Решение №280/2004/ео на Европейския парламент и на Съвета 1



страница4/9
Дата15.10.2018
Размер0.58 Mb.
#88497
ТипРешение
1   2   3   4   5   6   7   8   9

5.НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ


  • Преглед/преразглеждане/клауза за изтичане на срока на действие

Предложението включва разпоредба, която позволява на Комисията да извършва преглед на настоящия регламент във връзка с бъдещи решения, свързани с РКООНИК и Протокола от Киото, или с други законодателни мерки на Съюза. При необходимост Комисията ще предлага на Европейския парламент и на Съвета изменения на настоящия регламент, ще изменя съществуващите делегирани актове и ще приема нови.

2011/0372 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет6,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите7,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,



като имат предвид, че:

  1. С Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно механизма за контрол на емисии с парников ефект от Общността и за прилагане на Протокола от Киото8 се създава рамка за мониторинг на антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването на парниковите газове от поглътители, за оценка на напредъка по отношение на спазването на ангажиментите, свързани с тези емисии, и за изпълнение на изискванията за мониторинг и докладване съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК)9 и Протокола от Киото10 в Европейския съюз. За да се вземат предвид последните и бъдещите насоки на развитие в международен план, свързани с РКООНИК и Протокола от Киото, и да се изпълнят новите изисквания за мониторинг и докладване, въведени от законодателството на Съюза, това решение следва да бъде заменено. Решение № 280/2004/ЕО следва да бъде заменено с регламент, предвид по-голямото приложно поле на законодателния акт, включването на допълнителни категории лица, до които се отнасят задълженията, по-комплексното и в голяма степен техническо естество на въведените разпоредби, нарасналата нужда от уеднаквени правила, приложими в целия Съюз, както и с цел да се улесни прилагането.

  2. Крайната цел на РКООНИК е стабилизирането на концентрациите на парникови газове в атмосферата на равнище, което би предотвратило опасното антропогенно въздействие върху климатичната система. С оглед постигането на тази цел общото повишение на световната средногодишна температура на повърхността не следва да надхвърля прединдустриалните равнища с повече от 2 °C.

  3. Съществува необходимост от задълбочен мониторинг и докладване и от редовна оценка на емисиите на парникови газове на Съюза и държавите-членки и на техните усилия за противодействие на изменението на климата.

  4. Решение 1/CP.15 на Конференцията на страните по РКООНИК („Решение 1/CP.15“ или „Споразумението от Копенхаген“) и Решение 1/CP.16 на Конференцията на страните по РКООНИК („Решение 1/CP.16“ или „Договореностите от Канкун“) допринесоха значително за напредъка, що се отнася до посрещането на свързаните с изменението на климата предизвикателства по балансиран начин. С тези решения се въведоха нови изисквания за мониторинг и докладване, приложими към осъществяването на амбициозните намаления на емисиите, за които Съюзът и неговите държави-членки са поели ангажимент, и се предостави помощ на развиващите се страни. В тези решения беше отчетено, че е важно адаптацията да се разглежда в същия приоритетен ред като смекчаването. В Решение 1/СР.16 също се изисква развитите страни да разработят стратегии или планове за развитие с ниски нива на въглеродни емисии. Очаква се тези стратегии или планове да допринесат за изграждането на общество с ниски нива на въглеродни емисии и да осигурят продължителен висок растеж и устойчиво развитие. Настоящият регламент следва да улесни чрез делегираните си актове изпълнението на тези и на бъдещи изисквания за мониторинг и докладване, произтичащи от допълнителни решения или от одобряването на международно споразумение съгласно РКООНИК.

  5. Пакетът относно климата и енергетиката, приет през 2009 г., и по-специално Решение № 406/2009/ЕО от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.11 и Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността12, отбелязва още един твърд ангажимент от страна на Съюза и държавите-членки значително да намалят своите емисии на парникови газове. Системата на Съюза за мониторинг и докладване на емисиите следва също да бъде актуализирана в светлината на новите изисквания съгласно тези законодателни мерки.

  6. РКООНИК задължава Съюза и неговите държави-членки да съставят, редовно да актуализират, да публикуват и да докладват пред Конференцията на страните национални инвентаризации на антропогенните емисии по източници и по отстраняването от поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол от 1987 г. за веществата, които нарушават озоновия слой към Виенската конвенция за опазване на озоновия слой („Протоколът от Монреал“)13, като използват сравними методи, утвърдени от Конференцията на страните.

  7. В член 5, параграф 1 от Протокола от Киото от Съюза и държавите-членки се изисква да създадат и поддържат национална система за прогнозиране на антропогенните емисии по източници и по отстраняването от поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол, за да се гарантира изпълнението на другите разпоредби на Протокола от Киото. В Решение 1/СР.16 също се изисква въвеждането на национални мерки за прогнозиране на антропогенните емисии по източници и по отстраняването от поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол. Настоящият регламент следва да даде възможност за изпълнението и на двете изисквания.

  8. Опитът при изпълнението на Решение № 280/2004/ЕО показа, че е необходимо да се увеличат взаимодействието и съгласуваността с докладването съгласно други правни инструменти, по-специално с Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета14, с Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета15, с Директива 2001/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно националните тавани за емисии на някои атмосферни замърсители16, с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове17 и с Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор18. Хармонизирането на изискванията за докладване ще наложи изменението на отделни правни инструменти, като в същото време използването на съпоставими данни за докладване на емисиите на парникови газове е от решаващо значение, за да се осигури качеството на докладването на емисиите.

  9. В четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) беше установено, че потенциалът за глобално затопляне на азотния трифлуорид („NF3“) е около 17 000 пъти по-голям от този на CO2. Азотният трифлуорид все по-често се използва в електрониката като заместител на перфлуоровъглеродите („PFC“) и серния хексафлуорид (SF6). В съответствие с член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз политиката на Съюза в областта на околната среда трябва да се основава на принципа на предпазните мерки. Този принцип изисква мониторинг на NF3, за да се оценят нивата на емисиите в Съюза и ако е необходимо да се определят действия за смекчаване на изменението на климата.

  10. Данните, които понастоящем се докладват в националните инвентаризации на парниковите газове и националните регистри в Съюза не са достатъчни, за да се определят на равнище държави-членки емисиите на CO2 от гражданското въздухоплаване в национален мащаб, които не попадат в обхвата на Директива 2003/87/ЕО. При приемането на задължения за докладване Съюзът не следва да налага на държавите-членки и на малките и средните предприятия („МСП“) тежест, която не е пропорционална на преследваните цели. Емисиите на CO2 от полети, които не са обхванати от Директива 2003/87/ЕО, представляват само малка част от общите емисии на парникови газове и създаването на система за докладване на тези емисии би представлявало неоправдана тежест, като се имат предвид съществуващите изисквания за сектора в по-широк смисъл съгласно Директива 2003/87/ЕО. Ето защо емисиите на CO2 от категорията източник „1.А.3.А. гражданска авиация“ съгласно МКИК следва да се разглеждат като равни на нула за целите на член 3 и член 7, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО.

  11. Докато емисиите и отстраняването на парниковите газове, свързани със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, са включени в целта на Съюза за намаляване на емисиите съгласно Протокола от Киото, те не са част от целта за намаление с 20 % до 2020 г. съгласно пакета относно климата и енергетиката. В Решение № 406/2009/ЕО и в Директива 2003/87/ЕО от Комисията се изисква да проучи начините за включване на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в целта за 2020 г. Графикът за изпълнението на тази задача беше обвързан с резултатите от преговорите за международно споразумение в областта на изменението на климата. При отсъствието на такова споразумение в края на 2010 г., Комисията може да направи предложение, с цел предложеният акт да влезе в сила от 2013 г. Настоящият регламент следва да даде възможност за изпълнение на изискванията за докладване, съдържащи се в международно споразумение или в подобен законодателен акт на Съюза.

  12. Съюзът и държавите-членки следва да се стремят да представят възможно най-актуална информация за своите емисии на парникови газове, по-специално в рамките на стратегията „Европа 2020“ и в определения за нея график. Настоящият регламент следва да дава възможност за изготвянето на такива прогнози във възможно най-кратки срокове чрез използването на статистическа и друга информация.

  13. Изискванията за мониторинга и докладването на емисиите от морския транспорт от държавите-членки следва да се приемат по начин, който да е допълващ и да е в съответствие с изискванията, договорени в РКООНИК, или, доколкото е възможно, с изискванията, приложими към плавателните съдове в контекста на Международната морска организация („ИМО“) или чрез мярка на Съюза относно емисиите на парникови газове от морския транспорт. Подобен вид мониторинг и докладване би позволил да се подобри разбирането за тези емисии и би спомогнал за ефективното осъществяване на политиката.

  14. Опитът при изпълнението на Решение № 280/2004/ЕО показа, че е необходимо да се подобрят прозрачността, точността, последователността, изчерпателността и сравнимостта на докладваната информация относно политиките, мерките и прогнозите. В Решение № 406/2009/ЕО от държавите-членки се изисква да докладват прогнозирания напредък по отношение на изпълнението на техните задължения по това решение, включително информация относно националните политики и мерки и националните прогнози. В стратегията „Европа 2020“ е изложена интегрирана програма за икономическата политика, в която от Съюза и държавите-членки се изисква да положат допълнителни усилия за навременно докладване относно политиките в областта на изменението на климата и относно мерките и предвиденото им въздействие върху емисиите. Създаването на национални системи на равнището на Съюза и на държавите-членки, придружено от по-добри указания във връзка с докладването, следва значително да допринесе за постигането на тези цели. За да се увери, че Съюзът изпълнява своите международни и вътрешни изисквания за докладване на прогнозите за парниковите газове и да оцени напредъка му в изпълнението на неговите международни и вътрешни ангажименти и задължения, Комисията следва също да изготвя и използва прогнозни очаквания за парниковите газове.

  15. Необходима е по-добра информация от държавите-членки, за да се проследят напредъкът им и действията им за адаптиране към изменението на климата. Тази информация е необходима, за да се разработи всеобхватна стратегия на Съюза за адаптация в съответствие с Бялата книга, озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата: към европейска рамка за действие“19. Докладването на информация относно адаптацията ще позволи на държавите-членки да обменят най-добри практики и да преценяват своите потребности и равнището си на готовност за действие във връзка с изменението на климата.

  16. Съгласно Решение 1/СР.15 Съюзът и държавите-членки поемат ангажимент да предоставят съществено финансиране в подкрепа на действия за адаптация и смекчаване на изменението на климата в развиващите се страни. В съответствие с параграф 40 от Решение 1/СР.16 всяка развита страна, участваща в РКООНИК, трябва да подобри докладването относно финансовата и технологичната помощ и помощта за изграждане на капацитет, която предоставя на развиващите се страни, участващи в конвенцията. По-доброто докладване е от съществено значение, за да бъдат признати усилията, които Съюзът и държавите-членки полагат в изпълнение на ангажиментите си. С Решение 1/СР.16 беше създаден и нов технологичен механизъм за подобряване на международния трансфер на технологии. Настоящият регламент следва да осигури наличието на надеждна и актуална информация за действията по трансфер на технологии към развиващите се страни.

  17. В резултат на измененията, внесени в Директива 2008/101/ЕО20, Директива 2003/87/ЕО понастоящем прилага схемата за търговия с емисии на парникови газове в Съюза и към авиационните дейности. Тази директива съдържа разпоредби относно използването на приходите от търгове, докладването за използването на приходите от търгове от държавите-членки и действията, предприети за продажбата на търг на квоти за въздухоплаване, съгласно член 3г, параграф 1 или параграф 2 от тази директива, за да се проследи, че 100 % от тези приходи или равностойна сума се използват за целите на едно или повече от дейностите, посочени в член 3г, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО. Като резултат от измененията, внесени в Директива 2009/29/ЕО, Директива 2003/87/ЕО понастоящем съдържа и изисквания за докладване относно използването на тръжните приходи, от които поне 50 % следва да се използват за целите по една или повече от дейностите, посочени в член 10, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО. Прозрачността при използването на приходите от търгове на квоти съгласно Директива 2003/87/ЕО е от ключова важност в подкрепа на ангажиментите на Съюза. Докладването относно използването на тези приходи следва да служи като доказателство за реално отпуснатите суми и дали приходите са разпределени за отпускане чрез преки инвестиции в проекти, инвестиционни фондове или политики за фискална или финансова помощ, както и вида и референциите на тези политики, проекти или фондове.

  18. РКООНИК задължава Съюза и неговите държави-членки да съставят, редовно да актуализират, да публикуват и да докладват пред Конференцията на страните национални комуникационни и двугодишни доклади, като използват насоките, методиките и форматите, утвърдени от Конференцията на страните. В Решение 1/СР.16 се настоява за по-добро докладване относно целите, свързани със смекчаването на изменението на климата, и относно финансовата и технологичната помощ и помощта за изграждане на капацитет, която се предоставя на развиващите се страни, участващи в конвенцията.

  19. С Решение № 406/2009/ЕО сегашният годишен цикъл на докладване беше заменен с годишен цикъл от ангажименти, което изисква цялостен преглед на инвентаризациите на парниковите газове в държавите-членки в по-кратък срок от прегледа на инвентаризациите съгласно РКООНИК, за да се даде възможност за гъвкавост и за прилагане на коригиращи мерки в края на съответната година, ако е необходимо. Като се има предвид несигурността относно бъдещото развитие на обстоятелствата във връзка с РКООНИК и Протокола от Киото, е необходимо на равнището на Съюза да се установи процедура за преглед на инвентаризациите на парниковите газове, представени от държавите-членки, за да се гарантира, че оценката на спазването на задълженията съгласно Решение № 406/2009/ЕО се извършва по надежден, последователен, прозрачен и навременен начин.

  20. В рамките на процеса по РКООНИК понастоящем се обсъждат няколко технически елемента, свързани с докладването на емисиите на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, като потенциала за глобално затопляне, обхвата на докладваните парникови газове и методологичните насоки от МКИК, които да се използват при съставянето на националните инвентаризации на парниковите газове. Преразглеждането на тези методологични елементи в контекста на процеса по РКООНИК и последващите преизчисления на поредиците от емисии на парникови газове може да променят равнището и тенденциите в емисиите на парниковите газове. Комисията следва да следи подобно развитие на обстоятелствата на международно равнище, и когато е необходимо, да предлага преразглеждане на настоящия регламент, за да се гарантира съответствието с методиките, използвани в контекста на процеса по РКООНИК.

  21. Емисиите на парникови газове, докладвани в различни поредици във времето, следва да се прогнозират, като се използват същите методи. Основните данни за дейностите и факторите за емисиите следва да се получават и използват по последователен начин, като така се гарантира, че не се въвеждат изменения на тенденциите в емисиите в резултат на промени в методите за прогнозиране или в допусканията. Преизчисленията следва да се извършват в съответствие с утвърдени насоки и да се използват за подобряване на последователността, точността и изчерпателността на докладваните поредици и прилагането на по-подробни методи. Когато се променят методиката или начинът, по който се събират основните данни за дейността и факторите за емисиите, държавите-членки следва да преизчислят инвентаризациите за докладваната поредица и да преценят необходимостта от преизчисления, като изхождат от съображенията, посочени в утвърдените насоки, по-специално за основните категории. С настоящия регламент следва да се установи дали и при какви условия резултатите от тези преизчисления се вземат предвид.

  22. Въздухоплаването оказва въздействие върху климата в световен мащаб чрез изпускането на въглероден диоксид (CO2), но също и чрез други емисии и механизми, в т.ч. емисиите на азотни оксиди и увеличаването на перестите облаци. С оглед на бързо развиващото се разбиране на науката за това въздействие, в контекста на настоящия регламент следва редовно да се извършва актуална оценка на въздействието на въздухоплаването върху климата в световен мащаб, несвързано с CO2.

  23. Европейската агенция за околната среда (ЕАОС) има за цел да подпомага устойчивото развитие и постигането на значително и измеримо подобрение на състоянието на околната среда в Европа, като предоставя навременна, целенасочена, подходяща и надеждна информация на хората, определящи политиката, на публичните институции и на обществеността. Агенцията следва да съдейства на Комисията, когато е необходимо, при дейности по мониторинга и докладването, особено в контекста на системата на Съюза за инвентаризация и системата му за прогнози, политики и мерки, при съставянето на годишния експертен преглед на инвентаризациите на държавите-членки, при оценката на напредъка в спазването на ангажиментите за намаляване на емисиите, въздействието върху изменението на климата, уязвимостта и адаптацията, както и при предоставянето на обществеността на задълбочена информация относно климата.

  24. За да осигурява съгласуваност, Комисията следва да наблюдава изпълнението на изискванията за мониторинг и докладване съгласно настоящия регламент и бъдещото развитие на обстоятелствата във връзка с РКООНИК и Протокола от Киото. Във връзка с това, когато е необходимо, Комисията следва да отменя или изменя разпоредбите на настоящия регламент.

  25. С цел да се осигурят еднакви условия за прилагане на член 20, параграф 5 от настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. За да бъдат установени хармонизирани изисквания за докладване с цел мониторинг на емисиите на парникови газове и за друга информация, свързана с политиката в областта на изменението на климата, на Комисията следва да се делегират правомощия да приема актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на преразглеждането на приложение І към настоящия регламент, докладването на държавите-членки относно земеползването, промяната в земеползването и горското стопанство и морския транспорт, националните системи на държавите-членки, експертния преглед на данните от инвентаризациите на държавите-членки, подробните изисквания по съдържанието, структурата, формата и процедурата за подаване на докладите на държавите-членки, както и за отмяна и изменение на някои задължения съгласно настоящия регламент. От особено значение е Комисията да провежда консултации по време на подготвителната работа, включително на експертно равнище. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

  26. Тъй като целите на предложеното действие, както е посочено в член 1 от настоящия регламент, поради самото им естество не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради мащаба и последиците на действието, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава 1

Предмет, приложно поле и определения

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се установява механизъм за:

а) осигуряване на навременност, прозрачност, точност, последователност, сравнимост и изчерпателност на докладването от страна на Съюза и неговите държавите-членки до секретариата на РКООНИК;

б) докладване и проверка на информацията, свързана с ангажиментите съгласно РКООНИК, Протокола от Киото и приетите в съответствие с тях решения и съдържаща оценка за напредъка при изпълнението на тези ангажименти;

в) мониторинг и докладване в държавите-членки на всички антропогенни емисии по източници и по отстраняването от поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой;

г) мониторинг, докладване, преглед и проверка на емисиите на парникови газове и на друга информация съгласно член 6 от Решение № 406/2009/ЕО;

д) докладване на емисиите на CO2 от морския транспорт;

е) мониторинг и докладване на използването на приходите от търговете на квоти по член 3г, параграфи 1 и 2 или член 10, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО в съответствие с член 3г, параграф 4 и член 10, параграф 3 от тази директива;

ж) мониторинг и докладване на действията на държавите-членки за адаптация към неизбежните последствия от изменението на климата;

з) оценяване на напредъка на държавите-членки при изпълнението на техните задължения съгласно Решение № 406/2009/ЕО;

и) събиране на информация и данни, необходими в подкрепа на определянето и оценката на бъдещата политика на Съюза в областта на изменението на климата.

Член 2

Приложно поле

Настоящият регламент се прилага по отношение на:

а) стратегиите за развитие с ниски нива на въглеродни емисии на държавите-членки и техните актуализации в съответствие с Решение 1/СР.16;

б) емисиите на парникови газове, изброени в приложение І по сектори и източници и по отстраняването от поглътители, обхванати от националните инвентаризации на парниковите газове съгласно член 4, параграф 1, буква а) от РКООНИК и изпуснати в атмосферата на територията на държавите-членки;

в) емисиите на парникови газове, попадащи в обхвата на член 2, параграф 1 от Решение № 406/2009/ЕО;

г) емисиите на парникови газове от морски плавателни съдове, акостиращи в пристанища в държавите-членки;

д) въздействието на емисиите от гражданското въздухоплаване върху климата, несвързано с CO2;

е) прогнозите на Съюза и неговите държави-членки за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители и за политиките и мерките на държавите-членки;

ж) финансовата и технологичната помощ за развиващите се страни като цяло и по отделни проекти и страни;

з) използването на приходите от търговете на квоти по член 3г, параграфи 1 и 2 или член 10, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО;

и) действията на държавите-членки на национално и регионално равнище за адаптация към изменението на климата.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:



      1. „потенциал за глобално затопляне“ на даден газ означава общият принос към глобалното затопляне в резултат на отделянето на една единица от този газ в съотношение към една единица от референтния газ — въглеродния диоксид, за която е определена стойност 1;

      2. „национална система за инвентаризация“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени в дадена държава-членка, за прогнозиране на антропогенните емисии по източници и по отстраняването от поглътители за всички парникови газове, неконтролирани от Монреалския протокол, и за докладване и архивиране на информацията от инвентаризацията в съответствие с Решение 19/СМР.1 на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото („Решение 19/СМР.1“) или други приложими решения съгласно РКООНИК или Протокола от Киото;

      3. „компетентни органи по инвентаризацията“ означава всеки орган или органи, на които е поверена задачата да изготвят инвентаризация на парниковите газове съгласно националната система за инвентаризация на дадена държава-членка;

      4. „осигуряване на качеството“ или „ОК“ означава планова система от процедури за преглед, с оглед осигуряване на изпълнението на целите по отношение на качеството на данните и докладването на възможно най-добрите прогнози и информация, за да се подобри ефективността на програмата за контрол на качеството и да се окаже съдействие на държавите-членки;

      5. „контрол на качеството“ или „КК“ означава система от рутинни технически дейности за измерване и контрол на качеството на информацията и прогнозите, събирана с цел осигуряване на целостта, точността и изчерпателността на данните, като се установяват и отстраняват грешки и пропуски, документират се и се архивират данните и другите използвани материали и се води отчет за всички дейности по осигуряване на качеството;

      6. „показател“ означава количествен или качествен фактор или променлива величина, които допринасят за по-добро разбиране на напредъка в осъществяването на политиките и мерките, както и на тенденциите, свързани с емисиите на парникови газове;

      7. „предписана емисионна единица“ или „ПЕЕ“ означава единица, отпусната съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото („Решение 13/СМР.1“);

      8. „единица погълнати емисии" или „ЕПЕ“ означава единица, отпусната съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 или други приложими решения на РКООНИК или на органите по линия на Протокола от Киото;

      9. „единица за намаление на емисии“ или „ЕНЕ“ означава единица, отпусната съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1 и приложимите решения, приети съгласно РКООНИК или Протокола от Киото;

      10. „сертифицирано намаление на емисии“ или „СНЕ“ означава единица, отпусната съгласно член 12 от Протокола от Киото и свързаните с него изисквания, както и съгласно съответните разпоредби от приложението към Решение 13/СМР.1;

      11. „националeн регистър“ означава регистър под формата на стандартизирана електронна база данни, която включва данни за отпускането, притежаването, прехвърлянето, придобиването, анулирането или изтеглянето на ЕНЕ, СНЕ, ПЕЕ и ЕПЕ и преноса на ЕНЕ, СНЕ и ПЕЕ;

      12. „политики и мерки“ означава всички политически, административни и законодателни инструменти, чиято цел е изпълнението на задълженията по член 4, параграф 2, букви а) и б) от РКООНИК, включително тези, които нямат за основна цел ограничаването и намаляването на емисиите на парникови газове;

      13. „национална система за политики, мерки и прогнози“ означава система от институционални, правни и процедурни договорености, установени в дадена държава-членка, за докладване относно политиките и мерките и за подготовка и докладване на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, както се изисква в член 13 от настоящия регламент;

      14. „предварителна оценка на политиките и мерките“ означава оценка на предвидените бъдещи резултати от дадена политика или мярка;

      15. „последваща оценка на политиките и мерките“ означава оценка на резултатите от прилагането на дадена политика или мярка;

      16. „прогнози без отчитане на мерките“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, които изключват резултатите от всички политики и мерки, които се планират, приемат или прилагат след годината, определена като отправна точка за съответната прогноза;

      17. „прогнози с отчитане на мерките“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, които включват резултатите по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове вследствие на приетите и прилагани политики и мерки;

      18. „прогнози с отчитане на допълнителните мерки“ означава прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, които включват резултатите по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове вследствие на политиките и мерките, приети и прилагани с цел смекчаване на изменението на климата, както и от планираните политики и мерки;

      19. „анализ на чувствителността“ означава изследване на алгоритмичен модел или допускане, с цел да се определи количествено доколко чувствителни или стабилни са изходящите данни на модела в зависимост от промените на входящите данни или от допусканията, на които се основават; Той се извършва, като се променят входящите стойности или примерните уравнения и се проследява по какъв начин се променят изходящите данни на модела;

      20. „помощ, свързана със смекчаването на изменението на климата“ означава подкрепа за дейности в развиващите се страни, допринасящи за постигането на целта за стабилизация на концентрациите на парникови газове в атмосферата на равнище, което би предотвратило опасното антропогенно въздействие върху климатичната система;

      21. „помощ, свързана с адаптацията към изменението на климата“ означава подкрепа за дейности в развиващите се страни, чиято цел е да се намали уязвимостта на човешките или природните системи от въздействието на изменението на климата и свързаните с климата рискове, като се поддържат или увеличават капацитетът за адаптация и устойчивостта на развиващите се страни;

      22. „технически корекции“ означава корекции на прогнозите на националните инвентаризации на парниковите газове, които се правят в контекста на прегледа съгласно член 20 от настоящия регламент, когато представените в инвентаризацията данни са непълни или са изготвени по начин, несъответстващ на международните правила и насоки или на правилата и насоките на Съюза, и са предназначени да заменят първоначално представените прогнози;

      23. „преизчисления“, в съответствие с насоките на РКООНИК за докладване по отношение на годишните инвентаризации, означава процедура за преразглеждане на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители от вече предадени инвентаризации, в резултат на промени в методиката, в начина, по който данните за факторите за емисиите и за дейностите са били получени и използвани, или в резултат на включване на нови категории източници и поглътители.


Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница