ПРИЛОЖЕНИЕ № 2. Прогнози Демографска прогноза

ПРИЛОЖЕНИЕ № 2. Прогнози

1. Демографска прогноза

• 
  Семейни причини;
  
• 
  Трудова заетост;
  
• 
  По-добри условия на живот и др.
  

26. 
    Население на България и община Свиленград за периода 2012 – 2016 г.
    

Прогнозира се, че след приключилото преустройство на стопанските сектори в общината и установения през последните години процес на повишаване на икономическата активност, подобряване на условията за живот и бизнес ще се наблюдава задържане на население в трудоспособна възраст в региона и следователно запазване и преминаване към минимално увеличаване в броя на населението. Данните за реалната икономика в региона - текущото състояние на инвестициите и износа на продукти от местни предприятия подкрепят тези изводи.

Въз основа на отбелязаните тенденции и дългосрочната прогноза на НСИ за демографското развитие на страната до 2060 г. се предвижда като най-вероятен сценарият за демографско развитие, при който различните административни единици следват естествената крива на досегашното си развитие, с относително запазване броя на населението.

На база на тенденциите за демографско развитие на населението на България и на община Свиленград са приети следните допускания, като основа за прогнозиране на изменението на населението. Тенденцията за демографско изменение на населението показано по-долу е прогнозирано на база на леко намаляване следвайки тенденцията в национален мащаб.

27. 
    Прогноза за броя на населението в община Свиленград
    

2. Прогноза за образуване на битовите отпадъци

В процеса на дефиниране на стратегическата рамка е осигурено съответствие с изискванията, залегнали в стратегическите насоки и законодателството на ЕС в областта на регионалната политика, отчетени са принципите и правилата за прилагане на структурните инструменти. Осигурена е координация и съгласуваност с европейските, националните и местните политики за конкуренция, опазване и подобряване на околната среда и равните възможности. Целите и приоритетите на общинския план за развитие като стратегически документ са съгласувани и предвиждат взаимодействието с факторите, условията и потенциала за специфичното пространствено развитие на общината, мрежата от населени места и отделните сектори, залегнали в устройствените концепции и схеми за развитие на територията.

При разработването на плана са отчетени и политиките за развитие на по-горните териториални нива, формулирани в Регионалният план за развитие на Южен централен Район и Стратегията за развитие на област Хасково.

Визията на община Свиленград изразява бъдещото желано състояние, постигнато на основата на съхранена идентичност на общината и оползотворяване на наличния потенциал. Като резултат от активното включване на всички заинтересовани страни в обществените обсъждания бе формулирана следната визия: „Община Свиленград – развит икономически, модерен транспортно-логистичен и развлекателен център на три граници, осигуряващ високо качество на живот, със съхранена природна среда и богато културно-историческо наследство“. Избраната визия е основа за формулиране на стратегически цели, приоритети и специфични цели, като израз на съществуващите потребности и потенциал в средносрочен план.

Изведените три стратегически цели:

• 
  Подобряване качеството на живот на територията на община Свиленград;
  
• 
  Устойчиво развитие на бизнеса на основата на иновации и благоприятното географско местоположение;
  
• 
  Постигане на приобщаващ растеж на основата на повишена заетост и социално включване
  

Заложените приоритети за Община Свиленград са:

Приоритет 1: Развитие на икономиката за устойчив растеж и заетост на висококвалифицирани специалисти;

Приоритет 2: Развитие на туризма на основата на развлекателни услуги, вино, чиста природа и културно-историческо наследство;

Приоритет 3: Подобряване на социалната и културната среда за приобщаващ растеж;

Приоритет 4: Изграждане на техническа инфраструктура, осигуряваща оптимални условия за живот и развитие на бизнеса;

Приоритет 5: Подобряване на институционалната среда за подкрепа на местното развитие.

Така заложената визия за развитие на Община Свиленград неминуемо ще доведе до постигане на приобщаващ растеж, подобряване на икономическото състояние на населението и от там до ръст в количествата образувани отпадъци.

Нормативната уредба регламентира поетапно въвеждане в годините до 2020 г. на все по-строги изисквания към услугите по управление на отпадъците, които настоящата система не осигурява. След анализ на наличната информация и резултатите от морфологичните проучвания е оценена средна норма на натрупване за периода 2016 – 2020 г., възлизаща на около 242 кг.ж./год.

Количествата образувани битови отпадъци за дадена административна единица са в зависимост от броя жителите и потребителските навици и възможности. За да се отчетат тези фактори е въведен терминът "норма на натрупване" (НН), отчитащ средното годишно количество образувани битови отпадъци, които се падат на един жител. Тази норма се използва при определянето на потенциала за образуване на битови отпадъци в дадена общност.

За прогнозиране ръста на битовите отпадъци са предложени три сценария, които се различават по различното нарастване на НН, като предполагат увеличаване на НН като дял от ръста на БВП, като се постига постепенно намаляване на този дял във времето и като резултат се получава постоянно нарастване на отпадъците, но с постепенно затихващ ръст.

Сценарий 1, който се счита за по-малко вероятен от сценарий 2, предполага че интензивните икономически промени ще са съпроводени със занижена обществена съзнателност относно околната среда (ръстът на образуването на отпадъци е около 60% от ръста на доходите за посочения период).

Сценарий 2, който се приема за базов, предполага прогресиращо относително разделяне водещо към слабо, но постоянно намаляване на годишното нарастване (ръстът на образуването на отпадъци е приблизително 50% от ръста на доходите за прогнозния период). С увеличаването на количеството отпадъци се приема, че след умерено увеличаване на нормата на натрупване, в определен момент тя ще запази относително постоянни равнища, съответстващи на посочените в Методиката за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци.

При оптимистичния и прогресивен Сценарий 3 се предполага състояние близо до устойчивост през целия прогнозен период (ръстът на образуването на отпадъци е в рамките на 40% от ръста на потреблението). Този сценарий, макар и привлекателен, изглежда малко вероятен, тъй като дори страните с най-висока екологична култура и дългогодишна практика в опазването на околната среда не са постигнали все още категорично етапа на устойчивост, дори и при факта, че нормата на натрупване при тях е по-висока от настоящата в страната.

28. 
    Прогноза за образуваните отпадъци
    

Фигура 3 Сценарии за образуване на отпадъци