1.1Брутен вътрешен продукт
Постигането на динамичен растеж е основното предизвикателство пред българските райони, допълнително усложнено от икономическата криза. Единствен Югозападен район от ниво 2 успява да реализира дълготраен растеж, дължащ се основно на икономическото развитие на София-град.
През 2007-2010 г. се запазва неравномерното участие на районите от ниво 2 в БВП на страната и преобладаващият принос на Югозападен район, като в края на 2010 г. този принос е 33 974 млн. лв. или 48.2% от общия БВП, докато най-нисък е делът на Северозападен район – 5 057 млн. лв. или 7.2%.
По данни на Евростат3 по показателя БВП на човек от населението районите на България значително изостават от средното равнище, както и от водещите райони в ЕС. Северозападен и Северен централен район заемат последните две места в класацията на районите в ЕС по този показател съответно с 27.3% и 29.4% от средното за ЕС-27. Южен централен, Североизточен и Югоизточен район са на 4-то, 5-то и 7-мо място в групата от 20 региони с най-нисък БВП на човек в ЕС (с равнище от 30.7%, 35.7% и 36.3% от средното за ЕС). Откроява се Югозападен район (със 75.3 % от средното равнище за ЕС през 2009 г.), където в столичния район са концентрирани значителна част от икономическите дейности и той остава най-привлекателното място за бизнес и заетост в страната с равнище на БВП на човек от 105% спрямо средното за ЕС. (фиг.1).
Икономическият процес на догонване върви паралелно с увеличаване на регионалните различия в равнището на развитие между Югозападен район и останалите райони, и особено Северозападен район. ЮЗР наближава средното европейско равнище и показва възможности да премине в категорията на преходните региони с БВП на човек над 75% от средното на ЕС. Най-висока регионална дивергенция в показателите за БВП на човек в ЕС-27 за периода 2000-2009 г. е отбелязала България (от 18.1 на 39.6%4). Между самите райони в България, обаче не съществуват фундаментални различия по отношение на БВП на човек от населението: с изключение на Югозападен район останалите пет райони са на ниво около 26-36% от средното за ЕС-27. Никоя друга страна не демонстрира такова сближаване на ниво NUTS 2, което би било предимство на регионалното развитие на страната, но при едно значително по-високо равнище.
Фиг. 1. Регионален БВП на човек от населението в стандарти на покупателната способност (2006-2009 г.), % от средното за ЕС-27 (= 100%)
Източник: Евростат
Отбелязват се силно изразена поляризация в динамиката на БВП и в реализирания БВП на човек от населението между София-град (столица) и останалите области. С равнище на БВП на човек малко по-високо от средния размер за страната (9396 лв. през 2010 г.) се отличават областите Стара Загора и Варна. Добри резултати отбелязват и областите Софийска, Бургас, Враца, Пловдив и Габрово, в които БВП на човек е между 90-80% от средното равнище. Най-значително изоставане се наблюдава в областите Силистра, Сливен, Видин, Монтана, Хасково, Кърджали, Плевен, където БВП на човек е около 50% от средното равнище за страната (фиг.2).
Фиг. 2. Брутен вътрешен продукт на човек по области, 2010 г., лв.
Източник: НСИ
По производителност на труда България е на равнище от 41.5% от средното на ЕС (2010). В динамичен план производителността на труда в България нараства относително през периода 2007-2010 г. спрямо средното равнище за ЕС (2007 г. - 37.5% от средното за ЕС, 39.5% - през 2008 г. и 40.1% - през 2009 г.), но темповете са недостатъчни, за да се преодолее значителното изоставане на страната по този показател в ЕС. С най-добри стойности по този показател e ЮЗР, а във вътрешнорегионален план - областите София, Бургас, Варна и Стара Загора.
Основни предизвикателства пред развитието:
-
ускоряване на регионалния растеж на всички райони – предпоставка за излизане от бедността (българските райони са с най-висок риск от бедност и уязвимост от демографски риск);
-
преодоляване на изоставането по отношение на количеството и качеството на факторите на растеж – необходимост от целенасочена подкрепа на основните фактори/източници на растеж – целенасочено въздействие върху регионалните компоненти за постигане на тематичните цели на Е2020/ОСР (вж. Приложение 1);
-
намиране на подходяща система от интервенции за извеждане на Северозападен район от спиралата на социално-икономическо изоставане, маргинализиране и демографски риск. Възможна форма за подкрепа са интегрираните териториални инвестиции. Независимо че Северен централен и Южен централен район също показват ниски равнища на развитие (БВП на човек), техните вътрешни потенциали за възстановяване и растеж са по-високи както по отношение на основните фактори на растеж, така и по отношение на градове – центрове на растеж.
Най-голям дял в създадената брутна добавена стойност (БДС) по райони от ниво 2 има секторът на услугите. За последните пет години в национален план този сектор показва тенденция на увеличаване (62% през 2006 г. до 65,6% - 2010 г.), докато при останалите сектори се забелязва намаление на тяхното участие в БДС. Делът на индустрията остава в границите на 30-32%, докато при селското стопанство намалението е от 7.2% през 2006 г. на 5.9% през 2010 г.
Териториалните различия при създаването на БДС по основни икономически сектори, както в междурегионален, така и във вътрешно регионален план, са много високи и показват специализацията на отрасловата структура на районите. Югозападен район е с най-висок принос по отношение на сектора “услуги”, като районът формира 55.7% от БДС в национален мащаб, следван със сериозна разлика от Южен Централен – 11.6% и Североизточен райони – 10.3%. Югозападен район има водещо място и произведената БДС от индустрията – 36.8, на второ място отново с видима разлика е Южен централен – 18.2%, и на трето – Югоизточен райони – 17.3%. С най-висок принос в аграрния сектор е Южен Централен район, формиращ 22.5% от националната БДС в селското стопанство и Северозападен район – 17.5% (фиг.3).
Фиг.3. Дял на БДС по сектори, 2010г.,хил.лв.
Източник: НСИ
Селското горското и рибното стопанство имат различно значение за социално-икономическия живот в различните области на страната (фиг. 4). Водещите генератори на БДС от селско, горско и рибно стопанство са областите Добрич, Варна, Плевен, Русе, Пловдив, Велико Търново. В област Пловдив все още функционира значителна част от изградената поливна инфраструктура.
Фиг. 4. Принос на основните групи икономически дейности към генерираната БДС по области през 2010 г.
Източник: НСИ
Основни изводи:
-
Българските райони се отличават със засилена динамика на структурните промени по две основни причини: под влияние на структурните въздействия на икономическата криза и търсенето на конкурентни предимства в регионалната икономика.
-
Изоставането на индустриалния сектор в трите северни райони налага в тях да се приложат мерки за стабилизиране и ново индустриално развитие с по-висока добавена стойност.
-
Секторната структура на заетостта на българските райони предполага възможно значително преструктуриране. Относително ниската заетост в услугите в районите на България е много по-очевидна в сравнение с регионите на ЕС. Особено изразени са различията в заетостта и брутната добавена стойност в иновативните и социалните услуги (ИКТ, бизнес и финансови услуги, образование, здравеопазване и социални услуги). В структурата на брутната добавена стойност на Югозападния район в най-голяма степен се наблюдават характерните особености за развитите в икономическо отношение региони в ЕС - значителен дял на сектора на услугите от БДС на района (71.9%), следван от дела на индустрията (25,9%) и много нисък дял на аграрния сектор (2.2%).
Сподели с приятели: |