Решение №1/28. 06. 2013 г на Областен съвет по развитие Кюстендил/ областна стратегия за развитие


Визия, цели и приоритети за развитие на област Кюстендил



страница8/12
Дата02.01.2018
Размер2.47 Mb.
#40562
ТипРешение
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

Визия, цели и приоритети за развитие на област Кюстендил

Те се формулират се на базата на изводите от социално-икономическия и SWOT-анализ. Целите следва да отговарят на критериите за специфичност, измеримост, постижимост и реалистичност съобразно ресурсите. Целите и приоритетите за устойчиво интегрирано развитие на областта се разработват и оценяват в тяхната съвкупност и взаимодействие, като се постигне вътрешна и външна съгласуваност.

Вътрешната съгласуваност предполага логическа връзка между целите и избраните приоритети за тяхната ефективна реализация, както и между самите цели и приоритети с оглед избягване дублирането на усилия, неефикасно използване на ресурси и постигането на противоречиви и частични въздействия при решаване на проблемите.

Външната съгласуваност на стратегическата рамка за развитие поставя като изискване съобразяването с политическия контекст и приоритети в областта на регионалната политика на национално и европейско ниво, както и с условията за достъп до финансовите ресурси за подпомагане на регионалното развитие и местното развитие.

Целите и приоритетите, които са формулирани в областната стратегия за развитие през следващия планов период 2014-2020 г., имат претенция да отразяват общите очаквания и предизвикателства пред бъдещото прилагане на регионалната политика в България и ЕС и отговорностите и капацитета на регионалните власти и партньорите за ефективно планиране, координация, наблюдение и оценка на развитието на областта през този период.

Целите и приоритетите на политиката за регионално развитие на област Кюстендил са фокусирани да отразяват по специфичен начин приоритетите, залегнали в Стратегията „Европа 2020” и националните цели в това направление за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, всички те пречупени през призмата на ЮЗР.



Визия - Визията отразява желанието за достигане на определено ниво на развитие на област Кюстендил за конкретния планов период 2014 – 2020 г., използвайки местните природни, социални и икономически потенциали, чрез формулиране на политическа и стратегическа рамка с цел устойчиво усвояване на тези потенциали и валоризация на предимствата на областта.

През периода на действие на областната стратегия и особено през последните години се увеличиха предизвикателствата и заплахите в европейски, национален и регионален мащаб вследствие на глобализацията, икономическата криза, демографския упадък, климатичните промени, енергийната зависимост, рискът от възможната загуба на биоразнообразие и на природно и културно наследство.


Област Кюстендил –

Социално-икономическо развитие, достигащо средноевропейските показатели, базирано на балансирано използване на природните ресурси, наследство от хилядолетна история и култура, европейско териториално сътрудничество, съвременна комплексна инфраструктура, с привлекателни условия за бизнес и инвестиции, хармонична социална среда за живот, труд и отдих и непрекъснато развитие на човешкия капитал, възраждащи се традиции и слава като балнеоложки център и ''Овощната градина'' на България
Във визията е заложена прогнозата, че в резултат от прилагането на Стратегията за развитие на област Кюстендил, ще се повиши значително степента на икономическо развитие и ще се подобрят условия за живот в населените места в областта, като стремежът е към приближаване към средното ниво на социално-икономическо развитие в ЕС, реализирайки интелигентен, устойчив, приобщаващ и щадящ околната среда и нейните ресурси растеж. Ще се разчита на специфичният потенциал на областта за развитие на традиционните отрасли и използване на стратегическото му географско положение на границата на три държави. За реализирането на визията се разчита на местните ресурси и потенциал, които с помощта на финансовите инструменти на ЕС, ще се превърнат в конкурентни предимства. Освен това се обръща внимание на запазването и подчертаването на регионалната идентичност на района и неговото културно богатство и многообразие, което би спомогнало за създаването на позитивен имидж (в съответствие с новата насоченост на общоевропейската политика за съхраняване и развитие на вътрешния потенциал, многообразието, националните и регионалните традиции и идентичност).

Желаният резултат, формулиран във визията за развитие на областта, ще се реализира чрез съчетанието на многопосочни действия, които най-общо целят сближаване – икономическо, социално, териториално и екологическо.



Главна стратегическа цел за периода 2014-2020г.



Постигане на устойчиво хармонично развитие на област Кюстендил, чрез подобрена жизнена среда и непрекъснато развитие на човешкия капитал, икономически растеж чрез въвеждане на иновации и повишаване на конкурентоспособността, подобрена инфраструктура, инвестиционна атрактивност, при съхранено природно и културно наследство.
Реализирането на главната цел следва да стане в условията на тясно взаимодействие и партньорство между държавните и местните власти, бизнеса и НПО. Това ще се осъществи на базата на широко подкрепени и адекватни стратегически цели, приоритети и мерки. Ефективното използване на местния потенциал и максималното оползотворяване на шансовете по донорските фондове и програми ще бъдат ключови фактори за успех.

Основните принципи, върху които се основава стратегическата рамка на регионалното развитие на област Кюстендил, продължават да са:



  • Партньорство между всички институции, заинтересовани лица и структури на гражданското общество в процеса на реализиране на стратегическите намерения;

  • Координация вътре и между управленските звена на всички равнища, носещи отговорността за постигане на очакваното състояние на района към хоризонта на планирането – 2020 г.;

  • Концентрация на усилията, човешките и финансовите ресурси за осъществяване на набелязаните в стратегията цели;

  • Тясно обвързване и интегритет на действията, заложени в различните програми за постигане на комплексен социално-икономически ефект;

  • Отвореност за допълнения и адаптивност на стратегическите намерения към променящите се условия на средата, в която се реализира стратегията.

Комплексът от целенасочени дейности ще бъде насочен в няколко области на въздействие:



    • По-добра бизнес среда и насърчаване на икономическия растеж в района, по-висока заетост, повече инвестиции (вкл. в НИРД и иновации);

    • Съхраняване на демографския потенциал с грижа към младите хора - намаляване на дела на рано напусналите училище, увеличаване броя на младите хора, завършили висше образование, реализацията им в България;

    • По-добра свързаност – по-добра инфраструктура и по-добра вътрешна свързаност и с по-слабо развитите територии, с достъпни услуги, запазване и утвърждаване на културно-историческо наследство и природно богатство.

На тази основа, Областната стратегия за развитие на област Кюстендил формулира следните стратегически цели:

  • 1. Социално-икономическо развитие, на базата на устойчив икономически растеж, чрез развитие на конкурентоспособна диверсифицирана регионална икономика, основаваща се на “икономика на знанието” и развитие наелектронното управление и човешкия капитал. Прилагане на съвременни социални политики.

  • 2. Балансирано териториално развитие чрез укрепване на градовете-центрове, подобряване на техническата инфраструктура и свързаността в областта и качеството на средата в населените места.

  • 3. Развитие на Европейско териториално сътрудничество в принос на икономическото и социалното развитие и сближаване.

  • 4. Запазване и подобряване качествата на околната среда чрез интегриране на глобалните екологични цели и развитие на екологичната инфраструктура.

Формулираните стратегически цели са в тясно съответствие с целите на Националната стратегия за регионално развитие на Република България 2012-2022 г., с Националната програма за развитие: България 2020, Регионалния план за развитие на Югозападен район 2014-2020 г. и Националната концепция за пространствено развитие 2013 – 2025 г.





Приоритет I

Насърчаване на регионалната икономика и териториално сътрудничество, насърчаване на заетостта и предприемачеството за намаляване на бедността






Приоритет II

Полицентрично и балансирано териториално развитие и Развитие на комплексната инфраструктура






Приоритет IIІ.

Развитие и задълбочаване на трансграничното сътрудничество






Приоритет IV

Устойчиво еколого съобразно икономическо развитие в сътрудничество с трансграничните райони


Схаема на взаимни връзки между стратегически цели и приоритети за развитие на Област Кюстендил 2014 – 2020г. Всяка от Стратегическите цели има своите приоритети за действия, насочени към постигането на Специфични цели в различните сфери на развитието на областта.

Стратегическите приоритети за периода 2005 - 2015г. - икономика, инфраструктура, човешки ресурси и жизнена среда, териториално сътрудничество, селско стопанство, развитие на туризма, са актуални, покриват обхвата на новия пакет оперативни програми и затова се пренасят в следващия планов период 2014-2020. Запазва се и принципът за необвързаност на даден приоритет с конкретна стратегическа цел. Всеки приоритет ще допринася пряко или косвено за постигатне и на четирите стратегически цели. Ще се търси интегритет и синергия и между действията по приоритетите. Намесите в сферите на икономиката, техническата и социална инфраструктури, екологията, човешките ресурси, администрантивния капацитет и партньорствата, ще «работят» координирано и съвместно за постигане на балансирано и устойчиво развитие на областта.
Стратегическа цел 1 е идентифицирана, за да адресира основните потребности и потенциал за развитие на област Кюстендил, свързани с липсата на конкурентоспособност на областната икономика и нейното по-слабо представяне в Югозападния район и страната. Освен създаване на по-добра бизнес среда и привличане на инвестиции в съществуващите икономически активности, областта следва да мобилизира и включи специфичния си потенциал и фактори на растеж, както и да подобри тяхното качество. Сред недостатъчно добре оползотворените ресурси, които са и носители на регионално развитие, са човешките, природните ресурси и културното наследство. Необходимо е да се приложат мерки за ефективното използване и валоризиране на тези специфични потенциали във всички части на областта, при същевременно опазване на околната среда и подобряване на екологичните условия.


Приоритет І. Насърчаване на регионалната икономика и териториално сътрудничество, насърчаване на заетостта и предприемачеството за намаляване на бедността


СЦ.1.1. Подкрепа за изграждане на местна бизнес инфраструктура и въвеждане на иновации

М 1.1.1 Развитие на технологични паркове за трансфер на технологии и бизнес инкубатори

М 1.1.2. Насърчаване на технологичното обновяване и развитие на иновационен капацитет

М 1.1.3. Стимулиране разнообразието на регионалната икономика

М 1.1.4. Подкрепа на бизнеса за подобряване условията на труд, чрез внедряване на нови технологии и работно оборудване

М 1.1.5. Инфраструктурно обезпечаване на нови производствени зони за развитие на бизнес-зони и производствени предприятия

М 1.1.6. Развитие на Публично-частни партньорства за решаване на приоритетни проблеми за социално-икономическо развитие

М 1.1.7. Развитие на информационни системи за управление на бизнеса – маркетинг, реклама, продажби, в европейски контекст, базирани на най-новите достижения и европейски практики


СЦ.1.2. Повишаване ефективността на селскостопанското производство чрез осъвременяване условията на труд и разнообразяване на селската икономика

М 1.2.1. Насърчаване внедряването на нови технологии и машини

М 1.2.2. Насърчаване сдружаването и кооперирането за по-голяма ефективност

М 1.2.3. Насърчаване развитието на биологичното земеделието

М 1.2.4. Ефективна организация за маркетинг и реклама на местното производство
СЦ.1.3. Запазване и развитие на традициите в областта на овощарството, зеленчукопоизводството, животновъдството и преработвателната промишленост.

М 1.3.1. Запазване и развитие на традициите в областта на овощарството

М 1.3.2. Развитие производството на зеленчуци и технически култури

М 1.3.3. Развитие на животновъдството

М 1.3.4. Развитие на преработвателната промишленост

М 1.3.5. Ефективно използване и управление на горските ресурси


СЦ.1.4. Развитие на култура, балнеология, зимни спортове, нови форми на туризъм, туристически маршрути и продукти.

М 1.4.1. Валоризиране на обектите на културно-историческото наследство – възстановяване, опазване, експониране, оборудване, анимиране;

М 1.4.2. Възстановяване на балнеологията в Кюстендил и Сапарева баня и превръщането им в регионални лечебни и СПА центрове;

М 1.4.3. Развитие на планински туризъм и зимни спортове в Рила планина – Сапарева баня/ Паничище – в. Кабул; Дупница и планина Осогово

М 1.4.4. Развитие на алтернативния туризъм – аква парк ''Струма'', мото писти, ловен и риболовен туризъм, селски туризъм и др.

М 1.4.5. Укрепване на културните институции и инфраструктурната им обезпеченост – Регионален исторически музей Кюстендил, Художествена галевия ''Владимир Димитров Майстора'', Регионална библиотека ''Емануил Попдимитров''

М 1.4.6. Формиране и маркетинг на регионални туристически продукти;

М 1.4.7. Популяризиране на природното и културно наследство и утвърждаване на културния и поклоннически туризъм в областта


СЦ.1.5. Непрекъснато развитие на човешкия потенциал, чрез обучения и повишаване на професионалната квалификация

М 1.5.1. Развитие на професионалното образование в съответствие с потребностите на бизнеса в региона.

М 1.5.2. Непрекъснато повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на работещите

М 1.5.3. Прилагане на комплексни мерки за рязко ограничаване на ранното отпадане от училище

М 1.5.4. Разработване и прилагане на програми за професионална квалификация на рискови социални и етнически групи
СЦ.1.6. Прилагане на устойчиви политики за социално включване на хора в неравностойно положение, включително маргинализирани етнически малцинствени групи.

М 1.6.1. Устойчиво преструктуриране на социалните институции и създаване на съвременни модели на социални услуги за деца и възрастни в неравностойно положение.

М 1.6.2. Подобряване на достъпа до публични услуги на хора с увреждания.

М 1.6.3. Подкрепа на НПО сектора в работата им с хора в неравностойно положение, включително маргинализирани етнически малцинствени групи

М 1.6.4. Мерки за насърчаване на заетост и самонаемане на хора в неравностойно положение.


СЦ.1.7. Равномерно развитие на инфраструктурата на здравеопазването.

М 1.7.1 Прилагане на здравни програми за социално слаби лица в неравностойно положение и здравно неосигурени хора

М 1.7.2 Оптимизиране на здравните центрове и осигуряване на съвременно технологично оборудване

М 1.7.2 Внедряване на иновационни телекомуникационни технологии за нуждите на Здравеопазването


СЦ.1.8. Развитие на образователната инфраструктура

М 1.8.1. Оптимизиране на професионалното образование, съгласно нуждите на бизнеса и секторите на икономика в региона

М 1.8.2. Разкриване на висши училища/ филиали и свързана инфраструктура

М 1.8.3. Стимулиране на партньорства и сътрудничество между гимназиални училища, висши училища и бизнес.

Така разписани специфичните цели и мерки към тях в максимална степен покриват желанието за максимално изпълнение на Стратегическата цел .


Приоритет II. Полицентрично и балансирано териториално развитие и развитие на комплексната инфраструктура


Този приоритет е свързан с изпълнението на следните специфични цели: СЦ.2.1. Подобряване качеството на градската среда и достъпността на административната инфраструктура;

М 2.2.1. Изготвяне и изпълнение на проекти за рехабилитация на пешеходните зони, достъпност за хора с увреждания и градските зелени системи

М 2.2.2. Подобряване достъпността до административните и обществени сгради за хора с увреждания включително осигуряване на паркоместа. Привеждане на елементите на градския дизайн съобразно нормативите за хора с увреждания.

М 2.2.3. Развитие на селищни и извън селищни мрежи от велоалеи

М 2.2.4. Поддържане и обновяване на зелените зони в селищната среда , осигуряващи дневен отдих, условия за детски игри и забавления и по-добър микроклимат

СЦ.2.2. Подобряване на социалната инфраструктура – образование и наука, култура, здравеопазване и енергийната ефективност.

М 2.2.1. Реновиране и съвременно технологично/ учебно оборудване на училищата,

М 2.2.2. Реконструкция на сградите на Регионален исторически музей Кюстендил,

М 2.2.3. Доизграждане на ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ Кюстендил

М2.2.4. Изграждане на нова Регионална библиотека и електронна мрежа между библиотеките в областта

М 2.2.3. Осигуряване на достъп до медицинска помощ на хората, живеещи в малките населени места

М 2.2.4. Прилагане мерки за енергийна ефективност на социалните сгради – култура, образование, здравеопазване

СЦ.2.3. Подобряване качеството на живот в селските райони, чрез развитие на земеделие и преработвателна промишленост.

М 2.3.1. Непрекъснато подобряване на елементите на техническата инфраструктурата, селищната среда и благоустройство

М 2.3.2. Прилагане на екологосъобразни технологии и производства, за постигане на ускорено икономическо развитие

М 2.3.3. Повишаване привлекателността на селските райони за инвестиции, труд и живот, чрез административни мерки на местно ниво


СЦ.2.4. Урбанизация и развитие на нови устройствени зони за разрешаване на задълбочените проблеми в квартали, населени предимно от етнически ромски малцинства.

М 2.4.1. Определяне на терени в близост до гр. Кюстендил и гр. Дупница, за проучване, устройствено планиране и разработка на инвестиционни проекти за нови жилищни зони, предназначени за социални групи в крайна бедност, вкл. от етнически ромски малцинства

М 2.4.2. Разработка на модели за включване на представителите от крайно бедни и малцинствени групи, в разрешаване на жилищни и социални проблеми, чрез активно участие с труд и създаване на заетост
СЦ.2.5. Възстановяване и обновяване на селищни райони и насърчаване на частните инвестиции за подобряване на жилищната среда, средата за обществени услуги и производствената среда.

М 2.5.1. Реализация на инвестиционни проекти за изпълнение на ИПГВР – социални/жилищни зони

М 2.5.2. Реализация на инвестиционни проекти за изпълнение на ИПГВР – обществени зони и услуги

М 2.5.3 Реализация на инвестиционни проекти за изпълнение на ИПГВР – производствени зони


СЦ.2.6. Комплексно планиране и устройство на територията.

М 2.6.1. Изработка на кадастрални карти / съгл. ЗКИР /и регионални/областни концепции и схеми за пространствено развитие и общи устройствени планове /съгл. ЗУТ/

М 2.6.2. Изработване на Общи градоустройствени планове за общинските центрове в Област Кюстендил

М 2.6.3. Изработка на специализирани схеми, общи и подробни устройствени планове, включително за територии със специален статут по Закон за културното наследство и защитени територии, съгласно Закона за защитени територии, Натура2000 и т.н.

М 2.6.4. Изготвяне и прилагане на стратегически план за жилищна политика на рискови социални групи в област Кюстендил
СЦ.2.7. Развитие на транспортна инфраструктура.

М 2.7.1. Рехабилитация на автомобилните пътища – транснационални/магистрали, национални – I-ви, II-ри, III-ти клас

М 2.7.2. Модернизиране и развитие на железопътната мрежа

М 2.7.3. Изграждане и модернизиране на транспортните терминали и комплексно транспортно информационно обслужване


СЦ.2.8. Развитие на Ви К – системи и изграждане на ПСПВ.

М 2.8.1. Рехабилитация на съществуващи и изграждане на нови водохващания и довеждащи водопроводи

М 2.8.2.Рехабилитация и изграждане на водопроводна мрежа и изграждане/ реконструкция на ПСПВ

М 2.8.2. Рехабилитация и изграждане на канализационна мрежа и довеждане до ПСОВ

М 2.8.3. Утвърждаване на областната ВиК асоциация като институция за правилното прилагане на стратегията за развитие на ВиК- сектора в областта

СЦ.2.9. Оптимизиране на енергийна инфраструктура

М 2.9.1. Подобряване качеството на услугите

М 2.9.2. Разширяване на мрежите за пренос на газ и газоразпределение

М 2.9.3. Повишаване на ефективността на централите за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници


СЦ.2.10. Възстановяване и развитие на хидромелиоративните системи.

М 2.10.1. Реконструкция и възстановяване на системите за напояване

М 2.10.2. Подкрепа на стопаните за изграждане на локални напоителни мрежи
СЦ.2.11. Развитие на съобщителната система – цифровизация.

М 2.11.1 Развитие на информационно-технологичните системи и широколентов достъп до интернет

М 2.11.2. Развитие на електронното управление и електронни услуги




Приоритет IIІ. Развитие и задълбочаване на трансграничното сътрудничество

Този приоритет е свързан с реализацията на следните цели:


Стратегическа цел 3. Развитие на Европейското териториално сътрудничество в принос на икономическото и социалното развитие и сближаване се отнася до широкото използване и развитието на предимствата на териториалното сътрудничество, особено в изостаналите територии на областта с цел усвояване на добрите практики на други райони, области и общини.

СЦ.3.1. Развитие на трансграничното сътрудничество и мобилизиране потенциала на периферните гранични територи в различните аспекти на социално икономическия живот; изграждане на „малка“ трансгранична инфраструктура

М 3.1.1 Укрепване сътрудничеството в трансграничния регион България - Македония

М 3.1.2. Укрепване сътрудничеството в трансграничния регион България - Сърбия

М 3.1.3. Изграждане на „малка“ трансгранична инфраструктура



СЦ.3.2. Развитие на интер - регионалното сътрудничество

М 3.2.1. Развитие на устойчиви партньорства с европейски структури, в областта на промишленост и иновации

М 3.2.1. Развитие на устойчиви партньорства с европейски структури в сферата на културата

СЦ.3.3. Развитие на транснационалното сътрудничество

М 3.3.1. Отваряне на обществените институциите, бизнеса и граждански организации за широко партньорско сътрудничество, изучаване и въвеждане на добри европейски и световни практики

Трансграничното сътрудничество е възможност за подобряване развитието на граничните и периферни райони и за разрешаване на специфичните им проблеми. Сътрудничеството между граничните райони като средство за насърчаване на инвестициите, за развитието на бизнеса и туризма, за опазването на природните ресурси, съдейства за повишаване привлекателността им за хората, които живеят и работят там, както и за засилване на интереса на стратегическите инвеститори към тези райони.

