Техническа инфраструктура – мрежи и системи, дефицити и възможности

Територията на Област Кюстендил се обслужва основно от автомобилен транспорт и затова развитието и поддържането на пътната мрежа е абсолютен приоритет. По преценка на Областно пътно управление – Кюстендил, Републиканската пътна мрежа (РПМ) на територията на областта е с много добра структура и изграденост.

През територията на 4 от съставните общини на областта (Кюстендил, Дупница, Бобошево и Кочериново) преминават два първокласни пътя: път І-6/Е-871 “Граница Македония – Гърляно – обходен път Кюстендил – Радомир” и път І-1/ Е-79 “Даскалово – обходен път Дупница – обходен път Благоевград”. Общата дължина на участъците им в областта е 84,8 км.

Пътища от второкласната пътна мрежа минават през пет общини - Кюстендил, Невестино, Дупница, Бобов дол и Сапарева баня с обща дължина 54,1 км. Състоянието е сравнително добро. През 2012 г. е рехабилитиран 37,5 км участък от път ІІ-62 “Обходен път Кюстендил – обходен път Дупница – Клисура”.

Третокласната пътна мрежа обхваща всичките девет общини от областта и е с обща дължина 431,9 км (от които 31 км са все още без трайна настилка). Представени по общини, параметрите на РПМ в областта са обобщени в долната таблица:

Републиканска пътна мрежа на Област Кюстендил
Общини	I клас	II клас	III клас
Бобов дол	0,0	11,7	35,6
Бобошево	8,0	0,0	18,6
Дупница	23,3	13,1	10,8
Кочериново	11,0	0,0	6,9
Кюстендил	42,5	10,2	166,3
Невестино	0,0	9,9	91,9
Рила	0,0	0,0	39,1
Сапарева баня	0,0	9,2	12,7
Трекляно	0,0	0,0	50,0
ОБЩО	84,8	54,1	431,9

Източник: Областно пътно управление – Кюстендил, 2013 г.

През изтеклия планов период (2007-2012) са реконструирани и рехабилитирани над 20% (116 км) от РПМ на област Кюстендил, както и прилежащи пътни съоръжения. Основен дял на обновените пътища се пада на третокласната мрежа. В резултат е подобрен транспортния достъп на много селища⁴. Независимо от значичтелните инвестиции в обновяване, общото състояние на РПМ в областта едалеч от желаните стандарти:

“Средносрочните танове на Областно пътно управление -Кюстендш за периода 2014-2020 г. вкчючват реконструкция и рехабилитация на 160,800 км (134.675 км третокласни пътища) и строителство на 1,100 км нови третокласни отсечки. Намерението за поетапно изграждане на пътищата без трайна нас/тика е доказано чрез набелязване за проектиране на обекти в дългосрочната програма на Областно пътно управление-Кюстендил”.

В заключение към този раздел, приоритетен остава проблемът с недостатъчното средства и бавните темпове на рехабилитация на третокласната пътна мрежа на областта.

4.2. Железопътна мрежа

Силно пресеченият релеф на областта и съседните територии е предопределил структурата на железопътната мрежа. Независимо от териториалната неравномерност на ж.п. мрежата, поради високата гъстота на жп гарите и спирките, достъпът на населението до ж.п. транспорт е добър.

Основните линии, обслужващи територията на област Кюстендил са „София-Кюстендил-Гюешево”⁵ (ЕТК № 8) и „Видин-София-Кулата” (ЕТК № 4). Посочените като части на ЕТК жп линии осъществяват интеграцията на района/областта с железопътната мрежа на страната и на Югоизточна Европа.

Незадоволителното състояние на жп гарите, ниските скорости на движение на влаковете и лошото състояние на подвижния състав, са причина за отлив на пътници от железопътния транспорт. Друг проблем е липсата на подходящ обществен достъп до функциониращите гари, в случаите когато са отдалечени от обслужваните населени места.

Изоставане на района/областта (което се отнася и за страната като цяло) има по отношение изграждането на високоскоростни жп линии. Пресичането на областта от ЕТК 4 и 8 предполага в дългосрочен план развитие и на международни железопътни направления от Албания през Македония за България, от р. Дунав през България за Гърция, както и връзки между тях. Това предполага проектиране и строителство на нови съоръжения и терминали от европейски тип.

4.3. Въздушен транспорт

Освен летище София, на територията на ЮЗР не функционират други граждански летища. Към настоящия момент на територията на Кюстендилска област няма потребност за изграждане на гражданско летище.

ВиК секторът в област Кюстендил се стопанисва от три експлоатационни фирми – «Кюстендилска вода» ЕООД, Кюстендил (обслужва общини – Кюстендил, Трекляно, Невестино, Бобошено, Рила, Кочериново и Бобов дол), «ВиК Дупница» ЕООД, Дупница и «ВиК Паничище» ЕООД, Сапарева баня.

Независимо от обилността на повърхностните води в района, водоснабдителните системи се влияят пряко от променливия дебит на водоизточниците и не могат да осигурят стабилно водоподаване. Тази уязвимост е причина за съществуването на сезонен режим във водоснабдяването на над 13 000 абонати в над 20% от селищата на областта:

Притискащ проблем продължава да бъде амортизираните тръбопроводи и причинените от това чести аварии и загуби на питейна вода, достигащи до 65%.

Радикално решение на проблема «стабилно водоснабдяване» е намерено отдавна чрез започнатото строителство на язовир «Кюстендил», ситуиран в близост до гр. Кюстендил, за питейно водоснабдяване с обем над 15 млн.м3. Замразеният строеж следва да се завърши и въведе в експлоатация не само заради ролята си за водоснабдяването на областта, но и заради факта, че с времето става опасен.

Канализация

Канализационни мрежи и ПСОВ са изградени и функционират само в гр. Кюстендил, гр.Бобов дол и гр. Дупница. Обслуженото с канализация население е малко под 68% (при средно за ЮЗР 86%), а това с пречиствателни станции – около 60%.

С наскоро реализиран интегриран проект по водния цикъл на гр. Кюстендил беше обновена и разширена канализационната мрежа и реконструирана пречиствателна станция. Изграждането на канализация и пречиствателни станции в малките населени места остава задача за следващия планов период – 2014-2020 г.

По данни на Европейската обсерватория за информационни технологии EITO, развитието на електронните съобщения в световен мащаб в последното десетилетие се доминира от мобилните гласови услуги и интернет, следвани от мобилния широколентов достъп. Фиксираният широколентов достъп се характеризира с нисък темп на растеж, докато фиксираните телефонни услуги следват тенденцията на намаляване от предходните години.

В област Кюстендил, наложилата се през последните години тенденция на намаление на фиксираната телефонна плътност и увеличение на мобилната се изразява най-ярко, като стойността на показателят „фиксирана телефонна плътност по домакинства” бележи постоянно намаление, подобно на процесите в страната. През 2002 г. общият брой на телефонни постове в област Кюстендил е бил 50 976 , а 10 години по-късно този брой е намалял наполовина, при 100% цифровизация.

При показателя „мобилна телефонна плътност” се наблюдава непрекъсната тенденция на увеличение, като България вече изпреварва голяма част от държавите-членки на ЕС, но темпът на нарастване на мобилната плътност се забавя. GSM покритието на населението в област Кюстендил е 100 %.

По данни на Евростат за относителният дял на домакинствата, използващи интернет в страните от ЕС-27, през периода 2007-2012 г. се наблюдава тенденция на постоянно нарастване.

България също следва общата европейска тенденция на нарастване, но страната е на последно място в ЕС, с по-малък дял през 2012 г., от средната стойност за ЕС преди 5 години.