Република българия висш адвокатски съвет



Дата22.07.2016
Размер61.25 Kb.



РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ

ул. „Цар Калоян” № 1-а, 1000 София, тел. 986-28-61, 987-55-13,

факс 987-65-14, e-mailVASarch@bitex.com

Изх. №..................

Дата....................2014 г

ДО

ОБЩО СЪБРАНИЕ

НА КОЛЕГИИТЕ НА

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

С Т А Н О В И Щ Е

НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ
по тълкувателно дело № 4/2014 г.

насрочено за 27.11.2014

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,
В съответствие с предоставената възможност на Висшия адвокатски съвет да вземе отношение по въпросите, предмет на тълкувателно дело № 4/2014 г., образувано по искане на главния прокурор, а именно:
Въпрос № 1: Допустимо ли е със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определени от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция?

Въпрос № 2: При неспазване на изискванията на чл. 117, ал. 2, т. 10 ДОПК и липса на подпис на някои от органите по приходите в съставения от тях ревизионен доклад, налице ли е нищожност на издадения ревизионен акт, неразделна част от който е този доклад, съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК?

с настоящото изразяваме следното П И С М Е Н О С Т А Н О В И Щ Е:

По въпрос № 1:
Допустимо е със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определени от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция.
МОТИВИ:


  1. Алинеи 1 и 2 на чл.11 от Закона за Националната агенция по приходите

/ЗНАП/ регламентират материалната компетентност на Директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/, а алинея 1 на чл. 8 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ – регламентира нейния териториален обхват.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, териториалният директор организира и ръководи възлагането и извършването на ревизии. На основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП, той може да възложи със заповед упражняването на всички свои законови правомощия на определени от него органи по приходите и служители от териториалната дирекция /ТД/. Единственото законово ограничение на това му право е визирано в чл.11, ал.3 in fine от ЗНАП и не касае повдигнатия за тълкуване въпрос.

В съответствие с тези разпоредби на ЗНАП, нормата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК предвижда, че ревизията може да се възлага от органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната ТД.

Предвид горното, Директорът на ТД има пълен обем на правомощието да определя орган по приходите, който може да възлага извършването на ревизии на територията на дирекцията.



Par exellence, Териториалният директор има правомощие да определи орган по приходите, който може да възлага ревизии само на част/регион от територията на тази същата ТД.

2. По аргумент от по-силното основание /per argumentum a fortiori/ - този който има право на по-голямото, има право и на по-малкото. В конкретния казус това означава, при липса на законово ограничение, че - след като Директорът на ТД има право да определи органът компетентен да възлага ревизии за цялата територия на ТД, то той има и правото да определи органът по приходите, който да възлага ревизии и за части/региони от тази същата територия.

3. Съгласно чл.10, ал.1 от АПК и чл.4 от ДОПК, административният орган – в случая териториалният директор, действа в условията на принципа за оперативна самостоятелност и следователно осъществява самостоятелно производството по издаване на заповед за определяне на компетентен орган за възлагане на ревизии. В правен аспект това означава, че териториалният директор има право на самостоятелна преценка – дали да определи орган по приходите, който да възлага ревизии на цялата територия на ТД или да определи органи по приходите, които да възлагат ревизии на лица, свързани само със определени от него части/регион от същата тази територия.

4. Първият и най-важен основен принцип на административното, в това число и на данъчното производство е административните органи да действат в рамките на правомощията си, установени от закона – чл.4, ал. 1 и 2 от АПК и чл. 1 от ДОПК. Ето защо в случаите, в които директорът на ТД определя орган по приходите, компетентен да възлага ревизии само за определена част/регион от територията на ТД – то той действа в рамките на правомощията си, установени от закона. Затова именно, такава заповед, поради съответствието й със закона, е правно валидна и поражда годни правни последици.



Обратното разбиране на изложеното по-горе, води до неправомерно ограничаване на предоставени със закон правомощия на Директора на ТД, респективно води до нарушаване на основни принципи на АПК и ДОПК. Ако законодателят е искал да ограничи това правомощие на директора на ТД, то той щеше да го предвиди изрично в чл.11, ал.3 in fine на ЗНАП, така както е сторил това досежно други негови правомощия.

По въпрос № 2:
Налице е нищожност на издадения ревизионен акт, неразделна част от който, на основание чл.120, ал.2 от ДОПК е ревизионен доклад, издаден при неспазване на изискването на чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК поради липса в РД на подпис на някой от органите по приходите, определени в Заповедта за възлагане и извършване на ревизията.
МОТИВИ:
Нормата на чл. 117, ал. 2 от ДОПК регламентира изискуемите реквизити на РД, като т. 10 изрично изисква РД да бъде подписан от всички съставили го органи по приходите – определени в заповедта за възлагане на ревизията. По силата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК, РД се прилага към РА и по силата на закона е негова неразделна част.

Императивната формулировката на чл. 117, ал. 2 от ДОПК указва, че посочените в нея реквизити на РД са задължителни.

Липсата на подпис на някой от извършилите ревизията и съставили РД органи по приходите, представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, което опорочава издадения РА и води до неговата нищожност на поне две основания:

- първо, защото липсата на задължителния реквизит по чл. 117, ал. 2, т. 10 от ДОПК води до неспазване на установената в ДОПК форма на РД, който е съществена и неразделна част от административния акт – РА, а неспазването на формата на административните актове винаги има за последица тяхната нищожност;

- второ, защото липсата на законово предвидения реквизит в РД – подпис, влече липсата на валидно волеизявление на органите по приходите, извършили ревизията, относно: извършените и подлежащите на административен и съдебен контрол процесуални действия; установените и подлежащи на контрол факти, обстоятелства и доказателствата за тях; направените и подлежащи на контрол фактически и правни изводи; както и посочените и подлежащи на контрол основанията за тях; – всичките императивно изискуеми от чл.117 на ДОПК за неразделната част на РА - наречена РД.

Ето защо – липсата на подпис в РД води до нищожност на РА, тъй като последният се явява издаден без правно валидни мотиви и основание. Съгласно основния принцип на ДОПК за обективност, регламентиран в чл. 3, ал.1 и 3 – в РД се установява истината за безпристрастно установените факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения и права, тази истина се обективира писмено в РД и се удостоверява чрез подписите на органите по приходите, извършили ревизията. Точно заради това в чл.120, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че РД е неразделна част от РА.

Не може да се възприеме становището, че липсата на подпис върху РД е нарушение, което не води до нищожност на РА, тъй като РД не подлежал на самостоятелно обжалване. Такова становище не намира подкрепа в закона, защото в производствата по административно и съдебно оспорване на РА следва да бъде извършена:

- цялостна проверка за законосъобразност на възлагането, провеждането и приключването на ревизията;

- цялостна проверка на всички части на РА /в това число и на неговата неразделна част – РД/, досежно компетентността на органите на приходите, формата и съдържанието на индивидуалния административен акт.

Спазвайки принципите на правовата държава и принципа за законност, органите по приходите, като всички административни органи в Република България са длъжни да издават съобразени със закона индивидуални административни актове, в това число и актове като РД, които представляват по силата на закона неразделна част от индивидуалния административен акт, наречен РА.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ

АДВОКАТСКИ СЪВЕТ:

РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница