Решение №173/31. 01. 2013 г. Глава I. Обща характеристика на рaйoнa



страница1/4
Дата25.06.2017
Размер0.96 Mb.
  1   2   3   4
ПРОГРАМА

ЗА УПРАВЛЕНИЕ

НА ОТПАДЪЦИТЕ

НА

ОБЩИНА БОРИНО

2013 – 2015 г.


Приета с Решение №173/31.01.2013 г.

Глава I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РAЙOНA........................................................................11

1.1 Географско положение.................................................................................................................. 11

1.2Релеф ................................................................................................................................................12

1.3 Климат .............................................................................................................................................12

1.4 Водни ресурси ................................................................................................................................13

1.5 Характерна флора и фауна, защитени територии, чувствителни екосистеми ........................ 13

1.6 Промишленост .............................................................................................................................. 18

1.7 Селско стопанство ........................................................................................................................ 19

1.8 Горски ресурси ............................................................................................................................. 20

1.9 Управленски фактори ................................................................................................................ 21

1.10 Икономическо състояние .......................................................................................................... 23

1.11 Население ................................................................................................................................... 24

1.12 Демографски фактори................................................................................................................ 24

1.13 Състояние на инфраструктурата................................................................................................ 24

1.14 Екологична характеристика ...................................................................................................... 26

2 ГЛАВА II. СЪЩЕСТВУВАЩО СЪСТОЯНИЕ И ПРАКТИКИ ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ

2.1 Данни за отпадъците ................................................................................................................... 31

2.2 Източници на информация за отпадъците................................................................................. 31

2.3 Анализ на съществуващото състояние и оценка на видовете отпадъци................................. 33

2.3.1 Количество на отпадъците........................................................................................................ 33

2.3.1.1 Битови отпадъци (код 200301 смесени битови отпадъци)..................................................33

2.3.1.2 Строителни отпадъци (код17 09 04 - смесени отпадъци от строителство и събаряне, различни от упоменатите в 17 09 01, 17 09 02 и 17 09 03)..............................................................34

2.3.1.3 Отпадъци от опаковки............................................................................................................34

2.3.1.4 Биоразградими отпадъци........................................................................................................34

2.3.1.5 Производствени отпадъци .....................................................................................................36

2.3.1.6 Производствени неопасни отпадъци.....................................................................................37

2.3.1.7 Улична смет - код 20 03 03 (отпадъци от почистване на улици) ...................................... 37

2.3.1.8 Обемисти отпадъци ................................................................................................................37

2.3.1.9 Автомобилни гуми (код 160103 излезли от употреба гуми) ..............................................38

2.3.1.10 Опасни отпадъци ..................................................................................................................38

2.3.1.10.1 Производствени опасни отпадъци....................................................................................38

2.3.1.10.2 Медицински отпадъци ......................................................................................................38

2.3.1.10.3 Излезли от употреба моторни превозни средства (код 16 01 04* излезли от употреба превозни средства) ............................................................................................................................ 39

2.3.1.10.4 Отработени масла и отпадъчни нефтопродукти (код код160708* отпадъци, ъдържащи масла и нефтопродукти) ................................................................................................................... 39

2.3.1.10.5 Луминесцентни и живачни лампи и (Код 20 01 21* Флуорисцентни тръби и други отпадъци, съдържащи живак). ........................................................................................................ 40

2.3.1.10.6 Батерии и акумулатори (код 20 01 33* батерии и акумулатори, включени в 16 06 01, 16 06 02 или 16 06 03, както и несортирани батерии и акумулатори, съдържащи такива батерии) ............................................................................................................................................................ .40

2.3.1.10.7 Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО) (код200135* излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, различно от упоменатото в 200121 и 200123, съдържащо опасни компоненти)................................................................................... 40

2.3.1.10.8 Утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води (код 190805 - утайки от пречистване на отпадъчни води от населени места) ................................................................... 41

2.3.1.10.9 Пестициди (код 20 01 19* пестициди) ......................................................................... 41

2.3.1.10.10 Опасни отпадъци от домакинствата......................................................................... 41

2.3.2 Съществуваща практика за третиране на отпадъците........................................................ 43

2.3.2.1 Съществуващо състояние ................................................................................................... 43

2.3.3 Събиране.................................................................................................................................. 43

2.3.4 Транспортиране ...................................................................................................................... 44

2.3.5 Депониране.............................................................................................................................. 44 2.3.6 Оползотворяване и обезвреждане на отпадъците................................................................ 45

2.3.7 Предотвратяване и намаляване на риска от стари замърсявания ...................................... 45

2.3.8 Изгаряне.................................................................................................................................... 46

2.3.9 Внасяне и изнасяне................................................................................................................ 47

3 ГЛАВА III. ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА И КОНТРОЛ ....................................................47

3.1 Институционална рамка. Отговорности на институциите и местната власт ....................... 47

3.1.1 Отговорности на институциите ............................................................................................. 47

3.1.2 Други институции, имащи отношение към управлението на отпадъците:........................ 48

3.1.3 Отговорности на местната власт............................................................................................ 49

4 ГЛАВА IV. ЗАКОНОДАТЕЛНА РАМКА И ПОЛИТИКА .......................................................50

5 ГЛАВАV. АНАЛИЗНА РАМКА НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ ...../SWOT/ .............................................................................................................53

6 ГЛАВА VI ВИЗИЯ ........................................................................................................................ 55

7 ГЛАВА VII ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА ...................................... 55

8 ГЛАВА VIII: УЧАСТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА .............................................................. .56

9 ГЛАВА IX. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВРЪЗКА С УПЪЛНОМОЩЕНИТЕ ЛИЦА ................... 57

10 ГЛАВА X. ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ....................................................................................... 58

14 Използвана литература и нормативни документи ..................................................................

