Решение №1239/23. 09. 2015 г., Изменена с Решение №265/27. 07. 2016 г., Актуализирана с Решение №689/23. 11. 2017 г

Принципи

• 
  устойчиво развитие - използване на природите ресурси по начин, който не ги унищожава или уврежда и не ограничава възможността да бъдат използвани от бъдещите поколения;
  
• 
  принцип на предотвратяването - ограничаване до минимум използването на природни ресурси и намаляване на количествата и/или опасността, произтичащи от образуваните отпадъци;
  
• 
  принцип на превантивността - предвиждане и избягване на потенциалните проблеми при дейностите с отпадъци за предотвратяване на риска за околната среда и човешкото здраве;
  
• 
  принцип на самодостатъчност и близост до източника на образуване при управление на отпадъците - за осигуряване на самостоятелност при управление на отпадъците;
  
• 
  йерархия на управлението на отпадъците - описва предпочитаната последователност на операциите и дейностите с отпадъци, като се прилага ръководен принцип следната йерархия:
  
• 
  предотвратяване на образуването на отпадъците;
  
• 
  оползотворяване на отпадъците чрез рециклиране, третиране чрез компостиране, повторно използване и/или извличане на вторични суровини и енергия;
  
• 
  обезвреждане чрез депониране или изгаряне на тези отпадъци, за който е невъзможно да бъдат предотвратени и/или оползотворени.
  
• 
  най-добри налични техники, не изискващи прекомерни разходи;
  
• 
  "замърсителят плаща" и в частност "отговорност на производителя" - производителите трябва да поемат отговорност за:
  

• 
  предотвратяване и намаляване на отпадъците, образувани при производството на техните продукти;
  
• 
  проектиране и разработване на продукти, които подлежат на рециклиране и не съдържат материали, представляващи риск за околната среда:
  
• 
  развиване на пазари за повторна употреба и рециклирането на отпадъците, образувани след крайната употреба на пусканите на пазара стоки.
  

• 
  интегрирано управление на отпадъците;
  
• 
  участие на обществеността.
  

6. Географски, демографски и социално- икономически характеристики

Географска характеристика на територията на общината

В климатично отношение територията попада в Континенталната средиземноморска климатична област, Южнобългарска климатична подобласт, климатичен район на Източно-родопските речни долини, със забележимо влияние на мекия в температурно отношение приморски район на Егейско море. Най-характерните белези на този тип климат са топлото лято и меката зима (януарските температури са над 0 оС), сравнително малката годишна температурна амплитуда, есенно-зимният максимум на валежите и липсата на ежегодно устойчива снежна покривка.

Средната стойност на годишната температура на въздуха в общината варира в границите между 12,6 °С и 13,6 °C. Средните юлски температури са между 22-24 °C, а средните януарски температури за общината се колебаят от 0 до 1-2 °С над нулата. Преобладаващите ветрове са северозападни и североизточни. През студеното полугодие често духат югозападни и южни ветрове с фьонов ефект. Средномесечните стойности на скоростта на вятъра варира около средногодишната стойност - 1,6 м/сек. По данни на МТО станция - Свиленград средногодишно 30,9 дни са с мъгла.

Регионът на Община Свиленград се характеризира със средногодишно количество 696 мм с минимум през летните месеци. Снежната покривка е слаба и краткотрайна с брой на дните със сняг 16-30.

Периодът на пълноводие протича от месец декември до месец юни. Същият е слабоустойчив. Оттича се 70 - 80 % от общия обем на оттока.

Средната дата на настъпване на маловодието е юли, а средната дата на неговото завършване е октомври. През периода на маловодие се оттича 1% от общия обем на оттока. Малките реки и дерета през периода на маловодие пресъхват. Продължителността на пресъхването е в рамките на 70 - 100 дни.

С оглед осигуряване необходимите водни ресурси за напояване и регулиране на повърхностно течащите води на територията има изградена мрежа от микроязовири край всяко от населените места.

Водосборният басейн на река Марица е известен като район с високо ниво на подземни води. Основното подхранване на подземните води е от река Марица и от инфилтрация на валежни води, и по-малко от деретата и води от подложката.

Почвите са разнообразни: от смолници в равнините полски райони, канелените горски-излужени почви по планинските и хълмисти терени, както и алувиално-ливадните почви по долината на река Марица и притоците й.

През дългите години на интензивната обработка на селскостопанските площи, поради употребата на големи количества препарати за растителна защита, горене на стърнища и прекомерно торене с изкуствени торове без поливане, почвите до голяма степен са изтощени, със занижено съдържание на органична материя.

В територията се включва част от Корине сайт „Сакар”, имащ международен природозащитен статус. Около 70% от територията на Южен Сакар е заета със селскостопански площи на мястото на гори от космат дъб и виргилиев дъб. В района се срещат също широколистни гори от „островен тип” от космат и виргилиев дъб със средиземноморски елементи на места възникнали вторично. Край много от деретата и реките в Южен Сакар все още растат стари дървета от бяла топола, върби и др., които представляват гнездова база за грабливите птици.

Широколистни гори на територията на община Свиленград са доминирани от преходносредиземноморски съобщества от космат (Quercus pubescens) и виргилиев (Quercus virgiliana) дъб, а участие вземат още зимен дъб (Quercus petraea), цер (Quercus cerris), благун (Quercus frainetto), мъждрян (Fraxinus ornus). Най-често са силно деградирали и са от храсталачен тип като съществуват терени, заети от келяв габър (Carpinus orientalis).

Окрайнините на горските територии са заети от трънкосливка (Prunus insititia), дива круша (Pyrus pyraster), бадемовидна круша (Pyrus amygdaliformis) и редки храсти. Съществуват ограничени площи от култивари, основно черен бор (Pinus nigra) и много ограничено акация (Robinia pseudoacacia), а на места инвазията на айланта (Ailanthus glandulosa) е забележима. Храстите са представени от смрадлика (Cotinus coggygria), плюскач (Colutea arborescens), обикновен дрян (Cornus mas), обикновен глог (Crataegus monogyna).

Коренно различен характер има растителността по бреговете и островите на река Марица. Въпреки силната антропогенната натовареност са се съхранили много автохтонни елементи. Най-масово се развива бяла върба (Salix alba), което е характерно за поречията на всички реки в южната част на страната.

В близост до водното течение, се развиват и увивни растения, което се определя от влажностният режим, дал възможност за съхраняване на остатъци от бившия лонгозен характер на заливните поречия - лианите бръшлян (Hederahelix), горска лоза (Vitisvinifera) и обикновен повет (Clematisvitalba). Във вид на крайречни храсталаци расте ракита (Salix purpurea), а в малко по-отдалечените участъци се развива и ива (Salix caprea). Върбите формират пионерни съобщества на освободените песъчливо-глинести коси и алувиални наноси, които постоянно се променят в зависимост от динамиката на отлагане.

За община Свиленград са характерни откритите пространства - селскостопански земи и ливади, обрасли с ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма (Dichantium ischaemum), луковична ливадина (Poa bulbosa и др. и по-рядко с мезоксеротермна тревиста растителност като силно пластичния троскот (Cynodon dactylon).

Агроценозите включват традиционни видове - пшеница, ечемик, слънчоглед, тютюн, лозя. Големите зеленчукови градини на територията на община Свиленград са ликвидирани, но се отглеждат пъпеши, лук, дини, домати, краставици, пипер. Ограничено се развива и овощарството. Около обработваемите площи и в запустели урбанизирани терени се срещат много рудерални видове.

Естествено значително по-различен е характерът на тревните фитоценози около река Марица. Във водното течение се развиват типични хидрофити.

Наносните полоси обрастват буйно с репей (Arctium lappa). Под залесените площи в близост до течението на реката се развиват редица мезофити и хигрофити.

В рамките на защитените зони са установени някои защитени видове растения, включени в приложенията на Закона за биологичното разнообразие, характерни за Сакар

Безгръбначната фауна на територията на община Свиленград е най-богата. От ненасекомните видове характерни за района са някои охлюви (клас Gastropoda, тип Mollusca), червеи от клас Oligochaeta, дафнии и циклопси от клас Crustacea, множество кърлежи и паяци от клас Arachnida. Най-богата е тази, която е свързана с река Марица и нейните притоци.

Счита се, че във водите на река Марица в участъка на община Свиленград обитават 31 вида риби

В сравнение с предходните проучвания видовото разнообразие е намаляло, въпреки установените 3 нови за долното течение на река Марица вида, т.е. несъобщавани от български автори. Намаляването на видовото разнообразие и промяната на структурата му се дължи на крупни антропогенни замърсители, на бракониерството, особено по време на размножителния сезон и промените в качествата на водата, характера на дъното и хранителната база в реката.

Сравнително богата е наличната херпетофауна на община Свиленград. Предположенията са, че общинската територия се населява от общо 28 вида от 14 семейства - 8 вида земноводни от 6 семейства и 20 вида влечуги от 8 семейства.

Птиците са най-добре представеният като разнообразие и изобилие на видовете клас гръбначни животни в района на община Свиленград поради разнообразните условия и наличието на екотонен ефект. Предполага се, че през различните сезони на годината територията на община Свиленград дава убежище и хранителна база на 86 установени и вероятни вида птици от 33 семейства, включени в 16 разреда. Броят на видовете обхваща около 25% от българската орнитофауна. Представени са почти 75% от всички разреди птици в страната ни. За това допринасят разнообразната среда и богатството от биотопи. Представеният видов състав подчертава значимостта на поречието на река Марица като изключително важен биокоридор, свързващ различни типове хабитати в цяла Южна България.

Клас Mammalia в община Свиленград е представен предимно от групата на дребните бозайници. Едри бозайници са по-рядко срещани. Има основание да се очаква, че общината дава убежище и хранителна база на 25 установени или вероятни вида бозайници от 12 семейства, включени в 6 разреда.

Защитените територии в община Свиленград са общо пет:

1. Природна забележителност - Дервишка могила 

2. Природна забележителност - Калето

3. Природна забележителност - Находище на див божур

4. Защитена местност - Лозенски път

5. Защитена местност „Находище на Наделенолистно великденче”

Обща площ на защитените зони и защитените територии е 611,86 кв. км. или 87,56% от площта на общината. От тях 611,14 кв. км или 87,47% са ЗЗ. Делът на ЗЗ в община Свиленград е в пъти по-голям от средния за страната - 35%, което нарежда общината в групата на общините в България с най-висок дял на ЗЗ. Това е свидетелство както за изключително високото биоразнообразие на общината, неговата защита и възможност за валоризация.

Двата вида ЗЗ в голямата си част се припокриват. По-голям е делът на ЗЗ по Директивата за хабитатите - 610,95 кв. км или 87,45%, срещу 501,77 кв. км или 71,82% дял на ЗЗ по Директивата за птиците.

Защитените територии заемат незначителен дял - едва 2,25 кв.км или 0,32% от общинската територия. Този дял е много по-малък от средния дял за страната от 5,2%.

Защитените територии в община Свиленград са 2 вида - защитени местности и природни забележителности. Защитените местности са малко по-малки по площ - 1,22 кв.км или 0,15%, а природните забележителности достигат до 1,22 кв. км или 0,18% от общинската територия.

Високият дял на природозащита в община Свиленград поставя и редица ограничения пред териториалното устройство на общината и ползването на нейните ресурси.

Социално-демографска характеристика

1. Административно - териториална характеристика

Община Свиленград включва 24 населени места: 1 град (административен център) и 23 села.

Административният център на община Свиленград е град Свиленград, който е разположен по двата бряга на река Марица. Град Свиленград е опорен център от трето ниво в мрежата от опорни центрове, предложена от Националната концепция за териториално развитие - административен, икономически, културен и търговски център в Хасковска област.

Общината има уникалната даденост да бъде граница на България с две съседни държави- Република Гърция и Република Турция. Оттук произлиза водещата й роля в бъдещото развитие на европейските транспортни коридори, свързващи Европа с Близкия и Далечния Изток - коридор №4 по посока на Истанбул и други важни транспортни артерии в близост като наскоро построената модерна магистрала Виа Егнация (Истанбул-Солун), както и удобния скоростен път до пристанище Александруполис и до магистралата Виа Егнация. През територията на гр.Свиленград минава железопътната линия София-Пловдив-Свиленград-Истанбул, свързваща България с европейската мрежа, както и железопътната връзка Свиленград- Дикия- Александруполис.

2. Брой и гъстота на населението

Населението на община Свиленград по данни на НСИ от официално преброяване 2012 – 22 816 души, за 2013 - 22 774 души, 2014 г. - 22 798, за 2015 г. – 22 452 души и 2016 г. – 22 234.

1. 
   Възрастова структура на населението на община Свиленград
   

   Община	Възраст
   Свиленград	Общо	0-14	15-64	над 65
   бр. жители	22 234	3 344	13 488	5 402
   %		15,04%	60,66%	24,30%

   
   Източник на информацията общинска администрация
   

Над две трети (60,66%) от населението е в трудоспособна възраст, която говори за голям потенциал на работна сила.

3. Динамика на населението

В Таблица № 2 е представено населението на общината по данни от НСИ за последните 5 г.

2. 
   Население на общината по данни от НСИ за последните 5 г.
   

Година	Население в гр. Свиленград	Население в Община Свиленград
2016	17 754	22 234
2015	18 009	22 452
2014	18 099	22 798
2013	18 076	22 774
2012	18 076	22 816

Използвани данни от НСИ

Използвани данни от НСИ

Община Свиленград се състои от 24 населени места, от които един град - общинския център и 23 села. Общината се характеризира с неравномерно териториално разпределение на населението. Основната част от населението е съсредоточено в гр. Свиленград и няколко по-големи села разположени по основните пътища. Град Свиленград е единственото населено място в общината с население над 5 000 души.

В Таблица № 3 са обобщени данни за населените места, брой жители, брой домакинства и брой жилища (едно фамилни къщи, блокове до 3 етажа, блокове над 3 етажа) - по данни от Община Свиленград.

3. 
   Обобщени данни за населените места, брой жители, брой домакинства и брой жилища (едно фамилни къщи, блокове до 3 етажа, блокове над 3 етажа) - по данни от Община Свиленград
   

Населени места	24
Брой жители в цялата Община	24837
Брой жители в гр. Свиленград	20574
Брой домакинства	9050 (само за гр. Свиленград - 7204 бр.)
Брой жилища	10416 за 2016
Стаи	35482 за 2016

Използвани данни общинска администрация Свиленград

Динамиката на населението по данни на НСИ показва тенденция на намаляване във всички населени места на общината, като в периода от края на 2012 г. до края 2016 г., населението на общината е намаляло с 582 души, или 0,51 %.

Демографското развитие на общината за периода 2012-2016 г. по данни на НСИ е представено в Таблица № 4

4. 
   Демографско развитие на общината за периода 2012-2016 г. - НСИ
   

Година	Раждане (бр.)	Смърт (бр.)
2012	213	339
2013	189	331
2014	218	328
2015	196	366
2016	217	384

Използвани данни от НСИ

Тенденции

От горните данни могат да се набележат някои основни тенденции в демографската характеристика.

Забелязва се тенденция към намаляване на населението, запазва се и отрицателния естествен прираст на населението, както и неговото застаряване.

Съществен момент в демографското развитие на община Свиленград на фона на всеобщата картина за страната е интензивната външна миграция, породена от безработицата и неблагоприятните социално­икономически условия.

4. Трудова заетост

Към края на 30.06.2017 г. коефициентът на заетост, обновен на страницата на НСИ към дата 31.12.2015 г., изчислен като отношение на броя на заетите лица в община Свиленград към населението във възрастовата група 15-64 навършени години, е 58,6 %, при 64,3 % за областта, 67,2 % за Южен Централен Район и 71,8 % за страната. исок от този за областта.
Традиционно, равнището на безработица за община Свиленград е значително под средните стойности за област Хасково (8.6% за 2016г.), като през последните години се утвърждава като общината с най-ниско равнище на безработица в областта. Към 30.06.2017 г. регистрираните безработни лица за община Свиленград са 876 с равнище на безработица (8,12%) при 8,6% кьм 30.06.2016 г.

5. Показатели за доходи

За област Хасково основните приходи на домакинствата са работната заплата и пенсиите, следвани от самостоятелната заетост и други приходи. Същата последователност важи и за средните приходи на лице.

Основен индикатор за доходите на домакинствата е средната годишна заплата на наетите лица в общината 7341 лв. Динамиката за периода от 2008 до 2014 е към увеличаване, съгласно публикацията „Районите, областите и общините в Република България 2014” на НСИ от 16.02.2016 г., средния доход за регион Хасково на лице е 4 157 лева и съответно средния доход за регион Хасково на домакинство е 10 374 лева.

Икономическо развитие на общината. Стопански дейности

6. Икономическо състояние, сравнено със средното за страната по показатели

Община Свиленград се характеризира със сравнително високи икономически показатели.

По отношение структурата на местната икономиката на община Свиленград също не се регистрират драстични промени, като тя продължава да бъде доминирана от сектора на услугите. Таблица 5 дава илюстрация на структуроопределящите сектори.

5. 
   Дял на произведена продукция от общината по водещи сектори (%)
   

	Преработваща промишленост	Селско, горско и ловно стопанство	Търговия	Строителство	Транспорт
2016	22,6	8,2	17,2	6,6	24,9
2015	20,9	5,2	10	10,7	18,1
2014	15,2	5,3	10,2	8,5	18,2
2013	11,7	4,3	8,6	••	16,4
2012	10,2	5,1	6	••	22,5

Източник: Общинска администрация

7. Селско и горско стопанство

Предимство на общината, особено на най-южния й пояс, е високата екологична чистота на земята и природата, което се дължи на отсъствието на каквито и да било замърсяващи производства.

Земеделие:

Земеделската земя в общината по данни на ОС „Земеделие“ - Свиленград е 566 953,7 дка или 80,4% от общата площ. По начин на трайно ползване 44,6% са ниви, 19,1% - пасища и мери, 11% - залесена територия, 4 % - лозя, 3,6% - дървопроизводствени площи и 3,1% са полски култури. Традициите в земеделието са свързани с отглеждането на пшеница, ечемик, слънчоглед, памук, тютюн, лозя. Протичащите структурни процеси, ускорявани най-вече под влияние на прилагането на общата селскостопанска политика, водят до уедряване на земеделските стопанства както в областта, така и в община Свиленград.

Основните фактори, ограничаващи развитието на земеделието са свързани основно с недостиг на финансови средства за уедряване и модернизиране на производството. Наблюдава се и слаб интерес на производителите към възможностите за сдружаване.

В землищата е изградена мрежа от микроязовири и напоителна система, но в настоящия момент не се използва. Тази напоителна система, съгласно статистическите данни може да напоява близо 34 хил. дка.

Животновъдство:

Традициите в животновъдството са отшумели, поради неприложимост в контекста на ниски изкупни цени за продукцията и липса на разнообразни и конкурентни пазарни механизми за реализация. Налице е значителен спад на отглежданите животни в резултат на намаляването на поголовния и на намалената продуктивност на животните. Животновъдство е слабо развито на територията, като преобладават животните в личните стопанства - при дребни производители, разпръснати в индивидуални стопанства с единици, рядко с десет и повече глави животни. Само в единични ферми е налице концентрация на по-голям брой животни. По-голямо внимание се отделя на говедовъдството и по-малко на овцете и козите.

Горско стопанство

общата площ на горския фонд в община Свиленград е 13 293,1 ха, от които 4 019,1 ха са заети от гори, разпределен по вид, както следва,

- иглолистни гори - 644,8 ха;

- широколистни високостеблени - 364,1 ха;

- за реконструкция - 279,8 ха;

- издънкови за превръщане - 1770,7 ха;

- нискостеблени - 359,7 ха.

Залесената площ е 3 657,4 ха, което представлява 91% от общата горска площ. Дървопроизводителната площ е 3802,1 ха - 94,6 % от площта, а непроизводителната - 217 ха - 5,4% от общата площ.

Общинската горска собственост обхваща 2 908,2 ха, 91,5 %, от които залесени (2662 ха), а 3,2% (93,1 ха) е незалесена дървопроизводствена площ, в т. ч. 0,5 ха - невъзобновени сечища, 83.3 ха - голини и 9,3 ха - пожарища. Всички сечища и пожарища са предвидени за залесяване, а голините са по поречието на р. Марица.

От горите общинска собственост 2 155,1 ха е дървопроизводителна площ, а останалите 153,1 ха - непроизводителна. По функции, общинската горска собственост се разпределя, както следва,

- група гори и земи с дървопроизводителни и средообразуващи функции - 2483,4 ха, в т.ч. -2 278,2 ха - залесени;

- група защитни и рекреационни гори и земи - 424,8 ха, в т.ч.. 383,8 ха - залесени.

Горският фонд в община Свиленград се стопанисва от ДГС -„Свиленград”. ДГС Свиленград развива дейността си на територията на общините Свиленград и Любимец. ТП ДГС Свиленград стопанисва горски фонд - държавна собственост 20026,3 ха. Върху тях са разположени насаждения от благун, космат дъб, зимен дъб, цер, червен дъб, съпровождащи се от мъждрян, габър, липа, и култури от бял и черен бор, кедър, акация, топола.

8. Промишленост и строителство

С богати традиции от близкото минало, днес преработващата промишленост продължава да е водещ структуроопределящ сектор в местната икономика на община Свиленград. По дял на произведена продукция от общата за общината, сектор „Преработваща промишленост“ се нарежда на второ място в местната икономика, въпреки че в периода 2012-2016 г. има значителен спад от почти 14%.

В преработващата промишленост са обособени през 2012г. 74 производствени единици, което е 5,9% от броя на нефинансовите предприятия в структурата на местната икономика. В периода 2012-2016 г. техният брой остава непостоянен.

Най-голям дял в сектора, по отношение на произведената продукция и зает персонал се пада на текстилната и шивашка промишленост. Освен производството на текстил, текстилни изделия и трикотаж, предимно малки фирми представят хранително вкусовата промишленост - производство на напитки, винопроизводство и месопреработване. Значимите промишлени предприятия са приватизирани и преструктурирани. Загубата на традиционните пазари и липса на нови също оказва голямо влияние върху процесите, които протичат в този отрасъл.

Като цяло промишлеността на общината е в процес на преодоляване на доскорошната стагнация, но се наблюдават все още колебливи тенденции към нарастване на обема на инвестиции. През последните години икономическият ръст е незначителен. Липсата на свежи инвестиции във фирмите не позволява технологичното им обновление.

Ключово за развитието на сектора се явява изграждането на индустриална зона Свиленград, включваща и логистичен парк. Индустриалната зона ще даде възможност на Свиленград да провежда целенасочена икономическа политика към диверсифициране на местната икономическа база за производства и услуги с по- висока принадена стойност.

Едновременно с преработващата промишленост, сектор „Строителство“ също формира съществен по размер дял (6,6% за 2016 г.) в общата произведена продукция на територията на община Свиленград. Строителният отрасъл е функция от инвестиционната политика, провеждана в общината и състоянието на общинската икономика. Поради тази причина въпреки последствията от икономическата криза, която се отрази изключително остро на кризата в строителния отрасъл в страната, то на територията на община Свиленград строителството запазва своите позиции. Спрямо 2015 г. се наблюдава увеличаване на стопанските единици в отрасъла, увеличаване размерът на произведената продукция , нетните приходи от продажби и инвестициите в ДМА.

9. Услуги

Сферата на услугите в община Свиленград се развива със значително по-устойчиви темпове от останалите два икономически сектора. Това се дължи на няколко отрасъла с обслужващ характер, които се развиват изключително успешно през последните години. Това са отраслите: „Транспорт, складиране и пощи”, „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” и „Хотелиерство и ресторантьорство”.

В сектора услуги отрасълът със структуроопределящо значение за местната икономика на община Свиленград е транспортът и логистиката. Транспортът като икономическа дейност има нарастващо значение в икономическата структура на общината. Развитието на отрасъла е силно повлияно от наличието на два транспортни коридора: трансевропейският транспортен коридор “Европа - Азия”, осигуряван от първокласния път Е-80, и перспективният регионален коридор, свързващ района Свиленград - Харманли с Бургас, преминаващ през територията на Странджа - Сакар. Транспортно- географското положение на общината предполага значително участие на чуждестранен капитал в икономическите дейности. В отрасъла е съсредоточен и най - голям дял на произведената продукция (19%) в състава на местната икономика.

Друг отрасъл със структуроопределящо значение за местната икономика на община Свиленград е търговията. В отрасъл „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ са съсредоточени най-голям относителен дял от заетите (25%) и най-голям дял на нетните приходи от продажби (30,2%). По показателя размер на произведена продукция търговията отстъпва на отраслите „Транспорт, складиране и пощи“ и „Преработваща промишленост“.

Въпреки общата привлекателност на търговията като дейност, генерираща бърза печалба при минимум разходи и извършваща интеграция между производство и потребление, нейният дял в общите стойности на ключови финансови показатели за местната икономика в периода 2012-2016 г. е все още ограничен. В търговията към 2016 г. са регистрирани 563 стопански единици, или 35,2% от общия брой регистрирани фирми в община Свиленград. Това са основно предприятия от типа „микро” и „малки”.

Освен търговията, с голям потенциал за развитие в община Свиленград е и туризмът.

Община Свиленград притежава необходимите предпоставки за развитие на туризъм, природни и културни ценности и уникалната възможност да ги превърне в отправна точка за печеливш бизнес. Туризмът е важен елемент от местната икономика и предприемането на правилни стъпки за неговото развитие ще благоприятства за интензивното развитие на икономиката и благоденствието на населението.

Община Свиленград има потенциал за развиване на алтернативен туризъм в следните негови направления - културно-исторически, селски и екотуризъм, ловен, лозаро- винарски туризъм, приключенски и др., като в същото време разчита на вътрешен и международен туризъм.

Културното наследство на територията е разнообразно, обхващащо паметници с историческо, археологично и архитектурно значение, изпъстрено от автентичен фолклор и отличителни кулинарни традиции. Сред емблематичните символи за територията са мостът „Мустафа паша“ от 1529 г. в гр. Свиленград, Средновековната крепост при с. Мезек, Средновековната кула край с. Маточина, Тракийската куполна гробница край с. Мезек, Скалните църкви в селата Михалич и Маточина и др. Всички те са недвижими културни ценности със статут на категория „национално значение”.

Превръщането на Източните Родопи и Сакар планина като екотуристическа дестинация несъмнено включва и община Свиленград. Сакар присъства като задължителна спирка за любителите орнитолози от Източните Родопи към черноморското крайбрежие, където могат да наблюдават царския орел. Царският орел е един от защитените видове птици у нас и е включен в Червената книга на България. Това създава уникална възможност за развитие на орнитоложки туризъм.

Изключително перспективно пред развитието на територията се явява и развитието на лозаро-винарският туризъм. На територията на община Свиленград са засадени над 14 000 дка лозя, повечето от които с винени сортове. Изключително благоприятните почвено-климатични условия обуславят изграждането на пълен лозаро- винарски кръг от отглеждане на качествено грозде и производството на вино.

Утвърден като традиционен за общината още от 1988 г. е и ловният туризъм. За популацията на дивеча се грижат две ловно-рибарски дружества, а ловната площ на общината е 65 887,6ха. Община Свиленград попада в миграционния път на прелетните птици “Виа Понтика”, поради което ловът на африканска гургулица е особено успешен. През последните години районът се утвърди като един от най-добрите в страната за този вид туризъм и броят на ловците, предимно от Гърция и Италия, непрекъснато нараства. Други алтернативни форми на туризъм, перспективни за територията на община Свиленград, са приключенски,селски, фестивален, спортен и хоби туризъм, конгресен и др.

В община Свиленград, предимно в административния център, частното хотелиерство и ресторантьорство се развиват с бързи темпове и обслужват транзитно преминаващите туристи и чуждестранни посетители. Градът изобилства от привлекателни места, посещавани от клиенти предимно от България, Гърция и Турция. Крупните инвестиции, нови хотели и казина са предпоставка за непрекъснато растящия брой на посетителите от Гърция и Турция, които превръщат Свиленград в предпочитана дестинация.

В периода 2012-2016 г. приходите от туризъм се увеличават 5 пъти, като изключителна успешна за туризма е 2016 г. Основно това се дължи на увеличения поток от чуждестранни туристи, които също се увеличава двойно.

Водоснабдяване, канализация на третиране на отпадъчните води

Водоснабдяването на населените места в общината се извършва главно от кладенци. Подаването е изключително помпажно. Водоснабдените населени места са 22 броя, а само 2 са частично водоснабдени. Това са селата Лисово и Равна гора. Изградеността на мрежата е около 98,21%. Съществува необходимост от реконструкция и подновяване на водопроводните тръби.

Единствено изградена канализация има в гр. Свиленград, а в останалите населени места няма изградени канализации като изключение прави с. Мезек, където е изграден главен клон на ВиК мрежата. По данни на НСИ, степента на изграденост на канализационната мрежа е 79,12%. В общината има изградени ПСОВ в гр. Свиленград и с. Мезек.

Използвани енергоносители, начини на отопляване.

10. Електроснабдяване

Основен енергоносител в община Свиленград е електроснабдяването. На територията на общината няма селище със статут на населено място, което да не е електрифицирано. Основен потребител на електроенергия в община Свиленград е общинска администрация Свиленград. Основен източник на захранване на град Свиленград е електроенергийната система на страната с електропроводи 110 kV до откритата разпределителна уредба 110 kV на подстанция ’’Свиленград”.

Град Свиленград се електроснабдява от една подстанция, разположена географски в северната част на града, като част от цялостната електроенергийна система на страната.

Съществуващи електропроводи са в добро техническо състояние, с добри преносни възможности и висока механическа устойчивост. Като цяло електроразпределителната мрежа на общината е реконструирана и поддържана на добро равнище, но има участъци с нарушени механични и електрически параметри.

11. Топлоснабдяване

Твърдото гориво (въглища и дървата за огрев) са основен вид гориво за отопление на населението на територията на общината. Докато в обществения сектор използването на дърва за отопление се редуцира, то потреблението им сред населението се увеличава. Основен проблем тук е множеството нискоефективни, физически и морално остарели горивни системи.

Лиценз за разпределение и снабдяване с природен газ на територията на общината има “Свиленград-газ” АД. През януари 2009 г. Общинският съвет на Свиленград одобрява инвестиционното намерение за газификация на общината, схемата за цялостно изграждане на газоразпределителната мрежа и 3-годишен бизнес план на дружеството. Мрежата е изградена изцяло в периода 2009-2011 г., като градът e обхванат от два основни пръстена, което гарантира качествено и без прекъсване снабдяване на потребителите с природен газ.

Институционална рамка

Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са в съответствие със Закон за местното самоуправление и местната администрация (в сила от 17.09.1991 г. отразена деноминацията от 05.07.1999 г., Обн. ДВ. бр.77/17 Септември 1991 г. изм. ДВ. бр.15/23 Февруари 2010 г.).

Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление.

В общината се избира общински съвет и кмет.

Дейността на общинския съвет и на кмета на общината се подпомага от общинска администрация.

Организационната структура на общинската администрация в Община Свиленград се урежда в Устройствения правилник (УП) на общината, който определя организацията на дейността и функционалните задължения на административните звена в общинската администрация. С утвърдения със Заповед № 233 от 21.02.2014 г. на Кмета на община Свиленград Устройствен правилник, се осигурява изпълнението на всички функции, произтичащи от законодателството на Република България. Общинската администрация се структурира в дирекции, отдели или сектори. Структурата на община Свиленград е представена на следната фигура.



Фиг. 2 Структура на общинска администрация - Свиленград
На теорията кмета на общината отговаря за изпълнението на Програмата за управление на отпадъците. На практика тези задължения се делегират на други подчинени общински служители.

Ежедневната работа по мониторинга на изпълнението на Програмата за управление на отпадъците е въз основа на местното прието законодателство.

Институционалната рамка за управление на отпадъците в община Свиленград е:

Отговорен ръководител - Заместник Кмет;

Отговорен административен персонал – Дирекция ОСУТ

Програма за управление на отпадъците е важен документ за прилагането на законодателството по управление на отпадъците на местно ниво.

Заложения принцип „пълна отговорност на замърсителите” - „потребителите да заплащат пълните разходи, както по производството и потреблението на продуктите, така и свързаните с тях разходи по опазване на околната среда; превръщането на разходите за околна среда във важен фактор при вземане на решения” се реализира чрез административни разпоредби и икономически регулатори. Най-често прилаганият икономически регулатор в контекста на принципа „замърсителят плаща” е въвеждането на различни такси, а при неизпълнение на регламентираните с нормативните актове задължения, пълната отговорност предполага заплащането на глоби.

Таксата за битови отпадъци се събира от органите на данъчната администрация.

Регионално сдружение за управление на отпадъците

На основание чл.19б ал. 1 във връзка с ал. 5 от действащия тогава ЗУО през 2010 г. се създава Регионално сдружение за управление на отпадъците на общините Харманли, Свиленград, Тополовград,Симеоновград, Любимец, Стамболово и Маджарово .

Членове на общото събрание на сдружението са кметовете на горе изложените общини. Избран е председател на Регионалното сдружение за управление на отпадъците. Общото събрание е определило работна група от експерти от всяка общинска администрация.

Целите на Сдружението са:

• 
  Подобряване на качеството на услугите за събиране, транспортиране и обезвреждане на битовите отпадъци и на приравнените към тях отпадъци;
  
• 
  Ефективно използване на ресурсите, възникващи в процесите на управление на отпадъците; оптимизиране на процесите за управление на отпадъците с оглед намаляване разходите за услугите за събиране, транспортиране и обезвреждане на битовите отпадъци и на приравнените към тях отпадъци;
  
• 
  Постигане на прозрачност и отговорност в процесите на управление на отпадъците;
  
• 
  Реализиране на целите и изискванията на националното законодателство и подзаконовите актове за управление на отпадъците;
  
• 
  Стимулиране и подпомагане активността на отделните граждани за участие в процеса за управление на отпадъците;
  
• 
  Насърчаване на диалога и взаимодействието между държавата, органите на местното самоуправление, стопанските организации при решаване на проблемите, свързани с управлението на отпадъците.
  

Утвърдени са вътрешните правила за работа на сдружението. Определена е цена за депониране на тон отпадък за общините членове на регионалното сдружение на регионално депо Харманли, както и цена за външни ползватели извън сдружението за депониране на тон отпадъци на депо Харманли.

Съгласно решение на общото събрание кметовете представят декларации за минимално количество отпадък, който се депонира на депото, във връзка с определяне на цената за навременно вземане на решение за дневния капацитет на депото и за определяне на графиците за приемане на отпадъците. Периодично се отчитат реално приетите на депото отпадъци, като отчетите се одобряват от общото събрание. Определен е реда н начина за събиране на дължимата цена от общините - членове на регионалното сдружение за управление на отпадъците, както и дължимите неустойки за общините, които предизвикат забавяне на плащането на дължимата от тяхна страна цена за третиране на битови отпадъци.

На общото събрание се разглеждат важни въпроси и разходването на средствата по чл. 64. ал. 1 от ЗУО, като решенията се вземат след гласуване.

7. 
   
   Каталог: documents -> ekologia
   documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
   documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
   documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
   documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
   documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
   documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
   documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”
   ekologia -> Информация за преценяване на необходимостта от извършване на овос за инвестиционно предложение
   
   
   
   Изтегляне 2.24 Mb.
   
   Сподели с приятели: