Глава 2 Стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии

1. 
   1. Държавите-членки и от името на Съюза Комисията разработват и прилагат стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии, за да допринесат за:
   

б) изпълнението на ангажиментите на държавите-членки за намаляване на емисиите на парникови газове съгласно Решение № 406/2009/ЕО и постигането на дългосрочно намаление на емисиите и засилване на отстраняването от поглътители във всички сектори в съответствие с целта на Съюза за намаляване на емисиите на развитите страни като група с 80—95 % до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г., в контекста на необходимите намаления според Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК);

2. 
   Държавите-членки представят на Комисията своите стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии една година след влизането в сила на настоящия регламент или съгласно график, одобрен в международен план в контекста на процесите, свързани с РКООНИК.
   
3. 
   Комисията и държавите-членки незабавно предоставят на обществеността достъп до своите стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии и всички техни актуализации.
   

1. 
   Държавите-членки изготвят, поддържат и се стремят постоянно да подобряват националните системи за инвентаризация с оглед на оценката на антропогенните емисиите на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители на парниковите газове, посочени в приложение І към настоящия регламент, и да осигурят навременността, прозрачността, точността, последователността, сравнимостта и изчерпателността на своите инвентаризации на парниковите газове.
   
2. 
   Държавите-членки правят необходимото техните компетентни органи по инвентаризацията да имат предвиден в националните им системи за инвентаризация достъп до:
   

б) данните, събрани чрез системите за докладване на флуорираните газове за различните сектори, както е предвидено в член 6, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 842/2006, за целите на изготвянето на националните инвентаризации на парниковите газове;

в) емисиите, основните данни и методики, докладвани по инсталации съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006, за целите на изготвянето на националните инвентаризации на парниковите газове;

г) данните, докладвани съгласно Регламент (EО) № 1099/2008.

3. 
   Държавите-членки правят необходимото техните компетентни органи по инвентаризацията, както е предвидено в националните им системи за инвентаризация:
   

б) да бъдат в състояние да провеждат годишните проверки за съгласуваност, посочени в член 7, параграф 1, букви л) и м) от настоящия регламент;

Създава се система на Съюза за инвентаризация, за да се осигурят навременността, прозрачността, точността, последователността, сравнимостта и изчерпателността на националните инвентаризации по отношение на инвентаризацията на парниковите газове в Съюза. Комисията управлява, поддържа и се стреми постоянно да подобрява тази система, която включва:

а) програма за осигуряване и контрол на качеството, която включва определяне на цели за качество и съставяне на план за осигуряване на качеството на инвентаризациите и за контрол на качеството. Комисията подпомага държавите-членки при изпълнението на техните програми за осигуряване и контрол на качеството;

б) процедура за определяне в консултация със съответната държава-членка на данните, които липсват от нейната национална инвентаризация;

в) годишен експертен преглед на инвентаризациите на парниковите газове на държавите-членки.

Член 7

Инвентаризации на парниковите газове

1. 
   До 15 януари на всяка година („година Х“) държавите-членки определят и докладват на Комисията:
   

б) данните за антропогенните си емисии на въглероден моноксид (СО), серен диоксид (SO₂), азотни оксиди (NOx) и летливи органични съединения (ЛОС), които се докладват и съгласно член 7 от Директива 2001/81/ЕО, за годината Х-2;

в) антропогенните си емисии на парникови газове по източници и по отстраняването на CO₂ от поглътители в резултат на земеползването, промяната в земеползването и горското стопанство, за годината Х-2;

г) антропогенните си емисии на парникови газове по източници и по отстраняването на CO₂ от поглътители в резултат на дейности, свързани със земеползването, промяната в земеползването и горското стопанство, съгласно Протокола от Киото и информация за отчитането на тези емисии на парникови газове от дейности, свързани със земеползването, промяната в земеползването и горското стопанство, и отстраняването им, в съответствие с член 3, параграф 3, а ако дадена държава-членка реши да се позове на това — в съответствие с член 3, параграф 4 от Протокола от Киото и съответните решения за годините между 2008 г. и Х-2. Държавите-членки, които изберат да се отчитат за управлението на обработваемите земи и земите, заети с пасища или в рекултивация, съгласно член 3, параграф 4 от Протокола от Киото, освен това докладват емисиите на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, за всяка от тези дейности за 1990 г.;

д) всякакви промени в информацията, посочена в букви a) до г) за годините от 1990 до годината X-3, като посочват причините за тези промени;

е) информацията за показателите за годината Х-2;

ж) информация от националните си регистри за отпускането, придобиването, притежаването, прехвърлянето, анулирането, изтеглянето и преноса на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕНЕ и СНЕ за годината Х-1;

з) обобщена информация за извършените прехвърляния съгласно член 3, параграфи 4 и 5 от Решение № 406/2009/ЕО за годината Х-1;

и) информация за осъществяването на съвместното изпълнение, за механизма за чисто развитие и за международната търговия с емисии съгласно членове 6, 12 и 17 от Протокола от Киото или за други гъвкави механизми, предвидени в други инструменти, приети от Конференцията на страните по РКООНИК или Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото, за изпълнение на количествените ангажименти на държавите-членки за ограничаване и намаляване на емисиите съгласно член 2 от Решение 2002/358/ЕО²¹ и Протокола от Киото, или за бъдещи ангажименти съгласно РКООНИК или Протокола от Киото, за годината Х-2;

й) информация за стъпките, предприети за подобряване на прогнозите от инвентаризациите, по-специално в области, които подлежат на корекции или за които е имало препоръки след преглед от експертите;

к) действителните или прогнозираните квоти за проверените емисии, докладвани от инсталациите и операторите, съгласно Директива 2003/87/ЕО по категории източници от националните инвентаризации на парниковите газове и съотношението на тези проверени емисии към общите докладвани емисии на парникови газове за тези категории източници за годината Х-2;

л) резултатите от проверките на докладваните в инвентаризациите на парниковите газове емисии за годината Х-2 за съответствие с:

i) проверените емисии, докладвани съгласно Директива 2003/87/ЕО;

ii) емисиите на ниво инсталации, докладвани съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006;

м) резултатите от проверките на данните за дейността, изходните данни и допусканията, използвани за прогноза на емисиите при изготвянето на инвентаризациите на парниковите газове за годината Х-2, за съответствие с:

i) данните и допусканията, използвани при изготвянето на инвентаризациите на замърсителите на въздуха съгласно Директива 2001/81/ЕО;

ii) данните, докладвани съгласно член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 842/2006;

iii) статистическите данни за енергийния сектор съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и приложение Б към него;

н) описание на всякакви промени в националните системи за инвентаризация;

о) описание на всякакви промени в националните регистри;

п) други елементи от доклада за националните инвентаризации на парниковите газове, необходими за изготвяне на доклада за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза, като информация за плановете за осигуряване и контрол на качеството на държавите-членки, обща оценка на степента на несигурност и обща оценка на изчерпателността.

През първата година на докладване съгласно настоящия регламент държавите-членки уведомяват Комисията за намерението си да използват разпоредбите на член 3, параграфи 4 и 5 от Решение № 406/2009/ЕО.

2. 
   До 15 март всяка година държавите-членки предоставят на Комисията пълен и актуализиран доклад за националната инвентаризация. Този доклад съдържа цялата информация, посочена в параграф 1 от настоящия член, и последващите актуализации на тази информация;
   
3. 
   До 15 април всяка година държавите-членки предоставят на секретариата на РКООНИК националните инвентаризации, съдържащи същата информация като предоставената на Комисията, в съответствие с параграф 2 от настоящия член.
   
4. 
   Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, ежегодно съставя инвентаризация на парниковите газове в Съюза и доклад за инвентаризацията на парниковите газове в Съюза и до 15 април всяка година ги представя на секретариата на РКООНИК.
   
5. 
   Комисията се оправомощава да приема делегирани актове в съответствие с член 29 от настоящия регламент с цел:
   

б) да определя изисквания за мониторинг и докладване във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в съответствие с нови международни споразумения или законодателни актове, които се приемат съгласно член 9 от Решение № 406/2009/ЕО.

До 31 юли всяка година („година Х“) държавите-членки представят на Комисията приблизителни инвентаризации на парниковите газове за годината Х-1. Въз основа на приблизителните инвентаризации на парниковите газове на държавите-членки или — когато е необходимо въз основа на собствените си прогнози — Комисията ежегодно съставя приблизителна инвентаризация на парниковите газове в ЕС. До 30 септември всяка година Комисията предоставя тази информация на обществеността.

1. 
   Комисията извършва първоначална проверка на данните, представени от държавите-членки съгласно член 7, параграф 1 от настоящия регламент, за изчерпателност и потенциални проблеми. Тя изпраща резултатите на държавите-членки в рамките на 6 седмици от крайния срок за подаване. До 15 март държавите-членки отговарят на всички въпроси, възникнали по повод предварителната проверка, заедно с изпращането на окончателната инвентаризация за годината Х-2.
   
2. 
   Когато до 15 март държава-членка не отговори на въпросите, зададени от Комисията, или не изпрати пълните прогнози на инвентаризацията, необходими за съставяне на инвентаризацията на Съюза, Комисията изготвя прогнози, които да бъдат използвани вместо съответните прогнози в инвентаризацията на държавата-членка. За тази цел Комисията използва методи, съответстващи на приложимите насоки за изготвяне на националните инвентаризации на парниковите газове.
   

1. 
   Комисията се оправомощава да приеме делегиран акт в съответствие с член 29 от настоящия регламент, за да установи изискванията за мониторинга и докладването на емисиите на CO₂ от морския транспорт по отношение на морските плавателни съдове, акостиращи в пристанища на държавите-членки. Приетите изисквания за мониторинг и докладване съответстват на изискванията, одобрени в рамките на РКООНИК, и доколкото е възможно — на изискванията, прилагани към плавателните съдове в рамките на ИМО или чрез законодателни мерки на Съюза относно емисиите на парникови газове от морския транспорт. Изискванията за мониторинг и докладване намаляват доколкото е възможно обема на работа на държавите-членки, в т.ч. чрез централизиране на събирането и поддържането на данните.
   
2. 
   Когато даден акт е приет съгласно параграф 1, до 15 януари всяка година („година Х“) държавите-членки определят и докладват на Комисията емисиите на CO₂ от морския транспорт за годината Х-2 съгласно този акт.
   

1. 
   Съюзът и държавите-членки създават и поддържат регистри за точно отчитане на отпускането, притежаването, прехвърлянето, придобиването, анулирането или изтеглянето на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕНЕ и СНЕ и преноса на ПЕЕ, ЕПЕ, ЕНЕ и СНЕ. Държавите-членки могат да използват тези регистри и за точното отчитане на единиците, посочени в член 11а, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО.
   
2. 
   Съюзът и държавите-членки могат да водят своите регистри в една консолидирана система заедно с още една или повече държави-членки.
   
3. 
   Данните, посочени в параграф 1 от настоящия член, се предоставят на централния администратор, определен съгласно член 20 от Директива 2003/87/ЕО.
   
4. 
   Комисията се оправомощава да приеме делегиран акт в съответствие с член 29 от настоящия регламент, за да създаде регистъра на Съюза, посочен в параграф 1 от настоящия член.
   

1. 
   След приключване на прегледа на националните инвентаризации по Протокола от Киото за всяка година от първия период на ангажименти, предвиден в Протокола от Киото, включително решаването на всички въпроси, свързани с изпълнението, държавите-членки изтеглят от регистъра ПЕЕ, ЕПЕ, ЕНЕ и СНЕ, еквивалентни на техните нетни емисии през съответната година.
   
2. 
   По отношение на последната година от периода на ангажименти, предвиден в Протокола от Киото, държавите-членки изтеглят емисионните единици от регистъра преди края на допълнителния период за изпълнение на ангажиментите, установен в Решение 11/СМР.11 на Конференцията на страните по РКООНИК, служеща като среща на страните по Протокола от Киото.
   

1. 
   Най-късно до една година след влизането в сила на настоящия регламент държавите-членки и Комисията установяват, използват и се стремят непрекъснато да усъвършенстват национални системи за докладване относно политиките и мерките и за изготвяне и докладване на прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители. Тези национални системи включват всички институционални, правни и процедурни договорености, установени в рамките на дадена държава-членка и на Съюза за оценяване на политиката и изготвяне на прогнози за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители.
   
2. 
   Те имат за цел да осигурят навременността, прозрачността, точността, последователността, съпоставимостта и изчерпателността на докладваната информация относно политиките и мерките и относно прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, съгласно посоченото в членове 14 и 15 от настоящия регламент, включително относно използването и прилагането на данни, методи и модели, както и осъществяването на дейности по осигуряване и контрол на качеството и анализ на чувствителността.
   

1. 
   Държавите-членки предоставят на Комисията в срок до 15 март всяка година („година Х“):
   

б) всяка допълнителна информация или актуализация, свързана с техните стратегии за развитие с ниски нива на въглеродни емисии, посочени в член 4 от настоящия регламент, както и с напредъка в прилагането на тези стратегии;

в) информация за националните политики и мерки и за прилагането на политики и мерки на Съюза, които водят до ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове по източници или до повишаване на отстраняването от поглътители, представени по сектори за всеки отделен парников газ, посочен в приложение І към настоящия регламент. В тази информация се посочват препратки към приложимите национални политики или политики на Съюза, по-специално към свързаните с качеството на въздуха политики, и тя включва:

i) целта на политиката или мярката и кратко описание на политиката или мярката;

ii) вида на политическия инструмент;

iii) състояние на изпълнението;

iv) показатели за наблюдение и оценка на напредъка с времето;

v) количествена оценка на въздействието върху емисиите по източници и по отстраняването от поглътители на парниковите газове с разбивка на:

• 
  резултатите от предварителна оценка на въздействието на всяка политика и мярка. Оценките се извършват за период от 4 бъдещи години, които завършват на 0 или 5 веднага след годината Х, като се разграничават емисиите на парникови газове, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, и емисиите, включени в обхвата на Директива 406/2009/ЕО;
  
• 
  резултатите от последваща оценка на въздействието на всяка политика и мярка върху смекчаването на изменението на климата, когато има такова, като се разграничават емисиите на парникови газове, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, и емисиите, включени в обхвата на Директива 406/2009/ЕО.
  

vii) всички справки към оценката и техническите доклади, на които се основава, посочени в параграф 2 от този член;

г) информация за прилаганите или планирани политики и мерки, предназначени да спомогнат за прилагането на съответното законодателство на Съюза, и информация за националните процедури за съответствие и прилагане;

д) информацията, посочена в член 6, параграф 1, буква г) от Решение № 406/2009/ЕО;

е) информация за това до каква степен действията на държавите-членки съставляват значителен елемент от усилията, предприети на национално равнище, както и до каква степен предвиденото използване на съвместно изпълнение, механизмът за чисто развитие и международната търговия с емисии са в допълнение на националните действия съгласно съответните разпоредби на Протокола от Киото и приетите в съответствие с него решения.

2. 
   Държавите-членки предоставят на обществеността в електронна форма всички оценки на разходите и на въздействието на националните политики и мерки, както и всякаква информация за прилагането на политиките и мерките на Съюза за ограничаване или намаляване на емисиите на парникови газове по източници или за увеличаване на отстраняването от поглътители, заедно с всички технически доклади на които се основават оценките. Последните следва да включват описание на използваните модели и методологични подходи, определения и основни допускания.
   

1. 
   До 15 март всяка година („година Х“) държавите-членки докладват на Комисията националните прогнози за антропогенни емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, организирани по газове и по сектори. Тези прогнози включват предполагаемите количества за период от 4 бъдещи години, които завършват на 0 или 5 веднага след годината Х. Националните прогнози вземат под внимание всички политики и мерки, приети на равнището на Съюза, и включват:
   

б) прогнози за общите количества парникови газове и отделни прогнози за очакваните емисии на парникови газове за източниците на емисии, включени в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, и за източниците, включени в обхвата на Директива 406/2009/ЕО;

в) ясно определяне на националните и регионалните политики и на политиките на Съюза и на мерките, включени в прогнозите за антропогенните емисии на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители. Когато тези политики и мерки не са включени, това изрично се посочва и обяснява;

г) резултати от анализа на чувствителността, направен по отношение на прогнозите;

д) всички подходящи справки към оценката и техническите доклади, на които се основава, посочени в параграф 3 от настоящия член.

2. 
   Ако някоя държава-членка не представи пълни прогнозни очаквания до 15 март всяка година, Комисията може да подготви изискваните прогнози, за да състави прогнозите на Съюза.
   
3. 
   Държавите-членки предоставят на обществеността в електронна форма своите национални прогнози за емисиите на парникови газове по източници и по отстраняването от поглътители, заедно с всички технически доклади, на които се основават тези прогнози. Те следва да включват описание на използваните модели и методологични подходи, определения и основни допускания.
   

До 15 март всяка година държавите-членки докладват на Комисията информация за осъществените или планирани от тях действия за адаптиране към изменението на климата, по-специално за националните или регионалните стратегии и за мерките за адаптиране. Тази информация включва отпусканите от бюджета средства по области на политиката и, за всяка мярка за адаптиране, основната цел, вида инструмент, състоянието на изпълнение и категорията въздействие на изменението на климата (например наводнения, повишаване на морското равнище, екстремни температури, суши и необичайни метеорологични явления).

Въз основа на най-добрите налични данни държавите-членки докладват на Комисията до 15 март всяка година („година Х“):

а) информация за поетата като задължение и изплатената финансова помощ на развиващите се страни в рамките на РКООНИК за година Х-1, за поетата като задължение финансова помощ за година Х и за планираното предоставяне на помощ. Докладваната информация включва:

i) дали финансовите средства, предоставени от държавата-членка на развиващите се страни, са нови и допълващи по смисъла на РКООНИК и как са били изчислени;

ii) информация за всички разпределени от държавата-членка финансови средства, свързани с прилагането на РКООНИК, по вида канал, например двустранни, регионални или други многостранни канали;

iii) количествена информация за финансовите потоци, въз основа на така наречените „Рио показатели за помощта, свързана със смекчаването на изменението на климата и с адаптацията към изменението на климата“ („Рио показатели“), въведени от Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР, и методологическа информация, свързана с прилагането на методологията на Рио показателите за изменението на климата;

iv) подробна информация за помощта, предоставена както от публичния, така и от частния сектор, когато е целесъобразно, на развиващи се държави, които са особено уязвими към последиците от изменението на климата при адаптирането към тези последици;

v) подробна информация за помощта, предоставена както от публичния, така и от частния сектор, когато е целесъобразно, на развиващи се страни с цел намаляване на емисиите на парникови газове;

б) информация за дейностите на държавите-членки, свързани с трансфера на технологии към развиващите се страни в рамките на РКООНИК и с трансфера на технологии за година Х-1, информация за планираните дейности, свързани с трансфера на технологии към развиващите се страни в рамките на РКООНИК и с трансфера на технологии, който следва да се осъществи през година Х и следващите години. Информацията следва да включва сведения дали прехвърлените технологии са използвани за смекчаване на изменението на климата или за адаптиране към последиците него, страната получател, размера на предоставената помощ и вида на прехвърлената технология.

Член 18

Докладване за използването на средства от търгове и кредити за проекти

1. 
   До 15 март всяка година („година Х“) държавите-членки трябва да представят на Комисията за година Х-1:
   

б) информация за използването през година Х-1 на приходите, генерирани от държавата-членка чрез продажба на квоти на търг, съгласно член 10, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО. Тази информация включва също така конкретна и подробна информация за използването на 50 % от приходите и предприетите в резултат на това действия, като се уточнява категорията на действията, предприети в съответствие с член 10, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, и се посочват съответната страна или регион бенефициер;

в) информация за използването на всички приходи, генерирани от държавата-членка чрез продажба на търг на квоти за въздухоплаване, съгласно член 3г, параграф 1 или 2 от Директива 2003/87/ЕО;

г) информацията, посочена в член 6, параграф 1, буква б) от Решение № 406/2009/ЕО, и информация как тяхната политика за закупуване спомага за постигането на международно споразумение относно изменението на климата.

2. 
   За държавите-членки, които решат да използват сума, равна на генерираната от приходи от търгове, за целите съгласно член 3г, параграф 4 и член 10, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, към тази сума се прилагат изискванията по параграф 1, букви б) и в) от настоящия член.
   
3. 
   Приходите от търгове, които не са изплатени към датата на представяне на доклада от държавата-членка на Комисията съгласно настоящия член, се пресмятат количествено и се отчитат в докладите за следващите години.
   
4. 
   Държавите-членки предоставят обществен достъп до докладите, представени на Комисията съгласно настоящия член.
   

1. 
   Съюзът и държавите-членки представят двугодишни доклади на секретариата на РКООНИК в съответствие с Решение 1/СР.16 и национални съобщения в съответствие с член 12 от РКООНИК.
   
2. 
   Освен това държавите-членки представят национални съобщения и двугодишни доклади на Комисията.