НАРЕДБА №1 ОТ 16.01.2004 Г. ЗА НОРМИ ЗА БЕНЗЕН И ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

Чл.16.(1) Общинските органи съгласувано със съответната РИОСВ предприемат необходимите мерки за поддържане на нивата на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух съгласно чл.34 от Наредба №7 от 1999 г. за оценка и управление КАВ в районите, в които според класификацията по чл.8 не са установени превишавания на съответните норми.

(2) В районите, в които нивата на бензен или въглероден оксид превишават дадена норма по чл.3 или 4, общинските органи съгласувано със съответната РИОСВ

разработват програми за достигане на нормите съгласно чл.27 ЗЧАВ и чл.31 от Наредба №7 от 1999 г.

(3) При едновременно превишаване на нормите за повече от един параметър за КАВ (замърсител) по чл.4, ал.1 ЗЧАВ програмите по ал.2 са комплексни съгласно чл.31, ал.4 от Наредба №7 от 1999 г.

(4) Програмите по ал.2 следва да осигуряват достигането на нормите за съдържание на бензин и въглероден оксид в атмосферния въздух не по-късно от сроковете по чл.15 .

Чл.9.(1) Компетентните органи съгласно чл.19 ЗЧАВ извършват предварителна оценка на КАВ, включително чрез програми от представителни измервания и други методи, в районите, за които не са налице необходимите достоверни резултати и данни за нивата на съответните замърсители с оглед прилагане разпоредбите на чл.8.

(2) Министърът на околната среда и водите издава Инструкция за реда и начина за избор на пунктове за мониторинг (ПМ) и извършване на представителни програми от измервания по ал.1 в съответните райони на територията на страната.

(3) Националният център по околна среда и устойчиво развитие (НЦОСУР) изготвя списък на методите, използвани при извършване на предварителната оценка на КАВ по ал.1.

Чл.29. Управлението на качеството на атмосферния въздух в отделните райони на територията на страната се извършва от компетентните органи в съответствие с техните правомощия съгласно чл.19 ЗЧАВ въз основа на резултатите и данните от оценката на КАВ и разпределението на районите по групи в съответствие с чл.30.

Чл.30.(1) Националният център по околна среда и устойчиво развитие, съгласувано с РИОСВ, изготвя списък на районите за оценка и управление на КАВ на територията на страната, който посочва разпределението на последните на:

1. райони, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми и/или нормите плюс определените допустими отклонения от тях (включително и районите, в които е налице превишаване на установените норми за съответните замърсители, в случаите, когато за последните не са определени допустими отклонения);

2. райони, в които нивата на един или няколко замърсители, за които не са установени допустими отклонения, превишават установените норми;

3. райони, в които нивата на един или няколко замърсители са между съответните горни и долни оценъчни прагове;

4. райони, в които нивата на замърсителите не превишават долните оценъчни прагове.

(2) Регионалната инспекция по околна среда и води, съгласувано с НЦОСУР, изготвя списък на районите на тяхна територия, в които нивата на един или няколко замърсители превишават установените норми, и уведомява незабавно съответните общински органи за необходимостта от предприемане на необходимите мерки съгласно чл.27 ЗЧАВ и чл.31 на тази наредба.

(3) Списъците по ал.1 и 2 се изготвят не по-късно от два месеца след изтичане на съответната календарна година въз основа на получените резултати и данни за нивата на замърсителите от оценката на КАВ през същата календарна година и се утвърждават от министъра на околната среда и водите.

Чл.31.(1) В районите по чл.30, т.1 и 2 се изготвят програми за намаляване нивата на замърсителите и достигане на съответните норми в установените за целта срокове.

(2) Програмите по ал.1 се изготвят от общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, в съответствие с разпоредбите на чл.27 ЗЧАВ.

(3) Програмите по ал.1 се разработват не по-късно от 18 месеца считано от датата на уведомяване по чл.30, ал.2 .

(4) В районите по чл.30, ал.1, т.1 и 2 , в които е налице превишаване на установените норми за повече от един замърсител, се изработват комплексни програми за достигане на установените норми за всеки отделен замърсител.

(5) В случаите, когато съществува риск от превишаване на установените норми и/или алармените прагове при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори, компетентните органи изготвят оперативни планове за действие съгласно чл.30 ЗЧАВ, указващи мерките, които трябва да бъдат предприети в краткосрочен план, с оглед намаляването на посочения риск и ограничаване продължителността на подобни явления. Тези планове според отделния случай могат да предвиждат мерки за ограничаване, а при необходимост и спиране на определени дейности, които допринасят за превишаването на нормите за КАВ, включително мерки по регулиране движението на автомобилния транспорт, в съответствие с чл.29 ЗЧАВ.

Чл.32.(1) Програмите по чл.31, ал.1, включително комплексните програми по ал.4 и оперативните планове за действие по ал.5, се разработват в съответствие:

1. комплексния подход за опазване на околната среда в нейната цялост от замърсяване;

2. действащото законодателство в областта на ОВОС;

3. действащите хигиенно-санитарни норми и изисквания;

4. действащото законодателство за безопасни и здравословни условия за труд.

(2) Съдържанието на програмите по ал.1 следва да отговаря на условията на приложение №5.

Чл.33.(1) За изпълнението на програмите отговаря кметът на съответната община съвместно със заинтересуваните физически и юридически лица.

(2) Общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, извършват контрол на изпълнението на програмите по чл.31 .

Чл.34. В районите по чл.30, т.3 и 4 общинските органи, съгласувано със съответните РИОСВ, предприемат мерки за ограничаване на емисиите при условията и по реда на ЗООС и ЗЧАВ, включително чрез издаване на разрешителни за експлоатация и чрез решенията по ОВОС, с оглед поддържане нивата на замърсителите под оценъчните прагове и запазване на възможно най-доброто качество на въздуха в тях, съвместимо с устойчивото им развитие.

Чл.35. Списъците по чл.30, ал.1 и 2 се публикуват в изданията на МОСВ.

Приложение №5 към чл.32, ал.2

Съдържание на програмите за подобряване КАВ

1. Локализация на наднорменото замърсяване: район; град (карта); пункт за мониторинг (карта, географски координати).

2. Обща информация: тип на района (град, промишлен или селски район); оценка на замърсената територия (km2); население, експонирано на замърсяването; полезни климатични данни; подходящи данни за топографията; достатъчна информация за типа цели, изискващи опазване в района.

3. Отговорни органи: имена и адреси на лицата, отговорни за развитието и приложението на плановете за подобряване.

4. Характер и оценка на замърсяването: концентрации, наблюдавани през предходни години (преди прилагане на подобряващите мерки); концентрации, измерени от началото на проекта; методи, използвани за оценката.

5. Произход на замърсяването: списък на главните източници на емисии, причинители на замърсяването (карта); общо количество на емисиите от тези източници (тона/година); информация за замърсяването от други райони.

6. Анализ на ситуацията: подробно описание на факторите, които са причина за нарушеното КАВ (пренос на замърсители, включително трансграничен, образуване и т. н.); подробности за възможните мерки за подобряване на качеството на въздуха.

7. Подробности за мерките и проектите за подобряване на КАВ, прилагани и реализирани преди влизането в сила на тази наредба: местни, регионални, национални, международни програми и др.; наблюдаван ефект от тези мерки.

8. Подробности за мерките и проектите за подобряване на КАВ след влизане в сила на тази наредба: изготвяне на списък и описание на всички мерки, определени в съответните проекти; график за изпълнението им; оценка на очакваното подобрение на качеството на атмосферния въздух и на продължителността на периода, необходим за постигане на установените норми.

9. Подробности за мерките или проектите, които са планирани или са подготвени с дългосрочна перспектива.

10. Списък на публикациите, документите, проучванията и т. н., използвани за допълване на информацията.

Чл.16.(1) В съответствие с разпоредбите на чл.25, ал.3 ЗЧАВ в рамките на една календарна година контролните измервания на емисии от неподвижни източници се извършват по предварително изготвени годишни графици, утвърдени от министъра на околната среда и водите.

