Решение на фс на факултет икономика на инфраструктурата



Дата05.02.2017
Размер184.99 Kb.
#14276
ТипПротокол



София 1700, Студентски град “Христо Ботев”,





Приет с решение на ФС на факултет ИКОНОМИКА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА




Утвърждавам:

Протокол № /




Декан







Проф. д.ик.н. Христо Първанов


УЧЕБНА ПРОГРАМА



Учебна дисциплина:




МЕДИЙНА РЕГУЛАЦИЯ

Media Regulation

Код на дисциплината:




С 15

Образователно-квалификационна степен:




БАКАЛАВЪР ПО МЕДИИ И ЖУРНАЛИСТИКА

Статут на дисциплината




Задължителна

Област на висше образование:

3

3. СОЦИАЛНИ, СТОПАНСКИ И ПРАВНИ НАУКИ

Професионално направление:

3.5.

ОБЩЕСТВЕНИ КОМУНИКАЦИИ И ИНФОРМАЦИОННИ НАУКИ

Специалност:




МЕДИИ И ЖУРНАЛИСТИКА

Факултет:




ИКОНОМИКА НА ИНФРАСТРУКТУРАТА

Катедра:




МЕДИИ И ОБЩЕСТВЕНИ КОМУНИКАЦИИ

Хорариум:




60 часа лекции

Извън аудиторна заетост




90 часа

Кредити:




6

Титуляр:




Гл. ас. д-р Катя Михайлова



ПРЕДПОСТАВКИ
Студентите трябва да имат подготовка, осигурена от изучаваните в предишните курсове дисциплини „Социология”, „Основи на правото”, „Основи на икономическата теория”, „Въведение в теорията на масмедиите”, „Он-лайн журналистика”, „Прес журналистика”, „Радио процес и продукт”, „Телевизионен процес и продукт”, „Медийна публичност”.
АНОТАЦИЯ
1. Дисциплината Медийна регулация” се чете от 1996 г. пред студентите от специалност “Икономика на масмедиите” в ОКС “Бакалавър”, а от 2004/2005 учебна година – пред студентите от специалност “Журналистика и масмедии” в ОКС “Бакалавър”.

Лекционният курс по учебната дисциплина “Медийна регулация” цели да даде на студентите концептуален модел за осмисляне на (1) същността и функциите на медийната регулация и (2) неизбежната необходимост от регулация и в частност медийна регулация в мрежовото общество.

Медийната регулация най-често се интерпретира и преподава през призмата на теорията на медийното право. Настоящата учебна програма предлага интердисциплинарен подход към медийната регулация. Това е така, защото (1) осмислянето на медийната регулация далеч надхвърля границите на аудиовизуалното законодателство и политика, (2) поради обвързаността на медийната регулация с институционалната промяна на медиасферата в последните 20 години, (3) поради същността и функциите на медиите и медийната регулация в модела на съвременното мрежово общество.

2. Описание на съдържанието на дисциплината

Учебната програма включва три логически последователни части.

Първата цели запознаване на студентите с теоретичната концепция за регулация на медиите. Медийната регулация и необходимостта от нея се разглеждат както в контекста на модела за мрежовото общество (М. Кастелс), така и като аспект от институционалната промяна на медиасферата в последните 20 години. Подобна постановка позволява осъществяване на междупредметни връзки с фундаментални дисциплини по обществени науки - Социология, Основи на правото, Основи на икономическата теория , Икономически и социален анализ.

Втората част има две цели: (1) да представи на обучаващите се сравнителен анализ на практиките на медийна регулация на различните типове медии и същевременно (2) да им предложи методика за критически анализ и оценка в областта на медийната регулация. Втора част въвежда типология на медиите, съгласно вълните на обществено развитие по А. Тофлър. Индустриални медии са печатните и електронни медии, които достигат върха в развитието си във Втората вълна, индустриалното общество. Социални медии са медиите, възникващи в следствие от Третата медиаморфоза (Р. Фидлър), характерни с конвергентна високотехнологична платформа, широка достъпност и участие, на чиято база възникват многообразни съдържания. Този тип медии се развиват в Третата вълна, информационното или мрежово общество. Разликите между индустриалните и социални медии налагат необходимостта от специфични регулаторни системи и практики за всеки тип. Именно практиките за регулация на индустриалните и съответно на социалните медии са фокуса на съдържанието на втората част от лекционния курс. Връзките със специализирани дисциплини като “Въведение в теорията на масмедиите”, Он-лайн журналистика, Прес журналистика , Радио комуникация, Радио процес и продукт, Телевизионна комуникация, Телевизионен процес и продукт, в тази част от курса са неизбежни.

Третата част цели да стимулира умения за анализ и критика у студентите като им предложи възможност за дискусия по актуални казуси в сферата на теорията и практиката на медийната регулация. Предвидени са теми като комуникационни права – границата между свободата и отговорността, медийно насилие - телевизионно и кибернасилие, медийна грамотност като сбор от функционална, аудио-визуална, дигитална, информационна грамотност. Студентите ще се запознаят със съвременния парадокс “богати медии – бедна демокрация”, както и с взаимоотношенията между медийната регулация и медийния пазар. Междупредметните връзки тук са многопосочни – Социология, Политология, Основи на икономическата теория, Основи на правото, Медийна публичност, и всички споменати вече специализирани дисциплини от учебния план на специалността.

Третата част от лекционния курс има функция на заключение, в което обучаемите ще могат да направят собствени изводи относно характера и функциите на медийната регулация както в медиасферата, така и в модела на съвременното общество.

В учебната програма е предвидено провеждането на три публични лекции изнесени от гост-лектори, експерти в съответните области. Темите са:


  1. “Аудиовизуална политика и законодателство”;

  2. “Специфика на регулацията на електронните медии”,

  3. “Институционална система за регулация на социалните медии”.

Лекциите са отворени за всички студенти от специалност “Медии и журналистика”.

Семинарните занятия имат цел осмисляне и затвърдяване на учебното съдържание, предвидено в лекционния курс. За целта, по време на семинарите, студентите ще работят върху теоретични текстове и практически казуси в областта на медийната регулация. Подобна методика изисква извън аудиторна самоподготовка на студентите по предварително зададени критерии.





  1. Език на преподаване:

Български


СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
А. ЛЕКЦИИ




Тема

часа




ПЪРВА ЧАСТ

ТЕОРЕТИЧНИ ПРЕДПОСТАВКИ НА МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ



PART ONE

THEORETICAL BASES OF MEDIA REGULATION




1.

Мрежовото общество и необходимостта от регулация.

Социологически теории за съвременното общество. Модели на медийни системи в мрежовото общество. Индустриални медии и социални медии.



The Network Society and the need of regulation.

Sociological models of the contemporary society. Models of contemporary Media systems in the Network Society. Industrial and Social Media.

4

2.

Регулацията като аспект от медийната институционализация.

Икономически и социални аспекти на институционализацията. Институционална промяна на медиасферата. Институти, органи и функции на медийната регулация.



Media Regulation as an aspect of the media institutionalization. Economic and social aspects of institutionalization. Institutional change of the media sphere. Institutions and functions of media regulation.

4

3.

Теоретична концепция за медийната регулация.

Три аспекта на медийна регулация: регулация на съдържанието, регулация на разпространението, регулация на медийната сфера. Мултимодален подход в регулирането на медиите:

(1) регулация, саморегулация и корегулация, (2) конвергентни институти и органи на регулация.

Theoretical model of media regulation.

The three aspects of media regulation: regulation of content, frequencies and distribution and regulation of media sphere as a whole. Multimodal approach towards regulation of media: (1) regulation, self- and co-regulation; (2) convergent regulatory institutions.


4

4.

Алтернативни модели за медийна регулация.

Саморегулацията – модел, основан на културните норми и

солидарността. Теоретичен контекст на медийната саморегулация. Саморегулацията като аксиологичен подход в медийната регулация.

Институти на медийна саморегулация в България, ЕС и САЩ.



Alternative models of media regulation.

Self-regulation – a model based on culture and solidarity. Theoretical context of media self-regulation. The self-regulation as an axiological approach towards media regulation. Institution of the self-regulation of media in Bulgaria, EU, USA.

4

5.

Алтернативни модели за медийна регулация 2.

Ко-регулацията – модел основан на споделената отговорност.

Ко-регулацията като мултимодален подход за медийна регулация. Медийна ко-регулация и социален капитал. Ко-регулация на европейското медийно пространство.

Alternative models of media regulation 2.

Co-regulation – a model based on shared responsibility. Co-regulation as a multimodal approach towards media regulation. Media co-regulation and social capital. Co-regulation of the European audiovisual sphere.


4

6.

Аудиовизуална политика и законодателство.

Ценности, цели, политики, законодателство в областта на аудиовизията в България, ЕС. Развитие на медийното право в България. Медийно законодателство на Р България. Общностно законодателство.



Audiovisual policy and legislation.

Values, goals and policies in Bulgarian and European audiovisual sphere. Development of the media legislation in Bulgaria. European standards for media legislation.

4













ВТОРА ЧАСТ

ПРАКТИКИ В РЕГУЛАЦИЯТА НА МЕДИИТЕ



PART TWO

MEDIA REGULATION PRACTICES




7.

Регулация на индустриалните медии.

Индустриалните медии като медии на обществото на Втората вълна и Втората медиаморфоза. Печатни и електронни медии. Институционализация и регулация на печатните медии в България.



Regulation of the industrial media.

The industrial media as media of the Second Wave society and the result of the Second Mediamorphoses. Print and electronic media. Institutionalization and regulation of the print media in Bulgaria.

3

8.

Регулация на индустриалните медии 2.

Институционална промяна на електронните медии в България. Дуалистична система на електронните медии. Специфика на регулацията на електронните медии.



Regulation of the industrial media 2.

Institutional change of the electronic media in Bulgaria. Dualistic media system. Regulation of the electronic media.

3

9.

Регулация на социалните медии.

Социалните медии като резултат от третата медиаморфоза. Конвергенция на медиите. Теории за кибер-регулацията: киберлиберализъм срещу киберпатернализъм. Развитие на теорията за регулацията на социалните медии.Съвременни подходи в регулацията на социалните медии - Лоурънс Лесиг, “Лондонска Школа”



Regulation of social media.

Social media as a result of the Third Mediamorphoses. Media convergency. Theories of cyber regulation: cyberliberalism vs. cyberpaternalism. Development of the theory of social media regulation. Contemporary approaches.

3

10

Институционална система за регулация на социалните медии.

Развитие на законодателството в областта на регулацията на социалните медии в България, ЕС и САЩ. Регулаторни органи и практики.



Institutional system for social media regulation.

Development of the legislation in the sphere in Bulgaria, EU and USA. Regulatory bodies and practices.

3













ТРЕТА ЧАСТ

КАЗУСИ ОТ МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ



PART THREE

CASES FROM MEDIA REGULATION EXPERIENCE




11

Комуникационни права.

Свобода, отговорност и солидарност в дигиталното медийно пространство. Принципи за ограничаване, самоограничаване на комуникационните права.



Communication rights.

Freedom, responsibility and solidarity in the digital communicational space. Limitation and selflimitation of the communication rights.

2

12

Медийно насилие.

Телевизионно и кибер насилие. “Добри нрави” и “Общесвен интерес”.

Регулацията на медиите и защитата на медийните аудитории от въздействието на медийното насилие.

Media violence.

Television and cyber violence. “The Good Tempers” and “The Public Interest”. Media regulation and the protection of the media audiences from the influences of media violence.


2

13

Медийна грамотност.

Регулация на достъпа и участието на медийните аудитории в дигиталното комуникационно пространство. Ко-регулативен механизъм за ограничаване на вредното въздействие на медиите.



Media literacy.

Regulation of the audiences’ access and participation in the digital communicational space. Co-regulatory mechanism for the confinement of the harmful influence of media.

2

14

Медийна регулация и медиен пазар.

Равновесие и дисбаланси на свободения пазар и регулативните практики. Финансиране на медиите и комерсиализиране на аудиторията – аудиторията като медиен продукт. Регулиране на рекламата и разпространението.



Media regulation and media market.

Balance and disbalances of the free media market and regulatory practices. Financing of media and commercialization of the audiences – audience as media product. Regulation of advertising and distribution.

2

15

Богати медии – бедна демокрация”

Концентрация и глобализация на медиите. Медийната регулация и плурализма на гледните точки.



Rich media – poor democracy”

Nedia concentration and globalization. Media regulation and pluralism.

2



Б. СЕМИНАРНИ ЗАНЯТИЯ




ТЕМА

Часа

аудит.

Часа

извън-аудит.

1

Медийната регулация в мрежовото общество.

Media regulation in the Network society.

2

5

2

Мултимодален подход в регулирането на медиите.

Multymodal approach of media regulation.

2

5

3

Национално и общностно аудио-визуално законодателство.

National and European audiovisual legislation.

2

5

4

Регулация на електронните медии.

Regulation of electronic media.

2

5

5

Регулация на социалните медии.

Regulation of social media.

2

5

6

Медийната регулация и защитата на медийните аудитории.

Media regulation and the protection of the audiences.

2

5

7

Медийната регулация и защитата на обществения интерес.

Media regulation and the protection of the public interest.

3

5


Метод / стратегия на преподаване:


  1. Предвиждат се три часа лекции и един час семинарни занятия седмично. Подготовката за всяко семинарно занятие изисква отделянето на най-малко пет часа извънаудиторна ангажираност от страна на студентите.

  2. За семинарните занятия са подготвени практически задачи.



САМОСТОЯТЕЛНА РАБОТА
Задачите се поставят по време на лекциите или семинарните занятия в съответствие с разглежданите теми в лекционния курс. Те се оценяват отделно и имат определена тежест при формирането на крайната оценка по дисциплината.
Методи на оценяване


  1. Предвижда се текущо оценяване на студентите на база на изпълнението на поставените задачи по темите на лекционния курс.

  2. Индивидуалните задачи се представят пред учебната група, качествето на изпълнението им е предмет на групова дискусия.

  3. Семестриалният изпит включва две оценки с еднаква тежест – резултат от писмен изпит и оценка на индивидуалните задачи по време на семинарните занятия.

  4. Формулата за образуване на крайната оценка е следната:


КО = 0,5 ПИ + 0,5 ИЗ,

Където


КО = крайна оценка

ИТ = оценката от писмен изпит

З = оценката от решената задача

ИЗ = оценката от защитата на индивидуалното задание,


  1. Крайната оценка е по шестобалната система, минималната оценка за успешно приключване на обучението е “Среден /3/”. Съответствието на оценките с Европейската система за трансфер на кредит е следната:




Отличен /6/

Много добър /5/

Добър /4/

Среден /3/

Слаб /2/

A

B

C

D

E

FX

F

Присъждат се кредити както е по учебен план

Не се присъждат кредити


резултати от обучението
Дисциплината ще даде следните основни знания:

  • за основните модели, функции и ефекти на медийната регулация;

  • за всички основни теории в областта на медийната регулация;

  • за спецификата на различните модели за регулация, прилагани спрямо различните типове медии;

  • за перспективите на развитие на медийната регулация.


Обучението по дисциплината осигурява следните умения:

  • да се анализират явленията и процесите в сферата на медийната регулация;

  • да се оценява ефективността на медийната регулация в съвременното мрежово общество.

Дисциплината “Медийна регулация” дава базови познания и практически умения, задължителни за всеки, чиито професионални интереси или отговорности са свързани с медиите: журналисти, редактори, рекламни и PR специалисти, продуценти, медиаанализатори и други. Тя представлява необходима основа за задълбочаване на знанията и надграждане на обучението по медии и обществени комуникации в магистърска или друга степен. Основните очаквани резултати са свързани с усвояването на знания за теорията и развитието на медийната регулация, за перспективите за нейната еволюция и функции в съвременното общество.


разпространение на дисциплината
Дисциплината „Медийна регулация” е включена в учебните планове по журналистика, медии и обществени комуникации на всички учебни звена, организиращи обучение по журналистика, медии или обществени комуникации на ниво бакалавър или магистър.

В България това са:

1. ФЖМК при СУ „Св. Климент Охридски”

2. ЦХН при Бургаски свободен университет

3. „Факултет по обществени науки” при Варненски свободен университет

4. Катедра „Връзки с общественоста” при Югозападен университет

„Департамент по масова комуникация” при Нов български университет

Някои университети в Европа:

1. Department of Media and Communications – LSE

2. Media Department – University of Westminster

3. Department of Social Sciences – Corvinus University, Budapest

4. Faculty of Arts and Philosophy – Carles University, Prague



РЕКАПИТУЛАЦИЯ НА СТУДЕНТСКАТА ЗАЕТОСТ


Вид на занятията/заетостта

Общ хорариум

Хорариум,

часа седмично

Извън-аудиторна заетост

Общо

  1. Лекции

45

3




45

  1. Семинарни

15

1

30

45

  1. Лабораторни













  1. Практически













  1. Курсова работа













  1. Реферат













  1. Индивидуално задание













  1. Междинен изпит/тест













  1. Текуща оценка













  1. Изпит

писмен










Общо

60

4

90

150



ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА
А. ОСНОВНА



  1. Алфандари, Е. Медиите и властта. София - 2000

  2. Ангелов, А. Журналистическа етика. София - 2002

  3. Занкова, Б. Студии по медийно право. София -1997

  4. Канети, Е. Маси и власт. София - 1996

  5. Кастелс, М. Възходът на мрежовото общество. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 1. – София: Лик, 2004.

  6. Кастелс, М., Силата на идентичността. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2. – София: Лик, 2006.

  7. Мирчев, М. Текстове 2. Покана за социология. – София: М8М, 2007

  8. Николова, Р. Телевизионната програма на обществената телевизия. Публично-правни аспекти. София: Сиби. – 2004

  9. Норд, Д. Институции, институционална промяна и икономически резултати. София - 2000

  10. Огнянова, Н. Аудиовизуална политика и законодателство на Европейския съюз. София: УИ “Св. Климент Охридски”. – 2005

  11. Табакова, В. (съст.). Насилие и медии. – София: Факултет по журналистика и масова комуникация, 1997

  12. Табакова, В. (съст.) 123 термина за медийната регулация. София: Център за независима журналистика. – 2004

  13. Тофлър, А. Третата вълна. София - 1997

  14. Фидлър, Р. Медиаморфоза. – София: Кралица Маб, 2005.

  15. Филипов, Д. Медийната революция. Икономическа теория на медиите. София: УИ “Стопанство”. - 2002

  16. Чолаков, Р (съст.) Медийно право. Речник на основните понятия. София: Труд. - 2005

Б. ДОПЪЛНИТЕЛНА




  1. Ангов, К. Телевизионната среда. – София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2000

  2. Градев, Д. Социална психология на масовото поведение. София -1995

  3. Петев, Т. Теории за масовата комуникация. София: ФЖМК. – 2004

  4. Попова, М. Виртуалният човек. София: Изток-Запад. - 2005

  5. Попова, С. Радиокомуникация. София - 1997.

  6. Стоицова, Т. Лице в лице с медиите. София - 2004.

  7. Цанкова, С. Въведение в медиазнанието. София: УИ “Стопанство”. - 2007


СЪСТАВИЛИ:

Гл. ас. д-р Катя Михайлова ...........................................


РЪКОВОДИТЕЛ КАТЕДРА: ...........................................


(Доц. д-р Петко Тодоров)
ДЕКАН: ...........................................
(Проф. д.ик.н. Христо Първанов)

Идентификация на статуса: ОДНК_7.1.3-3/ Версия 01/Изменение ____/____________; стр. __/__

Ниво на достъп: □ общодостъпен □ за служебно ползване □поверителен □секретен




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница