Решение №1/28. 06. 2013 г на Областен съвет по развитие Кюстендил/ областна стратегия за развитие

Област Кюстендил е с най-ниски показатели в ЮЗ район и през 2007 г. и през 2012 г., но докато през 2007 г. е била с около 19 пункта под средното за района, през 2012 г. разликата нараства до 27,6 пункта, като тази стойност е най-ниска от всички области в страната.

Тенденцията на растеж в регулярното използване на интернет от хората на възраст между 16 и 74 навършени години е непостоянна. През 2007 г. отн. дял е 23,8% и нараства до 38,4% през 2009 г., за да намалее до 32,7% през 2011 г., което може да се обясни с икономически причини.

Проблеми с достъпа до интернет съществуват основно в селата, където все още степента на оборудване на фирмите и домакинствата с компютри е твърде нискa и е необходимо изграждането на публични места за достъп до мрежата /телецентрове/. Това води до задълбочаване на териториалните различия в използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и се отразява на регионалния икономически растеж и конкурентоспособност. В този контекст насочването на ресурси за развитието на електронните комуникации добива изключителна важност за преодоляване на регионалните различия в достъпа до електронни услуги и развитието на информационното общество в област Кюстендил.

Необходимо е да се разшири достъпът и използването на мрежите и услугите на ИКТ, предвид нарастващата роля на информацията, особено в по-малките градове и селата, където обществените места за достъп до информация са единствената възможност за много потребители. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество.

На територията на област Кюстендил функционира топлоелектрическата централа – ТЕЦ “Бобов дол”, с мощност 3х210 мвт, отдаваща произведената електроенергия в преносната електроенергийна система на страната. През 2009 г. централата затваря единия от блоковете си, а в края на 2011 г. от експлоатация се изважда още един блок поради липса на сероочистващи инсталации. След изграждане на сероочистката, като задължително условие за съществуване на централата, от декември 2012 г. двата блока работят отново. Така се спасяват 3 600 работни места и ликвидирането на мините.

В област Кюстендил са изградени и много водноелектрически централи (ВЕЦ), като тези от каскада “Рила” (с обща мощност 24 мвт) отдават произведената електроенергия в електроенергийната система на страната. Изградени са нови соларни паркове и водно-електрически централи, съгласно приложената таблица.

Областта се захранва от системата 110 кв посредством 5 районни подстанции 110/20 кв, разположени в местата на съсредоточените товари. Общините Дупница и Бобов дол се захранват от едноименни подстанции, разположени в градовете-центрове. В град Кюстендил функционират подстанциите “Кюстендил” и “Пауталия”, а подстанция “Скакавица” осъществява трансгранична връзка със системата 110 кв на Р. Македония.

Всички подстанции са свързани двустранно в системата 110 кв, което осигурява по-високо качество и сигурност на захранването при аварийни ситуации. Останалите общини се захранват на 20 кв от най-близко разположените подстанции. Мрежата СН е добре развита, всички населени места са електроснабдени.

Съпътстващо производство

След спечелен проект по европейска програма, край ТЕЦ "Бобов дол" ще бъде изграден Завод за газобетонови блокчета за строителството. За производството ще се използва изцяло отпадъчната пепел след изгарянето на въглищата в ТЕЦ-а и гипсът, който се получава от сероочистващата инсталация. Досега отпадъците от твърдото гориво в централата не са използвани, а само складирани. Капацитетът на производството ще бъде 150 хил. м3 газобетонови блокчета годишно, като за продукцията ще бъдат търсени пазари и извън страната. Стойността на проекта е около 8 млн. лв., като топлоцентралата има подписан договор с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за 50% безвъзмездно осигуряване на средства по технологичното оборудване. Срокът за изграждането на завода е 24 месеца. Изпълнението започва в началото на 2013 година.

Разработена е програма за Енергийна ефективност (ЕЕ) на област Кюстендил, в която се набелязват мерки за ЕЕ в областта и използване на ВЕИ. Много от общините са разработили планове и програми за енергийна ефективност, в които са заложили проекти за изграждане на енергоефективно улично осветление, обследвания за енергийна ефективност на обществени сгради, изпълнение на дейности по саниране, отопление, климатизация, вентилация и доставка на ЕЕ оборудване.

Газификацията на град Дупница се реализира от “Рила газ”, като началото на строителството започва през 2010 г. Вече са изградени 40 км от предвидените в крайния етап 120 км газоразпределителна мрежа. Вече над 1200 битови потребители могат да ползват природния газ за домакинствата си, като възможностите на изградената мрежа са за захранване на над 4000 битови, 105 административни и 27 промишлени потребители. В крайния етап мрежата е предвидена за 13600 битови, 228 административни и 71 промишлени потребители.

При доказана икономическа обосновка, могат да бъдат газифицирани и други общини от областта.

4.8. Възобновяеми енергийни източници

В област Кюстендил водната енергия се усвоява отдавна, далеч преди да е обявена за ВЕИ. Най-старата ВЕЦ - “Осогово”, е изградена в с. Гърляно още през 1927г. По-късно, през 1949 г. се изграждат ВЕЦ от каскадата “Рила”, а през 1965 г. -ВЕЦ “Самораново”. През следващите години се изграждат още няколко МВЕЦ, а в последните години -основно ВЕИ на слънчева енергия -ФтЕЦ. Така общата инсталирана мощност на ВЕЦ и ФтЕЦ в област Кюстендил достига 44,1 мвт.

В следващите години се очаква изграждане на още ВЕИ -главно ФтЕЦ, тъй като в област Кюстендил няма подходящи условия за усвояване на вятърната енергия, а водната вече е усвоена. В община Сапарева баня се изгражда геотермално отопление.

В област Кюстендил са създадени достатъчно природни „инкубатори” за съхраняване на биоразнообразието, но почти нищо не е направено за валоризирането му като туристически ресурс и масовото му третиране от хората като ценност.

Комплексът от климатични, геоложки и хидроложки условия в областта определят уникалната му флора и фауна, формиращи богато биологично разнообразие. В областта попадат части от НП “Рила, ПП “Рилски манастир”, резерватите “Риломанастирска гора”, ”Габра” (Невестино) и “Църна река” (Кюстендил), защитена местност “Вековна букова гора” (с.Граница, общ. Кюстендил), 10 природни забележителности.

INCLUDEPICTURE "http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRX8Yln-qrOoNmC8GBRQDqpskfe40O7JlAazJryXpTzXLOkwZSXHw" \* MERGEFORMATINET INCLUDEPICTURE "http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRX8Yln-qrOoNmC8GBRQDqpskfe40O7JlAazJryXpTzXLOkwZSXHw" \* MERGEFORMATINET INCLUDEPICTURE "http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRX8Yln-qrOoNmC8GBRQDqpskfe40O7JlAazJryXpTzXLOkwZSXHw" \* MERGEFORMATINET INCLUDEPICTURE "http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRX8Yln-qrOoNmC8GBRQDqpskfe40O7JlAazJryXpTzXLOkwZSXHw" \* MERGEFORMATINET INCLUDEPICTURE "http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRX8Yln-qrOoNmC8GBRQDqpskfe40O7JlAazJryXpTzXLOkwZSXHw" \* MERGEFORMATINET INCLUDEPICTURE "http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRX8Yln-qrOoNmC8GBRQDqpskfe40O7JlAazJryXpTzXLOkwZSXHw" \* MERGEFORMATINET INCLUDEPICTURE "http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRX8Yln-qrOoNmC8GBRQDqpskfe40O7JlAazJryXpTzXLOkwZSXHw" \* MERGEFORMATINET INCLUDEPICTURE "http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRX8Yln-qrOoNmC8GBRQDqpskfe40O7JlAazJryXpTzXLOkwZSXHw" \* MERGEFORMATINET

Освен изброените, в областта са разположени защитени зони по НАТУРА 2000, обхващащи около 34% от територията на района.

От 2013 г. в община Сапарева баня стартира проект по ОП «Околна среда»: «Опазване на биологичното разнообразие и смекчаване на неблагоприятните екологични въздействия от развитието на туризма в община Сапарева баня».

INCLUDEPICTURE "http://www.tecbd.com/images/stories/razresh. za polzvane1.jpg" \* MERGEFORMATINET INCLUDEPICTURE "http://www.tecbd.com/images/stories/razresh. za polzvane1.jpg" \* MERGEFORMATINET INCLUDEPICTURE "http://www.tecbd.com/images/stories/razresh. za polzvane1.jpg" \* MERGEFORMATINET INCLUDEPICTURE "http://www.tecbd.com/images/stories/razresh. za polzvane1.jpg" \* MERGEFORMATINET INCLUDEPICTURE "http://www.tecbd.com/images/stories/razresh. za polzvane1.jpg" \* MERGEFORMATINET INCLUDEPICTURE "http://www.tecbd.com/images/stories/razresh. za polzvane1.jpg" \* MERGEFORMATINET INCLUDEPICTURE "http://www.tecbd.com/images/stories/razresh. za polzvane1.jpg" \* MERGEFORMATINET INCLUDEPICTURE "http://www.tecbd.com/images/stories/razresh. za polzvane1.jpg" \* MERGEFORMATINET

Замърсявания с Фини прахови частици10 (ФПЧ10) - продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух във всички райони за оценка и управление качеството на атмосферния въздух. Основни източници на прахови емисии са керамичните заводи в с. Багренци и с. Драговищица, кариерите в Лиляч и Невестино, хвостохранилищата и сгуроотвала към ТЕЦ „Бобов дол”, но към момента тези предприятия не осаществяват дейност и единствен източник остава сгуроотвала към ТЕЦ «Бобо дол». Необходима е системна работа и сериозни инвестиции, за да се изградят и поддържат пречиствателни съоръжения.

Масови източнци на регистрираните наднормени замърсявания са изгарянето на твърди горива в бита, транспортните дейности и замърсените и лошо поддържани пътни и улични настилки. Благоустройствените дейности в селищните среди са реализуемо решение на проблема, но алтернативата за отопление на газ навлиза бавно и с малки мащаби заради ниските нива на доходите.

Електромобилността е един от най-динамичните и реализируеми сектори, съдържащ потенциал за осезателен принос към националните ангажиминти по екологичните цели на стратегия «Европа 2020» - по отношение на климата/енергията - „ съкращаване на емисиите на СО2 с 30% и повишаване на енергийната ефективност с 25%„.

България е на старта и за разлика от много други сфери на иновации, демонстрира амбиция да развива електомобилността във всичките й аспекти и то «в крак» с развитите европейски икономики. Необходима е целенасочена политика за развитие на електромобилността, защото всяка страна-член на ЕС, всеки регион, всеки град трябва да даде своя принос в изпълнение на стратегия „Европа 2020” и в частност, да създаде нисковъглеродна икономика и нисковъглеродна транспортна система. А електромобилността е важен елемент на последната.

Сред приоритетите на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за периода 2014 – 2020 е „разработване на екологосъобразни и нисковъглеродни транспортни системи и насърчаване на устойчиво развита градска мобилност”, което означава гарантирано наличие на средства за донорски схеми в подкрепа на електромобилността.

Данните на ИАОС от 2009 г. показват спад на приравнените към еквивалент на въглероден диоксид парниковите емисии спрямо регистрираните през 2008 г. – съответно 7865,6 кг./човек спрямо 9074,9 кг./ч. Съгласно Протокола от Киото, целта на България е намаление на емисиите с 8 % спрямо базовата по Протокола 1988 година, когато българските емисии са били 75 млн. тона. Спрямо базовата година, емисиите на парникови газове в страната са намалели около 40%. Основен фактор, допринесъл за това, е сривът на българската икономика през 90-те години на миналия век. Така страната ни се нарежда сред малкото европейски държави, вече постигнали целите си по Протокола от Киото. Разликите могат да се използват за търгуване с емисии съгласно установените механизми или за неутрализиране на бъдещи емисии, които България може да направи.

Водите в района се управляват от съответните Басейнови дирекции чрез Планове за управление на речните басейни. На територията на областта не се наблюдават трайни и мащабни замърсяващи производства, които да окажат съществено отрицателно влияние върху надземните и подземни води в разглеждания район. Замърсителите на водите са преди всичко от битов характер. В резултат на пренос от съседни водосбори и локални замърсявания, състоянието на повърхностните води е незадоволително. Установени са силно замърсени речни участъци по водосбора на река Струма и някои от притоците, преминаващи през селища без канализация.

Пример от 26.02.2013: «Обилните валежи рязко усложниха обстановката в област Кюстендил. Има опасност от подкопаване на укрепителните съоръжения по коритото на река Бистрица край Долно село. Незабавно е въведен общински план за защита при наводнения и са започнали действия по укрепване на дигата с налични инертни материали».

Нарушените територии в областта са обектите на открит добив на полезни изкопаеми (въглища, скални материали) и хвостохранилищата. Пример за нарушена естествена среда и екологично равновесие е поречието на р. Джерман, в участъка на между гр. Сапарева баня и гр. Дупница, в следствие на дългогодишно и безконтролно изземване на инертни материали. Факт е, че селищата в областта заемат по-малка територия (3,5%, 10545 ха) спрямо нарушените терени – 4,2%, 12686 ха. Отдавна съществуващ и все още нерешен проблем са забавените темпове и малък обхват на рекултивационните дейности.

Делът на населението, обслужено от система за организирано сметосъбиране в областта достига 99,1%, при средно 98% за страната. Покритието на тази дейност в областния център и гр.Дупница е почти 100%. Количеството на събраните битови отпадъци е с колеблива тенденция на намаляване. Вероятната причина е кризата и свитото потребление. Съдейки по анкетираното мнение на администрациите в областта, организацията по сметосъбирането и сметоизвозването е решен проблем (с изключение на някои периферни селища). Разделното събиране, сортирането и преработката са дейности с неравномерно покритие, малък обхват и много нерешени проблеми. Изграждането на регионални депа за отпадъци «изплува» като най-сложния и остър проблем за сектора в ЮЗР. Все още нерешен проблем са множество нерегламентирани сметища.

В разглежданата територия не съществуват реални и потенциални производствени единици, които да провокират йонизиращи лъчения. Не съществуват и военни обекти с такова предназначение. Несъществени единични нарушения може да се регистрират от активиране на естествения атмосферен фон от външни въздействия.

Източници на промишлен шум и вредни емисии, които да представляват сериозен проблем по отношение качеството на атмосферния въздух към настоящия момент няма.

5.7. Климатична уязвимост (район от ниво 2 е най-ниското териториално ниво на проучванията)

В дългосрочен план, продължаващите климатични промени ще повишат средните температури, ще променят характера на разпределение на количествата валежи. Ще бъдат необходими сериозни инвестиции за борба срещу сушата, опустиняването, пожарите, бреговата ерозия и наводненията.

България е сред страните, които се очаква да бъдат най-сериозно засегнати от климатичните промени. В най-тежко положение ще бъдат районите, в които е най-развито земеделието, туризмът, горското стопанство и хидроенергетиката.

От края на 1970-те в България се наблюдава тенденция към затопляне. Средната годишна температура през 2010 г. е с 1,2°C над климатичната норма. Такава е и глобалната тенденцията. Средната глобална температура на въздуха през 2010 г. в световен мащаб се е увеличила с 0,7 - 0,8 °C, в сравнение с нивата отпреди индустриализацията.

Според прогнозите, броят на нощите, през които температурата на въздуха няма да бъде под 20°C (тропически нощи), ще се увеличи, като страната попада в най-рисковите части на Европа. В най- неблагоприятно положение ще бъде СИР (пета група). По слабо засегнат от промените ще е единствено ЮЗР (трета група).

Очаква се и намаляване на броя на дните със снежна покривка. В най-неблагоприятно положение е ЮИР (четвърта група). Най-малко засегнати от тази негативна тенденция ще са планинските области на страната, които са отнесени към втора група – Благоевградска и Кюстендилска области (ЮЗР). Уязвимостта на българските райони е сходна с тази на районите в Южна Европа, Англия и Ирландия.

Промените на климата ще окажат своето въздействие и върху условията за туристическа дейност. Повишаването на температурите и безводието ще ограничат туризма в много европейски райони. Според очакваната промяна на индекса за туристически климат за ЕС, България е сред страните с най-висока очаквана негативна промяна. Най-значима негативна промяна се очаква за СИР (шеста група). Само ЮЗР попада в по-малко негативната четвърта група.

Регионален индекс за климатична сигурност (РИКС): За оценка на комбинираното въздействие на горните неблагоприятни промени е изчислен регионален индекс за климатична сигурност (РИКС) за NUTS 2 за целия ЕС. Според този индекс, ЮЗР, заедно с ЮИР и СИР, попадат в относително най-благоприятната, четвърта група. Най-уязвим български район е ЮЦР (в шеста група).

Като цяло, страната ни е в регион с много висока степен на уязвимост. Най-чувствителните сектори към климатичните изменения са селското стопанство, туризмът, управлението на водните ресурси и горския фонд.

• 
  Подобряване на системата за управление на отпадъците: въвеждане на безотпадни технологии, разделно сметосъбиране и рециклиращи производства, оползотворяване на органичните отпадъци чрез компостиране;
  
• 
  Подобряване състоянието на водопреносната и канализационна мрежа;
  
• 
  Благоустройство на селищните среди, включително увеличаване на зелените площи;
  
• 
  Мерки за опазване и възстановяване на биоразнообразието и околната среда;
  
• 
  Екологично образование на населението.
  

Област Кюстендил остава с непроменени граници и състав. Състои се от общините Бобов дол, Бобошево, Дупница, Кочериново, Кюстендил, Невестино, Рила, Сапарева баня и Трекляно.

Област Кюстендил попада в Югозападен район от ниво 2 и със своите 9 общини заема площ от 3051, 517 хил. дка. Населените места и другите урбанизирани територии имат площ 106 хил. дка – 3,46 % от площта на областта.

Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) въвежда два основни типа територия по признак «урбанизация» - «централни», силно урбанизирани територии (на общините с големи и средни градове) и «периферни», слабо урбанизирани територии – общините с центрове малки градове и села. Следва уточнението, че дори и в територията на «централни» общини съществуват вътрешни периферии.

Периферните територии са най-уязвимите пространства от социално-икономическа гледна точка. Повечето са едновременно гранични, планински и селски – с катастрофални демографски характеристики, с недобра техническа инфраструктура, с липса на заетост и затруднен достъп до социални усуги. В област Кюстендил за периферни следва да се считат всички общини, освен Кюстендил и Дупница.

От картата илюстрираща транспортната достъпност на територията на областта, се вижда отчетливо, че по граничните територии са със сравнително затруднена достъпност, поради неравномерното развитие на пътната мрежа, специфичен релеф, включително за цялата община Тркляно и междуобщинските й връзки.

Концентрацията на населението е най-силно изразена около общинските центрива гр. Кюстендил, гр. Дупница, гр. Бобов дол и тенденция за по-голяма интензивност около гр. Кочериново, поради близоатта до съседния областен център Благоевград.

Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие ще изиграят важна роля в подобряването на градската структура на градската среда на два от градовете на областта – Кюстендил и Дупница. Те обаче са ограничени строго в регулационните граници на съответните градове и не засягат крайградските територии и агломерационните ареали, където са натрупани много сериозни проблеми. В тези зони на активно влияние на градовете е важно да се концентрират ресурси за развитие на обществените, социалните, и производствените зони, както и развитие на градските зелени системи.

На базата на актуализирания анализ и проведените анкети са идентифицирани актуалните силни и слаби страни на област Кюстендилл (вътрешни фактори и условия на развитието), като са очертани и благоприятните възможности и потенциалните заплахи, породени от въздействието на външната среда.

• 
  Добър потенциал за комуникационна достъпност - преминаване на Европейски коридори № 4 и № 8, граница с Р. Македония и Р. Сърбия;
  
• 
  Разнообразни природни условия: висок дял на горския фонд и наличие на значителни горскостопански ресурси; богати водни ресурси, вкл. хидротермални; уникален природен комплекс за развитие на овощарство;
  
• 
  Богато културно-историческо наследство и традиции, определящи уникалната идентичност на региона; Добре развита мрежа от културни институции;
  
• 
  Установени партньорски взаимоотношения на общини, НПО и бизнес в Трансграничен еврорегион “Морава- Пчиня-Струма” и развитие на териториално сътрудничество – трансгранично, интер-регионално и транснационално
  
• 
  Сравнително чиста околна среда, без големи промишлени замърсявания;
  
• 
  Съхранено биоразнообразие, атрактивно природно наследство и много ценни защитени територии от наднационално значение;
  
• 
  Сравнително добре развита инженерна инфраструктура – пътища, водоснабдяване, телефонизация, оптични кабели, енергоснабдяване;
  
• 
  Национален институт по земеделие, гр. Кюстендил – база за научно-изследователска, развойна и консултантска дейност в областта на селското стопанство;
  
• 
  Сравнително добре развита мрежа на здравеопазване и социални услуги
  

• 
  Неблагоприятни демографски тенденции, катастрофални в перифериите;
  
• 
  Ниски доходи и висок дял на хората под праговете на бедността;
  
• 
  Ниска икономическа активност и растяща безработица;
  
• 
  Големи вътрешнорегионални различия, наличие на голям брой изоставащи общини;
  
• 
  Ниска производителност и ресурсна ефективност в повечето МСП;
  
• 
  Липса на генератори за високи технологии и НИРД (освен института по земеделие);
  
• 
  Моноструктурна икономика в селските и планинските райони;
  
• 
  Липса на цялостна концепция за развитие на ефективно земеделие в аспектите на овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство и преработвателна промишленост ;
  
• 
  Териториални диспропорции в разпределението на ПЧИ;
  
• 
  Лоши технически характеристики на транспортната инфраструктура, особено в перифериите;
  
• 
  Неизградена автомагистрална мрежа, неравномерна обслуженост с висок клас пътища;
  
• 
  Планински релеф, силно затрудняващ интегрираното развитие на инфраструктурите;
  
• 
  Амортизирана водностопанска инфраструктура и висока степен на загуби на вода;
  
• 
  Недостатъчно развита инфраструктура за третиране на отпадните води;
  
• 
  Недоразвити системи за управление на отпадъците;
  
• 
  Ниска енергийна ефективност –и в производството и в бита;
  
• 
  Остаряла или липсваща бизнес инфраструктура, неподреденост в индустриалните зони;
  
• 
  Слаби връзки между професионалното образование и бизнеса;
  
• 
  Неравномерно развитие на инфраструктурата, благоустройството и качеството на селищните среди;
  
• 
  Амортизирана образователна, социална и здравна инфраструктура, особено в перифериите.
  

• 
  Разширено участие в европейски програми за регионално сътрудничество;
  
• 
  Ускорено изграждане на ЕТК и подобряване на връзките с регионалната транспортна мрежа;
  
• 
  Подобрен широколентов достъп за населението и бизнеса - особено в периферните територии;
  
• 
  Подобряване на екологическата, социалната и бизнес инфраструктурата;
  
• 
  Подобряване на взаимодействието между професионалните училища и бизнеса;
  
• 
  Създаване и подпомагане развитието на регионални клъстери и структури;
  
• 
  Валоризиране на богатото природно и културно наследство чрез разнообразни и конкурентни туристически продукти;
  
• 
  Развитие на балнеология и СПА;
  
• 
  Интегрирано развитие на градовете и агломерационните им ареали (Кюстендил и Дупница);
  
• 
  Развитие на зони за зимен спорт и туризъм – планините Осогово, Рила и др.
  
• 
  Повишаване конкурентоспособността на МСП чрез технологично обновяване;
  
• 
  Развитие на информационното общество и електронното управление;
  
• 
  Привличане на повече преки чуждестранни инвестиции;
  
• 
  Постигане на динамично развитие на основата на интеграция и ТГС, преодоляване на изолираността;
  
• 
  Активно използване на партньорствата между общините и публично-частните партньорства;
  
• 
  Развитие на билогично земеделие;
  
• 
  Утвърждаване на региона, като ''Овощната градина на България''.
  

• 
  Продължително негативно влияние на глобалната криза – икономическа рецесия, спад на ПЧИ, повишаване на безработицата, намаляване на доходите и потреблението;
  
• 
  Засилен външен конкурентен натиск върху областната икономика;
  
• 
  Продължаващо негативно развитие на демографските процеси и външна миграция на млади хора;
  
• 
  Ускорено обезлюдяване в перифериите на областта;
  
• 
  Забавяне на структурните реформи в публичния сектор;
  
• 
  Задълбочаване на териториалните диспропорции в заетостта и доходите, в качеството на живота;
  
• 
  Силно повлияване от глобализацията, климатичните промени и енергийната зависимост;
  
• 
  Забавяне на реализацията на значими инфраструктурни проекти (транспортна инфраструктура, регионални системи за управление на отпадъците, яз. «Кюстендил» и др.);
  
• 
  Неосигурена от държавния бюджет възможност за общините да съфинансират необходими инвестиционни проекти;
  
• 
  Природни рискове – сравнително висока степен на риск от горски пожари в защитени и трудно достъпни територи, от наводнения и други природни бедствия;
  

1. 
   Резултати и изводи от междинната оценка за изпълнението на Стратегия за развитие на област Кюстендил за периода 2005-2015
   

Целевата част на стратегията е актуална и отговаря на:

• 
  националната и регионална политика на страната;
  
• 
  европейски документи, определящи целите на кохезионната политика, в т.ч. на Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж Европа 2020;
  
• 
  дефинираните приоритети в ОСР за постигане на целите отчитат основната специфика на област Кюстендил, нейния потенциал, основните проблеми и предизвикателства
  

• 
  Социалното и икономическото развитие на област Кюстендил се характеризира с положителна промяна на ключовите индикатори през периода до 2008 и влошаване на показателите на развитието след 2008г. Тези тенденции отговарят на общата динамика на развитието на страната до 2008г., изразяваща се в нарастване на БВП с темпове по-бързи от средните за ЕС, и влиянието на световната финансова и икономическа криза, която предизвика рязък спад на БВП на България за 2009г. (-5.5%) и продължаващо свиване на икономиката почти през цялата 2010г.;
  
• 
  Променените външни и вътрешни условия за развитие в резултат на икономическата криза не бяха отчетени като заплахи пред националното и регионално развитие в периода на разработване на ОСР и за влошаването на ключовите показатели през този период не може да се посочи липсата на напредък по редица приоритети и мерки в изпълнението на ОСР.
  
• 
  Развитието на регионалните системи е силно инерционно и за да се постигнат нови значителни резултати е необходимо натрупване на критична маса от предпоставки. За периода на действие на ОСР по различни причини липсва постигане на тази критична маса от предпоставки, но в резултат на реализираните мерки и проекти се създават по-добри условия за привличане на нови инвестиции и подобряване равнището на живот на населението в областта.
  

Изпълнение на стратегическите цели:

• 
  СЦ 1 Развитие на техническата инфраструктура, създаваща условия за привличане на инвестиции, растеж и заетост
  

• 
  Специфична Цел 1.1: Комплексно планиране и устройство на територията - Оценката за изпълнение е много малък напредък.
  

• 
  Специфична Цел 1.2: Развитие на транспортна инфраструктура
  

• 
  Специфична цел 1.3: Развитие на В и К системи Оценката е значителен напредък
  
• 
  Специфична Цел 1.4: Оптимизиране на енергийната инфраструктура – Оценката е определен напредък
  
• 
  Специфична Цел 1.5: Възстановяване и развитие на хидромелиоративните системи - Оценка - липсва напредък
  
• 
  Специфична Цел 1.6: Развитие на съобщителнатата система – цифровизация – липсва информация/ такава има от преброяването 2011 г./
  
• 
  Специфична Цел 1.7: Урбанизация и развитие на нови устройствени зони за разрешаване на задълбочените проблеми в квартали, населени предимно от етнически ромски малцинства - Оценката е – малък напредък
  
• 
  Специфична Цел 1.8: Възстановяване и обновяване на селищни райони и насърчаване на частните инвестиции за подобряване на жилищната среда – Оценка – значителен
  

Като цяло за Приоритет 1 се констатира определен напредък със значителен потенциал за постигане на специфичните цели, свързани с основната инфраструктура и благоустройството и много малък напредък в постигането на целите на устройството.

• 
  Стратегическа цел 2: Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, “икономика на знанието” и развитие на човешкия капитал. прилагане на съвременни социални политики
  

• 
  Необходимостта от осъществяване на мерки и проекти за развитие на икономиката е важен приоритет на всички ОПР на общините в област Кюстендил.
  
• 
  В област Кюстендил досега се наблюдава недостатъчна активност в реализацията на публични проекти, водещи до насърчаване на регионалната икономика. По-висока степен на активност се отбелязва в реализацията на дейности и публични проекти, свързани с важен приоритет на областното развитие - туризма. Активен е и стопанският сектор, който търси възможности да обнови и повиши конкурентоспособността на своя бизнес чрез участие с проектни предложение в ОП „ПКБИ“.
  
• 
  Степента на напредъка по различните мерки варира от липса до определен. Една част от мерките имат постоянен характер и тяхното фиксиране към определен срок е в значителна степен формално.
  
• 
  Като пропуск на ОСР следва да се отбележи липсата на публични мерки или публично-частно партньорство за реализация на мерки, повишаващи иновационния потенциал на областта.
  

• 
  Не е започнала реализацията на една значителна част от предвидените мерки и дейности, което дава основание да се направи общият извод за слаб до умерен напредък в изпълнението на тази специфична цел.
  
• 
  Основната част от реализираните проекти досега е дело на частни инвеститори, без да има активна политика от страна на областната и общинска администрация за подкрепа на мерките.
  
• 
  Планираните мерки в ОСР запазват своята актуалност и въпрос на бъдещи възможности, в т.ч. отворени програми и схеми, е тяхната реализация. В дейността на областната и общинските администрации и останалите партньори следва да се засили активното информиране, иницииране на публични проекти и подкрепа на частните земеделски производители.
  
• 
  В ОСР липсват някои важни мерки, които да противодействат на редица проблеми в развитието на селското стопанство, като слаба организираност и пазарна инфраструктура, слабо присъствие на научно обслужване и др., които следва да бъдат обект на засилени интервенции през следващите периоди.
  

Изводите по изпълнението на този приоритет и седемте стратегически цели, към него, могат да се резюмират така:

• 
  Съществува пълно съвпадение между целите на ОПР на общините в област Кюстендил и ОСР по отношение на изпълнението на приоритет 4.
  
• 
  Осъществените за периода 2005-2010 г. интервенции в сферите образование и обучение, здравеопазване, социална инфраструктура, култура и спорт, административен капацитет, приобщаване на групите в неравностойно положение в рамките на изпълнението на ОСР Кюстендил като цяло допринасят за повишаване равнището на жизнения стандарт на населението и цялостното развитие на човешките ресурси в областта.
  
• 
  Общата оценка за степента на изпълнение на специфичните цели и реализираните дейностите за тяхното постигане е положителна.
  

• 
  Стратегическа цел 3 - Съхраняване на уникалната природна среда, културно- историческото наследство и идентичност и изявата им като основа за комплексно хармонично развитие на региона
  

• 
  Приоритет V. Опазване на околна среда. Екологосъобразно управление на природните ресурси
  
• 
  Приоритет VІ. Развитие на жизнеспособен туризъм.
  

- Специфична цел 4 за биологично земеделие би могла да се прехвърли към приоритет 3.

- Да се активират действията, насочени към “Екологосъобразно управление на природните ресурси”.

- При разработване на проекти, свързани с обекти на територията на повече от една община /напр. корекция на реки/ да се обединяват усилията на общините, а не да се кандидатства поотделно;

- Да се използват възможностите за финансиране по ОП и ПРСР, като се преработят някои от подготвените проекти и се адаптират към изискванията на съответната ОП.

- Да се създаде и поддържа по-добра информационна база за изпълнението на проектите по ОСР.

- Възстановяват се традициите за развитие на балнеоложкия туризъм в областта, изграждат се зони за рекреация и спорт;

- Утвърждава се културният туризъм, изгражда се устойчиво партньорство за трансгранично сътрудничество;

- Развива се природопознавателен и еко-туризъм;