Република българия висш адвокатски съвет

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

факс 987-65-14, e-mail:VASarch@bitex.com

Изх. №..................

Дата....................2011 г.

(Моля, цитирайте при отговор)

ДО ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

НА ГРАЖДАНСКАТА КОЛЕГИЯ

И ТЪРГОВСКАТА КОЛЕГИЯ

НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД

на Висшия адвокатски съвет

по тълкувателно дело № 2/17.03.2011 г.,

насрочено за 19.05.2011 от 14,30 ч.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

По поставените в тълкувателното искане въпроси Висшият адвокатски съвет изразява следното становище относно връзката между допустимостта на съдебното решение и правната квалификация. ¹

І. ИЗХОДНИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. От поставените на тълкуване въпроси и от приложеното определение на ТК, І т. о., може да се направи извод, че предмет на евентуално тълкувателно решение следва да бъде значението на определянето на правната квалификация за допустимостта на иска. При това се търси отговор в кои конкретни случаи неправилното определяне на правната квалификация води до недопустимост на обжалваното решение (ако има такива случаи), и в кои случаи – само до неправилност.

2. За да се даде конкретен отговор на поставените въпроси (ако изобщо това е възможно) следва да се държи сметка за съдържанието на следните изходни понятия: предмет на иска (теория на индивидуализирането, теория на субстанцирането), предмет на делото; основание на иска (фактическо и правно), петитум; правна квалификация.

2.1. Предметът на иска, респ. на предметът на делото е твърдяното от ищеца право или правоотношение, чията защита се търси посредством предявяването на иска. Съгласно действащия процесуален закон (а такова е положението и по отменените ГПК-1952 г. и ЗГС) в основата на очертаването на понятието „предмет на иска”, а от тук и понятието „предмет на делото”², е залегнала теорията на субстанцирането³. Това означава, че предметът на делото се очертава от твърдените в исковата молба обстоятелства (т. нар. „фактическо основание на иска”) и заявения петитум. При това следва да се настои върху факта, че предметът следва обективно от фактическото основание и петитума и не се влияе от дадената от страната правна квалификация.

2.2. Петитумът (искането) очертава вида и съдържанието на търсената защита и има вторично значение за определяне на предмета на делото, респ. за правната квалификация. Неговото съдържание изрично се формулира от ищеца и обвързва решаващия орган. На практика трудно може да се стигне до произнасяне по непредявен иск или до неправилно определена правна квалификация само на основание неправилна интерпретация на петитума.

2.3. Правната квалификация (или „правното основание” на иска) представлява обозначаване на едно правоотношение посредством правнотехническата му характеристика (покупко-продажба, изработка, финансов лизинг, развод, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и т. н.), или чрез посочване на разпоредбата/ите/ на закона, която го урежда. Както беше споменато, нашият закон не изисква от ищеца (страната по делото в случай на насрещни или други допълнително предявени искове и/или възражения) да посочва правната квалификация, а евентуално погрешно посочената квалификация не обвързва съда.

Самият процес на определянето на правната квалификация представлява логическа операция по съпоставяне на т. нар. „малка предпоставка” (твърдените конкретни факти по делото) с голямата предпоставка (фактите, които се съдържат в хипотезата на правната норма). Правилното определяне на правната квалификация е condicio sine qua non за по-нататъшното определяне на настъпилите правни последици и от тук – за точното определяне на това дали съществува или не претендираната от страната правна последица.

ІІ. ПО СЪЩЕСТВОТО НА ПОСТАВЕНИЯ ВЪПРОС

1. Проблемите, поставени за разрешаване чрез постановяване на исканото тълкувателно решение, произтичат поради трудно уловимата разграничетелна линия между произнасянето от съда по иск, различен от предявения от ищеца (страната), и произнасяне по предявения от страната иск, при което съдът неправилно е определил правната квалификация на спорното право, предмет на процеса. Допълнително усложнение поражда погрешно дадена от самата страна правна квалификация.

В първия случай обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а във втория случай – да бъде отменено. При действащата правна уредба (чл. 293 ГПК) във втория случай дори и при първо разглеждане на делото след отмяната същият състав на ВКС следва да постанови решение по съществото на делото, основано на действителната (според него) правна квалификация. Върху казаното следва да се настои и с оглед практическите резултати – в първия случай се налага повторно разглеждане на делото от въззивния съд, при което същото се брои за първо по ред разглеждане от такъв съд и са възможни хипотетично още три разглеждания на делото при редовната процедура, а във втория случай делото следва да приключи с постановяване на решение по съществото на делото от първия по ред състав на ВКС.

2. За съжаление, в множество случаи (и именно в тези случаи обикновено се появяват недоразуменията) се стига до едновременно произнасяне по непредявен иск и погрешно определяне на правната квалификация, или самото погрешно квалифициране на спора води до произнасяне по непредявен иск – т.е. има припокриване на двете основания или вторично произнасяне по непредявен иск поради неправилно определена правна квалификация. Разбира се, възможно е и обратното – произнасяне по непредявен иск, което на свой ред води до неправилно определяне на правната квалификация.

3. При опита за даване на отговор на поставените въпроси няма и не може да има съмнение, че преди всичко следва да се прави разграничението, посочено в раздел ІІ, т. 1. (между произнасяне от контролираната инстанция по непредявен иск и при наличие на произнасяне по предявения иск, но погрешно обозначена правна квалификация). При това, след констатиране на една от двете ситуации, съдът следва да постъпи съответно – или да обезсили обжалваното решение, или да се произнесе по съществото на спора, като го преквалифицира.

Следва да се следи и дали по даденото дело не е налице едновременно наличие на произнасяне по непредявен иск и неправилно определяне на правната квалификация.

4. Несъмнен е отговорът само за случаите на погрешно дадена от страната правна квалификация. Същата не обвързва съда, но и не променя характеристиката на предявения иск.

Ако страната определя правоотношението си като такова по покупко-продажба, а от посочените в исковата молба обстоятелства следва извод, че се дължи изработване на вещ или друг фактически резултат срещу възнаграждение, не би могло да се приеме, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, ако е окачествил правоотношението като изработка и е сравнил претендираните от ищеца правни последици с предвидени по чл. 258 и сл. от ЗЗД и се е произнесъл съответно.

5. В случай че се констатира неправилно определена правна квалификация от страна на контролирания съд (това е правна квалификация, която съответства на заявените от страната факти и петитум, но не е подведена под приложимата правна норма, а под друга със сходно съдържание) решението следва да бъде само отменимо, а не обезсилвано като недопустимо.

5.1. Като пример може да се посочи квалифициране на наемно правоотношение като такова по лизинг, квалифициране на продажба като изработка, квалифициране на договорни вреди като вреди от непозволено увреждане и обратно и т.н.

5.2. От много голяма важност е положението, че правната квалификация следва да се извършва въз основа на твърденията на страната, а не въз основа на установените по делото обстоятелства.

5.3. Често именно опитът на съда да квалифицира спорното правоотношение на базата на установените по делото факти довежда до произнасяне по непредявен иск, защото страната, позовавайки се на определен набор от факти, предявява иска си и търси защита въз основа на тези факти, а в хода на процеса се оказва, че действителните факти са различни от твърдените. Съдът, изхождайки от установените, а не от твърдените факти на практика се подвежда и се произнася по непредявен иск (това е валидно, при положение че липсва изменение на иска с оглед установените факти).

5.4. В друга група случаи съдът неправилно се произнася по това дали са осъществени фактите от хипотезата на правната норма, която погрешно е определил като приложима. В този случай, тъй като съдът не изхожда от заявените с исковата молба факти, а от фактите, визирани в хипотезата на правната норма, която той погрешно счита за приложима, е налице произнасяне по непредявен иск. В тези случаи съдът дава погрешна правна квалификация и пристъпва към произнасяне по предявения иск въз основа на фактите, следващи от тази квалификация, а не въз основа на онези факти, които ищецът е заявил в исковата молба.

5.5. В цитираното решение по гр. д. № 805/2003 г. на ВКС, І т.о. например се релевират отделните хипотези, визирани в чл. 55, ал. 1 ЗЗД и се приема, че при неправилно определяне на хипотезата е налице недопустимо произнасяне.

Няма съмнение, че всяка една от хипотезите урежда различно материално субективно право на страната.

Обикновено обаче при погрешно обозначаване на хипотезата става дума за неправилна правна квалификация, а не за разглеждане на непредявен иск. Щом съдът се е произнесъл въз основа на заявените от страната факти и по заявеното искане, но е окачествил случая като плащане без основание, а става дума например за дадено по един договор, който впоследствие е бил прекратен с обратна сила, е налице само погрешна правна квалификация, а не произнасяне по непредявен иск. Когато обаче съдът е изходил от незаявени от страната факти (обикновено установени с доказателствата по делото) и въз основа именно на такива факти е извършил правната квалификация, вече става дума за произнасяне по непредявен иск.

Следователно, не е възможно априорно да се дава формула, а е необходимо да се изследва конкретният казус в дълбочина.

6. Много често са налице и двете явления – произнасяне по непредявен иск и неправилна правна квалификация.

За съжаление, и в тези случаи не би могло обаче да се даде априорна формула и при подобни хипотези.

7. Горните разсъждения са валидни за всички от посочените в определението на ВКС хипотези. Същественото обаче е, че не изглежда възможно да се даде казуистичен отговор на всеки отделен случай. Всяко отделно произнасяне следва да се върши въз основа на всестранен и задълбочен анализ, като се държи сметка за характеристиките на предявения иск и съответстващата на него правна квалификация.

8. Доста различно е положението, когато правната квалификация би довела до приложимостта на един или друг съдопроизводствен ред.

Едва ли това може да се случаи при класическите особени искови производства – почти изключено е съд да квалифицира погрешно иск за гражданско състояние, иск за сключване на окончателен договор, иск за делба и т.н.

Смешения и неточности могат да се получат при нововъведените с ГПК „бързи производства” и „производства по търговски спорове”. Тези производства не съдържат специфични правила, отнасящи се до специфично материално правоотношение, а имат доста аморфен характер по отношение на връзката на производството с материалното право.

Погрешното разглеждане на такъв иск по реда на бързото производство или обратно, или погрешното разглеждане на дело по реда на производството по търговски спорове, не би следвало да водят до недопустимост на съответното решение. При подобен тип грешка правото на страната на защита не е засегнато съществено. То само е било осъществено при незначително различаващ се съдопроизводствен ред, при което обаче основните характеристики на исковото производство са запазени. Абсурдно е да се обезсилва решение по обикновено гражданско дело, защото е бил приложен редът по чл. 365 и сл. ГПК.⁴

ІІІ. ИЗВОДИ:

1. С оглед спецификата на всеки отделен случай и възможността от едновременно произнасяне по непредявен иск и погрешно даване на правна квалификация, не е уместно да се постановява тълкувателно решение, което да дава конкретни отговори за конкретни хипотези.

2. Ако изобщо се стигне до приемане на тълкувателно решение, в него би следвало да се изложат само критериите за разграничение и преценка на всеки конкретен случай, като се изхожда от посоченото в предходното изложение и, разбира се, други съображения, които биха могли да бъдат изтъкнати.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ

АДВОКАТСКИ СЪВЕТ: