Решение 4 2 Ела при олтара 7 3 Дух на дързост 14 4 Освобождение от страх и притеснение 16

2 - Ела при олтара

Сега Бог не е удовлетворен само от Неговия човек и от срещите си с него. Всъщност, Той иска да се срещне с Неговите люде и е определил един специфичен начин за нас да разговаряме с Бога и Той с нас. Библията показва много конкретно начина, по който Бог се занимаваше с Израел по това време и това е хубава картина на Божия начин да се занимава също и с нас. Той - начинът - не се е променил. Заветите са се променили, но Бог е същия вчера, ДНЕС и ЗАВИНАГИ!

Това е постановката на писанието за тази тема. Бог иска да промени някои неща в отношението си със Своите люде и Той разговаря с Мойсей в Изход 20:22.

Тогава рече Господ на Мойсей: Така да кажеш на Израилтяните. Вие сами видяхте, че ви говорих от небето. Покрай Мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове.

С други думи, те не трябваше да правят неща, които представляват Бога. Нашето общество отива точно на там: ние изграждаме неща, които стават символи, такива като кръстове с фигури представляващи Исус на тях, и те биват провъзгласявани за святи. Бог не желае ти да си художник и да се опитваш да Го нарисуваш или направиш в някакъв вид, форма или статуя. Това е идолопоклонство. И така, нека продължим със Словото:

От пръст ми издигай олтар и Жертвай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овците и говедата си.

Водачите трябваше да принасят телци и юнци. Тази жертва беше по-важна отколкото овце, гургулици или други животни. Изискваше се служителите да донесат по-добра жертва отколкото останалите хора, защото се очакваше повече от тези, които ръководят. За лидерите се изисква да живеят според най-високите стандарти, които Бог е определил; ние не трябва да предизвикваме упреци за името на Бога. Аз харесвам това, което д-р Били Греъм отговорил, когато го попитали за неговата най-голяма надежда или мечта: "Моята най-висша цел е въобще никога да не донеса укор за благовестието на Исус Христос". Сега отново към Писанието, стих 24:
На всяко място, дето ще правя да се помни името ми, ще дохождам при тебе - при олтара -   и ще те благославям!.

Три неща обещава Бог там:

1.   Аз ще сложа името си.

2.   Аз ще дойда при теб там.

3.   Аз ще те благословя.

Този олтар, който Бог беше направил не започна в този момент, но Бог придаваше едно по-особено значение на олтара за Мойсей. Да се върнем във времето на първите човеци. В Битие 4, Кайн и Авел, синовете на Адам и Ева, бяха накарани от Бога да принесат по една жертва. Авел започна да бъде заинтригуван от това, с което майка му и баща му покриваха телата си. Въпроси бяха задавани и им беше отговаряно. Аз съм сигурен, Ева му обясни, че тя и баща му преди са разговаряли с Бога в прохладата на вечерта в средата на градината. "Аз не знам, сине, защо направихме това, което направихме. Имахме толкова много! Но там беше и онова единствено дърво в градината, което не трябваше да докосваме. Аз послушах Сатана, който се беше преобразил във формата на змия, най-красивото създание по това време, което беше направено". Днес змиите пълзят долу по коремите си; но очевидно тя е можела да ходи и дори може да е приличала на човек. "Аз й повярвах, макар и да знаех нещо по-добро. Бог ни беше казал, че ние не трябва да пипаме това дърво. Аз го направих".

"Какво се случи мамо?", може да е попитал Авел.

"Е, твоят баща също беше там и така ние и двамата взехме участие в неправилното деяние. Ние повече не видяхме Бога. Едни ангели бяха изпратени да ни изведат от градината, а друг беше поставен на източната страна на Едем, за да ни държи навън; но никога отново не сме имали връзка с Бог".

"Какво стана след това мамо?"

"Ние бяхме голи. Чувствахме се непокрити. Не чувствахме никакво присъствие, никаква помощ, никакви благословения. Затова баща ти улови няколко овце и ги заколи, това беше първият път, когато кръв въобще беше проливана на земята. Ние ги одрахме, за да можем да се покрием",

И така, години по-късно, Бог поиска жертва от синовете на Адам и Ева. Кайн принесе портокали и ябълки, от плодовете на земята и ги положи на олтара, може би небрежно. Много хора не дават десятък на Бога, те просто Му дават бакшиш. Авел пресметна, на ум: покритие, кръв, животни. Бог не им каза какво да направят, но имаше един инстинкт, който накара Авел да вземе най-доброто от стадото си. Той го занесе на олтара, заколи го; кръвта изтече. И Бог прие Авеловата жертва, а отхвърли Каиновата. Тогава Каин уби Авел, защото му завидя. Разликата между тези двама души е, че единият беше белязан с проклятие, а другия беше белязан с благословение. До този ден потомството на Каин е прокълнато, а потомството на Авел е благословено. Защо? Защото когато отиваш към олтара и Неговото име е там, ти не пристъпваш към олтара с по-малко от това, което Той изисква - ти носиш това, което е поискано, най-доброто което имаш. Неговото присъствие е там, Неговото благословение е там и Той ще те порази с проклятие, ако правиш търговия с олтара.

Ние сме склонни да мислим за олтара, че той е Старозаветно нещо. Той никога не се е променял! Господ ми показа това и то промени живота ми: поклонението идва преди славата. Коринтяни ни казва, че Израел е нашият пример, затова трябва да внимаваме на това, което Бог каза на Мойсей за децата на Израел в писанието, което цитирахме. Макар, че имаше един Нов Завет, който трябваше да дойде три хиляди години по-късно, това е начина по който Бог нареди нещата. Първо, Той каза на Мойсей: "Построй един олтар и го постави от източната страна на скинията, единствения вход. Ще има пресвято място, Светая Светих, което ще включва две много важни отделения. Ще бъде покрита с кожи по подобие на шатър. Външният двор на Светая Светих ще бъде мястото за този олтар".

Когато Исус идва отново, Библията ни казва, че Той трябва да дойде от небесата от изток. Бог каза: "Аз искам Израел да се събужда всяка сутрин, гледайки на Изток" - в посока към Едем, където беше централното място, от което присъствието на Бога започна на планетата Земя. Бог заповяда да бъде построен и един друг олтар. Този втори олтар трябваше да бъде олтара за хваление и молитва - тамян да се издига към Бога постоянно. Този олтар беше в Святото място, същото на което се намираха присъствените хлябове и светилника. Зад завесата разделяща частите на скинията. Светая Светих е мястото на чудото - един друг олтар, където трябваше да стои ковчега на завета. Жертвата биваше принасяна във външният двор, а кръвта беше пренасяна от там - от първия олтар - през цялото разстояние назад до олтара в Святото място.

Всички хора съгрешиха и отпаднаха от Божията Слава. Когато грях влезе в живота ни, Божието присъствие ще ни напусне; Бог не може да търпи грях. Бог убиваше хора поради грях. Хора, които вършат блудство, млади хора, които като си играят със секса без брак са в голяма опасност да попаднат под праведното Божие негодувание. Никой няма да избегне това, защото осъждение ще дойде върху това потомство, ако то не влезе под очистващата кръв на Исус в дома на Бога. Един ден Бог бил толкова разстроен, че 23 000 души, които си мислели, че никой няма да ги улови във вършене на грях бяха погълнати от земята, която Бог отвори. Това послание трябва да влезе дълбоко в твоя дух; твоят ум трябва да влезе дълбоко в твоя дух; твоят ум трябва да знае Божиите последствия поради липсата на святост. Когато обаче разбереш това поучение, то Неговото благословение, Неговото присъствие и Неговото име ще бъдат в твоя живот. Бог каза: "Аз искам хората да дойдат и да донесат жертва. Някои да донесат гургулица, а това беше най-евтината жертва. Бог не се интересува от еднакво даване, а само ОТ еднаква жертва; Бог промисли и за тях в Своя план. "... А други да донесат овци". Почти всички можеха да си позволят овца.

Ето какво ставало: главата на семейството донасял овцата на свещеника при източната порта. Овцата била все още жива. Тя била най-добрата, която човека притежавал; тя не трябвало да бъде болна или осакатена по какъвто и да е начин. Свещеникът не поглежда на човека, който довеждал овцата. Той вече знаел че който и да е бил, той е грешник. Това, което било важно е жертвата. Жертвената овца била остригвана; краката и били проверявани за да няма счупена кост; нейните зъби също били проверявани. Най-големият олтар в скинията бил този, предназначен за жертване, разположен във външния и двор. Бог го беше предназначил за точно определени действия и им беше казал да поставят дървата за изгарянето на жертвата върху него, но също им каза, че те не трябва да ги палят. Свръхестествено, от небето, Бог взимаше въглен и запалваше олтара лично! След като овцата била одобрена за жертва, свещеникът щял да прекара ножа си пред нея, кръв пръскала навсякъде и слагали мъртвото животно върху олтара. Кръвната жертва служела за умилостивение, което е прощение, покриване на грехове. Авел беше открил, че кръвта беше необходима за покриване, за живеене. Когато дойдеш при олтара по правилния начин, това действа, това докосва, това буквално задейства Бога. Когато кръвта изтичала от животното, свещениците я събирали В легени и изгаряли жертвата, представляваща за нас личностно посвещение, като залог за мир и обновено общение с Бога.

След това те отивали във вътрешността на скинията, в Святото място, където били присъствените хлябове – сменяни всеки ден, запаления светилник и постоянно сменяния тамян върху олтара в това място - символ на молитвата. Преди да получиш някакво чудо, преди Бог да започне да действа точно в твоя живот, ти трябва да имаш една опитност през олтара. Когато си преминал през тази опитност на олтара, и жертвата ти е била приета от Бога в Светая Светих, тогава чудотворната мощ на изкуплението обхваща твоя живот и възгласите на радост започват. Слава на Бога!

Те бяха донесли добра жертва; сега те щяха да вървят през залите на хвалението и молитвата - тамяна, който е ароматно благоухание за Бога, а след това завесата. Зад завесата били милостта и истината, стоящи до ковчега на завета. Спомни си в Стария Завет, където и да се намираше ковчега на завета, хората бяха благославяни; те имаха името на Бога и присъствието на Бога помежду си. Веднъж той беше взет от израилтяните при филистимците. Филистимците бяха езичници, но понеже те имаха ковчега - това Свято нещо - техните деца растяха, икономиката им растеше, те преуспяваха! Не знам ти какво мислиш, но аз искам моите деца да растат и да бъдат здрави, аз искам благословения върху моя живот, аз искам благополучие.

Аврам отиваше на планината. Той беше издигал много олтари, но този беше един от най-известните олтари в Стария Завет. В Битие 22:5, той казва на мъжете с него:

Аз и момчето ще отидем до там та да се поклоним.

Той не каза "славим", той каза поклоним; той не каза "жертваме", той каза поклоним. Бог му беше казал да заведе единственият си син на върха на планината, да издигне един олтар, след това да положи момчето си върху олтара и да го убие. Преди да отиде той каза "Моето момче и аз ще отидем до там и ще се поклоним". Когато отиваме в Божия дом ние не отиваме да правим бизнес сделки, ние не отиваме, за да продаваме стоките си един на друг, не отиваме на това място, за да видим кой ще бъде там. Кой политик ще бъде там, коя богата личност ще бъде там, коя персона ще бъде там. Бог ни е освободил от този манталитет на култ към личността, в тялото Христово!

Аврам каза, че той и неговият син щяха да се изкачат и да се поклонят. Той знаеше какво щеше да прави. Той щеше да издигне олтар за жертва. На около половината път към върха на планината, момчето каза: "Тате, аз нося огъня в ръцете си, дървата са на гърба ми, но къде е жертвата?" Той отиваше да изгради олтар, защото Божието име щеше да бъде там и Неговото присъствие щеше да бъде там и неговото благословение щеше да бъде при олтара.

Харесвам това, което Аврам каза: "Сине, Бог ще промисли". Ако бихме могли да се върнем назад във времето, би било интересно да се промъкнем отстрани на планината и да поговорим с него. "Хей! Ти току що каза, че ти и сина ти отивате горе да се поклоните. За какво говориш?" "Не казвай на никой, обаче, аз ще накарам моето момче да се качи на олтара и така ще жертваме". "Но ти точно сега му каза, че Бог ще промисли?" Когато ти се покланяш на Бога правилно, честно, има един промисъл готов да експлодира в твоя Живот!!! Да се върнем тук към случая. Те се изкачиха до върха на планината; момчето му помага да издигне олтара. Той постави дървата и заби факлата с огъня в земята. Представям си Аврам как като всеки съвременен баща се разхожда наоколо. "Сине, свършихме, нали?"

"Почти".

"Ние се готвим да се поклоним тук сине. Вярваш ли че Бог е истинен?"

"Да, татко. Ти си казвал, че Той е истинен".

"Сине, ти ще трябва да разбереш, че когато Бог казва нещо, ние трябва да Му се покоряваме. За нас може да е малко глупаво, но ако Бог го е казал, ние трябва да го направим, не мислиш ли? Не съм ли те учил на това?"

"Да!"

"Добре, синко. Ще те помоля да се качиш на олтара. Това за мен е трудно. Това е най-голямата жертва, която въобще съм правил. Не мисля, че някога съм достигал до това ниво на жертва преди. Бог ми каза да отнема твоя живот."

Да се върнем на Аврам и неговият син: " Синко, Неговото име е върху този олтар. Неговото присъствие е върху този олтар. Неговите благословения са при този олтар. Когато се изкачиш на този олтар, ти ще почувстваш мощта на Бога! Нещо ще те завладее, нещо което никой филм, от всички произведени в Холивуд не би могъл да направи с теб в каквато и да е форма, вид или начин.

Някои от вас не си дават десятъците. Вие крадете Бога. И си мислите, че ще отидете в небето. Всичко е под вашия контрол. Мислите, че ще успеете да го направите в последния час. Вие не донасяте вашето най-добро при олтара, вие носите вашия боклук! В Стария Завет, някои от хората живеели по начина, по който те си искали. Те взели приборите за служба пред Бога и си играли с тях като че ли не били нищо повече от играчки. Бог каза: "Ще напиша смърт по стените им". Не омърсявай олтара, защото Неговото име е там. Аврам положи това момче на олтара. Когато положим правилните неща на жертвения олтар, ние ще раздвижим Бог за вечността. Не го ли раздвижи ти, когато дойде при олтара и предаде живота си на Исус Христос? Не беше ли това опитност от вечността? Името на Бога, присъствието на Бога, Неговите благословения бяха там, когато Аврам положи своя син на олтара.

Ножът се издигна. Момчето каза: "Тате, сигурен ли си? Неговият баща каза: "Всичко е наред синко". Ножът слезе надолу. Вие знаете случката: един ангел сграбчи ножа. Той каза: "Стой. Ние имаме нещо друго тук".

Аврам и неговия син бяха спасени. Те погледнаха от страни в храстите близо до олтара и там имаше един овен. Момчето погледна нагоре и попита: "Тате, какво ще правим?"

Той каза: "Синко, ние се покланяме. А едно благословение току що ни се изпречи. Стани от олтара, защото Бог е промислил!

Ной излезе вън от ковчега и издигна олтар. Не беше имало време за сеитба, нито за жетва не беше имало сезони. Не бе имало никакъв дъжд докато Ной влезе в ковчега. Когато той построи ковчега, Библията казва в Битие 8:18 следното:

Ной прочее излезе и с него синовете му, жена му, и снахите му; стих 20: И Ной издигна олтар Господу; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара; и Господ помириса благоуханната миризма; и рече Господ в сърцето си: Не ще проклинам вече земята поради човека по причина, че сърцето на човека помисля зло още от младостта си; нито ще поразя вече друг път Всичко живо, както сторих.

Защо Боже? Защото някой построи един олтар и някой принесе най-добрата жертва, моето име, Моето присъствие, Моите благословения бяха там и раздвижиха сърцето Ми.

Докато стои земята, сеитба и жетва, студ и пек, зима и лято, ден и нощ няма да престанат. Днес ние имаме сезони през годините и храна в нашите хладилници, заради един човек, който трогна сърцето на Бога и за вечността Той обеща да няма повече проклетия на земята - човека ще може да отглежда своите посеви поради сезоните за сеитба и жетва.

Ние живеем в последствията от опитността на Ной при олтара. Ето защо аз знам, че някога може да достигнем до мястото, където ние даваме до крайност жертвата, която Бог е изискал за Северозападна Индиана, по-добре ще е дявола да си търси друго място! Той се бори срещу нашите жертви, спира ни да отидем при олтара, прави всичко каквото може, за да поквари нашето мислене, да извади душите ни, да ни победи. Ако бихте ме попитали, "Къде е жертвата?", аз ще кажа "Нека се качим на върха на планината и да издигнем един олтар. Бог ще промисли!"

Бог никога не се променя. Той е същия вчера, днес и завинаги. Но Той е променил заветите. Ние вече не принасяме овци, гургулици, волове на олтара. Къде е олтара днес? Матей 18:20.

Гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях. Йоан 4:21 казва, в последните дни аз ще издигна и истински поклонници, и те ще Ми се покланят с дух и истина.

Жертвата е представена и умилостивението е демонстрирано, когато отидем при олтара, който е Исус Христос. Когато отидем при Него, Той става жертвата за нашите грехове. Той ни вика да отидем при Него и да уповаваме на Неговата кръв да ни изчисти от греха. При олтара Неговото име ни придружава, Неговото присъствие ни среща. Неговите благословения се изливат върху нас. Върху мен няма вече никакво петно, нито една счупена кост в моето тяло и аз съм без грях; защото Неговата съвършена жертва ни направи като Него. В същото време, когато казваме, че Той е нашето жертвено Агне. Той е и нашият Първосвещеник. Неговото сърце е докоснато от чувствата на нашата човешка същност. Първосвещеникът взема овцата - съвършеното жертвено Агне от Голгота - и Го заколва. Този път не с ножа от Стария Завет, но с римския бич и кръст. Венецът от тръни кара мозъка Му да пулсира от почти непоносима болка. Той отиде до върха на градското сметище, мястото наречено Голгота. Те приковаха Неговите ръце и нозе и Той умря. Ако ти не възлюбиш тази Голготска сцена, ти ще прелюбодействаш; ти ще лъжеш безсрамно и не би могъл да се интересуваш някога друг път от църква, защото ще прекарваш времето си да говориш против религията и проповедниците.

На третия ден след Неговото погребение, Мария Магдалена идва на гроба и там тя вижда един мъж, който на пръв поглед изглеждал като градинаря. Тогава тя открила, че това бил Исус! Той й казал да отстъпи назад и да не Го докосва. Защо? Защото Той не бил все още прославен. Обърнете внимание на последователността: 1) Неговото тяло умря, кръвта беше изтекла. 2) Той беше видян от този и онзи - по пътя Му към следващия олтар, за молитва и прослава: тамяна. 3) Обаче прославянето и преобразяването станаха отзад в Светая Светих.

В Стария Завет, когато свещеника отивал зад завесата, той вземал със себе си една солница, която е наречена кадилница и поръсвал кръвта от жертвата върху Умилостивилището. Звънците по неговата дреха звънтели; въжета били вързани около неговите глезени, а мъжете отвън държали въжетата и слушали. Ако звънците заглъхнели, това означавало, че Бог го е убил защото жертвата не била добра. Точно затова свещеникът много добре проверявал жертвата, преди тя да бъде заклана. НЕГОВИЯТ живот бил заложен, ако жертвата не била правилна.

Какво Исус имаше предвид, когато каза на Мария да не го докосва? Това означаваше, че Той все още не беше влязъл в пресвятото място в небесни места, за да поръси кръвта пред милост и истина и да я разпръсне на пода пред милост и истина и да я разпръсне на пода пред присъствието на святия Бог. В нашия Старозаветен сценарий, в този момент свещеникът щеше да стъпи върху кръвта; след това чакаше или за осъждение, или за благословения; И НИКАКВА СМЪРТ НЕ НАСТЪПВАШЕ.

Първото нещо, което разбираше, че той би започнал да трепти. ти не трептиш с твоя Святи Дух, ти нямаш истинското нещо. То ще те накара да трептиш, да оживееш! Алилуя!

Когато този Старозаветен свещеник яздел тяхното церемониално бяло магаре през лагера на Израилтяните, те се оживявали разбирайки, че техните жертви са били приети; те били опростени, покрити, били в общение с Бога до времето на следващата жертва. Исус яздеше бяло магаре, което беше Ролс-Ройса за транспортиране на духовенството в Стария Завет. Исус каза на Тома да Го попипа; Той вече имаше одобрението за Своята вертва от небесния Първосвещеник! Той направи повече отколкото да направи един завет с Бога, за да бъде понастоящем с тях; Той направи повече от това само да ги благослови; той направи повече от това да им даде едно име над всяко друго име. Той получи одобрение на Своята жертва за всички времена!

Исус е при олтара. Когато ти отидеш при олтара, Той не желае никакви глупости. Ние не си играем наоколо. Ние сме в един истински свят с един истински Бог. Бог ми говори и ми съобщи, че ще откаже на това тяло от хора повече да замърсява олтара Му. Той казва днес, че като дойдеш и представиш своето тяло като една жива жертва и изповядаш греховете си пред Исус, Той ще отиде при Отца и ще му каже, че представя теб. Бог не гледа на теб или на мен. Той гледа на твоята овца, на твоята жертва. Когато Бог попита: "Къде е твоята жертва?", ние казваме "Исус". Тогава Бог казва: "Влез".

Според Ефесяни 1:7 чрез кръвта на Исус аз съм изкупен и откупен обратно от ръката на дявола.

Според този същия стих, всичките ми грехове са напълно опростени.

Според Римляни 5:9 чрез кръвта на Исус аз съм оправдан, направен съм праведен, точно като че ли никога не съм съгрешавал.

И според Евреи 13:12, чрез кръвта на Исус аз съм осветен и направен свят, отделен за Бога.

В Евреи 10:23-25, авторът казва за три неща, които Бог изисква от тялото Христово:

1) Да държим здраво изповядването на нашата вяра без колебание; да спрем отстъплението, да спрем духовното охладняване, да не спираме да се предаваме на молитва;

2) Да се поощряваме едни други към любов и добри дела; да спрем всякакво одумване, осъдителност и омраза един към друг.

3) Да не преставаме да се събираме заедно.

На някои от вас, които ходят на църква само един път в месеца, ще им бъде много трудно да застанат пред Христовото съдилище и да говорите за вашия път към небето, когато никога не сте жертвали своето време за олтара! Вие носите вашия боклук, вашия бълвоч, обаче не представяте телата си като една жива жертва. Нямате съкрушен дух. Ако беше оставено на вас да решавате, вие бихте посочил с пръст към Бога и да обвините Него за вашата дилема. Глупав е човекът, който поставя Бога под въпрос! ТИ ще умреш в своето невежество и ада ще те погълне. Завинаги ще пищиш и викаш, разбирайки, че Той беше прав.

Но, за тези, които желаят да паднат на олтара и да пожертвате вашия грях и себичност, Бог чака със Своето име, Своето присъствие и със своите благословения, за да ви очисти и направи силни. Ето тук е мястото, където лежи истинската увереност и истинската дързост може да бъде развита тук. При олтара е мястото, където трябва да намерим Исус. При олтара е хранилището за всички твои грижи, защото Той се грижи за ТЕБ! При олтара е мястото, където можеш да оставиш твоята болест. При олтара ти можеш да оставиш твоята болест. При олтара ти можеш да донесеш и твоите грешки. При олтара едно семейство може да дойде да се обнови. При олтара един съпруг и съпругата му могат да се прегърнат и да молят за прошка. При олтара наркомана може да бъде освободен. При олтара там където е Исус, всички вие които сте уморени и обременени можете да намерите почивка и мир за вашите тела и души.