Решение на главния редактор на електронното списание за хомеопатия hpathy д-р Маниш Батия, и лично на Джереми Шер Хомеопатично общество
Изтегляне 0.51 Mb.
|
М.Б. Има някои изследвания върху изпозването на хомеопрофилактиката в условия, които не са в истинския смисъл на думата епидемични понастоящем ... а само спорадични. Това е като да се прави хомеопатична ваксинация, като да се дава Diphtherinum за дифтерия, Variolinum за едра шарка и т.н. Има някои изследвания върху това от Айзък Голдън от Австралия. Д.Ш. Може би това работи, но аз не мога да кажа. Не съм видял разработката. Опасно е в хомеопатията да казваме, че нещо работи, защото хирургията работи, акупунктурата работи, остеопатията работи, хомеопатията работи..., всичко работи. “Че работи” не е начинът, по който се определят нещата. Ние трябва да имаме идея откъде тръгваме и къде отиваме. Даването на куп лекарства, за да се предпази пациента да не хване различни несъществуващи болести, водени само от страх, това е точно като алопатия. На теория може да ви хване тетанус, може да банкрутирате, може да ви хване СПИН и може да се разведете. Вие може да се опитате да се ваксинирате срещу всичко това. Това не е здравословен подход към живота. Необходимо е да работим позитивно за здраве, а не чрез страхлива мимикрия на алопатичните процедури. Второ, ако тези болести не съществуват, тогава защо да го правим? Как ще знаете, че когато давате тези лекарства, вие не получавате доказване на всяко от тях? Ханеман казва в пар. 156, 256. че ако дадете лекарство и ако то не е точно, вие ще получите доказване. Така че давате Diptherinum и след две седмици... детето развива кашлица и дислексия. Вие не бихте свързали това с лекарството. Вашият изследовател не търси симптоми на доказване. Хората виждат само това, което търсят. С тези така наречени “ваксинации” само добавяте много стрес в организма. Вие се опитвате да предотвратите несъществуваща дифтерия и можете да получите доказване. Снемал ли е изследователят пълния случай ежедневно или седмично като проследяване, за да бъде убеден, че това не е доказване?
Нека да ви кажа за един опит, от който научих много. Когато доказвах Hydrogen за първи път, аз не знаех много за доказванията. След три дни всички студенти казаха, че нищо не се е случило. Аз си казах, как би могло да се случи това? Ханеман казва в пар. 32, че когато давате лекарство, всеки път ще се случва нещо, вие трябва да направите доказване. Така че тогава аз казах, добре, ще изпратя всеки един от вас със супервайзор да премине през случая. Аз чаках. Два часа по-късно те всичките се върнаха и казаха “О, Боже мой! Ние получихме всички тези симптоми, но изобщо не ги бяхме забелязали”. Хората не забелязват симптомите на доказване лесно. Те наистина не виждат промени, докато те не са супервизирани. Първо, те не правят връзка дали просто са имали лош ден, нервен ден или настинка с вземането на лекарството. И второ, те са част от доказването, така че те не могат в действителност да усетят, че те се променят. Така че, когато осъзнах това, разбрах, че при доказване се нуждаете от ежедневни супервизии, които Ханеман разбира се е правел от самото начало. Без тази супервизия, доказващите казват, че няма доказване, че нищо не се случва, те очакват нещо голямо със звънци и свирки. Витулкас направи доказване на Hydrogen, за да види дали той работи или не. Той получи осем симптома, а аз получих 1000. Така че тогава те се изправиха и казаха “Твоето доказване е 10000 процента свърхдоказване” и аз казах “Не, вашето доказване е 10000 процента по-малко доказано, защото моето доказване е било клинично проверено в стотици случаи”. М.Б. Имало ли е разлика в методологията, така че да доведе то тази разлика в броя симптоми? Д.Ш. Определено! Първата разлика е ежедневната супервизия. Супервизията прави доказването, защото ако вие не супервизирате, няма да получите нищо. При доказването на Витулкас той е помолил доказващите “Напишете доклад след един месец” и всички написали, че нищо не се е случило. Никой не би забелязал или не би си спомнил малките детайли без супервизия. Доказванията са деликатна фина работа. Обикновено не получавате шумни резултати. Понякога и това се случва, както аз напоследък получих сърдечен пристъп от доказването, което последно правих и това наистина беше лошо. Но аз съм направил почти 30 доказвания и такова нещо не е обичайното, нормата. Ако някой не гледа, вие няма да забележите по-голямата част от доказването. Така че аз не бих приел тази идея, че даването на лекарства с цел ваксинация не водят до симптоми на доказване. Ако реша да дам Morbilinum на 10 човека, бих ли получил доказване? Ако хомеопатията работи, да, ще получим! Моят опит с доказванията показва, че бих получил. Така че ако някой даде на 10 деца Morbilinum като ваксинация, как той не би получил доказване? Той би получил! Но той не е проверявал внимателно за симптоми на доказване. Сега, ако продължите да давате на този човек Diptherinum или други нозоди..., кой знае до какво объркване може да доведете жизнената сила само за да предотвратите болест, която не съществува като неминуема заплаха. Ние би трябвало да сме наясно, че хомеопатичната профилактика в действителност работи понеже тя предизвиква доказване. Няма ли доказване означава, че няма защита. Ако един човек от групата е с конституция Morbilinum, този човек ще бъде излекуван. Всички останали ще го докажат. Да се предизвиква доказване на Morbilinum е добре, ако има ясна съществуваща в момента опасност от такава епидемия. В противен случай това не е необходимо и е опасно. Схващането, че ние ще предотвратим всички болести, само по себе си крие проблем. В хомеопатията ние казваме, че искаме да елиминираме възприемчивостта и най-добрият начин да елиминираме възприемчивостта е да дадем подобното лекарство. Но сега аз искам да кажа нещо противоположно, нещо в друга посока. Някои хомеопати също мислят, че ако те дадат симилимума на даден човек, той ще бъде имунизиран за всички болести. Пациентът отива в страна с малария, жълта теска или тиф и те му дават симилимума и си представят, че той ще стане като супермен..., нищо не би му се случило. Това не е случаят. Това, което ще се случи, е, че ако те са имали 52% възприемчивост към малария, сега те ще имат 45% възприемчивост към малария. Маларията все още може да ги засегне. Не става така – веднъж след като си си взел твоя така наречен чудодеен симилимум, нищо никога няма да ти се случи. Един симилимум не дава доживотен имунитет към всичко. Вие знете, че тези болести са много мощни и те не могат да бъдат възпрени дори да имате най-доброто конституционално лечение. То само намалява вероятността да ги хванете. Същото нещо се случва с рака. Хората казват “Как става така, че той е бил на хомеопатично лечение за пет години и сега има рак?” Защото пет години хомеопатия не означават, че вие не можете да хванете никаква болест. Това просто намалява шанса от 70% на 60% на 40%. М.Б. Но вие все пак можете да се раболеете. Д.Ш. Да, вие можете да я хванете. За да бъде сведена възприемчивостта до нула ще бъде необходимо много поколения да се лекуват успешно конституционално. И ако имате нулева възприемчивст, аз не мисля, че ще искате да се връщате отново на тази планета. М.Б. Нека да ви попитам за доказванията. Сега ние виждаме в доказванията много умствени симптоми. В старите доказвания, направени от нашите учители като Ханеман, Херинг, Ален, няма толкова много данни за умствените и емоционалните аспекти. Има много физически, общи, модалности, съпътстващи, частни и общи симптоми. Но сега количеството на умствените и емоционалните симптоми е невероятно. Всъщност има проведени доказвания, които едва-едва имат някакви физически симптоми, а книгите са пълни с умствени симптоми. Защо става така? Д.Ш. Това е много добър въпрос. И в частност аз съм обвиняван за такова нещо. Когато доказвах Scorpion и Hydrogen. и Chocolate, и ранните лекарства, вече се придаваше голямо значение на умствените симптоми. И това отчасти се дължи на идеята, че когато имате чук, всичко изглежда като пирон. Напоследък хората се интересуват повече от умствени симптоми. Това е, което търсят, така че те го намират. Разбира се, доброто доказване ще има пълен набор от симптоми. Ако доказване има само умствени симптоми, то е непълно. Но пропорцията е променена. Освен нашите предразсъдъци, сега ние гледаме на ума много по-отблизо. Ако хората някога са казвали “раздразнителен”, сега ние ще намерим много по-точно описание. Последното отчасти се дължи отново на мен, напр. “Аз се събудих сутринта и щях да експлодирам, скарах се с жена ми, креснах на децата, викнах на кучето и ритнах котката ми.” В онези времена те не биха го описали по този начин. Така че ние вземаме същата идея и я описваме в повече детайли. Това има предимства и недостатъци. Предимството е, че в старите доказвания, когато пациентът е казвал, че е раздразнителен, той всъщност е бил тревожен. Какво бихме могли да направим с това? В Речника на Кларк умствените симптоми са безполезни, като напр.: раздразнителен, много раздразнителен, тревожен и др. Не можете да използвате това. Но ако вие знаете, че този човек е раздразнителен и е ритнал котката си или че човекът е раздранителен и отговаря рязко и гневно – това има значение. Вие получавате езика, вие получавате по-фин и по-точен вариант и това прави по-лесно предписанието. Напр., ако моето доказване на Damselfly хората казват, аз съм раздразнителен и отговарям гневно на хората и аз съм разглеждал случаи, когато хората казват, че отговарят рязко и гневно и Damselfly работи. Така че това е вярна концепция. И е много по-точно, и доказванията имат много повече цвят и те са триизмерни. Простият език на доказващия, идиомите и изразите са много важни за точните доказвания и предписания. М.Б. Но аз не мисля, че всички пациенти стигат до това ниво ... нивото на усещане и жестове ... откъдето вие можете да изведете темата, идеята. Д.Ш. Да, те не достигат. М.Б. Да, но тази информация често липсва в съвременните доказвания. Вие може да достигнете до Sulphur, виждайки червените отвори или по влошаването в 11 ч. преди обяд или по умствените симптоми на пациента, чрез разбиране на ключовата делюзия или подлежащото усещане. Но не всеки пациент минава на това ниво на делюзии и усещания, така че къде са тези основни физически симптоми, които са ядрото на лекарството? Д.Ш. Те трябва да са тук. И ако погледнете в моите доказвания, те са тук – частните и съпътстващите симптоми, модалностите, имената на болестите..., те са тук. Това е първото и най-важното нещо и тогава бихте могли да се изкачвате нагоре по степените на уточняване и усложняване – в простия език на лекарството, в делюзиите, в усещанията. Колкото е по-триизмерно доказването, толкова по-добре. Но е необходимо да имате първо конкретните неща – червената уста, напукания език, желание за сол и всякаква друга информация от този вид. Аз имам всичко това в моите доказвания. Сега имам записи на всичките доказващи и е удивително да виждаш същите идиоми, същите жестове и същите изрази. Но без солидна основа, всичко това е като глава без тяло. Така че аз съм напълно съгласен, че всичките нива са необходими. Аз вярвам, че съвременните доказвания са по-добри от старите доказвания, защото вие можете да видите картината по-ясно, в повече посоки, многомерна. Но аз не мога да кажа същото за всички доказвания. Сега има много лоши доказвания, доказвания само с умствени симптоми, само празна информация без нещо съществено и конкретно. Това е доказване от много лошо качество според мен. От друга страна, ако доказванията не са редактирани добре, вие получавате много допълнителна информация, която е безполезна, като: “Аз се събудих сутринта, отидох до супермаркета, приятелят ми се обади, аз вдигнах телефона.” Кой може да използва това? Става прекалено трудно да четеш и да разбереш какво се случва. Това е прекалено. И за да станат нещата по-лоши, те реперторизират всичко и ние имаме много безполезна информация в реперториума. Другият проблем е с лошото редактиране, доказванията не са редактирани във формат “Като един човек”. Те са представени като Доказващ 1, ден 1,2,3, Доказващ 2, ден 1, 2, 3. Това затруднява възприемането на картината.
Досега съм разбрал, че много хора гледат на доказванията като 100% пълно и окончателно досие на лекарството, че те съдържат всичко от лекарството, нито повече, нито по-малко. Това са предимно по-научно мислещите хомеопати. Те съпоставят доказванията с клиничните изследвания и следователно ги мислят за нещо абсолютно. Те мислят “Това е пълното лекарство”. Но това не може да бъде така. Доказването е просто едно предложение за материя медика. В най-добрия случай всяко доказване може да бъде до 80-90% коректно, винаги има някакъв шум. Не можете да го избегнете. Понякога не можете да разберете дали доказващият е имал главоболие, защото е изял нещо или това се дължи на доказването. Второто нещо – представете си, че правя доказване на Dama dama, което е светлокафяв елен. Получили сме картината. След два месеца жена ми идва и казва, че иска също да доказва лекарство, така че аз й давам Dama dama. По време на доказването тя се променя напълно и започва да рисува страната на ваната с малки рибки за 8 часа. Моята жена никога не е рисувала преди, тя не обича да рисува. И определено не би могла да прави това в продължение на осем часа върху ваната. А разви фина преценка за изкуството, която никога преди това не е имала. Тя не е префинен познавач и внезапно искаше да изхвърли всички картини от къщи, казвайки, че това е боклук – картините, които тя беше избирала. Сега това е клинично потвърдено, аз съм виждал пациенти с подобно желание да рисуват и с много фин артистичен вкус, които са много добре с Dama dama според тези и други индикации! Така че ако тя не беше в доказването, ние не бихме могли да имаме този аспект, което означава, че оригиналните документи не биха били цялото лекарство. С всеки доказващ ние добавяме или изваждаме от доказването, резултатът ще се промени, така че никога не можете да кажете, че доказването е окончателната 100% картина на лекарството. Но това е най-добрата основа за, да се започне да се създава материя медика, няма нищо, което да е по-близко до това! Така че след всяко доказване, което вие имате, картината се променя. Не можете да кажете, че това е пълен окончателен 100% документ. Можете да го представите пред хомеопатичната общност и да кажете “Вижте, това е, което аз получих от първата фаза”. Така че го оставете, нека да се потвърди, нека да се види какво е значимо и какво е незначително за 5 до 10 години. Защото някои хора са с по-научно мислене, те се опитват да го направят толкова научно стегнато, че те могат да изпуснат много важни симптоми, защото се тревожат толкова много, че в доказването ще влезе нещо, което не принадлежи на лекарството. Те губят много повече от това, което те придобиват. Те филтрират толкова много и толкова рано, а това не е фазата на крайния филтър. Резултатът е, че тези свръхнаучни доказвания са плоски, едномерни и безполезни. М.Б. Жена ти ли е Доказващ No 32? Д.Ш. Не, това е моят вълшебен доказващ, тя доказва на много дълбоко ниво на субстанцията, на CM ниво. Моята жена също е чудесен доказващ, но на друго ниво. Тя изважда емоционалната страна. Всеки доказващ доказва на различно ниво, в различни области или афинитети на съществуването и всички те са ценни и значими. Сега аз искам да отговоря на твоя втори въпрос. Въпросът за реперториума. Проблемът е, че организаторите на доказването се опитват да го реперторизират сами. Те искат да го дадат на реперториумите, защото те са оправдано горди със своите доказвания. Те започват да реперторизират и реперторизират всичко..., всяка чертичка буквата “t” и всяка точка на “i”, всеки малък симптом. Резултатът е, че те заливат реперториума с нови дребни и непотвърдени симптоми. Следователно получавате диспропорция в баланса на лекарството, новите доказвания са свръхпредставени. Аз направих същата грешка с Hydrogen. И внезапно видях, че всеки случай, който реперторизирам, излиза Hydrogen. Върнах се назад и редуцирах всичките симптоми с една степен и отстраних всичко, за което не бях сигурен. Оттогава моята политика за добавяне на нови доказвания в реперториума е да се използва само минимално количество на определени и значими симптоми, така че хората да могат да използват лекарството, докато ние натрупаме познание за него. Ако не го добавим към реперториума, лекарството никога не би било използвано, но ако добавим прекалено много, това е непропорционално. Би трябвало да добавяме главните симптоми и след това да разширяваме на базата на клиничен опит и проверка. Същият проблем от различна гледна точка се получава, когато организаторите на доказването изпращат доказванията на фирмите, които издават реперториуми, за да направят реперторизация. Предимството на тези фирми е, че те имат много добро познание върху реперториума, но не разбират доказванията в дълбочина. Така че те вземат всеки симптом и го реперторизират. Резултатът е същият. Следователно аз съм пригодил нов метод, където аз маркирам всички симптоми, които смятам, че са подходящи за реперториума и давам това на фирмата за реперторизация. Не го правя сам, защото тези фирми за реперториуми познават реперториума много по-добре от мен, те са експерти. Но аз имам рабиране за доказването, какво е важно и какво е ясно и определено в доказването. Това има нужда от коопериране и е необходимо да се задържи в минимални размери. Така че виждате моите по-късни доказвания като Germanium или Neon или Haliaeetus не биха излезли всеки път при реперторизация. Вие ще ги получите като резултат само отвреме навреме. Ако те се появяват, това е в добро съотношение. След години аз добавям потвърждения, доизграждам ги.
Минаха 11 години, откакто публикувах първото издание на The Dynamics and Methodology of Homoeopathic Provings и е чудесно да се види колко много доказвания се правят на една и съща основа. М.Б. Друг проблем, с който често се сблъскваме напоследък, е,че произходът а лекарството и свързаната с него митология често се проектира върху доказването. Така че дали това е правилен подход? Вземаме книга за доказване и половината книга е за представата за лекарството, а не върху доказването. И дори симптомите се анализират съобразно тази представа. Д.Ш. Съгласен съм, това е голям проблем. Въпросът е дали това е правилно или погрешно зависи от последователността. Не би трябвало да пренебрегваме субстанцията, както някои хомеопати съветват. Разбира се за нас е необходимо да знаем, че Lachesis произлиза от змия и това е голяма степен съответства на разбирането на лекарството. Грешката, която често се прави, е гледната точка, последователността. Нека да приемем, че някой прави доказване на тигър. И сега те си мислят тигър и те гледат на доказването през очилата на тигъра и неговатата митология и те подчертават всичко, което изглежда като тигър. Те правят това основна тема, като напр. “Не е ли чудесно, че пациентът има сънища за тигър, иска да скочи и носи пижама на раета?” Те са очаровани от факта, че източникът на лекарството се проявява в доказването, но това поражда истински опростенческа и повърхностна “сигнатурна” представа за хомеопатията. Грешката е да се разглежда доказването през очите на източника, би трябвало да има друг път наоколо. Вие гледате през доказването като първичен фактор. Първо изучете доказването и разберете неговото послание и след това се опитайте да разберете по-дълбоките аспекти на източника посредством това разбиране. Може би вие ще намерите някои симптоми, които съответстват на източника и това е интересно, но в действителност не е най-интересното. Това, което е много по-увлекателно, са симптомите, които не съвпадат непосредствено с източника, аналогиите, които се виждат, неочакваното е далеч по-интересно от очакваното. Това е царството на аналогията и хомеопатията в най-дълбока степен е свят на аналогиите. Като таралежа при Chocolate. Ние не можем да пренебрегнем източника, защото ако доказвате тигър, това има своето значение, но е необходимо да изучим по-дълбоките аспекти. Зависи откъде започвате в своя анализ. Така че когато аз получа такива доказвания, това леко ме отчайва, защото то е толкова предсказуемо, ние не научаваме по-дълбоките аспекти. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|