към момента приоритизация за целите на вторите ПУРБ. Необходимостта от инвестиции за подобряване на водоснабдяването е висока за райони с установено засушаване или недостиг на вода. Съгласно краткосрочната инвестиционна програма в тези планове, крайният срок за изграждане на канализационна мрежа и осигуряване на пречистване на отпадъчните води във всички агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж. е 2020 г.

В сферата за управление на водите се наблюдават редица проблеми, свързани с нормалното функциониране на процесите в сектора. Стартирано е изпълнението на основните мерки за тяхното преодоляване:

• 
  Създаване на Координационен съвет на министерско ниво за интегриране на политиката по водите в отрасловите политики;
  
• 
  Въвеждане на принципа „замърсителя плаща” и въвеждане на законови механизми за възстановяване на ресурсните разходи и разходите за околна среда в рамките на възстановяването на разходите за водни услуги;
  
• 
  Консолидиране на нормативната уредба в областта на водния сектор /единен и всеобхватен стратегически документ, който да разглежда в тяхната цялост и взаимна обвързаност всички отрасли имащи отношение към политиката във водния сектор/;
  
• 
  Създадена е законова регламентация на информационна система за водностопанските системи и съоръжения, която ще се води от министъра на регионалното развитие;
  
• 
  Създадена е законова регламентация на процеса по отписване от баланса на търговските дружества – ВиК оператори, на имущество и активи – публична държавна и/или публична общинска собственост и предоставянето им за стопанисване, поддържане и експлоатация;
  
• 
  Консолидация на операторите в отрасъл ВиК, предоставящи услуги от обществен интерес;
  
• 
  Запазване и развитие на административния капацитет на бенефициентите;
  
• 
  Подобряване на планирането и на качеството на проектните предложения;
  
• 
  Насочване на финансирането през периода 2014-2020 г. към интегрирани териториално ориентирани проекти, основаващи се на приоритетните мерки в Плановете за управление на речните басейни, както и на регионалните генерални планове.
  

При всички проучвания в страната се изтъква фактът, че по-големите населени места водят до по-високи норми на натрупване в сравнение с по-малките. Поради тази причина може да се каже, че големите административни единици имат и различен морфологичен състав от по-малките, изразяващ се в:

• повече хранителни отпадъци;

• повече хартиени, пластмасови и метални опаковки;

• по-малко зелени отпадъци, поради по-нисък процент на живущи в къщи с дворове и други.

Образуваните битови отпадъци за 2011 г. са 2 753 млн. тона, като за рециклиране са предадени 160 хил. тона; за сравнение през 2010 г. за рециклиране са предадени 26 хил. тона битови отпадъци. Депонирани са 2 568 млн. тона или 93% от образуваните битови отпадъци; за сравнение през 2010 г. този процент е 98%. Към 2012 г. 75% от генерираните битови отпадъци се депонират, което показва че в рамките на една година е постигнато увеличаване на дела на битовите отпадъци, които се рециклират (25%). 50% от количество депонирани отпадъци са биоразградимите отпадъци. През 2011 г. депата за битови отпадъци са 164, от тях 30 са регионални. Между 2007 г. и 2011 г. количеството на образуваните опасни отпадъци е намаляло с 73%, като основното намаление е през 2011 г. спрямо 2010 г. - с 69% по-малко. Причината е процедура по прекласифициране на фаялитов отпадък от дейността на предприятие с икономическа дейност “Металургия и производство на метални изделия, без производство на машини и оборудване“. В България средно се образуват 166 кг. отпадъци от опаковки за година на човек от населението.

По нататъшни действия трябва да бъдат предприети за изпълнение на Директива 2008/98/ЕО (Рамкова директива за отпадъците). Съгласно директивата, до 2015 г. следва да се въведе разделно събиране най-малко за следните отпадъчни продукти: хартия, метал, пластмаса и стъкло. До 2020 г. следва да се предприемат необходимите мерки за подготовката за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, най-малко като хартия, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и евентуално от други източници, най-малко до 50% от общото тегло.

Законът за управление на отпадъците от 2012 г. и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки поставят следните цели по отношение управлението на отпадъците:

• 
  за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали – до 1 януари 2020 г. - най-малко 50% от общото им тегло;
  
• 
  за повторна употреба, рециклиране и друго оползотворяване на неопасни строителни отпадъци – до 1 януари 2020 г. - най-малко 70 на сто от общото тегло на отпадъците.
  
• 
  за управление на опаковки и отпадъци от опаковки, поставените цели са:
  

• 
  не по-малко от 60 на сто от теглото на отпадъците от опаковки да бъдат оползотворени или изгорени в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията;
  
• 
  не по-малко от 55 на сто и не повече от 80 на сто от теглото на отпадъците от опаковки да бъдат рециклирани.
  

С финансиране по ОПОС 2007-2013 г. се изграждат 21 Регионални системи за управление на отпадъците, които ще обхванат над 2 000 населени места в 102 общини.

През 2010 г. е утвърден Национален стратегически план за поетапно намаляване количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране за периода 2010-2020 г. Стратегическият план трябва да осигури изпълнение на изискванията на Директива 1999/31/EC. България следва до 2020 г. да намали количеството на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране, до 35% от общото тегловно количество на биоразградимите битови отпадъци, образувани през 1995 г.

За 2011 г. няма данни за дифузни замърсявания на почвата с тежки метали. Като цяло почвите в страната са в добро екологично състояние, непровокиращи риск за здравето при ползване на обработваеми площи според тяхното предназначение, и в нормите по отношение на замърсяване с тежки метали и устойчиви органични съединения. Природните условия, начинът на стопанисване на земята и неефективното прилагане на противоерозионни практики определят ерозията на почвата като най-сериозна заплаха за земеделските земи в България. Около 3.7 млн. ха (65% от ПССП) са потенциално застрашени от водна ерозия, а около 1.35 млн. ха (24% от ПССП) – от ветрова ерозия. Необходимо е ограничаване на ерозионните процеси в земеделските земи чрез мерки с противозащитно и отокорегулиращо действие и залесяване.