Областите на въздействие, които подкрепя специфичната цел обхващат разработване и изпълнение на съвместни проекти и инициативи между периферните гранични райони, насочени към: подобряване качеството на живот и работната среда; подобряване достъпа до основните публични услуги; създаването на възможности за повишена регионална конкурентоспособност и устойчиво развитие; подобряване на ключови инфраструктурни връзки – пътна и железопътна мрежа; развитие на съвместни туристически и културни инициативи; съвместно управление на природните ресурси и особено създаването на трансгранични защитени природни територии, преодоляване на рискове и опазване на околната среда; сътрудничество в областта на здравеопазването и социалните услуги; сътрудничество между научно-изследователски, технологични и академични институции и бизнес организации и др.




Приоритет IV Устойчиво еколого съобразно икономическо развитие в сътрудничество с трансграничните райони

Този приоритет е свързан с реализацията на следните цели:



СЦ 4.1. Превенция на климатичните промени чрез подкрепа за преминаване към нисковъглеродна икономика и интелигентна мобилност

М 4.1.1. Подкрепа за въвеждане на нови технологии и оборудване, с минимизиране на вредни емисии и отпадъци

М 4.1.2. Подкрепа на мерки, насочени към опазване на околната среда, превенция и сигнализация, чрез използване на съвременни информационни технологии и интелигентна мобилност

СЦ 4.2. Адаптация към последиците от климатичните промени

М 4.2.1. Прилагане на мерки за преодоляване на негативните последици от климатичните промени и промяна в природните екосистеми – пожари, наводнения, свлачища, земетресения и др.

М 4.2.2. Мерки за аварийно възстановяне на регионалната и общинска инфраструктура

М 4.2.3. Изпълнение на проекти за възстановяване екологичното равновесие на нарушени терени и рекултивация - в с. Гюешево, с. Преколница и поречието на р. Джерман и терените на „Мини – Бобов дол“



СЦ 4.3. Реконструкция и доизграждане на ВИК мрежата и на пречиствателните станции за отпадни води

М 4.3.1. Реконструкция и изграждане на ПСОВ, довеждащи канализационни колектори до ПСОВ



СЦ 4.4. Изграждане на регионални системи за управление на отпадъци

М 4.4.1. Изграждане на регионални системи за управление на ТБО, вкл. третиране на неопасни отпадъци, обхващащи територията на всички общини от областта

М 4.4.2. Ликвидиране на съществуващи и недопускане формирането на нераглементирани сметища на територията на всички общини от област Кюстендил и рекултивация

М 4.4.3. Ликвидиране на складове за химически препарати, използвани в селското стопанство /пестициди, хербициди , фунгициди и др./ с изтекла годност и рекултивация

М 4.4.4. Изграждане на системи за сепариране, компостиране и компактиране на неопасни отпадъци

Борбата с природните процеси и явления, резултат от климатичните промени които въздействат негативно на иконамиката и застрашават здравето и живота на хората е важна приоритетна област. Съответно, най-засегнатите от това дейности вероятно ще бъдат земеделието, горското стопанство, рибарството, енергетиката и туризма. Неутрализирането на тези въздействия може да се води по две линии – чрез превенция с която се цели ограничаване на по-нататъшното развитие на климатичните промени и чрез борба с техните последици. Това са и ключови приоритети в ЕС. Климатичните промени предизвикват покачване на температурите на въздуха, увеличаване на засушаванията, влошаване на условията на вегетация на повечето традиционни култури в областта, увеличаване честотата и разрушителната сила на наводненията и градушките, активизация на свлачищата, влошаване на туристическият климат. За ограничаване на размера на климатичните промени най- важно действие е намаляване на емисиите на парникови газове чрез преминаване към нисковъглеродна икономика. Другата линия на противодействие изисква планирането и прилагането на мерки за ограничаване на вредното влияние на негативните процеси и явлевия предизвикани от климатичните промени.

За да успее да премине към нисковъглеродна, ефективно използваща ресурсите икономика, икономическото развитие на областта трябва да е насочено намаляване на емисиите на въглероден диоксид, постигане на структурна промяна към по-малко ресурсоемки продукти и услуги, за спестяване на енергия в сградите и електрическите мрежи, както и за нискоенергийни и по-ефективни транспортни системи.

Потенциалът на региона по отношение на възобновяемите източници на енергия е много голям – най- вече за използване енергията на слънцето и вятъра. В това отношени налице е значителен резерв за усвояване.

Енергийната ефективност може да намали емисиите парникови газови с повече от една четвърт. Част от дейностите са насочени към повишаване на енергийната ефективност в обществения сектор и жилищния сектор и включват подобряване на енергийната ефективност, включително използване на възобновяема енергия и компоненти и системи (напр. интелигентно измерване, интелигентно осветление, силова електроника, микрогенериране на енергия и др.) което може да допринесе директно върху намаляването на загубите и използването на енергия в обществени (училища, болници, административни офиси) и жилищн сгради.

Сред приоритетите на ЕФРР за периода 2014 – 2020 г. е и разработване на екологосъобразни и нисковъглеродни транспортни системи и насърчаване на устойчиво развита градска мобилност и използване на метанови превозни средства, електромобили. Подкрепата за електрификацията на градската мобилност и градския транспорт, чрез въвеждане на местни преференции и изграждане на зарядна инфраструктура за електромобили би допринесло за изпълнение на специфичната цел. В селско стопанското производство трябва да се вземат мерки за производство на енергия от земеделска биомаса, за устойчиво управление на горите и залесяване на неземеделски територии.При управлението на отпадъци важна задача е намаляване на метановите емисии от депата и оползотворяване на енергията от биогаз.

Адаптацията включва всички дейности насочени към подготовка за справяне с неизбежните въздействия от климатичните промени. Областта е сред най- рисковите региони в Европа по риск от уязвимост от наводнения вследствие на климатичните промени. За да се осигури икономическа и социална стабилност и развитие на област Кюстендил в дългосрочен план е необходимо да се планират дейности, осигуряващи адаптирането на района към климатичните промени и редуциране на природните рискове до допустими нива, както и да се стимулират научните изследвания за прогнозиране на регионалното и местно въздействие на климатичните промени.

Дейностите, които се предвижда да бъдат реализирани, са насочени към създаване и непрекъсната актуализация на база данни за рискови зони, изграждане на системи за ранно предупреждение за възникващи опасности от наводнения, пожари, активиране на свлачищни райони, почистване на корита на реки и изграждане на защитни съоръжения, изследване на последиците от промените в климата, изграждане на съоръжения за борба с ерозията, залесяване на обезлесени участъци, устойчиво използване на земите и др.

Важно място следва да се отреди на мерките, свързани с възстановяването на хидромелиоративните системи и провеждане на противоерозионни мероприятия, в т.ч. създаване на горските масиви чрез залесяване и повишаване качествата на горските култури, като фактори за противодействие на наводненията и вредното въздействие на климатичните промени.

От извършения анализ е видно, че недостатъчно е развита инфраструктурата целяща опазване на околната среда. В това отношение с най-сериозни дефицити се очертават изградеността на водопроводната и канализационна мрежа, амортизираното състояние на съоръженията, недостатъчната изграденост на пречиствателни станции за отпадни води и необходимостта от съвремена система за управление на отпадъщите и рекултивация на нарушените от тази дейност терени.



Мерките за постигане на специфичните цели трябва да включват и:

  • Усъвършенстване на системата за управление на ТБО

  • Опазване и поддържане на биоразнообразието на защитените територии в областта

  • Инвентаризация на нарушени терени и рисковите територии. Прилагане на мерки за тяхното предотвратяване

  • Използване на потенциала за развитие на биологично земеделие за производство на биологично чиста растителна и животинска продукция

  • Ефективно използане и управление на горските ресурси

Водоснабдителната мрежа в голям брой от по- малките населени места е силно амортизирана и има належаща нужда от цялостна модернизация. През топлото полугодие в отделни селища е налице и режим на водоподаването. Като добавим към това и необходимостта от подобряване на качеството на подаваната вода в редица населени места, проблемът става още по-остър. Дейностите по тази специфична цел са насочени към изпълнение на мерките, залегнали в Стратегията за ВИК инфраструктурата за изграждане на нови и реконструкция на съществуващи водоснабдителни мрежи, като в резултат от осъществяването им ще се подобри качеството на средата за живот в района. Мерките включват изграждане на водоснабдяване в неводоснабдените селища, в районите с туристически потенциал, в зоните за развитие на бизнес, рехабилитация на съществуващите мрежи, изграждане на пречиствателни станции за питейна вода и изграждане на нови водохващания.

Канализационната мрежа е недостатъчно изградена в областта. Подобна е изградеността на ПСОВ. Насочването към проблемите свързани с канализационната мрежа е пряко следствие от необходимостта за областта и от целите на Стратегията „Европа 2020” за подобряване управлението на водния цикъл и е в съответствие със Стратегията за изграждане на канализационни системи и пречиствателни станции за отпадъчни води в населените места над 2000 е.ж.

Трансграничното сътрудничество е възможност за подобряване развитието на граничните и периферни райони и за разрешаване на специфичните им проблеми. Сътрудничеството между граничните райони като средство за насърчаване на инвестициите, за развитието на бизнеса и туризма, за опазването на природните ресурси, съдейства за повишаване привлекателността им за хората, които живеят и работят там, както и за засилване на интереса на стратегическите инвеститори към тези райони.

Областите на въздействие, които подкрепя специфичната цел обхващат разработване и изпълнение на съвместни проекти и инициативи между периферните гранични райони, насочени към: подобряване качеството на живот и работната среда; подобряване достъпа до основните публични услуги; създаването на възможности за повишена регионална конкурентоспособност и устойчиво развитие; подобряване на ключови инфраструктурни връзки – пътна и железопътна мрежа; развитие на съвместни туристически и културни инициативи; съвместно управление на природните ресурси и особено създаването на трансгранични защитени природни територии, преодоляване на рискове и опазване на околната среда; сътрудничество в областта на здравеопазването и социалните услуги; сътрудничество между научно-изследователски, технологични и академични институции и бизнес организации и др.


Запазване и подобряване качествата на околната среда чрез интегриране на глобалните екологични цели и развитие на екологичната инфраструктура
Бъдещото икономическо развитие на област Кюстендил задължително трябва да се осъществява в синхрон с приоритета за намаляване негативните въздействия върху околната среда и по-ефективно използване на ресурсите, залегнал в Стратегия „Европа 2020” на ЕС и в редица други европейски стратегически документи. Новите акценти в планирането до 2020 г. изискват отчитане на глобалните екологични цели в процеса на стратегическо планиране, включване на мерки, насочени към адаптирането на районите към климатичните промени и ориентация към нисковъглеродна икономика във всички сектори на развитие.

Резултатите от социално-икономическия анализ на ОСР показват наличие на определени дефицити в тази сфера. Областта е в потенциален риск от последиците от климатичните промени. Канализационната мрежа е недостатъчно добре изградена. Делът на населението, обслужвано от ПСОВ е нисък. Изградената водоснабдителна инфраструктура е амортизирана и води до големи загуби на вода. Биологичното разнообразие е високо и това поставя изисквания към неговото съхраняване.

В този аспект настоящият приоритет е насочен към доизграждането и модернизацията на инфраструктурата за опазване на околната среда, включително ВиК мрежи, пречистването на отпадъчните води и подобряването на системата за управление на битовите отпадъци, опазване на компонентите на околната среда, биологичното разнообразие, както и към предприемането на мерки за подобряване на енергийната ефективност и за превенция от рискове породени от неблагоприятни природни процеси и явления.


Каталог: images -> stories -> doc
doc -> До директора на риосв, гр. Плевен у в е д о м л е н и е
doc -> Съобщение за заявления за гласуване в местни избори на 25 октомври 2015 г
doc -> От: мбал рег по ф д. № представлявана от адрес срещу
doc -> Приложение 4 законодателна рамка и стратегически документи в съдебната система I. Закони конституция на Република България
doc -> До директора на риосв-бургас у в е д о м л е н и е за инвестиционно предложение
doc -> Уведомление по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони
doc -> Регламент 1907/2006 Лице, което пуска на пазара Дата на издаване: 20. 07. 2010г
doc -> Lovech Rock Fest 2016
doc -> Спецификация на техническите характеристики на предложеното оборудване


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница