ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОБЩИНИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПЛАНОВЕТЕ И ПРОГРАМИТЕ ЗА ОКОЛНА СРЕДА

Чл.18. Информацията за околната среда е:

1. налична първична информация;

2. налична предварително обработена информация;

3. нарочно обработена информация.

Чл.19. Информация за околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или в друга материална форма относно:

1. състоянието на компонентите по чл.4 и взаимодействието между тях;

2.(доп.-ДВ, бр.77 от 2005 г.) факторите по чл.5, както и дейностите и/или мерките, включително административните мерки, международни договори, политика, законодателство, включително доклади за прилагане на законодателството в областта на околната среда, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда;

3. състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т.2;

4. обекти на културно-историческото наследство, сгради и съоръжения, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на компонентите на околната среда или, чрез тези компоненти, от факторите, дейностите или мерките, посочени в т.2;

5. анализ на разходите и ползите и други икономически анализи и допускания, използвани в рамките на мерките и дейностите, посочени в т.2;

6. емисии, зауствания и други вредни въздействия върху околната среда.

Чл.21.(1) Компетентни органи по тази глава са централните и териториалните органи на изпълнителната власт, които събират и разполагат с информация за околната среда.

Чл.23.(1)(Изм.-ДВ, бр.102 от 2006 г.) При аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на Министерството на извънредните ситуации, а при промяна на радиационната обстановка - и Агенцията за ядрено регулиране.

(2) Компетентните органи по ал.1 са длъжни незабавно да уведомят Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото наднормено замърсяване, като предложат мерки за защита на човешкото здраве и на имуществото.

НАРЕДБА №1 ОТ 16.01.2004 Г. ЗА НОРМИ ЗА БЕНЗЕН И ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

(Издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр.14 от 20.02.2004 г., в сила от 1.01.2004 г.)

Чл.20.(1) Общинските органи осигуряват достъп на обществеността и посочените в чл.17, ал.2 организации до информация относно разработваните програми по чл.27 ЗЧАВ съгласно Инструкцията за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в РОУ на КАВ, в които е налице превишаване на тези норми, утвърдена със заповед № РД-996 от 20.XII.2001 г. на министъра на околната среда и водите.

(2) Информацията по ал.1 включва и документацията съгласно т.2 на приложение №6.

НАРЕДБА №7 ОТ 3.05.1999 Г. ЗА ОЦЕНКА И УПРАВЛЕНИЕ КАЧЕСТВОТО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

(Издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр.45 от 14.05.1999 г., в сила от 1.01.2000 г.)

Чл.36.(1) Общинските органи предприемат необходимите мерки за информиране на населението във връзка с разработване на програмите по чл.31, включително комплексните програми по чл.32.

(2) Общинските органи осигуряват достъп до програмите по ал.1 на:

1. екологичните организации и движения;

2. организациите, които изразяват интересите на рискови групи от населението;

3. организациите по опазване на общественото здраве.

Чл.4.(В сила от 1.01.2003 г.)(1) Аларменият праг за серен диоксид и превишаването му се определят съгласно раздел 2 на приложение №1.

(2) При превишаване на алармения праг по ал.1 в определен район компетентните органи съгласно чл.19 ЗЧАВ предприемат необходимите мерки за своевременно предоставяне на населението на съответната информация съгласно раздел 3 на приложение №1.

(3) Информацията, предоставяна на населението съгласно т.3 и 4 от раздел 3 на приложение №1, следва да бъде съгласувана със съответните компетентни органи на Министерството на здравеопазването.

Чл.8.(В сила от 1.01.2003 г.)(1) Аларменият праг за азотен диоксид и превишаването му се определят съгласно раздел 2 на приложение №2.

(2) При превишаване на алармения праг по ал.1 в определен район компетентните органи съгласно чл.19 ЗЧАВ предприемат необходимите мерки за своевременно предоставяне на населението на съответната информация съгласно раздел 3 на приложение №2. Информацията по т.3 и 4 се съгласува със съответните компетентни органи на МЗ.

Чл.3.(1) В районите, в които е налице превишаване на нормите за ФПЧ10 поради значителни концентрации на частици в атмосферния въздух, причинени от природни източници, програмите за достигане на нормите за ФПЧ10 по чл.11, ал.2 се разработват съгласно установените нива за действия и допустими отклонения за ФПЧ2,5, определени съгласно таблица 4 от раздел 2 на приложение №3.

(5) В районите по ал.1 на населението се осигурява достъп до съответната информация за нивата на ФПЧ2,5 по смисъла на чл.21. Информация за нивата на ФПЧ10 също може да бъде представяна.

Чл.21.(В сила от 1.01.2003 г.)(1) Компетентните органи по чл.19 ЗЧАВ осигуряват достъп до съответната информация за нивата на серния диоксид, азотните оксиди (и/или азотния диоксид), ФПЧ и оловото в атмосферния въздух чрез:

1. средствата за масово осведомяване, регионалния периодичен печат, бюлетини и информационни табла, компютърни мрежи или други подобни;

2. известяване на организации, които изразяват интересите на рискови групи от населението;

3. известяване на други организации, чиято дейност е свързана с опазването на общественото здраве.

(2) Списъкът на съответните организации по ал.1 се съставя и актуализира ежегодно от МОСВ.

(3) Информацията по ал.1 следва да обхваща случаите на превишаване на съответните показатели за информиране на обществеността съгласно приложение №9.

(4) В районите по чл.13, ал.1 се прилагат показателите за информиране на населението съгласно раздел 5 на приложение №9.

НАРЕДБА №11 ОТ 14.05.2007 Г. ЗА НОРМИ ЗА АРСЕН, КАДМИЙ, НИКЕЛ И ПОЛИЦИКЛИЧНИ АРОМАТНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

(Издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр.42 от 29.05.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.)

Чл.20. Общинските органи осигуряват достъп на обществеността до информация относно разработваните програми по чл.27 ЗЧАВ съгласно Инструкцията за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в РОУ на КАВ, в които е налице превишаване на тези норми, утвърдена със Заповед № РД-996/20.12.2001 г. на министъра на околната среда и водите.

Чл.4.(1) Държавната политика по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите на национално ниво се осъществява от министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и продоволствието, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(2) В осъществяването на държавната политика по ал.1 участват съобразно компетенциите си и други заинтересовани министри и ръководители на ведомства.

(3) Политиката по опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите се осъществява на регионално ниво от областните управители, а на местно ниво - от кметовете на общини.

(4) Органите по ал.1-3 осигуряват участие на обществеността при вземане на решения и разработване на стратегии, програми и планове за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ

(Обн., ДВ, бр.133 от 11.11.1998 г., изм., бр.98 от 12.11.1999 г., в сила от 12.11.1999 г., изм. и доп., бр.28 от 4.04.2000 г., изм., бр.48 от 13.06.2000 г., доп., бр.78 от 26.09.2000 г., изм., бр.23 от 1.03.2002 г., изм. и доп., бр.77 от 9.08.2002 г., изм., бр.91 от 25.09.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., бр.28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., бр.94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр.30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр.65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г., бр.24 от 20.03.2007 г., доп., бр.62 от 31.07.2007 г., изм., бр.36 от 4.04.2008 г., изм. и доп., бр.43 от 29.04.2008 г. )

Чл.59.(1) В процеса на разработване на планове за управление на национални и природни паркове и поддържани резервати изпълнителите организират обществени обсъждания с участието на представители на заинтересованите централни и местни органи на властта, на собствениците или на техни сдружения, на научни, академични и неправителствени организации и други.

(2) Общите становища, препоръки и бележки от обществените обсъждания се оформят в протокол, който се прилага към проекта на плана за управление. Планът за управление отчита изразените становища, препоръки и бележки.

Чл.60.(1) Плановете за управление на националните и природните паркове се внасят за приемане в Министерския съвет от министъра на околната среда и водите след заключение на Висшия експертен екологичен съвет при Министерството на околната среда и водите. При положително решение на Министерския съвет министърът на околната среда и водите подписва плановете за управление.

(2) За участие в заседанията на съвета по ал.1 се уведомяват представители на заинтересованите държавни органи, областни управители, общини, научни и неправителствени организации. Уведомленията се изпращат предварително, не по-малко от 20 дни преди датата на заседанието, а също така съобщения за него се поставят на видно място в съответните общини, регионални инспекции по опазване на околната среда и водите и Министерството на околната среда и водите в същия срок.

(3) На всеки четири години се организира публично обсъждане на изпълнението на плана за управление на националните и природни паркове, организирано от Министерството на околната среда и водите, на което се канят за участие лицата по ал.2.

Чл.12.(1) На задължително обществено обсъждане подлежат проекти на планове за управление на национални и природни паркове и на поддържани резервати.

(2) В процеса на разработване на планове за управление на резервати, природни забележителности и защитени местности се организират обществени обсъждания само:

1. ако това е посочено като изискване в заданието;

2. при положително решение на Министерството на околната среда и водите във връзка с постъпило искане на общини, неправителствени организации или собственици на земи, гори и водни площи в защитената територия - предмет на плана.

НАРЕДБА №5 ОТ 1 АВГУСТ 2003 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА

ПЛАНОВЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА РАСТИТЕЛНИ И ЖИВОТИНСКИ ВИДОВЕ

(издадена от министъра на околната среда и водите и Министерство на земеделието и горите, Обн. – ДВ, бр.73 от 19 август 2003 г.)

Чл.11.(1) Проекти на планове за действие за видове по чл.2, ал.2, т.4 подлежат на задължително обществено обсъждане. В останалите случаи задължително обществено обсъждане се извършва, ако това е предвидено от възложителя в заданието за разработване на плана.

Чл.31.(1) Програмите за управление на дейностите по отпадъците предвиждат мерки за постигане на следните цели:

1. намаляване или ограничаване образуването на отпадъци, както и на степента на тяхната опасност;

2. рециклиране, регенериране или други форми на оползотворяване;

3. екологосъобразно обезвреждане;

4. почистване на старите замърсявания с отпадъци.

(2) Програмите по ал.1 включват:

1. анализ на състоянието и прогноза за вида, произхода, свойствата и количествата на отпадъците, образувани и подлежащи на третиране;

2. целите, етапите и сроковете за тяхното постигане;

3. начините и съоръженията за третиране или безопасно съхраняване;

4. описание на специализираните инсталации за третиране, както и на терените, подходящи за третиране на отпадъци;

5. схема за движението на отпадъците към инсталациите за третиране;

6. специфични за съответната територия или предприятие решения за управление на дейностите по отпадъците;

7. финансовите средства за осъществяване на програмата;

8. мерки за изграждане на съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците на места, намиращи се възможно най-близо до източника на образуването им, и чрез използването на най-подходящи методи и технологии;

9. план за привеждане на действащи инсталации и съоръжения за обезвреждане на отпадъците, включващ конкретни мерки, средства и срокове за тяхното изпълнение, в съответствие с изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

10. мерки за третиране на биоразградимите отпадъци с цел поетапно намаляване на количествата им и недопускане на тяхното депониране;

11. координация с други програми, имащи връзка с дейността;

12. система за отчет и контрол на изпълнението;

13. система за оценка на резултатите и за актуализация на програмата;

14. информация за връзка с упълномощените лица, отговорни за управлението на отпадъците.

(3) При разработването на програмите за управление на дейностите по отпадъците в общините се привличат и представители на обществени екологични движения и организации. Кметът на общината осигурява обществен достъп до общинската програма за управление на дейностите по отпадъците.

(4) В плановете за устройство на териториите се отразяват обектите със съоръжения и инсталации и терените по ал.2, т.3 и 4.

(5) Националната програма по чл.28, ал.1 включва и мерки за създаване на мрежа от съоръжения и инсталации, която осигурява обезвреждането на отпадъците:

1. чрез най-добрите налични техники, неизискващи прекомерни разходи;

2. в най-близките съоръжения/инсталации, намиращи се до източника на образуването им, като се използват най-подходящите методи и технологии, осигуряващи висока степен на защита на човешкото здраве и околната среда.

Чл.32. Годишният отчет за изпълнението на програмите по чл.29, ал.1 се представя пред органа, приел програмите, и се изпраща на съответната регионална инспекция по околната среда и водите до 31 март следващата година.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМА В ОКОЛНАТА СРЕДА

Обн., ДВ, бр.74 от 13.09.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр.30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г.

Чл.9.(1) При разработване на плановете за действие по чл.6 компетентните органи по чл.8, ал.1 организират обществено обсъждане, в което могат да участват обществени организации, сдружения, физически и юридически лица, органи на изпълнителната власт и местното самоуправление, както и други заинтересовани страни.

(2) Компетентните органи по чл.8, ал.1 осигуряват достъп до проекта на плана за действие 30 дни преди общественото обсъждане. Те уведомяват лицата по ал.1 чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин за мястото, на което проектът на плана за действие е на разположение, както и за мястото и датата на провеждане на общественото обсъждане.

(3) Лицата по ал.1 представят писмено своите становища на срещата за обществено обсъждане или ги изпращат на компетентния орган не по-късно от 7 дни след датата на провеждане на общественото обсъждане.

(4) Становищата от общественото обсъждане се вземат предвид от компетентните органи при разработването на окончателен вариант на плановете за действие.

Чл.10.(1) Компетентните органи по чл.8, ал.1 осигуряват достъп на обществеността до одобрените стратегически карти за шум и до одобрените планове за действие по реда на глава втора от Закона за опазване на околната среда, включително чрез съвременните информационни технологии.

(2) Резюме с най-важната информация от стратегическите карти за шум по чл.4 и плановете за действие по чл.6 се публикува в ежегодните доклади за състоянието на околната среда по чл.11, т.8 от Закона за опазване на околната среда.

(3) Информацията за шума в околната среда е публична. Тя се публикува на Интернет страниците на съответните отговорни институции и лица в съответствие с глава втора на Закона за опазване на околната среда.

(4) Основните показатели и нива за шум в околната среда на населените места, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, се определят с наредбата по чл.11, т.5 и се публикуват на Интернет страницата на Министерството на здравеопазването.
АДМИНИСТРАТИВНО-НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

(Обн., ДВ, бр.91 от 25.09.2002 г., изм. и доп., бр.52 от 6.06.2008 г.)

Чл.162.(1) За нарушенията на този закон, които не съставляват престъпления, физическите лица, областните управители, кметовете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и длъжностните лица се наказват с глоби от 100 до 6000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 1000 до 20 000 лв.

(2) При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двойния размер по ал.1.

(3) При явно маловажни случаи на нарушения, извършени от физически лица, глобата е 100 лв.

Чл.79.(2) Директорите на регионалните органи на Министерството на околната среда и водите:

3. спират разпореждания на регионалните управления на горите, държавните горски стопанства и общинските органи, които са в нарушение на този закон или на режимите на защитените територии;

(3)(Доп.-ДВ, бр.77 от 2002 г.) Директорите на регионалните управления на горите, държавните горски стопанства и дирекциите на природни паркове, както и кметовете на общини са длъжни да спират дейности и строителство в предоставени за ползване гори, земи и водни площи в защитени територии - държавна, общинска и частна собственост, извършвани в нарушение на утвърдените планове за управление и устройствени и технически планове и проекти.

Чл.85.(1) (Доп.-ДВ, бр.43 от 2008 г.) Нарушенията по чл.81 и 83 се установяват с акт на длъжностно лице, определено от министъра на околната среда и водите или от министъра на земеделието и продоволствието, или от председателя на Държавната агенция по горите, или от кмета на общината. Наказателните постановления се издават съответно от министъра на околната среда и водите, от министъра на земеделието и продоволствието, или от председателя на Държавната агенция по горите, или от кмета на общината, или от упълномощени от тях лица.

ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ РАСТЕНИЯ

(Обн., ДВ, бр.29 от 7.04.2000 г., изм., бр.23 от 1.03.2002 г., бр.91 от 25.09.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., бр.30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр.65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г.)

Чл.71.(1) Длъжностно лице, което издаде позволително в нарушение на чл.28, като не спазва предвижданията на съответните планове, програми и проекти, както и разпоредбите на заповедта за специалния режим на опазване и ползване по чл.10, ал.1 , се наказва с глоба до 5000 лв.

Чл.116.(1) Наказва се с глоба от 700 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което:

1. не изпълни задълженията си по организиране изпълнението на мерките по чл.31, ал.1 в програмите за управление на отпадъците;

2. не представи в съответната регионална инспекция по околната среда и водите програма за управление на дейностите по отпадъците и не извършва актуализацията й съобразно този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му;

3. не извърши необходимите действия в случаите, когато причинителите на отпадъци са неизвестни;

4. не извърши контрол по управление на отпадъците съгласно чл.92 .

Чл.10.(1) Временни норми за емисии на действащи обекти, при които видът на суровините и равнището на техниката не дават възможност за достигане на утвърдените норми, както и сроковете за привеждането им в съответствие с тях, се утвърждават от:

1. министъра на околната среда и водите;

2. Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите,

съгласувано със заинтересуваните ведомства, за обекти, свързани с националния горивно-

енергиен баланс на страната.

(2)(Изм.-ДВ, бр.27 от 2000 г.) Сроковете по ал.1, с изключение на сроковете, определени в програмите по чл. 10а, не могат да бъдат по-кратки от една година и се определят въз основа на техническите и технологичните проучвания и на преговори между заинтересуваните страни, в които могат да участват и представители на екологичните обществени организации и движения.

Чл.10а.(Нов-ДВ, бр.27 от 2000 г.)(1) Министърът на околната среда и водите съвместно със съответните заинтересувани министри разработва и внася за приемане от Министерския съвет програми за постепенно намаляване на общите годишни емисии на дадени вредни вещества (замърсители): серен диоксид, азотни оксиди и др., изпускани в атмосферния въздух от определени действащи обекти и дейности, като големи горивни инсталации и други.

(5) С програмите по ал.1 могат да бъдат определяни норми за допустими емисии на определени вредни вещества (замърсители), които са специфични за съответните действащи обекти или дейности и имат силата на временни норми по смисъла на чл.10.

Чл.19.(1) Министерството на околната среда и водите провежда държавната политика по опазване чистотата на атмосферния въздух за осигуряване на устойчиво развитие.

(2) Общинските органи и регионалните инспекции по околната среда и водите осъществяват контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на тяхната територия.

(3) Споровете за компетентност между различните органи се решават от министъра на околната среда и водите.

Чл.21.(1)(Изм.-ДВ, бр.27 от 2000 г.) Националната и местните системи осигуряват контрол и оценка на показателите за качеството на атмосферния въздух по чл.4.

(3)(Нова-ДВ, бр.27 от 2000 г.) Условията и редът за разработване на програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл.6 и на оперативния план за действие се определят с Наредбата за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух.

Чл.27.(1)(Изм.-ДВ, бр.27 от 2000 г., бр.91 от 2002 г.) В случаите, когато в даден район общата маса на емисиите довежда до превишаване на нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и на нормите за отлагания, кметовете на общините разработват и общинските съвети приемат програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл.6 в установените за целта срокове, които са задължителни за изпълнение.

(2)(Нова-ДВ, бр.27 от 2000 г., изм., бр.91 от 2002 г.) Програмите по ал.1 са неразделна част от общинските програми за околна среда по чл.79 от Закона за опазване на околната среда.

(3)(Нова-ДВ, бр. 27 от 2000 г.) Програмите по ал.1 включват и: целите, етапите и сроковете за тяхното постигане; средствата за обезпечаване на програмата; системата за отчет и контрол за изпълнението и системата за оценка на резултатите; мерките по организиране и регулиране движението на автомобилния транспорт.

(4)(Предишна ал.2-ДВ, бр.27 от 2000 г.) Програмата може да се коригира в случаите, когато са се променили условията, при които е съставена.

Чл.28.(1) (Попр.-ДВ, бр.49 от 1996 г.) Министърът на околната среда и водите в рамките на своята компетентност, регионалните инспекции по околната среда и водите и общинските органи в рамките на своята компетентност съгласно чл.19 могат да ограничават или да спират производствени и други дейности в случаите, когато:

1. видът и степента на замърсяването на атмосферния въздух от източника увеличават значително риска за човешкото здраве и за околната среда;

2. не се изпълняват предписанията по чл.26;

3. не се спазват мерките от програмата по чл.27.