М.Б. И тази тема тогава може да бъде разширена към семействата и царствата. Д.Ш

В действителност аз предпочитам да дам нещо от различно царство вместо това, на което прилича пациента. Ако пациента влезе и лае като куче, и иска да ви ухапе, ръмжи и е агресивен, и има слюноотделяне, какво ще му дадете? За мен това изглежда като Belladonna или Hyoscyamus. Аз не бих му дал Lyssin. Доказването на Lyssin е много различно. Това означава, че много растения изваждат на повърхността животни, много животни водят до растения. Ако погледнете рубрики като violent (бесен, буен), escape (избягвам), suspicious (подозрителен) и jealous (ревнив), вие ще видите, че ще излязат и растения и минерали.

Нека да дам друг пример, който е свързан с царствата. Ние току що направихме доказване с моя клас в Минесота. Имаше такава теория и някои хора казаха, че ако водещият доказването знае субстанцията, той ще я предаде на другите чрез своето съзнание. Аз казах, да, аз няма да знам субстанцията. Аз избрах три лекарства – едно животинско, едно минерално и едно растение и лекарството за доказване е избрано случайно от фармацевта, без моето знание. След доказването чух всички истории на доказващите и попитах “Вие видяхте доказването и чухте историите. Сега ми кажете към кое царство мислите, че принадлежи лекарството. 70% казаха минерално, 30% животинско. Нито един не каза растение. Излезе, че лекарството е било див орис.

Във всички мои доказвания рядко съм виждал доказващи да познаят субстанцията или дори царството правилно. Така че ако доказващите не могат да познаят какво е това, как може да го познаете правилно при някой случай. Доказванията изваждат наяве нов свят на образи, не това, което ние очакване.

Това е едно нещо, което аз харесвам в доказванията, когато вие извадите наяве животното от растението или растение от животното. Точно както вътре във всеки мъж има жена и вътре във всяка жена има мъж. Аз мисля, че вътре във всяко растение има животно, вътре във всяко животно има растение, вътре във всеки минерал има растение и животно – всички те имат многообразие от противоположна информация вътре в себе си. Това е причината резултатите, което излизат от доказването, винаги да ни изненадват.

Така ча, ако искате да наречете хомеопатията наука, започнете с доказване, без очаквания или предразсъдъци, без надежда, че това ще “покаже субстанцията”. След това изградете това доказване, синтезирайте го до това “да изглежда като един човек”, усетете скритите значения. Работете с това клинично, направете картина. Изхвърлете симптомите, които не съответстват. След това направете по-добра картина. След това направете най-добрата материя медика.

Мога да разбера, че хората гледат за кратък път за намирането на нови лекарства, защото може би ние нямаме достатъчно лекарства. Но тези кратки пътища би трябвало да се използват внимателно, преките пътища често са се доказали, че се оказват накрая дългият труден път.

Второ, Ян е изградил цялата своя хипотеза на базата на доказвания. Ако нямаше доказванията на Aurum, Sulphur, Calcarea, Ferrum, Magnesia и др., той не би могъл да изгради материята медика, която е направил. Също така е истина, че аз съм му дал много от моите доказвания, за да му помогнат в неговата работа и се радвам, че съм го направил. Но ние не би трябвало да хвърляме камъни в кладенеца, от които пием вода.

Трето, картините, които Ян представя, точни или неточни, са само много малък процент от това, което излиза при доказването, само част. И докато моите доказвания понякога потвърждават неговите открития, аз не мога да кажа, че неговите заключение потвърждават повече от една малка част от доказването. Той би могъл да даде хипотетична есенция на Krypton, която е интересна и полезна, но това е много ограничено и отделен аспект от пълната картина. Тя се върти само около стадиите на Периодичната таблица и това е само малка част от живота. Когато правите доказване, вие получаванет картина, която е много по-точна, комплексна и многомерна.

Аз съм сравнявал моите доказвания с картините на Ян. Не може да се прави сравнение с дълбочината, размаха и точността на доказването. Това по никакъв начин не омаловажава работата на Ян, която аз ценя, но не мога да приема неговото пренебрежение към доказванията, това ме изненадва. Полезно е да се имат неговите идеи, ако нямате доказването. Например, когато искате да дадете Zirconium. Мислите си, че някой пациент се нуждае от него. Няма доказване, така че аз бих се обърнал към разработката на Ян и това е страхотно. Но наскоро видях ново доказване на Zirconium от Андреас Бьорндал от Норвегия, което извисява разбирането за лекарството в много отношения, много по-задълбочена и широка картина.

По отношение на шума, означаващ случайни симптоми, които са се случили по време на доказването и не принадлежат към него, това е дребен проблем. Шумът е само много малък процент от симптомите. От моите 30 доказвания аз не съм открил шумът да е проблем. В действителност е точно обратното. Много симптоми, които аз си мислех, че са били шум, впоследствие са се потвърдили като много значими. Вие може да елиминирате по-голямата част от шума по време на процеса на филтриране. Има много повече шум в случаите, отколкото в доказванията.

Вече след като се направили доказването вие не може да сравните качеството на информацията. Без доказване не бихте взели някои странни, редки и особени симптоми, защото няма начин да познаете това! Без тази информация е трудно да бъдат използвани лекарствата. Хомеопатите днес търсят обобщения, като царствата или периодичната таблица или растителни семейства, различни класификации, които са обобщения. Но колкото повече обобщавате, толкова по-малко индивидуални, странни и особени симпоми вие ще вземате. Странният симптом е такъв, който имат само малко хора. При генерализацията вие ще вземете само общия знаменател и ще изгубите тази важна информация. Аз не казвам, че обобщението не би трябвало да се прави, но да се твърди, че това е единственият път напред и ние би трябвало да пренебрегнем доказванията, е късогледство. Би трябвало да има балансирана хармония между обобщението и индивидуалното и уникалното доказване.

Аз не бих могъл да се досетя, че Pomegranate прави голям херпес на устните или се чувства, че е светец. Не бих могъл да позная, че Sapphire ще си представя папагали или че Plutonium ще има делюзия за прилепи и обилно кървене от носа, което те искат да изпият. Това е странно, рядко и особено.

Ян веднъж каза на една конференция, че доказванията не са точни и даде за пример доказването на Lycopodium, за което той твърдеше, че в него няма “dictatorial” (диктаторско поведение). Но това е подвеждащо. Първо на първо в доказването на Lycopodium се казва, че той е “reproachful, presumptuous and imperious” (укорителен, нахален, арогантен и властен), което е същото като dictatorial. Второ, фактът, че хората не познават и не използват оригиналното доказване на Lycopodium не означава, че то е невярно. Някои хомеопати могат да използват съвременната есенция на Lycopodium, но това не обезценява доказването. Ако те не са чели или предписвали върху доказването, как биха могли да знаят, че то е невярно? И трето, никога не би имало съвременната представа за Lycopodium, ако не бяхме имали оригиналното доказване, за да ни послужи на първо време за основа.

Отново, според мен, това е въпрос на последователност. Аз не казвам доказването е единственото нещо. Аз обичам да използвам всички източници на информация. Аз съм съгласен с това, което каза Масимо на конференцията, ние би трябвало да използваме доказването, източника, митологията, клиничния опит, хипотезите, семействата – всичко това трябва да бъде използвано и аз го правя. Но тук има последователност и тази последователност е много по-добра, ако градим върху солидна основа. Доказване, след това разбиране на доказването и след това да се добави всичко останало. Ако вие започнете на нестабилна основа, клатушкайки се, вие можете да отидете навсякъде и да създадете каквато картина си искате.

И също така доказванията са нашата традиция. Ние сме наука, която се гради върху доказвания. Хомеопатията е шаманска медицина и един от принципите е да опитвате върху себе си своето собствено лекарство. Херинг казва, че не може да считате себе си за хомеопат без да сте участвали в доказване, и аз съм съгласен. Това е начинът да научим, за себе си, за лекарствата, за природата, за света.

Аз бях отегчен от четенето на многобройни дълги лекции в нашата материя медика, така че реших да кондензирам моите в поеми. Те могат да бъдат по-ефективни, за да достигнат точното място.

Освен това, моето вдъхновение е жена ми.

М.Б. Това е чудесно! Друго нещо, за което си мисля, е, че изглежда често споменаваш картите Таро в твоите презентации. Откъде идва всичко това?

Д.Ш. Не от мен. Аз не познавам Таро. Доказващите показват това в сънища и инциденти, които им се случват, така че аз говоря за Таро в този контекст. Но аз не познавам Таро, бих казал със съжаление, защото това е забележително средство.

М.Б. Аз се чудя след като ти наистина използваш Таро, дали тогава тук няма някаква метафизична страна за теб, също както и Ханеман е имал такава?

Д.Ш. Разбира се, че за мен има метафизична страна. Вие не можете да избегнете това при хомеопатията. Кент казва “Вие не можете да разделите медицината и теологията”. Така че аз използвам много метафизични средства. Но Таро не е сред тях. Използвам Кабала, защото това е нещо, което познавам малко повече. Аз използвам I Ching, таоистката философия, поличбите и др. Но гръцката митология е много трудна за мен да направя връзка. Аз не мога да си спомня кой е бил Прометей, тоест просто не е за мен. От друга страна мога да използвам Библията, това е по-близо до дома. Много доказвания извеждат такива връзки.

Така че аз съм много метафизичен, но предпочитам да си държа краката здраво на земята и да дам солидна основа на метафизиката, в противен случай вие отлитате като облак.

Всички хронични болести по същество са автоимунни. При всяка хронична болест жизнената сила работи в грешната посока. След това появата на истинска автоимунна болест е въпрос на време. Жизнената сила внезапно оглупява поради нейната по-ниска форма на интелигентност и при болест тя е откъсната от по-висшата информация.

Кент казва, че жизнената сила е вицепрезидент на душата. Душата е по-висшата интелигентност и това е свързано с по-висшата интелигентност на вселената. Жизнената сила е войникът. Проблемът се появява, когато комуникацията между душата и жизнената сила става неправилна. Това е като войник, който е много ефективен, но води погрешната битка, защото е загубил връзка с генерала.

Така че сега жизнената сила има ниска интелигентност, животинска интелигентност и тя се нуждае от връзката със свръхчовешката душа. При Thuja, когато душата напусне тялото, в корема е останало животното. Това животно е жизнената сила, неспособна да мисли по висш начин за себе си. И суперсъзнателната душа гледа отгоре и обвинява бедното глупаво животно. В същото време по-нисшата жизнена сила казва “аз съм под свърхчовешки контрол” и душата мисли, че там отдолу има грозно животно.

Жизнената сила се бори с проблем, който не съществува вече. И при това тя превзема всички ресурси и отива в погрешна посока. Ако тя може да се свърже отново с императора, тя ще се обърне в правилната посока и ще започне отново интелигентна битка.

В състояние на здраве връзката с интелигентността винаги е отгоре надолу – Бог, проста субстанция, душата, жизнената сила, нервната система – всичко е интелигентно. В този случай няма разделяне. При болест има откъсване, разделяне, те започват да функционират в различни направления.

Миазмите са морето, през което вие управлявате лодката. В кое море сте – дали това е Средиземно море, Тихия или Индийския океан? В противен случай е трудно да се каже какво се случва. Миазмите са също концепция да се разбере дали ние се движим в правилната посока към излекуване. Какво става ако картината внезапно се промени драстично от един миазъм в друг след няколко предписания? Така че аз мисля, че миазмите на Ханеман са много дълбоки и философски забележителни. Ханемановата дефиниция за Псора, както аз я рабирам, е, когато всеки вижда различни аспекти на истината през очите на собствената си идентичност и предразсъдъци. Това е като слепците и слона – един опипва крака, друг опипва хобота. Така че целта на излекуването на Псората е всички да споделят една и съща голяма истина. Все още да имат някакво различие, но всичко да идва от една обща генерална истина – да няма повече войни, да няма повече бедствия, да няма повече омраза, да няма повече ревност, да няма повече разделяне. Така че философски това е важна концепция и има приложение в практиката, но това не е велика джунджурийка за намиране на лекарството.

Дали са три или повече миазма? По дефиниция миазмите принадлежат на хронична болест. Следователно, ако следваме точно Ханемановата терминоло­гия, миазмите не могат да бъдат остри инфекции като тиф, който е остра болест. Така че класификацията с тифоиден миазъм би могла да бъде валидна концепция, но според дефиницията на Ханеман не може да наричаме остра болест миазъм. Това е епидемия. Миазмите са хронични, епидемиите са остри. Важно е как наричаме нещата, понеже дефиницията има философска основа и води до определени действия. Ние трябва да използваме думите точно.

По отношение на броя на миазмите, хората делят нещата по много начини и всички те са валидни, когато става въпрос за анализ на случая. Вие може да разделите всеки случай по 3, 4 или 5, или 10 начина, в зависимост от системата на анализ, която използвате. Вие може да използвате аюрведа и да разделите на 3 елемента, може да използвате китайската медицина и да разделите на 5 елемента. Може да изпоползвате I-ching и да разделите на 6; може да използвате Кабала и да разделите на 1. Можете свободно да избирате как да разделите тортата.

В моята книга върху Syphilis това, което изследвам, е есенцията на миазъма. Много е трудно да се получи есенцията на миазмите от случаи. Когато разглеждате в клас случай и попитате какъв миазъм е, няма единно мнение. Хората ще открият 3-те миазма в повечете случаи. Определянето на миазмите чрез абстрактни философски термини като деструкция или липса на функция също е твърде измамно, често прекалено лековато.

Тогава аз реших, че най-чистата форма на миазматично изучаване може да бъде намерена в материя медика. Така че аз избрах 11 чисто сифилитични лекарства – Aurum, Mercury и др. Изследвах най-задълбочено представата за всяко лекарство. Тогава открих общия знаменател за всичките и така синтезирах концепция за сифилитичния миазъм. Разбира се, когато достигате до общ знаменател, достигате до много по-прости неща. Това е дълго и очарователно пътуване и заключението от книгата е рисунка, просто една обикновена рисунка.