Република българия

5.4туризъм

През 2011 г. туризмът в България е допринесъл пряко за 3.6% от БВП и 3.3% от заетостта (101 хил. работни места), като трябва да се имат предвид и непреките ефекти – 12.9% от БВП и 11.8% от заетостта (364 хил. работни места)¹⁵. Приносът на туристическата индустрия в страната е под средния за ЕС-27 (5% от БВП и 5.2% от заетостта и непряк – 10% от БВП и 12% от заетостта)¹⁶.

• 
  Природно и културно наследство
  

Благодарение на природното и историческо разнообразие на територията на страната, България има значителен потенциал за развитие както на масовите, така и на алтернативните видове туризъм. Такъв потенциал има не само черноморското крайбрежие и планините, които заемат повече от 1/3 от територията на страната. В страната има регистрирани над 40 хил. паметника на недвижимото културно наследство. В Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО са включени 9 обекта. Следва да се отчете и богатото природно наследство с над 600 минерални водоизточници, богатото биоразнообразие (повече от 5 % от територията на страната е със статут на защитена територия, вкл. 3 национални и 11 природни парка), както 160 манастира, повече от 330 музея и галерии, богати традиции в провеждането на фестивали и празници, запазено етнографско наследство, национална кухня и качествени вина и др. В страната има официално обявени 142 курорта, от които 58 са балнеолечебни, 56 планински климатични и 28 морски.¹⁷

Наблюдава се подчертано несъответствие между разнообразните туристически потенциали и възможности и едностранчивото развитие на туризма. Към настоящия момент българският туристически продукт се характеризира с определена моноструктурност и развива предимно масови форми на туризъм: морски и ски туризъм, характеризиращи се със силен екологичен натиск върху традиционните курорти, чийто поемащ капацитет е или изчерпан или, в повечето случаи, преексплоатиран;

От друга страна едва през последните години се полагат усилия за диверсифициране на националния продукт чрез развитието на специализирани туристически продукти (културен, еко, спа, познавателен и пр. туризъм), като все още не се оползотворява значителния потенциал на регионално ниво, особено в периферни райони.

Туристическият поток в България се характеризира с висока териториална, сезонна и продуктова моноструктурност, като 70 % от дейностите са концентрирани на по-малко от 5 % от територията на страната. Като цяло 75% от туристическата инфраструктура е концентрирана в 7 области, които покриват 8 - 10% от територията на страната.

Сезонността на туризма е най-голямата в рамките на ЕС-27, което се отразява сериозно не само върху нивата на заетост на настанителната база и приходите от туристическата индустрия, но също и върху заетостта и уменията на персонала.

България все още няма специфичен и разпознаваем облик, който да дефинира привлекателността й от външна гледна точка. Липсва стратегически подход за специализация на България в определени видове туризъм, спрямо които страната има конкурентни предимства (културни паметници, пещери, минерални води и др.).

Основната физическа бариера, която според чуждестранните туристи съществува пред България като туристическа дестинация, е липсата на добра инфраструктура. Много от потенциалните туристически атракции не са разработени по начин, който да оползотворява техния потенциал (да могат да привлекат достатъчно посетители за по-дълъг престой), а свързаната с тях прилежаща туристическа инфраструктура е незавършена, остаряла, износена или липсваща.

• 
  Прилагане на стратегически подход по отношение на туризма с фокус върху конкурентните предимства на страната. Само на тази база може да се изгради специфичен и разпознаваем облик на България, който да дефинира привлекателността й от външна гледна точка. Това ще помогне за преодоляване на ограниченото познаване на българските туристически възможности и едностранчивата представа за страната.
  
• 
  Преодоляване на дефицитите в основната и специфична (туристическа) инфраструктура. Подкрепа на туристическата инфраструктура, включително с инструменти за финансов инженеринг. Интегриране на политиката в туризма по отношение на инфраструктурните проекти от национално значение.
  
• 
  Подпомагане развитието на регионални продукти и пазарната информация, като инвентаризация и оценка на туристическите ресурси, средства и услуги, регионален маркетинг, регионални проучвания за възможния пазарен сегмент и очакванията на туристите, разработване на регионални стратегии за развитие на туризма, маркетингови и рекламни стратегии и програми, разработване на туристически пакети и др.
  
• 
  Развитие на природни, културни и исторически атракции – възстановяване, опазване, експониране, оборудване, въвеждане на техники и програми за интерпретация и анимация.
  
• 
  Разработване и популяризиране на туристическия потенциал на природните територии. Информиране на обществеността, като кампании за подобряване на осведомеността относно природното и културно наследство и значението на туризма на национално и международно ниво.
  
• 
  Инвестиции в квалификацията на персонала, зает в сферата на туризма. По-ефективно специализирано образование и обучение в сферата на всички аспекти на туристическата индустрия.