Република българия



страница6/18
Дата25.07.2016
Размер1.12 Mb.
#5512
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18

3.3Гранични райони


Граничните райони могат до се определят в два териториални среза:

  • гранични области (райони от ниво 3), които са разположени по вътрешните и външните граници на ЕС в България. Това са 19 области (от общо 28): Видин, Враца, Монтана, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Благоевград, Смолян, Кърджали, Хасково, София, Перник, Кюстендил, София град, Бургас, Ямбол. Тези области са избираеми по програмите за трансгранично сътрудничество. В тях живеят 4317 хил. жители или 63% от населението на страната.

  • гранични общини (LAU1), които са по-ниското териториално равнище и имат директен контакт с границата на страната, включително черноморските общини. Общият брой на тези общини е 77, в тях живеят малко над 1,8 млн. жители, които са 24,8% от населението на страната. Територията на граничните общини е 34725 кв.км, или 31,3% от цялата територия на страната.

Поради географския критерий, гранични райони – области и общини, има във всички райони от ниво 2, като най-голям дял от общата територия на граничните общини се пада на Североизточен район – 24%, а най-голям дял от населението – на Югозападен район – 20%.

За областите, обхванати от програмите за трансгранично сътрудничество, са характерни значителни регионални различия, както и между градските и селските райони в тях, по отношение на икономическата мощ, иновациите, конкурентоспособността и достъпността. БВП на човек от населението отчита близо два пъти разлика между отделните области, като се изключи София град. С най-ниско равнище на развитие са областите Силистра, Видин, Монтана, Хасково, Кърджали, Плевен, а с най-високо София–град, София-област, Бургас и Враца.

Общините, попадащи в граничните територии (селски и/или планински), най-често са с ниски показатели на социално-икономическо и градско развитие. Граничното им местоположение е предопределило тяхната изолация от вътрешността на страната. Те са с подчертано периферен характер, обслужвани в много случаи от тупикова транспортна инфраструктура, с всичките негативни последствия за влошено социално-икономическо развитие и задълбочаване на тяхната периферност и изолация.

Основната характеристика на преобладаващата част на граничните райони е, че нивото на развитие между съседни региони, разположени от двете страни на границата може да варира значително, но в случаите на българските райони тези различия вече не са така силно изявени.

Оценките за социално-икономическото състояние на граничните общини са разнородни, сред които има както малки, селски, обезлюдяващи, бедни, изостанали териториални общности, така и такива, които са в добро икономическо състояние, включително образование (Бургас, Варна, Благоевград, Русе), развит туризъм (черноморски общини, Сандански, Смолян), развитие на стратегически отрасъл (Козлодуй), добро позициониране по отношение на трансгранични транспортни потоци (Варна, Бургас, Русе, Петрич-Кулата). Това обуславя наличието на вътрешногрупова диференциация между общините от тази специфична територия. Степента на развитие на 80 % от тези общини се характеризира с показатели, под средните за страната. Като силно изостанали могат да се характеризират общините Трекляно, Невестино, Макреш, Гулянци и др.

В районите от ниво 2 характеристиките на граничните общини в Северозападен и в Северен централен райони са по-неблагоприятни от средната картина за страната, като преобладават изоставащи в своето социално-икономическо общини. В южните райони картината е по-разнородна.

Като отделен сегмент на граничните общини са Дунавските общини. Като цяло оценката на развитие на тази група общини е по-ниска от средната за страната, независимо че голяма част от тях разполага с природен потенциал и наличие на културни ценности. По своя характер това са 34 общини, част от които с остри проблеми, породени от икономическото развитие, достъпността, обезлюдяването и бедността. В групата на по-добре развити общини са Козлодуй, Русе, Белене, Видин, Свищов. Преобладава обаче групата на общините с центрове-малки градове, които са силно уязвими от неблагоприятните икономически и социални структури и процеси. В същото време тук се включват общини и градски центрове, които имат много важна функция в устойчивото развитие на селищната мрежа на страната и имат нереализиран потенциал за развитие: Русе, Видин, Силистра и др.

Общите социално-икономически различия между граничните общини не са големи, което означава, че те са сравнително хомогенна група от гледна точка степента на социално- икономическо развитие на съставляващите я общини. Следователно, от гледна точка на целите на сближаването, от целенасочена подкрепа се нуждаят почти всички гранични общини.


4ТЕРИТОРИАЛНО сътрудничество


През периода 2007-2013 г. българските райони за първи път участваха в програми за развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационално сътрудничество като райони на ЕС.

Районите на страната са избираеми по различни програми за европейското териториално трансгранично сътрудничество: България - Гърция и България - Румъния (по вътрешните граници на ЕС от този програмен период) и България – Македония, България - Турция и България - Сърбия (по външните граници на ЕС). Първите две програми разглеждат румънско-българския и българо-гръцкия гранични региони като вътрешни граница на ЕС и са разработени съгласно принципите и изискванията на Структурните фондове, и адресират трансграничните региони като общи региони, а не разделени между съседни държави. Другите три програми са по Инструмента за предприсъединителна помощ (IPA).

Приетите стратегии за сътрудничество в отделните трансгранични райони са отговор на установените потребности, препятствия и слабости в тях и се очаква да бъдат средство за регионалното социално и икономическо развитие, повишаване на конкурентоспособността и ускоряване на териториалното сближаване. Целевата група обхваща общини и население, бизнес структури и неправителствени организации от периферните гранични райони.

Черноморският район, като част от крайбрежните зони на ЕС, а и като външна граница на съюза, е обект на Съвместната оперативна програма Черно море 2007-2013. Програмата е регулирана от инструмента за европейско добросъседство и партньорство (ENPI) на ЕС и има за цел да допринесе за “засилено и устойчиво икономическо социално развитие на регионите на Черноморския басейн”.

През този период българските региони участват и в програмите за разширяване на междурегионалното сътрудничество, които осигуряват обмен на опит по тематични цели между партньорите на цялата територия на Съюза за установяване и разпространение на добри практики в областта на устойчивото развитие на градските и селските райони; насърчаване на трансгранична мобилност, принос към целите за териториално сближаване и хармонично развитие на територията на Европа чрез проучвания, събиране на данни и други мерки. Вече има натрупан опит в участие в програмите INTERREG ІV С, URBACT, който предполага активно участие в проекти и в периода до 2020 г.

Активно участие българските региони отбелязват и в Програмата за транснационално сътрудничество за установяване на Европейска зона в процес на преход към интеграция „Югоизточна Европа (ЮИЕ)“ за периода 2007—2013 г., насочена към четири тематични приоритета: „Иновации“, „Околна среда“, „Достъпност“ и „Устойчиво развитие на градовете“. Реализираните проекти досега показват, че ефектите върху териториалното развитие на транснационалните райони са предимно предизвикани чрез "меко сътрудничество", липсват примери това се е случило в комбинация с физически инвестиции. Програмата се очаква да се трансформира в Програма за транснационално сътрудничество „Дунав” през периода 2014-2020 г.



Териториалното сътрудничество като ключов инструмент на политиката за сближаване в ЕС ще продължи да се използва за изграждане на съвременни модели на интегрирано териториално сближаване и развитие на всички райони в България, както по линия на трансграничното сътрудничество, така и в обхвата на програмите, подкрепящи междурегионалното и транснационалното сътрудничество и през периода 2014-2020 г.

Нови възможности за отключване на потенциала на районите, граничещи с река Дунав, се създават чрез активно участие в изпълнението на Дунавската стратегия на ЕС, а за районите, граничещи с Черно море – чрез участие в изпълнението на Интегрираната морска политика на ЕС.



Изводи и предизвикателства пред развитието на европейското териториално сътрудничество

  • Като цяло, постигането на нематериални ефекти могат да се считат за същността на програмите за териториално сътрудничество, тяхната добавена стойност се състои предимно в обмен на знания и опит, изграждане на доверие и повишаване на взаимното разбиране / осведомеността сред партньорите. Важна добавена стойност в институционален план са сътрудничества и мрежи, създаване на структури и стабилизиране на сътрудничеството на институциите. Примери за общи физически инвестиции могат да бъдат отбелязани в рамките на програмите за трансгранично сътрудничество.

  • Ограничените финансови ресурси означават, че програмите за териториално сътрудничество често финансират единствено проучвания или планове, и че финансовите средства за ефективното им прилагане липсват.

  • Най-важните дефицити на ниво проект са качеството на партньорствата и (твърде) малкия стратегически фокус. Ползите от проектите на сътрудничество често са ограничени до участващи институции (или остават на хартия) и не достигат предвидените целеви групи. Това особено се отнася до икономическото сътрудничество, където досега само много малко предприемачи са се възползвали от тези програми. Това подкрепя изводът, че не винаги програмите и проектите имат устойчиви резултати. Изборът на партньорите и партньорството е ключът към доброто сътрудничество и постигане на висока добавена стойност.

  • В рамките на трансграничните и транснационалните програми трябва да се установи по-тясно сътрудничество и координация с други интервенции, работещи в една и съща територия, за да се гарантира, че различните интервенции се допълват. Това изисква нова "архитектура" за програмите за европейско териториално сътрудничество (ЕТС), която разглежда териториалното сътрудничество в по-широкия контекст и наред с другото, изисква съзнателно съгласуване между различните направления, но също така и между този инструмент на политиката и други програми (ЕС, национално, регионални). По отношение на координация и взаимодействие с други програми, съществува широко съгласие, че вграждането на програмите за ЕТС в по-широкия контекст на политиката следва да бъдат подобрени. В тази връзка Дунавската стратегия е един подход за постигане на такава съгласуваност.11

  • Дейностите по трансграничното сътрудничество между България и Румъния и между България и Сърбия трябва да бъдат съобразени и насочени към постигане целите на Дунавската стратегия на ЕС. Дейностите за подобряване на транспортната достъпност в района за трансгранично сътрудничество България-Румъния следва да продължат в периода до 2020 г. и да съдействат за по-добра интеграция и преодоляване на р. Дунав като препятствие за сътрудничеството и използването на местния потенциал на районите.

  • Необходимо е да се инвестира в разработване на учебно съдържание и иновативни практики в сферата на управлението на програмите за Европейско териториално сътрудничество, тъй като те работят в една доста сложна среда на многонационалност, включително на административните и законови изисквания. Програмите инвестират значителни ресурси в съответствие с административните и законови изисквания, много от които не са предназначени за програми, включващи повече от една държава.

Каталог: upload -> docs -> 2013-02
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
2013-02 -> Проект на продукт 1 Проект на анализ на социално-икономическото развитие на България във връзка с изготвянето на Договора за партньорство


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница