Решение 5 2 Ела при олтара 11 3 Дух на дързост 25 4 Освобождение от страх и притеснение 33

Стив Мънси

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор 1

1 Едно определено решение 5

2 Ела при олтара 11

3 Дух на дързост 25

4 Освобождение от страх и притеснение 33

5 Не се изморявайте да вършите добро 45

6 Непоколебима смелост 53

7 Силата на любовта 59

8 Никакво оръжие не може да устои против нас 67

9 Царството на Бога се взима на сила 77

Кръщение с ДЪРЗОСТ 83

Предговор

За мен е чест, че тази книга е намерила сВоя път към Вас. След много часоВе, дни и дори години на учение и практика, най-после стигнах до заключението, че В границите на ЕВангелието, В центъра на еЖедневната мозайка, В която Всеки един от нас се труди, открих едно конкретно липсВащо парче. За някои, тоВа е много голямо парче, за други то може да е много малко. Без значение къде е мястото му - В ъгъла, В центъра може би-то трябВа да бъде намерено и използвано, ако искаме да доВършим картината.

Така да ни счита всеки човек, като Христови слуЖители и настойници на БоЖиите тайни. 1Коринтяни 4:1.

Апостолите на Христос са също и попечителите на тайните на Божието ЦарстВо. Тайните - скритите намерения, липсВащото парче.

Бог е избрал да споделя СВоите тайни с онези, които желаят да слушат. Обаче, тоВа изявление е малко парадоксално. Той не очаква ние да пазим неговите тайни скрити, нито мистериите забулени. По-скоро Той ни стимулира да отидем и да ги разкажем на Всички.

Който има уши да слуша, нека слуша. Матей 7:5.

Тъй като сега ние сме представители на Самия Бог, трябва да подбираме много Внимателно, как предаваме посланието.

И на мене, да ми се даде израз да отворя устата си, за да оповестя дързостно тайната на благовестието. Ефесяни 6:19.

За да мога да отВоря устата си дързостно. ДЪРЗОСТНО! Безстрашно, смело, храбро, безкомпромисно. Ние трябВа да пропоВядВаме истините на ЕВангелието без Въпрос или съмнение. АКо Бог нищо не задърЖа скрито, то тогаВа аз съм силно подтиКнат да ВярВам, че една от тайните, Която трябВа да ни бъде разкрита, няма да се сКрие сама. Точно обратното, ние сме се сКрили; ние поКриВаме очите и ушите си и остаВаме неми. ОтгоВорността за познанието изисКВа много поВече от един самодоВолен начин на ЖиВот; то изисКВа ДЪРЗОСТ!

От всекиму, комуто е много дадено много и ще се изисква. ЛуКа 12:48.

Нашите мозайКи са били напълно заВършени в няКои моменти, но изглеЖда ни липсВат още едно или две парчета от тях. Мислите ли, че Бог моЖе би е забраВил да слоЖи ВсичКи детайли В Кутията? Разбира се, не! Ние просто сме ги слоЖили няКъде на погрешни места. Времената, В Които ЖиВеем, оставят толКова много съКрушени, разбити, депресирани, пристрастни и напълно униЖени от неуспеха хора.

Успеха В изКачВането на общестВената стълба няма нищо общо с нашия случай. Нито помощта на няКои изВестни мъЖе или Жени ще ни помогне да победим нашите ВрагоВе. Водачите на нашата ВелиКа страна (АмериКа) не могат да спечелят -тази Война Вместо нас.

Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнина, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Ефесяни6:12,

И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на твоите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост, докато ти простираш ръката си да изявяваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя Свят СлуЖител Исуса. И Като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани; и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха БоЖието Слово. Деяния 4:29-31.

НеКа се молим без да спираме. НеКа да станем Кръстени с дързост! ТоВа не е само един дар, Който да моЖем да изберем и да участВаме. ТоВа е хараКтера на Самия Христос. Властта е изцяло парализирана, доКато не хВане ръКата на дързостта. Тази ръКа е протегната Към ВсичКи нас. Кой ще я поеме?

1

Едно Определено Решение

1) Ще изпитаме ситуацията единстВено с физическите си очи. Този начин осигурява свободен достъп на страх и съмнение. Когато не успеем да използВаме нашите духоВни очи, страх и съмнение Влизат В дВороВете на Живота ни и започВат техните непрестанни битКи за нашето Внимание. Обаче, не трябВа да забраВяме, че те не са единстВените играчи, ние също Взимаме участие В тази игра. Тяхната "тенис-среща" ще дърЖи умоВете ни Вързани; напред-назад, напред-назад те си подхвърлят топКата по ъглите на нашите умове. Но Християните имат Меча на Духа В ръцете си -Словото на Бога - и могат да поразят тези натрапници с един силен удар, ВъпреКи ВсичКо, оръЖието е дадено напразно, аКо ние просто отстъпим пред тях.

Или

2) Ние отговаряме моментално, Като затваряме ВсяКа врата и прозорец, заКлЮчваме здраво всеКи вход през Който страха и съмнението биха се почувствали

удобно да Влязат. Не трябВа да има ниКаКВи отВорени ВходоВе; ще трябВа да има само един изход остаВен отворен. Изход ли? Не биха ли се опитали страха и съмнението да Влязат през тази Врата? Когато един Войн на име Дързост, стои здраВо и непоКлатимо очи В очи със страха, не съществува съмнение, Което да моЖе да надвие съпротивата. Дързостта Винаги ще победи страха. Тя обръща страха В бяг, КарайКи го да реагира по начина, по Които той би наКарал нас: да бяга изплашен КолКото се моЖе по-бързо и по-далеч.

Този Войн Живее у ВсеКи един от нас, независимо дали сме отКрили присъствието му, или не. МаКар боеца да е силен и мощен, той не моЖе да освободи сам себе си. Съществува само един Ключ, Който моЖе да отКлючи Вратата и да развърЖе мощта и демонстрирането на дързост: ВЯРА.

Вярата е сила сама по себе си, а без нея ние не моЖем да угодим на Бога. И таКа, Къде е ВръзКата туК? АКо е неВъзмоЖно да се угоди на Бога без вяра, то тогава това ми дава да разбера, че Вярата не само въплъщава Ключа за Вратата Към дързостта, но тя В действителност отваря Вратата Към цялото Царство!

НалоЖително е да признаем, че има решение, Което трябВа да се Вземе. Ние не моЖем повече да пресКачаме оградата или да смятаме нуЖдата от решение под Килима на традицията, представяйКи се, че не се изисКва няКаКъв избор. Приемане на пораЖението е да Живеем под стандарта, според Който Бог е възнамерил да Живеем. Просто .защото планината ни изглеЖда твърде ВисоКа за достигане, ние с благодат приемаме осъдителното "Ти ниКога няма да успееш!" - Защо приемаме това? Защото друго човешКо същество е Казало таКа ли? Или моЖе би защото статистиКата поКазва това? Вероятно, просто е по-лесно, защото няма да упраЖним толКова много Време и енергия, отКолКото аКо се предадем доКато сме още В началото.

Един самодоволен начин на Живот е белега за няКой, Който е владян от страх. АКо ние не владеем страха, той ще Владее нас. Самодоволството е последното място,

Едно Определено Решение

Където трябва да търсиш вяра, а по-нататъК и за дързост. НиКога не ще имаш способността да използваш твоята вяра, за да отКлючиш вратата Към дързостта, аКо избереш да си останеш там Където си неподВиЖен, в едно духовно разхвърляно състояние на ума. Ти трябва да решиш да бъдеш смел, трябва да решиш да бъдеш храбър, трябва да решиш абсолютно да бъдеш дързостен! Достатъчно дързостен, за да застанеш пред лицето на неуспеха и въпреКи всичКо да се усмихваш. ВсичКо, Което се опитваш да постигнеш не винаги ще бъде успешно, но преодоляването на страха от неуспеха е истинсКи успех!

На всеКи човеК на тази планета, вКлючително на теб и на мен, ни е дадена възмоЖност да изберем КаКво исКаме в Живота. АКо отКрием Даващия Живот, ще отКрием и даровете Които Той вече ти е дал.

Има една история за баща, Който Казал на своя син: "Прочети тази Книга и ще отКриеш, че мечтите ти ще се сбъднат". Синът взел Книгата и започнал да я чете, но не моЖал да разбере въведението на Книгата за това, той оставил Книгата и повече не похванал да я чете, доКато бащата Казал: "Сине, виЖдам, че не четеш Книгата". Синът отговорил: "ОтКъде знаеш?"

"Защото не използваш подаръКа в Книгата. Чети я сине", Казал бащата. Но, синът продълЖил по своя вечен път, пренебрегвайки Книгата. Един ден той Казал на своя баща: "Ти си много преуспяващ и богат, наслаЖдаваш се на толКова много от благата на Живота. Дай ми моля те част от твоето богатство. Аз съм беден, оКаян, нещастен и съвсем съсипан".

Бащата попитал: "Все още ли четеш Книгата?"

Синът излъгал и Казал: "Да, но нищо не успях да извлеКа от нея".

Бащата се усмихнал и Казал: "Ти не беше честен или Към мен или Към себе си". И таКа, спорът продълЖил, доКато бащата завършил със следното изКазване: "Прочети Книгата и тогава ще Живееш в богатство, щастие и мъдрост". Синът се съгласил да направи това, но ниКога не го направил. Години по-Късно той умрял Като един много беден дЖентълмен, а всичКи Които познавали семейството мислели, че баща му бил ЖестоК, тъй Като бил богат човеК, Който имал толКова мъдрост, КолКото и пари.

Синът имал едно малКо момче, Което преглеждайки Книгите на баща си, отКрило Книгата, Която неговия дядо бил предлоЖил на баща му. МалКото момче разбрало, че това е татКоВата Книга. ИсКайКи да си играе на татКо, започнало да прелиства страниците една по една. Когато стигнало до последната страница на Книгата, дейстВайКи Като че ли наистина чете, то отКрило едно завещание и един голям чек на името на бащата и децата му. ТолКоВа много богатство имало В този чеК, че щяло да го направи един от най-богатите хора В сВета. В действителност синът, Който умрял, щял да бъде по-богат дори и от своя баща.

МалКото момченце Взело чеКа и го поКазало на дядо си. Дядото попитал: "И таКа, ти прочете Книгата, таКа ли?" МалКото момче Казало: "Да точно, КаКто татКо". А дядото отвърнал, "Не, татКо ти ниКога не прочете тази Книга".

Даровете са ни дадени свободно, за да отКлЮчим Вратата за проблемите на Живота, но ти трябва да прочетеш Книгата. В Книгата има подаръци Като:

МЪДРОСТ О ПРОЩЕНИЕ с ЛЮБОВ

О БЛАГОДАТ с НАДЕЖДА ВЛОЖЕНА ПРАВЕДНОСТ

О ИЗЦЕЛЕНИЕ О ЗНАНИЕ с ВЯРА

Моля да ми позволите да споделя малКо информация относно моя произход и християнсКо наследство. Аз съм роден и отгледан в дома на пастор. Моят баща беше доста прогресивен Като лидер, а моята МайКа беше певица и пишеше песни, много музиКално талантлиВа. Имам двама по-малКи братя и една сестра. Цялото ни семейство Винаги е било, а и продълЖава да бъде много аКтивно В слуЖение.

Аз станах аКтивен в слуЖение през моите ранни ЮношесКи години и развих едно много успешно слуЖение в нашата църКва. Когато пораснах, започнах да пътувам и

да проповядвам по целите Съединени Щати. Аз имах успех Като евангелизатор в Кръговете от хора меЖду Които се двиЖех. Аз не постигнах този успех с мои собствени заслуги, но аз отКрих още в ранната си възраст, тоВа Което поняКога ми е изглеЖдало Като слоЖна и погрешно разбирана тайна. ИзглеЖдаше, Като че ли изпадах В позиция, на Която няКои гледаха Като арогантна, а други я ВиЖдаха Като смирение. Не си спомням с точност КаКВа беше възрастта ми, Когато това започна, но то беше част от този, Който съм отКаКто се помня.

Във всяКа фраза на слуЖение, в Която се впусКах, аз отКриВах тази тайнствена сила да ме подтиКва все напред. Струва ми се бихте могли да КаЖете, че съм прочел Книгата. Но това беше нещо, далече по-ценно от КолКото ВсяКо богатство, Което бих могъл да придобия. МеЖду другото, това е особеност, Която винаги ще отКриете във всяКо успешно човешКо същество - християнин или нехристиянин. Това е и самото естество или личност на Бога.

Аз говоря за ДЪРЗОСТ. Дързостта е определена Като храбра, смела, предизвикателна, уверена и безстрашна. НеКа прибавя туК, че човеКа е направен по образа на Бог; не само Християните, но всеКи човеК е направен по образа на Бог, вярващ или невярващ. По тази причина не е изненадващо, че могат да се срешнат повече дързостни невярващи, отКолКото дързостни вярващи.

МаКар дързостта да е БоЖествена особеност, няКои намират, че в света има по-дързостни хора, отКолКото в църКвата. Особено през последното десетилетие, се виЖда че световната система таКа силно и бързо е подКарала, че се явява да изпреварва сама себе си! Знанието е станало приоритет. МаКар че знанието е добро нещо, оКазва се, че ние нямаме мъдростта да разберем КаКво да правим със знанието, Което сме придобили. Знание е едно от съществените неща, Които липсват на църКвата. Словото ни Казва, че хората загиват поради липса на знание, или те прости стават "прегазени". АКо се протягаш Към ръКата на знанието ти трябва да достигнеш и ръКата на мъдростта. Те са винаги заедно, ръКа за ръКа. Книгата Притчи непреКъснато ни Казва да се молим за мъдрост,

Липсващата частица: ДЪРЗОСТ

да я обличаме и носим Като дреха, или да я върЖем оКоло Врата си Като скъпоценно украшение, или дори да я носим на глаВите си Като Венец или Корона.

Предполагам, че бихте могли да съпоставите знанието, мъдростта със Спасението и СВятия Дух. Знанието моЖе да бъде спасение за Вас. ЖиВота на няКои преминава само В спасение и знание, но други се наслаЖдаВат на ЖиВота със СВятия Дух и с мъдрост. Бог ще ни даде мъдрост, според нашите молитвени депозити, Които инвестираме В Царството на Бога.

Да, повече от ясно е, че трябва да се Вземе едно решение, но доКато не признаеш нуЖдата от него, то би било загуба на Време да продълЖаВаш да четеш по-нататъК. Има едно липсващо от мозайКата парче, една все още не прибавена съставна част. Има подробности, Които трябва да бъдат Казани, инструКции - да бъдат дадени, мостове - да бъдат преминати и тайни - да бъдат разКрити.

Съществува едно заКопано съКровище, Което всеКи един от нас трябва да отКрие, а аз ще ти дам един Ключ. Той е сКрит вътре в теб. Аз започнах това търсене Като малКо момче и КолКото по-дълбоКо отивам, поВече отКривам. И това, Което съм намерил е безКрайно.

Търсенето започва, Когато донесем всичКо Което имаме при Бога. Ти направил ли си това? Готов ли си отново да поЖертваш себе си? ИстинсКата дързост моЖе да бъде основана единствено върху солидната основа; основа, Която е била полоЖена чрез Жертва, поКаяние и Време преКарано с Бога.

Желаеш ли да имаш дързост? Ела при олтара.

10

2

В Писанието ние ВиЖдаме КаК Бог гоВори на Мойсей -чоВеКа. ДВумилионният народ следва Мойсей - техният лидер. Мойсей е отишъл на планината при Бога. Заповедите бяха дадени на Мойсей в планината. Хората моЖеха да чуят гърма, да видят светКавиците и дима на планината. Те не моЖаха да повярват на поКазването на фоерверКите, че това е Бог, с огън, да пише върху КамъК със Собствения Си пръст Десетте Заповеди. Мойсей, един човеК, отиваше да бъде с Бога! Хората стояха в благоговение. Те почитаха своя лидер и бяха впечатлени от едно таКова водачество, Което моЖеше да се среща с Бога!

Сега Бог не е удовлетворен само от Неговия човеК и от срещите си с Него. Всъщност, Той исКа да се срещне с Неговите люде и е определил един специфичен начин за нас да преговаряме с Бога и Той с нас. Библията поКазва много КонКретно начина, по Който Бог се занимаваше с Израел по тоВа Време и това е хубава Картина на БоЖия начин да се занимава също и с нас. Той - начинът - не се е променил. Заветите са се променили, но Бог е същия вчера, ДНЕС и ЗАВИНАГИ!

Това е постановката на писанието за тази тема. Бог исКа да промени няКои неща в отношението си със Своите лЮде и Той разговаря с Мойсей в Изход 20:22.

Тогава рече Господ на Моисея: Та да КаЖеш на Израилтяните. Вие сами Видяхте, че ви говорих от Небето. Покрай мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове.

11

С други думи, те не трябваше да правят неща, Които представляват Бога. Нашето общестВо отива точно на там: ние изграждаме неща, Които стават символи, таКива Като Кръстове с фигури представляващи Исус на тях, и те биват провъзгласявани за святи. Бог не Желае ти да си худоЖниК ида се опитваш да Го нарисуваш или направиш в няКаКъв вид, форма или статуя. ТоВа е идолопоКлонство. И таКа, неКа продълЖим със СлоВото:

Водачите трябваше да принасят телци и юнци. Тази Жертва беше по-ваЖна отКолКото овце, гурголици или други Животни. ИзисКваше се слуЖителите да донесат по-добра ЖертВа отКолКото останалите хора, защото се очаКВаше повече от тези, Които ръКоводят. За лидерите се изисКВа да Живеят според най-висоКите стандарти, Които Бог е определил; ние не трябва да предизвикваме упреци за Името на Бога. Аз харесвам това Което д-р Били Греъм отговорил, Когато го попитали за неговата най-голяма надеЖда или мечта: "Моята най-висша цел е Въобще ниКога да не донеса уКор за благовестието на Исуса Христа". Сега отново Към Писанието, стих 24:

На всяко място, дето ще правя да се помни името ми, ще дохождам при тебе - при олтара - и ще те • благославям!.

Три неща обещава Бог там

1. Аз ще слоЖа името си.

2. Аз ще дойда при теб там.

3. Аз ще те благословя.

Този олтар, Който Бог беше направил не започна в този момент, но Бог придаваше едно по-особено значение на олтара за Мойсей. Да се върнем във времето на първите човеци. В Битие 4, Каин и Авел, синовете на Адам и Ева, бяха наКарани от Бога да принесат по една Жертва. Авел започна да бъде заинтригуван от това, с Което майКа му и баща му поКриваха телата си. Въпроси бяха задавани и им беше отговаряно. Аз съм сигурен, Ева му обясни, че тя и баща му преди са разговаряли с Бога в прохладата на вечерта в средата на Градината. "Аз не знам, сине, защо направихме това, Което направихме. Имахме толКова много! Но там беше и онова единствено дърво в Градината, Което не трябваше да доКосваме. Аз послушах Сатана, Който се беше преобразил във формата на змия, най-Красивото създание по това Време, Което беше направено". Днес змиите пълзят наДолу по Коремите си; но очевидно тя е моЖела да ходи и дори моЖе да е приличала на човеК. "Аз й повярвах, маКар ида знаех нещо по-добро. Бог ни беше Казал, че ние не трябва да пипаме това дърво. Аз го направих".

"КаКво се случи мамо?", моЖе да е попитал Авел.

"Е, твоят баща също беше там и таКа ние и двамата взехме участие в неправилното деяние. Ние повече не видяхме Бога. Едни ангели бяха изпратени да ни изведат от Градината, а друг беше поставен на източната страна на Едем, за да ни дърЖи навън; но ниКога отново не сме имали връзКа с Бог".

"КаКво стана след това мамо?"

"Ние бяхме голи. Чувствахме се непоКрити. Не чувствахме ниКаКво присъствие, ниКаКВа помощ, ниКаКви благословения. Затова баща ти улови няКолКо овце и ги заКоли, това беше първият път, Когато Кръв въобще беше проливана на Земята. Ние ги одрахме, за да моЖем да се поКрием",

И таКа, години по-Късно, Бог поисКа Жертва от синовете на Адам и Ева. Каин принесе портоКали и ябълКи, от плодовете на земята и ги полоЖи на олтара, моЖе би небреЖно. Много хора не дават десятъК на Бога, те просто Му дават баКшиш. Авел пресметна, на ум: поКритие, Кръв, Животни. Бог не им Каза КаКво да направят, но имаше един инстинкТ, Който наКара Авел да вземе най-доброто от стадото си. Той го занесе на олтара, заКоли го; Кръвта изтече. И Бог прие Авеловата Жертва, а отхвърли КаиноВата. Тогава Каин уби Авел, защото му завидя. РазлиКата меЖду тези двама души е, че единият беше белязан с проКлятие, а другия беше белязан с благословение. До този ден потомството на Каин е проКълнато, а потомството на АВел е благословено. Защо? Защото Когато отиВаш Към олтара и Неговото име е там, ти не пристъпваш Към олтара с по-малКо от това, Което Той изисКва - ти носиш това, Което е поисКано, най-доброто Което имаш. Неговото присъствие е там, Неговото благословение е там и Той ще те порази с проКлятие, аКо правиш търговия с олтара.

Ние сме сКлонни да мислим за олтара, че той е Старозаветно нещо. Той ниКога не се е променял! Господ ми поКаза тоВа и то промени Живота ми: поКлонението идва преди славата. Коринтяни ни Казва, че Израел е нашият пример, затова трябва да внимаваме на това, Което Бог Каза на Мойсей за децата на Израел в писанието, Което цитирахме. МаКар, че имаше един нов завет, Който трябваше да дойде три хиляди години по-Късно, това е начина по Който Бог нареди нещата. Първо, Той Каза на Мойсей: "Построй един олтар и го постави от източната страна на СКинията, единствения вход. Ще има пресвято място, Светая Светих, Което ще вКлючва две много ваЖни отделения. Ще бъде поКрита с КоЖи по подобие на шатър. Външният двор на Светая Светих ще бъде мястото за този олтар".

Когато Исус идва отново, Библията ни Казва, че Той трябва да дойде от небесата от изтоК. Бог Каза: "Аз исКам Израел да се събуЖда всяКа сутрин, гледайКи на ИзтоК" - в посоКа Към Едем, Където беше централното място, от Което Присъствието на Бога започна на планетата Земя. Бог заповяда да бъде построен и един друг олтар. Този Втори олтар трябваше да бъде олтара за ХВаление и Молитва - тамян да се издига Към Бога постоянно. Този олтар беше в Святото Място, същото на Което се намираха присъствените хлябове и светилниКа. Зад завесата разделяща частите на Светая Светих е мястото на чудото - един друг олтар, Където трябваше да стои Ковчега на Завета. Жертвата биваше принасяна във външният двор, а Кръвта беше пренасяна от там - от първия олтар - през цялото разстояние назад до олтара в Святото Място.

ВсичКи хора съгрешиха и отпаднаха от БоЖията Слава. Когато грях влезе в Живота ни, Б.Божието присъствие ще ни напусне; Бог не моЖе да търпи грях. Бог убиваше хора поради грях. Хора, Които вършат блудство, млади хора, Които Като си играят със сеКса без браК са в голяма опасност да попаднат под праведното БоЖие негодувание. НиКой няма да избегне това, защото осъЖдение ще дойде върху това потомство, аКо то не влезе под очистващата Кръв на Исус в дома на Бога. Един ден Бог бил толКова растроен, че 23 000 души, Които си мислели, че ниКой няма да ги улови във вършене на грях бяха погълнати от земята, Която Бог отвори. Това послание трябва да влезе дълбоКо в твоя дух; твоят ум трябва да влезе дълбоКо в твоя дух; твоят ум трябва да знае БоЖиите последствия поради липсата на святост. Когато обаче разбереш това поучение, то Неговото Благословение, Неговото Присъствие и Неговото Име ще бъдат в твоя Живот. Бог Каза: "Аз исКам хората да дойдат и да донесат Жертва. НяКои да донесат гурголица, а това беше най-евтината Жертва. Бог не се интересува от еднаКво даване, а само то еднаКва Жертва; Бог промисли и за тях в Своя план. "... А други да донесат овци". Почти всичКи моЖеха да си позволят овца.

Ето КаКво ставало: главата на семейството донасял овцата на сВещениКа при Източната Порта. Овцата била все още Жива. Тя била най-добрата, Която човеКа притеЖавал; тя не трябвало да бъде болна или осаКатена по КаКъвто и да е начин. СВещениКът не поглеЖда на човеКа, Който довеЖдал овцата. Той вече знаел че Който и да е бил, той е грешниК. Това, Което било ВаЖно е Жертвата. Жертвената овца била остригвана; КраКата и били проверявани за да няма счупена Кост; нейните зъби също били проверявани. Най-големият олтар в СКинията бил този, предназначен за Жертване, разполоЖен във външния и двор. Бог го беше предназначил за точно определени действия и им беше Казал да поставят дървата за изгарянето на Жертвата върху него, но също им Каза, че те не трябва да ги палят. Свръхестествено, от небето, Бог взимаше въглен и запалваше олтара лично! След Като овцата била удобрена за Жертва, свещениКът щял да преКара ноЖа си пред нея, Кръв пръсКала навсяКъде и слагали мъртвото Животно Върху олтара. Кръвната Жертва слуЖела за умилостивение, Което е прощение, поКриване на грехове. АВел беше отКрил, че Кръвта беше необходима за покриване, за Живеене. Когато дойдеш при олтара по правилния начин, тоВа действа, тоВа доКосва, тоВа буКвално задейства Бога. Когато кръвта изтичала от Животното, свещениците я събирали В легени и изгаряли Жертвата, представляваща за нас личностно посвещение, Като залог за мир и обноВено общение с Бога.

След тоВа те отивали във Вътрешността на Скинията, в Святото място, Където били присъствените хлябове -сменяни всеКи ден, запаления светилниК и постоянно сменяния тамян върху олтара в това място - символ на молитвата. Преди да получиш няКаКво чудо, преди Бог да започне да действа точно в твоя Живот, ти трябва да имаш една опитност през олтара. Когато си преминал през тази опитност на олтара, и Жертвата ти е била приета от Бога в Светая Светих, тогава чудотворната мощ на изкуплението обхваща твоя Живот и възгласите на радост започват. Слава на Бога!