- Вземете решение да се насладите на живота

2 - Вземете решение да се насладите на живота

„Днес викам небето и земята за свидетели против вас, защото поставих пред вас животът и смъртта, благословението и проклетията; затова изберете живота, за да живеете вие и децата ви“.

В Йоан 10:10 Исус казва, че е дошъл, за да имаме живот. Според Обяснителния речник на Вайн за смисъла на библейските думи, новозаветната дума, преведена като живот в този стих (гр. зое), означава (поне част от значенията са тези):... живот, какъвто е у Бога, какъвто самият Бог Отец има в Себе Си и какъвто е дал на Собствения Си въплътен Син да има в Себе Си, ...животът, който Синът изяви в света"². След това допълва: „От този живот човекът се е отчуждил в следствие на падението ... и в този живот хората стават участници чрез вяра в Господ Исус Христос...“

Животът, за който се говори тук, не е просто времеви промеждутък. Това е качество на съществуването - точно както Бог го има. Ние, човешките същества, сме изгубили този божествен живот заради греха, но можем да го имаме отново чрез Исус Христос. Това е Божият дар за нас в Неговия Син.
Количество и качество

Не мога да си представя, че Бог не води живот, който Го удовлетворява напълно. Дори само ако едва започнем да разбира­ме качеството на живота на Бога, ще се наложи да поставим под въпрос модерното схващане за истински живот.

Нашето общество е паднало в капана на вярването, че коли­чеството е по-важно от качеството, което обаче не е вярно. Тази лъжа на Сатана подхранва духа на завист, който доминира в днешния свят. Все по-трудно и по-трудно е да са намери нещо, кое­то е с превъзходно качество. В повечето индустриализирани стра­ни, особено в Америка, има изобилие от всичко, но и нещастните хора стават все повече и повече.

Аз вярвам, че ако имаше повече качество и малко по-малко количество, щяхме да преживяваме повече истинска радост в ежедневието си. Би било много по-хубаво, ако можехме да преживеем например четиридесет години в пълнота, в истинска наслада във всяка област от живота, отколкото да имаме сто годи­ни, в които никога да не се насладим на нищо. Благодаря на Бога, че ни е дал възможност да имаме и двете — и дълъг живот, и качес­твен живот. Просто исках да докажа тезата си.

Ето един пример. Замислете се за ароматите. Само няколко кап­ки чист парфюм ще миришат по-силно и ароматът им ще остане по- дълго, отколкото ако се залеем с “разводнената” версия на същия парфюм, каквито са одеколоните например. Истинският парфюм обикновено се продава в мънички шишенца и е много по-скъп. Разреденият вариант е в по-голямо шише и определено струва по- малко. Повечето от нас автоматично се хвърлят на голямото шише с по-ниската цена. Когато даваме подарък, си мислим, че е по- впечатляващо, ако е в по-голяма опаковка.

Някои от нас не биха разбрали какво са получили, ако им пода­рят истински парфюм. Заради по-малката опаковка сме склонни дори да мислим, че подаръкът ни не струва кой знае колко много. Можем дори да си помислим, че подаряващият е стиснат и че е гледал да отбие номера; всъщност през цялото време докато мис­лим това, ние държим в ръцете си нещо с много по-голяма стой­ност, отколкото осъзнаваме.

Има още много примери, които могат да се приведат, но този е достатъчен, за да покаже, че за повечето неща в живота качество­то с далеч по-важно от количеството.

Като вярващи ние имаме на разположение качеството на живот, какъвто има Бог. Неговият живот не е пълен със страх, стрес, притеснения, грижи или депресия. Бог не е нетърпелив и Той не бърза. Той се наслаждава на творението Си, на произведението на ръцете Си.

Забелязах, че в старозаветния разказ за сътворението според Битие гл. 1, Писанията често казват, че след като Бог е създал определена част от вселената, в която живеем, Той е видял, че е добро (подходящо, угодно, пасващо, достойно за възхищение) и го е одобрил (вижте стихове 4, 18, 12, 18, 21, 25, 31). На мен ми ос струва, че ако Бог е отделил доста време, за да се наслади на 1к ски етап от творението, от работата Си, тогава ние също трябва да отделяме време да се наслаждаваме на работата си. Не бива да работим само за да постигаме, но и за да можем да се порадваме па постиженията си.

Научете се да се радвате не само на работата и на постиженията си; радвайте се и във времето, когато сутрин отивате на работа. Ис се ядосвайте когато попаднете с колата си в задръстване или ако в автобуса е голяма блъсканица; не мислете по пътя само за това какво да направите, когато стигнете на работа - така не успявате да се насладите на пътуването си.

Повечето хора са притеснени, понякога до отчаяние, когато се прибират вечер от работа. Изморени са, трафикът пак е ужасно натоварен, а те мислят за всичко онова, което трябва да се свърши в къщи, и от което им е писнало - готвене на вечеря, пазаруване, почистване, човъркане по колата, домашните на децата и какво ли още не.

Не правете така. Научете се да се наслаждавате на всеки аспект от живота си. Наслаждавайте се на дома си, на семейството и на приятелите си. Недейте само да “имате” деца - отделете време и да им се порадвате.

Това, което е необходимо за начало, е да вземете решение да се наслаждавате на живота си колкото се може повече.
Решението променя всичко!

Никога няма да се радваме на живота си, ако не вземем решение да го направим.

Сатана е специалист по кражбите, а нашата радост е една от любимите му цели. Неемия 8:10 казва, че радостта в Господа е нашата сила. В Йоан 10:10 се казва, че “крадецът” идва да убие, да открадне и да унищожи, но и че Исус е дошъл, за да имаме живот и да му се наслаждаваме.

Сатана е крадецът и едно от нещата, които търси да ограби, е радостта ни. Ако успее да ни я вземе, тогава ставаме слаби, а когато сме слаби, врагът получава предимство. Слабите вярващи не са заплаха за него и за подривното му дело.

За да живеем така, както Бог е определил да живеем, първото нещо, което трябва да направим, е да повярваме, че Божията воля за нас е да имаме постоянна радост. След това трябва да решим да влезем в нея. По-долу ще откриете списък със стихове, в които Самият Исус открива каква е Божията воля за нас - да се наслаждаваме на живота.
"Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно."

Йоан 10:10
"Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна."

Йоан 15:11
"До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна."

Йоан 16:24
Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене."

Йоан 17:13
Исус иска да преживеем наслада в душите си. Това е важно за психическото - умственото, емоционалното и духовното ни здраве. В Притчи 17:22 се казва: "Щастливото сърце е добро лекарство, а веселият ум довежда до здраве, но унилият дух изсушава костите."

Божията воля е да се наслаждаваме на живота!

Сега е времето да вземем решение да влезем в пълнотата на изобилния живот, какъвто Бог желае да имаме. Пред нас на разположение са радостта и наслаждението, както и нещастието; праведността и мирът, както и осъждането и смутът. Можем да избираме между благословението и проклятието; затова Второзаконие 30:19 ни казва да избираме и да изберем живота и благословението.

Има много благословения, които са на разположение за Божиите деца, от които те за жалост никога не опитват. Обещаната земя винаги е била на разположение, но все пак израилтяните са обикаляли из пустинята в продължение на четиридесет години. Второзаконие 1:2 казва, че разстоянието, което те трябвало да изминат, можело да се премине за единадесет дни пеша.

Те били около Обещаната земя, близо до нея, дори до самата граница, но отказали да влязат. Изпратили съгледвачи да видят дали наистина е толкова добра, колкото са чували, и въпреки това пак не влезли в нея. И Библията ни казва, че причината да не влязат била неверие (Евреи 4:6).

Те просто не повярвали на това, което им казва Бог. Следователно не се покорили. Ходели в собствените си пътища и самоволното им непокорство ограбва радостта им. Те обикаляли в пустинята и мърморели, оплаквали се, били обезсърчени, уплашени, нетърпеливи, изпълнени със самосъжаление, обвинявали Бог и Мойсей за състоянието си.

Само помислете колко близо са били през всичките тези четиридесет години до добрия живот, който Бог им обещал, а отказали да влязат в него. Ние трябва да влезем и за да го направим, трябва ежедневно да вземаме решение, силно, качествено решение, а не никакво, колебливо решение от типа "каквото стане".

Има различни по качество и степен решения. Всеки човек, който иска да живее в радостта, която Исус е казал, че можем да имаме, трябва да знае, че се налага да е решен и готов да се пази от крадците на радост. Освен това трябва и да е готов да направи радикална промяна в отношението си към ситуациите от живота и към цялостния си начин на живот.

Ако сте гладни за истинска радост и наслада, ако сте готови да се научите да се наслаждавате на всичко, дори на най-обикновените житейски неща, тогава продължавайте да четете. Ако сте наистина готови да се насладите на пътешествието, отворете сърцето си за Бога и Го помолете да ви покаже кои неща ограбват радостта ви.

По-нататък аз ще споделя моите разбирания за много от нещата, които Бог ми е показал, че крадат моята радост. Някои от тях ще ви се сторят познати, сигурна съм. Други може да не паснат на вашата ситуация, както бяха при мен, но принципът може да бъде приложен навсякъде, където има нужда.

Това есе на Робърт Дж. Хейстингс ми беше дадено преди много години и мисля, че то изразява идеята ми много добре.
Гарата

Скрито някъде в нашето подсъзнание е идиличното видение. Виждаме себе си на дълго пътуване през целия континент. Пътуваме с влак.

Гледаме през прозорците и се опиваме от бързината на преминаващите коли по успоредните на линията магистрали, радваме се на децата, които махат с ръка по прелезите, на добитъка, пасящ по далечните хълмове, заглеждаме се в пушека, който се издига от комините на заводи, радваме се на нива след нива, след нива царевица и пшеница, на градски контури и на селски къщурки.

Но най-важното в ума ни е крайната точка. Може би ще има музика и знамена. Само да стигнем там и мечтите ни ще станат реалност, а парченцата от пъзела сами ще се наредят.

Колко неспокойно минаваме по пътеките... докато чакаме и чакаме и чакаме нашата гара.

Когато стигнем гарата, ще сме постигнали всичко, мислим си.

Когато най-сетне стана на 18...

Когато си купя последния модел Мерцедес...

Когато и най-малкото дете се изучи...

Когато изплатя ипотеката...

Когато ме повишат...

Когато се пенсионирам, ще заживея дълго и щастливо

Рано или късно трябва да осъзнаем, че няма гара, нито място, където да е крайната спирка. Истинската радост в живота е в пътуването. Гарата е само мечта. Тя непрестанно се отдалечава от нас.

"Наслади се на момента" е добро мото, особено когато се свърже с Псалм 118:24: "Това е денят, който Бог сътвори. Да се радвам! се веселим в него".

Не теготите на днешния ден подлудяват хората, а съжалението за вчера и страхът от утре. Съжалението и страхът са крадци близнаци, които ограбват днешната радост.

Затова спрете да ходите нервно по пътеките; спрете да броите километрите. Вместо да правите това, по-добре изкачете някоя планина, яжте повече сладолед, ходете повече боси, плувайте в повече реки, гледайте повече залези, смейте се повече, плачете по-малко.

Животът се живее, докато го живеем. А гарата ще дойде по-скоро от очакваното."³