Решение № ц-33 от 14. 09. 2012г на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране



Дата22.12.2018
Размер117.5 Kb.
ТипРешение
ДО

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД


ЧРЕЗ

ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

Ж А Л Б А

от


__________” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.__________, ул. “______________” №____, с ЕИК ________________,
тел. _________________, факс ________________,
e-mail: _______________, представлявано от _______________, __________ гражданин, роден на _____________., в качеството си на управител,
срещу

Решение № Ц–33 от 14.09.2012г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране


УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ СЪДИИ,
В законоуставения срок обжалвам Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което ДКЕВР определя, считано от 18.09.2012г., временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия.

Считам, че Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР е незаконосъобразно, поради:



  1. липса на компетентност;

  2. неспазване на установената форма за издаване на административен акт;

  3. съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на решението;

  4. противоречие с материалноправни разпоредби;

  5. несъответствие с целта на закона.

На основание горепосоченото Ви моля цитираното решение да бъде обявено за нищожно, а в хипотезата на алтернативност да бъде отменено като незаконосъобразно.



  1. Правна и фактическа обстановка

На 14.09.2012г. в интернет сайта на ДКЕВР, бе публикувано Решение № Ц-33 на ДКЕВР, с което се определят временни цени за достъп до преносната и разпределителни мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия. Съгласно текста на обжалваното решение, производството по определянето на временни цени за достъп е започнало след получаването на искания от операторите на електроразпределителните мрежи и оператора на преносната мрежа, а именно заявление № Е-13-41-52/13.09.2012г. от „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД, заявление № Е-13-42-5/13.09.2012г. от „ЕВН България Електроразпределение“ АД, заявление № Е-13-33-4/13.09.2012г. от „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД и заявление № Е-13-31-18/13.09.2012г. от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД.

Мотивите, с които четирите дружества отправят искането си към ДКЕВР, са „големият брой на нови производители на енергия от възобновяеми източници, влезли в експлоатация към момента“, „очакваните мощности, които ще бъдат въведени в експлоатация до края на 2012г.“ и „значителното нарастване на разходите по диспечирането“. Към момента на входиране на заявленията нито едно от дружествата не е приложило конкретни данни въз основа на които отправят искането си, като сочат че към момента не са в състояние да съберат цялата необходима информация. Липсата на „цялата необходима информация“ е напълно достатъчно основание за ДКЕВР и въз основа на него се определят временни цени, които да действат до определянето на окончателни такива.

Според ДКЕВР с подадените заявления органът е бил сезиран да определи цени, а именно цена за достъп, която според ДКЕВР представлява условие на договора за достъп. Тези свои съждения органът обосновава с разпоредбите на чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Игнорирайки липсата на представени документи, ДКЕВР констатира в своето решение, че в посочените по-горе заявления за определяне на цени, се съдържа и особено искане за определяне на временни цени за достъп съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗЕ.

В обжалваното решение ДКЕВР изрично посочва, че вече е определил цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за текущия регулаторен период с Решение № Ц-17 от 28.06.2012г., които цени са дължими от потребителите в качеството им на ползватели на мрежите. Възприемайки тази линия на разсъждения, но без да се излагат ясни мотиви и обосновки ДКЕВР е квалифицирал като ползватели на мрежите по смисъла на ЗЕ и производителите на електрическа енергия, включително и тези от възобновяеми източници.

Чрез препращане към разпоредбата на чл. 26 от Правилата за търговия с електрическа енергия (Правилата), с неясна обосновка прави разграничение между ново определяната цена за достъп до мрежата и вече определената такава с Решение № Ц-17 от 28.06.2012г.

В допълнение към гореизложеното ДКЕВР, препраща към разпоредбата на чл. 104 от ЗЕ, съгласно който ползвателите на съответната мрежа (преносна или разпределителна) уреждат чрез сделка взаимоотношенията си с преносното или разпределителното предприятие за ползване на мрежите и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от мрежата. Въпреки, че от текста на решението не става ясен смисъла на тази препратка, предполагаме, че тя е насочена отново към разграничаване на „новата” от определената вече цена за достъп.

Изглежда, че препращайки към § 197, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, според който ДКЕВР, може по искане на операторите да определи условията на договорите за достъп, ако те не бъдат сключени в двумесечен срок от влизането в сила на ЗЕ (ДВ. Бр. 54, от 17 юли 2012г.), органът се опитва да обоснове своята компетентност за определяне на цена за достъп.

В обжалваното решение ДКЕВР приема, че при определянето на временните цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи, органът следва да използва служебно известните му данни, като квалифицира за такива предоставяната отчетна информация от дружествата, както и информацията, изисквана от лицензиантите във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност, включително и информацията, получена от други официални източници. В обжалваното решение обаче, административният орган не посочва конкретно служебно известните му данни, които е използвал за определянето на цените за достъп.

В своето решение ДКЕВР твърди, че причината за определянето на цени за достъп специално за производителите на електрическа енергия от ВЕИ, които ползват преференциални цени е, че този вид производители предизвикват сериозни и внезапни промени в баланса производство-потребление на електроенергийната система и необходимост от балансиране при допълнително възникващи разходи, но не посочва кога и какви са тези промени или кои са възникващите разходи в тази връзка.

В обжалваното решение, без да се позовава на нормативно определените методи за изчисление на регулирани цени, ДКЕВР определя временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи на производителите на електрическа енергия от ВЕИ, единствено съобразно датата на въвеждане в експлоатация, размера на инсталираната мощност и вида на възобновяемия източник, като цената е определена в крайна сметка като относителен дял от съответната преференциална цена за изкупуване. ДКЕВР не посочва в решението си, критериите, въз основа на които е приела определянето на различните цени за различните видове електроцентрали.




  1. Правен интерес

На основание чл. 147, ал. 1 от АПК жалбоподател е заинтересовано лице, което има правен интерес да обжалва посоченото решение на ДКЕВР, тъй като с него, чрез въвеждане на задължение за плащане на цена за достъп в определен размер, пряко се засягат имуществените му интереси. „_____________“ ЕООД в качеството си на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващ преференциални цени, притежава и произвежда енергия от две ветроенергийни централи: местоположението на едната е с. ________, общ. ________, обл. _________ с мощност от _________ и с. ___________,
общ.
________, обл. ________ с мощност от ____ MW. Централите са въведени в експлоатация съответно с. ______ през ДД.ММ.ГГГГг. (разрешение за ползване № ________) и
с. _______ през ДД.ММ.ГГГГг. (разрешение за ползване № ___________).

Определените с Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР цени за достъп, дължими върху произведената енергия пряко влияят върху приходите и финансовото ни състояние, тъй като цените, по които продаваме електрическата енергия са фиксирани и не подлежат на промяна в сроковете съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници.




  1. Аргументи

Считам, че Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР е нищожно тъй като е постановено при:

  1. липса на компетеност;

  2. неспазване на установената форма;

  3. съществено нарушение на административнопроизводствените правила;

  4. противоречие с материалноправни разпоредби;

  5. несъответствие с целта на закона.

като аргументите ни за това са следните.


    1. Липса на компетентност

Определянето на цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи на производителите на електрическа енергия е извън установените в ЗЕ и Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) правомощия на ДКЕВР. Съгласно действащата нормативна уредба на енергетиката в България и възприетия регулаторен модел, единствено потребителите на електрическа енергия заплащат цена за достъп до преносната и разпределителните мрежи. Съответно производителите на електрическа енергия заплащат цена за достъп до мрежите, но единствено в качеството си на потребители на електрическата енергия. Това се подкрепя от разпоредбите на чл. 21а от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, която гласи, че цената за достъп се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи на електроенергийния системен оператор и прогнозното количество сумарна консумирана мощност (почасова) за съответния период, т.е. образува се и се регулира цена за достъп върху потребена електрическа енергия, а не върху произведена енергия.

Неправилно, в обжалваното решение, ДКЕВР извежда правомощието си за определяне на временните цени за достъп на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, тъй като визираната разпоредба се прилага единствено в случай на забавяне на електроразпределителните и преносното предприятие за определяне на цените да достъп на потребителите на електрическа енергия, но не и на производителите на електрическа енергия. В тази връзка следва де се обърне внимание на обстоятелството, че такива цени вече са определени с Решение № Ц-17 от 28.06.2012г. на ДКЕВР за текущия регулаторен период, следователно властническите правомощия на ДКЕВР в тази връзка са изчерпани и изобщо не е налице хипотезата на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ. Ето защо и при постановяване на обжалваното решение административният орган не е имал правомощието за определяне на временни цени по реда на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ.

В обжалваното решение ДКЕВР неправилно приема, че цената за достъп до мрежата е част от условията на договора за достъп, който производителите следва да сключат с операторите на мрежите. Напротив, съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия, на които се позовава и ДКЕВР в обжалваното решение, мрежовите услуги (каквато е достъпът до мрежата) се заплащат от производителите, само когато чрез собствени обекти използват електрическа енергия от мрежата. Следователно, дори и да се приеме, че цената за достъп е част от условията на договора за достъп, визиран в § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, тази цена е цената за достъп до мрежата на производителя в качеството му на потребител на електрическа енергия и вече е определена от ДКЕВР с Решение № Ц-17 от 28.06.2012г. В този смисъл извеждането на компетентност от органа за определяне на временни цени на основание чл. 32, ал. 4 във връзка с § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ е недопустимо.

ДКЕВР е действал при липса на компетентност при постановяване на обжалваното решение, включително и защото, противно на приетото в решението, цената за достъп не обхваща разходите по диспечиране на електроенергията, произведена от ВЕИ. Следователно, цената за достъп е извън определените в чл. 84, ал. 2 от ЗЕ права и задължения по договора за достъп, сключван от производителите на електрическа енергия.

Принципен подход на ЗЕ и на европейското енергийно законодателство е, че цената за достъп до мрежата е регулирана от националните регулатори (в България от ДКЕВР) и не подлежи на договаряне между оператора на мрежата и ползвателя й. Този принцип е създаден, за да се предпазят потребителите на електрическа енергия в неравноправните си отношения с разпределителните и електропреносното дружество. Както вече посочихме
по-горе, тази цена за достъп се отнася до производителите на енергия само в качеството им на потребители, и тази цена вече е определена с Решение № Ц-17 от 28.06.2012г. Следователно, имайки предвид характера на цената за достъп, тя няма как да се квалифицира като условие по договора за достъп по смисъла на § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, който се сключва между търговски субекти. Дори и в хипотезата на принудително определяне на условията на договорите за достъп (§ 197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ), то цената за достъп е вече определена от органа и не подлежи на ново определяне. Ето защо, определянето на цена за достъп не може да се включи в хипотезата на § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, а от тук не може де се обоснове компетентност на ДКЕВР за ново определяне на цената за достъп, въз основа на този нормативен текст.

Обратното, предвид изтичането на двумесечният срок съгласно § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, при сезиране от страна на операторите, ДКЕВР може да определи условията за достъп до мрежата до сключването на договор, както са определени в чл. 84, ал. 2 от ЗЕ - диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. За извършването на това административно действие обаче ДКЕВР не е сезиран от операторите на мрежите.

В обжалваното решение ДКЕВР извежда компетентността си от § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ отнасяйки хипотезата на разпоредбата към производителите на електрическа енергия от ВЕИ. Процедурата за сключване на договора да достъп до мрежата по отношение на производителите на електрическа енергия от ВЕИ обаче е определена в специален закон – Закон за енергията от възобновяеми източници, който изключва общите хипотези на ЗЕ.

Предвид на горното, специалният ЗЕВИ предвижда в чл. 30, ал. 1, че производителите на електрическа енергия от ВЕИ, чиито обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, сключват договор за достъп с оператора на преносната или разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа преди сключването на договора за изкупуване на електрическата енергия. Следователно, ЗЕВИ предвижда специална процедура, която изключва общата хипотеза на § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, който евентуално би могъл да бъде приложен към производителите на електрическа енергия от невъзобновяеми източници.

Обжалваното решение на ДКЕВР обхваща практически всички категории електрически централи от ВЕИ (ползващи преференциални цени за изкупуване), въведени в експлоатация в българската електроенергийна система в последните години. По отношение на тях обаче не е налице хипотезата на § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, тъй като всички електрически централи за производство на електрическа енергия от ВЕИ, сключват на основание чл. 64, ал. 2, т. 1 от Наредба № 6 от 9 юни 2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи сделка за достъп до съответната електропреносна или електроразпределителна мрежа преди въвеждането си в експлоатация. В този смисъл по отношение на производителите на електрическа енергия от ВЕИ няма как да е налице предвидената хипотеза в § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ, тъй като те вече са въведени в експлоатация, а оттам липсва и правомощие на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп.

Предвид на гореизложеното, сделка по отношение на достъпа до мрежата е налице към момента на въвеждане в експлоатация на всички ВЕИ електроцентрали и не е налице забавяне на операторите за изпълнение на изискванията за сключване на договора за достъп, съгласно § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗЕ. В този смисъл не е налице и компетентност на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до мрежите.

Ценообразуващите елементи на цената за достъп са: необходими годишни приходи, регулаторна база на активите, норма на възвращаемост на капитала, прогнозни количества електрическа енергия за регулаторния период. Цените на ЕСО/ЕРП за достъп следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им за регулаторния период – чл. 31, т.2 ЗЕ. Следователно, обосновката на разходите е съществен елемент от фактическия състав по определяне на цената за достъп.

Съдържанието на договорите за достъп на операторите с производители от ВЕИ е определено в чл. 30 ЗЕВИ и в чл. 196 от ПТЕЕ и в тях отношения по планиране на студен резерв и допълнителни услуги няма, както е предвидено в чл. 84 ЗЕ. Не би могло да възникнат разходи за операторите от несъществуващи отношения с производителите от ВЕИ. В договорите за достъп с производителите от ВЕИ не се урежда закупуване/планиране на годишна/месечна/седмична и т.н. разполагаемост нито за студен резерв, нито за допълнителни услуги. Следователно разходи, произтичащи от отношения между тях и операторите по закупуването на студен резерв и допълнителни услуги, каквито са предмет на уреждане с договорите по чл. 84 ЗЕ няма.

Всички разходи се доказват от енергийните предприятия пред ДКЕВР, съгласно НРЦЕЕ, във формата, предвидена в задължителните указания на ДКЕВР, издадени въз основа на
чл. 36 ЗЕ и чл. 5, ал. 8 НРЦЕЕ. Указанията за образуване на цената за достъп до електропреносната мрежа при прилагане на метод на регулиране „норма на възвръщаемост”, приети с Протоколно решение № 15 от 09.02.2012г. на ДКЕВР, както и тези за образуване на цената на електрическата енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез „горна граница на приходи” за втория регулаторен период, определят изрично кои са разходите, подлежащи на доказване от ЕСО/ЕРП пред ДКЕВР и формата за това. Разходите между производителите и ЕСО ЕАД за договорена разполагаемост за студен резерв и за допълнителни услуги са сред тях. Предвидено е в Указанията, тези разходи да се доказват на база сключените от операторите сделки за студен резерв и допълнителни услуги (чл. 105 и чл. 106 ЗЕ). Разходите за диспечиране не са изрично посочени като разход в Указанията. Следователно, ако ги има, те се отнасят към една от посочените пак там две основни групи разходи: условни и постоянни (не зависят от количеството закупен студен резерв и допълнителни услуги за регулаторния период) или променливи разходи (зависят от количеството закупен студен резерв и допълнителни услуги). Доколкото такива разходи за студен резерв и допълнителни услуги не се правят от операторите за производителите от ВЕИ, не би могло „разходи по диспечирането” да се отнесат към която и да е от двете основни групи разходи. Следователно, липсва компетентност за определяне/изменение от ДКЕВР на цена за достъп, обосновано с „разходи за диспечиране” при осъществяване на достъп на ВЕИ производителите до мрежите.

Въз основа на гореизложените аргументи и съображения, считаме, че Решение № Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР е нищожно, тъй като е постановено при липса на компетентност от страна на административния орган.




    1. Неспазване на установената форма

Обжалваното решение на ДКЕВР е немотивирано. В обстоятелствената част на решението органът не излага информацията, необходима за приемане на такова решение, финансовите анализи, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежата и другите източници на информация. Нещо повече, в обжалваното решение ДКЕВР потвърждава, че в подадените от операторите заявления не са посочени конкретни данни, въз основа на които правят исканията си, тъй като не са могли да съберат цялата необходима информация. Поради това ДКЕВР приема, че ще ползва служебно известни данни, като например представяната отчетна информация от дружествата, изискана от лицензиантите информация във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност и други официални източници. Никъде в обжалваното решение обаче, не се съдържа конкретно позоваване на тези данни и източници или каквито и да било стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите.

Обжалваното решение не съдържа мотиви и относно възприетият подход за определяне на различни цени не само според различните възобновяеми източници, използвани от електроцентралите, но и според датата на въвеждане в експлоатация. Съответно органът не е посочил и мотивирал и изходните данни, използвани за определянето на всяка една от цените за достъп.

В тази връзка може да се съпостави практиката на ДКЕВР при определянето на цените за достъп на потребителите на електрическа енергия, определени в Решение № Ц-17 от 28.06.2012г., при които е налице подробна разбивка на разходите и променливите използвани за определяне на цената за достъп. Обратно, в обжалваното решение такава обосновка липсва изцяло и няма никакъв начин адресатите на акта да се информират за мотивите и аргументите на органа при изчислението и определянето на цените за достъп.

С оглед на гореизложеното, считаме че обжалваното решение е немотивирано и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.




    1. Съществено нарушение на административнопроизводствените правила

Обжалваното решение на ДКЕВР е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, състоящо се в:

  1. неправилно започване на процедурата по определяне на временни цени за достъп;

  2. нарушение на правилата за определяне на регулираните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи.

ДКЕВР неправилно е започнал процедурата по издаване на обжалваното решение. Освен, че не е налице хипотезата на § 197, ал. 2 от ПЗР от ЗЕ, ДКЕВР е приел да инициира процедурата по определяне на временни цени за достъп в рамките на процедура за определяне на окончателни такива. Производството по § 197, ал. 2 от ПЗР от ЗЕ, обаче е определено като самостоятелно и операторите на мрежите следва да сезират ДКЕВР отделно от другите процедури за ценнообразуване, предвидени в ЗЕ. Това се налага от самостоятелното право на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на актовете на ДКЕВР по ценообразуването в сектор електроенергетика.

Следователно, ДКЕВР неправилно е започнал процедурата, като издава решението в контекста на друга процедура по ценообразуване, вместо да укаже на заявителите да подадат самостоятелни заявления за определяне на временни цени, в което производство да конституира и всички заинтересовани страни.

При постановяване на обжалваното решение ДКЕВР е извършил следните съществени нарушения на административно-производствените правила:


  • Не е извършено публично оповестяване чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Напротив окончателното решение е публикувано на 14.09.2012г. направо на страницата на ДКЕВР без никакво предварително обсъждане или обявяване. Следователно нарушено е изискването на чл. 66, ал. 1 от АПК, чл. 14, ал. 1 от ЗЕ и чл. 29 и чл. 30 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия.

  • Не е проведена процедура по обществено обсъждане за издаване на обжалваното решение, както изисква чл. 14, ал. 1 от ЗЕ. Напротив, в нарушение на това фундаментално правило в ценовото регулиране на енергийния отрасъл, ДКЕВР е пристъпил направо към определяне на цените за достъп на следващия ден от постъпването на заявленията от страна на операторите на мрежата.

  • При издаването на решението, ДКЕВР, в нарушение на чл. 68 от АПК не е предоставил достъп на заинтересованите лица и техните организации до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на решението.

  • При издаване на решението, ДКЕВР, в нарушение на чл. 35 от АПК, не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за определяне на цените за достъп до мрежата на производителите на електрическа енергия от ВЕИ. В този смисъл, органът не е събрал необходимата информация от заявителите (операторите на мрежата), от производителите на електрическа енергия от ВЕИ и не е извършил необходимите анализи, въз основна на които да определи цените за достъп, съдържащи се в обжалваното решение.

  • ДКЕВР неправилно е пристъпил към определяне на цени за достъп до мрежите на производители на електрическа енергия от ВЕИ, тъй като за тази категория цени не е определена методика, която органът да следва. В този смисъл, ДКЕВР не се е водил от никакви критерии при изчисляване на цените в обжалваното решение и не се е водил от правно регламентирана процедура за определяне на цените.

С оглед на гореизложеното считаме, че решението е постановено при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно.




    1. Противоречие с материалноправните разпоредби

ДКЕВР неправилно е приложил § 197, ал. 2 във връзка с чл. 84, ал. 2 от ЗЕ като е приел в обжалваното решение, че производителите на електрическа енергия от ВЕИ следва да заплащат цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи и е пристъпил към нейното определяне. В действителност такава цена за достъп се дължи от производителите на електрическа енергия от ВЕИ, но единствено в качеството им на потребители, които използват електрическа енергия от мрежата. Това се потвърждава и от
чл. 26, ал. 2 от Правилата за търговия на електрическа енергия, потвърдени от ДКЕВР в обжалваното решение.

Определяйки цени за достъп, приложими специално към производителите на електрическа енергия от ВЕИ, ДКЕВР е извършил дискриминация между различните производители на електрическа енергия от ВЕИ и между тях и другите ползватели на мрежите, включително и производителите на електрическа енергия от невъзобновяеми източници. Това се обоснована от следните обстоятелства:



  • в решението са определени различни цени за различните ВЕИ електроцентрали, без да се отчита, че електроенергията, която отдават в мрежата е еднаква;

  • в решението са определени различни цени, в зависимост от момента на въвеждане в експлоатация на електроцентралите, без този факт да има значение за определянето на разходите по достъп до мрежата на производителя;

  • в решението не се определят цени за достъп за производителите на електроенергия от невъзобновяеми източници. По този начин единствено върху ВЕИ електроцентралите се възлага тежестта от заплащане на цена за достъп, което ги поставя в неравнопоставено отношение с другите производители на електроенергия и практически намалява стимулите за производство на енергия от ВЕИ установени в ЗЕВИ.

Един от основните принципи в енергетиката и в частност ценообразуването, възприет в чл. 31, т. 1 от ЗЕ е, че при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране ДКЕВР се ръководи от принципа цените да са недискриминационни, да са основани на обективни критерии и да са определи по прозрачен начин. Видно от обжалваното решение, ДКЕВР е нарушил принципа на недискриминация като е определил от една страна различни цени за достъп за отделните видове ВЕИ електроцентрали и не е определил такава цена за централите, които не използват възобновяеми източници.

В подкрепа на горните разсъждения е и чл. 16, ал. 6 от Директивата за възобновяемата енергия (Директива 28/2009), съгласно който държавите-членки осигуряват, че отчитането на тарифите за пренос и разпределение не трябва да дискриминира електричеството от възобновяеми енергийни източници. В допълнение към това следва да се посочи, че съгласно чл. 16, ал. 7 от същата Директива, държавите членки следва да осигурят, че тарифите, прилагани от преносните и разпределителните мрежови оператори за преноса и разпределението на електроенергията от ВЕИ електроцентрали трябва да отразяват ползите, произтичащи от свързването на централата към мрежата, което обстоятелство изобщо не е отчетено в решението на ДКЕВР.

Практическият ефект от приложението на обжалваното решение е, че единствено на производителите на електрическа енергия от ВЕИ регулаторно се вменява тежест да заплащат значителна цена (такса) за достъп до мрежата, която цена е изчислена като „относителен дял от определените от ДКЕВР преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници” и по този начин се намалява административно установения за съответния проект приход от продажба на електрическата енергия. Следователно, косвените икономически последици на решението са значителното намаляване на преференциалната цена за изкупуване на електроенергията от ВЕИ. Това е в нарушение на разпоредбите на


§ 17, ал. 3 от ПЗР на ЗЕВИ и чл. 31, ал. 4 от ЗЕВИ, които предвиждат, че преференциалната цена не подлежи на промяна за целия срок на договора за изкупуване, сключен между електрическата централа и купувача на електроенергията.

Предвид на горното, с обжалваното решение ДКЕВР на практика цели забранен от закона резултат, а именно намаляване на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия от ВЕИ или намаляване на приходите на производителите, чрез налагане на цена за достъп до мрежата.

ДКЕВР неправилно констатира в обжалваното решение, че определянето на цените за достъп за производителите на електроенергия от ВЕИ се налагали, защото този вид производители предизвикват големи и внезапни промени в баланса производство-потребление на електроенергийната система и необходимост от балансиране при допълнително възникващи разходи. Напротив, разходите, които обикновено производството на електроенергия от ВЕИ електроцентрали не се включват в цената за достъп до мрежата на ползвателите й. Според установения от ЗЕ модел, разходите за изкупуване на електрическа енергия от ВЕИ се разпределят между всички ползватели на мрежата чрез добавката за зелена енергия, включена в цената за пренос на електрическата енергия. В този смисъл разходите по интегрирането на ВЕИ електроцентралите и тяхното управление не се включват никъде другаде като компонент в ценообразуването. Следователно, ДКЕВР неправилно прилага закона от една страна констатирайки неправилно необходимостта и основанието за определяне на цена за достъп на производителите на електроенергия от ВЕИ и от друга страна въвеждайки двукратно заплащане на разходите за управление на енергията от ВЕИ, от една страна от производителите на енергията и от друга страна от потребителите, чрез добавката за зелена енергия, която последните заплащат.

ДКЕВР неправилно е приел, че управлението и интегрирането на новите мощности за производство на електроенергия от ВЕИ увеличава разходите за диспечиране. Това твърдение почива на грешно тълкуване на ценообразуващите елементи в цената за достъп и тяхното значение при изчисляването на цената. В този смисъл, посочваме, че наличието на повече или по-малко инсталирани мощности в електроенергийната система на страната, може и да се отразява на цялостното ценово равнище в енергетиката чрез разходите за зелената добавка в цената за пренос, но по никакъв начин не се отразяват на разходите за диспечиране на електроенергията, които операторите извършват.

Конкретните стойности на цените за достъп, определени в обжалваното решение са в противоречие с чл. 2 на Регламент 838/2010 от 23.09.2010г. за определяне на указания относно механизма за компенсиране между операторите на преносни мрежи и на общ регулаторен подход по отношение на таксите за пренос. Посочената разпоредба от Регламент 838/2010 предвижда, че таксите, прилагани от операторите на мрежи за целите на достъпа до електропреносната система, следва да бъдат в съответствие с указанията, формулирани в част Б от приложението към регламента. В част Б на приложението са определени максимални цени за пренос през електропреносната мрежа, които варират от 0 до 2,5 евро за МВч., т.е. драстично по-ниски суми от определените в обжалваното решение. Следователно, определените от ДКЕВР в обжалваното решение цени за достъп са прекомерни, нарушават изискванията на Регламент 838/2010 и не следва да бъдат прилагани.


    1. Несъответствие с целта на закона

Въвеждането на временни цени за достъп върху произведената от възобновяеми източници електроенергия противоречи на посочените в чл. 2 от ЗЕВИ цели за:

  • насърчаване на производството и потреблението на енергия, произведена от възобновяеми източници;

  • създаване на условия за постигане на устойчиво развитие на регионално и местно ниво.

Това се обосновава от една страна от обстоятелството, че намаляването на приходите на производителите има отрицателни последици върху техните бизнес планове и води до сериозни финансови рискове за реализираните електроцентрали. В този смисъл, възможно е в бъдеще повечето ВЕИ електроцентрали да преустановят дейността си, което драстично ще намали дела на възобновяемата енергия в общия енергиен микс на страната и ще доведе до неизпълнение на целта на България за 16% дял в крайното брутно потребление на енергия до 2020г.

Преходните и заключителни разпоредби на ЗЕВИ изрично предвиждат начините за формиране на приложимата преференциална цена за електричеството, произведено от ВЕИ електроцентралите. От анализа на разпоредбите на § 6 и § 8 от ПЗР на ЗЕВИ е видно, че регулаторният режим не следва да се прилага напълно със задна дата и към действащите електроцентрали към момента на влизане в сила на ЗЕВИ. Именно затова бяха предвидени изключения от общия режим, който установява ЗЕВИ и той нямаше отрицателни правни последици върху действащите проекти към влизането му в сила.

С обжалваното решение обаче, ДКЕВР игнорира всякакви насърчителни или преходни мерки, установени с ПЗР на ЗЕВИ и вменява изключително голяма тежест върху всички действащи проекти за ВЕИ електроцентрали, които ползват преференциални цени.

Уважаеми Върховни административни съдии,

С оглед на гореизложените съображения, моля да обявите за нищожно Решение
№ Ц-33 от 14.09.2012г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране като постановено при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Ако съдът счете, че не са налице основания за нищожност, моля съдът да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно.

Прилагаме:


  1. Решение № Ц-33 от 14.09.2012г и Ц-17 от 28.06.2012г.

  2. Документи за собственост на жалбоподателя;

  3. Окончателен договор за присъединяване към мрежата;

  4. Договор за изкупуване на електрическа енергия;

  5. Разрешение за ползване на електроцентралите;

  6. (Ако има) Договор за банков кредит и погасителен план;

  7. (Ако има) Финансова прогноза за паричните потоци през жизнения цикъл на проекта;

  8. Удостоверение за съществуването и представителството на Дружеството – жалбоподател;

  9. Препис от жалбата за ДКЕВР;

  10. Документ за платена държавна такса.

С уважение:



___________

Управител на „___________“ ЕООД


Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
2012 -> Относно Обособена позиция №1


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница