Решение №32 / 23. 04. 2009 г на ОбС-с. Черноочене. С ъ д ъ р ж а н и е : цели на програмата



страница2/12
Дата17.08.2018
Размер1.06 Mb.
#80400
ТипРешение
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

Обхванатото население с организирано сметосъбиране и сметоизвозване до 2008 г. е 60%. Някои села и махали са труднодостъпни в следствие на лоши пътища и специфичния релеф, което затруднява достъпа до тях. За тях се предвижда изграждане на селски площадки, които да се почистват периодично и отпадъка да се извозва до сметището.

Събирането и извозването на твърди битови отпадъци се извършва от фирмата "Титан Клинър"- ООД гр. Кърджали. Твърдите битови отпадъци се събират в контейнери тип «Бобър» с обем 1,1 куб.м. и се извозват до депото със сметосъбирач. Сметоизвозващите автомобили са тип преса (затворени) и не позволяват разпиляването на сметта при извозването й.

Основно перспективите пред развитието на общината в частта управление на отпадъците, са свързани с изграждащото се регионално депо за ТБО на територията на община Кърджали. Изграждането на това депо е заложено в Националната стратегия управление на отпадъците и Националния план за действие (2000-2006г.), като за целта е осигурено финансиране от Националния бюджет и Програма ИСПА на ЕС. През 2006 г. стартира изготвянето на идеен и технически проект на депото. Самото изграждане на депото е разделено в два лота- един за закриване на старите общински депа и един за изграждане на Регионален Център за Управление на Отпадъците (РЦУО) и изграждането на 7 претоварни станции, една от която е на територията на община Черноочене в близост до село Железник.

Предвижда се след започване работа на претоварната станция, строителните отпадъци да се събират временно в контейнери и да се извозват на депо за инертни отпадъци.

От 2007 г. в общината е въведена и система за разделно събиране на отпадъците и се извършва в рамките на договор с фирма „Екопак България”.


5. Почви и земедлски земи
5.1. Почви

Най-разпространени са канелените почви и кафявите планински почви, а по поречията на реките има алувиално-ливадни почви.

Канелените и планинските горски почви са водопропускливи, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн, лозя и трайни насаждения. Алувиално-ливадни почви се характеризират със средномощен хумусен слой и добро почвено плодородие. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури.

Почвите в района на общината са относително чисти. Няма данни за замърсени земеделски земи от промишлени дейности. На територията на общината има един централизиран склад за съхранение на негодни и забранени за употреба продукти за растителна защита.

Почвената ерозия е основен деградационен процес за почвите в общината. За развитието на ерозия допринасят относително голямото вертикално разчленение на релефа, интензивността на валежите и начина на ползване на земите. Общината няма разработена Общинска програма за опазване на почвите и устойчиво ползване и следва да изготви такава.

Предпоставките за доброто екологично състояние на почвите е отсъствието на “активна” промишлена дейност, както и интензивна селскостопанска дейност. При сегашната структура и принос на основните икономически дейности не се очаква негативно въздействие върху състоянието на почвите.



5.2. Земеделски земи

С промените в ЗСПЗЗ, земите по чл.19, останали след възстановяването правата на собствениците, се стопанисват и управляват от общината. Те служат за обезщетяване на собственици, за изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост, за реализиране на проекти за техническа инфраструктура и други мероприятия. Тези земи не могат да се продават в срок до 5 години, считано от влизане в сила на изменението на ЗСПЗЗ – месец февруари 2007 г., а само да се отдават под наем за срок до 3 години или аренда – до 4 години.

Особен проблем е поддържането в добро земеделско и екологично състояние на 55 394 дка общинските мери и пасища. От 2007 г. насам те се предоставят на земеделските стопани-животновъди за общо ползване. По този начин се цели и поддържането им в добро земеделско и екологосъобразно състояние.

Земеделската земя по начин трайно ползване, съгласно картата на въстановената собственост има следната структура, посочена в таблицата:


Таблица №2: Земеделски земи по начин трайно ползване



по

ред

землище

брой имоти

пасища, мери и

ливади дка

ниви

дка

изоставени ниви

дка

овощни градини

други

дка

общо

дка

1.

Бърза река

228

311

376

4

2 562

3 253

2.

Патица

494

936

1 134

0

2 430

4 500

3.

Възел

143

264

119

81

140

604

4.

Верско

169

298

492

0

398

1 188

5.

Стражница

154

600

305

38

1 331

2 274

6.

Свободиново

392

866

1 003

264

2 773

4 906

7.

Бостанци

306

137

373

0

768

1 278

8.

Вождово

211

63

319

0

413

795

9.

Пряпорец

449

463

622

8

303

1 396

10.

Среднево

521

207

920

0

761

1 888

11.

Драганово

332

741

517

7

580

1 845

12.

Божурци

699

494

865

0

613

1 972

13.

Каблешково

393

352

594

0

399

1 345

14.

Ябълчене

319

170

667

12

2 338

3 187

15.

Минзухар

2 100

1 482

3 186

0

3 731

8 399

16.

Черноочене

572

288

941

0

888

2 117

17.

Пчеларово

4 964

6 632

5 268

7

13 839

25 746

18.

Железник

499

866

638

65

642

2 211

19.

Бели вир

935

2 996

1 189

33

3 788

8 006

20.

Водач

594

1 137

721

67

715

2 640

21.

Лясково

1 207

1 096

1 939

0

2 624

5 659

22.

Петелово

1 573

1 030

3 691

0

2 919

7 640

23.

Яворово

803

1 836

865

34

1 467

4 202

24.

Каняк

962

1 511

1 059

136

2 974

5 680

25.

Даскалово

1 149

829

1 365

0

2 688

4 882

26.

Черна нива

625

621

1 054

0

2 881

4 556

27.

Беснурка

50

369

45

0

980

1 394

28.

Боровско

209

525

261

0

3391

4 177

29.

Босилица

125

498

163

0

783

1 444

30.

Русалина

163

1 172

194

0

836

2 202

31.

Куцово

198

1 437

246

0

1 992

3 675

32.

Ново селище

205

526

246

0

1 528

2 300

33.

Комунига

1 749

5 960

3 572

0

17 151

26 683

34.

Соколите

677

1 494

210

67

15 964

17 735

35.

Войново

109

118

90

4

1 955

2 167

36.

Средска

299

430

237

0

2 319

2 986

37.

Небеска

319

1 348

276

0

3 446

5 070

38.

Безводно

1 607

1 523

952

0

44 555

47 030

39.

Женда

1 009

1 731

404

253

14 199

16 587

40.

Мурга

425

392

511

0

15 379

16 282

41.

Бакалите

499

913

584

0

5 121

6 628

42.

Дядовско

741

1 179

1 211

132

2 420

4 942

43.

Габрово

1 767

4 049

3 560

0

5 209

12 818

44.

Йончево

754

1 443

983

0

10 146

12 572

45.

Паничково

1 297

1 273

1 727

0

7 001

10 001

46.

Житница

860

1 331

1 329

54

2 884

5 598

47.

Ночево

765

1 457

1 135

0

10 048

12 640

 

Всичко:

34 620

55 394

48 158

1 266

222 282

327 100

 

6. Гори
Горският фонд на територията на община Черноочене възлиза на 194 578 дка и е 58,85% от територията на общината. От тях държавни гори са 189 980,2 дка, общински гори – 27 дка и частни гори – 4 571 дка. Основните дървесни видове са: дъб (зимен, летен и горун), бор, бук, келяв габър. На места се срещат акация и кестен.

7. Защитени територии и биоразнообразие
В сърцето на Източните Родопи, разнообразният релеф и климатични условия са само част от природните предпоставки за изключително богатото разнообразие на видове, местообитания и ландшафти на територията на Община Черноочене. Екстензивните форми на стопанисване на горите и земите в общината, липсва на големи предприятия и промишленост, съчетани с хилядолетните традиции в ползването на местните природни ресурси допринасят за сравнително добре запазените съобщества и популации на множество видове които са от европейско и световно значение.

Няма направено точна инвентаризация на видовото многообразие на територията на община Черноочене, но съществуват множество данни за находища и изследвания на различни части от нея. Изброените по-долу видове са само малка част от живото богатство на общината. Безспорно най-интересни от природозащитна гледна точка са муфлоните.

Възможности за ловен туризъм предоставя държавната дивечовъдната база ''Женда'' с площ 5 258 хектара, в който основни видове дивеч са муфлон, сърна, дива свиня и заек.

Друг защитен обект в рамките на общината е находището от ели “Елата”, намиращо се в село Женда, стопанисвано от Държавно горско стопанство гр. Кърджали и Вековно дърво “Бял бор” – село Пчеларово. Интересна природна забележителност представлява заблатеното езеро в село Бели вир, където се срещат медицински пиявици.

По важни представители на фауната, които се задържат постоянно или временно на територията на общината са следните: сърна, разпространена в горските комплекси; дива свиня, повсеместно разпространена с неравномерна гъстота; заек, повсеместно разпространен с неравномерна гъстота; лисица, разпространена със значителна гъстота.
8. Радиационното състояние
Извършеният радиологичен мониторинг от ИАОС през 2005-2007 г. не установява отклонения в измерените специфични активности на естествените и техногенни радионуклиди в необработваеми почви, спрямо характерните за региона стойности.
9. Управленски фактори
За дейностите, свързани с опазване на околната среда в общината, отговарят служителите в отдел „Стопански дейности и управление на собствеността”, отдел „Териториално и селищно устройство” и кметовете и кметските наместници на населените места. Обмен на информация и сътрудничество с регионални органи на централни ведомства от компетенциите на които са въпроси по опазване на околната среда, се извършва чрез областния съвет по регионално развитие, РИОКОЗ гр. Кърджали и РИОСВ гр. Хасково.

Информиране на обществеността се извършва чрез дипляни, брошури, интернет и вестници. Функционира стационарна система в общинска администрация –радиоционно табло; ежедневна информация в гражданска защита Кърджали

Услуги, предоставяни от общината и на територията на общината, свързани с опазване на околната среда са:

Третиране на отпадъците – Сключен договор с „Титан Клинър” ЕООД гр. Кърджали

Водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води – изпълнява се от «ВиК» ООД.
10. Икономически фактори
10.1. Развитие на икономиката – тенденции, процеси, проблеми

10.1.1. Пазар на труда

Структура на наетите лица показва водещо място за аграрния сектор, в който са заети 58% от наетите лица, но ако прибавим големия брой самонаети и безработни занимаващи се със селско стопанство (основно тютюнопроизводство) тази цифра би се променила. Другата част за наети в индустрията и услугите, което е следствие на постоянното увеличаване на заетостта в сектора.

Общия брой на безработните лица в общината през месец февруари 2009 г. е 227 души. Нивото на регистрираната безработица в общината към месец февруари 2009 г. е 4.61%. Населението в трудоспособна възраст е 4 928 души.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
2012 -> Относно Обособена позиция №1


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница