Решение да се насладите на живота 5 3 Съжаление и страх 8



страница1/13
Дата20.05.2018
Размер1.96 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13



Радостта по пътя към целта
Джойс Майер

Съдържание:


Съдържание: 2

Въведение 2

1 - Животът е пътешествие 3

2 - Вземете решение да се насладите на живота 5

3 - Съжаление и страх 8

4 - Радостта и мирът се коренят във вярата 13

5 - Простота 20

6 - Да бъдем като децата 29

7 - Усложненията на религията 35

8 - Легализъм в практичните неща 41

9 - Твърде много проблеми, за да се наслаждаваш на живота 48

10 - Разнообразие и творчество 57

11 - Радост в Божията чакалня 67

12 - Свобода във взаимоотношенията 80

13 - Не тровете радостта си 85

Заключение: Завършете пътешествието си с радост 90

За авторката 90



Въведение

Вярвам, че животът трябва да бъде едно тържество. Твърде много хора не само че не празнуват живота си, но дори не му се радват. Често казвам, че много хора пътуват към небето, но единици се наслаждават на пътешествието. В продължение на години аз бях от последните.

Бог ме научи как да се наслаждавам на живота. Той ми показа, че даденият ни живот ни е даден, за да му се наслаждаваме. В Йоан 10:10 се казва, че "Исус е дошъл, за да имаме живот и да му се наслаждаваме, и той да бъде изобилен (твърде много, преливащ)" според Разширения превод на Библията. Има много други подобни стихове в Словото, които ще обясня в тази книга.

Вярвам, че дори само четенето на тази книга ще промени живота ви. Може би сте в положението, в което преди бях и аз. Ако обичате Господа с цялото си сърце и старателно се опитвате да Му угодите, не забравяйте да живеете пълноценно изобилния живот, който Той ви е дал.

Насладата от живота не зависи от обстоятелствата. Това е отношение на сърцето, решение да се насладите на живота, защото всички неща, дори малките, видимо незначителните, са част от "голямата картина" на живота.

Когато най-сетне осъзнах, че не се наслаждавам на живота си, трябваше да взема качествено решение да открия какво не беше на ред и да го поправя. Това изискваше да науча нови начини, по които да се справям със ситуациите.

След като установих, че светът няма да се промени, реших, че това, което трябва да се промени, трябва да е начинът, по който аз гледам на "лимоните" в живота. Бях чувала, че или лимоните могат да ни вкиснат, или можем да си направим лимонада от тях. Моето решение да ги използвам за лимонада, вместо да им позволя да ме вкиснат, изискваше да открия баланса в работните ми навици.

Бях работохолик, който се наслаждаваше изключително много на постиженията. Разбира се, че Бог желае, дори ни заповядва да принасяме плод. Не бива да хабим време и да сме безделници, но небалансираното отношение в тази област кара много хора буквално да "прегарят" от начина си на живот, състоящ се само от работа и никакво удоволствие. Аз бях такъв човек. Всъщност не знаех как да се наслаждавам. Винаги имах усещането, че трябва да работя. Чувствах се сигурна единствено и само когато вършех нещо "конструктивно".

Трябваше да променя и отношението си спрямо хората. Открих, че една от причините да не се радвам на живота, беше, че не се радвах на повечето хора в живота си. Бях се опитвала да ги променя, за да ми се струват приятни, вместо да ги приема такива, каквито са, и да им се наслаждавам, докато Бог ги променя.

Вярвам, че всички ние имаме нужда от поучение върху темата как да се насладим на пътешествието от сегашното ни място към мястото, където се стремим да достигнем. Моля се тази книга да е наистина благословение в живота ви, както и за това Бог да ви доведе до кръстопът, до място на решение, да изберете да се наслаждавате на живота.




1 - Животът е пътешествие

Крадецът идва, за да открадне, да убие и да унищожи. Аз идвам, за да имат живот и да му се наслаждават и той да бъде изобилен (твърде много, преливащ)“.



Йоан 10:10
Открила съм, че няма нищо по-трагично от това да си жив и да не се наслаждаваш на живота. Аз самата пропилях голяма част от живота си, защото не знаех как да се наслаждавам на мястото, на което бях, докато отивах натам, накъдето се стремях.

Животът е пътешествие. Всичко в него е процес. Има си начало, среда и край. Всички аспекти от живота постоянно се променят. Животът е движение. Без движение, напредък и прогрес, няма живот. Ако дадено нещо спре да се развива, то умира.

С други думи, докато вие и аз сме живи, винаги ще се движим на някъде. Създадени сме от Бога да бъдем целеустремени и с видение. Без видение ще атрофираме, ще ни бъде скучно и ще се отчаем. Трябва да имаме нещо, към което да се стремим, но докато постигаме това, което е в бъдещето, не бива да губим връзка с настоящето.

Този принцип е залегнал във всяка област на живота. Сега ще разгледаме само една от областите.


Духовен живот

Да речем, че един невярващ човек, който няма никакви взаимоотношения с Бога, осъзнае, че нещо липсва в живота му. Тогава започва да търси. Светият Дух го довежда до състояние, в което трябва да вземе решение да повярва в Христос. Той се примирява с Бога и тогава се придвижва от мястото на търсене на неизвестното към място, на което открива кой или какво е това неизвестно. В този момент човекът навлиза във временно състояние на удовлетворение и задоволство.

Забележете, че казах временно, защото скоро след това Светият Дух ще започне да го предизвиква да навлезе във все по-дълбоки взаимоотношения с Бога. Процесът на осъзнаване на греха ще започне да става ежедневен. Светият Дух е този, който открива истината (Йоан 14:16-17) и Той постоянно работи във вярващия, за да го доведе до нови нива на осъзнаване. Да навлезеш в ново ниво винаги означава да оставиш старото зад себе си.

С други думи, в духовно отношение винаги се придвижваме напред и трябва да се наслаждаваме на пътешествието. Да търсим Божията воля за живота си, да Му позволим да се справи с проблемите и отношенията в нас, да копнеем да разпознаем призива Му в живота си и да желаем да го следваме - всичко това са важни части от пътешествието в християнството.

„Да копнеем“ и „да желаем“ са думи, които често ще използваме в това изследване, а те и двете подсказват, че не можем да останем там, където сме. Трябва да продължим! Точно това обаче е мястото, където мнозина от нас губят насладата от живота.

Трябва да се научим да търсим следващата фаза в пътуването без да презираме или омаловажаваме тази, в която сме в момента.

В моето духовно пътуване се научих да казвам: „Не съм там, където трябва да бъда, но слава Богу, не съм и там, където бях преди. Добре съм и съм в движение!“

Духовната битка, през която минават повечето от нас, би била много по-лека, ако разберем принципите, които ще обсъждаме на тези страници.

В един от разширените обяснителни преводи (Ben Campbell Johnson), Матей 11:29 ни дава разбиране какво трябва да бъде отношението ни към личния духовен растеж. „Вземете бремето на отговорността, което Аз ви давам, и чрез него открийте живота си и съдбата си. Аз съм благ и смирен; готов съм да се свържа с вас и да ви позволя да учите със своето собствено темпо; и така, поради взаимоотношението ви с Мен ще откриете смисъла на живота си“.

Отбележете Исусовите думи в този параграф: „Вземете бремето на отговорността, която Аз ви давам...“ Много от нас носят отговорност, която обаче Бог никога не им е давал. Ние всъщност се опитваме да се правим на "Свети Дух Младши". Вместо да позволим на Светия Дух да приложи Словото у нас и да ни променя от степен в степен и от слава в слава (1 Коринтяни 3:18), ние сами се мъчим да го направим. Толкова много се борим, докато се опитваме да стигнем до следващото ниво, на което смятаме, че трябва да бъдем, че пропускаме да се насладим на настоящето.



Трябва много сериозно да разберем важността на всеки етап. Той е жизненоважен за следващия. Например едно дете не може да стане на две години, докато първо не изживее дните между първата и втората година. Накъдето и да сме тръгнали, няма да стигнем по-бързо, отколкото Бог ни води. Трябва да се научим да вършим нашата част и да се доверим на Бога, че ще ни помогне да се насладим на пътешествието.

Аз вярвам, че се променям ежедневно. Имам цели във всяка област на живота си. Искам да бъда по-добра във всяко нещо. Догодина по това време ще съм различна от сега. Различни неща в живота ми, в семейството и в служението ще са се подобрили. Но добрата вест е, че съм открила задоволяващата тайна да се наслаждавам там, където съм, докато отивам към мястото, което трябва да достигна.

Можем да кажем, че винаги има нещо ново на хоризонта. Господ ми показа тази истина във видение преди почти двадесет години, докато се чудех дали да се запиша в библейско училище към църквата ни, което се провеждаше три вечери в седмицата. Това беше голяма стъпка на посвещение за съпруга ми Дейв, както и за мен самата. По това време имахме три малки деца; освен това усещахме, че Бог ни призовава в ново ниво на служение. Бях развълнувана, но и изпълнена с опасения.

Веднъж щом взехме решението, започнах да чувствам, че това посвещение ще бъде „нещото“, което ще направи голямата „промяна“. Ние, хората, май винаги търсим това „нещо“!

Докато обмислях това решение, Бог ми разкри нови хоризонти. Съпругът ми и аз се бяхме запътили към хоризонта, но когато най-сетне стигнехме до там, изникваше друг хоризонт зад него. Това беше символ за всяка следваща цел, която искаме да постигнем, след като сме стигнали до настоящото.

Докато размишлявах върху видението, Господ ми разкри, че винаги ще има нови цели пред нас. Усетих как Той ми казваше да не мисля на дребно, да не съм като кон с капаци, да не правя малки планове, но винаги да се стремя към следващото място, което ще ме заведе отвъд настоящото ми положение. Съжалявам, че ще го призная, но макар че се стремях напред и не бях самодоволна, ми отне още няколко години, докато се науча да се наслаждавам на всяка стъпка от пътешествието.

Винаги отивах някъде, но никога не се наслаждавах. Бях измамена от мисълта, че ще се радвам когато пристигна, а сега е време само за жертви и за много работа.

Много съм благодарна на Светия Дух за търпеливата Му и постоянна работа в мен, докато ме учеше да се наслаждавам на всеки аспект от живота си - началото на проектите, средата и края, на хората в живота ми, на дома си, на самата себе си и на служението, в което Бог ме беше поставил.

Сега вече съм благодарна и за дъждовните дни, колкото и за слънчевите. Дори съм благодарна за времето, което прекарвам в чакане на летищата, защото много пътувам... Списъкът може да се окаже безкраен.

Ако научим принципа, можем да го прилагаме навсякъде.

Исус е казал, че е дошъл, за да имаме живот и да му се наслаждаваме. Ако не сте се наслаждавали на живота си досега, време е да започнете. Ако сте го правили, благодарете на Бога за това и търсете още начини да му се наслаждавате още повече.


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница