Община Бяла Слатина
2004 – 2010 г.
Приета от Общински съвет Бяла Слатина:
............................................................................
/Решение №, дата/
ВЪВЕДЕНИЕ
Общинската програма за опазване на околната среда /ОПОС/ е създадена в отговор на обществената потребност от осъществяване на планова, открита и предсказуема политика в областта на околната среда.
Настоящата програма и плана за действие са разработени от общинска администрация Бяла Слатина. При изготвянето им бяха привлечени експерти и консултанти от различни сектори, организации и институции, които дадоха своя неоценим принос за качеството на аналитичните и прогнозни материали, без които създаването на този стратегически документ би било невъзможно.
Проектът е важна част от общинската стратегия за развитие. Ценна помощ чрез предоставянето на информация, мнения и предложения оказаха РИОСВ – гр.Враца, ВИК, ХЕИ и др. институции.
ОСНОВАНИЕ
Програмата е разработена в съответствие с чл. 26, т. 1 от Закона за опазване на околната среда. Тя е изготвена в съответствие с Указанията на Министерството на Околната среда и водите от месец ноември 1999г., относно структура и съдържание на общинските програми за опазване на околната среда.
ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА
Програмата си поставя няколко основни цели:
-
Да идентифицира и анализира проблемите в областта на околната среда на територията на общината, да установи причините и да предложи решения и действия за тяхното преодоляване.
-
Да използва природните дадености на територията на общината за развитие на икономически потенциал и по-специално за развитие на леката и хранително вкусовата промишленост и да превърне общината в привлекателно и желано място за живеене.
-
Да открои приоритетите в разглежданата област.
-
Да обедини усилията на общинските органи, държавни институции, населението, НПО и предприятията на територията на общината за решаване на проблемите.
-
Да аргументира проектите на общината, които тя ще предложи за финансиране.
-
Да използва оптимално ограничените финансови и човешки ресурси, като ги съсредоточи за решаване на най-приоритетните проблеми.
Програмата е динамичен и отворен документ. Тя ще бъде периодично допълвана съобразно настъпилите промени в приоритетите на общината, в националното законодателство и други фактори със стратегическо значение.
Избрания подход за разработването на програмата съответства на изготвените от изследователски екип и одобрени от Висшия експертен съвет на МОСВ методически указания. Основният използват апарат в разработката е стратегическо планиране, почиващо на SWOT анализ.
Логиката на изготвяне на програмата съответства на методологическия апарат и предопределя съдържанието, което е:
-
Обща характеристика на община Бяла Слатина
-
Секторни анализи
-
Анализи по фактори на въздействие
-
Анализ на средата
-
SWOT анализ
-
Визия на община Бяла Слатина
-
Стратегически цели (Дърво на целите)
-
План за действие
-
Анализ на възможностите на общинската администрация да управлява процесите свързани с опазването на околната среда
-
Източници на финансиране
-
Приложения.
-
Обща характеристика на община Бяла Слатина
Община Бяла Слатина включва 16 населени места с общо население 30 995 жители при разпределение около 47.5% градско и 52% селско. Територията на общината е 572 343 дка, разпределена както следва:
-
Урбанизирани територии – 35 215 дка
-
Земеделски територии – 483 735дка
-
Горски територии – 43 415 дка
-
Водни течения и водни площи – 6 830 дка
-
Територии за транспорт и инфраструктура – 2 717 дка
-
Територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци 431 дка
Гъстотата на населението в общината е 55 души на кв. км., което е значително под средното за страната. Според броя на населението община Бяла Слатина е на 51 място в страната и втора по големина в областта след областния център – Враца. По населени места населението е разпределено както следва:
-
НАСЕЛЕНИЕ В ОБЩИНАТА ПО НАСЕЛЕНИ МЕСТА
|
№
|
Населено място
|
Брой
|
|
Община Бяла Слатина
|
30995
|
1
|
гр. Бяла Слатина
|
14739
|
2
|
с.Алтимир
|
1358
|
3
|
с.Буковец
|
324
|
4
|
с.Бърдарски геран
|
943
|
5
|
с.Бъркачево
|
880
|
6
|
с.Враняк
|
473
|
7
|
с.Върбица
|
525
|
8
|
с.Габаре
|
1243
|
9
|
с.Галиче
|
2322
|
10
|
с.Драшан
|
226
|
11
|
с.Комарево
|
335
|
12
|
с.Попица
|
2036
|
13
|
с.Соколаре
|
679
|
14
|
с.Тлачене
|
493
|
15
|
с.Търнава
|
2810
|
16
|
с. Търнак
|
1609
|
За периода 1992-2003г. се наблюдава трайна тенденция към намаляване на общия брой на населението. За същия период естественият прираст по години е отрицателен. През 2002г. при среден естествен прираст за страната (-5.8) за общината той е доста по-нисък - (-9.0). Очаква се да се запази отрицателната тенденция и през настоящата година.
Община Бяла Слатина заема средищно положение в Северозападна България и е на почти еднакво разстояние от р. Дунав и Предбалкана. Общинският център гр. Бяла Слатина отстои на 48 км североизточно от гр. Враца на 23 057’ източна дължина и 43 028’ северна ширина. Като средище се намира в центъра на триъгълника, обособен от трите града Враца, Монтата и Плевен и е разположен в Дунавската хълмиста равнина върху терасите на р. Скът с надморска височина 126м.
Релефът е разнообразен – преобладаващ равнинен и полупланински. Част от района спада към Златийско – Долноискърски район (с. Галиче), а останалата към Медковско – Скътския район на Дунавската хълмиста равнина, подобласт от Европейско – континенталната климатична зона. Тя има умерено-континентален климат. Липсата на значителни орографски препятствия и широчинното простиране на равнината благоприятстват за проявлението на силни западни до северозападни и източни до североизточни ветрове, които осушават почвата, причиняват дефлация през пролетта и ранното лято и отвяването и пренаслагването на снежната покривка през зимата. Минималната температура през зимата може да достигне до -35,50С – една от най-ниските за цялата страна. Твърде ниска е и средната месечна температура през месец януари – 3,20 С. Периода с отрицателни средни денонощни температури е твърде продължителен и достига до 70 денонощия. Средната месечна температура през юли е около 230 С, а максималната достига до 42,70С. Продължителността на вегетационния период (t над 50 С) е 245 – 255 денонощия, а на активния вегетационен период (t над 100 С ) – 195 денонощия. Средните годишни валежи между 520-530 mm са с характерното за умерено-континенталния климат вътрешно годишно разпределение. Средната продължителност на летните засушавания е около 17, а на есенните – 19 денонощия. Снежната покривка се задържа до 52 – 55 денонощия. Мразовитото време през зимата (януари) характеризира 38 – 40% от денонощията, времето с преход на t през 00С - около 40%, а не мразовитото време – около 20%. Летните горещини са продължителни. Наблюдава се около 50% от денонощията на юни и август облачно и незасушливо време и около 35% засушливо време.
По значителни отводнителни артерии, протичащи транзитно през района са р. Скът, р. Бриша и р. Марла. Общата площ на течащите през територията на общината реки е 1 802дка. Режимът им се формира в Стара планина и тук претърпява по-съществени изменения през топлото полугодие. Реките се подхранват предимно от повърхностни води при дъждовни валежи. Характерни са големите вътрешно годишни колебания на речните води. Повечето суходолия и доловете напълно пресъхват през сухия период Епизодично се проявяват и големи прииждания, предимно при поройни валежи. Преминаващите междуречия и вади са слабо водоносни.
Главната отводнителна артерия р. Скът е десен приток на р. Дунав. Извира от местността “Речка” във Веслец, северно от Маняшки връх. Обхожда от запад Борованската могила, като от с. Оходен до устието пресича Дунавската хълмиста равнина. Реката тече в асиметрична долина с по стръмен десен склон. Северно от гр. Мизия е коригирана и с р. Огоста имат общо корито. Дължината на р. Скът е 134 км. с водосборна площ 1074 кв.км. Нейни притоци са р. Бързина и р. Брезница. Тя има дъждовно снежно подхранване. Средния годишен отток измерен при гр. Мизия е 1.7 м3 /сек. Използва се главно за напояване – яз. “Оходен”.
Растителната покривка е важен компонент на околната среда. Тя е обусловена от сложната физикогеографска и геоморфоложна обстановка. Естествената растителност е оскъдна и е запазена в ограничени участъци, като долове и суходолия. Основната част от територията на района е превърната в селскостопански ландшафт. Тревната растителност е представена от типични за Дунавската равнина видове от голосеменни и покритосеменни видове от семейство житни, семейство бобови и др. Сухите ливадни съобщества много напомнят степна растителност. Особено важно място при тях заема садината. Установено и флористично обедняване на растителната покривка и настаняване на видове с по-ниска стопанска стойност.
Горският фонд е 8.9% и заема предимно южните участъци на общината. Основната горска растителност на района е представена с благуново-церови и горунови екосистеми, предимно с ниска продуктивност. Дървостойте имат предимно издънков произход и неравномерна структура. Средната им възраст е 50 години, а преобладаващата склопеност – 0,6. В някой участъци в дървостоя участва и келявият габър, дръжкоцветния дъб и летния дъб и др. Вторични фитоценози в района се образуват също и от редица храстови и тревни видове – шипка, глог, трънки, къпини, гъби, ягоди др. В миналото горските екосистеми са заемали много по-големи площи. Те са покривали почти изцяло сивите горски и част от черноземните почви. Днес те са разпространени предимно върху терени неподходящи за селскостопанска обработка. Във връзка с това естествената растителност е претърпяла изменения. Селскостопанските ландшафти в района заемат площите на унищожените благунови и церови екосистеми.
В момента иглолистните гори заемат незначителна част 3032 дка (6.6%) – бял и черен бор, а широколистните високостеблени гори са 7239 дка (15.95%) от територията на общината.
През последните години незаконната сеч се превърна в бедствие за горските терени, което налага в бъдеще провеждането на залесителни мероприятия с иглолистни и широколисти видове. Ежегодно се провежда залесяване с акация, дъб, топола, липа и други горски видове. Това ще компенсира в бъдеще тежките загуби на дървесна растителност.
Основната съставка на почвената покривка са излужените и лесивирани черноземи, които следват зонално успоредно на карбонатните черноземи. В южните части на района се срешат и сиви горски почви.
Фауната е съставена предимно от евросибирски и европейски видове. Ендемичните животински видове имат ограничен брой. Характерни за бозайниците са степните видове животни, мишка, заек, лалугер, таралеж, пор и др. От дивеча стопанско значение имат сърната, дивата свиня и заекът. Типични представители на птичия свят са яребицата, фазан, лястовица, врабец и др.
Сподели с приятели: |