Обхванатото население с организирано сметосъбиране и сметоизвозване до 2008 г. е 60%. Някои села и махали са труднодостъпни в следствие на лоши пътища и специфичния релеф, което затруднява достъпа до тях. За тях се предвижда изграждане на селски площадки, които да се почистват периодично и отпадъка да се извозва до сметището.
Събирането и извозването на твърди битови отпадъци се извършва от фирмата "Титан Клинър"- ООД гр. Кърджали. Твърдите битови отпадъци се събират в контейнери тип «Бобър» с обем 1,1 куб.м. и се извозват до депото със сметосъбирач. Сметоизвозващите автомобили са тип преса (затворени) и не позволяват разпиляването на сметта при извозването й.
Основно перспективите пред развитието на общината в частта управление на отпадъците, са свързани с изграждащото се регионално депо за ТБО на територията на община Кърджали. Изграждането на това депо е заложено в Националната стратегия управление на отпадъците и Националния план за действие (2000-2006г.), като за целта е осигурено финансиране от Националния бюджет и Програма ИСПА на ЕС. През 2006 г. стартира изготвянето на идеен и технически проект на депото. Самото изграждане на депото е разделено в два лота- един за закриване на старите общински депа и един за изграждане на Регионален Център за Управление на Отпадъците (РЦУО) и изграждането на 7 претоварни станции, една от която е на територията на община Черноочене в близост до село Железник.
Предвижда се след започване работа на претоварната станция, строителните отпадъци да се събират временно в контейнери и да се извозват на депо за инертни отпадъци.
От 2007 г. в общината е въведена и система за разделно събиране на отпадъците и се извършва в рамките на договор с фирма „Екопак България”.
5. Почви и земедлски земи
5.1. Почви
Най-разпространени са канелените почви и кафявите планински почви, а по поречията на реките има алувиално-ливадни почви.
Канелените и планинските горски почви са водопропускливи, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн, лозя и трайни насаждения. Алувиално-ливадни почви се характеризират със средномощен хумусен слой и добро почвено плодородие. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури.
Почвите в района на общината са относително чисти. Няма данни за замърсени земеделски земи от промишлени дейности. На територията на общината има един централизиран склад за съхранение на негодни и забранени за употреба продукти за растителна защита.
Почвената ерозия е основен деградационен процес за почвите в общината. За развитието на ерозия допринасят относително голямото вертикално разчленение на релефа, интензивността на валежите и начина на ползване на земите. Общината няма разработена Общинска програма за опазване на почвите и устойчиво ползване и следва да изготви такава.
Предпоставките за доброто екологично състояние на почвите е отсъствието на “активна” промишлена дейност, както и интензивна селскостопанска дейност. При сегашната структура и принос на основните икономически дейности не се очаква негативно въздействие върху състоянието на почвите.
5.2. Земеделски земи
С промените в ЗСПЗЗ, земите по чл.19, останали след възстановяването правата на собствениците, се стопанисват и управляват от общината. Те служат за обезщетяване на собственици, за изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост, за реализиране на проекти за техническа инфраструктура и други мероприятия. Тези земи не могат да се продават в срок до 5 години, считано от влизане в сила на изменението на ЗСПЗЗ – месец февруари 2007 г., а само да се отдават под наем за срок до 3 години или аренда – до 4 години.
Особен проблем е поддържането в добро земеделско и екологично състояние на 55 394 дка общинските мери и пасища. От 2007 г. насам те се предоставят на земеделските стопани-животновъди за общо ползване. По този начин се цели и поддържането им в добро земеделско и екологосъобразно състояние.
Земеделската земя по начин трайно ползване, съгласно картата на въстановената собственост има следната структура, посочена в таблицата:
Таблица №2: Земеделски земи по начин трайно ползване
№
по
ред
|
землище
|
брой имоти
|
пасища, мери и
ливади дка
|
ниви
дка
|
изоставени ниви
дка
|
овощни градини
други
дка
|
общо
дка
|
1.
|
Бърза река
|
228
|
311
|
376
|
4
|
2 562
|
3 253
|
2.
|
Патица
|
494
|
936
|
1 134
|
0
|
2 430
|
4 500
|
3.
|
Възел
|
143
|
264
|
119
|
81
|
140
|
604
|
4.
