Решение на Европейския съд по правата на човека (еспч) от 6 ноември 2012г., по жалба №30086/05г.
Изтегляне 57.97 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР
- - Известен сте като прокурора по „Тановгейт”. Защо отказахте да образувате разследване за скандала с телефонните разговори за Мишо Бирата
- - Е, вие не сте знаели какво ще излезе от тези записи... - Въпросът е, че точно тези записи така и никога не ги получих.
- - Защо не сте ги виждали
ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И С К А Н Еот
адв. Михаил Тихолов Екимджиев, АК-Пловдив, сл.адрес: гр.Пловдив, ул.”Хан Кубрат” № 2, тел/факс 032/ 26 40 97 пълномощник на Данаил Тодоров Димов, ЕГН 7911018500, Добромир Тодоров Димов, ЕГН 8111198529, и Вера Христова Тодорова, ЕГН 5904147671, и тримата на адрес: гр. Харманли, ул. „Спартак” № 37, жалбоподатели по жалба № 30086/05 на Европейския съд по правата на човека и представител на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека” УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР, I. С Решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 6 ноември 2012г., по жалба № 30086/05г. (Dimov and others v. Bulgaria), е констатирано нарушение на чл.2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), състоящо се в неефективно разследване на обстоятелствата, при които г-н Тодор Димов (баща и съпруг на жалбоподателите) загива в хода на полицейска акция, проведена на 10 декември 2003г., под личното ръководство на ген. Бойко Борисов. Според решаващите мотиви на ЕСПЧ, визирани в §§84-85 от Решението: „84. ... Въпреки това може да се смята, че разследването има недостатъци в две важни насоки. Първо, стандартът, приложен от властите, не съответства на стандарта по чл.2 §2 - „само когато това е абсолютно необходимо” (вж. mutatis mutandis, Nachova and Others, §§ 113-114; Tzekov, § 71; Vasil Sashov Petrov, § 52; Karandja, § 65; and Vlaevi, § 88, всички цитирани по-горе). Формулировката на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство и съдебното решение, което го потвърждава (вж. §§ 41 и 43 по-горе) показват единомислие относно това, че използваната сила, включително експлозивите и ракетните снаряди, са оправдани с цел преодоляване на съпротивата на г-н Тодоров (вж. mutatis mutandis, Anik and Others, § 60, and Wasilewska andKalucka, § 62, и двете цитирани по-горе). На второ място, разследващите органи твърдят, че членовете на Специализирания отряд за борба с тероризма не могат да бъдат разпитвани или подложени на наказателно преследване, защото според чл.159, ал.3 на Закона за МВР от 1997 г. самоличността им се запазва в тайна (вж. §§ 41 и 52 по-горе). За първи път Съдът изрази загриженост по отношение на този подход по делото Rashid v. Bulgaria (№ 47905/99, §§ 63-65, 18 януари 2007 г.). По-късно, по делото Vachkovi (цитирано по-горе, §§ 81-83 и §§ 87-89), Съдът изрично посочи, че това е в нарушение на изискванията на чл.2, тъй като невъзможността да се установи идентичността на отговорните лица прави разследването неефективно (вж. също и Hristovi v. Bulgaria, № 42697/05, §§ 88-91, 11 октомври 2011 г.). Съдът не вижда причина да промени становището си по настоящото дело. 85. От това следва, че по силата на чл.2 от Конвенцията е налице нарушение на процедурното задължение на държавата ответник за ефективно разследване на обстоятелствата, при които г-н Тодоров е загубил живота си.” С писмо от 15 февруари 2013г. бях уведомен от ЕСПЧ, че решението не е обжалвано и е влязло в сила на 6 февруари 2013г. (Приложение № 1) Съгласно константната практика на ЕСПЧ, осъдителното решение създава за държавата ответник позитивно задължение за предприемане на генерални мерки, целящи възстановяване на нарушеното право. (в този смисъл са решенията по делата Broniowski v. Poland [GC], (Жалба № 31443/96), § 192, ECHR 2004-V, Scozzari and Giunta v. Italy [GC], (Жалба 39221/98 и Жалба № 41963/98), Lukenda v. Slovenia (Жалба № 23032/02), Решение от 6 октомври 2005 г., Slawomir Musial v. Poland (Жалба № 28300/06), Решение от 20 януари 2009 г.) Поради спецификите на казуса, единствената ефективна генерална мярка, която Република България може да предприеме, е възобновяване на наказателното производство, прекратено на 8 февруари 2005г. от Пловдивския военен съд, и провеждане на обективно и всестранно разследване, целящо установяване и наказване на отговорните за смъртта на г-н Тодор Димов лица. В очертания правен и фактически контекст решението на ЕСПЧ от 6 ноември 2012г. следва да се интерпретира като процедурно основание, налагащо възобновяване на досъдебното производство от Прокуратурата на Република България. II. Като представител на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека” – правозащитна организация, целяща последователно прилагане на принципа за върховенство на закона, припомням за поетия от Вас ангажимент по време на изслушването Ви от Висшия съдебен съвет, непосредствено преди избора на главен прокурор от 20 декември 2012г. Тогава заявихте, че ще се запознаете с казуса, при който прокурор Роман Василев разпореди бившият министър на отбраната Николай Цонев да бъде арестуван по унизителен начин, за да прецените дали г-н Василев следва да бъде привлечен към наказателна отговорност. Въпреки че г-н Николай Цонев вече е оправдан по повдигнатите обвинения, близо три месеца след избора Ви за главен прокурор, не сте дали публичен отговор на въпроса, дали ще инициирате разследване на действията на г-н Р. Василев, излъчени по всички национални телевизии и съдържащи категорични данни за злоупотреба с власт. III. Във в. „Труд” от 26.01.2013г. е публикувано интервю с г-н Пламен Георгиев - бивш прокурор и новоизбран председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, със заглавие „Няма да се поддам на партиен натиск”. Г-н Пламен Георгиев е прокурорът, поискал през 2010г. използване на специални разузнавателни средства (СРС) спрямо началника на агенция „Митници” Ваньо Танов и бившия му заместник Антоний Странджев. При прилагането на поисканите от прокурор Георгиев СРС е „засечен” разговор между В. Танов и министър-председателя на България Бойко Борисов. В него г-н Борисов разпорежда на началника на агенция „Митници” да спре митническа проверка в пивоварните „Леденика”, собственост на г-н Михаил Михов (с псевдоним „Мишо Бирата”). В записа, публикуван първо във в. „Галерия”, впоследствие възпроизведен в множество медии, премиерът разпорежда на Ваньо Танов дословно: „Хайде прибирай ги оттам. Поех ангажимент да не го закачам Мишо Бирата”. И още: „Ако трябва обади му се ей сега (бел. ред. на Мишо) и му кажи какво сме се разбрали, защото поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам.” (вж Приложения № 2 и № 3) Впоследствие г-н Бойко Борисов признава публично, че е дал такова разпореждане на Ваньо Танов. Единствената му забележка към автентичността на записа е, че не съдържа всичките му ругатни по адрес на Г. Първанов. В интервюто от 26.01.2013г. между интервюиращия журналист и г-н Пламен Георгиев се развива следният диалог: - Известен сте като прокурора по „Тановгейт”. Защо отказахте да образувате разследване за скандала с телефонните разговори за Мишо Бирата? - Много се учудвам как се интерпретират нещата. Защото преди време, когато разпоредих да се използват СРС-та срещу лица, които бяха по високите етажи на митницата, се коментираше - кой е този луд прокурор, който си позволява да разследва властта. Е, аз бях този луд прокурор. - Е, вие не сте знаели какво ще излезе от тези записи... - Въпросът е, че точно тези записи така и никога не ги получих. Образувах производство по сигнали срещу лица от високите етажи на митническата администрация, които се предполагаше, че могат да са замесени в различни престъпни схеми, образувах досъдебно производство, с пълното съзнание, че става въпрос за много високопоставени хора. И си свърших работата като прокурор по това дело. При мен пристигаха съобщения, които са написани на хартия. Разговорите на шефа на митниците Ваньо Танов, които стигнаха до мен, бяха по служебни теми. Тези СРС-та, които впоследствие бяха изнесени никога не съм ги чувал и виждал. И това се доказа в комисията за СРС-тата. - Защо не сте ги виждали? - Защото „Специализирана дирекция техническо обслужване” е мястото, където се слушат СРС-тата. След това те ги изписват и ги предават на прокурора на хартиен носител. Единият от разговорите, в който бе споменат Мишо Бирата, при мен пристигна така:”Проведен разговор на служебна тема между г-н Ваньо Танов и неустановено лице по служебен въпрос, свързан с лице, с прякор Мишо Бирата.” Това е, което аз прочетох.” (Приложение № 4) Моля, последният абзац от цитирания пасаж на интервюто да послужи като законен повод, съдържащ и достатъчно данни за престъпление, по смисъла на чл.207 ал.1 от НПК, за да бъде образувано досъдебно производство срещу г-н Бойко Борисов и срещу длъжностни лица от МВР. Спирането на митническа проверка от премиера, както и манипулирането на информация, събрана със СРС, с цел прикриване престъпление, извършено от министър-председателя (в оставка), осъществяват състав на престъпление по чл.282 от НК. Моля, да бъда уведомен за становището Ви по поставените въпроси на посочения адрес. Приложения:
гр. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: 11 март 2013 г. адв. Михаил Екимджиев Каталог: file file -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на file -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност file -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти file -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения file -> Обща характеристика Изтегляне 57.97 Kb. Сподели с приятели:
|