Решение №653 на вас от 2005 г бр. 11 от 2005 г.; изм и доп., бр. 51 от 2005 г.; Решение №7028 на вас от 2005 г бр. 63 от
Изтегляне 0.77 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Общи положения
- Жилищни сгради
- Жилища
- Чл. 112.
- Строителни елементи, конструкции и инсталации на жилищните сгради
Чл. 89. Балконите, лоджиите, терасите и външните стълби трябва да имат парапети, изпълнени от здрав материал, с височина от вътрешната страна не по-малка от 1,05 м, а при високи сгради - не по-малка от 1,20 м за етажите над 20 м височина, и без хоризонтално поставени ограждащи елементи при ажурните парапети. Чл. 90. Еркерите и балконите трябва да са на височина най-малко 3,2 м над нивото на тротоара, когато външната линия на застрояване съвпада с уличната регулационна линия, и най- малко 2,3 м над терена, когато са наддадени в границите на урегулирания поземлен имот. Чл. 91. (Изм., ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Извън случаите по чл. 87, ал. 5 над входовете на сгради или пред отделни части от фасадата над магазини и други нежилищни помещения, разположени в първия надземен етаж, се допуска да се изграждат конзолни козирки и да се поставят сенници на височина най-малко 3 м от най-високото прилежащо ниво на тротоара и на разстояние най-малко 0,75 м от бордюрната линия. Чл. 92. (1) Над покривната плоскост от 45 градуса, проведена съгласно изискването на чл. 74, ал. 2, се допускат издатини, като капандури, корнизи, перголи и други архитектурни елементи, с височина най-много до 0,7 м. (2) При свързано застрояване капандурите се допускат на разстояние не по-малко от 1 м от страничната регулационна линия. Чл. 93. (1) Не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите и слънчевите колектори по фасади и покриви. (2) Не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и не се ограничават архитектурно-художествени елементи, разположени над покривната плоскост, като куполи, кули и др.п., когато заемат не повече от 20 на сто от застроената площ и не повече от 25 кв. м и когато са на разстояние не по-малко от 3,0 м от страничната граница на урегулирания поземлен имот. Г л а в а д в а д е с е т и п е т а ОГРАЖДАНЕ, ОЗЕЛЕНЯВАНЕ И БЛАГОУСТРОЯВАНЕ НА УРЕГУЛИРАНИ ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ Чл. 94. (1) Имотите могат да се ограждат по реда и при спазване изискванията на чл. 48 ЗУТ. (2) Озеленяването е неделима част от благоустрояването на всеки поземлен имот. С оглед санитарно-хигиенните условия и изискванията за огряване от слънцето се препоръчват следните най-малки разстояния на декоративните и овощните насаждения до границите на съседните имоти: 1. за ниски дървета (с височина до 2,5 м) - на 1,0 м от границата; 2. за средно високи дървета (с височина до 5,0 м) - на 1,5 м от границата; 3. за високи дървета (с височина над 5,0 м) - на 3,0 м от границата. (3) На вътрешна регулационна линия към съседни имоти се препоръчват живи огради с височина до 1,20 м. Г л а в а д в а д е с е т и ш е с т а ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ЖИЛИЩНИ СГРАДИ И ЖИЛИЩА Раздел I Общи положения Чл. 95. (1) Тези правила и нормативи се прилагат при проектиране на жилищни сгради и жилища, при пристрояване и надстрояване на жилищни сгради и при преустройства и разделяне на жилища. (2) Правилата и нормативите не се отнасят за жилищни сгради за временно обитаване - общежития, хотели, мотели, пансионати, почивни сгради, казарми и други сгради, които не са предназначени за постоянно обитаване. Чл. 96. (1) Жилищните сгради и жилищата се проектират в съответствие с тези правила и нормативи, с нормите за проектиране на строителни конструкции и инсталации на сгради, със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания, с нормите за безопасност и със стандартизационните документи (технически спецификации), с които се въвеждат хармонизирани европейски стандарти за строителните продукти. (2) Жилищните сгради и жилищата се проектират съобразно настоящите и бъдещите нужди на обитателите в зависимост от желанието им, техния състав (пол, брой, възраст), местните климатични условия, националните традиции, както и в съответствие с предвижданията и определенията на действащия подробен устройствен план. Раздел II Жилищни сгради Чл. 97. (1) Жилищната сграда съгласно § 5, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗУТ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, в която най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ се заема от жилища. (2) Жилищните сгради са: 1. еднофамилни - с едно жилище; 2. многофамилни - с повече от едно жилище. Чл. 98. (1) В многофамилните жилищни сгради се осигурява: 1. комуникация за общо ползване в хоризонтално и вертикално направление (входно пространство, стълбища, асансьори); 2. самостоятелен достъп до всяко жилище и най-малко по едно складово помещение, което може да се намира във или извън жилището. (2) В многофамилните жилищни сгради освен жилища може да има и: 1. помещения за общо ползване от обитателите на сградата, в т.ч. за битови, културни, спортни и други спомагателни и обслужващи дейности (зали за събрания, детски занимални, помещения за детски колички и велосипеди, скривалища и убежища, помещения за битови отпадъци, за вторични суровини и за инвентар за почистване на сградата, перални, сушилни, помещения за мотопеди и мотоциклети и др.), разположени в първия надземен, полуподземен или подземния етаж, както и портиерски помещения или портиерски жилища и общи отворени пространства (тераси, балкони и лоджии); 2. придадени към жилища или самостоятелни ателиета, стаи-кабинети за индивидуална творческа и научна дейност; 3. гаражи и общи паркинги; 4. обекти и съоръжения на техническата инфраструктура - по изключение; 5. самостоятелни помещения или обекти за осъществяване на трудова и друга стопанска, обслужваща или обществена дейност, допустими съгласно изискванията на чл. 38 ЗУТ. (3) В помещенията по ал. 2, т. 1 и 2 не се допускат дейности и източници на шум, вибрации, електромагнитни полета и отделяне на вредни вещества и неприятни миризми, които не отговарят на хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Чл. 99. (1) Стълбите и стълбищата в жилищните сгради се проектират съгласно изискванията за безопасно ползване и изискванията на противопожарните строително-технически норми. (2) Външни обезопасени стълби се допускат към еднофамилни жилищни сгради и вили. (3) (Изм., ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Стълбищата в многофамилните жилищни сгради се проектират с пряко естествено осветление, като площта на отворите за естествено осветление трябва да е с големина най-малко 1/10 от площта на стълбището. (4) В жилищни сгради до пет надземни етажа се допускат стълбища с пряко горно осветление, ако между стълбищните рамена е предвидено "стълбищно огледало" с площ 1/10 от площта на стълбищното помещение. Чл. 100. (1) Входното преддверие на многофамилна жилищна сграда се проектира като част от стълбището или като самостоятелно обособено помещение, свързано с него, и не може да е с широчина, по-малка от 1,80 м. (2) Входните врати на жилищните сгради се проектират със светла широчина най-малко 1 м. Чл. 101. (1) Отворите на вратите и прозорците на жилищната сграда трябва да осигуряват безпрепятствено осъществяване на функциите на сградата и на жилищата в нея и да отговарят на хигиенните изисквания и на изискванията за безопасност. (2) Долният ръб на прозорците в първия етаж на жилищна сграда, разположена на уличната регулационна линия или отдръпната до 3 м от нея, се проектира на разстояние най-малко 1,8 м над проектната кота на прилежащия терен към улицата. (3) Изискванията на ал. 2 не се отнасят за жилищни сгради в урегулирани поземлени имоти, които са на разстояние 3 или повече от 3 м от уличната регулационна линия, както и при реконструкция на съществуващи жилищни сгради. Чл. 102. (1) Жилищните сгради се разделят на етажи. (2) В надземните етажи на жилищните сгради съгласно чл. 38 ЗУТ освен жилища могат да се изграждат и ателиета и стаи-кабинети за индивидуална творческа и научна дейност. (3) В подпокривното пространство на жилищните сгради могат да се изграждат жилища, ателиета и за обитателите на сградите - стаи-кабинети за индивидуална творческа дейност. (4) Към ателиетата се предвижда самостоятелен санитарен възел (тоалетна с мивка). За стаите-кабинети за творческа и научна дейност не се изисква санитарен възел. Чл. 103. (1) Складови помещения могат да се проектират в подпокривното пространство и в подземните и полуподземните етажи, както и в жилищата. (2) Складови помещения в първия надземен нежилищен етаж се допускат по изключение, когато теренните и геоложките особености не позволяват проектиране на подземни етажи. Чл. 104. Помещение за битови отпадъци и вторични суровини се проектира в полуподземния или в първия надземен етаж, като се осигурява пряк достъп до него откъм прилежащия на сградата терен. Чл. 105. (1) Самостоятелни помещения или обекти за осъществяване на стопански и обслужващи дейности, допустими съгласно изискванията на чл. 38 ЗУТ, се предвиждат само в подземния, полуподземния и в първия надземен етаж на жилищните сгради, като за новопроектираните сгради обектите се осигуряват със самостоятелни входове. (2) В новопроектирани сгради със смесено предназначение общественообслужващите обекти с масов достъп на посетители не могат да се разполагат над жилища. Чл. 106. Гаражи, а по изключение и обекти и съоръжения на техническата инфраструктура могат да се предвиждат в подземния, полуподземния и в първия надземен етаж, като се съобразяват със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и нормите за безопасност. Чл. 107. (1) В жилищните сгради с 5 и повече етажа и за сгради, в които се проектират жилища за хора с увреждания, асансьорите са задължителни. (2) Броят на асансьорите, видът и основните размери на шахтите, размерите на вратите и на машинните помещения се предвиждат съгласно действащите Норми за избор на асансьори при проектиране на жилищни, административни сгради, хотели и общежития (отпечатани в БСА, бр. 2 от 1986 г.). Раздел III Жилища Чл. 108. (1) Жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели. (2) В жилището се предвиждат: 1. жилищни помещения (помещения с основно предназначение за обитаване) - дневни, спални, детски стаи и трапезарии; 2. помещения със спомагателно и обслужващо предназначение: а) помещения за подготовка на храна - кухни, кухни-трапезарии, кухненски бокс; б) помещения за санитарно-хигиенно обслужване - бани, тоалетни и бани-тоалетни; в) помещения за домакински дейности (пране, сушене и гладене); г) складови помещения - дрешници и килери и др. (във или извън жилището); 3. комуникационни площи - входни и изолационни преддверия, коридори, вестибюли и вътрешни стълби; 4. отворени пространства (балкони, лоджии и тераси) и др. Чл. 109. В жилищата могат да се предвиждат ателиета и стаи-кабинети за творческа и научна дейност при спазване изискванията на чл. 102, ал. 2, 3 и 4. Чл. 110. (1) Всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището. (2) Допуска се помещенията в жилището да бъдат свързани пространствено с изключение на тоалетните и баните-тоалетни. (3) Санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти се допускат само в жилището, което обслужват. Чл. 111. При определянето на жилищата като едностайни, двустайни, тристайни и др. не се смятат за стаи и не участват в определяне броя на стаите: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения - бани, тоалетни, преддверия, килери, складове и др. Чл. 112. В жилищата задължително се предвиждат комини в дневните и в кухните. Чл. 113. (1) Стаите и кухните трябва да имат пряко странично осветление, като площта на отворите е най-малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните, детските стаи, кабинетите и кухните. (2) При горно осветление или при осветление в наклонени плоскости нормативите по ал. 1 може да се намаляват с до 30 на сто. (3) Подпрозоречната височина в помещенията на жилището трябва да е най-малко 0,85 м. По-малка височина се допуска, ако прозоречните отвори са обезопасени или пред помещението има тераса, балкон или лоджия. (4) Допускат се непряко осветени преходни дневни (вестибюли), както и помещения със спомагателно предназначение. Непряко осветени кухни-столови се допускат при реконструкция и разделяне на жилища. Допуска се кухненски бокс с непряко осветление при задължително осигуряване на принудителна вентилация. Чл. 114. (1) Жилищните помещения се ориентират по възможност към най-благоприятните по отношение на слънчевото огряване посоки, които се степенуват съгласно чл. 77, ал. 1, като се спазват изискванията на чл. 78. (2) Не се допуска жилището да бъде изложено изцяло на североизток, северозапад или север. (3) При разделяне на заварени жилища се допуска по изключение да се образува жилище с предимно северно изложение, ако най-малко едно от жилищните помещения има изложение на североизток или северозапад. Чл. 115. (1) Помещенията в жилището трябва да имат осигурено проветряване чрез прозоречни отвори и балконски врати и вентилационни канали (шахти, комини и др.). (2) Допуска се непряко проветряване на помещения със спомагателно и обслужващо предназначение, на преходни дневни и преходните столови. Непряко проветряване на кухни-столови се допуска само при реконструкция и разделяне на жилища. Чл. 116. Не се допуска разполагане на спални непосредствено до асансьорни шахти, сметопроводни и винкеселови уредби и други помещения или пространства с източници на шум и вибрации, по-големи от пределно допустимите съгласно хигиенните норми. Чл. 117. (1) Входните преддверия в жилищата се проектират с минимална широчина 1,3 м. (2) Изолационните преддверия и коридорите се проектират с минимална широчина 0,9 м. Раздел IV Строителни елементи, конструкции и инсталации на жилищните сгради Чл. 118. (1) Строителните елементи, конструкции и инсталации на жилищните сгради трябва да отговарят на изискванията на чл. 169 ЗУТ за създаването на безопасна, устойчива, здравословна и достъпна среда. (2) Строителните конструкции на жилищните сгради се изчисляват съгласно изискванията на правилата и нормативите за проектиране на строителни конструкции и трябва да притежават носимоспособност, устойчивост и дълготрайност при експлоатационни и сеизмични натоварвания. (3) Строителните елементи и конструкции на жилищните сгради трябва да удовлетворяват следните изисквания: 1. да притежават необходимата пожароустойчивост и пожарна безопасност съгласно Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми (обн., ДВ, бр. 58 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 33 от 1994 г.); 2. да са устойчиви срещу проникване на атмосферна влага и на влага от санитарните и другите помещения на жилищната сграда; 3. да осигуряват необходимата звукоизолация на жилищните помещения; 4. (изм., ДВ, бр. 51 от 2005 г. - в сила от 21.6.2005 г.) да притежават необходимите топлоизолационни свойства съгласно Наредба № 7 от 2004 г. за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.); 5. да не отделят в процеса на строителството и експлоатацията вредни вещества над пределно допустимите хигиенни норми, както и да не поглъщат и отделят неприятни миризми. (4) Строителните елементи и конструкции не трябва да създават условия за нещастни случаи, причинени от: 1. падане от високи над 1,5 м необезопасени места; 2. падане в необезопасени шахти и други отвори; 3. падане на хоризонтални участъци вследствие на прагове в необичайни места или от проектирани единични стъпала; 4. удари от ниско разположени корнизи, греди, врати и др.; 5. падане вследствие на прекалено хлъзгави или неподходящи подови настилки. Чл. 119. (1) В жилищните сгради се проектират и изграждат: 1. водопроводна инсталация за студена и топла вода; 2. канализационна инсталация; 3. електрическа инсталация. (2) Отоплителна инсталация се проектира и изгражда, когато такава се изисква със заданието за проектиране. (3) Инсталациите, посочени в ал. 1 и 2, се проектират съгласно правилата и нормативите за проектиране на съответните видове инсталации. Чл. 120. Когато с директно проветряване не могат да се осигурят хигиенните норми за кратността на обмяната на въздуха, в помещенията на жилищата се проектира и изпълнява вентилационна или климатична инсталация съгласно изискванията на Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации (отпечатани в БСА, бр. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.; изм. и доп., БСА, бр. 6 - 7 от 1991 г., бр. 10 от 1993 г. и бр. 4 - 5 от 1994 г.). Чл. 121. (Изм., ДВ, бр. 51 от 2005 г. - в сила от 21.6.2005 г.) Мълниезащитни инсталации се проектират и изпълняват, когато същите се изискват с Наредба № 8 от 2004 г. за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства (ДВ, бр. 6 от 2005 г.). Чл. 122. Телефонни, колективни радио-телевизионни и други уредби и инсталации се проектират съобразно действащите за тях нормативни документи и когато се изискват със заданието за проектиране. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. (1) При прилагането на тази наредба според съществуващия брой на населението им градовете се категоризират, както следва: 1. много големи градове - над 200 хил. жители; 2. големи градове - от 100 хил. до 200 хил. жители; 3. средни градове - от 30 хил. до 100 хил. жители; 4. малки градове - от 10 хил. до 30 хил. жители; 5. много малки градове - до 10 хил. жители. (2) Според съществуващия брой на населението им селата се категоризират, както следва: 1. много големи села - над 5 хил. жители; 2. големи села - от 2 хил. до 5 хил. жители; 3. средни села - от 1000 до 2 хил. жители; 4. малки села - от 250 до 1000 жители; 5. много малки села - до 250 жители. § 2. (1) Застроена площ на самостоятелни обекти в сградите (жилища, магазини, ателиета, кабинети, офиси и др. п.) е площта, ограничена от външните конструктивни очертания на външните ограждащи стени на обекта и осовите линии на разделителните стени към съседните обекти или към общите помещения в сградата. Към застроената площ на обекта (жилище и др.п.) се прибавя цялата площ на лоджиите и балконите, измерена по външните им конструктивни очертания. (2) Застроена площ на жилище (или на друг обект), разположено на повече от един етаж, е сборът от застроените площи на отделните му етажи, вкл. площта на стълбищата в тях. (3) Когато външната стена е с прозорци, балкони или лоджии, към застроената площ на обекта се включва цялата й дебелина. Когато външната стена е без прозорци, балкони или лоджии, към застроената площ се включва само половината от дебелината на стената, а останалата част от външната стена се причислява като обща част на сградата. § 2а. (Нов, ДВ, бр. 51 от 2005 г. - в сила от 21.6.2005 г.) По смисъла на тази наредба: 1. (отм., ДВ, бр. 41 от 2008 г.); 2. (отм., ДВ, бр. 41 от 2008 г.); 3. (отм., ДВ, бр. 41 от 2008 г.); 4. (отм., ДВ, бр. 41 от 2008 г.); 5. (отм., ДВ, бр. 41 от 2008 г.). 6. „Открити спортни съоръжения” по смисъла на чл. 32 са терени (площадки) и оборудване, използвани за масови физически упражнения и спорт на открито: футболни, волейболни, баскетболни, хандбални, бейзболни, ръгби, миниголф и други игрища за колективни спортове, лекоатлетически писти, кортове за тенис и бадминтон, площадки и алеи за колоездене и конна езда, картинг-писти, гимнастически площадки, открити плувни басейни, открити пързалки за зимни кънки, площадки за скейтборд и ролери и други подобни, включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране (санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни и др.). ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. (Изм., ДВ, бр. 51 от 2005 г. - в сила от 21.6.2005 г.) Наредбата се издава на основание чл. 13, ал. 1 и § 18, ал. 1 от заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г.) и отменя Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 51 от 2001 г.; попр., бр. 62 от 2001 г.). § 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й. § 5. (Изм., ДВ, бр. 51 от 2005 г. - в сила от 21.6.2005 г.) Действащи устройствени зони и специфични правила и норми запазват действието си до изработването на нов устройствен план за съответната територия, доколкото не противоречат на ЗУТ. В периода до изработването на нов устройствен план изменения в тези специфични правила не се извършват, като по желание на възложителя може да се прилагат и правилата и нормативите на тази наредба. Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|