Република българия


Достъпност, потребление и качеството на информационните и комуникационни технологии



страница8/18
Дата25.07.2016
Размер1.12 Mb.
#5512
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   18

5.2Достъпност, потребление и качеството на информационните и комуникационни технологии


Достъпът до ИКТ и използването на цифровите технологии от населението и бизнеса е важен фактор за регионален растеж, повишаване на производителността и за изграждането на конкурентоспособна регионална икономика.

Състояние и основни тенденции:

  • Българските райони се отличават с ниски показатели за развитие на информационното общество в ЕС. Единствен ЮЗР се доближава до средното равнище на показателя „Регулярно използване на Интернет” (ЮЗР – 61,2% при средно за ЕС-27 – 68% 2011).

  • Отбелязват се съществени различия в дигиталната достъпност между районите от ниво 2 (около 1.7 пъти), както и на вътрешнорегионално ниво (области, общини), между гъсто-населените и средно- и слабонаселените райони. В основата на това разделение е преобладаващият пазарен принцип на изграждане на дигиталната инфраструктура. По тази причина покритието в селските райони в България е значително по-ниско от това в другите страни-членки на ЕС и от средната стойност за Общността.

  • България изостава в ЕС по отношение на състоянието на широколентовата инфраструктура. През 2011 г. 40% от домакинствата в България (50.6% - в големите градове, 42.5 % - в средните градове и 28.4% - в селските райони) имат широколентов достъп по фиксирани линии спрямо 68% средно за ЕС. Това е и една от причините районите да отчитат ниски стойности по други свързани показатели като използване на Интернет и ИКТ – 55% от населението в страната никога не е използвало интернет (СИР), едва 5.1% от населението поръчва стоки и услуги по интернет, а само 24.2% от населението използва онлайн административни услуги. Известно изоставане от средните нива за ЕС, макар и не така ясно изразено, съществува и при показателите отчитащи използването на ИКТ от предприятията. През 2011 г. 90% от тях използват компютри, като 86.9% имат достъп до Интернет. Ниското ниво на показателя „достъп до Интернет” тук е в резултат на групата на малките предприятия - през 2011 г. само 84.7% от тях имат достъп до Интернет.

Фиг.13. Достъпност и потребление на Интернет по райони от ниво 2, в % от цялото население, 2011 г.



Източник: НСИ

  • Факт е, че региони, които изостават в дигиталното си развитие, изостават и в своето социално-икономическо развитие. Налице е риск българските райони да останат „информационно откъснати”, което да задълбочи другите различия в развитието.

Идентифицирани бариери и потребности

  • Недостатъчно развита дигитална инфраструктура, която да бъде в подкрепа на развитието на икономиката в преобладаващата част от районите в страната.

  • Необходимост от разширяване на местните електронни услуги и е-общини и е-области. Необходимост от стимулиране развитието на ИКТ с по-висока добавена стойност.

  • Потребност от преодоляване на т.нар. „дигитална изолация” на определени райони в страната, което поставя населението в тези райони в неравностойно положение по отношение възможностите за обучение, достъп до информация и електронни услуги, както и на бизнеса в тях по отношение на използване на ИКТ.

  • Образоване на населението в необходимите компютърни умения, за да му се даде възможност за използване на Интернет и електронни услуги и за повишаване качеството на работната сила;

  • Необходимост от целенасочени държавни политики за създаване и широко навлизане на ИКТ продукти и услуги, ориентирани към посрещане на социалните предизвикателства.

5.3конкурентоспособност на Малките и средни предприятия


През 2010 г. секторът на МСП формира 99.8% от съвкупността на нефинансовите предприятия в страната и районите от ниво 2, което поставя въпросът за провеждането на интегрирана политика за подобряване на конкурентоспособността им, с оглед постигането на траен икономически растеж, в т.ч. чрез ефективно усвояване на средствата от европейските фондове и подобряване на бизнес климата.

Състояние и основни тенденции:

Продължават тенденциите на неравномерно разпределение на сектора на МСП по райони от ниво 2, както и на относителния дял на предприемачи (работодатели и самонаети лица) от общо заетите в съответните райони като показатели за равнището на предприемачеството. Най-ниски нива на развитие на предприемачеството (брой МСП на 1000 д.) се отбелязват в Северозападен (32.2), а най-високите нива се запазват в Югозападен (62.8) и Североизточен район (51.3).




Фиг.14. Участие на МСП в районите от ниво 2 в икономиката на България (България=100%), 2010 г.



Източник: НСИ

МСП изостават по конкурентоспособност в сравнение с големите предприятия с около два пъти по-ниска производителност, по-малка норма на печалба и по-ниско равнище на работна заплата. Българските МСП имат от 2 до 7 пъти по-нисък коефициент на производителност на труда в сравнение с новоприетите страни-членки на ЕС и 15–30 пъти по-нисък от страните в ЕС–15.13 Една от основните причини за ниската производителност на сектора на МСП е изостаналостта на голяма част от производственото оборудване и активи и приложения на ИКТ, както и ниското ниво на иновации.



Финансите за растежа на МСП са по-малко достъпни за МСП в България, отколкото в развитите страни. От началото на 2011 г. достъпът до финансиране е силно затруднен за над 90% от предприятията. През 2011 г. най-използваният източник на финансиране сред българските МСП са били средствата на собственика (62%). В началото на 2012 г. достъпът до финансиране, е силно затруднен за 69% от предприятията. 86% от МСП нямат достатъчен финансов ресурс за финансирането на необходимите инвестиции.

Въпреки че се отбелязва положителна тенденция на навлизане на ИКТ и ИТ приложения (счетоводни програми, интернет, офис софтуер), МСП не се ангажират обикновено с големи иновации поради ограничения им капитал и капацитет за поемане на риск.

Ниска иновационна активност се отбелязва в 57% от МСП, а в 8% — относително висока. Най-иновативни са предприятията в сферата на производството. Едва 10% от МСП имат достатъчно средства да финансират иновационна дейност. Най-често срещаната иновационна дейност е организационната иновация, свързана с промени в бизнес процесите с цел оптимизация и намаляване на разходите (38%).

През 2010 г. 95% от МСП са с ниска степен на интернационализация на дейността. Делът на преките чуждестранни инвестиции е насочен предимно към средните и големите предприятия в производството и услугите. През 2010 г. 12% от МСП са осъществили внос, а 5% са реализирали износ на стоки и услуги. Най-интернационализирани са средните предприятия — над два пъти повече от микро- и малките предприятия. Предприятията в сферата на производството са с най-висока степен на интернационализация.14.



Основен извод от анализа на факторите за конкурентоспособност и развитие е, че все още българските МСП не са достатъчно конкурентоспособни (особено по-малките такива) по отношение на достъпа до финансиране, иновативността, интелектуалната собственост, интернационализацията и прилагането на добри практики. От друга страна, независимо, че българската икономика е специализирана преобладаващо в сектори, зависещи от евтина работна ръка и от природни ресурси, през последните години се наблюдава ясна тенденция на отстъпване от тях и силно развитие в сектори, които зависят от иновации. Наблюдават се сектори от промишленото производство, които се представят добре по време на кризата, като са регистрирали положителен растеж. Това са предимно високотехнологични производства като производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, производство на хартия, картон и изделия от хартия и картон, производство на автомобили, ремаркета и полу-ремаркета. Отраслите в сектора на услугите, които не са били повлияни от икономическата криза и отчитат положителен растеж за периода 2008-2011 г., са информационните услуги (обработка на данни, хостинг и подобни дейности; web-портали и други информационни услуги); дейности в областта на информационните технологии, производство на филми и телевизионни предавания, звукозапис и музика; дейности, свързани с туризма; дейности по наемане и предоставяне на работна сила, административни офис дейности и друго спомагателно обслужване на стопанската дейност. Тези сектори следва да бъдат подкрепени.

Идентифицирани потребности

  • Подобряване достъпа до финансови ресурси за внедряването и използването на съвременни ИКТ в областта на научно-развойната и иновационната дейност в МСП

  • Осигуряване на достъп до информация и обучения на МСП за съвременните постижения в световната практика (използвани методи, данни, научно-приложни изследвания и т.н.)

  • Необходимост от развитие на местната бизнес и технологична среда Идентифицирани са няколко групи фактори, които зависят в по-голяма или по-малка степен от местната администрация и влияят на средата за правене на бизнес. Това са фактори като данъчна политика, работа на местната администрация, вкл. икономическа активност, процедури за разрешителни за строеж, възприятие за корупция, образование и квалификация на работната сила, наличие и предлагане на ИКТ и електронно управление, наличие на подходящи производствени терени и др.

  • Необходимост от технологично обновяване и адресиране на високата енергоемкост на МСП.

  • Необходимост от подкрепа за развитието на жизнеспособни МСП в селските райони, водещо до разнообразяване на икономиката в тях с цел запазване на заетостта на местното население.

  • Необходимост от разширяване на експортната ориентираност и интернационализация на българските МСП. В тази връзка следва да се разшири подкрепата за включване в интернационални клъстери и мрежи на сътрудничество, развитие на ИКТ за подкрепа на интернационализацията, подкрепа за преструктуриране на МСП към ниши с пазарен потенциал и високотехнологични отрасли.

  • Липсата на ясна перспектива за конкурентни сектори, които да се насърчават в районите, както и сектори с висока добавена стойност.

  • Необходимост от подкрепа за формирането на устойчиви регионални клъстери и мрежи за сътрудничество в отрасли, опиращи се конкурентните предимства на определени райони.

Каталог: upload -> docs -> 2013-02
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
2013-02 -> Проект на продукт 1 Проект на анализ на социално-икономическото развитие на България във връзка с изготвянето на Договора за партньорство


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница