Решение №138 на С. районен съд от 24. 08. 2016 г по анд №362/2016 г по описа на същия съд

МОТИВИ

към решение № 138 на С. районен съд от 24.08.2016 г.

по АНД № 362/2016 г. по описа на същия съд

С. районен съд е сезиран с акт за констатиране на дребно хулиганство от 24.08.2016 г., съставен на основание чл. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/ от Д. Б. Г., на длъжност „полицейски инспектор” в група „ОП” в РУМВР – С., срещу В. *** за това, че на 23.08.2016 г. около 15,00 ч. в гр. С., на ул. „М.” същият е извършил непристойна проява, изразена в опипване с ръце по тялото пред повече хора и оскърбително отношение и държане към И. С. У., ЕГН **********, с което е нарушил обществения ред и спокойствие – дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

Представител на РП – С. не се явява в съдебно заседание и не взема становище.

В хода на съдебните прения административно-привлеченият В. П. заявява, че не е извършил деянието, за което му е съставен акт по УБДХ.

При упражняване на правото си на последна дума административно-привлеченият не прави конкретно изявление.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.08.2016 г., около 15,00 ч., в гр. С., И. С. У. и Х. В. В. вървели пеша по ул. „М.”, срещу магазин „Х.”, в посока към градския площад. Срещу тях вървял непознат мъж, който на външен вид изглеждал като бездомник и когото У. и преди това виждала многократно в компанията на други подобни лица. Когато мъжът доближил двете жени, той се нахвърлил на У. и започнал да я опипва по задните части и бедрата пред погледа на минувачите. У. се уплашила и се развикала, като успяла да се отскубне от непознатия, а последният избягал в посока кооперативния пазар и се укрил. У. подала сигнал за случилото се на телефон 112, след което на мястото пристигнали служители на РУМВР – С., които установили местонахождението на непознатия и го задържали. При снемане на неговата самоличност се установило, че той е административно-привлеченият В. К. П..

В. К. П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с настоящ адрес ***, неженен, неосъждан, без образование, не работи, ЕГН **********.

Така описаната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото като писмени доказателства /по арг. от чл. 5, ал. 1 от УБДХ/ обяснения на И. С. У. и Х. В. В. и докладна записка от Д. Г., на длъжност „полицейски инспектор” в РУМВР – С..

Съдът не кредитира обясненията на административно-привлечения В. П., дадени пред съда, в които той сочи, че не е извършил деянието, за което му е съставен акт по УБДХ. Това декларативно изявление се опровергава от обясненията на И. У. и Х. В., дадени по преписката в РУМВР – С., поради което съдът го възприема единствено като негова защитна позиция, но не и като източник на доказателства.

Предвид безспорно установените по делото факти, съдът намира, че с действията си В. П. е осъществил от обективна и от субективна страна непристойна проява – дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.

На установените по делото дата и място В. П. е опипал с ръце И. С. У. по различни части на тялото й. Тези действия на П. са обективирали оскърбителното му отношение и държане към гражданите, в частност към У., не са мотивирани от лични отношения между двамата, извършени са на публично място пред повече хора и поради това следва да бъдат квалифицирани като непристойна проява по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. С непристойната си проява П. е нарушил обществения ред и спокойствие, тъй като очевидно тя не съответства на моралните норми за поведение и благоприличие.

Не се установява нарушението на обществения ред и спокойствие да е грубо и да е израз на явното неуважение на извършителя към обществото, поради което съдът приема, че непристойните действия на нарушителя не са от естество да ангажират негова наказателна отговорност за престъпление по чл. 325 от НК.

От субективна страна нарушителят е извършил непристойните действия умишлено – съзнавал е противообществения характер на непристойните действия, съзнавал е, че с тях нарушава обществения ред и е искал настъпването на този противоправен резултат.

С оглед изложеното съдът намери, че В. К. П. виновно е извършил дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, като на 23.08.2016 г., около 15,00 ч., в гр. С., на ул. „М.”, пред магазин „Х.”, умишлено е извършил непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към гражданите, като е опипал с ръце по тялото И. С. У. от гр. С. на публично място пред повече хора, с които свои действия е нарушил обществения ред и спокойствие, без да съставляват престъпление по НК.

За това нарушение съдът му наложи административното наказание, предвидено в чл. 1, ал. 1, т. 1 от УБДХ - “задържане в структурно звено на МВР”, а именно в РУМВР – С. за срок от едно денонощие.

При определяне вида на наложеното наказание съдът съобрази сравнително високата степен на обществена опасност на непристойната проява, която е засегнала достойнството на една млада жена и е довела до уплахата й. Поради това алтернативното наказание “глоба”, предвидено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ, би било несъответно на обществената опасност на деянието на П., а така също и на имущественото му състояние.

При определяне конкретния срок на наложеното наказание „задържане в структурно звено на МВР”, а именно в минималния срок от едно денонощие съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от УБДХ, съдът отчете като смекчаващи обстоятелства ниската степен на обществена опасност на П., необремененото му съдебно минало и добрите му характеристични данни. Затова съдът намира, че така определеното административно наказание по своя вид и размер е справедливо и е най-подходящо за постигане на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид данните, че непосредствено след извършване на деянието административно-привлеченият В. П. е задържан в РУМВР – С. на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, вр. чл. 3, ал. 2 от УБДХ с цел осигуряване явяването му пред съда, съдът постанови времето на това задържане да бъде приспаднато при изпълнение на административното наказание „задържане в структурно звено на МВР”, като едно денонощие задържане по ЗМВР да се зачете за едно денонощие административно наказание „задържане в структурно звено на МВР”. Такова приспадане е уредено в чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК и касае задържането по ЗМВР при изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или „пробация”, но тази разпоредба следва да се приложи и при изпълнение на задържането в структурно звено на МВР като административно наказание по УБДХ, ограничаващо личната свобода по начин, аналогичен с лишаването от свобода. Основание за приложение на чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК в случая се съдържа в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от УБДХ, която препраща към ЗАНН за неуредените в указа въпроси, а от своя страна разпоредбите на чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН препращат за неуредените в него въпроси съответно към НК и НПК. Не следва лице, на което е наложено наказание по НК да бъде по-благоприятно третирано от лице, на което е наложено административно наказание.

По така изложените съображения съдът постанови решението си.