Институционалeн капацитет и ефективна публична администрация

5.13Институционалeн капацитет и ефективна публична администрация

Реализирането на принципите за добро управление и повишаване на административния капацитет на регионалната и местна администрация е важно за по-доброто задоволяване на потребностите на гражданите, както и за изграждането на добра основа за структурни промени и повишаване на икономическата активност на самата териториална общност. В тази връзка на първо място трябва да се постави намаляването на административната тежест за гражданите и бизнеса и да се повишат прозрачността и качеството на публичната администрация, както и нейната ефективност при осигуряването на обществени услуги.

Предоставяне на качествени административни услуги

• 
  Местните и регионални власти независимо от постигнатите резултати, все още изостават в изграждане на необходимия капацитет за предоставяне на качествени и интегрирани публични услуги на гражданите и бизнеса. Над 75% от общините са въвели обслужване на „едно гише”, но все още основният проблем е, че администрацията не предоставя интегрирани услуги. Гражданите и бизнесът са принудени да представят документи, които администрацията вече има или може да си осигури по служебен път.
  
• 
  Наблюдава се определен напредък в развитието на електронното правителство. Съществува нормативна база, има изградени центрове за обслужване на населението и бизнеса с необходимото компютърно оборудване, направени са опити са подготовка на служителите от администрацията за работа в електронното правителство, има достъп до Интернет, разработени са редица проекти за предоставяне на административни услуги по електронен път. Но дефицитиите при предоставяне на електронни административни услуги в контекста на електронното правителство са съществени: липсва устойчивост на реализираните проекти; последните не се мултиплицират; липсват финансови средства и административен капацитет за реализиране на подобни проекти във всички териториални единици; не е налице системност в обучението на служителите за работата им в условията на е-правителство; липсва приемственост на постигнатото в местната и държавната администрация и др. Независимо от навлизането на информационните технологии в ежедневието, степента на интеграция на услугите и възможността за предоставяне им по електронен път са ниски.
  
• 
  Голяма част от общините отчитат, че прилагат механизми за добро и отговорно управление (всички големи общини и близо 80% от средните общини)²⁹. В по-ниска степен механизми за добро и отговорно управление се прилагат в малките и средни общини. По-голямата част от общините посочват, че има разработена и публично оповестена процедура по приемане, обработване и докладване на предложения, сигнали и жалби на граждани – в над 70% от общините. Аналогичен е делът на гражданите, които казват, че няма такива процедури или че не са оповестени³⁰. В 2/3 от общините антикорупционни мерки се провеждат от общинската администрация, като това важи за всички големи общини над 60 000 души; делът им намалява с намаляване на размера на общините. Във всички средни общини общинската администрация публикува отчети за изразходването на годишния бюджет на общината. На другия полюс са 26% от малките общини и 11% от големите общини. Относително висок е делът на общините, в които заложените в общинския план за развитие приоритети и мерки се отчитат при подготовка на бюджета на общината – 82,1 %, като това са най-вече големите и малките общини.
  
• 
  Реализираното Националното представително проучване сред гражданите представя начина, по който те възприемат местното управление и дава информация за слабите места и добрите практики във взаимодействието между местните власти и местните общности.³¹ Средната оценка на гражданите за управлението на общината, в която живеят (по шестобалната система) е 3,71 пункта. Обобщеният анализ на данните показва, че като цяло жителите на малките населени места оценяват по-високо качеството на управлението в общината, в сравнение с живеещите в големите градове. Близо половината от гражданите смятат, че в общината, в която живеят, има прояви на корупция, като особено висок е делът на жителите на големите градове (73%). Като цяло гражданите са сравнително равномерно разпределени в мнението си за адекватността на действията на местната власт спрямо нуждите на хората. По-скептични са нагласите за качеството на предприеманите от администрацията действия и за разрешаването на идентифицираните проблеми в разумни срокове.
  
• 
  Сътрудничеството между отделните териториални и хоризонтални равнища на администрацията по отношение на реализирането на полезни взаимодействия между политики и ефективно управление на обществени политики все още не са на необходимото ниво. Тяхното осигуряване е задължително за повишаване ефективността на администрацията. Същевременно с това липсва ефективна система за мониторинг на изпълнението на политиките и прилагането на законодателството.
  

Административен и технически капацитет на общините за управление и изпълнение на проекти

На основа на социално-икономическия анализ за целите на ОПРР могат да бъдат систематизирани основни изводи за административния и техническия капацитет на общините за управление и изпълнение на проекти в настоящия програмен период³²:

• 
  Общините проявяват относително висока активност за изпълнение на проекти по ОПРР и ПРСР. Кандидатстват много висок процент от допустимите общини, като по определени операции/мерки този дял достига до 95%. Има случаи, в които една община кандидатства с по 2-3 и повече проектни предложения по дадена операция/мярка.
  
• 
  Няма ясна зависимост между големината на общината и броя на реализираните проекти. Досега най-много проекти са реализирани в средните по размер общини, а не в големите. Следователно не големината на общината, а нейната активност и капацитет са решаващи за броя на изпълняваните проекти.
  
• 
  В резултат на изградената организация, установените контакти и проведени обучения за развитие на капацитет от 2007 г. досега само при 6,1% от проектите по СКФ е имало трудности или закъснения.
  

• 
  В преобладаващата част от общините има обособено звено (дирекция, отдел, сектор) в структурата на общинската администрация, чиито ангажименти са свързани с проекти с европейско или друго международно финансиране, с идентифицирането на потенциалните възможности за кандидатстване с проекти по Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, ПРСР и др. В общините, в които не е обособено звено, при спечелване на проект се сформира екип от експерти за управление и изпълнение на проекта. Във всички общини допълнително участват общински служители, включително от общинското ръководство, които са ангажирани с различните фази на проектния цикъл.
  

• 
  Нивото на усвояване на средства от ЕС е пряко свързано с разработването на анализ на потребностите от обучение на служителите от администрацията и план за обучение в сферата на изпълнение и управление на проекти, съфинансирани от ЕС – в общините, където се реализира такъв план нивото на усвояване на средства е по-високо.
  

• 
  Общините се чувстват най-уверени във възможностите си при управление на малки и средно мащабни инвестиционни проекти, каквито се финансират от Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” При останалите проекти (вкл. изготвянето на тръжни досиета за избор на изпълнител по тръжните условия на ФИДИК, което обаче изисква изключително специализираната експертиза и опит, каквито притежават ограничен кръг специалисти) те или могат да се справят сами, или използват ограничена консултантска помощ. В тази връзка са от изключителна важност проекти за укрепване капацитета на регионалните и местни власти и за създаване на мобилно експертно звено.
  

• 
  Общините са акумулирали достатъчно знания и опит при изпълнението на „меки” проекти, а външната консултантска помощ използват всички местни власти при специфични дейности, изискващи инженерна, правна или икономическа експертиза.
  
• 
  Мерките, които общините трябва да предприемат за увеличаване на шансовете си за спечелване на проекти са: а.) постоянното повишаване на квалификация на служителите (специализирани обучения и курсове) и правилната им мотивация; б.) ползване на качествени консултанти в съответната област; в.) изучаване и прилагане на добри практики, включително ползване опита на централната администрация; г.) разработване на качествени прединвестиционни проучвания/работни проекти; и д.) по-широко участие на заинтересованите страни, обществени обсъждания и диалог с обществеността.
  
• 
  Общините използват всички възможности за реализиране на проекти по различните схеми с финансиране от ЕС. Този процес обаче понякога е възпрепятстван от липсата на финансов ресурс за осигуряване на необходимото съфинансиране и затруднения, свързани с подготовката на проектна документация по ЗУТ (технически/работни проекти) – недостатъчно време за изработването им, поради необходимостта от прилагане на ЗОП.
  
• 
  Проблеми създават и дълго очакваните публично-частни партньорства (ПЧП), най-вече сложността при изпълнението.
  
• 
  Едно съществено предимство на общините, областните и регионалните съвети е, че е натрупан значителен положителен опит, анализирани са също така и причините за допуснатите грешки в овладяването на средствата, което ще подпомогне пренасянето на опита от положителните практики.
  

Идентифицирани потребности:

• 
  Необходимост от внедряване на интегрирани мерки за опростяване и рационализиране на административните процедури;
  
• 
  Осъществяване на ефективна регионална координация и взаимодействие между инструментите за подпомагане на регионалното развитие; осигуряване на съответствие между стратегиите и плановете за регионално развитие, разработвани по Закона за регионалното развитие и документите за устройствено планиране, изисквани по Закона за устройство на територията;
  
• 
  Подобряване на управлението на регионалното развитие - укрепване на институционалния капацитет на Регионалните съвети за развитие; ефективно и ефикасно осъществяване на координация и взаимодействие при изпълнение на операциите по оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС, Държавния бюджет; укрепване на институционалния капацитет на Областните съвети за развитие; дейности по оптимизиране на администрацията на областно, регионално и централно ниво, които да подготвят въвеждане на разширена форма на децентрализация в управлението след 2020 г.
  
• 
  Повишаване капацитета на местните власти за прилагане принципа на партньорство и стимулиране на междуобщинското сътрудничество, съгласно Стратегията за иновации и добро управление на местно ниво на Съвета на Европа - изграждане на устойчиво дългосрочно партньорство между местните власти, социално-икономическите партньори, организациите на гражданското общество и бизнеса с оглед подобряване качеството на местните публични услуги.
  
• 
  Повишаване на капацитета за управление на проекти – за постигане на по-висока усвояемост на средствата по оперативните програми както и на другите програми, финансирани от ЕС и по-висока ефективност на усвоените ресурси ще се реализират дейности за развитие на административен и институционален капацитет на местните власти за управление на проекти.
  
• 
  Осигуряване на устойчиво и хармонично устройствено планиране на територията – разработване на устройствени планове, които да осигуряват комплексно, интегрирано и устойчиво развитие на населените места и районите на страната.
  
• 
  Подобряване и развитие на механизмите за обществени консултации – създаване на нови форми за ефективно участие на неправителствените организации и гражданите в процеса на стратегическо планиране и прилагането на политиката за регионално развитие.
  
• 
  Подобряване на информационното осигуряване на процесите, свързани с планирането и управлението на територията - изграждане на ГИС базирана национална информационна система за интегриране на статистическа, картна и др. информация, необходима за процеса на стратегическо планиране на регионалното и местно развитие.
  
• 
  Подкрепа за въвеждане на електронно управление в общините и областите;
  
• 
  Ефективно управление на обществени политики, както и прозрачност, почтеност и отчетност на публичната администрация и на изразходването на публични средства.
  

използвани Източници

Анализ на социално-икономическото развитие на Република България. Проект (2011) www.eufunds.bg/document/1161.

Българските МСП в условията на криза, Ноема, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, 2011 г.

Елементи на общата стратегическа рамка за периода 2014-2020 г. за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския фонд за развитие на земеделието и селските райони, Европейския фонд за морско дело и рибарство. Работен документ на службите на Комисията. 14.03.2012 г.

Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. Приложение към Решение на Народното събрание за приемане на Енергийна стратегия на Република България до 2020 г. Обн. ДВ. бр.43 от 7 юни 2011 г.

Местни условия за правене на бизнес 2011, ИПИ

Национална концепция за пространствено развитие 2013 – 2025 г. Анализ на състоянието на националната територия и протичащите в нея процеси, 2012 г.

Национална програма за развитие „България 2020”, 14 август 2012 г.

Национална програма за реформи (2011-2015 г.) в изпълнение на Стратегия „Европа 2020”, 13 април 2011 г.

Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България 2012 - 2015 год. (актуализирана и допълнена версия), ноември 2011 г.

Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 г., 2011 г.

ОПЕРАТИВНА програма за регионално развитие на България за периода 2007-2013 г.

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно Националната програма за реформи на България за 2012 г. и съдържаща становище на Съвета относно Конвергентната програма на България за периода 2012-2015 г.

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА от 12 юли 2011 година относно Националната програма за реформи на България от 2011 г. и съдържаща становище на Съвета относно актуализираната Конвергентна програма на България за периода 2011-2014 г. (2011/C 209/02).

Регионална иновационна стратегия на Югозападен район, 2007.

Социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2014-2020 г.” 2011.

Eurostat Regional Yearbook 2011.

Eurostat Regional Yearbook 2012.

REGIONS 2020. An Assessment of Future Challenges for EU Regions. COMMISSION STAFF WORKING DOCUMENT, November 2008.

“Regional Challenges in the Perspective of 2020 - Regional disparities and future challenges” (December 2009).

1 и Актуализираната версия за 2012 г.

2 и други приложими източници като библиографична справка е приложена в Списъка на използваните източници на информация.

3 Regional Yearbook 2012

4 Eurostat Regional Yearbook 2012

5 European Commission, Cities of Tomorrow - Challenges, Visions, Ways Forward, 2011.

6 Regional Yearbook 2012

7 висока безработица, влошено обслужване и качество на жизнената среда, неразвита инфраструктура, лоша достъпност до града, вкл. чрез обществен транспорт, занемарени производствени терени и др.

8 Данни НСИ. Преброяване 2011 година.

9 Социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2014-2020 г.”

10 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 г.и Проект на Национална концепция за пространствено развитие

11 Fabrizio Barca. AN AGENDA FOR A REFORMED COHESION POLICY. A place-based approach to meeting European Union challenges and expectations, 2009. Independent Report prepared at the request of Danuta Hübner, Commissioner for Regional Policy

12 Regional innovation scoreboard, Регионална иновационна таблица http://www.proinno-europe.eu/page/regional-innovation-scoreboard

13 Българските МСП в условията на криза, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, 2011

14 http://export.government.bg/ianmsp/nas-internacionalizaciata

15 World Travel & Tourism Council, Travel & Tourism Economic I mpact 2012 Bulgaria

16 http://ec.europa.eu/enterprise/sectors/tourism/index_en.htm

17 Национална стратегия за развитие на устойчив туризъм 2009-2013 година, приета от Министерски Съвет

18 НСИ

19 http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php?title=File:Energy_intensity_of_the_economy

20 по оперативни данни на МИЕТ

21 Нисковъглеродна енергийна стратегия на град София

22 REGIONS 2020. An Assessment of Future Challenges for EU Regions. COMMISSION STAFF WORKING DOCUMENT, 2008.

23 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 г.

24 НСИ, Индикатори за бедност и социално включване (предварителни данни за 2010 г.) 28.09.2012 г.

25 Пак там

26 Доклад за здравето на нацията, Министерство на здравеопазването, 2012 г.

27 Източник: НСИ. Данните са за участие във формално образование и/или обучение, което се провежда в образователната система или в центрове за професионална квалификация и което води до придобиване на степен на образование и/или степен на професионална квалификация.

28 Тенденции в развитието на обучението по математика и природни науки” (TIMSS) 2007, 2008, 2009, на Програмата за международна оценка на учениците (PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)

29 Индекс на мнението на общинските администрации. Проведена анкета на Омбудсмана на Република България с представителите на местната администрация по въпроси, свързани с приложението на конкретни механизми на доброто управление, 2010. http://www.ombudsman.bg/municipality/groups/493

30 Индекс на общественото мнение (2010). http://www.ombudsman.bg/municipality/groups/493

31 пак там

32 Социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2014-2020 г.” Етап 2: Фокусиране на анализа. Проект “Разработване на социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2014-2020 г.”

Каталог: upload -> docs -> 2013-02
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
2013-02 -> Проект на продукт 1 Проект на анализ на социално-икономическото развитие на България във връзка с изготвянето на Договора за партньорство