Решение на Министерския съвет N519/03. 07. 2001 София, май 2001 г. Въведение 2 1Съществуващо състояние и оценка 4

ВЪВЕДЕНИЕ

- преструктурирането на националната икономика;

- разширяването на характера и диапазона на геологопроучвателните дейности във връзка с увеличаването на потреблението на геоложка информация;

- европейската интеграция на страната.

• 
  определяне на критерии и извеждане на приоритети за геологопроучвателната дейност и опазването на земните недра в условията на прехода към пазарна икономика;
  
• 
  очертаване и оптимизиране на държавните функции и ангажименти в областта на геологопроучвателната дейност и опазването на земните недра;
  
• 
  усъвършенстване на държавния надзор при търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства;
  
• 
  определяне на насоките в развитието на международната геологопроучвателна дейност и международните връзки с геоложки организации и служби в Европа и света.
  

- регионални геоложки изследвания – геоложко картиране и изучаване на дълбочинния строеж на територията на страната чрез геофизични и сондажни работи;

- геоложки изследвания – за търсене и оценка на потенциала на полезните изкопаеми (рудни и нерудни), подземните води и геотермалните системи;

- геоложки, инженерногеоложки и геоморфоложки изследвания на околната среда – с цел оценка на геоложкия риск (земетресения, свлачищни процеси, ерозионни явления и др.);

- създаване и управление на геоложкия архив – фондови материали, информационни системи и бази данни.
Опазването на земните недра е свързано с дейности и контрол в няколко направления, включващи:

- опазване на земните недра при търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства;

- опазване на земните недра при строителството на промишлени, комунукационни, енергийни, хидротехнически и др. съоръжения;

- опазване на геоложкото наследство.

Предлаганата стратегия съдържа:

- анализ и оценка на съвременното състояние на регионалните геоложки проучвания и дейностите за опазване на земните недра;

- определяне на критерии и избор на основните приоритети на държавната политика за развитието на тези две направления;

- дефиниране и оптимизиране на държавните функции и ангажименти в областта на геологопроучвателните дейности и опазването на земните недра;

- усъвършенстване на държавния надзор при търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземните богатства;

- избор на стратегически дейности и план за тяхната реализация през предстоящите 10 години;

- мотивиране на необходимостта от усъвършенстването на международните връзки с геоложки организации и геоложки служби в Европа и света.
Стратегията е разработена в съответствие с принципите на:

- пазарен подход и конкурсно начало при държавното финансиране на геологопроучвателните дейности в условията на свободна конкуренция и наличието на преструктурирани стопански и изследователски субекти;

- хармонизиране на нормативната уредба и управленските структури (включително мониторинговите и информационните системи) с тези на Европейския съюз;

- ефективен държавен контрол върху геологопроучвателните работи, добива и преработката на подземни богатства.

В стратегията не са включени проблемите свързани с:

- добива на подземни богатства;

- локалните геоложки изследвания;

- геоложките дейности на конкретни потребители – титуляри на разрешение за търсене и проучване или концесионери, които в съответствие със Закона за подземните богатства (ЗПБ) се осъществяват и финансират от потребителите и трябва да бъдат включени във ведомствените стратегии и програми.

1. Съществуващо състояние и оценка

1. Анализ на съществуващото състояние по видове дейности

1.1.1 Геоложки проучвания

Геоложки проучвания на територията на България се извършват в продължение на повече от 160 години. Особено интензивни са те през последните 5 десетилетия и са насочени към:

• 
  изучаване на регионалния геоложки строеж на територията на страната – на повърхността и в по-дълбоките части на земната кора;
  
• 
  прогнозна оценка, търсене и проучване на находища на полезни изкопаеми и подземни води с цел развитието на националната икономика;
  
• 
  инженерногеоложки и хидрогеоложки проучвания при строителството на важни промишлени, комуникационни, хидроенергийни и др. съоръжения с национално значение.
  

1. Регионални геоложки изследвания

Геоложкото картиране е основен вид дейност при регионалното изучаване на строежа на земната кора във всички части на планетата. Резултатите от регионалните геоложки изследвания в България в най-кондензиран вид са отразени в геоложките карти на страната в различни мащаби – от 1:100 000 до 1:25 000. Тези карти, съобразно световната практика, служат като основа за извършване на приложни и научно-приложни дейности свързани както с търсенето, проучването и добива на минералните суровини, така също с реализирането на важни строителни програми в национален и международен обхват, с оценката на съвременния геолого-геоморфоложки риск и др.

По-голямата част от съществуващите геоложки карти (табл. 1) са изготвени през различни години на един половинвековен период, а данните за тяхното съставяне са придобити съобразно различни методични принципи и изисквания.
Табл. 1. Отпечатани и изготвени геоложки карти на страната през последните 50 години

N по ред	Мащаб	Година на отпечатване	Площ	Забележка
1.	1:1 000 000	1964, 1973	цялата страна
2.	1: 500 000	1960, 1989	цялата страна
3.	1: 200 000	1961	цялата страна
4.	1: 100 000	1989-1997	цялата страна
5.	1: 25 000	-	70% от територията на страната	Неотпечатани приложения към докладите на картировъчните групи. Съхраняват се в Националния Геофонд.

Проблеми

1. По-голямата част от съществуващите геоложки карти в дребни мащаби (1:1000000 и 1:500000) са остарели – съставени са на базата на теренни изследвания от преди 35-40 години. По-нова информация се съдържа в геоложката карта на България в М 1:500 000 от 1989 година, но тя е изготвена върху деформирана топографска основа и по тези причини се отличава с много неточности.

2. Геоложката карта на страната в М 1:200 000 (1961 г.) е отпечатана върху прецизна топографска основа с координатна мрежа, но информацията върху нея е твърде стара.

3. Най-детайлното картно изображение, което покрива изцяло територията на страната е картата в М 1:100 000 (1989-1997 г.). Тя съдържа елементи, които отразяват по-новите данни за строежа на редица области, но базисната информация за съставянето и са резултатите от проведените преди 30-35 години картировъчни работи. Много от картните листове са изработени върху неточна или опростена (незадоволяваща изискванията на мащаба) топографска основа.

4. Подготвените картни листове в М 1:25 000, които се съхраняват в Националния геофонд са резултат от теренни работи, осъществени през продължителен период от време – около 40 години, като методичния подход и изискванията към изследванията са се променяли нееднократно. Не би трябвало да се счита, че съществуващите фондови геоложки карти след методично редактиране и унифициране могат да се превърнат в база за отпечатване на геоложка карта на България в М 1: 50 000 или 1:25 000. Стратиграфската, петроложката и структурната информация в тях често се отличава по характер и съдържание, тъй като в нея са отразени доминиращите през различните етапи теоретични възгледи и методични принципи.
Тенденции

1. В близките години нуждите от достатъчно точни и изработени на съвременно ниво геоложки карти на България в различни мащаби непрекъснато ще нараства във връзка с:

• 
  прехода на страната към пазарна икономика и увеличаване на концесионната дейност;
  
• 
  очакваната интеграция на България към ЕС и включването на страната ни в Европейската икономическа и комуникационна инфраструктура;
  
• 
  развитието на тесни икономически връзки със съседните страни от Балканския полуостров и осъществяването на съвместни строителни и индустриални проекти;
  
• 
  сериозната загриженост (в национален и глобален план) за опазването на природната среда и обективна оценка на геоложкия риск (земетресения, свлачищни прояви и други катастрофални явления).
  

• 
  площното разпределение на различните видове скали и границите между тях вече се нанасят върху коректна (недеформирана) топографска основа с помощта на прецизна GPS¹ техника;
  
• 
  картните изображения се извършват в GIS² формат и се придружават от система от бази данни.
  

Изпълнението на тези изисквания ще даде възможност за стандартизиране и корелиране на геоложките карти на България с тези на съседните страни от Балканския регион – Гърция, Турция, Македония, Югославия и Румъния.

Строежът на по-дълбоките части от земната кора на територията на страната е изучаван чрез регионални геофизични изследвания и опорно-параметрично сондиране.

Регионалните геофизични изследвания са извършвани от редица организации (преди всичко държавни), като за целта са вложени значителни финансови средства.

Използвани са различни методи:

• 
  гравиметрични
  
• 
  магнитометрични
  
• 
  сеизмични
  
• 
  аерогеофизични
  

Провеждани са и магнитотелурични измервания.

През последните години се съставят гравиметрична и магнитна карти на България в М 1:100 000, които предстои да бъдат завършени през близките няколко години.

Резултатите от извършените до сега сеизмични изследвания за търсенето и проучването на находища от нефт и газ дават надеждна информация за дълбочинния строеж на терциерните и мезозойските скали от седиментната покривка на Мизийската платформа, Предбалкана и българската част от акваторията на Черно море.

Съставена е (през 1993 г.) карта на релефа на Епибайкалския фундамент на Предбалкана и Мизийската платформа на територията на България и Румъния.

Чрез регионални сеизмични изследвания са получени сведения за строежа на горните 5-10 км от разреза на земната кора в Старопланинската и Средногорската тектонски зони.

На базата на недостатъчни по обем и неравномерно разпределени по площ сеизмични и сеизмоложки данни е изготвена карта на релефа на границата “Мохо”.

Получени са някои данни от проведено дълбоко сеизмично сондиране по метода на отразените вълни в Родопската област и Средногорието, които дават възможност за проследяването на някои сеизмични граници в горната мантия. Това бележи началото на нов етап в изучаването на дълбочинния строеж на нашите земи.

Южна България (с изключение на отделни участъци в западната и част) е покрита с аеромагнитни изследвания (∆Т) в М 1: 50 000, които са с много добро качество.

Създадени са също: геотермичен каталог на България; база данни за аерогеофизичните изследвания на България преди 1984 г. и др.

1. Получените до сега данни за дълбочинния строеж на земната кора на територията на страната са доста неравномерно разпределени:

• 
  задоволителна е информацията за строежа на седиментната покривка в областта на Мизийската платформа, Предбалкана и българската част от акваторията на Черно море;
  
• 
  до известна степен са задоволителни данните за Източния Балкан и Източното Средногорие;
  
• 
  недостатъчно е изучен дълбочинния строеж на Родопската област, на Сакар и Странджа, на Тракийската низина и Централното Средногорие;
  
• 
  липсват на практика количествени експериментални данни за строежа на земната кора в Югозападна България, Западното Средногорие и Западния Балкан.
  

3. Твърде ограничен е броят на регионалните експериментални сеизмични профили с дълбочина на проникване достигаща до земната мантия. По-голямата част от тях са в рамките максимално на 6-7 sec. интервал т.е. представляват информация за дълбочини, рядко надвишаващи 20 km.

4. В много от случаите оценката за характера на разделителните геофизични повърхнини не е интерпретирана съобразно съвременните модели за строежа на земната кора и мантията, което не позволява получаването на реална картина за дълбочинния строеж на територията на страната.
Тенденции

1. Глобализация на проблемите, свързани с изучаването на дълбочинния строеж на земната кора; Европейската интеграция на България и участието на страната в Пакта за стабилност и организацията за Черноморско сътрудничество ще наложат в близко бъдеще геофизичните изследвания у нас да се унифицират със съвременните световни стандарти и се координират максимално с тези от съседните страни от региона. Това ще се изрази в:

• 
  създаването на възможност за обвързване на някои от геофизичните карти на България (гравиметрична, магнитна, аероспектрометрична и др.) със съществуващи сходни по характер материали за съседните страни – Турция, Гърция, Македония, Югославия, Румъния и др.;
  
• 
  разработването на съвместни трансгранични проекти за изучаване строежа на земната кора по профили с широк териториален обхват чрез дълбоко сеизмично сондиране, предоставящи информация за дълбочинния строеж на земната кора, която да служи като база не само за оценка на потенциала на природните богатства, но преди всичко за реално прогнозиране на съвременния геоложки риск (земетресения и други катастрофални явления).
  

В резултат от интензивни геоложки проучвания на Черноморския шелф и отчасти на икономическата зона през периода 1991-1995 г. от чуждестранни нефтени компании са придобити нови данни за геологията и дълбочинния строеж на българската част от акваторията.

Данните са получени с помощта на съвременна методика и технологии.

Просондирани са 12 дълбоки сондажа, един от които откри неголямо газово находище със запаси около 1,5 млрд. m³.

Значителен обем информация има за особеностите на дънните утайки и дънния релеф на Черно море. За голяма част от шелфа са изготвени (непубликувани) геоложки карти в М 1:200 000.
Тенденции

Интересът към изучаването на геоложкия строеж на шелфа и икономическата зона в Черно море ще продължи да се увеличава не само с цел изясняване на потенциала на акваторията за откриване на находища на подземни богатсва, но така също за мотивиране възможностите за реализиране на съвместни стопански, геоекологични и комуникационни проекти със страните от Причерноморската зона.

1. Геоложки проучвания за търсене и оценка на потенциала на находищата на полезни изкопаеми, подземни води и геотермални системи

Търсенето, проучването и оценката на находищата на подземни богатства и енергийни ресурси е една от основните задачи на геоложките проучвания. Тези дейности съобразно традициите в световната практика се осъществяват в рамките на два последователни етапа, отличаващи се помежду си по методичен подход и използвани технически средства:

- регионално търсене и предварителна оценка на установени проявления на полезни изкопаеми или перспективни площи;

- проучване (предварително и детайлно) и оценка на находищата на полезни изкопаеми;

Регионалното търсене и предварителната оценка на потенциала на рудопроявленията или находищата на полезни изкопаеми на територията на България през последните 50 години са извършени преди всичко едновременно с провеждането на геоложкото картиране в М 1: 100000 и 1: 25 000. По тези причини картировъчните работи (преди всичко тези в М 1:25 000) са насочвани към най-перспективните в рудоносно отношение области или райони. Специализирани търсещи работи са осъществявани в перспективни участъци, придружени от едромащабно картиране от 1:10 000 до 1:1000 и прокарването на ограничен обем изкопни или сондажни изработки.

При провеждането на регионалните и специализираните търсещи работи наред с геоложкото картиране е използван широк спектър от методи - минераложки, геохимични, геофизични и др. (табл. 2).
Табл. 2. Използвани специaлизирани методи при регионалното търсене и оценката на потенциала на находищата на полезни изкопаеми.

Резултатите от регионалното търсене, в съчетание с данните получени при проучването и експлоатацията на известни от по-рано находища, са използвани като база за извършването на металогенен анализ и прогнозна оценка за потенциала на територията на страната (като цяло или на отделни области) за намирането на нови запаси от рудни суровини във връзка с тези дейности са съставени (публикувани или изготвени) редица металогенни карти или карти на полезните изкопаеми на България):

• 
  карта на по-важните полезни изкопаеми на България (1946);
  
• 
  карта на полезните изкопаеми на България в М 1:500 000 (1960);
  
• 
  металогенна карта за черните метали в М 1:500 000 (1960-1965);
  
• 
  металогенна карта за цветните метали в М 1:500 000 (1960-1965);
  
• 
  металогенна карта на България в М 1:1 000 000 - елемент от картата на Карпато-Балканската област (1983 и 1989);
  
• 
  металогенна карта на България в М 1:200 000 - специализирана по урана (съставена 1964);
  
• 
  металогенна карта на България в М 1:200 000 (съставена 1983-1991 - нов вариант на предходната);
  
• 
  металогенно-прогнозни карти за урановорудните райони в М 1:100 000;
  
• 
  металогенно-прогнозни карти за райони за цветни и благородни метали в М 1:50 000.
  

Към геоложката карта на България в М 1:100 000 е съставен кадастър на по-голямата част от находищата, проявленията и индикациите на полезни изкопаеми с данни за основните параметри на тези обекти и сведения за литературните и фондовите източници за тях.

Обобщена е и информацията за някои от енергийните източници:

- карта на въглищата и битуминозните шисти в България в М 1:500 000 (1960-1965).

Регионалните геоложки проучвания показват, че в България съществуват голям брой находища на скали и минерали, които могат да се използват при индустриалната и строителната дейност. Тези суровини представляват примамлив обект за развитието на малки или средни добивни предприятия. Степента на регионалната им изученост е достатъчно достоверна, което не налага необходимостта от преизчисляване на запасите, освен във връзка с:

- въвеждането на нови технологии;

- оценка на количеството им в съответствие с европейските стандарти.

Този вид дейности са предмет на активност на държавните геолого-проучвателни предприятия през изминалите 50 години. Те продължават с различна степен на държавно участие и сега.

Извършени са голям обем изкопни, сондажни и минни работи, като гъстотата на проучвателната мрежа и вида на изработките са различни в зависимост от:

• 
  вида на минералната суровина;
  
• 
  геоложкия строеж на региона;
  
• 
  морфологията на телата;
  
• 
  параметрите, определящи качеството на суровината.
  

Териториалното разпределение на различните видове минерални находища е неравномерно и зависи от геоложкия строеж на отделните региони на страната. Различно е и икономическото им значение. В резултат на детайлното проучване на тези от тях, които са оценени като перспективни, са изчислени промишлени запаси. Материалите по баланса на запасите се съхраняват в Националния геофонд към МОСВ. Анализът на съдържащата се в тях информация (приложение 1) насочва към следните констатации:

Степента на изученост на територията на страната за този вид суровини е висока. Сред установените запаси преобладават тези на лигнитните въглища, като по-голямата част от изучените находища са в геоложки и минно-технически условия, позволяващи открит добив. По-висококачествените черни и кафяви въглища са в по-малко количество. Част от тях по своите качествени и минно-технически показатели не отговарят на съвременните изисквания за икономическа ефективност, поради което трябва да се считат за резерви.

На територията на България са извършени огромен брой геоложки работи за търсене и проучване на находища на нефт и газ. Почти всички от тях са локализирани на територията на Северна България ( Мизийската платформа и Предбалкана ), а през последните години обхващат и част от българската акватория на Черно море. В резултат са открити:

- 6 нефтени и газово-нефтени находища;

- 8 находища на газ;

- няколко находища с полу-промишлено местно значение.

Находищата са малки по размери и резерви. Експлоатацията на част от тях е приключила, а останалите се намират в късен стадий на разработка.

Открити и проучени са над 60 находища от различен генетичен тип. Добив се осъществява от 1939 г. до 1995 г. Над 70% от съществуващите, неизползвани до сега, запаси са в находища, подходящи за добив чрез сондажен способ.

В страната преобладават медните и оловно-цинковите руди. По-малко са златните, железните и мангановите находища. В някои от медните и оловно-цинковите руди има значително присъствие на златна и сребърна минерализация. Установени са резерви от волфрамови, хромови, молибденови и пиритни руди.

Установени са промишлени находища на 55 вида минерали и скали за индустриалното производство. С най-голямо значение са находищата на:

- каменна сол, каолиносъдържащи пясъци, кварцови пясъци, барит , гипс и варовици за фаянс.

Съществен дял представляват находищата на :

- глини (огнеупорни, бентонитови и обикновени), доломити, варовици за химическата промишленост, кварцит и перлит, флуорит и др.

Проучени са също 63 вида находища на суровини за строителството, скалнооблицовъчни материали и включващи:

- суровини за производство на цимент и вар, за груба строителна керамика, пясъци и чакъли за бетон, скали за облицовки и трошен камък, глини за каменинови изделия и др.

Геотермални ресурси

Извлекаеми геотермални ресурси у нас се съдържат и възпроизвеждат в по-голямата част от достъпното геоложко и хидрогеоложко пространство на земната кора. По приблизителни оценки те се разпределят така:

- 1200-1500 MWt от динамични или репродуктивни термоводоносни системи в Южна България и част от Северна България:

- 3000-5000 MWt от статични или акумулативни обеми от солени термални води и разсоли в регионалните карбонатни водоносни комплекси на девона, триаса и малм-валанжина в Мизийската платформа и Предбалкана от 40^оС до 120-140^оС;

- 100-500 MWt топлина и електрическа енергия от геотермични котли в горещи неводоносни геоложки тела на дълбочина 3.5 - 5 km. В някои зони от Южна България.

Нетрадиционни минерални суровини

Геоложките проучвания на запаси от нетрадиционни за досегашните промишлени производства минерални суровини са продиктувани от няколко съображения:

• 
  предстоящото изчерпване на запасите от някои традиционни минерални находища;
  
• 
  липсата на територията на страната на някои видове, важни за развитието на националната икономика минерални ресурси, рутинния добив на които е добре известен в световната икономика (алуминиеви, железни, ванадиеви и др. руди; въглеводороди и т.н.);
  

• 
  употребата (след съответна технологична обосновка) на специфични по характер минерални находища, за да осигурят ефективната (от икономическа гледна точка) възможност за експлоатация;
  

• 
  оползотворяването на различни видове отпадъци от миннодобивната дейност и първичната преработка на минералните суровини, транспорта и съхраняването на които създават сериозни технологични, икономически и екологични проблеми.
  

• 
  проучване и оценка (в някои случаи и добив) на нетрадиционни по характер природни находища:
  

- оолитовите Fe-рудни седиментни находища в Троянско и някои други райони;

- бедни Fe и Ti-Fe находища в базични скали, а така също на Fe-V шисти в - Странджа;

- находищата на зеолити в Източните Родопи;

- находищата на кианит (дистен) в Централните Родопи;

- находищата на българити в Източното Средногорие;

- находищата на въглеводороди (метан във въглищните басейни, високовискозен нефт и битумулити);

- запасите от солени термални води и разсоли в дълбоки (изолирани от водообменните процеси) водоносни нива в Северна България – потенциални суровини за NaCl, J, Br, S B, а възможно за K, Li, Rb, Cs, и др.;

- азотни и въглекисело-азотни хидротермални води в Южна България, съдържащи повишени съдържания на Ge, W и др.

• 
  разработването на технологични процедури и оценки на възможностите за използването, (в качеството на “вторични” минерални суровини) на отпадъчни продукти при добивната и преработвателната дейност:
  

- микробиологично третиране на руди и технологични отпадъци от преработката за извличане на метали;

- третиране на металоносни разтвори (вкл. на води които се генерират при окислителните процеси във връзка с разработването на находища на сулфидни руди) с йонообменни смоли;

- получаване на горлива маса за висококачествени брикети от отпадъчните води при разработването на въглищни находища;

- добив на химични концентрати от редкоземни елементи от отпадъчен фосфогипс;
Проблеми

1. При проведените до сега геоложки работи, насочени към търсенето и проучването на находищата на полезни изкопаеми в страната (включително тези реализирани през последните години), все още не е добре осъзната представата, че тази активност и свързаните с нея дейности, които по характер и степен на ангажираност (оперативна и финансова) на държавните институции се отличават съществено: регионални изследвания и търсещи прогнозни проучвания с цел коректни оценки на потенциала от природни богатства (различни видове традиционни и нетрадиционни минерални суровини) на територията на България като цяло или на отделни нейни региони; проучване (предварително и детайлно) на находища на полезни изкопаеми с цел евентуален добив и първична преработка на суровините. Наследството от 50-годишния период на планова икономика в сферата на геоложките проучвания, независимо от новото законодателство и административното преструктуриране на държавните органи за управление и контрол на геолого-проучвателните работи, на практика не е преодоляно. 2. Съществуващата информация за перспективността и оценката на потенциала на страната на определени видове минерални суровини, вкл. оценката на запасите на отделните находища на полезни изкопаеми, не е достатъчно пълна и коректна: - данните в съставения кадастър за находищата и проявленията на полезни изкопаеми към геоложката карта на България в М 1:100 000 са напълно остарели; - по-голямата част от резултатите от проведените преди 50-30 години предварителни детайлни проучвания не са в съответствие със съвременните критерии и изисквания към находищата на подземни богатства; - посоченият в прил. 1 баланс на металните минерални запаси и ресурси не отговаря на реалните пазарни изисквания за осигуряване на рентабилен добив, тъй като запасите са изчислени по кондиции от преди 1989 г. 3. Степента на обезпеченост на съществуващите минно-добивни мощности с промишлени запаси е недостатъчна.

Тенденции

1. Новата икономическа обстановка в страната – въвеждането на пазарни принципи при добива и преработката на минералните суровини, ще наложи съществени изменения на подхода при организацията и реализацията на геологопроучвателните дейности, свързани с търсенето и проучването на находищата на полезни изкопаеми: - Държавата, в качеството си на законен собственик на природните богатства (чл. 3 т. 1 от ЗПБ), чрез различните институции на изпълнителната власт (МС и отделните отраслови министерства, вкл. местните органи на управление), ще продължи да стимулира и контролира търсенето и проучването на всички видове природни богатства; - предварителното и детайлното проучване на отделни находища или перспективни райони обаче, ще се осъществява (съгласно закона за концесиите и ЗПБ) от притежателите на разрешение за подобен вид дейност – физически лица, фирми, акционерни дружества, консорциуми и др. Тази ситуация изглежда твърде перспективна преди всичко поради факта, че държавните институции и организации ще се освободят от значителен обем финансови и оперативни ангажименти, свързани с проучването на минералните находища. 2. Ако се има предвид потенциала на територията на България за намиране и усвояване на различни видове промишлени и енергийно минерални суровини (отразен сравнително достоверно в прил. 1) става ясно, че страната ни е бедна на значителен брой важни за икономиката, традиционни за световната практика, находища на полезни изкопаеми: нефт и газ; антрацитни, черни и кафяви въглища; руди на черни метали (Fe, Mn, Cr); Не са в задоволително състояние и запасите от Pb-Zn руди в Родопската област, които в продължение на повече от 50 години са обект на интензивна експлоатация. Всичко това прави търсенето и проучването на находищата на тези видове подземни богатства неатрактивни за стратегическите инвеститори. 3. Същевременно отделни области в Средногорието и Югоизточна България, където са установени находища на медни руди и перспективни площи за откриването на нови запаси от Cu и благородни метали (главно Au), са (и ще бъдат в близките години) обект на търсене и проучване от перспективни инвеститори. 4. Трябва да се очаква, при създаването на по-благоприятна нормативна база увеличаване на интереса към проучването от частни инвеститори на находищата на различни видове индустриални минерали и скали. Те изобилстват в различни части от територията на страната (вж. прилож.1), а усвояването им е възможно в рамките на малки и средни добивни предприятия. 5. Във връзка с очакваното нарастване на промишлената дейност и увеличаването на нуждите от енергия за стопански и битови цели, вниманието към проблемите за оценка на източниците на геотермална енергия и нетрадиционни видове суровини ще стане наложително.

1. Геоложки проучвания на околната среда

Изучаването на околната среда е една от първостепенните задачи на геоложките изследвания, тъй като резултатите от тях обслужват пряко човешкото общество при неговата ежедневна жизнена дейност – битова и стопанска.

Геоморфоложките проучвания са свързани с изучаване на особеностите на съвременния релеф на земната повърхност; с характеризиране на морфологията на релефните форми и условията на тяхното образуване или изменение.

Резултатите от регионалните геоморфоложки изследвания в най-кондензиран вид са отразени в геоморфоложките карти на страната в различни мащаби.

Първите геоморфоложки карти на части от територията на България в М 1:100000 и 1:25 000 (съставени в хода на геоложкото картиране през периода 1950-1958), а така също отпечатаните непосредствено след това геоморфоложки изображения на цялата страна в М 1:1 000 000 и М 1:600 000, съдържат твърде стара информация и отразяват методиката на геоморфоложките изследвания от 50-те и 60-те години на ХХ век.

В момента се извършва съставяне на геоморфоложка карта на България в М 1:100 000, която се базира на фактическия материал, получен при едромащабното геоморфоложко картиране (проведено през последните две десетилетия). Картата се изготвя в съответствие със съвременните теоретични и методични принципи. Върху нея е отразена основната геоморфоложка информация:

• 
  характера, възрастта и развитието на релефните форми във времето;
  
• 
  деформациите на релефните форми;
  
• 
  съвременната морфодинамика.
  

Инженерногеоложките проучвания в страната през последните 50-60 години предшестват и съпровождат строителството на всички важни промишлени, комуникационни, битови, хидроенергийни и др. съоръжения.

Територията на България като цяло се характеризира със сложни инженерно-геоложки условия. Те се обуславят от спецификата в строежа на земната кора (разнообразието на тектонски структури и скални комплекси) и усложнен релеф на земната повърхност. В редица обширни региони участието на млади седименти с ниски якостни показатели (глини, тини, пясъци, льос) в приповърхностните части на кората е значително. Широко разпространени са и съвременните геоложки разрушителни процеси. Въпреки сложните инженерногеоложки условия и множеството технически проблеми, възникнали при строителството на големи обекти и съоръжения, досега в страната не са допуснати тежки катастрофи или техногенни бедствия поради недостатъчно коректна оценка на инженерногеоложките условия при строителството.

В много случаи естествените инженерногеоложки условия не са в състояние да задоволят всички изисквания на съвременното строителство и други човешки дейности. Този дефицит от необходими качества на земната основа и среда се решава с прилагане на изкуствени мерки – отводняване, заздравяване, укрепване на склоновете, терасиране и др.

Следвайки световните тенденции инженерната геология в България е разширила своя предмет и обхват на дейностите, навлизайки в направленията за оценка и опазване на околната среда, за антропогенните образувания и процеси. Тя служи за основа на урбанистичната геология, геоекологията и др.
Оценка на геоложката опасност

Широк спектър от процеси, протичащи в земната кора, представляват опасност и носят рискове за човека, неговото здраве и построените материални фондове. Някои от тях имат размери на бедствия и катастрофи, с тежки последствия за населението и инфраструктурата, за екологичната и социалната обстановка.

Изучаването на процесите представляващи геоложка опасност през последните години е приоритетен проблем, ангажирал вниманието на международни организации, правителства, научни центрове и университети.

На територията на България се проявява почти пълния спектър от разрушителни геоложки процеси. В общата геоложка опасност всеки от тях има различно участие и различна степен на значимост.

В групата с най-голямо въздействие и най-тежки последствия са:

- земетресенията;	- щормовите въздействия по бреговете;
- свлачищата;	- пропадането на льоса;
- поройните явления;	- явленията свързани с подземните води;
- ерозията;	- антропогенни катастрофи и инциденти;
- морската абразия.

Всички те причиняват големи материални загуби, увреждат околната среда, създават социални напрежения, а не рядко водят и до човешки жертви.

Събраният значителен обем информация от геоложките, инженерногеоложките и геоморфоложките проучвания е използван като база за създаване на карта на геоложката опасност в България в М 1:500 000 (1994). Известните данни показват, че за територията на страната е характерно мозаично разпределение на полетата с различни степени на застрашеност от общата геоложка опасност. Най-неблагоприятно е съчетанието между високо равнище на геоложкия риск, голяма гъстота на населението и висока степен на урбанизация.

Специализираните геоеколожки изследвания имат две основни цели:

• 
  оценка на естественото въздействие на геоложката основа върху живите организми;
  
• 
  оценка на измененията в околната среда от техногенното въздействие върху геоложката основа.
  

Въздействие върху състава на повърхностните води оказват рудничните води от подземните минни изработки, които имат повишена концентрация на тежки метали, сулфати, неразтворими вещества и др. Степента на замърсяването на природните води зависи главно от техния дебит, който в повечето от случаите десетки до стотици пъти превишава дебита на рудничните води. Поради тази причина замърсяването на повърхностно течащите води с вредни вещества най-често има локално разпространение – 1-2 km под точката на вливането на рудничните води в потоците или реките.

Изследването на химичния и минералния състав на отпадъците от добива и преработката на подземни богатства у нас показват, че по отношение на вредност и токсичност концентрациите на съответните вещества в тях са значително по-ниски от стойностите посочени в заповедта за класификация на отпадъците (1998). Условно, към опасните отпадъци биха могли да се отнесат онези от добива и преработката на уранови руди, тъй като те съдържат химични елементи с токсични и канцерогенни свойства.
Проблеми

1. Геоложките проучвания на околната среда като сфера на обитаване от човека и ареал на неговата ежедневна жизнена дейност, все още не са се превърнали в първостепенен приоритет на насочването, стимулирането и координирането на различните видове геоложки изследвания. Те не са още предмет на една комплексна национална програма. 2. Въпреки, че страната ни има относително добра държавна защитна система по отношение на геоложкия риск (съставена от най-необходимите елементи) основните трудности при функционирането и са свързани с недостатъчната обезпеченост с финансови средства. Последствията от средното по големина земетресение в района на Стражица (1986) са дълготрайни и трудно се преодоляват. За ликвидирането на уврежданията от активизираните през последните години свлачища и укрепването на терените, е търсено съдействието и на международни финансови институции. 3. Замърсяването на почвите е нормативно регулирано само за ограничен брой химични елементи и не отчита тяхната концентрация в скалите от подложката (естествения геохимичен фон). Изучаването на геохимията на почвения слой не обхваща изцяло урбанизираните територии. 4. Частични и недостатъчни са оценките за влиянието на естествената и техногенно увредената геоложка основа върху растителния и животинския свят. 5. Недостатъчно е вниманието към един труден и специфичен проблем – изследванията за защита и укрепване на исторически и културни паметници с национално и международно значение (Мадарския конник, скални черкви и манастири в Североизточна България, Преображенския манастир, стария Несебър, Мелник, крепостни стени, тракийски могили и др.).

Тенденции

1. България в момента има ограничени възможности да отделя сили и средства за защита дори от най-опасните разрушителни процеси, но със стабилизирането и нарастването на националния икономически потенциал ще се увеличат и възможностите за по-добро и ефективно противодействие на природните явления. Основните мотиви на този процес ще бъдат свързани с: икономическата целесъобразност; социалната устойчивост на обществото; съхраняване и опазване на материалните фондове; съхраняване на паметниците на природното и историческото наследство. Първостепенно внимание ще придобие оценката на процесите от категорията на катастрофите и бедствията – силни земетресения, големи свлачища, тежки поройни явления и др. , изявата на които е свързана с човешки жертви, огромни материални загуби и социални напрежения. 2. На оценка за защита от геоложки опасности подлежат трасетата на транспортни коридори, газопроводи и нефтопроводи; на мостове, тунели, пристанища и други обекти с национално или международно значение, строителството на които е предстоящо. Резултатите от инженерногеоложките изследвания, необходими за проектирането на тези съоръжения, ще предоставят богата информация за прогнозиране на геоложкия риск на територията на страната не само в локален, но и в регионален план. Не е маловажен фактът, че значителна част от проучванията най-вероятно ще се извърши с участието на външни инвеститори. 3. Несъмнена е необходимостта от увеличаване на обема на геоеколожките изследвания, свързани с отстраняване на уврежданията на околната среда, причинени от голям брой прекратили дейността си геолого-проучвателни обекти, миннодобивни и преработвателни предприятия и др., с регионално и национално значение.

1. Геоложки архив – фондови материали, бази данни и информационни системи.

В резултат от многогодишните, разнообразни по характер, геоложки изследвания на страната е натрупан огромен обем информация. Тази информация е държавна собственост тъй като за придобиването и са изразходвани значителни средства от държавния бюджет (по най-груби сметки – еквивалент на милиарди щатски долари).

До 1991г. информацията от геоложките изследвания се съхранява в различни държавни организации и предприятия, извършвали геологопроучвателни работи:

• 
  данните от регионалните геоложки изследвания (вкл. геоложкото картиране в различни мащаби) и проучването на находищата на полезни изкопаеми – в бившите “Комитет по геология и минерални ресурси” към МС и ДСО “Редки метали”;
  
• 
  резултатите от инженерногеоложките и хидрогеоложките проучвания – в редица проектантски организации като “Енергопроект”, “Водопроект”, “Транспроект” и др.
  

От 1992г. започва интегрирането на съществуващата информация в Национален геофонд към съществуващите тогава “Комитет по геология и минерални ресурси” към МС. След закриването на Комитета по геология и минерални ресурси и приемането на закона за подземните богатства (1999) и последвалата Наредба за Националния геофонд (01.2000), бе създадена нормативна база за изграждането на единна геоинформационна система в България.

Националният геофонд при Министерството на околната среда и водите разполага в момента със събрани, обработени и систематизирани около 10 000 архивни единици. Съдържащата се в тях информация е свързана преди всичко с:

• 
  резултатите от регионалните геоложки проучвания (геоложкото картиране на страната в М 1:100 000 и 1:25 000 и свързаните с него проучвателни работи за търсенето и предварителната оценка на находищата на полезни изкопаеми);
  
• 
  данни от геоложките проучвания (предварителни и детайлни) на находищата на полезни изкопаеми за оценка на потенциала на страната за намирането и усвояването на различни видове минерални суровини:
  

- шлихови карти;

- геохимични карти;

- аеромагни и гама-спектрални карти;

- магнитометрични и гравиметрични карти;

- каротажни данни за нефтени и газови сондажи;

- сеизмични профили;

- карти на находищата на полезни изкопаеми; и др.

• 
  материали от регионалните геофизични изследвания, свързани с изучаването на дълбочинния строеж на територията на България:
  

- регионални сеизмични профили ;

- данни за физическите свойства на скалите; и др.
Геофондът поддържа в цифров вид:

- геоложки карти на България в М 1:500 000 и 1:100 000;

- геоложки карти в М 1:25 000 за перспективни райони;

- геоложки карти на находищата на полезни изкопаеми в М 1:100 000;

- карти на златоносните и урановите находища;

- геофизични (аеромагнитни, гама-спектрални, магнитни и гравиметрични) карти

- карта за разположението на сондажите за нефт и газ;

- каротажни данни за нефтени и газови сондажи;

- карта за разположението на сеизмичните профили;

- карта на геоложката изученост на страната;

- карта на защитените пещери в България.
Той изгражда и поддържа единен регистър и кадастър на разрешенията за търсене и/или проучване. Събира и съхранява (съгласно чл. 3 от наредбата за Националния геофонд) геоложката и техническата информация събрана от титулярите на разрешение за търсене и/или проучване на подземни богатства или концесионерите за добив на минерални суровини.

Към Националния геофонд се изгражда Национално скално-фондово хранилище в София, в което ще се събере и систематизира веществения материал, който до сега се съхранява в 8 локални хранилища, пръснати из страната.