- Освобождение от страх и притеснение

4 - Освобождение от страх и притеснение

Едно от най-човешките преживявания, които Исус имаше, беше когато приятелят Му Лазар умря. Сестрите на Лазар, Марта и Мария, бяха много близки на Исус, както и самият Лазар. Библията ни казва, че старейшините на града бяха плакали за смъртта на Лазар. Когато вестта стигна до Исус, Той съобщи на учениците Си: "Аз трябва да отида, Лазар спи".

Обаче, Исус направи изявление, че приятелят му щеше да бъде добре, а учениците бяха объркани. Когато той отиде там, Марта го посрещна на пътя за влизане в града. Тя му каза: "Господи, да беше Ти тук а, не щеше да умре брат ми". Тя показваше, че нейното семейство следваше Исусовите учения, те бяха свидетели на неговите чудеса: оздравяване след полагане на ръцете му; зрението върнато на слепите очи; променяне на обикновената чиста вода във вино, подходящо за сватбеното тържество. Въпреки това, Лазар беше мъртъв сега и тя си мислеше, че нищо друго не би могло да се направи за него.

Исус Каза на Марта: "Аз съм възкресението; Аз съм Живота".

Марта отговаря: "Зная, че Ти Си Помазаника. Зная, че Ти Си Живот. Зная, че Ти Си въплъщение на всички старозаветни пророчества относно Спасителя. Обаче, Господи, Лазар е мъртъв от четири дни; той смърди в гроба".

Исус продължи по пътя оставяйки Марта, за да говори със сестра си Мария. Имаше малко време, в което Мария плаче за смъртта на своя брат пред Исус. Исус също се разплака. Исус в този случай илюстрира библейската формула за това, как да живеем свободни от страх и притеснение. Исус застана пред гроба на Лазар и се помоли: "Отче, благодаря ти, че ме послуша". Забележете как Той изрази БЛАГОДАРНОСТ, за това, че молитвата Му е била послушана. Ако ние не прибавим благодарение към нашите молби, то чудото, което очакваме, никога няма да се случи. Исус се помоли с молитва на БЛАГОДАРЕНИЕ, преди да има и най-незначителна изява за чудо до този момент.

Толкова много от нас чакат докато видят осезаемо доказателство за ставане на чудо, за да започнем след това да славим и благодарим на Бога. Обаче, в ситуацията от Словото, Бог иска да ни научи, че докато представяме молбите си пред Господа, ние трябва да принасяме в същото време и нашите благодарности пред Бога.

Когато Исус благодареше на Своя Отец за това, че е чул молитвата Му, Той повика Лазар от гроба-той извика чудото, за което благодареше на Бога, че е направено. Исус извика с гръмлив глас: "Лазаре, излез вън! Опитвал ли си някога предварително да благодариш на Бога за твоето чудо? Прославял ли си вече Бога, заради това че твоето чудо ще се случи? Защо не направиш стъпката на вяра, която позволява на вътрешния ти човек да каже: "Аз няма да позволя този проблем да ме притеснява повече! Аз ще започна да благодаря на Бога, че то вече е направено!". Този вид състояние на ума ни дава възможност да говорим с увереност на планините в живота ни, да избираме живот като знаем какво ще се случи.

Няма значение каква е кризата: може би се молиш за своя син. Благодари на Бога за спасението на твоя син, след това следвай водителството на Духа за твоя живот и наблюдавай как спасението на сина ти ще започне да се появява. Бъди подготвен за някой изпитания по пътя; може би първото нещо, което ще чуеш за сина си след това е, че той се е напил и е вдигнал скандал. Дяволът ще бъде несъмнено там за да те обвини, казвайки: "Аз мислех, че ти си се молил пред Господа. Аз съм напълно сигурен, че
те чух да казваш: "Благодаря ти, Господи за спасението на моя син". Погледни го сега. Къде отидоха молитвите ти? Какво стана с тях?"

В този момент ти имаш избор да се разколебаеш, да отстъпиш, или да се върнеш обратно до началната точка и представиш молбата си изцяло на ново. Дяволът обича да използва ситуации като тази, за да ни накара да скочим в клетката на съмнението в себе си - може би аз съгрешавам; сигурно съм недостоен, за да не ми се отговаря на молитвите; очевидно, Бог не ми отговаря-и ние си обикаляме и обикаляме из клетката, изтощавайки себе си и стигайки  до никъде. Нашето блъскане из клетката ни връща обратно към едно непродуктивно състояние на притеснение и страх. Ние трябва да СТОИМ ТВЪРДО! Не трябва да се колебаем! Не трябва да допускаме да бъдем разубедени за нашето чудо! Ние сме отправили молбата към Господа, изследвали сме сърцата и живота си, за да се уверим, че сме чисти, и сега прославяме Бога за отговора. Ние започваме да говорим за това, за което сме се молили да се случи. Действайте по една лично ваша версия на "Лазаре, излез вън!"

Може би ти се страхуваш, че чудото ще стане много късно. Не вярвай в това! Бог никога не избързва както и никога не закъснява. Това, което може да е невъзможно за теб е напълно възможно за Бог. Ако не изграждаш вярата си, позволявайки твоето мислене да се потопи в Божието Слово, и след това не облечеш езика си с вяра, за да говори това, което трябва да се говори, то твоята вяра може никога да не даде плод. Твоят език ръководи живота ти. Това, което казваш за своя живот е важно. Може би си казваш: "Аз съм стар, живота ми почти е свършил". Ако си жив, твоята вяра все още може да бъде деятелна и ти не си свършил.

Има един дух, съществуващ днес в света, който е като язва. Изливането на Божия Дух и откровението, което проблясва на земята сега, са последвани от един дух на неблагодарност.

А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни,   нечестиви... 2 Тимотей 3:2.

В Библията ни се казва, че Старозаветният Израел е пример за нас. Какво направи Израел? Бог благослови Израел в пътуването им от Египет до Ханаан. Той им даде много чудеса! Те бяха благословени с лозя, за които не трябваше да разчистват земя и да ги засаждат. Те имаха кладенци с вода, които не трябваше да копаят. Имаха обувки, които не се износиха. Те имаха небесен хляб, доставяни им всекидневно, а всичко, което те трябваше да направят бе да го съберат. Те имаха един прохладен облак, покриващ , всеки ден - климатична инсталация в пустинята! Когато пустинните нощи се опитваха да ги замразят, Бог изпращаше един огнен стълб да обикаля над тях във въздуха. Те бяха Божии люде. Те бяха Божий избран народ. Те бяха хора, които ставаха всяка сутрин и правеха тази изповед: "Слушай, Израилю, Йеова нашият Бог е един Господ".

Тези хора започнаха да бъдат неблагодарни. Те се скараха с Мойсей и започнаха да се оплакват от ограниченията за живот в пустинята под Божиите правила. Те казаха, че смятат, че били по-добре при египетските робовладелци, отколкото като скитали из пустинята, следвайки Мойсей, който пък следвал Бог. Те не можаха да видят гората, всичките дървета около тях! Те не можаха да видят мощните чудеса на Бога, чудесните грижи, които Бог полагаше за тях, защото техните малки умове и неблагодарните им сърца заслепяваха вътрешните им очи.

Едно нещо, което може да възпре чудото, от което наистина се нуждаем и безразсъдно искаме е липсата на истинска БЛАГОДАРНОСТ към Бога. Не подобава да си мислим, че ще получим чудо, ако всичко, което даваме е само устно признание, чиито корени не са по-далеч от задната страна на зъбите ни. Ние трябва да вярваме в това, което казваме от там, някъде дълбоко вътре в нашите духове. Трябва да знаем, че сме получили нашето чудо от едно вътрешно дълбоко разбиране, че сме следвали насоките, дадени ни от Бога:

Изпитали сме мотивите си; дързостно сме представили пред Бога нашата молитва с чиста съвест спрямо Него и нашите ближни.

Благодарили сме Му за Неговия отговор на молитвата ни.

Изговорили сме решението на нашата молба с вяра, основана на Словото.

Молбата винаги е свързана със смирение. Това е добро нещо. Бог ни казва:

Ако людете ми, които се наричат с моето име, смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето Ми и се върнат от нечестивите си пътища... 2 Летописи 7:14.

Когато ние сме смирени в духа, сърцата ни биват подтиквани да се молят за помощ. Точно когато мислим, че можем да направим всичко сами, е момента в който изпадаме в беда. Благодарението действа в тандем с молитвата. Благодарението е също изпълнено със смирение. То никога не е самоуверено или арогантно. Видът благодарение, който Бог желае, никога няма в себе си отношението, че молителят заслужава отговора, който търси, само защото се е помолил. То никога не казва: "Хей, аз Ти служих дълго време. Време е ти да ми помогнеш. Благодаря ти Господи". Благодарението, което получава резултати, никога не се поднася само от вежливост.

Тя го сграбчила за мантията му. "Не смей да правиш това! Ти си царят и ти няма да унижаваш себе си и мен като свалиш мантията си".

Давид напуснал балкона, спуснал се по стълбите и излязъл от вратата на двореца. Той не избрал роб; той свалил дрехите си и играл. Ето царят на Израел взе върху себе си длъжността на един роб! Той танцувал от сърцето си; танц за прослава на Бог Йеова; даващия победата;танц на благодарение защото още веднъж ковчега бил в безопасност зад стените на Ерусалим; танц на хваление пред неговия Бог. Докато той танцувал, неговата жена, чувствайки унижението на една себична и неблагодарна личност, посочила с пръста си към него и му се подиграла. Заради това Бог я отхвърлил! Нейната присъда била утробата й да остане безплодна, положение, което никоя жена от Старозаветното време не искала да понесе. Тя НИКОГА не родила дете.

Никакво чудо няма да дойде, ако ние, с правилното смирение, не разсъблечем себе си и не прославим Бога с благодарение. Библията казва, че ние трябва да принасяме жертва на благодарение. Това означава, че ние отдаваме благодарност, без значение дали това ни харесва или не. Трябва да има радост в нас. Не ни е необходима никаква музика, за да направим танца на благодарността. Би трябвало да има нещо вътре в нас, което да казва: "Аз знам, че моето чудо ще се случи. Аз го положих при основата на кръста. Аз влязох в тронната зала на Бога с моята молба и аз ще танцувам, пея и благодаря на Бога за моето чудо!" Благодарението е едно могъщо нещо.

Когато отиваме на служба, ние трябва да влизаме в сградата с хваление и благодарение. Не трябва да бъде музиката тази, която да ни мотивира. Бог трябва да бъде този, който ни мотивира. Трябва да бъде знанието за всичко, което Бог е направил за нас. Има избори, които са били изкопани за нас; имало е пред нас настлани пътища, които ние не сме настилали; имало е битки водени от наше име, за които ние дори не знаем. Когато не благодарим на Бога, ние изпадаме в грешка, състояние, което възпира чудесата да се случват; а когато чудесата не са на разположение, ние се впускаме в притеснения. Обърнете внимание на следващия стих от Писанието от Филипяните:

И Божият мир, който никой ум не може да схване ще пази сърцата и мислите ви в Христос Исус, Филипяни 4:7.

Когато започнеш да благодариш на Бога, за това, че отговаря на молбата ти, изведнъж Неговият мир ще нахлуе в твоето сърце, душа и ум. Автоматично ще спреш да се притесняваш, защото мира на Бога е донесъл още едно цвете за отговора.

Най-после братя, всичко що е истинно, що е уважаемо, що е праведно, що е чисто, що е любезно, що е благодатно - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално - това зачитайте, Филипяни 4:8.

Слава на Бога за всички добри неща, които са истинни, за всички добри неща, които са честни, всички добри неща, които са справедливи, всички добри неща, които са чисти и т.н. Не търси и не се вглеждай за лошото. Благодаря ти Господи, за чудото, което става точно сега.

Ние трябва винаги да се молим. Трябва да се събуждаме с молитва на уста; трябва да се прибираме у дома от работа с молитва; трябва да ставаме с молитва; трябва и да си лягаме с молитва.

...как трябва всякога да се молят, и да не отслабват. Лука 18:1

Много християни пренебрегват общуването си с Бога. Те са прекалено заети с преследване на материални цели. Натиска на живота поразява тези, които не успяват да се молят така, както трябва. Тези хора се опитват да се справят самостоятелно; и почти неизменно те пропадат.

Израел започна да пренебрегва Бога и да роптае против богоизбраните лидери. Те, в действителност, се изправяха срещу Бога на Вселената! Те бяха изпълнени със страх и притеснение относно това дали Бог щеше да се яви в помощ на тях или не. Започнеш ли и ти да се притесняваш, това ще ти донесе мъчение. Йоан 4:18 говори за мъчението, причинено от страха. Дотогава до когато дързостно принасяш твоите молби пред Бога с подходящото смирение, а след това Го прославиш с едно истинско благодарение в сърцето си, аз искам да те уверя, че ще бъде отговорено на молбата ти!

За да победим притеснението, ние трябва да зависим от силата на Бога. Неговата мощ е безкрайна и никога не отпада. Ние сме увещани да се молим без спиране. Бог има своята воля за всяко значително нещо. Той желае да извърши Своята воля на земята. Той няма да наложи волята Си на нас, ако няма оправдателна причина да направи това. Молитва, която призовава извършването на Неговата воля, оправдава божествената намеса в дадена ситуация. Не ние чакаме Него. Той очаква да изпълни Своята воля, затова нека се молим и да продължаваме да се молим за това, което знаем, че е Неговата воля.

Пророк Данаил чете свитъка на Еремия, през вавилонския плен, където е писано:

Защото така казва Господ: Като се изпълнят седемдесет години у Вавилон, Аз ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово към вас, като ви върна в това място. Еремия 29:10

Данаил не седна просто така да чака изпълнението на Божието пророчество. Той разбра книгите и броя на годините. Библията казва, че в последните дни, синове и дъщери ще пророкуват, и децата ще върнат сърцата на бащите си обратно към Бога. Това е последното време. Докато четеш това, ти четеш Божията воля за последните времена. Бог ни очаква да се молим според Неговата воля. Когато се молим за волята на Бога, ние отваряме вратата за възможности на Бог да върши Неговата воля. Докато някой не схване това откровение, ние НИКОГА няма да накараме Бог да действа в това поколение.

Когато четеш обещанията в Библията, ти трябва да благодариш на Бога за изпълнението им. Когато започнеш да вярваш на Бога, според както е показан в Словото Си, тогава правиш един добър старт за живеене без притеснение. Когато започнеш да се молиш по Неговата воля, както Данаил направи; няма да можеш да останеш пасивен. Тогава у теб се повдига една сила, която те кара да започнеш да работиш, като че ли това нещо е било вече изпълнено. Данаил обърна лицето си към Господа.

Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел. Данаил 9:3

Бог толкова се въодушеви, когато видя един човек, който Го търсеше, молеше Го за изпълнението на Неговата воля, че изпрати един специален вестител, ангел Гавриил, директно при Данаил с отговора за неговата молитва. Има ангели, които биват изпращани до всеки, който би молил според Неговата воля.

Исус не пищя, нито вика, когато всички бяха в средата на една свирепа буря в Галилейското езеро. Той просто се качи на носа на лодката и каза "Мир". Замисляли ли сте се за случката с тази буря? Исус беше заспал и те Го събудиха. Защо Исус простичко говори на бурята? Преди да се качи на тази лодка, Той се беше молил. Той имаше мир в Себе Си; ние знаем това, защото Той легна да спи.

Следващото нещо, което направи, беше да го извика в съществуване. Той изговори една дума. Той не се впусна в празни повторения или в диви изблици. Може би ще си помислиш, или дори би казал: "Пасторе, когато съм в средата на голяма криза, аз не мисля, че трябва да се излегна и просто да изоставя проблема. Аз не мога да имам мир; това просто не ми изглежда правилно". Но е така. Всичко ще бъде наред, ако си следвал плана, изложен в Божието Слово.

Някои хора допускат проблема да ги обвие, докато те почти биват задушени от него. Те метафорично задържат ръцете си издигнати към Бога, казвайки: "Ето Боже. Ела и го вземи. Аз искам да почувствам Твоята ръка, като ти го предавам". Библията казва, че Той е преживял всички проблеми на този свят, които въобще някой едва ли ще има. Той е преминал през всякакво страдание, посрещнал всякакво изкушение, противопоставил се на всеки демон, който ада е имал да Му изпрати, и Той е ПОБЕДИЛ! Той каза, че дойде, за да ни донесе мир.

Благодарението е жизнено важно. А и предаване всички на Него чрез молитва.

Приятели, няма да успеем да го направим без молитва. Бъдете позитивни. Филипяни 4:8 казва, че ние трябва да държим умовете си на тези неща, които са добри, които са истинни, които са похвални. Негативните представи и негативните постъпки нямат място в живота на едно истинско Божие дете.

Лаодикия означава "управление на низините". Лаодикийската църква от книгата Откровение, управляваше проповедника. Те гласуваха, наемаха и уволняваха проповедници. Те дърпаха конците на амвона. Бог каза: "Това ми омръзна. Аз ще те избълвам от устата си. Ти не си нито студена, нито гореща. Аз съм видял делата ти, а те смърдят". Сатана е толкова усърден във всяка църква, във всяка група от хора, да прокара и издигне Лаодикийския дух. Ти няма да успееш, ако не повярваш Неговите пророци. Библията казва:

Който е приел пророк в име на пророк, награда на пророк ще получи... Матей 10:41 Когато даваш твоя десятък за служението на някой Божий човек и дадеш за него с положително отношение (чувство), изпълнен с вяра, то е едно и също, Като да дадеш това директно в ръката на Бога... Не докосвайте помазаника ми и не повреждайте пророците ми. Псалм 105:15

Духовната зрялост се намира в сърцето на този, който може да разпознае Божия човек и да се покори на неговите поучения. Човекът на Бога не винаги е съвършен. Един добър пример за това е Илия. Той предизвика огън да падне от небето върху жертва, напоена и просмукана с вода, и с това върна един цял народ обратно към единия, истинен Бог. Следващото място, на което го виждаме в Писанието, той седеше под едно... дърво, съжалявайки себе си, чувствайки пълна депресия. Този човек причини смъртта на четиристотин Ваалови пророци; Бог отговори на молитвата му като направи огън да падне от небето; и сега той си седеше под едно... дърво, казвайки; "Аз съм депресиран. Убий ме Боже". Това, което Илия не знаеше беше, че Бог вече беше изпратил ангел, който да се погрижи за най-лошия от проблемите на Илия - старата Царица Езавел. Когато станем негативни ние говорим противно за всяко нещо. Защо сме негативни? Ние сме притеснени! Това ми припомня един проповедник, чиято църква не растяла. Той се раздразнил така, че един ден той си сложил брада и дълга коса, облякъл някои от старите си дрехи и седнал от вън в преддверието на църквата. Всеки един от неговите църковни членове минал, покрай него и ... когато след като не могли да намерят проповедника, те се изненадали от възрастния човек, който вървял по пътеката към амвона. Той свалил брадата и перуката си по пътя към платформата. Казал: "Аз исках само да разбера кой от това събрание обича истински. Тъжното е, че никой не ме попита дали се нуждая от помощ. Никой не ми предложи място да се изкъпя или пък храна да ям".

Когато ставаш критичен и негативен, твоят дух ще се изпълни с притеснение. Бог е достатъчно голям, за да се освободи от който и да е или каквото и да е, което не спомага за изпълнението на Неговата воля. Ако ние истински се молим, а не критикуваме, Бог ще поддържа всичко в ред. Винаги има хора, които искат да стоят по-високо от Божия човек. Те си мислят, че ако се издигнат по-високо от него, ще могат да виждат по-нататък в бъдещето по-добре, отколкото него. Всичко, от което човека на Бога се нуждае е малко помощ. Не почитайте човек; обаче, ПОЧИТАЙТЕ службата. Така правете и ще благоуспеете.

Бъдете целеустремени.

Според предвечното намерение, което Той изработи в Христос Исус нашия Господ. Ефесяни 3:11

Много хора живеят без някаква цел. Те просто съществуват ден за ден с малка надежда. Христос живя  с цел. Той дойде да умре, за да можем ние да имаме вечен живот.

Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас. Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него. Римляни 5:8, 9

Ако ще побеждаваме притеснението, ние трябва да живеем с цел. Нашата цел ще трябва да включва вършене на Божията воля, винаги отдаване първото място за Него в нашия живот.

Бъдете продуктивни.

Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод Йоан. 5:5.

Някой християни са отпуснати и мързеливи, когато става дума за Божието дело. Вършенето на Божието дело е ефективно като средство за премахване на притеснението от Живота ни. Ако ние не възприемаме себе си като плод върху лозата на Божието Царство, ние сме като паразит. Ние вземаме, вземаме и никога не връщаме обратно. Да бъдем като гъба, която попива добрите неща от Бога е добре, но понякога, обаче това е опасно и дава обратни резултати. Липсата на активност и движение прави едно езеро застояло. Добрата вода е винаги в движение. Най-хубавата риба живее В бързеите. Бъдете продуктивни в Царството. Намерете начин, по който да произвеждате резултати с талантите дадени ви от Бога. Ще кажете: "Пастор Стив, аз не мога да проповядвам, а със сигурност не мога нито да пея, нито да свиря на някакъв инструмент". Можеш ли да се молиш? Можеш ли да говориш? Можеш ли да си служиш с метла, или с парцал, или с косачка за сено, или с пишеща машина? Намери начин, по който да произвеждаш нещо в тялото.

Освободи себе си от притеснението! Моли се. Бъди позитивен. Бъди целеустремен. Бъди продуктивен. Бог държи на думата Си. Това ще подейства!!!