Решение на осгк по някои въпроси, свързани с приложението на чл. 61, ал. 2 от кт във връзка с чл. 344, ал. 1, т. 1 от кт



Дата17.10.2018
Размер232.5 Kb.
#90234
ТипРешение
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ
ул. „Цар Калоян” № 1-а, 1000 София, тел. 986-28-61, 987-55-13,

факс 987-65-14, e-mail:VASarch@bitex.com

изх. №..................

дата....................2010 г.

(Моля, цитирайте при отговор)
ДО

ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА

ГРАЖДАНСКАТА КОЛЕГИЯ

ПРИ ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД


С Т А Н О В И Щ Е
ОТ ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ,

ПРЕДСТАВЛЯВАН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ДАНИЕЛА ДОКОВСКА


по т. дело № 1/10 г.

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,
От името на Висшия адвокатски съвет изразявам следното становище по предложението на състав на Върховния касационен съд, ІV-то гражданско отделение за приемане на тълкувателно решение на ОСГК по някои въпроси, свързани с приложението на чл. 61, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ:
Правилният отговор на поставените въпроси следва да се намери, след като се изясни статута на „по-горестоящия спрямо работодателя орган” по смисъла на чл. 61, ал. 2 от КТ.

Работодателят като страна в трудовия договор се представлява от свой законен представител. С действията си по сключването на трудовия договор законният представител създава правата и задълженията, които работодателят има спрямо работника или служителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Кодекса на труда, за определени от закон или акт на МС длъжности трудовият договор от името на работодателя се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган. За тези определени от закон или акт на МС длъжности правният ангажимент на работодателя към работника или служителя в трудовото правоотношение възниква не от волеизявление на общия законен представител на работодателя, а от волеизявление на по-горестоящия спрямо него орган. Този правен ефект възниква по силата на специалната правна норма в закона – чл. 61, ал. 2 от КТ. С други думи – в подобни изрично предвидени случаи в трудовото договаряне и възникването на трудовото правоотношение работодателят се представлява от по-горестоящия спрямо него орган. Следователно налице е особен вид законово представителство на работодателя при сключването на трудови договори за определени в закон или акт на МС длъжности.

Този особен вид законово представителство ангажира работодателя при сключването на договора, неговото евентуално изменение, а така също и при прекратяването му.

Логиката на това разсъждение налага да се потърси и процесуално изясняване статута на „по-горестоящия спрямо работодателя орган” в трудовия спор с иск по чл. 344, ал. 1 от Кодекса на труда за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна и съединените с него искове за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение. Работодателят и по-горестоящият спрямо него орган не са откъснати един от друг субекти, имащи различно отношение към делото.

Последицата, уредена в чл. 61, ал. 2, изр. 2 КТ – създаване на трудово правоотношение с предприятието, в което е съответната длъжност, означава, че при спор за законността на уволнение, водещо до прекратяване на същото трудово правоотношение, ответник е работодателят, чието е това предприятие. След като при възникването на трудовото правоотношение този работодател по силата на специалната императивна правна норма е представляван от по-горестоящия спрямо него орган, след като при прекратяването на трудовия договор (уволнението) този работодател е представляван от същия орган, в съдебния процес по чл. 344, ал. 1 КТ той също трябва да бъде представляван от този орган.

С други думи – надлежният ответник по искове по чл. 344, ал. 1 от КТ, предявен от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ е работодателят, представляван от по-горестоящия спрямо него орган. Това тълкуване хармонира със смисъла и целта на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 КТ. Всяко друго тълкуване, изхождащо от процесуално разграничаване на работодателя и по-горестоящия спрямо него орган и противопоставянето им като различни страни в процеса, води до несъвършенство в ефекта на влязлото в сила решение. От тази гледна точка не следва съотношението между работодателя и по-горестоящия спрямо него орган да се преценява в сравнението „надлежен или ненадлежен ответник”.

Ако се приеме, че по-горестоящият орган не е ответник в процеса и не представлява работодателя, то този орган няма да бъде обвързан със силата на пресъдено нещо при признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, няма да бъде обвързан със задължението да зачете правото на възстановяване на заеманата преди това работа, постановено от съда. А в делото по разглеждане на обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1 КТ се преценява законосъобразността именно на изразената от него воля за прекратяване на трудовия договор с ищеца. Правната логика на връзката, която чл. 61, ал. 2 КТ създава между работодателя и по-горестоящия спрямо него орган, налага участието на последния в трудовия спор, където ще се преценява законосъобразността именно на неговите действия.

Както и да бъде заведено делото – срещу работодателя, или срещу по-горестоящия спрямо него орган, или и срещу двамата искът трябва да се приема като правилно предявен. Съдът винаги трябва да изисква прецизиране на исковата молба по отношение постигането на пълнота в обозначаването на ответника – конкретизиране на работодателя, представляван от конкретния по-горестоящ орган.
В заключение обобщените отговори на поставените от състава на ВКС, ІV г.о. въпроси до Общото събрание на гражданската колегия по наше виждане следва да бъдат:

1. Надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 1, изречение първо КТ е работодателят, представляван от по-горестоящия спрямо него орган.

2. Съдът е длъжен да проверява редовността на исковата молба по отношение посочването на ответника-работодател и по-горестоящия орган по чл. 61, ал. 1, изречение първо от КТ (чл. 101, ал. 1 вр. чл. 129, ал. 2 ГПК).

3. Съотношението между работодателя и по-висшестоящия орган по чл. 61, ал. 2 КТ в процеса по чл. 344, ал. 1 КТ не е въпрос на преценка между надлежен и ненадлежен ответник. В този вид трудови дела тяхното съвместно участие е задължително с оглед правилната легитимация на ответника.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ

АДВОКАТСКИ СЪВЕТ:


ДАНИЕЛА ДОКОВСКА

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница