Република българия



страница5/18
Дата25.07.2016
Размер1.12 Mb.
#5512
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

3.2селски райони


Действащата понастоящем дефиниция за селски райони се базира на използваната в Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., въз основа на която се определя техният териториален обхват. В тях се включват общини (LAU 1) с гъстота на населението до 150 жители на кв.км. и населени места с население под 30 000 души. На тази база 231 общини, които имат център с население под 30 хил. души, са включени в селските райони. В този обхват в селските райони през 2011 г. живеят над 3 млн. жители, или 40,3% от населението на страната. Общата им площ е 90 277 km2, съответно 81,3% от територията на страната. Гъстотата на населението е близо два пъти по-ниска от средната за страната (35.2 спрямо 67.8 жители на кв. км). В тези райони са концентрирани близо 90% от земеделските и горски територии в страната.

Селските райони са разпределени относително равномерно по райони от ниво 2. По-голяма концентрация на население – 24% и територия – 20% се отбелязва в селски райони, които попадат в Южен централен район, а най-малък – 12% от населението и територията - в Северен централен район. Като относителен дял към общото население и територия на съответните райони селските територии гравитират около средните за страната показатели – 41% население и 81 % територия. Изключения при населението са селските райони в Северозападен район, където селските райони обхващат 56% от неговото население и Югозападен район с 27% от общото население (фиг. 10 ).

Фиг. 10. Дял на селските райони в населението и територията на районите от ниво 2, 2011 г.

Източник: НСИ

Негативните демографски процеси са по-силно изявени при селските райони. Основните фактори за намаляване броя на населението са отрицателният естествен прираст и миграцията от селските към градските райони. По-неблагоприятни характеристики има и възрастовата структура на населението в селските райони. Делът на населението в трудоспособна възраст е 55%, при средно за страната - 62%, а делът на населението в над-трудоспособна възраст - 31%, при средно за страната - 23.7%8. Факторите за по-неблагоприятната възрастова структура на населението са по-високите нива на смъртност на населението, включително и на детска смъртност, процесите на вътрешна миграция от селата към по-големите градове, както и проблемът със задържане на младото население в тях поради липса на условия за качествено образование и трудова реализация.

По данни на НСИ за 2011 г., коефициентът на икономическа активност на 15 и повече навършени години в селата е 42%, докато стойността на показателя за градовете е 57%. По отношение на регистрираните нива на безработица, отново се наблюдава диспропорция между градовете и селата. Коефициентът на безработица на населението на 15 и повече навършени години през 2011 г. в селата е 15.6%, което е по-високо от регистрираното ниво на показателя за градовете (10%). Различия съществуват и по отношение на заетостта на населението над 15 години. Коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 - 64 навършени години е 61.5% в градовете и 49.9% - в селата. Съществен проблем в общините на тези райони е високото ниво на дългосрочната безработица, което се обяснява с липсата на възможности за заетост. Високото ниво на безработица сред младите е допълнителен проблем, който води до миграцията на младата работна сила от селските към градските центрове.

Природните ресурси и климат в селските райони са важна предпоставка за развитие на множество икономически дейности: селско стопанство, горско стопанство, промишленост, туризъм и т.н. Резултатите от икономическите дейности в селските райони като цяло са с около 40% по-ниски от средните резултати за страната, напр. по показателя приходи от дейност на човек от населението. В тази група се включват и общини, водещи по икономически резултати не само в групата на селските райони, но и в страната – напр. Несебър, Банско, Приморско, Созопол, Балчик, Бяла (развит морски или планински туризъм), Божурище, Поморие, Девня, Пирдоп, Белослав, Бобов дол (индустрия) и др.

Високата поляризация в общото социално - икономическо състояние на общините в тези райони се потвърждава от направените оценки в Социално-икономическия анализ за целите на ОПРР 2014-2020 г. Общините са разделени в четири групи по оценките на икономическо състояние и развитие. В първата група попадат 18 общини (7.8% от цялата съвкупност), чиято икономическа структура е доминирана от туризма (морски или планински) или от сравнително добре развита промишленост и/или гравитират около изявен център на развитие (напр. около София - Божурище, Правец, Елин Пелин; около Варна – Аксаково, Бяла). Общините от средните две групи, съответно втора група – 66 общини (28.6% от цялата съвкупност) и трета група – 131 общини (56.7% от цялата съвкупност) са разнообразни по състав, като всяка от съставляващите ги общини има своя силна страна, която извежда общата оценка било над средната за съвкупността, било – над прага на критичност. В последната група от 16 общини (6.9% от цялата съвкупност) попадат много изостанали селски общини, които са силно и неблагоприятно засегнати от всички фактори и процеси – демографски, икономически, социални. Тези общини се намират в различни части на страната, но преобладават тези от Северозападния район. 9

По райони от ниво 2 направените оценки дават основание за следните изводи. В СЗР преобладават селски общини със силно изявени проблеми в развитието (33 от общо 48 в района) и в критично състояние са оценени 7 общини. Само 8 общини показват добри социално-икономически характеристики. Подобно е позиционирането и структурирането на общините в СЦР: най-многочислена е групата на общините с изявени проблеми в развитието (22 от общо 27 общини), а със силно изявени проблеми са 3 изоставащи общини. В СИР структурата е значително по-благоприятна: там няма силно изоставащи общини, като 12 от общо 31 селски общини в района са с високи и добри социално-икономически показатели, което е характерен белег за хомогенност в развитието на селските общини от района. В ЮИР структурирането е сходно на това в СИР – няма силно изоставащи общини, като 11 (от общо 28) са в първите две водещи групи на общини с високи и добри социално-икономически показатели. В ЮЦР голяма част от общините е с благоприятни характеристики (22 от общо 50), а 25 общини – с проблеми в своето развитие, но не силно изоставащи и с потенциал за развитие. В ЮЗР поляризацията на общините е най-висока. Като добре развити се очертават 22 (от общо 47) общини. С изявени проблеми, но с потенциал за развитие са 15 общини. Заедно с това има 7 силно развити общини и само 3 – силно изоставащи.

Отдалечеността на голяма част от общините в селските райони от големите градски центрове затруднява тяхното равностойно развитие, осигуряването на работни места и публични услуги в сферата на висшето образование, здравеопазването, културата. Общинските центрове – малки и много малки градове и села, нямат потенциала на средните и големите градове, за да осигурят оптималното задоволяване с посочените типове услуги и трудова ангажираност. В много от общините транспортната инфраструктура е в незадоволително състояние и това затруднява достъпността до градски центрове и публични услуги.



Водоснабдени са 96% от селата. Канализационните мрежи обхващат около 55% от населението.

Наблюдава се тенденция за увеличаване на дела на Интернет покритието в селските райони, като през 2011 г. този дял е 45%, при средна за страната стойност на показателя е 80%. Делът на домакинствата с достъп до широколентов Интернет е 28.4% спрямо 40% средно за страната.



По отношение на публичната инфраструктура, образователната система е добре развита с ясли, детски градини и училища в почти всяко населено място в селски район с минималния задължителен брой деца. Проблем е по-ниското качество на образованието от това в градските райони, което води до по-ниско ниво на образование на населението в селските райони от това на населението в градските райони.

Селските райони се нуждаят от целенасочена и дълговременна подкрепа за реализиране на своя потенциал, запазване на своята идентичност и преодоляване на силно негативните демографски тенденции. Мерките следва да обхванат всички области на живота в тях и представляват обект на предложения и решения в редица важни документи за развитие на националната територия и цялостното икономическо развитие на страната10. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че:

  • Следва да продължат и подобрят своята ефективност характерните мерки за диверсифициране на икономиката на селските райони и обновяване и развитие на населените места на ПРСР. Основните европейски подходи и политики на пространственото планиране спрямо селските райони са насочени към подпомагане на малките градове, които трябва да осигурят необходимите услуги и работни места извън земеделската насоченост. В този дух са посочените мерки на Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2014 г. Съчетаването на ПРСР с ОПРР и останалите оперативни програми е необходимо за постигане на синергичен ефект при подпомагане на изоставащите селски райони.

  • Националната концепция за пространствено развитие на страната 2012-2025 г. отделя специално внимание на мерките за развитие на малките и много малките градове и пространственото им влияние върху близко разположените села. Управлението на тези процеси е стратегически важно, поради продължаващата депопулация на националната територия и намаляване броя на вторичните центрове, осигуряващи прехода към устойчиво и балансирано пространствено развитие.

  • Налице е необходимост от опазване на околната среда и природното богатство на селските райони. Следва да се преустанови унищожаването на ценни полуестествени местообитания заради използваните дренажни системи, оранта, изграждането и употребата на торове, пестициди; замърсяване на почвата и подпочвените води; деградацията на почвената структура на обработваемите земи; високия риск от увреждане на горите при природни бедствия; незачитането от страна на собствениците на земя на високата природна стойност на земята и устойчивото земеползване.

Каталог: upload -> docs -> 2013-02
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
2013-02 -> Проект на продукт 1 Проект на анализ на социално-икономическото развитие на България във връзка с изготвянето на Договора за партньорство


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница