Градски, селски и гранични Райони

Градовете от Група 3 "Други областни центрове / средни градове" са важни елементи на поли-центрично селищната мрежа на страната. За периода 1990-2010 г. тази група регистрира най-голям демографски спад от 21,9%, в сравнение с другите групи градове. Тази негативна тенденция е обърната само от град Велико Търново. Отрицателният прираст се формира от отрицателния естествен прираст и отрицателното механично движение. Възрастовата структура е относително благоприятна от стационарен тип (13.9%, 72.6%, 13.5% съответно дял на възрастовите групи: 0-14 години, 15-64 години и 65 + години; относително високо образователно равнище на населението.

Група 4 " Средни и малки градове" е много нехомогенна по отношение на броя на населението и включва градове от ключово регионално / местно значение, както и общински центрове и малки градове с по-ограничено местна значение. След 1990 г. почти всички градове от тази категория губят население, като скоростта на свиване на населението им показва низходяща тенденция (9,7% за периода 1990-2010 и 7,5% за периода 2000-2010). Образователното равнище на населението е различно в различните градски центрове на групата в зависимост от тяхното социално и икономическо развитие. Застаряването на населението, характерно за всички групи на българските градове, най-силно се проявява тук.

В нивото и динамиката на икономическото развитие в отделните градски центрове се наблюдават значителни различия. Столичната агломерация е най-динамичният и силно развит регион в страната с най-голямо дялово участие в БВП – 37%. Висок икономически потенциал имат и големите градове – Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен. В същото време като възприятие на населението по отношение на трудностите за плащане на сметките в края на месеца София е на челното пето място сред големите градове в ЕС, като непосредствено след нея е Атина⁶.

Основното предимство на първите три групи градове е високата образователна структура на населението, като близо 60% е с високо образователно ниво (средно и висше образование), а делът на завършилите университет е над 25%. За останалата част от страната съответните дялове са 40% и 12%.

Значението на големите градове и част от средните градове – областни центрове, за развитието на знанието и иновациите се определя от концентрацията на образователната и изследователска инфраструктура в тях. В същото време състоянието на образователната и изследователската инфраструктура в значителна част от учебните заведения се характеризира с остарял сграден фонд и липса на специализирана материална база и оборудване, необходими за един съвременен учебен процес и научни изследвания.

Подобни са и проблемите в инфраструктурата на здравеопазването, която се характеризира с добро равнище на изграденост като фонд и териториално разпределение, но в една част от градовете се нуждае от обновяване на сградния фонд и модернизация на медицинското оборудване, както и подобряване на нейното използване. Този процес трябва да се съобрази с провеждането на здравната реформа в страната.

Преобладаващата част от иновативните предприятия в България са съсредоточени в градските центрове. Отбелязва се тенденция за увеличаване на разходите за НИРД в частния сектор. В периода 2007-2009 г. инвестициите в държавния сектор са се запазили, а тези в частния сектор са нараснали 2.5 пъти, т. е. наблюдава се активизиране на частния сектор, до голяма степен в резултат от влизането на страната в ЕС и предизвикателствата на икономическата криза, но все още при ниски равнища спрямо тези в ЕС.

Развитието на комуникациите и дигиталното общество с бързи темпове е характерно за градовете, особено по-големите и гъсто населени градове (50.6% от домакинствата в големите градове използват широколентов достъп по фиксирани линии, 42.5 % - в средните градове). Българските градове се характеризират с един от най-бързия достъп до Интернет в ЕС.

Незадоволителното състояние на физическата среда и благоустройството в градовете в редица случаи намалява тяхната атрактивност за инвестиции и туристическо развитие. Амортизирана е физическата среда и сградният фонд. Благоустройството (пътни настилки, пешеходни зони, озеленяване, градски центрове и архитектура) е една от слабите страни на населените места в страната.

Състоянието на мрежите на техническата инфраструктура и благоустройството не удовлетворява адекватно градските нужди и затруднява правилното функциониране на градовете. Наблюдава се почти 100% изграденост на водоснабдителната мрежа и над 80% на канализационната мрежа в градовете, но тази мрежа в повечето случаи е остаряла или амортизирана.

Не са достатъчни грижите за културно-историческото наследство и паметниците на културата в населените места. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от обект на опазване в инструмент за градското развитие.

Продължаващият процес на урбанизация вероятно ще доведе до ръст в градските превози в по-големите селищни агломерации и ще предизвика сериозни проблеми в урбанизираните територии, като увеличено използване на автомобили, увеличено търсене на обществен транспорт, увеличени нужди от държавни/общински субсидии, задръствания и вредно въздействие върху околната среда.

Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие ще изиграят важна роля в подобряването на градската структура и на градската среда в избраните градове в периода 2014 – 2020 г. Те обаче са ограничени в регулационните граници на града и не засягат зоните им за активно влияние, в повечето от които са натрупани сериозни проблеми.⁷