Решение № гр. Левски, 19. 02. 2009 г. В името на народа лев ч

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАТАША ПАНЧЕВА

и при секретаря Илияна Петрова и в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията Панчева НАХдело № 20084410200552 по описа за 2008година, и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1312/04.08. 2008 година на Гл. Инспектор на K.T. на длъжност Началник на РПУ Левски при ОДП - Плевен, с което на основание чл.182 ал.І т.5 ЗДП на В.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и на основание Наредба І 1959 са отнети 10 к.т.за извършено нарушение п чл. 21 ал. 1 ЗДП.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява в съдебно заседание. В жалбата си, депозирана до съда моли същия да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Не ангажира доказателства .

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по така депозираната жалба.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

На21.07. 2008 на ГП Е-83 в с. Обнова , километър 45+565 в 02. 29 часа по посока Плевен жалбоподателят управлявал в посока от гр. Плевен към Русе лек автомобил марка “ С.“ с ДК№ *. На посочения пътен участък служители на РПУ Левски го спрели за рутинна проверка. Довели до знанието на водача отчетената скорост, с която управлявал автомобила непосредствено преди спирането му, отчетена с помощта на Радар TR-4 с фабр. № 126 /97 г. въз основа на показаните от последният данни било установено, че същият управлява МПС с 91 км/ч при разрешена извън рамките на населеното място такава от 50 км/ч. За констатираното административно нарушение, извършено от страна на жалбоподателят полицейските служители съставили акт на жалбоподателят, в негово присъствие, връчен му по надлежният ред. В същият били отразени горните обстоятелства ,квалифицирани като административно нарушение по чл. 21 ал.1 ЗДП .Жалбоподателят подписал акта без възражения . Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателят с глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца и на основание чл. 4 ал. 1 т.13 от Наредба І1959 са отнети 10 к.т.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - Акт за установяване на административно нарушение № 1312 / 21.07. 2008 г. година на полицейски служител при РПУ при Левски , Наказателно Постановление № №1312/04.08. 2008 г.на Гл. Инспектор на K.T. на длъжност Началник на РПУ Левски , както и от събраните гласни такива посредством разпита на свидетелите – Н.Н. и М.А. .При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл.21 ал. 1 ЗДП задължава по императивен начин водачите на МПС да при управление на МПС да съобразяват скоростта си с императивно определените норми , очертани в същата разпоредба за конкретното място на движение,на различните пътни превозни средства . Разграничителен критерий даден в чл. 21 , ал. 1 от ЗДвП установяващ допустимите скорости на движение е категорията на пътното превозно средство и мястото на движение на автомобила , като са разграничени като места на движение населено място , извън населено място и магистрала . В рамките на населеното място разрешената скорост е 50 км/ч.

Съгласно разпоредбата на закона за установяване и контрол на тези скорости на движение , за да се установят нарушенията на правилата за движение , контролните органи имат право да използват технически средства или системи , съобразно с предвиденото в ЗДП.

В хода на проведеното против жалбоподателят административно наказателно производство съдът прие за безспорно установено въз основа на всички , събрани по делото гласни и писмени доказателства, че жалбоподателят нарушил задълженията си , произтичащи от горната разпоредба. Твърденията на жалбоподателят за липса на виновно поведение от негова страна не се подкрепят и от разпита на актосъставителя А. и свидетеля по акта Н. . В жалбата си жалбоподателят не отрича че е пътувал с автомобила си на посочения в акта ден и час , нито отрича , че е спрян от органите на КАТ за проверка , нито отрича , че радарът е показвал скорост от 91 км/ч . , но отрича ,че скоростта е била неговата , то тя е неправилно засечена , тъй като “ техническото средство било негодно такава От разпита на свидетелите актосъставителя Н. и свидетеля по акта А. се установява , че действително в посоченото в документите време е бил спрян за проверка , поради превишена скорост. Свидетелите не помнят конкретика , но декларират , че написаното в акта е вярно и точно записано. Жалбоподателят твърди , че НП е незаконосъобразно , но това негово твърдение е оборено от представените доказателства- съставен акт , които данни са потвърдени от лицата , които са го подписали. Твърдението на жалбоподателя , че акта не отговора на разпоредбата на чл. 42,т4 от ЗАНН . Това твърдение е неоснователно. Видно от приложения на л.3 от делото акт е, че в него е описано по установения и общоприет начин нарушението извършено от жалбоподателя .Тези доводи на жалбоподателя не се споделят от настоящия съдебен състав. Акта приложен на л. 3 от делото е съставен върху стандартна бланка , отпечатана с №467444 и в него съдържат се данни за датата , часа , мястото на извършване на нарушението , описание на това нарушение , както и доказателствата , с които е установено то. Така съставеният акт и издаденото наказателно постановление са съставени без нарушения на ЗДвП и ЗАНН. В акта за нарушение са записани както датата на движение на автомобила на жалбоподателя ,така и часа на фиксираната скорост на радара. Ето защо съдът намери , че установената в акта за административното нарушение скорост и в наказателното постановление такава , с което се е движил жалбоподателя с управляваното от него МПС не бе опровергана. В с.з е разпитан като свидетел актосъставителя св. Н. , който заявява , че не си спомня случая , но потвърждава , че той е написал и подписал акта. Съдът се увери от съществуващите по делото достатъчни убедителни доказателства , че жалбоподателя се е движил в населено място с превишена скорост. Тук следва да бъдат обсъдени всички гласни и писмени доказателства относими към скоростта , с която се е движил жалбоподателя. Жалбоподателя се е възползвал от правото си да дава обяснения , но не е ангажирал никакви доказателства .

Не без значение е и, че съставения акт е надлежно предявен на водача и той го е подписал без възражения . В хода на съдебното производство се събраха достатъчно доказателства гласни и писмени , които установяват по категоричен и безспорен начин , че именно автомобила на вода се е движил с превишена скорост. Ето защо съдът не споделя доводите на жалбоподателя за нарушения о чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Съдът намира , че жалбоподателя е превишил максимално установената в чл. 21 от ЗДвП скорост нарушил е чл. 21 , ал. 1 от ЗДвП и отговорността му следва да бъде ангажирана по чл. 182 , ал. 1 т. 5 . Фактическите констатации по акта не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства , безспорно е установена самоличността на нарушителя и виновното извършване на нарушението. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено , че жалбоподателя е управлявал МПС със скорост от 91 км/ч в населено място ,като е превишил максимално допустимата скорост на движение , която според чл. 21 , ал. 1от ЗДвП е 50 км / ч. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21 , ал. 1 от ЗДВ. Разпоредбата на чл. 182 , ал. 1 т. 5 не е с предвиден минимум и максимум , което означава , че законодателят не е дал възможност на административнонаказващия орган на преценка при определяне размера на глобата. Този размер е конкретно фиксиран. Следователно , при установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма , административно наказващия орган правилно е наложил посоченото наказание в законноустановения му фиксиран размер.

Целта на ЗДвП , както и на подзаконовите нормативни актове , а и на тази по ЗИ и подзаконовите нормативни актове свързани с приложението им като правилници и наредби имат за цел опазване и запазване живота и здравето и имуществото на участващите в движението по пътищата – чл. 1 , ал. 2 от ЗДвП респ. Чл. 2 ал. 1 ЗИ .

При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно Постановление № 1312 на Гл. Инспектор на K.T. на длъжност Началник на РПУ Левски, с което жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение по чл.21 ал.І ЗДП е ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО. Същото е издадено в съответствие както с материалният, така и с процесуалният закон.

При определяне вида на наложеното наказание наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП и е наложил такова ГЛОБА, посочена в закона в конкретно определен размер и лишаване от право да управлява МПС, посочено конкретно от жалбоподателят в размерна 2 месеца. В този смисъл съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от горното , СЪДЪТ

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №1312/04.08. 2008 г. на Гл. Инспектор на K.T. на длъжност Началник на РПУ Левски , с което на основание чл.182 ал.І т. 5 ЗДвП на В.С. от гр. П. , *, с ЕГН- * е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца и на основание Наредба І- 1959 са отнети 10 к.т. за извършено нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДвП.