Решение №1/28. 06. 2013 г на Областен съвет по развитие Кюстендил/ областна стратегия за развитие

Социални услуги в общността за деца

• 
  Център за обществена подкрепа, Кюстендил
  

- Дневен център за деца с увреждания гр. Кюстендил

Дневният център за деца с увреждания „Вяра, Надежда и Любов”” – гр. Кюстендил функционира като държавно делегирана дейност и се управлява от общинската администрация. Капацитетът на центъра е 24 деца и пълна заетост.

Преобладаващият брой деца, които са ползвали услугите на център са на възраст от 3 до 18 години. Децата получават подкрепа за ежедневни дейности, образователни дейности – групови и индивидуални, здравна профилактика, медицинска рехабилитация, логопедична и психологична подкрепа, свободни занимания и игри по интереси.

ЦСРИ– гр. Кюстендил функционира като държавно делегирана дейност и се управлява от фондация „Институт за социална политика и социална работа”. Капацитетът на центъра е 40 деца и работи с деца и младежи със специфични потребности на възраст от 3 до 18 години (деца с обучителни трудности, с интелектуална недостатъчност, с генерализирано разстройство на развитието, с логопедични проблеми, със сензорни увреждания – нарушено зрение и слух, с физически увреждания, с деца от институции) от област Кюстендил.

• 
  Център за настаняване от семеен тип за деца
  

ЦСРИ– гр. Дупница функционира като държавно делегирана дейност и се управлява от общината. Капацитетът на центъра е 40 деца и работи при пълна заетост с деца и младежи със специфични потребности на възраст от 3 до 18 години. (деца с обучителни трудности, с интелектуална недостатъчност, с генерализирано разстройство на развитието, с логопедични проблеми, със сензорни увреждания – нарушено зрение и слух, с физически увреждания, с деца от институции) от общините Дупница, Бобов дол, Рила, Кочериново, Бобошево, Сапарева баня.

• 
  Дневен център за деца с увреждания
  

Преобладаващият брой деца, които са ползвали услугите на център са на възраст от 3 до 18 години. Децата получават подкрепа за ежедневни дейности, образователни дейности – групови и индивидуални, здравна профилактика, медицинска рехабилитация, логопедична и психологична подкрепа, свободни занимания и игри по интереси.

Центровете за обществена подкрепа функционират като държавно делегирана дейност. Работят в приоритетни направления за превенция на изоставянето, насилието и отпадането от училището. Екипите на центровете включват различни специалисти.

• 
  Услуги в общността за деца са развити в общините Кюстендил и Дупница, където е и най-големият брой детско население. Те посрещат приоритетно нужди на деца с увреждания и деца жертви на насилие.
  
• 
  В областта е добре развита приемната грижа.
  

Общият брой на социалните услуги в общността за възрастни в област Кюстендил са 11, от които 2 Дневни центрове за стари хора (Бобошево и Рила), 1 Преходно жилище с. Преколница. Два ЦНСТ /Център за настаняване от семеен тип/ за възрастни с умствена изостаналост в гр. Бобов дол , два ЦНСТ за възрастни с психични разстройства в гр.Рила и две ЦНСТ за възрастни с умствена изостаналост в гр. Кюстендил. ЦСРИ за възрастни в гр. Рила и гр. Бобов дол.

Дневният център за възрастни хора е услуга в общността е насочен към дейности, които създават условия за цялостно обслужване на потребителите през деня, свързани с предоставяне на храна, задоволяване на ежедневни и здравни потребности, организация на свободното време и лични контакти. Капацитетът на услугата. е 20 и пълна заетост.

Дневният център за възрастни хора е услуга в общността, която е насочена към дейности, които създават условия за цялостно обслужване на потребителите през деня, свързани с предоставяне на храна, задоволяване на ежедневни и здравни потребности, организация на свободното време и лични контакти. Капацитетът на услугата е 25 и пълна заетост..

Преходното жилище за възрастни с умствена изостаналост е услуга в общността която е предназначена за 16 жени с умствена изостаналост изведени от ДВУИ с. Преколница. Капацитетът на жилището е 16 и пълна заетост.

• 
  Центрове за настаняване от семеен тип за възрастни
  

• 
  Дневните центрове в Бобошево и Рила оказват подкрепа на стари хора в селищата с висок процент застаряващо население.
  
• 
  Услуги в общността за възрастни са развити в общините Рила,Бобов дол ,Кюстендил и Бобошево. Те посрещат приоритетно нужди на възрастни с увреждания и стари хора.
  

Според изследваните данни за областта, основни акценти в сферата на социалните услуги следва да бъдат: осигуряването на равни възможности за достъп до този вид услуги (включително и на живеещите в малки, отдалечени от градските центрове населени места); повишаването на тяхното качество; изграждането на публично-частни партньорства за предоставянето им; подобряване на материално-техническата им база.

Нетният коефициент на посещенията в детските градини³ в областта е малко по-висок от средния за страната, но по-нисък от средния за ЮЗР. Сравними са и останалите наблюдавани показатели - средният брой деца на един учител и в една група.

Независимо от намаляването на детските заведени, като цяло може да се обобщи, че в сектора на предучилищното образование се наблюдават положителни промени. Повишава се достъпът до услугата и ефективността на функциониране на заведенията. По-нататъшните усилия трябва да се насочат към поддържане на съществуващите тенденции, като приоритетно се решат проблемите с достъпа в общинските центрове и в малките, периферни общини.

Все още системата на професионалното образование в областта не е достатъчно гъвкава и реформирана, за да отговори по-пълно на местните и регионалните нужди от професионални и технически кадри в различните сфери на икономиката. В тази насока е необходимо мрежата от специализирани професионални гимназии да бъде оптимизирана, за да се синхронизират резултатите от нейната дейност с очакванията на бизнеса.

Броят на напусналите учащи (I-VIII клас) намалява (от 381 ученика 2007/2008 г.на 296 ученика 2011/2012 г.), но все още е значителен. Най-ясно проблемът се проявява сред ромските общности.

Процесите на оптимизация на училищната мрежа поставят изисквания към създаването на защитни механизми по отношение на преструктурираните звена. По последни данни, за учебната 2011/2012 г., в областта функционират 16 средищни и 4 защитени училища (55% от общообразователните училища). Те са елемент на социална защита и част от регионалната политика на общинско ниво.

Специфични проблеми в образованието на ромите: Около 15% от децата и учениците в областта са от ромски етнически произход. Исторически се е обособил ромски квартал и сегрегирано ромско училище в кв.”Изток” – гр.Кюстендил. В другите населени места обучението на децата и учениците –роми е интегрирано. Подлежащите на задължително обучение се обхващат в началото на всяка учебна година. Наблюдава се увеличаване броя на отсъствията на учениците – роми след ІV клас. Около 50% от завършващите основно образование роми не продължават образованието си в средни училища, или отпадат в процеса на гимназиалното си образование. Непреодолени проблеми в образованието на ромите остават: Недостатъчно владеене на български език; Различна ценностна система, в която образованието не е приоритет; Незаинтересованост на родителите; Конюнктурност в поведението, в зависимост от определени стимули; Ранен брак; Бедност. Проблеми със сегрегацията има и в НУ – с.Раждавица и ЦДГ „Мир” – с.Копиловци, община Кюстендил.

Обобщената оценка на образователната система в областта може да се представи в следната резюмирана форма:

Силни страни:Достатъчно квалифицирани учители; навсякъде функционират компютърни кабинети; сравнително добра осигуреност и състояние на сграден фонд; енергийно санирани и обновени училища и детски градини; оборудвана спортна база към училищата; добри връзки между образователните институции и училищата; наличие на разнообразни профилирани паралелки; професионални гимназии с добра база; широк спектър училища;

Слаби страни: Ограничени шансове за трудова кариера на завършилите училищата – демотивация, масова миграция; остаряло учебно оборудване; амортизиран фонд и обзавеждане, недостатъчно средства за поддържане и обновяване; наличие на много средищни и защитени училища; двусменно обучение в много училища, текучество на педагогически кадри;

Възможности: Участие в проекти и програми в областта на образованието; проучване на нуждите на пазара на труда в областта и съответно преориентиране на професионалното образование; трансгранични съвместни програми в образованието.

3.6. Културна сфера и културен живот, културно наследство

Територията на област Кюстендил носи следите на всички исторически епохи. Тракийско, елинско, византийско, възрожденско и съвременно присъствие са напластявали култура и ценности. Високата културно-историческа и познавателна стойност на уникални паметници от античната и средновековната българска епоха, превръщат Кюстендил и района в поле за изследвания, база за туристически продукти, “културен гръбнак” на настоящите поколения и “мост” за прехвърляне на ценности към бъдещите.

В областта са обявени и декларирани над 1050 археологически, архитектурни, исторически и художествени недвижими културни ценности. Сред тях е Рилски манастир (паметник от световно значение), 35 паметника с национално значение. Сред тях изпъкват: архитектурно-археологически резерват “Пауталия-Велбъжд-Кюстендил”, средновековен мост “Кадин мост”, с. Невестино, средновековна крепост “Кулата”, околийска къща, Часовниковата кула – гр. Дупница. Музеите и музейните сбирки (в Кюстендил, Рилски манастир, Бобошево, Сапарева Баня и Рила), съхраняват над 150000 ценни експонати от всички културни пластове и епохи. Кюстендилската художествена галерия “Владимир Димитров - Майстора” притежава богати колекции от българско възрожденско и от чуждестранно изкуство.

Други средища на културен живот са 28 читалища и над 50 обществени библиотеки. Областта се радва и на богат културен календар. Ежегодно се провеждат множество фестивали, художествени пленери, конкурси, празници.

Освен среда за културния живот на населението си, богатото културно наследство е все още невалоризирана ценност в контекст на туристически продукти.

3.7. Спорт, отдих и младежки дейности

Област Кюстендил е известна от близкото минало с добрата тренировъчна база на национално равнище, изявени спортисти в национален и наднационален мащаб. Град Кюстендил разполага с уникална по своето функционално разнообразие и разположение спортна база и балнеологични обекти. До 1997 г. спортният комплекс бе национална спортна база, коята се ползваше от редица клубни и национални отбори.

Спортната инфраструктура се състои от:

• Спортен комплекс “Осогово”, гр. Кюстендил е разположен непосредствено в подножието на лесопарк “Хисарлъка” и почти цялата му площ /52 910 кв.км/ е заобиколена от чудесна дървесна разстителност; Стадион «Странджа»; спортен комлекс «Зона Спорт» - кв. «Запад», гр. Кюстендил;

• Плувният комплекс в гр. Кюстендил е с обща площ 37 023 кв.м се намира в източната част на града в озеленена паркова среда, не е изграден в пълния си потенциал, съгласно действащия подробен устройствен план.Територията на комплекса тангира с основните комуникацонни артерии. Плувният комплекс е водоснабден с топла минерална вода;

Традиционно развити, с високи постижения са: художествена гимнастика, лека атлетика, акробатика, борба, футбол, баскетбол, волейбол, джудо.

На територията на Област Кюстендил има 43 спортни клуба, една ученическа спортна школа в Сапарева баня и отделение “Спорт” към ОДК – Кюстендил. Чрез тези спортни формирования са обхванати около 1500-2000 (предимно учащи се), занимаващи се със спорт лица, като извод крайно недостатъчно.

В Дупница водещите спортове са : волейбол, футбол, борба. Действащата спортна база в града е недостатъчна – една многофункционална спортна зала, стадион “Бончук”, стодион за бейзбол и плувен комплекс “Рила”.

В Сапарева баня са развити зимните спортове – биатлон, ски- алпийски дисциплини, футбол. Спортна база – един стадион.

Спортната база, която е предимно в Общините Кюстендил и Дупница е много амортизирана и непривлекателна за младите хора и въобще за желаещите да се занимават със спорт.

Насоки за развитие:

• 
  Обновяване и развитие на спортните бази и съоръжения;
  
• 
  Подобряване на оперативното взаимодействие между държавните и общинските органи, изпълняващи функции в областта на физическото възпитание и спорта и активизиране на сътрудничеството им със спортните организации;
  
• 
  Подобряване на мениджмънта на спортните обекти и съоръжения.