Решение №280/2004/ео на Европейския парламент и на Съвета 1

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИEТО

Комисията предлага Решение № 280/2004/ЕО да се замени с регламент, поради по-широкото приложно поле на законодателния акт, по-големия брой адресати, до голяма степен техническото и хармонизирано естество на механизма за мониторинг, както и за да се улесни прилагането му.

• 
  Основания и цели на предложението
  

Протоколът от Киото, ратифициран от Съюза на 31 май 2001 г.³, влезе в сила на 16 февруари 2005 г. В протокола се определят задължителни цели за намаляване или ограничаване на емисиите на парникови газове за Съюза и държавите-членки (с изключение на Малта и Кипър). На заседанието на Европейския съвет през март 2007 г. беше поет и твърд ангажимент за намаляване до 2020 г. на общите емисии на парникови газове в ЕС с поне 20 % под нивата от 1990 г. и с 30 %, при условие че другите развити страни се ангажират да постигнат сравнимо намаляване на емисиите, а икономически по-напредналите развиващи се страни допринесат в съответствие с възможностите си. С договорения през декември 2008 г. пакет относно климата и енергетиката целите за намаляване с 20 % бяха уредени от законодателна гледна точка. Тези цели фигурират и в Решение 2/CP.15 (Споразумението от Копенхаген), одобрено от Съюза и държавите-членки на 28 януари 2010 г.

Целта на Решение № 280/2004/ЕО, наричано по-долу „решението за механизма за мониторинг“, беше да се установи механизъм за мониторинг на всички антропогенни емисии по източници и по отстраняването от поглътители за парникови газове, които не са регламентирани от Монреалския протокол; за оценка на напредъка на държавите-членки по отношение на техните задължения съгласно РКООНИК и Протокола от Киото; за изпълнение на изискванията по отношение на докладването съгласно РКООНИК и Протокола от Киото и за осигуряване на навременност, изчерпателност, точност, последователност, сравнимост и прозрачност на докладването от страна на Съюза и държавите-членки до секретариата на РКООНИК.

Целите на предложеното преразглеждане са:

• 
  в регламента за механизма за мониторинг да се отразят задълженията за докладване, произтичащи от РКООНИК, Протокола от Киото и последващите приети в съответствие с тях решения по отношение на емисиите на парникови газове и на финансовата и технологичната помощ, оказвана на развиващите се страни;
  
• 
  да се подпомогнат Съюзът и държавите-членки за изпълнение на ангажиментите си за смекчаване на изменението на климата и за прилагане на пакета относно климата и енергетиката;
  
• 
  да се подкрепи разработването на нови инструменти на равнището на Съюза за смекчаване на изменението на климата и за адаптация.
  

• 
  Общ контекст
  

• 
  Решение № 280/2004/ЕО относно механизма за контрол на емисии с парников ефект от Общността и за прилагане на Протокола от Киото и разпоредбите за неговото изпълнение са основните инструменти за мониторинг, докладване и проверка на емисиите на парникови газове. В тях са изложени подробностите за докладването на антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, предоставянето на информация относно националните програми за намаляване на емисиите, прогнозите за емисиите на парникови газове и за политиките и мерките в областта на изменението на климата в съответствие с РКООНИК.
  
• 
  Шестте години опит в прилагането на тези две решения и опитът, натрупан в хода на международните преговори и в изпълнението на различните изисквания на РКООНИК, показаха, че има области, в които биха могли да се въведат значителни подобрения. Освен това са необходими ускоряване на действията за смекчаване на изменението на климата на равнище ЕС и държави-членки и изпълнение на новите и предстоящите международни и вътрешни ангажименти, в т.ч. стратегията „Европа 2020“, които изискват подобряване на системата за мониторинг и докладване.
  
• 
  В отговор на опасенията за растяща заплаха от изменение на климата в световен мащаб, произтичащо от все по-големите концентрации на парникови газове в атмосферата, Съюзът осъществява и планира редица политики и действия за смекчаване на изменението на климата. Създаването на солидна рамка за мониторинг, оценка, докладване и проверка на емисиите на парникови газове е важна част от този процес, тъй като дава възможност на ЕС по-ефективно да разработва и осъществява бъдещите политики и да преценява и показва, че изпълнява задълженията си.
  
• 
  На конференцията на страните (COP) по РКООНИК в Копенхаген (COP 15) Съюзът и държавите-членки поеха ангажимент да предоставят на развиващите се страни значителни по размер финансиране за незабавен старт, дългосрочно финансиране в областта на климата и технологична помощ. На СОР 16 в Канкун страните се споразумяха (параграф 40 от Решение 1/СР.16), че всяка развита страна, участваща в РКООНИК, трябва да подобри докладването относно финансовата и технологичната помощ и помощта за изграждане на капацитет, която предоставя на развиващите се страни, участващи в конвенцията. По-доброто докладване е от съществено значение, за да бъдат признати усилията, които Съюзът и държавите-членки полагат за изпълнение на ангажиментите си.
  

1. 
   Съществуващата система за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и действията за смекчаване на изменението на климата не е подходяща за изпълнението на новите изисквания, произтичащи от новите законодателни мерки и от новостите във връзка с РКООНИК в международен план;
   

2. 
   Наличните данни на равнище ЕС не са достатъчни, за да подкрепят разработването и осъществяването на бъдещата политика;
   

3. 
   Настоящата система за мониторинг и докладване се отнася до емисиите на парникови газове и действията по смекчаване на изменението на климата, но нито взема предвид, нито осигурява спазването на новите ангажименти съгласно РКООНИК, свързани с предоставянето на финансова и техническа помощ на развиващите се страни;
   

4. 
   Необходими са допълнителни данни и информация за мониторинг на напредъка по отношение на целите за ограничаване на емисиите, по-специално в рамките на стратегията „Европа 2020“;
   

5. 
   Наблюдават се недостатъчна прозрачност, навременност, последователност, изчерпателност и сравнимост на информацията, която понастоящем се докладва в рамките на решението за механизма за мониторинг;
   

6. 
   Опитът показва, че съществува спешна необходимост да се опростят и модернизират настоящите изисквания по отношение на докладването.
   

• 
  Съществуващи разпоредби в областта на предложението
  

• 
  Съответствие с други политики и цели на Съюза
  

• 
  допринася за общите цели на пакета относно климата и енергетиката за намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб, съответства на отделните правни инструменти, приети като част от пакета, и има за цел да подобри осъществяването на допълнителни политики в области, които все още не са в достатъчна степен обхванати в пакета;
  
• 
  съответства на обсъжданията в рамките на РКООНИК относно бъдещите системи за мониторинг, докладване и проверка на емисиите, действията и предоставянето на финансова помощ както що се отнася до въпросите, предложени за включване в обхвата, така и до свързаните с докладването области, определени като подлежащи на подобрение;
  
• 
  съответства на стратегията „Европа 2020“, която включва сред водещите си цели ангажимента за ограничаване на емисиите и която изисква да бъде предоставяна актуализирана информация относно действията, свързани с изменението на климата, за да се проследи постигнатият от държавите-членки и Съюза напредък;
  
• 
  съответства на целите на Съюза за опростяване и по-добро законотворчество, тъй като преразглеждането се основава на опита при изпълнението и на обратната информация, получена от заинтересованите страни. Преразглеждането цели да се намери решение за установените слабости и проблеми, както и да се опростят изискванията за докладване, когато е приложимо. Новите изисквания са приведени в съответствие със съществуващите канали за докладване и информационни потребности и надлежно ги отчитат.