|
Верско
|
169
|
298
|
492
|
0
|
398
|
1 188
|
5.
|
Стражница
|
154
|
600
|
305
|
38
|
1 331
|
2 274
|
6.
|
Свободиново
|
392
|
866
|
1 003
|
264
|
2 773
|
4 906
|
7.
|
Бостанци
|
306
|
137
|
373
|
0
|
768
|
1 278
|
8.
|
Вождово
|
211
|
63
|
319
|
0
|
413
|
795
|
9.
|
Пряпорец
|
449
|
463
|
622
|
8
|
303
|
1 396
|
10.
|
Среднево
|
521
|
207
|
920
|
0
|
761
|
1 888
|
11.
|
Драганово
|
332
|
741
|
517
|
7
|
580
|
1 845
|
12.
|
Божурци
|
699
|
494
|
865
|
0
|
613
|
1 972
|
13.
|
Каблешково
|
393
|
352
|
594
|
0
|
399
|
1 345
|
14.
|
Ябълчене
|
319
|
170
|
667
|
12
|
2 338
|
3 187
|
15.
|
Минзухар
|
2 100
|
1 482
|
3 186
|
0
|
3 731
|
8 399
|
16.
|
Черноочене
|
572
|
288
|
941
|
0
|
888
|
2 117
|
17.
|
Пчеларово
|
4 964
|
6 632
|
5 268
|
7
|
13 839
|
25 746
|
18.
|
Железник
|
499
|
866
|
638
|
65
|
642
|
2 211
|
19.
|
Бели вир
|
935
|
2 996
|
1 189
|
33
|
3 788
|
8 006
|
20.
|
Водач
|
594
|
1 137
|
721
|
67
|
715
|
2 640
|
21.
|
Лясково
|
1 207
|
1 096
|
1 939
|
0
|
2 624
|
5 659
|
22.
|
Петелово
|
1 573
|
1 030
|
3 691
|
0
|
2 919
|
7 640
|
23.
|
Яворово
|
803
|
1 836
|
865
|
34
|
1 467
|
4 202
|
24.
|
Каняк
|
962
|
1 511
|
1 059
|
136
|
2 974
|
5 680
|
25.
|
Даскалово
|
1 149
|
829
|
1 365
|
0
|
2 688
|
4 882
|
26.
|
Черна нива
|
625
|
621
|
1 054
|
0
|
2 881
|
4 556
|
27.
|
Беснурка
|
50
|
369
|
45
|
0
|
980
|
1 394
|
28.
|
Боровско
|
209
|
525
|
261
|
0
|
3391
|
4 177
|
29.
|
Босилица
|
125
|
498
|
163
|
0
|
783
|
1 444
|
30.
|
Русалина
|
163
|
1 172
|
194
|
0
|
836
|
2 202
|
31.
|
Куцово
|
198
|
1 437
|
246
|
0
|
1 992
|
3 675
|
32.
|
Ново селище
|
205
|
526
|
246
|
0
|
1 528
|
2 300
|
33.
|
Комунига
|
1 749
|
5 960
|
3 572
|
0
|
17 151
|
26 683
|
34.
|
Соколите
|
677
|
1 494
|
210
|
67
|
15 964
|
17 735
|
35.
|
Войново
|
109
|
118
|
90
|
4
|
1 955
|
2 167
|
36.
|
Средска
|
299
|
430
|
237
|
0
|
2 319
|
2 986
|
37.
|
Небеска
|
319
|
1 348
|
276
|
0
|
3 446
|
5 070
|
38.
|
Безводно
|
1 607
|
1 523
|
952
|
0
|
44 555
|
47 030
|
39.
|
Женда
|
1 009
|
1 731
|
404
|
253
|
14 199
|
16 587
|
40.
|
Мурга
|
425
|
392
|
511
|
0
|
15 379
|
16 282
|
41.
|
Бакалите
|
499
|
913
|
584
|
0
|
5 121
|
6 628
|
42.
|
Дядовско
|
741
|
1 179
|
1 211
|
132
|
2 420
|
4 942
|
43.
|
Габрово
|
1 767
|
4 049
|
3 560
|
0
|
5 209
|
12 818
|
44.
|
Йончево
|
754
|
1 443
|
983
|
0
|
10 146
|
12 572
|
45.
|
Паничково
|
1 297
|
1 273
|
1 727
|
0
|
7 001
|
10 001
|
46.
|
Житница
|
860
|
1 331
|
1 329
|
54
|
2 884
|
5 598
|
47.
|
Ночево
|
765
|
1 457
|
1 135
|
0
|
10 048
|
12 640
|
|
Всичко:
|
34 620
|
55 394
|
48 158
|
1 266
|
222 282
|
327 100
|
6. Гори
Горският фонд на територията на община Черноочене възлиза на 194 578 дка и е 58,85% от територията на общината. От тях държавни гори са 189 980,2 дка, общински гори – 27 дка и частни гори – 4 571 дка. Основните дървесни видове са: дъб (зимен, летен и горун), бор, бук, келяв габър. На места се срещат акация и кестен.
7. Защитени територии и биоразнообразие
В сърцето на Източните Родопи, разнообразният релеф и климатични условия са само част от природните предпоставки за изключително богатото разнообразие на видове, местообитания и ландшафти на територията на Община Черноочене. Екстензивните форми на стопанисване на горите и земите в общината, липсва на големи предприятия и промишленост, съчетани с хилядолетните традиции в ползването на местните природни ресурси допринасят за сравнително добре запазените съобщества и популации на множество видове които са от европейско и световно значение.
Няма направено точна инвентаризация на видовото многообразие на територията на община Черноочене, но съществуват множество данни за находища и изследвания на различни части от нея. Изброените по-долу видове са само малка част от живото богатство на общината. Безспорно най-интересни от природозащитна гледна точка са муфлоните.
Възможности за ловен туризъм предоставя държавната дивечовъдната база ''Женда'' с площ 5 258 хектара, в който основни видове дивеч са муфлон, сърна, дива свиня и заек.
Друг защитен обект в рамките на общината е находището от ели “Елата”, намиращо се в село Женда, стопанисвано от Държавно горско стопанство гр. Кърджали и Вековно дърво “Бял бор” – село Пчеларово. Интересна природна забележителност представлява заблатеното езеро в село Бели вир, където се срещат медицински пиявици.
По важни представители на фауната, които се задържат постоянно или временно на територията на общината са следните: сърна, разпространена в горските комплекси; дива свиня, повсеместно разпространена с неравномерна гъстота; заек, повсеместно разпространен с неравномерна гъстота; лисица, разпространена със значителна гъстота.
8. Радиационното състояние
Извършеният радиологичен мониторинг от ИАОС през 2005-2007 г. не установява отклонения в измерените специфични активности на естествените и техногенни радионуклиди в необработваеми почви, спрямо характерните за региона стойности.
9. Управленски фактори
За дейностите, свързани с опазване на околната среда в общината, отговарят служителите в отдел „Стопански дейности и управление на собствеността”, отдел „Териториално и селищно устройство” и кметовете и кметските наместници на населените места. Обмен на информация и сътрудничество с регионални органи на централни ведомства от компетенциите на които са въпроси по опазване на околната среда, се извършва чрез областния съвет по регионално развитие, РИОКОЗ гр. Кърджали и РИОСВ гр. Хасково.
Информиране на обществеността се извършва чрез дипляни, брошури, интернет и вестници. Функционира стационарна система в общинска администрация –радиоционно табло; ежедневна информация в гражданска защита Кърджали
Услуги, предоставяни от общината и на територията на общината, свързани с опазване на околната среда са:
Третиране на отпадъците – Сключен договор с „Титан Клинър” ЕООД гр. Кърджали
Водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води – изпълнява се от «ВиК» ООД.
10. Икономически фактори
10.1. Развитие на икономиката – тенденции, процеси, проблеми
10.1.1. Пазар на труда
Структура на наетите лица показва водещо място за аграрния сектор, в който са заети 58% от наетите лица, но ако прибавим големия брой самонаети и безработни занимаващи се със селско стопанство (основно тютюнопроизводство) тази цифра би се променила. Другата част за наети в индустрията и услугите, което е следствие на постоянното увеличаване на заетостта в сектора.
Общия брой на безработните лица в общината през месец февруари 2009 г. е 227 души. Нивото на регистрираната безработица в общината към месец февруари 2009 г. е 4.61%. Населението в трудоспособна възраст е 4 928 души.
Сподели с приятели: |