Решение №1/28. 06. 2013 г на Областен съвет по развитие Кюстендил/ областна стратегия за развитие
Изтегляне 2.47 Mb.
|
За отбелязване е намаляване на стопанските субекти в индустрията, отпадане на традиционни сектори и респективно намаляване броя на заетите. Третичен сектор – услуги Секторът все повече увеличава своя дял и изпревари заложените очаквания като включва широк спектър от услуги, както традиционни, така и иновативни, подкрепящи развитието на бизнеса, подобряване качеството на работната сила, а така също и услуги за населението. Развитието на бизнес услугите е с ограничен напредък в района. Добавената стойност от сектора за 2010 година е над 337 милиона лева.
Налага се изводът, че бъдещото преструктуриране на секторната структура на областта следва да се осъществи при ускорени темпове на растеж. Ниският дял на селското стопанство и относително ниският дял на промишлеността налага да се приложат мерки за стабилизиране и ново индустриално развитие с по-висока добавена стойност на областта. 2.3. Наука, иновации и технологично обновяване По отношение на развитието на науката и иновациите в областта, трябва да се отчете факта, че има само едно звено, осъществяващо такава дейност – Института по земеделие със 123 заети. За тристранния трансграничен регион “Морава – Пчиня – Струма”, обхващащ всички общини от област Кюстендил, съседни общини от РМакедония и от РСърбия е изготвена Иновационна стратегия за развитие, основа за реализиране на конкретни програми и мерки.
Всички предходни анализи изтъкват големия туристически потенциал на областта. Преди да бъде представен актуализираният му вариант, следва да се оцени настоящото развитие на туризма в стопанските му измерения. Реализираните нощувки през последните 5 години се колебаят в диапазона 106-120 хиляди. Първенец по брой е Сапарева баня, а по приходи – Кюстендил. Делът на туризма в областната икономика е около 0,3%. Най-значим е делът му в икономиката на община Сапарева баня – 3,1%. Средната пълняемост на базите е 13%, като най-оползотворен капацитет регистрира Дупница – 24%. В три от областните общини (Бобов дол, Невестино и Трекляно) не е регистрирана туристическа дейност. Долната таблица илюстрира стопанските параметри на областния туризъм към 2011 г. по общини:
Това са фактите. Развит е туризъм със скромни измерения. Сапарева баня и Кюстендил оползотворяват ресурсите си за балнеотуризъм, а Дупница – предимно за хотелски услуги на бизнеса. Анкетираното мнение на общинските администрации в областта потвърди проблемната картина в сферата на туризма:
Що се отнася до потенциала, той е съхранен и се пренася в новата стратегия като съществен ресурс за развитие. Развитие във всички изброени проблемни насоки и насочено към всички форми на туризъм – балнеоложки (Кюстендил и Сапарева баня), зимен (Паничище и Осоовска планина), културен (Рилски манастир, Пауталия, Кадин мост и чудните църкви из цялата област), религиозен (средновековните църкви по долината на р. Струма), маршрутно-познавателен, ловен (Осогово), риболовен, селски. Набелязаното и многократно мотивирано развитие ще стане възможно само след преодоляване на «местния егоизъм» (всяка община се стреми да развие собствен продукт). Необходима е единна туристическа стратегия за развитие на регионалните маршрути и продукти, с развитие в трансграничен, национален и европейски мащаб и прилагане на координирана програма с приоритизирани намеси. 2.5. Малки и средни предприятия Съществуващата пазарна инфраструктура е основа за развитие на сектора като водещ в икономиката на областта. Неразвита е системата от пазари на производителите и тържища – за селскостопански и промишлени стоки. С развитието на частния сектор в селското стопанство и промишлеността, необходимостта от оптимизиране и развиване на пазарната инфраструктура и маркетингови стратегии ще нараства. Броят на тази група предприятия на областно ниво е 355 или 6,79% от всички регистрирани фирми. Тази група не може да бъде гръбнак на областната икономика, където водещо място имат микрофирмите. Докато във всички съставни общини от областта има малки предприятия, то средни предприятия има само в три общини.
Инвестициите, както в абсолютен размер, така и отнесени към населението, намаляват през 2009 и 2010 г., което е свързано с настъпването на икономическата криза. Делът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в предприятията от нефинансовия сектор към 31.12.2010 г. показва следните резултати:
Сравнени с тези от останалите области на ЮЗР, ПЧИ в област Кюстендил са 15 пъти по-ниски от предпоследната област – Перник: 
3. Демографско и социално-културно развитие, социална интеграция и включване 3.1. Демографска характеристика, процеси и тенденции По брой на населението, област Кюстендил е на 20-то място сред българските области - 136636 души към 01.02.2011 г. (1.7 % от населението на страната). Разпределено е в деветте съставни общини със 182 населени места. За периода между двете преброявания населението на област Кюстендил намалява с 25848 души (-15.9 %), което се дължи на високия отрицателен естествен и механичен прираст. Община Трекляно е най-малката по брой на население в страната с 629 души и с най-голям отрицателен прираст в областта (-44.9 %). Този тревожен факт поставя под въпрос ефективното функциониране на тази община през следващия планов период.
Източник:НСИ Средната гъстота на населението в област Кюстендил е 44,8 д./кв.км. и е значително по-ниска от средната за страната (66.3 д./кв.км.). Гъстотата на населението в рамките на областта варира значително, като тя е най-висока в община Дупница – 136.7 д./кв.км., а най-ниска - в община Трекляно – 2.4 д./кв.км. По данни на Преброяване 2011 г. в 7 града в областта живеят 93553 души, или 68.4% от населението на областта, което я поставя под относителният дял на градското население в страната - 75.5 %. В периода 2001 – 2011 г. във всичките градове населението намалява.
Според броя на населението им, градовете в областта се категоризират 2, както следва: 2 средни град Кюстендил – 44532 д. и Дупница -33519 д., останалите 5 града са в категорията „много малки градове”. Така само град Дупница е с население над 30 хил.д., като допълва и балансира областния център. Параметрите на възпроизводството на населението се определят от развитието на основните демографски процеси – естествен (раждаемост и смъртност) и механичен (изселени и заселени) прираст. Раждаемост: През 2007 г. в областта са родени 1201 деца (8.0 ‰), а през 2011 г. - 1085 деца (8.0 ‰). Коефициентът на раждаемостта в страната през 2007 г. е (9.8 ‰) и 2011 г. (9.6 ‰). По този показател областта има по-неблагоприятни позиции от средните за страната. Тенденцията в развитието на раждаемостта се проследява и чрез коефициента на плодовитост - 1.63 живородени деца (2011 г.) за област Кюстендил – стойност, която е значително под теоретичния минимум за осигуряване на простото възпроизводство на поколенията – 2.1 живородени деца от една жена. Смъртността е със значително по-високи стойности от раждаемостта. През 2007 г. в областта са умрели 2644 д.(17.6 ‰), а през 2011 г. - 2553 д.(18.9 ‰). За сравнение, средната национална стойност на този показател е с над 4 пункта по-ниска - 14.7 ‰. Естественият прираст за периода 2007-2011 г. е с постоянни високи отрицателни стойности, което води до силно влошаване на възрастовата структура. С високи отрицателни стойности се отличават общините Трекляно (- 47.5 ‰) и Невестино (- 43.9 ‰). Коефициент на естествен прираст (‰)
Източник: НСИ Данните за вътрешната миграция на населението за областта показват, че изселените са повече от заселените, като механичния прираст е с отрицателен знак.В резултат, общото население на областта между двете преброявания е намаляло с 2244 д. Само в три общини е наблюдаван отрицателен механичен прираст (Бобов дол, Дупница и Кюстендил). Останалите 6 общини имат макар и минимален положителен механичен прираст. Обяснението е в силно нарушената възрастова структура, при която няма достатъчно младо население, готово да мигрира в търсене на по-добри условия за жизнена кариера.
Източник: НСИ Отрицателният естествен и механичен прираст е реален проблем за жизнеността на областта. По данни от текущата демографска статистика, населението на областта продължава да намалява и към 31.12. 2011 г, вече наброява 134 990 души, или за около 1 година намалява с 1696 д.(1.2 %) Към 1.02.2011 г. жените са 69846 (51.1 %), мъжете са 66840 души (48.9 %), или на 1000 мъже се падат 1042 жени. Възрастовата структура на населението на областта показва по-неблагоприятни показатели от средните за страната. Делът на младото население под 15 г. изостава от средния дял за страната с 1.7 пункта. Особено нисък е в общините Невестино (3.9 %), Трекляно (4.5 %) и Бобошево (6.9 %). Дори и в общините Дупница (12. 9 %) и Кюстендил (11.6 %) делът на младите хора е под средният за страната. 
Източник: НСИ Населението във възрастовата група 15 - 64 години също значително изостава от средния за странта дял - с 2.6 пункта. Делът на населениет от тази група във водещити общини изостава от средните за страната стойности. Реципрочно, възрастното население над 65 години е с много голям дял - 22.8 %. Най-голям е делът на възрастните в общините Невестино (51,2 %) и Трекляно (47,2 %), а най-нисък - в община Дупница (19,6 %). Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60- 64 г.). Към 01.02.2011 г., общо за областта, това съотношение е 54.0 %, при 70.0 % за страната. И по този демографски показател област Кюстендил е с много по-неблагоприятни стойности от средните за страната. На общинско ниво, с най-благоприятно съотношение е община Бобов дол (66%) със стойност над средната за областта, а в най-неблагоприятно – община Трекляно, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват само от 16, влизащи в трудоспособна възраст. Общият коефициент на възрастова зависимост към 01.02.2011 г. за областта е също висок - 52.2 %. Това означава, че на 100 лица във възрастовата група 15–64 навършени години се падат около 52 лица под 15 г. и над 65 г. На общинско ниво, в най-благоприятно съотношение са общините Дупница (48,1%) и Бобов дол (49.2%). С най-висока възрастова зависимост са общините Невестино (122,7 %) и Трекляно (106,9 %).
Лицата, които са се възползвали от правото на доброволен отговор на въпроса за етническо самоопределение към 01.02.2011 г., са 95.2 % от населението (130 615 д.). Българската етническа група обхваща 121351 лица (95.2 %), при 84.8 % средно за страната. Ромският етнос е вторият по численост, наброяващ 8305 души (6.4 %), при средно 4.9 % за страната. Най-голям е делът на ромския етнос в общините Кюстендил (8.9%) и Дупница (5.7 %), докато в община Бобов дол няма роми. Турската етническа група е със символичен дял от 0.1 %, при средно 8.8 % за страната. Към „други етнически групи” са се самоопределили 354 лица (0.3 %). Образователна структура на населението По отношение на образователната структура, една от водещите цели на общоевропейската стратегия „Европа 2020”, е подобряване на образователното равнище на населението и по-специално, намаляване на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване на дела на населението с висше образование. Към 1.02. 2011 г., броят на лицата с висше образование в област Кюстендил е 19186 (14,8%). Така областта заема средно положение по този показател в страната. Лицата, завършили средно образование, са 61822 (47,8 %). Значителни са вътрешно-общинските различия в относителния дял на висшистите. Най-висок е относителният им дял в общините Дупница и Кюстендил - съответно 17,2 % и 16,5 %. Останалите общини са със значително по-ниски стойности от средните за областта. Характерно за образователния ценз на кюстендилските общини е фактът, че преобладават лицата със средно и основно образование - съответно 47,8 % и 25,1 % от населението на 7 и повече години. С начално образование са 9534 лица (7,4 %), а с незавършено начално - 5282 лица (4,1 %). За първи път през настоящото преброяване е включена категорията “никога непосещавали училище”. Броят на тези лица в областта е 900, или 0.7 % от населението на 7 и повече навършени години. Тава са основно лица от ромската етничека група. 3.2. Икономическа активност, заетост, безработица Трудовият пазар е силно инерционен. Неговата стагнация или възстановяване се проявява със значително забавяне след проявите на финансовите и икономически фактори. Сравнена с останалите области в ЮЗР, през 2011 г. Кюстендил е с най-ниска заетост (42,8%) и най-висока безработица (14,5%): 
Коефициентът на заетост на населението на възраст 15+ в област Кюстендил за периода 2007-2011 г. намалява с 6,7% до 42,8 %, което е по-ниско от средното за района с цели 10% (52,6%). Всички останали области са с по -добри показатели. Финансовата криза и настъпилата икономическа рецесия доведоха до нарастване на безработицата. Коефициентът на безработицата на населението в област Кюстендил за периода 2007-2011 г. е с по-високи стойности от средните за страната и за ЮЗР, като през 2008 г. достига най-ниското си равнище от 7.38 %. В резултат на финансовата криза, през следващите години настъпва повишаване на показателя до 11,09 % и 11,76 % съответно за 2010 г. и за 2011 г., при стойности средно за страната, съответно 9,47 % и 9,67 %. Във вътрешнообластен план, проблемът с безработните лица и през 2011 г. е най-сериозен в община Невестино, където коефициентът на безработица достига 19,91 %, при 12,41 % през 2010. Следва община Бобошево с 14,15 %, а с най-нисък дял е община Бобов дол – 7,50%, като тя определя сравнително по-ниската за областта стойност спрямо стойностите на останалите общини. 
Източник: Агенция по заетостта Негативната тенденция продължава с тревожен висок интензитет и в края на 2012 г. безработицата в областта нараства с цели 3 пункта до 14,8%. 3.3. Доходи на домакинствата, ниво на бедност Доходи
Равнището на доходите е един от основните социално-икономически индикатори. Те се използват за оценка на условията на живот на населението, за определяне на покупателната му способност и др. Като такива, доходите заедно със заетостта на населението са едни от основните инструменти на социалната политика. В периода 2007-2010 г. се наблюдават определени тенденции в доходите на населението, които са свързани с протичане на икономическите процеси, повлияни през последните години и от икономическата криза. Данните за динамиката на доходите на населението в област Кюстендил са показани в следващата таблица. Динамика в равнището на доходите на домакинствата в област Кюстендил за периода 2007-2010 г. – по основни източници
Паричните доходи на домакинства от област Кюстендил са по-ниски от средните за страната за изследвания период. Като цяло равнището на доходите на домакинствата в областта нараства – от 6650 лв.(2007 г.) на 8240 лв. (2010 г.).
Социално изключване. Един от факторите за социалното изключване на част от населението е бедността. Най-податливи на бедност са някои категории лица като безработните (и особено продължително безработните), пенсионерите, лицата с определена категория инвалидност, многодетните семейства и др. Нивото на бедност се измерва с официално приети субективни индикатори за измерване на материални лишения, прилагани от всички държави. Линията на бедност (определена за домакинства, разполагащи със 60% от определен еквивалентен доход) за област Кюстендил тя варира от 2581 лв./лице (2007 г.) до 6691 лв./лице (2010 г.), която е по-ниска от средната за страната. Делът на хората, живеещи в материални лишения за областта е както следва:
Социално включване. Проблемът за социалното включване е приоритетно ориентиран към лица с физически и психически увреждания, които формират социално уязвими групи. Този процес е ориентиран и към лицата с ниски доходи и тези с материални лишения – безработни, пенсионери с ниски пенсии и др. Социалното включване се изразява в преодоляване на основните бариери, които са от различен характер -психологически, културни, образователни, финансови, архитектурни и др. Социалната интеграция, освен посочените категории лица е насочена и към лица от ромската етническа група и по-конкретно към лицата в “училищна” възраст, тъй като е преценено че повишаването на образователното равнище на децата от този етнос е една от приоритетните мерки на политиката за тяхното интегриране. 3.4. Здравеопазване и социални грижи Системата на здравеопазването в област Кюстендил е сравнително добре развита и покрива нуждите от здравна помощ на областта. Здравеопазването разполага с 5 болнични заведения с общ капацитет около 1000 легла – 3 многопрофилни болници с капацитет 645 легла и 2 специализирани болници с капацитет 356 легла. Разпределението по общини е както следва:
Системата се допълва от 28 лечебни заведения за извънболнична помощ – 13 медицински центрове, 14 медицински лаборатории и един дентален център. Сериозен проблем на системата е териториалната неравномерност в разположението на лечебните заведения. Всички диагностично-консултативни центрове и над 80 % от лекарските практики са съсредоточени в Кюстендил и Дупница. Това обстоятелство принуждава пациентите от другите общини да пътуват до двата града. В общините Бобошево, Кочериново, Невестино, Рила и Трекляно няма нито едно заведение за болнична или извънболнична помощ. Това означава затруднена достъпност до медицински услуги на над 14000 човека. Спешна помощ: Областната система за спешна медицинска помощ се състои от един център в гр.Кюстендил (за общините Кюстендил и Трекляно) с 5 филиала – в гр. Дупница (за общините Дупница и Бобошево), в гр. Бобов дол, гр. Сапарева баня, гр. Рила (за общините Рила и Кочериново) и с.Невестино. Сериозен проблем за дейността е кадровото обезпечаване, най-вече по отношение на лекарския персонал. Общата осигуреност на населението с легла в лечебните и здравни заведение през 2011 г. е 741 на 100 хил.души при средно за страната, 731 легла/100 хил. Броят на лекарите в областта е 470, а на медицинските специалисти по здравни грижи – 762. Зъболекарите към същата година са били 115. Показателят за осигуреност с лекари е със стойност 34,8/10 хил. души (при 38,8 за страната), а на зъболекари – 8,5/10 хил. души (при 9,1 за страната). По-важните проблеми пред системата на здравеопазването са:
Социални услуги: Към момента общият брой на специализираните институции на територията на област Кюстендил e 6, от които 3 са за деца и 3 са за възрастни лица. Специализирани институции за деца в област Кюстендил На територията на област Кюстендил има 3 специализирани институции за деца - един Дом за медико-социални грижи за деца от 0-3 години (ДМСГД) , 2 Дома за деца лишени от родителски грижи (ДДЛРГ) от 3-7 години и от 7-18. ДМСГД Кюстендил и ДДЛРГ Хисарлъка в процес на закриване.
Специализирани институции за възрастни и стари хораСоциални услуги в специализирани институции се предоставят след изчерпване на възможностите за извършване на услуги в общността. На територията на област Кюстендил има три специализирани институции, от които два за възрастни хора с увреждания и един дом за стари хора.
Институцията е държавно делегирана дейност с капацитет 90 клиенти и е с пълна заетост през последните години. По-голямата част от настанените (80 %) са хора над 61 години. Домът обслужва основно област Кюстендил и съседни области.
Институцията е държавно делегирана дейност с капацитет 44 клиенти и е с пълна заетост. Домът обслужва основно областта.
Специализираната институция е държавно делегирана дейност и се управлява от община Кочериново. Домът е с капацитет 60 места и е с пълна заетост. По-голямата част от настанените (80 %) са хора над 70 години. Домът обслужва лица от областта и от съседни области. Каталог: images -> stories -> doc doc -> До директора на риосв, гр. Плевен у в е д о м л е н и е doc -> Съобщение за заявления за гласуване в местни избори на 25 октомври 2015 г doc -> От: мбал рег по ф д. № представлявана от адрес срещу doc -> Приложение 4 законодателна рамка и стратегически документи в съдебната система I. Закони конституция на Република България doc -> До директора на риосв-бургас у в е д о м л е н и е за инвестиционно предложение doc -> Уведомление по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони doc -> Регламент 1907/2006 Лице, което пуска на пазара Дата на издаване: 20. 07. 2010г doc -> Lovech Rock Fest 2016 doc -> Спецификация на техническите характеристики на предложеното оборудване Изтегляне 2.47 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