(2) Годишните графици по ал.1 се изготвят от НЦОСУР и РИОСВ, на чиято територия са разположени съответните обекти, и могат да съдържат списъци с контролираните емисии на нормирани вредни вещества за всеки отделен неподвижен източник.

(3) Годишните графици по ал.1, включително и списъците с контролираните емисии на нормирани вредни вещества по ал.2, могат да бъдат допълвани по предложение на съответните общински органи.

Чл.6.(1) Общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, предприемат необходимите мерки за поддържане на нивото на серния диоксид съгласно чл.34 от Наредба №7 от 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45 от 1999 г.).

(2) В районите, в които нивата на серен диоксид превишават нормите по чл.3, ал.1, общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, разработват програми за достигане на нормите съгласно чл.27 ЗЧАВ и чл.31 от Наредба №7 от 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух.

(3) Програмите по ал.2 следва да осигуряват достигането на нормите не по-късно от съответните срокове, определени в колона 5 на таблица 1, от раздел 1 на приложение №1.

(4) За ограничаване уврежданията върху здравето на населението и околната среда в случаите, когато съществува риск от превишаване на нормите по чл.3, ал.1 или алармения праг по чл.4, ал.1 при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори, общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, разработват оперативни планове за действие съгласно чл.30 ЗЧАВ.

Чл.9.(1) Общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, предприемат необходимите мерки за поддържане нивата на азотния диоксид и/или азотните оксиди съгласно чл.34 от Наредба №7 от 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух.

(2) В районите, в които нивата на азотния диоксид и/или азотните оксиди превишават нормите по чл.7, ал.1, общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, разработват програми за достигане на нормите съгласно чл.27 ЗЧАВ и чл.31 от Наредба №7 от 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух.

(3) Програмите по ал.2 следва да осигуряват достигането на нормите не по-късно от съответните срокове, определени в колона 5 на таблица 2 на приложение №2.

(4) За ограничаване уврежданията върху здравето на населението и околната среда в случаите, когато съществува риск от превишаване на нормите по чл.7, ал.1 или на алармения праг по чл.8, ал.1 при неблагоприятни метеорологични условия и други фактори, общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, разработват оперативни планове за действие съгласно чл.30 ЗЧАВ.

Чл.11.(В сила от 31.12.2003 г.)(1) Общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, предприемат необходимите мерки за поддържане на нивото на общата суспендирана прах и ФПЧ10 съгласно чл.34 от Наредба №7 от 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух.

(2) В районите, в които нивата на ФПЧ10 и/или общата суспендирана прах превишават нормите по чл.10, ал.1 и 3, общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, разработват програми за достигане на нормите съгласно чл.27 ЗЧАВ и чл.31 от Наредба №7 от 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух.

(3) Програмите по ал.2 следва да осигуряват достигането на нормите не по-късно от съответните срокове, определени в колона 5 на таблица 3, от раздел 1 на приложение №3.

(4) Програмите за ФПЧ10 задължително съдържат необходимите мерки за намаляване на концентрациите на ФПЧ2,5 като част от общото намаление на частици.

Чл.15.(1) Общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, предприемат необходимите мерки за поддържане нивото на олово на тяхната територия съгласно чл.34 от Наредба №7 от 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух.

(2) В районите, в които нивото на олово превишава нормата по чл.14, ал.1, общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, разработват програми за достигане на нормите съгласно чл.27 ЗЧАВ и чл.31 от Наредба №7 от 1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух.

(3) Програмите по ал.2 следва да осигуряват достигането на нормата не по-късно от съответния срок, определен в колона 5 на таблица 9 от приложение №5.

§1. При едновременно превишаване на нормите за повече от един замърсител общините, съгласувано със съответната РИОСВ, при участие на заинтересуваните юридически и физически лица и със съдействието на екологичните организации и движения разработват комплексни програми за спазване (достигане) на съответните норми за серен диоксид, азотен диоксид (и/или азотни оксиди), ФПЧ, обща суспендирана прах и/или олово.

НАРЕДБА №11 ОТ 14.05.2007 Г. ЗА НОРМИ ЗА АРСЕН, КАДМИЙ, НИКЕЛ И ПОЛИЦИКЛИЧНИ АРОМАТНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

(Издадена от министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр.42 от 29.05.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.)

Чл.17.(1) В районите, в които според класификацията по чл.7 не са установени превишения на съответните целеви норми, компетентните органи по чл.19 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) предприемат необходимите мерки за поддържане на нивата на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух под оценъчните прагове.

(2) Мерките по ал.1 се предприемат чрез издаване на решения по оценка на въздействието върху околната среда, комплексни разрешителни, разрешителни за изграждане и/или експлоатация и предписания.

(3) В районите, в които нивата на арсен, кадмий, никел и/или бензо(а)пирен превишават съответните целеви норми по чл.3, общинските органи съгласувано със съответната регионална инспекция по околната среда и водите разработват програми за достигане на целевите норми съгласно чл.27 ЗЧАВ и чл.31, ал. 1 от Наредба №7 от 1999 г. и по-нататъшното им поддържане. За инсталации по приложение №4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) се прилагат най-добри налични техники, разрешени в издадените комплексни разрешителни.

(4) При едновременно превишаване на нормите за повече от един параметър за КАВ (замърсител) по чл.4, ал.1 ЗЧАВ програмите по ал.3 са комплексни съгласно чл.31, ал.4 от Наредба №7 от 1999 г.

(5) С програмите по ал.3 и 4 се определят и:

1. зоните на превишаване на отделните целеви норми в рамките на съответните РОУ на КАВ;

2. източниците, които имат принос към превишаване на целевите норми;

3. мерките, които се прилагат към източниците на емисии по т.2, с цел осигуряване своевременното достигане на целевите норми.

§7. Програмите по чл.17, ал.3 и 4 следва да осигуряват достигането на целевите норми за съдържание на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух не по-късно от срока по §4 .

§8. Общинските органи предприемат действия за изготвяне на програми по чл.17, ал.3 и 4 в срока, посочен в чл.31, ал.3 от Наредба №7 от 1999 г., след като писмено бъдат уведомени от страна на регионалните инспекции по околна среда и водите за такава необходимост, и преразглеждат/актуализират наличните програми на всеки три години.
ОПАЗВАНЕ НА ВОДИТЕ
ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ

(Обн., ДВ, бр.67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., изм. и доп., бр.81 от 6.10.2000 г., в сила от 6.10.2000 г., бр.34 от 6.04.2001 г., бр.41 от 24.04.2001 г., изм., бр.108 от 14.12.2001 г., бр.47 от 10.05.2002 г., в сила от 11.06.2002 г., бр.74 от 30.07.2002 г., бр.91 от 25.09.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр.42 от 9.05.2003 г., изм., бр.69 от 5.08.2003 г., бр.84 от 23.09.2003 г., доп., бр.107 от 9.12.2003 г., бр.6 от 23.01.2004 г., изм., бр.70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр.18 от 25.02.2005 г., в сила от 20.01.2005 г., изм., бр.77 от 29.07.2005 г., изм. и доп., бр.94 от 25.11.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр.29 от 7.04.2006 г., бр.30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр.36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., бр.65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г., попр., бр.66 от 15.08.2006 г., изм., бр.105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр.108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр.22 от 13.03.2007 г., в сила от 11.02.2007 г., бр.59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., изм. и доп., бр.36 от 4.04.2008 г., изм., бр.52 от 6.06.2008 г., бр.70 от 8.08.2008 г.)

Чл.6. Водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения на територията на страната могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.

Чл.9.(4) (Изм.-ДВ, бр.108 от 2001 г., бр.65 от 2006 г.) Висшият консултативен съвет по водите включва представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на транспорта, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на извънредните ситуации, Българската академия на науките, общините, юридически лица с нестопанска цел, имащи пряко отношение към водите, и други.

Чл.10.(2) Политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопански системи и съоръжения – общинска собственост, се осъществява от кмета на общината.

Чл.18.(1) Собствеността на общината върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения е публична и частна общинска собственост.

(2) Публичната общинска собственост върху води не може да бъде обявявана за частна общинска собственост.

Чл.20.(1) При сключване на договор за концесия за води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения - публична общинска собственост, общинският съвет определя:

1. местата за общо използване на водите и водните обекти;

2. съществуващите права на използване на водите във водохранилището.

(2) Ако общинският съвет не изпълни условията по ал.1, концесионерът не може да забрани упражняването на посочените права.

Чл.22.(1) Частна общинска собственост са придобитите от общината имоти, води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения извън имотите, описани в чл.19.

Чл.41.(1) Общото водовземане и ползване на водните обекти е правото на гражданите да ползват водите и/или водните обекти - публична държавна или общинска собственост, за лични нужди, отдих и водни спортове, водопой на животни и къпане.

(2) Условията и редът за използване по ал.1 на водите и водните обекти се определят за публична държавна собственост от областния управител, а за публична общинска собственост - от общинския съвет, в съответствие с издадените разрешителни за водовземане и ползване на водните обекти и по начина, който гарантира опазването на живота и здравето на населението и на околната среда.

(3) Областният управител - за публичната държавна собственост, и кметът на общината - за публичната общинска собственост, е длъжен да обяви:

1. водните обекти, предоставени за общо водовземане и ползване с определяне на местата за тази цел;

2. изискванията, условията или забраната за определен вид общо водовземане или ползване;

3. разрешените заварени индивидуални права на използване, както и правата на използване, които предстои да се предоставят;

4. обхвата и предназначението на принадлежащите земи към водните обекти по т.1 с оглед осъществяване на определени видове общо водовземане или ползване, съответно ограничение или забрани на други видове използване, както и изисквания към обекти и дейности, съвместими с общото водовземане и ползване;

5. местата за преминаване през имоти - частна собственост, в случаите, когато за общото водовземане и/или ползване достъпът до водния обект се осъществява през такива имоти след предварително съгласуване със собственика на имота; при липса на съгласие се прилагат разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство.

(4) Обявяването по ал.3, т.1, 2 и 5 се извършва задължително и чрез поставянето на табели на определените места, а по т.3 и 4 - чрез публичен регистър.

Чл.98. (Изм.-ДВ, бр.36 от 2006 г.) При предоставяне на концесия за добив на минерални води - изключителна държавна собственост и публична общинска собственост, областните управители и кметовете на общини предприемат необходимите мерки за реализиране на концесията съобразно своята компетентност.

Чл.191.(1) (Предишен текст на чл.191-ДВ, бр.65 от 2006 г.) Кметът на общината контролира:

1. (изм.-ДВ, бр.65 от 2006 г.) изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и съоръженията за пречистване на битови отпадъчни води;

2. изграждането, поддържането и експлоатацията на водностопанските системи по чл.19, т.4;

3. изграждането и регистрацията на кладенците за индивидуално водовземане от подземните води на територията на общината.

(2)(Нова-ДВ, бр.65 от 2006 г.) Изпълнението на дейностите по ал.1 се контролира от областните управители.

Чл.202.(3) В случаите, когато са увредени растителността и животинският свят във водните обекти - публична държавна собственост, оправомощен да заведе исковете за поправяне на вредите е:

1. министърът на околната среда и водите, ако вредите са настъпили на територията на повече от една област;

2. областният управител, ако вредите са настъпили на територията на повече от една община;

3. кметът на общината, ако вредите са настъпили на територията на една община.

§12.(1) За съставянето на водностопанския кадастър в Министерството на околната среда и водите се предоставя информация от:

4. общините:

а) за всички обекти, актувани като общинска собственост, съгласно Закона за общинската собственост;

б) за хидромелиоративните системи и съоръжения, язовирите за напояване, в т. ч. И тези - бивша собственост на ТКЗС и АПК, рибарници за изкуствено отглеждане на риба;

в) за водовземните системи и съоръжения за подземни води, системите и съоръженията за отводняване или осушаване, системите и съоръженията за изкуствено попълване на подземните води и системите и съоръженията за отвеждане в земните недра на отпадъчни води, съдържащи опасни вещества, изградени на тяхна територия до влизането в сила на закона, независимо от собствеността им, функционалното им състояние и използването им.

(2) Информацията по ал.1 се предоставя в срок една година от влизането в сила на закона.