Използвани съкращения
БД Басейнова дирекция

БО Битови отпадъци

ЕК Европейска комисия

Европейски съюз

ЗВ Закон за водите

ЗООС Закон за опазване на околната среда

ЗУО Закон управление на отпадъците

ИАОС Изпълнителна агенция по околна среда

КАВ Качеството на атмосферния въздух

МОСВ Министерство на околната среда и водите

НСИ Национален статистически институт

ИАОС Изпълнителна агенция по околната среда

НДНТ Най-добри налични техники

НПУДО Национална програма за управление на дейностите по отпадъците

НАСЕМ Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг

ОВОС Оценка за въздействие върху околната среда

ОС Околна среда

ПУДООС Предприятие за управление на дейностите по

опазване на околната среда



РИОСВ Регионална инспекция околната среда и водите

РЗИ Регионална здравна инспекция

ТБО Твърди битови отпадъци

ДТБО Депо за твърди битови отпадъци

ВЕЦ Водноелектрическа централа

ИУМПС Излезли от употреба моторни превозни средства

ИУЕЕО Излязло от употреба електрическо и електронно

оборудване



НУБА Негодни за употреба батерии и акумулатори

ОА Общинска администрация

НПО Неправителствена организация



t/y Тонове на година

dka Декари

ha Хектари

SWOT анализ (Strengths Weaknesses Opportunities Threats =

Силни страни, Слабости, Възможности, Заплахи) -

Анализът разглежда четири фактора, които идентифицират проекта, продукта или организацията на които са приложени

Сайт Електронна страница

ВЪВЕДЕНИЕ
Програмата за управление на дейностите по отпадъците на Община Борино е разработена в съответствие с изискванията на чл. 29, ал. 3, т. 2 на Закон за управление на отпадъците.

Основната цел на Програмата за управление на дейностите по отпадъците на Община Борино е да се определят необходимите мерки за управление на отпадъците в общината, чрез която да се постигне намаляване на въздействията върху околната среда, причинени от образуваните отпадъци,

подобряване на ефективността на използване на ресурсите, увеличаване отговорностите на замърсителите и стимулиране на инвестициите в областта на управление на отпадъците.
ОБХВАТ НА ПРОГРАМАТА

Обхватът и съдържанието на Програмата за управление на дейностите по отпадъците на Община Борино е в съответствие с „Ръководството за разработване на общински програми за управление на дейностите по отпадъците”, утвърдено със Заповед № РД- 167/24.03.2006 година, на Министъра на околната среда и водите.

Основните цели, които си поставя Програмата, за подобряване качеството на околната среда на територията на Община Борино са:

· Намаляване на количеството на отпадъците, като се насочи вниманието на потребителите, към стоки за многократна употреба, и се търсят възможности за преработка и оползотворяване и обвързване на такса смет с количеството на образуваните битови отпадъци и разходите за тяхното събиране, депониране и обезвреждане;

· Подобряване на организацията за събиране и транспортиране на отпадъците, както и разширяване на периметъра на организираното сметосъбиране и в останалите населени места. Прилагане на съвременни многофункционални системи за събиране на отпадъци, в зависимост от различни фактори, като интензивността на застрояването, количеството на образуваните отпадъци и транспортно - комуникационните планове;

· Повторно използване и рециклиране;

· Работа с обществеността- привличане на обществеността, при вземането на решения, свързани с основния проблем „отпадъци”;

· Провеждане на кампании по прилагането на програмата;

· Повишаване привлекателността на селото и околностите му;

· Подобряване условията за развитие на селското стопанство и икономиката в региона.

Настоящата програма обхваща дейностите по поддържане на чистотата на обществените места, събиране, извозване и обезвреждане на битовите и строителните отпадъци и осъществяването на контрол върху тях и върху съхраняването и обезвреждането на промишлени и опасни отпадъци, образувани от дейността на предприятия на територията на общината.

Законът за управление на отпадъците върху околната среда определя общинските съвети, като орган по приемане общински програми за управление на отпадъците, а общинска администрация отговорна за изпълнението им и за дейностите по управление на отпадъците на територията на общината. Произтичащи от това задължения на общината са:

· Опазване на околната среда от вредно въздействие на отпадъци и на населението от замърсяване на околната среда;

· Организиране предоставянето на законосъобразни услуги по отпадъците.

Приходи за системата към настоящия момент се осигуряват от таксата битови отпадъци. Приходите зависят от размера на таксата и от събираемостта й. Таксата може да се определи, като справедлива, ако е свързана с качеството и обема на предоставяната услуга. Целта по отношение на таксата битови отпадъци е достигане на пълна събираемост и покриване на разходите по услугите, свързани с битовите отпадъци.
ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ
Програмата е разработена в съответствие с принципите на управление на отпадъците, залегнали в международните правни актове, по които Република България е страна, общата европейска и национална политика в тази област, както и основните принципи, на които се основава Националната програма за управление дейностите по отпадъците:
Устойчиво развитие
Постигане на трайни резултати с икономически разумни решения. Основните стремежи на устойчивото развитие са:

· Свеждане на употребата на естествени ресурси до минимум;

· Постигане на икономическо развитие, осигуряващо нарастващ жизнен стандарт;

· Увеличаване на дейностите по предотвратяване образуването, обезвреждането и рециклирането на отпадъците и осъществяване на третиране и депониране на отпадъците с минимално въздействие върху околната среда, което да запазва доколкото е възможно повече ресурсите и да съхранява околната среда за бъдещите поколения;

· Опазване и подобряване на околната среда сега и в бъдеще.
Еколосъобразност
Обезвреждане на отпадъците следва да бъде извършено без риск за човешкото здраве и околната среда. Обезвреждането на отпадъците следва да бъде разглеждано в контекста на общата национална политика в областта на управление на отпадъците и опазване на околната среда. В този смисъл програмата предоставя рамка за планиране от страна на на общинските администрации, операторите на съоръжения за обезвреждане и притежателите на отпадъци.
Принцип на предотвратяване и йерархия на управлението на отпадъците
Принципът на предотвратяването е въведен на конференцията на Обединените нации по околна среда и Развитие през 1992 г. в Рио де Жанейро. Декларацията от Рио за Околна среда и Развитие определя принципа, както следва: “Където съществува заплаха от сериозни необратими щети, липсата на пълно научно обяснение не трябва да се използва като причина за отлагане на ценово- ефективните мерки за защита на околната среда от деградацията”.

Йерархията на управлението на отпадъците е определена Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, позовавайки се на изискванията на чл. 5 от отменената Директива 75/442/ЕЕС11 за отпадъците. Чл.4 /1/ от ЗУО определя йерархията, както следва: “Всяко лице, чиято дейност включва образуването и/или третиране на отпадъци, трябва да предприеме мерки в следната йерархична последователност по:

· Предотвратяване или намаляване образуването на отпадъците и вредното им въздействие;

· Рециклирането, повторната употреба и/или извличането на вторични сурови материали, енергийното оползотворяване от отпадъците, за което образуването на отпадъци не може да бъде предотвратено;

· Окончателно депониране на отпадъците, в случай, че предотвратяване образуването на отпадъците, намаляване и/или оползотворяването са

невъзможни.

Целта на йерархията е да илюстрира модел на интегриран подход за управление на отпадъците, като прилагането й в посочената последователност ще доведе до създаването на устойчива политика по управление на отпадъците и ще постави акцент върху предотвратяването, повторната употреба и рециклирането на отпадъците.
Принцип на превантивността
Насочва се вниманието, предвиждане и избягване на потенциалните проблеми, при дейностите с отпадъците на най-ранен етап. Дава се предимство на предотвратяването на замърсяването пред последващото отстраняване на вредите, причинени от него като по този начин се подпомага предотвратяването на риска за околната среда и човешкото здраве.
Принцип на самостоятелността при управлението на отпадъците
Изискванията на чл. 5 /1/ от Директива 2006/12/ЕС11 /Рамкова Директива за отпадъците/ са: „Страните членки на ЕС трябва да предприемат подходящи мерки в сътрудничество с другите страни членки на ЕС, където е необходимо или препоръчително, за да се установи интегрираната и подходяща мрежа за инсталациите за депониране, взимайки под внимание най- добрата налична технология, без излишни разходи. Мрежата трябва да позволява на Общността като цяло да бъде отговорна за депонирането на отпадъците, индивидуално да подпомага страните членки, взимайки под внимание географските условия или нуждите от конкретни инсталации за определени видове отпадъци, т.е. всяка страна членка на ЕС трябва да въведе необходимите капацитети за третиране на отпадъците, за да се осигури третиране на собствените си отпадъци.

Принципът цели, ограничаване на неблагоприятните въздействия върху околната среда, свързани с транспортирането на отпадъците.

Прилагането на принципа зависи от вида и количеството на отпадъците, начините за ориентиране и потенциалното въздействие върху околната среда на методите за третиране.
Принцип на близост
Новите инсталации за третиране на отпадъците трябва да са разположени възможно най- близо до източника на отпадъците, отчитайки аспектите свързани с околната реда, здравето на населението и технологиите, като се отчитат и финансовата пригодност.
Най- добри налични техники /НДНТ/, неизискващи прекомерни разходи
Принципът се позовава на изискванията на ДИРЕКТИВА 2008/1/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА и Закона за опазване на околната среда. НДНТ е най- ефективният и най- напредналият етап в развитието на дейностите и методите за тяхната реализация, показващи техническата пригодност на съответните техники за осигуряването по принцип на основата на съответните норми за допустими емисии и проектиране с цел предотвратяване и в случаите, когато това е практически невъзможно- за намаляване на емисиите и въздействието им върху околната среда в нейната цялост.

· „Техники”- е използваната технология и начинът на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация;

· „Налични техники”- са техниките, разработени в мащаб, който позволява прилагането им в съответния промишлен отрасъл, при жизнени в икономически и технически смисъл условия, и отчитане на свързаните с тях разходи и предимства, независимо от това, дали те се използват или произвеждат във въпросната държава членка при условие, че са достъпни в разумна степен за оператора;

· „Най- добри техники”- са най- ефективните техники за постигане на висока степен на опазване на околната среда в нейната цялост.


Замърсителят плаща” и в частност „отговорност на производителя”
Принципът „Замърсителят плаща” означава, че лицето, което замърсява, трябва да плати за отстраняване на замърсяването. Що се отнася до управление на отпадъците, генераторът на отпадъци трябва да поеме стойността за третиране и обезвреждане на отпадъците. Принципът обикновено изисква прилагането на схеми от типа „заплати за колкото изхвърляш”, отчитащи обема или теглото на отпадъците, въз основа на които се определя такса „битови отпадъци”. Прилагането на този принцип задължава потребителите да заплащат пълните разходи, както по производството и потреблението на продукцията, така и свързаните с тях разходи за опазване на околната среда.
Отговорност на производителя
Стойността за третиране на отпадъците трябва да се поеме от:

· Собственика на отпадъка, който е отговорен за събирането или третирането на отпадъка;

· Предишния собственик или производител на продукти, от който са се генерирали отпадъци.

Относно управлението на битовите отпадъци, следните продукти са определени, като отговорност на производителя:

· Опаковки;

· Отпадъци от електрически и електронни съоръжения;

· Излезли от употреба автомобили;

· Отпадъци от масла и нефтопродукти;

· Излезли от употреба батерии и акумулатори.

Идеята на принципа е, че по време на определянето на предназначението и

производството на отпадъка, „производителите на продукти” трябва да вземат такива решения относно състава на продукта, че когато продукта се превърне в отпадък, до голяма степен да бъдат определени количеството на генерираните отпадъци и възможностите за управлението им.
Участие на обществеността
Населението е основен участник в управлението на отпадъци, тъй като то самото е генератор и трябва да е добре информирано за въздействието върху околната среда, при третиране на генерираните отпадъци. Съзнанието и културата на населението предопределя до голяма степен чистотата на населените места, а така също и състоянието на депата за твърди битови отпадъци.

Целите, набелязани в програмата и свързаните с тях мерки са на база анализ на съществуващото състояние и идентифициране на проблемите. За всяка от посочените мерки са определени необходимите финансови средства за обезпечаване на прилагането на програмата за периода 2010-2015 година. Заложените приоритети кореспондират с приоритетите, залегнали в Националната програма по управление на дейностите по отпадъците.

ГЛАВА I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РAЙOНA

1.1 Географско положение

Община Борино е разположена в Югозападна част на Родопския масив в област Смолян, Южен централен район за планиране. На юг тя граничи с Република Гърция, на изток с община Девин, на север с община Батак, а на запад с община Доспат. Територията заема от 5.42 % област Смолян с площ 173, 204 км2. Населените места на територията на общината са с. Борино, с. Ягодина, с. Буйново, с. Чала и с. Кожари, като административен център е с. Борино.


1.2 Релеф
Община Борино се намира в Рило-Родопската физикогеографска област, Велийшко-Виденишкия дял на Родопите, Триградския карстов масив. Релефът и се характеризира като планински, силно разчленен и заоблен, с високи билни заравнености, дълбоки речни долини, ждрела и обширни тектонски котловини. Характерни за района са карстовите форми, които са съсредоточени в Триградския карстов район. Родопският карст е особено разнообразен в поречията на Триградска и Буйновска реки.
1.3 Климат

Климатът е умереноконтинентален до преходноконтинентален, като е значително разнообразен и силно повлиян от релефа и близостта на Средиземно море (надморската височина и ортографските прегради, изложението на склоновете, проникването на топли въздушни. Зимата е продължителна, снежна и сравнително мека, понякога с остри и продължителни застудявания. Лятото е кратко, прохладно и влажно, а есента - продължителна и топла. През последните 15 години се наблюдава значителна промяна в климата в посока неговото затопляне.Максималните валежи тук са през месеците май и юни, а през зимата има дълбока снежна покривка. Характерно за зимния период е, че валежите са обилни и има бързо натрупване на сняг. За ниските части годишната сума на валежите е от 620 до 700 л/м2, а за високите от 780 до 1100 л/м2. Средната снежна покривка е около 97 см и се задържа между 80 и 150 дни


Характерно за зимния период е че валежите са обилни и има бързо натрупване на сняг. Атмосферното налягане средно за Смолянска област е 737.0 hPa. През 2008г. година са наблюдавани средно:

• 82 дни с валежи

•5 дни с гръмотевици
• 24 дни с мъгла
• 99 дни със снежна покривка
• 138 дни с лека до умерена облачност

Средногодишната температура варира от 9 до 13° С. Формите на релефа в този дял оказват съществено влияние върху климата. Поради сравнително голямата надморска височина (1000 - 1600 м) на територията се създават условия за почти ежедневни температурни инверсии и температурите на въздуха през цялата година са много по-ниски от местата с подобна височина в останалите планини. Разликите са от 2 – 3°С в средните годишни температури и 6 - 8°С в абсолютните минимални температури през студеното полугодие. Освен това нараства процентът на снеговалежа, което се дължи на ноемврийския валежен максимум. Масивната форма на Западните Родопи и редуването на планински ридове с дълбоки речни долини определя сравнително малката средна годишна скорост на вятър. За нископланинските и среднопланински части скоростта на вятъра съответства на тази в равнините и котловини.



1.4 Водни ресурси.
Община Борино попада под юрисдикцията на Източнобеломорска басейнова дирекция – Пловдив, речна система Въча. През общината преминава река Буйновска и Боринска, както и множество дерета - кастракли дере, деринкулук дере, чатак дере, тютюнско дере, чамашик дере, оман дере. В местността „Кастракли” има изграден малък язовир (изкуствено езеро) с водна площ 35 дка, дълбочина 18 м, който се пълни от подводен извор и представлява своеобразна туристическа атракция.


1.5 Характерна флора и фауна, защитени територии, чувствителни екосистеми
Биологично разнообразие:

Община Борино съхранява уникално биологично разнообразие, включващо видове, местообитания и екосистеми с консервационна значимост в национален и международен мащаб. Поради изключително богатото биологично разнообразие цялата община попада в мрежата Натура 2000.

Сред родопските растения има 95 ендемични - 56 балкански и 39 български. Има растения, които се срещат само в Родопите и никъде другаде. Някои от тях са: -

Родопски силивряк (Haberlea rhodopensis) – многогодишно растение с тъмнозелени назъбени листа, цветовете му са виолетови. Расте по варовиковите скали. То е балкански ендемит, остатък от древна флора, устоял на промените през ледниковите периоди.

- Родопското омайниче (Geum rhodopaeum) расте из влажните планински ливади, цъфти с ярко оранжево-червени цветове. То е български регионален ендемит.

- Родопското лале (Tulipa rhodopea) се среща върху варовити скалисти места, цъфти с яркочервени едри цветове с черно петно в основата. То не вирее никъде другаде по света освен в Родопите.




Растения: Най-интересните установени видове са:
• Черноморска ведрица (Fritillaria pontica Wahlenb.)
• Джел (Ilex aquifolium L.)
• Балкански зановец (Chamaecytisus absinthioides (Janka)Kuzm.)
• Балканска паламида (Cirsium appendiculatum Griseb.)
• Полюлейна паламида (Cirsium candelabrum Griseb.)
• Зеленоцветен напръстник (Digitalis viridiflora Lindl.)
• Родопска горска майка (Lathraea rhodopea Dingler)
• Пърнар (Querqus coccifera)
• Бодлив залист (Ruscus aculeatus)
• Родопския силивряк (Haberelea rhodopensis)


Лечебни растения: На територията на община Борино има голямото разнообразие от лечебни растения, плодове и гъби – шапиче, балканска пищялка, горска пищялка, мечо грозде, копитник, червен кантарион, обикновен повет, дрян, обикновен глог, горска ягода, жълт кантарион, жълта иглика, обикновена хвойна, обикновен риган, малина, черна и червена боровинка, манатарка и други.

Основните билки са цвят лечебна иглика, корени и лист коприва, цвят черен бъз, лист бреза, лист малина, лист подбел, цвят бял равнец, цвят липа, плод шипка, плод офика. Лечебни растения, гъби и плодове се събират от туристите, от местното население за собствени нужди и за продаване на фирми, изкупуващи и преработващи подобни суровини в региона. Интензивността на събиране на лечебни растения е сравнително ниска.



  • Забранени за събиране лечебни растения с търговска цел съгласно Заповед РД № 73 от 03.02.2009 г. за Смолянска област – 1 вид – пирински чай(Sideritis scardica Griseb.), който е рядък вид от Червената книга.

Птици: По отношение видовия състав на орнитофауната на територията на общината са установени следните видове птици:
• Обикновено конопарче (Carduelis cannabina)
• Воден кос (Cinclus cinclus)
• Гарван (Corvus corax)
• Сива врана (Corvus corone cornix)
• Голям пъстър кълвач (Dendrocopos major)
• Черен кълвач (Dryocopus martius)
• Сойка (Garrulus glandarius)
• Червеногърба сврачка (Lanius collurio)
• Обикновена кръсточовка (Loxia curvirostra)
• Планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea)
• Черен синигер (Parus ater)
• Син синигер (Parus caeruleus)
• Голям синигер (Parus major)
• Матовоглав синигер (Parus montanus)
• Домашна червеноопашка (Phoenicurus ochruros)
• Кос (Turdus merula)
• Обикновен мишелов (Buteo buteo)
• Щиглец (Carduelis carduelis)
• Зеленика (Carduelis chloris)
• Горска дърволазка (Certhia familiaris)
• Гривяк (Columba palumbus)
• Червеногръдка (Erithacus rubecula)
• Чинка (Fringilla coelebs)
• Южен славей (Luscinia megarhynchos)
• Сокерица (Nucifraga caryocatactes)
• Полско врабче (Passer montanus)
• Елов певец (Phylloscopus collybita)
• Зелен кълвач (Picus viridis)
• Червенушка (Pyrrhula pyrrhula)
• Червеноглаво кралче (Regulus ignicapillus)
• Жълтоглаво кралче (Regulus regulus)
• Диво канарче (Serinus serinus)
• Горска зидарка (Sitta europaea)
• Орехче (Troglodytes troglodytes)
• Белогуш дрозд (Turdus torquatus)
• Лещарка (Bonasa bonasia)
• Горски бекас (Scolopax rusticola)

Бозайници: Срещат десетки бозайници, някои от които са ловни обекти, а други имат значение за развитието на туризма. Интерес  представляват и някои защитени видове. Най-често срещаните и значими бозайници са:
• Кафява мечка (Ursus arctos)
• Вълк (Canis lupus)
• Благороден елен (Cervus elaphus)
• Сърна (Capreolus capreolus)
• Дива свиня (Sus scrofa)
• Видра (Lutra lutra)
• Златка (Martes martes)
• Белка (Martes foina)

Земноводни и влечуги: В Община Борино се срещат жълтокоремна бумка (Bombina variegata), планинска жаба (Rana temporaria L.), жаба дървесница (Hylla arborea) и др.

Защитени територии и природни забележителности

● Природна забележителност „Буйновско ждрело”, образувано в горното течение на р. Буйновска, покрай което минава пътят за с. Ягодина.

● Природна забележителност „Дяволски мост и водопад” – красиво скално образувание в месността Хайдушки дол (на 2 км. от с. Ягодина”.
● Природна забележителност „Ягодинска пещера”, включена в 100 те Национални туристически обекта.

● Връх Виденица /Гьозтепе – турски/– на 2 км. югозападно от с. Чала, останки от предполагаемо светилище на Бог Дионис на тракийското племе беси.

Архитектурно-исторически мост "Кемера". В местността Кемера, на 12 км. от село Борино, се намира римския мост Кемера. Кемеровия мост е висок 6 м, едноарков, граден от ломени камъни и спойка от бял хоросан. Части от лицевата зидария и ъглите на хубаво извитата арка са оформени с добре обработени камъни. Настлан е с настилка от дребен речен камък. Дължината му е 32,40 м, а ширината – 3,60 м. Идвайки при него туристите се докосват до историята, понеже той е част от трасето на големия римски път, свързващ през Родопите Филипополис с Никополис ад Нестум (близо до с.Гърмен).

"Кастракли" и ловно стопанство "Извора"

Биосфрен резерват “Кастракли” - извънредно красив ландшафт с отвесни скали, с вековни гори от бял бор, ела, бук, явор, воден габър и трепетлика (възраст 200 г.). Той е с площ 124 ха и е разположен изцяло на територията на Горско стопанство – Борино. Той е с много благоприятен климат, предоставящ добри условия на живот и бил обитаван  от траките. Обявен е за  резерват:  “с цел запазване девствения характер на вековната черборова гора (Pinus nigra) и красивия природен пейзаж ”.

В местността е изграден малък язовир (изкуствено езеро) с водна площ 35 дка, дълбочина 18 м, който се пълни от подводен извор и представлява своеобразна туристическа атракция.


В резервата се срещат редица ендемични и реликтни растения, както и 156 вида лечебни. Тук се среща Орфеевото цвете -  силивряка. Легендата разказва, че е поникнало от кръвта на Орфей, когато вакханките го убиват. Силивряка, ако е  хербаризиран и потопен във вода, отново се съживява. 



    Недалеч от резервата се намира дивечовъдно стопанство "Извора" .

1.6 Промишленост
Основни отрасли в община Борино са: селско стопанство, дърводобив и дървопреработване, туризъм, хранително-вкусова, текстилна промишленост, търговия и др. Функциониращите към момента фирми на територията на обищаната са посочени в таблица 1.6-1.
Таблица 1.6 -1




Фирми

Бранш

1

ЕТ "Али Велиев-Сая"

дървопреработка

2

"Джеджо-69"ЕООД

ремонт на автомобили

3

"Виденица-2004"ЕООД

строителство

4

"Дейзи-М"ООД

шивачество

5

"Бонгу"ЕООД

шивачество

6

ЕТ"Мохамед Шерифов- Доде"

търговия

7

"ТИМ Борино"ЕООД

хотелиерство

8

"Бориком-АМТ"ООД

дървопреработка,хотелиерство

9

ЕТ"Рафет Амишев"

шивачество

10

ЕТ "Юсмен Люманов-40"

търговия

11

ЕТ "Орион-МД"ООД

търговия с горива

12

"Пътов-61"ЕООД

търговия

13

ЕТ"Улан-Дж.Уланов"

производство на млечни продукти

14

"Извора" ООД

шивачество

15

"Родопа-Турс" ЕООД

ресторантьорство

16

ЕТ"Чавдарлъ-М.Чавдарлиев"

търговия

16

ЕТ"Дж.Асанов-59"

търговия

17

ЕТ"Айше Алиева - 05"

търговия

18

ЕТ"Ариф Терзи - 33"

търговия

19

ЕТ"Кадрие Асанова-Перика"

фармация

20

ЕТ"Затие Али"

търговия

21

"Комерс - Борино"ООД

строителство

22

ЕТ"Седжатин Дрянов-ЕРХА"

хотелиерство

23

ЕТ"Али Шерифов"

търговия

24

ЕТ"Фейзи Вели"

търговия

25

ЕТ"Гюл-Гюлтен Вели"

търговия

26

"Ферити Груп"ЕООД

хотелиерство

27

"Кенсев"ЕООД

търговия

28

"Мерити-М"ЕООД

търговия

29

ЕТ"Иззет Дъглов-Дъглас"

производство на закуски

30

"Никола Тунев-специал66"

обучение на водачи

31

ЕТ"Ахмед Ахмедов-Кулака"

букмейкърски пункт

32

"Аркадия"ЕООД

хотелиерство

33

ЕТ"Рабие Джебир-СЕ-99"

търговия

34

ЕТ" Сергей Джебиров -Медиана 3"

превоз на пътници

35

"Адо Лес"ООД

дървопреработка

36

"Кери" ЕООД

производство на млечни продукти

37

ЕТ"Екмек -Ах.Карадайъ"

производство на пвц дограма

38

"РАЙН"ЕООД

строителство

39

ЕТ"Реджеп Алиев-Джаски"

дървопреработка

40

ЕТ"Ф.Пътов- Сити -Ком"

търговия

41

"ДП Борино" ООД

дървопреработка

42

"Симона"ЕООД

шивачество

43

СД"Асенчо и Сие"

дървопреработка

44

ЕТ"Асен Кукунджиев"

хотелиерство

45

ТД"Родопея"

туризъм

46

"Елсего ЕНД Моника"ЕООД

туризъм

47

ЕТ"Асен Шалаков-Асеница"

търговия

48

ЕТ"Оги-Софка Кликова

търговия

49

ЕТ"Терзо- Асен Терзиев"

дървопреработка

50

ЕТ"Венелин Сарафов"

дърводобив

51

ЕТ"Влади Антонов"

търговия

1.7 Селско стопанство

Основно са развити земеделието и животнодъвството. Селскостопанския фонд обхваща 54 115 дка или 31%, като от тях 4 300 дка са ниви, 7 000 дка – ливади и около 8 000 са мери и пасища. Преобладава земя 9-та и 10-та категория.

Ландшафтът на територията се определя като изключително пасторален – с малки и добре стопанисвани ниви и ливади, обработвани по традиционен начин. За територията са характерни високопланински пасища и сенокосни ливади. В територията по полупасищен начин се отглеждат овце и крави. В община Борино са възстановени няколко малки стада от редки, но традиционни за региона породи животни като Каракачанска овца и Късорого родопско говедо – породи, които не се срещат почти никъде другаде в България. Същевременно наличните пасища и ливади не се използват пълноценно и са застрашени от обрастване с хвойна и бавно превръщане в гора.

Земеделието в територията се определя като „Полупазарно” –произвежда се основно за собствени нужди, а излишъка се продава. Отглеждат се предимно картофи и Смилянски боб, а животните се отглеждат основно за мляко и месо. Високопланинското земеделие в съчетание със запазената природа и липсата на замърсяващи предприятия са гарант за високо качество и чистота на произведената земеделска продукция и предпоставка за регистрирането на местни производствени и географски марки, каквито в момента липсват в територията като пазарен механизъм. През последните 3 години се наблюдава създаването на биологични масиви, които са сертифицирани – по биологичен начин се отглеждат предимно билки, арония и малини.


С малки изключения в територията липсват преработващи предприятия - цикъла „суровина – краен продукт” не е затворен и почти всички произвеждани суровини се обработват извън територията – освен млякото, което се преработва в мандри в с.Борино.

Практикуването на монокултурно земеделие, използването на некачествен посадъчен материал и заразени семена, голямата раздробеност на земеделските земи и липсата на комасация са сред основните проблеми на земеделския сектор и предопределят неконкурентно способността на отрасъла.


1.8 Горски ресурси

Горските територии обхващат 13064 ha или 95 %, от територията на общината в т.ч. – 9640,7 hа иглолистни гори (предимно смърч и бор) и 450,6 ha широколистни. Широколистните гори са представени предимно от обикновен бук (Fagus silvatica) и трепетлика (Populus tremula). Най –разпространените иглолистни видове са:

Бял бор (Pinus silvestris) – 4266,9 ha

Черен бор (Pinus nigra) – 1024,8 ha

Обикновен смърч (Picea exelsa) 3276,2 ha

Бяла ела (Abies alba) 320,5 ha

Смесени иглолистни - 564,0 ha

Двуетажни насаждения – 188 ,3 ha

Смесените естествени насаждения са с участие на бял и черен бор, смърч, ела, бук на места планински бряст(Ulmus glabra Huds.), воден габър(Ostrya carpinifolia Scop.), същински явор(Acer pseudoplatanus L.), ива(Salix caprea L.), обикновена гроздовидна череша(Padus racemosa (Lam.) Gilib.), офика(Sorbus aucuparia L.), брекиня(Sorbus torminalis (L.) Crantz. ), мукиня(Sorbus aria (L.) Crantz.)a Mill.) и сребролистна липа(Tilia tomentosa Moench.), обикновен габър(Carpinus betulus L.), зимен дъб(Quercus petraea Liebl.)

Храстовият етаж е съставен от обикновена леска(Corylus avellana L.), обикновен глог(Crataegus monogina Jacq.), обикновен дрян(Cornus mas L.), птиче грозде(Ligustrum vulgare L.), слабителна зърника(Ramnus cathartica L.), обикновен люляк(Syringa vulgaris L.), обикновен котонеастер(Cotoneaster vulgaris Lindl.), черна калина(Viburnum lantana L.), червена калина(Viburnum opulus L.). По откритите терени в зоната на иглолистни гори се среща румелийска жълтуга(Genista rumelica Vel.), храстовидно прозорче(Potentilla fruticosa L.), синя (обикновена) храстовидна и пирамидална хвойна(Juniperus communis L.), червена хвойна(Juniperus oxycedrus L.), шипка(Rosa spp.) и др.

Особен интерес представляват в растителните съобщества рядко срещани видове като гръцка мукиня(Sorbus graeca (Spach) Kotschy) и офика борбазии(Sorbus borbasii (S.aucuparia x S.torminalis) – хибрид между офика и брекиня. По скалните местообитания в района на ЗМ”Борино”, ПЗ ”Буйновско ждрело” и ЗМ „Триградско ждрело”, се наблюдават единични впечатляващи с хабитуса си екземляри от ендемичен подвид черен бор ‘Палазиана’ (Pinus nigra spp.Pallasiana). Наблюдават се ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета – умереноконтинентални ерикоидни храсталаци с участие на остролистен клин (Astragalus angustifolius). Крайречните горски местообитания включват черна елша(Alnus glutinosa (L.) Gaertn.), бяла елша(Alnus incana(L.) Moench.), бяла върба(Salix alba L.), теснолистна миризлива върба(Elaeagnus angustifolia L.), ракита(Salix purpurea L.) и др. Крайречните горски местообитания основно са разположени в обхвата на граничните земеделски територии.

Средногодишния добив на иглолистна дървесина е около 23920 м3 .

Характерно за територията е голямото богаство на недървесни горски ресурси, които се добиват в горите и които са важна част от местната икономика – тук се срещат горски ягоди, боровинки, гъби, малини, къпини. Горите са източник на дивеч, риба и дърва за огрев – добре развит е ловния туризъм. Освен, че са средообразуващ фактор, горите предоставят и суровината за структуроопределящия отрасъл в местната икономика – дърводобива и дървопреработването.

1.9 Управленски фактори

Управлението на община Борино се осъществява съобразно Конституцията и законите на Република България. Общинският съвет е местният законодателен орган. Той определя политиката за изграждане и развитие на общината и осъществява контрол при нейното провеждане. Местният орган на изпълнителната власт е кметът. Неговата работа се подпомага от общинската организация.

Към Общинския съвет са сформирани следните постоянни комисии :

● Постоянна комисия по бюджет и финанси, икономика, евроинтеграция и международно сътрудничество.

● Постоянната комисия по устройство на територията и общинската собственост, комунално-битовото обслужване, екология, земеделие и гори.

местно самоуправление;

● Постоянната комисия по образование, култура и вероизповедание, спорт и туризъм за децата и младежта.

● Постоянната комисия по Здравеопазване и социална политика.


●Постоянна комисия по търговия, транспорт, съобщения, следприватизационен и след концесионен контрол, законност, сигурност, конфликт на интереси за превенция и противодействие на корупцията.
Постоянните комисии имат за задача:

► да проучват потребностите на населението в съответната област и да правят предложения за решаване на проблемите;

► да подпомагат Общинския съвет при подготовката на решаването на въпроси, внесени за обсъждане и решаване;

► да осъществяват контрол за изпълнение на решенията на Общинския съвет.


Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са в съответствие със Закона за местното самоуправление и местната администрация. Общината е основната административно- териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Съставни административно- териториални единици в общините са кметствата и районите. Те се създават, при условия и по ред, определени в закон. В общината се избира общински съвет и кметове на общини. В кметствата се избират кметове на кметства.

Дейността на общинския съвет, на кмета на общината и на кмета кметството се подпомага от общинска администрация.

Общинската администрация се структурира в дирекции, отдели или сектори.Общинският съвет може да създава служби на общинската администрация в отделни райони, кметства, населени места или в части от тях и определя функциите им. Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност в сферата на:

· Общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация;

· Устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея;

· Образованието, здравеопазването, културата, поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници, развитието на спорта, отдиха и туризма;

· Благоустрояването и комуналните дейности;

· Социалните услуги;

· Опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси.

1.10 Икономическо състояние
С Решение № 612 на Министерския съвет от 2002 година, бюджетните дейности са разделени на държавни и общински. Държавата поема отговорност да финансира здравеопазването, образованието и социалните дейности, а всички останали се финансират от общинския бюджет - те са отговорност на общината и дава възможност на общините да насочат усилията си за подобряване на инфраструктурата си и за по-добро управление на собствените си средства и приходи.

Основната идея, заложена в разработката на бюджета на Община Борино е изпълнение на поетите ангажименти за осигуряване на условия за работа в бюджетните структури на общината с цел обезпечаване на финансирането на образователните, здравните, културните и социалните услуги на населението. Поради недостиг на собствени приходи и субсидии от Републиканския бюджет приходната част на общинския бюджет е балансирана с дефицит. Неефективната работа на местната икономика не предполага в близките години съществено увеличаване на приходите и акумулиране на средства за цялостно финансиране на проекти, които биха допринесли за значително намаляване на енергийните разходи. Тежкото финансово състояние на общинския бюджет налага усилията при енергийното планиране и управлението на общината да се насочат към подобряване на състоянието на отделни обекти, особено в сферата на образованието, здравеопазването и уличното осветление за повишаване на енергийната им ефективност.

Получени и изразходвани средства от такса смет по данни от зелената книга на РИОСВ - Смолян през 2012 г.:

● Приходи – 55 024 лв.

● Разходи – 98 794 лв.

Приходите в бюджета на община Борино са твърде нестабилни. Като цяло те са по-високи от средните за страната. Общината има по-слаба данъчна база и по-малки възможности за генериране на собствени приходи в сравнение със средното за страната и областта.




1.11 Население
Община Борино включва пет населени места. Най- многобройно е населението в административния център на общината - с. Борино – 2489.
Разпределение на населението в общината по възраст и пол


Населено място

Общо

Мъже

Жени

с. Борино

2489

1218

1271

с. Буйново

333

162

171

с. Кожари

109

59

50

с. Чала

168

86

82

с. Ягодина

480

240

240




3579

1765

1814


1.12 Демографски фактори
Характерен и тревожен процес за Община Борино е намаляването на населението през последните години и миграция – особено на младото население в трудоспособна възраст. Наблюдава се процес на обезлюдяване на населените места. Населението на територията на общината е предимно застаряващо. През последните години естествения прираст е отрицателен – «-56»

Динамиката на заетостта постоянно се променя. През последните три години равнището на безработица се е увеличило. За община Борино това равнище е било винаги по-голямо от средното за страната. За 2012 г. нивото на безработица е 31,5 %. Най –уязвима е групата на младежите и групата на лицата в пред пенсионна възраст, които са най-силно засегнати от преструктурирането на икономиката и затварянето на структуроопределящи предприятия в миналото.


1.13 Състояние на инфраструктурата

Пътна и ж. п. мрежа

Категорията на изградената пътна мрежа в общината е ниска. Липсват първи и втори клас. Има един третокласен път III – 197. На територията на общината има около 80 км пътища III и IV клас и местни пътища. Общината стопанисва и поддържа около 32 км четвъртокласен път и около 30 км местни пътища. Пътно управление - гр. Смолян поддържа около 18 км. 25% от пътищата – т.е. 8 км, поддържани от общината са без трайна настилка.
Железопътен транспорт на територията на общината няма.
За всички видове превози се използва автомобилен транспорт.

Транспортното обслужване на населението в Община Борино се осъществява от частни превозвачи – ЕТ" Сергей Джебиров -Медиана 3" и ЕТ „Далас –ЕР”.


Водоснабдяване


Централно водоснабденото население в общината е 95 %. Годишното потребление на вода за жител е 23, 94 м3. В системата на ВиК на територията на общината се използват подземни води за питейно - битово водоснабдяване на населените места. Максималният средногодишен експлоатационен дебит за с. Борино е Q = 14 l/s.

Във всички населени места на общината захранването с питейна вода е от собствени водоизточници. Вместимостта на водоемите на населените места е :


Борино- 1 ви водоем – 500 м3

2 ри и 3 ти водоем - общо 250 м3


Буйново – 100 м3
Чала – 100 м3

Кожари – 200 м3


Ягодина – 100 м3

В с. Ягодина има пречиствателна станция за питейни води.

На територията на Община Борино има изграден вътрешен водопровод с обща дължина 22,4 км. Водопроводната мрежа е изграждана във времето с различни видове тръби и цолажи, като основно стария етернит е подменен изцяло с метални и PVC тръби. Металните тръби са амортизирани, което води до чести аварии и загуба на вода, което налага тяхната подмяна с PVC тръби.

Степента на изграденост на вътрешния водопровод по населени места е посочен в следната таблица:




Населено място

Довеждащ водопровод

в м


Външен водопровод в м

Съществуващ вътрешен водопровод в м

Борино




5 200

14 600

Ягодина

650

7 000

3 300

Буйново

457

8 000

1 590

Чала




3 000

2 500

Кожари

485

3 000

410

Канализация

В селата са изградени частични канализации, заустващи се в близките реки и дерета, в които са включени повечето от жилищните сгради. Като цяло канализацията е напълно амортизирана и се нуждае от промяна. Предвид планинският терен, на много малко места отпадните води са включени в локални септични ями. Канализационната мрежа, която се поддържа и стопанисва от „ВиК" – Смолян е морално и физически остаряла. Приемникът на отпадъчните води на с. Борино е река Боринска. В общината няма изградена ПСОВ.
Вътрешната канализация на територията на общината е изградена с различни видове бетонови тръби – Ф 100, Ф-150, Ф- 200, Ф – 300, Ф – 500.
Изградената вътрешна канализация по населени места е:
Борино – 10 500 м

Буйново - 1 310 м

Ягодина – 3 500 м

Чала – 3 000 м

Кожари – 182 м
Газификация
В община Борино няма изградена газопроводна мрежа.
Топлофикационна мрежа
В община Борино няма изградена топлопреносна мрежа и централна топлофикация. Топлоснабдяването на по-големите обществени обекти (детски градини, училища, болница и др.) е с локални отоплителни инсталации.
1.14 Екологична характеристика
Екологичната обстановка в общината като цяло се характеризира с добри показатели по отношение на основните компоненти на околната среда: въздух, води, почви. Утвърдената структура на икономиката не предполага отделяне на вредни емисии в атмосферата.
Води
По-големите водни обекти на територията на Община Борино са река Буйновска и р. Боринска, както и малък язовир в местността „Кастракли”.

Качествата на повърхностните и подземни води в територията се определят като добри. Повърхностите водоизточници са с качества, пригодни за водоползване. По физико - химични показатели водата от водоизточници, съгласно анализите на „В и К„ - ЕООД - Смолян и РИОСВ - Смолян отговаря на нормите за питейна вода. По микробиологични показатели, обаче суровата вода от почти всички водоизточници не отговаря на БДС 2823/1983 и се налага да бъде извършвано обеззаразяване чрез хлориране, за да се достигнат нормите за питейна вода. Не са установени замърсявания на питейни водоизточници от отпадъчни води, изпускани от населени места и предприятия.

На територията на общината няма определени пунктове за извършване на мониторинг на водите.

  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница